Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 387 / 13.07.2020 година,
гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен съд Първи граждански състав
На осми юни през две хиляди и двадесета година
В публичното заседание в следния състав:
Председател : Мария Ангелова
Членове :
Съдебни заседатели:
Секретар Михаела Стойчева
Прокурор
Като разгледа докладваното от съдия Мария Ангелова
Гражданско дело номер 1955 по
описа за 2019 година; взе предвид
следното:
Предявени са обективно съединени
искове с правни основания чл.49 и чл.84 от ЗЗД от А.Т.Г. с ЕГН ********** ***9;
против Агенция „Пътна инфраструктура“ – София, със седалище и адрес на
управление в гр. София, бул. „Македония” № 3, представлявана от Лазар Асенов
Лазаров, чрез своето подразделение – Областно пътно управление – Хасково, със
седалище и адрес на управление в гр. Хасково, бул. „Съединение” № 38,
представлявано от Радостин Иванов Ламбрев.
Ищецът
твърди, че на 19.03.2015 г. управлявал собствения си лек автомобил
/л.а./ „БМВ 320И“ с рег. № РВ 3804 АС, по път I-8 Пловдив – Хасково. Около с.
Клокотница, в посока гр.Хасково, км 293+735, той навлезнал в необозначена и
необезопасена дупка на пътното платно, при което л.а. станал неуправляем и било
невъзможно да продължи на собствен ход. Вследствие на настъпилото ПТП, били
причинени имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на л.а. След извършен
оглед на МПС при посещение на ПТП от органите на КАТ, било установено, че е
счупен преден десен носач и има проблеми в кормилната уредба. Л.а. бил извозен
с Пътна помощ до автосервиз в гр. Хасково, за което ищецът заплатил сумата от
60,48 лв., като издадена му била фактура № **********/ 19.03.2015 г. на „СУАБ –
СБА“ ЕООД-Хасково. В автосервиза на „Ди Ес Джи – Аутотрейд“ ЕООД – Хасково,
била извършена подмяна на счупения носач с нов, като за покупката и за услугата
ищецът заплатил сумата от 201,20 лв., като издадена му била фактура № 10/ 21.03.2015
г. Т.к. отремонтирането на изкривените джанти било необходимо да се извърши в
специализиран сервиз, ищецът посетил такъв на „Микра 07“ ООД – Пловдив. При
приемането на л.а. там били констатирани следните повреди: предна дясна зимна
гума с разкъсани телове и разцепване, неподлежаща на ремонт; силно деформирана
17-цолова алуминиева джанта; предна лява зимна гума с разкъсани телове,
неподлежаща на ремонт и баланс; силно деформирана 17-цолова алуминиева джанта.
В автосервиза извършили монтаж, демонтаж и баланс на джанти и гуми, заварка и
изправяне на джанти, за което заплатена била сумата от 150 лв., като издадена
била фактура № **********/01.04.2015 г. Дадена била препоръка от специалисти,
да бъдат подменени гумите и 17-цоловите алуминиеви джанти с нов комплект джанти
и гуми, т.к. въпреки извършения ремонт, предните такива оставали силно увредени
и използването им не било безопасно. В изпълнение на това, ищецът закупил нов
комплект 4 броя автогуми за сумата в общ размер на 760 лв., като издадена била
фактура № **********/ 27.11.2018 г.; както и нов комплект 4 броя 17-цолови
алуминиеви джанти в общ размер на 912 лв., като издадена била фактура №
**********/16.05.2019 г. Така общият размер на причинените имуществени вреди на
л.а. на ищеца от процесното ПТП били на стойност от 2 083,68 лв. В случая
приложение намирали чл.30 от ЗП и чл.48 т.1 б.“а“ от ППЗП и предвид
обстоятелството, че процесното ПТП е настъпило на пътен участък, част от
републиканската пътна мрежа, като ответникът не изпълнил задължението си да
поддържа и да обезопаси този участък, същият следвало да понесе отговорността
за причинените при ПТП имуществени вреди, т.к. с виновното си бездействие
създал предпоставки за настъпването му. С уведомително писмо до ответника с вх.
№ 94-00-1754/16.04.2015 г., ищецът го поканил за му заплати обезщетение за тези
имуществени вреди, като приложил документи, но ответникът отказал да стори
това. Ответникът дължал на ищеца и обезщетение за забава върху главницата за периода
16.04.2015 г. /датата на поканата за плащане/ до 16.07.2019 г. /датата на
завеждане на исковата молба в съда/, а именно – в размер на 899,23 лв.
Предвид
изложеното, ищецът иска, съдът да постанови решение, с което да осъди
ответника, да му заплати гореописаните суми за главница и за обезщетение за
забава, ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на
иска до окончателното изплащане, като му присъди и направените по делото
разноски. Тези искания се поддържат в открито съдебно заседание от пълномощник
– адвокат на ищеца.
Ответникът
депозира отговор на исковата молба в законоустановения 1-месечен срок по чл.
131 ал.1 от ГПК, като счита предявения иск за допустим, но за неоснователен и
го оспорва изцяло. Той оспорва материалната доказателствена сила на
представения протокол за ПТП, т.к. не бил подписан от представители на
ОПУ-Хасково, цитирано като втори участник в ПТП в протокола. Уведомяването на
ОПУ-Хасково било задължително, според разпореждане рег. № 13616 екз.1 от
25.06.2013 г. на директора на ОДМВР-Хасково. Така ответникът не могъл да
възрази против протокола. Не били съобразени и изискванията на Наредба №
1з-41/12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при ПТП и реда за
информиране на МВР, КФН и информационния център към гаранционния надзор – чл.6
т.4, вр. чл.125 от ЗДвП. Протоколът не бил подписан от втория участник и бил по
чл.2 ал.1 т.2 от посочената наредба, а следвало да е по т.3 от същия текст,
като налице била хипотезата на чл.5 ал.1. Затова същият не бил оформен по
надлежния ред, налице били процесуални нарушения при издаването му, което
водело до недействителността му. Протоколът бил и неверен документ относно
обективираните в него обстоятелства, като ответникът оспорва механизма на
настъпилото ПТП по описания в протокола начин. Съставителят му не бил
присъствал на место, което било посочено от водача на МПС, като били направени,
но не били приложени снимки. Описаното събитие не представлявало и ПТП по
смисъла на §7 т.30 от ДП на ЗДвП, т.к. от движението на управлявания от ищеца
л.а. не била настъпила повреда нито на друго ППС, нито на този л.а. била
причинена вреда от друго МПС, нито била налице друга законова хипотеза. В
процесния протокол за ПТП в полето за участник 1 било посочено –
несигнализирано препятствие на пътя – дупка, а легалната дефиниция на участник
в ПТП била в §7 т.27 от ДП на ЗДвП. Ето защо, налагал се извод, че на
процесната дата не било настъпило ПТП по смисъла на закона с участието на
ищцовия л.а. Ответникът възразява още, че на посочената в протокола дата на
съставянето му, съставителят му не е бил на работа, при което не бил съставен
от длъжностно лице при изпълнение на служебните му задължения, което променяло
характера на документа от официален в частен. В тази връзка, ответникът прави
искане за откриване на производство по оспорване като доказателство на
представения протокол за ПТП. Не се сочело още, дали водачът на л.а. не е
употребил алкохол и да е изследван за това, което пораждало съмнение; както и
дали е спазил разпоредбата на чл. 21 ал.1 от ЗДвП по отношение ограничението на
скоростта в населено място. Не ставало ясно, дали е налице изплатено
застрахователно обезщетение за покриване на щети от ПТП. Според представените
документи, бил извършен ремонт на л.а. в периода 19.03.2015 г. – 01.04.2015 г.
– изправяне на джанти, заварки, монтаж – демонтаж – баланс на гуми, през 2018
г. били закупени автогуми 4 бр., а през 2019 г. – джанти. Тези покупки били
направени повече от 3 години след ПТП, като не ставало ясно, дали те са за
процесния л.а., увреден през 2015 г. Същите били на обща стойност от 1 672
лв., като претенцията на ищеца за тази сума била изцяло неоснователна. В
периода 01.04.2015 г. – 16.05.2019 г. л.а. бил в движение и се ползвал от
собственика му след извършения ремонт, като е имал сключена застраховка
„Гражданска отговорност“. Това налагало извод, че не е било необходимо
закупуването на посочените части 3 г. по-късно. Липсвало експертно становище за
извършен оглед на вредите по л.а. към датата на ПТП, а в представения протокол
за авторемонтна услуга имало само дата, предвид на което ответникът го оспорва,
като счита че той няма доказателствена сила за констатациите в него и възразява
да се приема като доказателство по делото. Ответникът възразява, че от негова
страна не било налице неправомерно деяние – бездействие, което да е довело до
настъпване на процесното ПТП и причиняване на щетата. ПТП по смисъла на ЗДвП не
било настъпило и отговорност по отношение на ответника не следвала да се
реализира. Изнесените от ищеца данни не били доказани, поради което и искът му
бил неоснователен. Причинната връзка между вредата и поведението на ищеца била
елемент от фактическия състав на непозволеното увреждане, а ищецът не я
доказвал. Възразява, че на посоченото място на ПТП не било налице поражение на
пътната настилка, както и че не са настъпили процесните щети по л.а. Предвид
изложеното, ответникът иска отхвърляне на предявения иск изцяло, като
неоснователен и недоказан, като му се присъдят направените по делото разноски. Тези
искания се поддържат в открито съдебно заседание от пълномощник – юрисконсулт
на ответника.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства, поотделно и в съвкупност, приема за установено следното:
Видно
от свидетелство за регистрация Част II с № *********, издадено от МВР на
Република България; ищецът е собственик на л.а. „БМВ 320И“ с рег. № РВ 3804 АС.
Като водач на този л.а. той е участвал в ПТП, за което е съставен протокол за
ПТП № 1510756/ 19.03.2015 г., в 22,35 ч., от младши автоконтрольор в група „ПП“
при ОД на МВР- Хасково В.Д.. В него се сочи, че на същата дата и час, по ПП
I-8, км 293+735, в с. Клокотница, в посока гр. Хасково, ищецът с управлявания
от него л.а. навлезнал в необозначена, необезопасена и с невзети мерки дупка на
пътното платно с размери 3 м на 4 м и дълбочина около 25 см, с посочен
собственик на пътя – ОПУ-Хасково. В следствие на това се счупва преден носач, с
проблем в кормилната уредба на л.а., като на схема видимите щети са посочени в
предна дясна част на л.а. В протокола се сочи, че на ищеца е направена проба за
алкохол и му е даден талон за кръвна проба, без данни за положителна такава. Отразено
е, че за този л.а. е налице застраховка „ГО“ при „Булинс“ с полица №
02114002024559, валидна от 09.08.2014 г. – 09.08.2015 г. Изготвена е схема на
ПТП и е посочено, че са били направени 4 снимки. Протоколът е подписан от съставителя
му и от ищеца. Обстоятелствата по цитираната застраховка се установяват и от
представена от ответника справка за извършена проверка за сключена застраховка
„Гражданска отговорност“ към дата 01.04.2015 г. за процесния л.а. Такава
застраховка той е имал и след това без прекъсване, считано до 09.08.2020 г., с
изключение на периода 10.08.2017 г. – 09.08.2018 г., видно от други такива
справки, към дати съответно - 15.08.2016 г., 15.08.2018 г. и 15.08.2019 г.
