Р Е Ш Е Н И Е
гр.Ловеч, 01.04.2020 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, втори състав в публично заседание на двадесет и осми януари две хиляди и двадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ХРИСТОВ
при участието на секретаря Наташа Богданова, като разгледа докладваното от съдията НАХ дело № 1129 по описа за 2019 година, за да се произнесе, съобрази следното :
Производство по реда чл.59 и сл. от ЗАНН.
С наказателно постановление № 19-0906-001307 от 30.09.2019 г. на Началник на сектор „Пътна полиция” Ловеч към ОД на МВР Ловеч е наложено на А.В.Г. ***, административно наказание на основание чл.183, ал.2, т.3, предл.1-во от ЗДвП – глоба в размер на 20 лева, а на основание Наредба № Із-2539 на МВР са му отнети 8 контролни точки, за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП.
Недоволен от постановлението останал жалбоподателят, който го е обжалвал. В жалбата си изтъква, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до нарушаване правото му на защита. Сочи и че неправилно е приложен материалния закон. Твърди, че не отговарят на истината описаните в обстоятелствената част факти. Моли наказателното постановление да бъде отменено изцяло.
В съдебно заседание, в което е бил даден ход по същество на делото, редовно призован, жалбоподателят не се явява. Представлява се от адвокат Е.Ц. от ЛАК, който пледира жалбата да бъде уважена и се отмени наказателното постановление, като незаконосъобразно издадено. Изтъква, че твърдяното нарушение не е правилно изписано и не са налице законови реквизити, тъй като никъде в АУАН и НП не е посочено, че кръстовището е било регулирано с пътен знак. Сочи, че пътен знак Б 2 задължава водачите да спрат и пропуснат движещите се по пътя с предимство и в тази връзка не става ясно дали в този момент е имало други движещи се автомобили. Излага и доводи, че в НП не е посочено мястото на извършване на нарушението, тъй като описаните обстоятелства касаещи този реквизит са противоречиви. Позовава се и на факта, че като нарушена в НП е посочена разпоредбата на чл.6, т.1 от ЗДвП, която обаче съдържа четири хипотези и не е отразено коя в случая е била осъществена от жалбоподателя. Твърди, че по този начин е било нарушено правото на защита на жалбоподателят, тъй като не е могъл да узнае какво точно нарушение му се вменява, че е извършил.
В заключение изтъква наличието на смекчаващи отговорността обстоятелства и възможността нарушението да се квалифицира като маловажно.
Въззиваемата страна, редовно призовани, не изпращат представител и не изразяват становище по делото. Писмено, в съпроводителното писмо молят жалбата да бъде оставена без уважение и се потвърди наказателното постановление.
От събраните по делото писмени доказателства и от показанията на свидетелите Д.П.П. и В.Б.М., както и от изложеното в жалбата и в съдебно заседание, съдът прие за установена следната фактическа обстановка :
На 23.09.2019 г. свидетелите Д.П. и В.М. – служители в „Пътна полиция” при ОД на МВР Ловеч били на работа, като изпълнявали функциите по контрол на пътното движение на територията на гр.Ловеч.
Около 23:37 часа, на патрулирали в гр.Ловеч, кв.”Младост”. Движели се със служебния автомобил по ул.”Рязан”, когато забелязали до блок *** лек автомобил марка ********. Същият се движел в посока към ул.”Рязан”, но на кръстовището образувано от нея и пресечката, от която автомобилът излизал, не спрял на намиращия се там пътен знак Б2 (Спри ! Пропусни движещите се по пътя с предимство !). Свидетелите спрели за проверка автомобила. Установили, че се управлявал от А.В.Г. ***, но бил собственост на Н. В.Г..
За така констатираното нарушение свидетелят П. съставил на жалбоподателя Г. АУАН бланков № 71277 от 23.09.2019 г., на който като свидетел очевидец бил посочен и се подписал В.М.. Актосъставителят П. квалифицирал нарушението като такова по чл.6, т.1 от ЗДвП.
В така съставения му акт, в графата „възражения”, жалбоподателят Г. не е вписал такива. Подписал акта и получил препис от него.
Няма данни по делото, в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН жалбоподателят Г. да е представил пред наказващия орган писмени възражения.
Въз основа на съставения АУАН наказващият орган издал обжалваното наказателно постановление, като в него възприел изцяло описаната в АУАН фактическа обстановка и приел, че с тези си действия жалбоподателят Г. е нарушил разпоредбата на чл.6, т.1 от ЗДвП, като не съобразил поведението си и не спрял на пътен знак Б2 (Спри ! Пропусни движещите се по пътя с предимство !). Наложил му санкцията предвидена в разпоредбата на чл.183, ал.2, т.3, предл.1-во от ЗДвП – глоба в размер на 20 лева.
От тази фактическа обстановка и разглеждайки жалбата от правна страна съдът прие следното :
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, от надлежна страна, поради което е допустима.
Атакуваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, въз основа на АУАН, съставен от оправомощено за това лице, съгласно Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи /л.9-10/.
