Определение по дело №829/2019 на Окръжен съд - Перник

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

№       

 

гр. Перник, 16.12.2019 г.

 

ПЕРНИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданска колегия, в закрито заседание на 16.12.2019 г., IІІ-ти въззивен състав:

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. Даскалова

ЧЛЕНОВЕ: Кристиан Петров

 Роман Николов

 

като разгледа докладваното от съдия Петров в.гр.д. № 00829 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от В.К. против решение № 31/18.10.2019 г. по гр.д. № 51/2019 г. по описа на Районен съд  Трън, с което е отхвърлен предявеният от В.К. срещу ТП Държавно горско стопанство Брезник иск с пр. осн. чл. 357 КТ - за признаване за незаконна и отмяна на заповед № РД-07-48/26.03.2019 г. на директора на ТП Държавно горско стопанство Брезник, с която на ищеца е наложено дисциплинарно наказание "предупреждение за уволнение".

В жалбата са развити подробни съображения във връзка с направените оплаквания за неправилност и необоснованост на решението и постановяването му в противоречие с доказателствата по делото. Счита, че районният съд е възприел погрешна фактическа обстановка и въз основа на нея е направил погрешни правни изводи. Излага, че от събраните по делото доказателства се доказва, че е налице неизпълнение на задължението на работодателя по чл. 193, ал. 1, пр. първо КТ като ищецът не е бил изслушван, нито и бил канен да дава обяснения, нито е дал обяснения във връзка с дисциплинарните нарушенияq които са му били вменени от работодателя. Изтъква, че в заповедта са въведени и обстоятелства, за които работодателят никога не е изисквал обяснения от ищеца. Работодателят не е спазил изискванията на чл. 195, ал.1 КТ – в заповедта за налагане на дисц. наказание вместо конкретно описание на деяние, което фактически е реализирано от ищеца, работодателят е преписал бланково текстове, които се съдържат в дл. характеристика на ищеца, като недопустимо едва с отговора на исковата молба работодателят е въвел твърдението, че неизпълнението на тр. задължения на ищеца се изразява в неизвършването на по-чести проверки в подотделите на ищеца. Поддържа, че от събраните по делото доказателства не се доказва вмененото във вина на ищеца дисциплинарно нарушение да е извършено от ищеца, респ. виновно неизпълнение на трудовите задължения от ищеца. Неправилна е преценката на съда по въпросите по чл. 189, ал. 1 от КТ – относно критериите за законосъобразността на наложеното дисциплинарно наказание. По изложените съображения жалбоподателят иска отмяна на решението, и решаване на спора по същество от въззивната инстанция с уважаване на иска и присъждане на разноски и пред двете съдебни инстанции. Не се представят и не се сочи необходимост от събирането на нови доказателства.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемият е подал отговор на жалбата, в който излага съображения за нейната неоснователност и за потвърждаване на обжалваното решение. Не се представят и не се сочи необходимост от събирането на нови доказателства.

При извършената по реда на чл. 267, ал. 1, изр. първо ГПК служебна проверка, съдът установява, че жалбата е допустима (по съдържание е въззивна жалба, подадена против подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, в срока по чл. 259 ГПК, от процесуално легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването) и е съобразена с изискванията за редовност по чл. 260 и 261 ГПК (жалбоподателят е освободен от внасяне на държавни такси за въззивното производство).

С въззивната жалба и отговора страните не са поискали събиране на нови доказателства във въззивното производство за факти, които са от значение за спора и представляват нововъзникнали или новооткрити обстоятелства по смисъла на чл. 266, ал. 2 ГПК, или такива, за чието доказване не е било допуснато от първоинстанционния съд събирането на доказателства поради процесуални нарушения във връзка с неправилно тълкуване и прилагане на процесуална норма по допускане на доказателства по смисъла на чл. 266, ал. 3 ГПК, поради което за въззивния съд не възниква задължение да се произнесе служебно с определението по чл. 267 ГПК.

Искът с правно основание чл. 357, вр.  чл. 188, т. 2 от КТ не е сред тези по чл. 310, ал. 1, т. 1 от ГПК, поради което делото подлежи на разглеждане по общия ред.

Предвид изложеното и на основание чл. 267, ал. 1 ГПК, съдът

 

 

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ДОКЛАДВА делото, така както е посочено в мотивите на определението.

УКАЗВА на страните, че мотивната част на настоящото определение има характер на окончателен доклад на жалбата и отговора по реда на чл. 268, ал. 1 от ГПК.

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 22.01.2020 г. от 09.50 часа, за когато да се призоват страните, като им се връчи препис от настоящото определение, а на жалбоподателя – и препис от отговора на въззиваемия.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           ЧЛЕНОВЕ: 1.                      2.