По направено
от ответника оспорване и на основание чл. 193 от ГПК, съдът откри производство
по оспорване авторството на процесния протокол за ПТП, в частта на положения от
съставителя на протокола подпис. В рамките на това производство, ищецът
представи по делото оригиналът на този протокол, както и се представи вторият
екземпляр от същия, писан под индиго, приложен към писмо с вх.рег. №
21043/24.10.2019 г. от ОДМВР- Хасково Сектор ПП. В писмото се сочи, че във
връзка със случая не са издавани АУАН и НП, като снимковият материал се пазел 3
месеца след събитието и не вече не бил наличен. Сигналът за ПТП бил подаден от
ищеца, като от ОДЧ на ОДМВР-Хасково бил изпратен автопатрул в състав мл.а-р В.Д.
и мл.а-р Димо Лозев, обслужващи тази отсечка от пътя, съгласно часовия график
от 20 ч. на 19.03.2015 г. до 8 ч. на 20.03.2015 г. В писмото се сочи още, че
съгласно Наредба № 1-з-41/12.01.2009 г. и Инструкция 2181з-749/ 20.10.2014 г.
на МВР, младши автоконтрольорите от СПП и група ПП – ОДМВР-Хасково били
упълномощени да съставят и издават необходимите документи, във връзка с
настъпили ПТП на обслужваната територия. В рамките на същото производство, като
свидетел по делото се допусна и разпита съставилия протокола за ПТП В. Желязков
Д., който към този момент работел като младши автоконтрольор към група
„Престъпления по пътищата“ и потвърждава изцяло отразените от него констатации
в протокола за ПТП, което посетил. На место имало аварирали 4 или 5 автомобила,
които били с изкривени джанти и спукани гуми, т.к. наистина се получила голяма
дупка - 3 метра на 4 метра и дълбочина 25 сантиметра. Единствено при л.а. на
ищеца имало проблем и в кормилната уредба, освен с гумите, и той извикал пътна
помощ да бъде репатриран, съответно му бил издаден протокол за настъпилото
произшествие. На мястото на авариралите автомобили ограничението на скоростта
било 50 км/ч, валял дъжд и мокър сняг, като дупката не се виждала понеже била
пълна с вода. Било надвечер и цялото село не било хубаво осветено, а самото
място било на излизане от селото, където е мостът, и нямало обозначителни
знаци. Хипотетично не било възможно, св. Д. да не е бил на работа, а да е
съставил протокол за ПТП – имало график, по който работел, и регистър при
дежурния, в който се записвали сигналите, които е посетил.
Ищецът
представи по делото множество фактури, издадени на негово име като получател на
отразените в тях стоки и услуги. Фактура известие № **********/19.03.2015 г., с
фискален бон с дата 20.03.2015 г., са му издадени от „Суаб- СБА“ ЕООД за
следните услуги – първоначална такса, празен пробег, товарене – разтоварване и
пълен пробег, всичко общо на стойност 60,48 лв. За ремонт от същата дата
19.03.2015 г. е представеният протокол за извършен ремонт на превозно средство –
процесният л.а., издаден от управителя на „Ди Ес Джи- Аутотрейд“ ЕООД –
Хасково. Видно от него, през нощта на тази дата в автосервиза на дружеството
с помощта на пътна помощ бил докаран
аварирал в следствие на ПТП ищцовия л.а., като при огледа били констатирани
следните щети, настъпили при самото ПТП – счупен на две носач на предно дясно
колело и изкривявания по двете предни алуминиеви джанти. Сочи се, че счупеният
носач бил подменен с нов, а за отремонтиране на изкривените джанти на
собственика е препоръчано, да се обърне към специализиран за целта сервиз. Фактура
№ 20011459/23.03.2015 г., с фискален бон с дата 23.03.2015 г., са издадени от
„Автогранд“ ООД за носач на стойност с ДДС от 151,20 лв. Фактура известие № 10/
21.03.2015 г., с фискален бон с дата 21.03.2015 г., са издадени от „Ди Ес Джи- Аутотрейд“ ЕООД –
Хасково за авторемонтна услуга на стойност от 50 лв. Протокол за извършена
авто- ремонтна услуга от 01.04.2015 г. е издаден от „Микра 07“ ООД – Пловдив.
Видно от него, на посочената дата в сервиза бил докаран процесният л.а. за
диагностика на гумите и джантите на предните колела и отстраняване на повреди
по тях. Констатирано било, че на мястото на предно дясно колело била монтирана
резервната гума, а по демонтираното колело се констатирали следните сериозни
повреди – силно деформирана 17-цолова алуминиева джанта, с две пукнатини от 4 и
2 см; гумата Пирели 225/45/17, зимна, с разкъсани телове и разцепване с размер
8 см – не подлежала на ремонт. По лявото колело се констатирали следните
сериозни повреди – силно деформирана 17-цолова алуминиева джанта, с една
пукнатина от 2 см; гумата Пирели 225/45/17, зимна, с разкъсани телове – не
подлежала на ремонт и баланс. От същото дружество е издадена фактура оригинал №
*********/ 01.04.2015 г., с фискален бон с дата 01.04.2015 г., за следните
услуги – изправяне на джанта, заварка, монтаж-демонтаж-баланс, всички по 2
броя, всичко на обща стойност 150 лв. с ДДС. Фактура оригинал №
*********/27.11.2018 г., ведно с фискален бон с дата 27.11., са издадени също
от „Микра 07“ ООД – Пловдив за автогуми 4 броя на обща стойност с ДДС от 760
лв. Същото дружество е издало и фактура оригинал № *********/16.05.2019 г., с
фискален бон с дата 16.05.2019 г., за алуминиеви джанти 17” 4 броя, на обща
стойност с ДДС от 912 лв.