След внимателна преценка на доказателствата по делото и доводите на страните съдът прие, че обжалваното постановление не страда от пороци при издаването му, които да обосновават отмяната му на формално основание. Поради това и не следва да бъдат кредитирани наведените с жалбата и в хода на съдебните прения възражения за допуснати съществени процесуални нарушения. Наказващият орган правилно е квалифицирал нарушението и цифровата му квалификация изцяло кореспондира с описаната в АУАН и НП фактическа обстановка. Не е налице процесуално нарушение, което съществено да е нарушило правото на защита на жалбоподателя. Преценката дали нарушението е съществено, следва да се преценява отделно за всеки конкретен случай, основавайки се на това до каква степен е било засегнато правото на защита на санкционираното лице. В настоящия на жалбоподателя е било пределно ясно за какво е санкциониран. Вярно е, че разпоредбата на чл.6, т.1 от ЗДвП съдържа четири хипотези, които вменяват конкретни задължения на водачите на МПС, но състава на нарушението е формулиран в разпоредбата на чл.183, ал.2, т.3, предл.1-во от ЗДвП и в тази връзка дадената цифрова квалификация изцяло кореспондира със словесното му изписване. Посочени са всичките му съставомерни признаци. Конкретно е отразено и мястото на извършване на нарушението, с характерните му особености и белези, като е посочена и посоката, в която се е движел управлявания от жалбоподателя автомобил. Така че повече от това наказващият орган е нямало какво повече да отрази. Освен това жалбоподателят Г. е подписал и получил съставения в негово присъствие АУАН, но не се е възползвал от възможността да възрази по реда на чл.44, ал.1 от ЗАНН. Получил е също така и издаденото срещу него НП, което е обжалвал в законовия срок, т.е. по никакъв начин за него не са се преклудирали правата, които има в административнонаказателното производство.
С оглед на тези съображения, съдът приема наведените с жалбата и в хода на съдебните прения възражения за допуснати съществени процесуални нарушения за неоснователни.
По отношение стоящият за разглеждане въпрос относно авторството на описаното нарушение и вмененото виновно поведение на жалбоподателя Г., съдът намира следното :
От ангажираните и събрани в хода на съдебното следствие гласни и писмени доказателства, извършването на вмененото на жалбоподателя Г. нарушение се установява по несъмнен и категоричен начин. От приложената схема за организация на пътното движение на кръстовище в ж.к.”Младост” в гр.Ловеч, образувано от ул.”Резан” до бл.*** /л.22/ е видно, че включването в ул.”Резан”, в посока идващите откъм бл.*** МПС е регулирано с пътен знак Б2 - Спри ! Пропусни движещите се по пътя с предимство ! Същият е от групата задължителни пътни знаци указващи предимство и водачите императивно следва да съобразяват поведението си с тях. Задължително жалбоподателят е следвало да спре на него, т.е. да приведе превозното средство в покой и след като се убеди, че по пътя с предимство не се движат ППС, да се включи в него така, че да не създава опасност и предпоставки за възникване на ПТП. В този смисъл изтъкнатият от процесуалния представител довод, че в НП не е отразено дали по ул.”Рязан” са се движели други МПС е неоснователен и ирелевантен към вмененото нарушение. Винаги когато е налице пътен знак Б2 съответния водач следва да съобрази поведението си с него, като спре, дори и към този момент по пътя с предимство да не се движат други превозни средства. Това свое задължение като водач на ППС жалбоподателят не е изпълнил, което обстоятелство се потвърждава от показанията на свидетелите П. и М.. И двамата са очевидци на случилото се, ясно и непосредствено са възприели поведението му, което ги е и мотивирало да го спрат за проверка. А и жалбоподателят не навежда доказателства в обратния смисъл, които да оборват твърденията им. Съдът няма основания да не кредитира показанията на свидетелите П. и М., като обективни и безпристрастни. Същите са последователни, взаимно свързани, логични и непротиворечиви. Фактът, че са полицейски служители не ги прави автоматично заинтересовани или предубедени спрямо жалбоподателя Г., нито пък по някакъв начин са били мотивирани, извън чисто служебните си задължения, да му вменят извършването на несъществуващо нарушение. Данни или дори индиции за лично отношение спрямо него липсват по делото. Не може да се разсъждава и в посока грешни възприятия от тяхна страна, тъй като, както се посочи и по-горе, двамата са се намирали в непосредствена близост до кръстовището и ясно са възприели случилото се.
При това положение, наказателното постановление следва да бъде потвърдено, като обосновано и законосъобразно издадено. Наложената глоба е с точно определен от закона размер, поради което не стои на обсъждане изменението й в посока намаляване. Не са налице предпоставки за определяне на нарушението като маловажен случай, тъй като същият не се различава от обичайните такива. Безспорно, както се установява от справката за нарушител/водач /л.8/ на жалбоподателя не са налагани наказания за нарушения по ЗДвП и това е смекчаващо отговорността обстоятелство, но само то е недостатъчно да обоснове извод за маловажност на нарушението.
Правилно за това нарушение са били отнети 8 контролни точки на жалбоподателя, тъй като съгласно чл.6, ал.1, т.8 от Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 г. на МВР такива винаги се отнемат при извършено нарушение по чл.183, ал.2, т.3, предл.1-во от ЗДвП. А и отмяна на наказателното постановление в тази му част не може да се иска, тъй като отнемането на контролни точки не е административно наказание по смисъла на чл.13 от ЗАНН, а е отчетна система на КАТ и се прилага винаги, когато е извършено и установено някое от посочените в Наредбата нарушения по ЗДвП.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 19-0906-001307 от 30.09.2019 г. на Началник на Сектор ПП към ОДМВР Ловеч, с което е наложено на А.В.Г. ***, ЕГН : **********, административно наказание на основание чл.183, ал.2, т.3, предл.1-во от ЗДвП – глоба в размер на 20 лева, а на основание Наредба № Із-2539 на МВР са му отнети 8 контролни точки, за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Ловеч в 14-дневен срок от съобщението до страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :