РЕШЕНИЕ
№ 546
гр. Бургас, 08.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Росен Д. Парашкевов
Членове:Таня Т. Р. Маркова
Елеонора С. Кралева
при участието на секретаря Петя Хр. Колева
като разгледа докладваното от Росен Д. Парашкевов Въззивно гражданско
дело № 20252100500744 по описа за 2025 година
Производството по делото е образувано по въззивна жалба от Т. Д. Д.
ЕГН: ********** от гр. ******, ул. „******“ № **, ет. **, ап. **, чрез адв.
Георги Петров Спасов със съдебен адрес за получаване на призовки и
съобщения: гр. София, ул. „Лавеле“, № 19, ет. 3 против решение № 341 от
17.02.2025 г., постановено по гр.дело № 1372/2024 г. по описа на районен съд –
Бургас, с което съдът е приел за установено по отношение на въззивницата, че
дължи на „Агри Милк“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: с. Богданово, ул. „Иван Вазов“ 16, представлявано от Н. Й. И.,
сумата от 15 000 лева – главница, представляваща авансова платено
възнаграждение по неформален договор за посредничество, като сумата
подлежи на връщане поради неизпълнение на задълженията по договора, в
последствия прекратен, ведно със законната лихва от 17.10.2023 г. до
изплащането, което вземане е присъдено със заповед за изпълнение №
3364/09.11.2023 г. на БРС по ч.гр.д. № 6198/2023 г., като съдът е осъдил
въззивницата да заплати на дружеството сумата от 305 лв. – разноски по
заповедното производство.
1
Недоволство от така постановеното съдебно решение в обжалваната му
част изразява въззивницата, която го намира за незаконосъобразно,
необосновано и неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и
съдопроизводствените правила. Позовава се на разпоредбата на чл. 55, ал. 1 от
ЗЗД, като твърди, че в случая предмет на спора е третият фактически състав на
чл. 55, ал. 1 от ЗЗД. Твърди, че съдът неправилно е разпределил
доказателствената тежест, неправилно е приел, че от събраните по делото
доказателства се установява, че между страните е сключен неформален
комисионен договор по смисъла на чл. 348 от ТЗ. Нарушил е разпоредбата на
чл. 164, ал. 1, т. 3 от ГПК, тъй като е допуснал до разпит свидетел, който от
своя страна е в роднински отношения с управителя на дружеството. Излага
подробни съображения. Моли съда да отмени обжалваното решение. Моли
съда за присъждане на направените разноски по делото.
В срока предвиден в ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ГПК, от легитимирано
лице и е допустима.
Районен съд – Бургас се е произнесъл по искове с правно основание чл.
422 от ГПК във връзка чл. 55 от ЗЗД.
При извършена проверка по реда на чл.269 от ГПК, съдът намира
постановения съдебен акт за валиден и допустим.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и като
съобрази закона, намира за установено следното:
Първоначалното производството по делото е започнало по подадено
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от „Агри
Милк“ ЕООД срещу Т. Д. Д. за сумата от 15 000 лв. по ч.гр.д. № 6198/2023 г.
по описа на БРС. Със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
от ГПК № 3364/09.11.2023 г. по ч.гр.д. № 6198/2023 г. по описа на БРС, съдът е
разпоредил длъжникът Т. Д. да заплати на кредитора „Агри Милк“ ЕООД
сумата от 15 000 лв. – главница, представляваща авансово платено от
кредитора посредническо възнаграждение по неформален договор за
посредничество, сключен между страните, подлежащо на връщане от
длъжника, поради неизпълнение на задължението му до крайния срок на
договора – 01.10.2023 г., както и законната лихва върху главницата, начиная от
подаване на заявлението на 17.10.2023 г. до окончателното й изплащане, както
2
и 305 лв. – деловодни разноски, в това число 255 лв. – държавна такса и 50 лв.
адвокатски хонорар. След подадено от въззивницата възражение за
недължимост на сумата и указания на заповедния съд, е подадена искова
молба пред районен съд-Бургас.
Твърди се, че между страните са съществували отношения по силата, на
които Т. Д. Д. като комисионер и „Агри Милк“ ЕООД като доверител, са
уговорили задължение за комисионера да извърши от свое име и за сметка на
дружеството действия, чрез които да осигури доставката на 500 тона
царевица, реколта 2022 г. Пред първата съдебна инстанция е представено
копие на комисионен договор от 15.09.2022 г., сключен между страните в гр.
Нова Загора. В чл. 2 от договора е посочено, че комисионерът има право да
получи комисионна за извършената от него работа в размер на 30 лв./тон или
общо 15 000 лв., платими след извършване всяка доставка по този договор.
Посочено е, че доставките следва да бъдат извършени до 31.03.2023 г., до
който момент следва да бъде изплатена пълната сума по договора.
Под договора са положени два подписа, но с отговора на исковата
молба въззивницата е оспорила обстоятелството, че е подписала този договор.