Между
страните в настоящото производство е водена кореспонденция, която се представи
по делото. Ищецът е изпратил до ответника уведомително писмо- предложение за
извънсъдебно споразумение с № 94-00-1754/16.04.2015 г., да му заплати сумата от
2 668 лв. за причинените от процесното ПТП имуществени вреди по неговия
л.а. Поради липса на отговор, той е изпратил и напомнително уведомително писмо
с № 94-00-2380/28.05.2015 г. Ответникът му е отговорил с писмо с изх. №
94-00-2433/04.06.2015 г., че искането на ищеца е преценено като неоснователно с
решение на УС на АПИ по протокол № 11127/15 от заседание на 15.05.2015 г.
Мотивите за това са, че на процесния пътен участък не били констатирани дупки
със сочените размери; не ставало ясно, какво налага закупуването на 4 нови
джанти, доколкото същите са били отремонтирани непосредствено преди това; както
и чл.183 ал.1 от КЗ сочел, че при ПТП застрахователят на лицето заплащал
застрахователно обезщетение за претърпените вреди, като имал право на регрес
против АПИ.
По искане на ищеца, по делото се събраха и гласни
доказателства чрез разпита на свидетелите Людмил Стаменов Янев и Атанас Николов
Кожухаров. Ищецът бил приятел и колега на кума на св. Янев. Той живеел в
Пловдив, но наскоро заминал в чужбина. Вечерта на процесния инцидент, св. Янев
по молба на кума си, се отзовал да помогне на ищеца – дал телефон на репатриращ
автомобил, да натоварят колата, като в двора на СБА приятел на свидетеля -
монтьор Гроздан, държал автосервиз. ПТП се случило на входа на с. Клокотница.
Обадили се на св. Янев вечерта късно, след 10:30 часа на 19.03.2015 г. На
другия ден отишъл в сервиза, колата била разтоварена пред сервиза, в двора на
СБА. Времето било лошо- мокро, снежно. Те чакали за ремонт и св. Янев им
съдействал, да им обърнат внимание. Идеята била колата да се отремонтира, за да
може ищецът да се прибере. Имало допълнителни щети по джанти и по гуми, които
той предвиждал да отремонтира в познати нему сервизи в гр. Пловдив. Причината
да се случи това ПТП била, че е попаднал в дупка и е скъсал десен носач, при
което колата не можела да се придвижи на собствен ход. Свидетелят знаел, че повредите,
които се отстранили в сервиза по окачването, бил носачът на дясната гума – сменен;
като видял, че има скъсана гума и джантите са повредени, което допълнително
майстор да огледа на стенд и да избира, дали джантите да се заварят или да се
купуват нови. Ищецът предвиждал някакъв ремонт. Новите джанти ги купил късно –
тази година, а през това време колата не била карана, т.к. ползвал служебна
кола. Свидетелят предполага, че джантите са скъпи и ищецът е събирал пари за
покупката им, което и самият ищец му бил споделял, като развален му бил
комплектът гуми – джанти. Той не знае, къде е стояла пред блока колата на ищеца
през изминалите 4 години, но той я ползвал преди, преди няколко дни да замине в
чужбина. През целия този период не била ползвана колата от ищеца. Св. Кожухаров
е вуйчо на ищеца и също като него живее в гр. Пловдив. Той знаел за процесния
инцидент, който бил преди около 5 години около гр. Хасково. Ищецът попаднал в
една дупка, при което разбил шарнири и джанти, а гумите му били излезли. Св.
Кожухаров тогава имал в наличност гуми и ищецът му ги поискал с джантите, за да
може да минава преглед, но почти не ползвал този л.а., т.к. имал служебен
такъв. Така дадените гуми не били връщани на свидетеля и си останали при ищеца.
Дадени били през лятото, т.к. ищецът искал да мине преглед и да ходи на
море.
За
цялостното изясняване на фактическата обстановка по делото, по искане на ищеца,
съдът назначи и изслуша съдебно-автотехническа експертиза, чието заключение
приема като компетентно и безпристрастно дадено. Вещото лице се е запознало с
материалите по делото, със състоянието и организацията на движение в мястото на
ПТП, анализирало е повредите по автомобила. То сочи, че за процесния л.а.
височината на пътния просвет -"клиренс" на модела е 110 мм, като е
произведен с гуми 205/60 R15 и джанти- R15", а към момента на ПТП е бил с
гуми 225/45/R17, които са със 7 мм по-голям диаметър, а джантите му са били R
17". Действителната стойност към 19.03.2015 г. на този л.а. експертизата
определя на 3 997 лв. Според архивните метеорологични данни, на тази датата в
страната е превалявал сняг, като за съседните на Хасково окръзи е бил обявен
жълт код за опасност. Това определяло и условията по пътя: влажен, през нощта и
хлъзгав път, с ограничена видимост. Пътят, който преминавал над река, т.е.
