Решение по дело №4495/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 1806
Дата: 23 май 2022 г.
Съдия: Мария Христова Шойлекова-Маринова
Дело: 20221110204495
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 8 април 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1806
гр. София, 23.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 3-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на осемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ ХР. ШОЙЛЕКОВА-

МАРИНОВА
при участието на секретаря МИХАЕЛА Д. МИХАЙЛОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ХР. ШОЙЛЕКОВА-МАРИНОВА
Административно наказателно дело № 20221110204495 по описа за 2022
година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
„МАСТЪРХУД“ ЕООД, представлявано от управителя Л.Д.П. е обжалвало
наказателно постановление /НП/ №269/11.11.2021г. на Директора на РИОСВ - София, с
искане за отмяната му като незаконосъобразно. Сочи, че от съдържанието на НП не
може да се установи компетентността на наказващия орган, предвид на разпоредбата
на чл.43, ал.3 от ЗЧАВ. Намира, че НП не е със задължителното съдържание по чл.57,
ал.1, т.5 и 6 от ЗАНН, тъй като описанието на нарушението е неясно и не попълва
състава на сочената квалификация. Неясни били и критерии, въз основа, на които е
прието, че дружеството е задължено лице по Наредба №7/2003г., доколкото в чл.2, ал.2
от на същата се предвиждали изключения, поради което и изискванията не били
приложими спрямо дружеството.
В съдебно заседание, жалбоподателят не се представлява.
Наказващият орган, чрез Станимиров - служител с юридическо образование
оспорват жалбата. Моли НП да бъде потвърдено като законосъобразно, издадено при
правилно приложение на процесуалния и на материалния закон. На първо място счита,
че компетентен орган е издал НП, в съответствие със Заповед №8 за Министъра на
околната среда и водите, който е упълномощил Директора на РИОСВ София да издава
НП за описаното нарушение, която заповед била прието по делото. Намира, че НП е
със съдържание, съобразно закона, както и точно и ясно се разбира, че описаното
1
нарушение, извършено от дружеството е на чл.20, ал.3 от Наредба №7, вр. чл.34е, т.4
от ЗЧАВ, а санкцията е наложена на осн. чл.34е, т.4 от същия закон. Оспорва
изложеното в жалбата, че дружеството не е задължено лице по Наредбата, като наясно
било въз основа на какви критерии спрямо същото е приложено задължение,
произтичащото от чл.20, ал.3 от Наредба №7, като се позовава на представени в
съдебно заседание писма, от които било видно, че дружеството в предходни години е
изпълнявало същото задължение. Счита, че нарушението не може да бъде определено
като маловажен случай, тъй като не разкрива обществена опасност, различна от
обичайната за този вид нарушения, а съгласно разпоредбата на ЗЧАВ санкцията е в
точно предвиден размер, което не предполага определяното на по-нисък. Претендира
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, съобразно доводите на страните, приема за установено от
фактическа страна следното:
С обжалваното НП на „МАСТЪРХУД“ ЕООД е наложена имуществена санкция
в размер на 15000 лв., за това, че като оператор на инсталация за химическо чистене,
находяща се в гр.София, ул.“Баб Неделя“ №2, НДК Павилион №3, попадаща в обхвата
на Наредба №7, тъй като извършва дейност по т.4 от същата наредба, при проверка на
15.06.2021г. в деловодната система на РИОСВ София е установено, че дружеството не
е изпълнило задължението си по чл.20, ал.3 от наредбата ежегодно да представи пред
компетентен орган /КО/ планове за управление на разтворителите /ПУР/ по чл.20, ал.1,
изготвени в съответствие с условията на приложение №8, обхващащи предходната
календарна година на хартиен и електронен носител не по-късно от 31.03. на текущата
година, включително с годишен доклад по чл.125, т.5 от ЗООС, а именно: не е подало
план за управление на разтворителите за 2020г. на хартиен и електронен носител в
РИОСВ София до 31.03.2021г. - нарушение на чл.20, ал.3 от Наредба №7/21.10.2013г.
/наредбата/, вр. чл.34е, т.4, пр.1 от Закон за чистотата на атмосферния въздух /ЗЧАВ/
НП е издадено въз основа на АУАН №125/2021г. от 29.06.2021г. и протокол
№22/15.06.2021г. от извършена проверка
Приобщена по делото е административнонаказателната преписка по издаване на
обжалваното НП, ведно с представени в съдебно заседание от процесуалния
представител на наказващия орган писмени доказателства.
Разпитани по делото са свидетелите КР. АНГ. Г. - актосъставител и В.В.А.. -
присъствала при съставянето на акта, според които АУАН е съставен на дружеството
на 29.06.2021г., тъй като при проверка в деловодната система на РИОСВ София,
извършена на 15.06.2021г. е установено, че същото не е представило план за
управление на разтворителите като оператор на инсталация за химическо чистене,
попадащо в приложното поле на Наредба №7. Операторите били длъжни всяка година
2
да представят план на разтворителите до 31.03. на текущата година за предходната
година. Дружество не представило план за 2020г. За нарушението съставили акт в
присъствие на управителя на дружеството, който го подписал и вписал, че ще
представи възражение в законоустановения срок.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
изводи от правна страна:
Подадената жалба е процесуално допустима, а разгледана по същество -
неоснователна.
При служебна проверка на АУАН, въз основа, на който е издадено обжалваното
НП, съдът установи, че е със задължителното съдържание по чл.42 от ЗАНН. Същият е
съставен от оправомощено длъжностно лице със Заповед №РД-70/17.06.2020г. на
Директора на РИОСВ София. Актът е съставен при спазване на процесуалните
изисквания по чл.40, ал.1 от ЗАНН и е предявен по правилата на чл.43, ал.1 от ЗАНН.
НП е издадено от компетентен орган, овластен със Заповед №РД-8/10.01.2011г.
на Министъра на околната среда и водите, при спазване на процесуалните изисквания
за задължително съдържание по чл.57, ал.1 от ЗАНН, включително по т.5 и т.6 .
Изчерпателно, точ и ясно е направено описание на нарушението, мястото и датата на
неговото издаване, както и е посочена законовата разпоредба, която е нарушена,
напълно съответствената на описанието.
Констатациите в акта и НП, се установиха изцяло от показанията на разпитаните
по делото свидетели, които съдът кредитира като единни и незаинтересовани. Тези
показания се подкрепиха от приобщените по АНП писмени доказателства.
Жалбоподателят макар да оспорва тези констатации, не представи доказателства, за да
ги обори.
Категорично по делото се установи, тъй като няма противни твърдения,
включително и от жалбоподателя, че дружеството е оператор на инсталация за
химическо чистене в гр.София и извършва дейностите по Приложение №1 от Наредба
№7/21.10.2013г. и по-конкретно по т.4 - Химическо чистене, като промишлена или
търговска дейност, включваща използване на летливи органични съединения /ЛОС/ в
инсталация за почистване на облекла, мебели и подобни потребителски стоки, с
изключение на ръчното отстраняване на петна в текстилната и трикотажна
промишленост. По тази причина и на осн. чл.2, ал.1 от наредбата, изискванията на
същата се прилагат към инсталациите на жалбоподателя.
Според чл.20, ал.1 от наредбата, операторите на инсталации, попадащи в
обхвата на наредбата, ежегодно представят пред компетентните органи /КО/ планове за
управление на разтворителите /ПУР/, изготвени в съответствие с условията
по приложение №8, а съгласно ал.3 тези плановете за управление на разтворителите
обхващат предходната календарна година и се представят ежегодно пред РИОСВ на
3
хартиен и електронен носител не по-късно от 31 март на текущата година,
включително с годишните доклади по чл. 125, т. 5 ЗООС.
Категорично от представените в съдебно заседание писмени доказателства се
установи, че дружеството е изпълнявало задълженията си по чл.20, ал.3 от наредбата за
2018г. и 2019г., като е подавало в РИОСВ София плановете за управление на
разтворителите в срок, съответно с писмо вх.№4287/27.03.2019г. и вх.
№4722/06.09.2020г. В тежест на жалбоподателят е да докаже изпълнение на
задължението за 2020г., като представи доказателства, че е входирал в РИОСВ София
план за управление на разтворителите обхващащ предходната календарна година на
хартиен и електронен носител не по-късно от 31.03.2021г., което не стори.
Съдът не може да се съгласи с тезата на жалбоподателя, че за него се отнася
изключението по чл.2, ал.2 от наредбата, тъй като не се установи по делото, а
дружеството не твърди, както и не представи доказателства, че при експлоатация на
инсталацията за химическо чистене не се превишават съответните долни прагови
стойности за консумация на разтворители /ПСКР/, определени в Приложение №2. След
като се позовава на това изключение от обхвата на наредбата, е следвало да представи
такива доказателства или да изиска да се съберат такива. При липса даже на твърдения
от негова страна за долните прагови стойности за консумация на разтворители /ПСКР/,
определени в Приложение №2 няма как да се обсъжда от съда, включително и да се
приеме за категорично доказано, че изискването на наредбата по чл.20, ал.3 не се
отнася до дружеството като оператор на инсталация за химическо чистене.
Така, категорично се установи, че жалбоподателят е извършил нарушението, за
което е наказано.
Правилно наказващият орган е приложил санкционната разпоредба на чл.34е, т.4
от ЗЧАВ и правилно е определил имуществената санкция във фиксирания размер от
15 000 лева.
Случаят не може да се приеме за маловажен, тъй като дружеството не е
изпълнило задължението си, както към датата на проверката, така към датата на
съставяне на АУАН, както и не представи доказателства, че е изпълнило задължения
си и до приключване на устните прения. Закъснението е повече от една година и се
забелязва необоснована упоритост да не се изпълни това задължения. За съда означава,
че става въпрос за висока обществена опасност на деянието, включително и предвид
тежестта на нарушението, изхождаща от тежестта на наказанието и вредните
последици, свързани с чистото на атмосферния въздух.
При този изход на делото, наказателното постановление следва да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно.
На основание чл.63д, ал. 4 от ЗАНН в полза на учреждението или организацията
4
- РИОСВ София, чийто орган е издал акта по чл.58д, следва да се присъди
юрисконсултско възнаграждение, тъй като наказващият орган е защитаван от служител
с юридическо образование, в размер по чл.37, ал.1 от Закон за правната помощ, вр.
чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ. С оглед на това, че делото не
представлява фактическа и правна сложност, приключило е в едно съдебно заседание и
извършените от Станимиров действия, съдът намира, че следва да определи
юрисконсултското възнаграждение в минимален размер от 80 лева, което
жалбоподателят, следва да бъде осъден да заплати.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №269/11.11.2021г. на
Директора на РИОСВ – София като правилно и законосъобразно.
ОСЪЖДА жалбоподателя „МАСТЪРХУД“ ЕООД с ЕИК ********* да
заплати на РИОСВ София юрисконсултско възнаграждение, в размер на 80 лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-София
град в 14-дневен срок от съобщаването му на страните на основанията,
предвидени в НПК по реда на Глава XII от АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5