№ 32586
гр. С., 13.03.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Частно
гражданско дело № 20231110109954 по описа за 2023 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 411 ГПК.
Образувано е по заявление на „.......“ ООД за издаване на заповед за изпълнение срещу Л. Л.
Панджурова, с което наред с други вземания заявителят иска да бъде издадена заповед и за
следните суми: 1394,78 лева - неустойка за неосигурено обезпечение в 3-дневен срок,
считано от усвояване на сумата по кредита; 269,91 лева – неустойка за забава, начислена
еднократно на 24.04.2022 г. поради неплащане в срок на вноска по кредита и 25 лева
разходи за събиране на вземането поради забава в плащането.
Съгласно чл. 7, ал. 3 ГПК съдът следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в
договор, сключен с потребител, а съгласно чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК съдът отказва издаването
на заповед за изпълнение, когато искането се основава на неравноправна клауза в договор,
сключен с потребител, или е налице обоснована вероятност за това.
Съдът намира, че клаузите, от които произтичат тези вземания, са нищожни.
Първото претендираното вземане за неустойка почива на клауза от договора /чл. 37 ал. 3 от
ОУ/, в която е предвидено задължението на заемателя в срок до три дни от сключване на
договора да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения: поръчител или
безусловна банкова гаранция, като при неизпълнение на това задължение дължи неустойка
/чл. 33/.
Съдът приема, че в случая е безспорно обстоятелството, че сключеният между заемодателя и
заемателя договор има характеристиките на договор за потребителски кредит по смисъла на
чл. 9 ЗПК, поради което в отношенията между страните приложение намират нормите на
ЗПК и ЗЗП, тъй като ответникът има качеството на потребител. Обсъжданите клаузи от
договора носят характеристиките на неравноправни такива по смисъла на чл. 143 ЗЗП, тъй
като са уговорени във вреда на потребителя. Същите не отговарят на изискванията за
добросъвестност и внасят значително неравновесие в правата и задълженията между
страните. Съдът приема, че попадат под хипотезата на чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП, тъй като
1
задължават потребителя при неизпълнение на задължението си за предоставяне на
обезпечение по договра след неговото сключване да заплати необосновано висока с оглед
цената на договора за кредит за потребителя неустойка. Уговореното задължение на
кредитополучателя за предоставяне на обезпечение чрез поръчителство или банкова
гаранция има за цел кредиторът да получи допълнително възнаграждение върху стойността
на отпуснатия заем, което представлява заобикаляне на изискванията на (ЗПК) и води до
нейната нищожност съгласно чл. 21, ал. 1 от закона. Следва да се обърне внимание на
задължението на кредитора преди сключването на договора за кредит да оцени
кредитоспособността на потребителя, като извърши справки в достъпните му бази данни и
регистри и ако прецени, че не е достатъчно платежоспособен, да откаже предоставянето на
заемните средства. На практика се получава така, че с тази клауза кредиторът прехвърля
риска от неизпълнение на това си задължение на потребителя, кандидатстващ за отпускане
на парични средства чрез сключването на договора. Последното води до значително
нарастване на цената на кредита и възлага на потребителя финансова тежест, което е в
противоречие както със закона - чл. 16 ЗПК, така и с добрите нрави - чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД.
Нищожна е и клаузата за начисляване на еднократна неустойка за забава, претендирана от
заявителя на основание чл. 37 от ОУ и Тарифата на кредитодателя - параграф 3 от същата,
тъй като тази уговорка от договора влиза в пряко противоречие с разпоредбата на чл. 33, ал.
2 ЗПК, съгласно която при забава потребителят дължи само законна лихва.
Съдът приема, че следва да отхвърли и искането на заявителя за издаване на заповед за
сумата от 25 лева - разходи за събиране на вземанията при забава на длъжника. Същите се
явяват уговорени в нарушение на императивното изискване на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, което не
допуска кредиторът да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с
усвояване и управление на кредита. Събирането на вземането по кредита представлява част
от неговото управление. Освен това, по същността си тази клауза има характеристиките на
неустойка за неизпълнение на задължението за плащане на вноските на уговорения падеж. С
така уговорената клауза се цели заобикаляне на нормативно установеното в ЗПК
ограничение относно максимално допустимия размер на обезщетението за забава спрямо
потребителя. Както се посочи и по-горе изпадането на длъжника в забава обуславя правото
на кредитора да търси единствено мораторна лихва за периода съизмерима само с
лимитирания размер на законната лихва, като всякакви други договорни клаузи, уговарящи
допълнителни задължения, независимо от тяхното наименование като "такси", "разходи" и
др., които по същността си имат за цел обезщетяване на същата вреда за кредитора от
настъпилата забава. Ето защо и договарянето на такива вземания се явява във вреда на
потребителя, а подобни уговорки са нищожни съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК и като такива не
пораждат действие.
По изложените съображения заявлението в посочените части следва да бъде отхвърлено.
Съдът следва да съобрази съотношението между уважена и отхвърлена част на заявлението
и при произнасянето си по разноските за заповедното производство със заповедта за
изпълнение, като отхвърли искането за държавна такса за сумата над 28,76 лева до сумата от
2
62,55 лева, както и за сумата над 22,99 лева до сумата от 50 лева - юрисконсултско
възнаграждение /определено от съда по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК/.
По изложените съображения, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление, вх. № 51784/24.02.2023 г., подадено от "......." ООД, в частта, с
която е поискано издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещи Л. Л. П., за
следните вземания: сумата 1394,78 лева - неустойка за неосигурено обезпечение в 3-дневен
срок, считано от усвояване на сумата по кредита; сумата 269,91 лева – неустойка за забава,
начислена еднократно на 24.04.2022 г. поради неплащане в срок на вноска по кредита и
сумата 25 лева разходи за събиране на вземането поради забава в плащането, а в частта за
разноските за сумата над 28,76 лева до сумата от 62,55 лева, както и за сумата над 22,99 лева
до сумата от 50 лева - юрисконсултско възнаграждение /определено от съда по реда на чл.
78, ал. 8 ГПК/.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба, подадена от заявителя в
едноседмичен срок от връчване на препис.
Препис да се връчи на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3