върху мост, бил с увредена пътна настилка, в която се събирала вода. Трудно е
можело да се определи състоянието на необозначените пропадания на пътното
платно при нощно управление на автомобил. Участъкът на път I-8 км 293+735 бил
в пределите на с. Клокотница, преди южната табела за край на селото и
допустимата скорост за автомобилите по него била 50 км/ч. Този път бил двулентов
и от републиканската пътна мрежа. Според приложения протокол за ПТП, в участъка
от пътя била установена необозначена и необезопасена дупка на пътното платно с
размер Зм/4м, с дълбочина 25 см, което означавало, че л.а. е могъл и с двете
предни колела да пропадне в нея. Ниското разположение на долната част на
купето, т.н. просвет/клиренс, дори при малко по-големия диаметър на гумите, бил
110-113 мм и дупка по пътя можела да повреди окачването, ходовата част и кормилната
система. В конкретния случай бил счупен елемент от окачването на колелото, което
първо е пропаднало в дупката, а именно - носачът, осигуряващ връзката на
шенкела на управляемото колело с купето и шарнирна връзка при управление
завиването на колелото. Счупването на носача не давал възможност, л.а. да се
движи и управлява. Относно пазарната стойност ма имуществените вреди, причинени
на процесния л.а., вещото лице е обсъждало представените по делото от ищеца
писмени документи, коментирани подробно по-горе в настоящите мотиви. Сочи се,
че демонтажът на счупения носач и монтажът на новия са фактурирани като „авторемонтна
услуга", оценена на 50 лева - отговаряща на средните пазарни разценки за
2015 г. Приложената фактура **********/ 27.11.2018 г. за закупуване на 4 броя
автомобилни гуми с неуказан тип, производител и размер, според вещото лице
показвала, че след използване 3 години и 8 месеца ищецът е изпълнил препоръката
за подмяна на зимните си гуми, дадена му с протокола от 01.04.2015 г., т.к. са
напуснали сервиза с незадоволителен баланс и въпреки ремонта използването им не
било безопасно. Фактура **********/16.05.2019 г. била показател, че и
ремонтираните след ПТП джанти са използвани над 4 години. Според експертизата, щетите
установени от сервиза, веднага след 19.03.2015 г., били в причинна връзка с
механизма на произшествието. Направените разходи за възстановяване
работоспособността на автомобила били реални и съответствали на вида и степента
на увреждането и на вложените части и труд. Ремонтът на джантите и балансът на
колелата по стойност съответствали на използваните технологии, техника и труд.
Дясната предна гума била невъзстановимо повредена и заменена с резервната. Лявата
предна гума била подменена доста по-късно. По ремонта на джантите и
балансиранията разходите общо били 150 лева, но към тях следвало да се включи
стойността за подмяната на двете предни гуми, защото не се допускало те да са
различни или с различна степен на износване. Пазарната стойност на
имуществените вреди, причинени на увредения на 19.03.2015 г. ищцов л.а.,
представляваща сбор на стойностите на вложените за възстановяването части, в
т.ч. стойността на двете предни гуми, консумативи и труд, към момента на
увреждането, вещото лице определя, както следва:
- за
репатриране на автомобила до сервиза - 60,48 лв.
- за
подмяна на носач преден десен -
151,20 лв.
- демонтаж,
монтаж и настройка на носач - 50 лв.
- ремонт
на джанти 17 инча и баланс колела - 150 лв.
- подмяна
на пр. дясна гума 225/45/R17-зимна - 189,99 лв.
- подмяна
на пр. лява гума 225/45/R17 – зимна - 189,99 лв.; или всичко общо посочено от
вещото лице - 791,46 лв.; но пресметнато - 791,66 лв. Експертизата очертава и механизма
на процесното ПТП и причината за настъпването му. На 19.03.2015 г., около 22
часа, при управление на собствения си л.а. „БМВ 320 И" с рег.№ РВ 3804 АС
от гр. Пловдив към гр. Хасково, след с. Клокотница, по път 1-8 км 293+735,
водачът попада в необозначена и небезопасена дупка на пътното платно. При
произшествието л.а. станал неуправляем, без възможност самостоятелно да се
придвижва и е установен в дясно от пътното платно. Пътят в участъка бил
сигнализиран с пътен знак номер В24 "Забранено е изпреварването на моторни
превозни средства" и платната му били разделени от непрекъсната бяла
линия. По време на ПТП атмосферните условия били както през зимата- мокър път и
слаба видимост, осигурена от фаровете при т.н. „къси светлини". Скоростта
на л.а. била допустимата за движение в населено място- до 50 км/ч, ограничена
от слабата видимост. Нарушената пътна настилка била запълнена с вода и
неравностите били трудно различими. Причината за ПТП била нарушената пътна
настилка в края на зимния период на експлоатацията й, която поради
ограничителните условия на пътя не можела да се заобиколи, а поради слабата
видимост - трудно се идентифицирала като опасност. Отразената в протокол за ПТП
причина за настъпването му и последствията от това - счупен преден десен носач
и проблем в кормилната уредба - били в причинно-следствена връзка с характера на
ПТП. Счупеният носач бил основна част от окачването на управляемото колело,
подпомагал управлението на колелото и автомобила, свързвал купето с колелото
при непрекъснато променящи се пътни условия. Счупеният носач бил заменен с нов,
като разглобена била предната дясна част от купето, за да се осигури достъп до
детайла, бил демонтиран, почистени са свързващите детайли и е монтиран здрав
носач, като са проверени стабилизиращите ъгли на управляемото колело. Ремонтът
бил окончателен. За ремонта на джантите вещото лице сочи, че той не е типичен и
затова бил извършен в специализиран за целта сервиз, като заварка на алуминиеви
детайли се правела при специална технологична и техническа осигуровка. Гумите и
джантите, при условията при ПТП, поели сериозни деформиращи усилия при
пропадането в пътната неравност, която е достигнала почти до средата на
колелото и затова се е стигнало до необходимост от ремонт. Последвалият период
на експлоатация бил белег, че гумите са били относително нови преди ПТП. Повредите
по гумите и джантите също били в причинна връзка с произшествието, като вещото
лице намира за напълно основателни препоръките за подмяната им в комплект,
най-малко на предните управляеми колела. Ремонтът допринесъл за използваемостта
на джантите, но едновременно с това тяхната пазарна стойност се понижила.Фактът, че смяната на
джантите и колелата е предприета след три сезона на безаварийно използване,
показвал че ремонтът и балансирането на колелата през 2015 г. са извършени
качествено и те са изпълнявали своята основна функция през изминалите 3-4
години, както и че гумите са били относително нови при ПТП. Смяната на колелата
с нови, в комплект, било правилно, но това не било в причинна връзка със
случая. Би било свързано, ако се е взело решение за смяна на предните две
джанти с гумите през м.март-април 2015 г. Същевременно, след 24 години в
експлоатация, смяната на джанти и гуми с такива на стойност, близка до
действителната стойност на целия автомобил, било икономически нецелесъобразно.
Вещото лице сочи още, че личните л.а.
подлежали на задължителен годишен технически преглед и застраховка, като неизпълнението
на тези задължения водело до служебно прекратяване регистрацията на автомобила.
Процесният автомобил бил с редовна регистрация, защото при годишните технически
прегледи неговата ходова част, в т.ч. и джанти, са били изправни, отговаряли са
на техническите изисквания за безопасна експлоатация. За да отговаря на тези изисквания,
собственикът имал възможност още при ремонта от 01.04.2015 г. да премести
ремонтираните джанти на задвижващите задни колела, а на управляващите предни да
сложи неповредените такива.
Ищецът
не се възползва от предоставената му от съда възможност, в указания му срок, да
представи по делото писмени доказателства, имащи отношение към направеното от
него оспорване на заключението на вещото лице.
При така установената фактическа
обстановка, съдът достига до следните правни изводи по основателността на
предявените обективно съединени искове:
Съгласно
разпоредбата на чл.49 от ЗЗД, този, който е възложил на друго лице някаква
работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на
тази работа; а според чл.45 от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които
виновно е причинил другиму. За да възникне отговорността по чл.49 от ЗЗД е
необходимо наличието на следните предпоставки: вреди, причинени на пострадалия
– в случая имуществени по л.а. на ищеца; вредите да са причинени от лице, респ.
лица, на които отговорният по чл.49 от ЗЗД – ответникът е възложил работа;
вредите да са причинени при или по повод изпълнението на работата, възложена от
ответника. Тази отговорност е за чужди виновни действия и е предвидена от
закона, за да обезпечи по-сигурното лесно и бързо обезщетяване на пострадалия,
като отговорността на възложителя е обективна и гаранционна. Основна
предпоставка на отговорността е да са причинени вреди в резултат от нечие
неправомерно поведение, при това според съдебната практика не е необходимо
персоналният причинител да е известен. Безспорно е,
че 19.03.2015 г. по ПП I-8, км 293+735, в с. Клокотница, в посока гр. Хасково,
е настъпило процесното ПТП, причинило щети по л.а. на
ищеца, управляван от самия него. Спорните по делото обстоятелства са, дали
механизмът на настъпване на ПТП съответства на посочения от ищеца, дали именно
по причини у ответника е настъпил инцидентът, налице ли е причинно-следствена
връзка между увреждането и щетите и какъв е размерът на сумата за обезщетение,
необходима за възстановяването на тези щети. След съвкупния анализ на събраните
по делото множество доказателства, съдът достига до преобладаващо положителни
отговори на тези въпроси. За настъпилото ПТП на место и след оглед, е бил
съставен протокол за ПТП№ 1510756/19.03.2015 г., в 22,35 ч., от младши
автоконтрольор в група „ПП“ при ОД на МВР- Хасково – св. В. Желязков Д.. Този именно служител е бил дежурен като младши автоконтрольор към група
„Престъпления по пътищата“ и разпитан като свидетел потвърждава изцяло
отразените от него констатации в протокола за ПТП, което посетил. В тази насока са както неговите и на св. Янев показания, така и данните по
изпратеното до съда писмо от ОДМВР- Хасково Сектор ПП. В този смисъл неоснователни са ответните възражения, че лицето, съставило
протокола за ПТП не било на работа в този момент и не действало като длъжностно
лице, не посетило местото, не съставило и не подписало протокола за ПТП.
Отразеният в протокола механизъм по настъпване на ПТП се потвърди по
категоричен начин, както от горецитираните писмени и гласни доказателства, така
и от заключението на назначената по делото съдебно- автотехническа експертиза. На 19.03.2015
г., около 22 часа, при управление на собствения си л.а. „БМВ 320 И" с
рег.№ РВ 3804 АС от гр. Пловдив към гр. Хасково, след с. Клокотница, по път 1-8
км 293+735, ищецът като водач попада в необозначена и небезопасена дупка на
пътното платно. При произшествието автомобилът е станал неуправляем, без
възможност самостоятелно да се придвижва, при зимни атмосферни условия - мокър
път и слаба видимост, осигурена от фаровете при т.н. „къси светлини".
Скоростта на автомобила е била допустимата за движение в населено място- до 50
км/ч, ограничена от слабата видимост. Нарушената пътна настилка е била
запълнена с вода и неравностите били трудно различими. Причината за ПТП била
нарушената пътна настилка в края на зимния период на експлоатацията й, която
поради ограничителните условия на пътя не можела да се заобиколи, а поради
слабата видимост - трудно се идентифицирала като опасност. На участъка от пътя
била установена необозначена и необезопасена дупка на пътното платно с размер
Зм/4м, с дълбочина 25 см, което означавало, че л.а. е могъл и с двете предни
колела да пропадне в нея. Ниското разположение на долната част на купето, т.н.
просвет/клиренс, дори при малко по-големия диаметър на гумите, бил 110-113 мм и
дупка по пътя можела да повреди окачването, ходовата част и кормилната система. Този механизъм на настъпване на ПТП е причина да бъдат увредени процесните
части и детайли от л.а. Изцяло неоснователно е ответното възражение за
съпричиняване от страна на водача на л.а., за което по делото не се събраха
каквито и да било данни. Както се посочи, скоростта на автомобила е била
допустимата за движение в населено място, като ищецът е бил тестван и за
наличие на алкохол в кръвта му, без данни за такова. За случая не е била
ангажирана административно- наказателната му отговорност, според предоставените
на съда от ОДМВР данни. Предвид изложеното и кредитираните от съда
доказателства, изцяло неоснователно е и ответното възражение, че на посоченото
място на ПТП не било налице поражение на пътната настилка, както и че не са
настъпили процесните щети по л.а. Неоснователно
е и възражението на ответника, че не следвало да се ангажира отговорността му, т.к.