Съдът е допуснал по искане на въззивницата съдебно-графологична
експертиза, но тъй като назначеното вещо лице е поискало представяне на
оригинал на комисионния договор, а такъв не е представен с обяснението, че и
двата екземпляра са били изпратени на въззивнацата за подпис и съответно не
са били върнати от нея на въззивеамото дружество, след направен отказ от
поисканата експертиза, БРС е отменил определението, с което е назначил
съдебно-графологичната експертиза.
Пред първата съдебна инстанция са събрани доказателства, допуснат е
до разпит един свидетел, като първоинстанционният съд пространно е
изяснил делото от правна и фактическа страна и е достигнал до изводи, които
се споделят от настоящата инстанция, която на основание чл. 272 от ГПК
препраща към мотивите на първоинстанционният съд.
Видно от представеното банково извлечение на „Уникредит Булбанк“
АД, въззиваемото дружество чрез няколко превода е превел общата сума от
15 000 лв. на въззивницата Т. Д.. Преводите са извършени, както следва: на
31.10.2022 г. – 1500 лв., на 21.12.2022 г. – 500 лв., на 21.02.2023 г. – 5000 лв., на
22.02.2023 г. – 5000 лв., на 09.03.2023 г. – 1000 лв., на 16.03.2023 г. – 1000 лв. и
3
на 07.04.2023 г. – 1000 лв.
Видно от банковото извлечение финансовите операции извършени от
банката са посочени като „платежно нареждане извън банката“.
Първоинстанционният съд се е позовал на практика на ВКС- решение
№ 82/12.05.2015 г. по гр.д. № 5122/2014 г. на ВКС, трето гражданско
отделение, ГК, по отношение на допуснатия по делото свидетел за договор
над 5000 лв. по смисъла на чл. 164, ал. 1, т. 3 от ГПК, с оглед възможността
при наличие на банково извлечение и липса на посочване на основанието за
това, чрез свидетелски показания да се установи основанието, на което е
преведена сумата.
От разпита на свидетеля Д. Й. Г. – внук на собственика на „Агри Милк“
ЕООД, който работи във фирмата без да е назначен с трудов договор, става
ясно, че въззиваемото дружество е семейна фирма, като всички взимат
семейни решения във фирмите, които притежават. Свидетелят е присъствал
при сключване на договора между въззивницата, баща му и баба му –
собственик на дружеството в офиса на дружеството в гр. Нова Загора.
Свидетелят сочи, че сумите са били дадени авансово, тъй като въззивницата е
помолила бащата на свидетеля за предварително заплащане на сумата с оглед
обстоятелството, че Т. Д. е имала казус във връзка с родителските права за
детето й. Според свидетеля е сключен писмен договор, който по куриерска
фирма е бил изпратен на въззивницата, но последната не е върнала
оригинала. Впоследствие са водени разговори с Д. за връщане на парите, но тя
е отказала.
При така изяснената фактическа обстановка съдът намира претенцията
за основателна и доказана. По делото са на лице банкови извлечения за
превеждане на сума в общ размер от 15 000 лв. на името на въззивницата.
Действително по тези преводи липсва записано основание. От разпита на
свидетеля Д. Г. става ясно, че парите са били преведени на въззивницата с
оглед сключен между нея и въззиваемото дружество комисионен договор.
Сумите са били предварително преведени.
С оглед характера на комисионния договор, който е неформален и
писмената форма не е условие за действителност на договора, а само такава за
доказване и предвид представените банкови извлечения, от които е видно, че
въззивницата е получила сума в общ размер от 15 000 лв., настоящата съдебна
4
инстанция счита предявената претенция за основателна. По делото не са
представени доказателства от ответницата по делото, които да оборват
представените писмени доказателства за извършените преводи. От друга
страна не са представени доказателства за осигуряване на зърно от страна на
въззивницата, съобразно сключения комисионен договор.
Неоснователни са възраженията във въззивната жалба за неправилно
разпределяне на доказателствената тежест и приложението на чл. 55, ал.1 от
ЗЗД.
С оглед събрания по делото доказателствен материал, настоящата
съдебна инстанция намира предявения иск за доказан, а подадената въззивна
жалба за неоснователна, което налага постановеният първоинстанционен акт
да бъде потвърден.
Въззиваемото дружество е поискало присъждане на разноски за
процесуално представителство пред въззивната инстанция в размер на 650 лв.,
които с оглед резултата по делото, следва да бъдат присъдени на страната.
По изложените съображения, БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 341 от 17.02.2025 г., постановено по
гр.дело № 1372/2024 г. по описа на Районен съд – Бургас.
ОСЪЖДА Т. Д. Д. ЕГН: ********** от гр. *******, ул. „********“ №
**, ет. **, ап. **, чрез адв. Георги Петров Спасов със съдебен адрес за
получаване на призовки и съобщения: гр. София, ул. „Лавеле“, № 19, ет. 3 да
заплати на „Агри Милк“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: с. Богданово, ул. „Иван Вазов“ 16, представлявано от Н. Й. И.,
сумата от 650 лв. – разноски за въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в
едномесечен срок от съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
5
2._______________________
6