негови служители не били извикани на местопроизшествието, в т.ч. за да се
подпише протоколът за ПТП. Предвид гореизложените съображения, съдът приема за
неуспешно проведено откритото по искане на ответника производство по чл.193
ал.1 от ГПК по оспорване истинността на процесния протокол за ПТП в частта на
неговото авторство. Същият представлява официален свидетелстващ документ,
издаден в съответствие с чл. 7 от Наредба № I-167 от 24.10.2002 г. за условията
и реда за взаимодействие между контролните органи на МВР, застрахователните
компании и Агенцията за застрахователен надзор при настъпване на
застрахователни събития, свързани с МПС; изискваща при ПТП с материални щети да
се издава протокол при посещаване на място от органите на полицията. Тази
подзаконова разпоредба е в пълно съответствие с чл. 125 т. 8 от ЗДвП, според
която службите за контрол на МВР посещават задължително мястото на ПТП, когато
произшествието е с един участник и моторното превозно средство не е в състояние
да се придвижи на собствен ход поради причинените му вреди. Но дори да се
приеме, че протоколът за ПТП няма обвързваща доказателствена сила за самия
механизъм на произшествието, тъй като не е било реализирано в присъствието на
съставителя му, или пък че въобще няма характер на официален документ, следва
да се има предвид, че по делото са събрани преки доказателствени средства за
обстоятелствата, при които е бил увреден ищцовия л.а., подробно коментирани
по-горе.
Предвид изложеното, следва да се приеме, че служителите на АПИ са проявили
бездействие, като не са отремонтирали процесната дупка на пътното
платно на процесния участък от републикански път 1-8 км 293+735, от гр. Пловдив към гр. Хасково, след с. Клокотница, а така също и не са сигнализирали и обезопасили същата. Така не са
изпълнили задълженията си по чл.3 ал.1, чл.13 и чл.167 ал.1 ЗДвП, вр. §1 т.19 и
чл.52 от ППЗДвП, вр. чл.30 ал.1 от ЗП.
Ответникът не е поддържал или поне не е
обезопасил този пътен участък и така с виновното бездействие на служителите си
е създал предпоставки за настъпване на ПТП и причиняване на имуществени вреди
по л.а. на ищеца. Нещо повече, посоченото препятствие на пътя той не е
отстранил във възможно най-кратък срок, според законовото му задължение, а е
допуснал то да стане със значителните размери, посочени по-горе. Претърпените имуществени вреди са основание за ангажиране
на гражданска отговорност на увреждащото лице към собственика, на основание
чл.45 и чл.49 ЗЗД, като ирелевантно е обстоятелството, че ищецът не се е
обърнал към застраховател за това. Несъмнено, установената в случая дупка на пътното
платно представлява „препятствие на пътя” по смисъла на §
1, т. 19 от ППЗДвП, тъй като е нарушаване целостта на пътното
покритие, което създава опасност за движението. Неоснователно
е ответното възражението, че процесният инцидент не представлявал и ПТП по
смисъла на § 6 т.30 от ДП на ЗДвП, а напротив – то е именно такова - събитие, възникнало в процеса на движението
на пътно превозно средство и предизвикало повреда на пътно превозно средство с
материални щети.
Предвид гореизложените съображения, при наличието на всички предпоставки по
чл.49, вр. чл.45 ал.1 от ЗЗД, следва да се ангажира отговорността на ответника
за обезщетяването на част от търсените в настоящото производство имуществени
вреди. Относно тези вреди по вид и обем съдът кредитира заключението на съдебно
авто-техническата експертиза, което кореспондира с писмените и гласните
доказателства по делото. Установява се, че при попадането на л.а. на ищеца в
дупката на пътното платно, същият е станал неуправляем, без възможност
самостоятелно да се придвижва и е установен в дясно от пътното платно. В
конкретния случай е бил счупен елемент от окачването на колелото, което първо е
пропаднало в дупката, а именно - носачът, осигуряващ връзката на шенкела на
управляемото колело с купето и шарнирна връзка при управление завиването на
колелото. Счупването на носача не давал възможност, л.а. да се движи и
управлява, при което ищецът е потърсил съдействието на св. Янев, за да извика
на место репатриращ автомобил, извозил увредения му л.а. до сервиз в гр.
Хасково. Относно пазарната стойност ма имуществените вреди, съдът възприема
посочените от вещото лице и кореспондиращи с представените от ищеца писмени
доказателства, а именно – щетите, установени от сервиза, веднага след ПТП, които
именно са в причинна връзка с механизма на произшествието. Пазарната стойност
на имуществените вреди, причинени на увредения на 19.03.2015 г. ищцов л.а.,
представляваща сбор на стойностите на вложените за възстановяването части, в
т.ч. стойността на двете предни гуми, консумативи и труд, към момента на
увреждането, вещото лице определя, както следва:
- за
репатриране на автомобила до сервиза - 60,48 лв.
- за
подмяна на носач преден десен -
151,20 лв.
- демонтаж,
монтаж и настройка на носач - 50 лв.
- ремонт
на джанти 17 инча и баланс колела - 150 лв.
- подмяна
на пр. дясна гума 225/45/R17-зимна - 189,99 лв.
- подмяна
на пр. лява гума 225/45/R17 – зимна - 189,99 лв.; или всичко общо посочено от
вещото лице - 791,46 лв.; но пресметнато от съда - 791,66 лв. До този размер от
791,66 лв. главният иск следва да се уважи, а за разликата до пълния му предявен
размер от 2 083,68 лв., като неоснователен и недоказан следва да се
отхвърли. Закупуването на нови гуми и джанти за л.а. ищецът е предприел около 4
години след процесното ПТП, според представените от него фактури за това.
Фактът, че смяната на джантите и колелата е предприета след три сезона на
безаварийно използване, според заключението на вещото лице, показвал че
ремонтът и балансирането на колелата през 2015 г. са извършени качествено и те
са изпълнявали своята основна функция през изминалите 3-4 години, както и че
гумите са били относително нови при ПТП. Смяната на колелата с нови, в комплект, било правилно, но това не било
в причинна връзка със случая. Същевременно, след 24 години в експлоатация,
смяната на джанти и гуми с такива на стойност, близка до действителната
стойност на целия автомобил, било икономически нецелесъобразно. Нещо повече,
процесният автомобил е бил с редовна регистрация, доколкото при годишните
технически прегледи неговата ходова част, в т.ч. и джанти, са били изправни,
отговаряли са на техническите изисквания за безопасна експлоатация. За да
отговаря на тези изисквания, собственикът имал възможност още при ремонта от
01.04.2015 г. да премести ремонтираните джанти на задвижващите задни колела, а
на управляващите предни да сложи неповредените такива. Експертизата сочи, че повредите
по гумите и джантите също са били в причинна връзка с произшествието, като
напълно основателни са били препоръките за подмяната им в комплект, най-малко
на предните управляеми колела. Според св. Янев, ищецът е можел да избира, дали
джантите да се заварят или да се купуват нови. Очевидно той е предпочел
първото, което както се посочи е било успешно отремонтирано още през 2015 г.
Предвид експертизата, съдът не кредитира показанията на св. Кожухаров, че
всъщност той дал свои гуми с джанти на ищеца, негов племенник, след процесното
ПТП, за да може да минава преглед. Свидетелят е в близка родствена връзка с
ищеца, при което показанията му не могат да бъдат кредитирани с доверие, като
безпристрастни. Най - сетне, липсва основание да се приеме, че в причинна
връзка с процесното ПТП е било закупуването от ищеца именно на по 4, а не на по
2, гуми и джанти, 4 години по – късно от инцидента.
По отношение на акцесорния иск, приложение намира разпоредбата на чл.84
ал.3 от ЗЗД, че при задължение от непозволено увреждане
длъжникът се смята в забава и без покана, респ. считано от датата на
увреждането – в случая от 19.03.2015 г. Ищецът обаче
претендира обезщетението за забава, считано от по-късен момент, а именно - за периода от
16.04.2015 г. /датата на поканата за плащане/ до 16.07.2019 г. /датата на
завеждане на исковата молба в съда/. За този период и върху главницата от
791,66 лв. искът е доказан в своето основание, но по делото липсват достатъчно
основания за неговия размер, който съдът определи по своя преценка, на
основание чл.162 от ГПК и с помощта на https://www.calculator.bg/1/lihvi_zadaljenia.html
, а именно в размер от 341,63 лв. До този размер акцесорният иск следва да се
уважи, а за разликата до пълния му предявен размер от 899,23 лв., като
неоснователен и недоказан следва да се отхвърли. Предвид крайния период на
обезщетението за забава, върху главницата следва да се присъди и законната
лихва от 17.07.2019 г. до окончателното й изплащане.
Според
уважената част от исковете и на основание чл.78 ал.1, вр. чл.80 от ГПК,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и деловодни разноски, в
размер на общо 468,45 лв., включваща съразмерни части от платените от ищеца –
държавна такса от 133 лв., адвокатско възнаграждение от 800 лв. и депозит за
вещо лице от 300 лв.
Според
отхвърлената част от исковете и на основание чл.78 ал.3 от ГПК, ищецът
следва да бъде осъден да заплати на ответника деловодни разноски в размер на 186,02
лв., представляващи съразмерна част от платеното от ответника възнаграждение за
адвокат от 300 лв.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“
– София с ЕИК по Булстат *********, със седалище и адрес на управление в гр.
София, бул. „Македония” № 3, представлявана от Лазар Асенов Лазаров, чрез
своето подразделение – Областно пътно управление – Хасково, със седалище и
адрес на управление в гр. Хасково, бул. „Съединение” № 38, представлявано от
Радостин Иванов Ламбрев; ДА ЗАПЛАТИ на А.Т.Г. с ЕГН **********
***9; сумата от общо 791,66 лева, представляваща обезщетение за
претърпените имуществени вреди по собствения му лек автомобил „БМВ 320
И" с рег.№ РВ 3804 АС, причинени поради виновното
бездействие на ответника; както и обезщетение за забава в размер на 341,63 лева за периода 16.04.2015 г. -
16.07.2019 г.; ведно със законната лихва върху главницата от 17.07.2019 г. до окончателното й изплащане; а именно – по повод ПТП по протокол за ПТП №
1510756/19.03.2015 г., състояло се на същата дата към 22 ч. по ПП I-8, км
293+735, в с. Клокотница, в посока гр. Хасково, когато ищецът с управлявания от
него посочен лек автомобил навлезнал в
необозначена, необезопасена и с невзети мерки дупка на пътното платно; както и деловодни разноски в общ размер на 468,45 лева; като главният иск за разликата до пълния предявен размер
от 2 083,68 лева, а акцесорният за разликата до пълния му предявен размер
от 899,23 лв.; ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА
А.Т.Г.
с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на Агенция „Пътна
инфраструктура“ – София с ЕИК по Булстат ********* деловодни
разноски в размер на 186,02 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд - Хасково в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ :