Р Е Ш Е Н И Е
Номер Година
24.06.2019 Град ...
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Старозагорски районен съд Първи
граждански състав
На пети юни Година две хиляди и деветнадесета
В публичното заседание в следния състав
Председател:
Генчо Атанасов
Членове: 1.
2.
Секретар Живка Димитрова
Прокурор
като разгледа докладваното от съдията Атанасов
гражданско дело номер 4305 по описа за 2017 година.
Предявен
е иск с правно основание чл.108 от ЗС.
Ищцата Е.С.П. твърди в исковата си молба, че заедно с бившия си
съпруг К.И.К. на основание допълнителна заповед №СД - 121/14.VIII.1988 г. по
чл. 100 от ЗТСУ /отм./ получили в собственост гараж и склад със застроена площ
на гаража от 23.03 кв.м. и 8.10 кв.м. на прилежащото му складовото помещение,
построени в парцел 2634, кв. 153 по плана на гр. Стара 3агора, ...., гараж 15,
заедно с 0.193 % идеални части от общите части на сградата, в приземната част
на която се намирали процесните помещения, с граници: север – гараж № 14, изток
- мазе № 9 на ап. № 43 на ет. 2 и коридор, юг – гараж № 16 и запад – двор. По
актуална скица самостоятелният обект гараж с идентификатор 68850.514.98.1.155
се намирал в сграда №1, разположена в поземлен имот с идентификатор
68850.514.98, при граници на гаража и складовото помещение: на същия етаж –
имот с идентификатор №68850.514.98.1.156 и имот с идентификатор
№68850.514.98.1.154, над обекта – имот с идентификатор 68850.514.98.1.117 и
имот с идентификатор 68850.514.98.1.172. На основание чл. 130 от ЗТСУ /отм. /
на ищцата и съпруга й било отстъпено право на строеж върху гаража на земя от
23.03 кв.м., и за 6.47 кв.м. от общите части на сградата на жилищния блок на
Първа зона на гр. ... в посочения по - горе парцел. С Решение № 137/16.VII.2004
г. по гр. д. №1132/2004 г. по описа на PC- ... бракът на ищцата с К.И.К. бил
прекратен. С ответника се разбрали да отдават гаража под наем и парите от наема
да предоставят на бащата на бившия й съпруг - ... К.И., които той да ползва за
лечение. Преди около две години ... К.И. починал, но не се били уточнявали до
момента какво да правят с гаража. През целия период от време, считано от придоб...ето
на гаража, същият бил даван под наем на лицето М.С.С. и нейния съпруг С.Г.С.,
които знаели кой е собственик на гаража и че е придобит по време на брака между
бившите съпрузи. След смъртта на ... К.И. ищцата разговаряла с ответницата М.С.С.,
като й напомнила, че с бившия съпруг са съсобственици при равни права на
процесния гараж и че следва да получава половината от наема, който след смъртта
на ... К.И. се получавал от К.И.К.. През м.септември 2016 г. при справка при
съдията по вписванията в гр. ... ищцата разбрала, че К.И.К. е продал целия
гараж и складово помещение, като в нотариалния акт за купувач била посочена
ответницата М.С.С., чиито съпруг по време на продажбата бил С.Г.С.. Сезирала
Районна Прокуратура - ... с жалба срещу К.И.К. за продажбата на 1/2 идеална
част от нейния имот, но преписката била прекратена, тъй като въпросът с гаража
е гражданскоправен проблем и следва да се реши от граждански съд. К.И.К. дал
обяснения по преписката, че гаражът е само негова собственост и го е придобил
по наследство от баща си ... К.И.. Последният скрил обстоятелството, че гаражът
е плащан само със средства на ищцата, като ползвала пари от детските влогове на
дъщерята си ...П. и сина си .... Нито ищцата, нито К.И.К. в едногодишен срок от
момента на влизане на в сила на решението за прекратяване на брака не бил завел
иск срещу другия съпруг за по-голям дял или за изключителен принос за придоб...е
на цялата собственост върху гаража и складовото помещение. При това положение
дяловете оставали равни. Двамата ответници знаели, считано от момента, от който
ползвали процесните помещения под наем, че ищцата и К.И.К. са съсобственици при
равни права на процесните помещения. От момента на продажбата М.С.С. и С.Г.С.
владеели процесните помещения. Моли съда да постанови решение, с което да установи
правото й на собственост върху 1/2 идеална част от процесния гараж и складово
помещение и да осъди ответниците да предадат на ищцата владението върху
собствената й 1/2 идеална част от процесния гараж и складово помещение, които
се владеели от ответниците без правно основание. Претендира за разноските по
делото.
Ответницата М.С.С.
оспорва предявения иск. Оспорва твърденията, че сумата, с която е изплатен
гаражът, е изплащана само с пари на ищцата от детските влогове на дъщеря й Галя
П. и сина й .... Неверни били и твърденията, че ответницата като наемател на
процесния гараж знаела, че имотът е СИО, а след развода - съсобствен. Сочи се,
че от 2009г. дружеството „СВЕ ФЛЕКС БЪЛГАРИЯ" ЕООД, собственост на съпруга
на ответницата С.Г.С., било наемател на процесния гараж, ползван лично от
ищцата. На 10.12.2013г. лично тя сключила с К.И.К. договор за наем на процесния
гараж, и продължила да ползва същия лично. През цялото време заплащала
договорената наемна цена, като по изрично искане на К.И.К., сумите били давани
на ... К.И., баща на К.К.. Винаги контактувала само и единствено с К.К. и баща
му, като с първия уговаряла наемните условия, а на втория предавала парите от
наема. Никога не била имала уговорки с ищцата за каквото и да е, никога същата
не се била афиширала като наемодател, никога не била заявявала по никакъв
повод, че е собственик на имота и не се била легитимирала като собственик на
имота. К.И.К. бил обезщетен с процесния имот на основание чл. 100 ЗТСУ /отм/. Придобитите
недвижими имоти, получени като обезщетение по чл.100 ЗТСУ /отм./, не били СИО и
ако ищцата твърдяла обратното, в нейна тежест било да го докаже. Поддържа, че
ответниците придобили процесната 1/2 идеална част от имота чрез давностно
владение. Първоначално праводателят на ответницата К.К., а след това
ответницата и съпругът й владели процесния имот повече от десет години
необезпокоявано. Дори К.К. владеел имота от юли 2004г. необезпокояван, без по
никакъв начин ищцата да е претендирала да е собственик на процесния имот. К.И.К.
владял имота като свой през периода 2004-2016г. Обстоятелството, че през
определен период от време е отдавал
имота под наем, не означавало,
че не е владял имота като свой. През периода от 10.12.2013г. до 02.06.2016г.
ответницата била наемател на процесния имот и отношенията във връзка с наемане
на процесния имот били единствено и само с К.И.К., но никога и със съпругата на
К.К.. Никога ищцата не била оспорвала пред ответницата или пред другиго
собствеността върху процесния имот до датата на покупко-продажбата на имота. След
датата на покупката от страна на ответницата на процесния имот, никой,
включително и ищцата, не бил предявявал претенции по отношение на имота. Вследствие
на това срокът на ответницата, на съпруга й и на праводателя, през когото
владеели имота необезпокоявано, бил повече от 10 години.
Ответникът С.Г.С. оспорва изцяло предявения иск, както и
твърдението на ищцата, че е съсобственик на процесния имот, че сумата, с която
е бил изплатен гаражът, е изплащана само с пари на ищцата от детските влогове
на дъщеря й Галя П. и сина й ..., че съпругата на ответника М.С. като наемател
на процесния гараж знаела, че имотът е СИО, а след развода - съсобствен. Сочи
се, че от 2009г. дружеството „СВЕ ФЛЕКС БЪЛГАРИЯ" ЕООД, в което едноличен
собственик бил ответникът, било наемател на процесния гараж, като гаражът се
ползвал лично от съпругата М.С.. На 10.12.2013г. съпругата на ответника М.С., в
качеството на наемодател, сключила с К.И.К. договор за наем на процесния гараж
и продължила да използва гаража. През цялото време съпругата на ответника
заплащала договорената наемна цена, като по изрично искане на К.И.К. сумите
давала на ... К.И., баща на К.К.. К.И.К. бил обезщетен с процесния имот, на
основание чл.100 ЗТСУ /отм/, като придобитите недвижими имоти, получени като
обезщетение по чл.100 ЗТСУ /отм./ не били СИО. Поддържа, че той и съпругата му М.С.
са придобили процесната 1/2 идеална част от имота чрез давностно владение. Първоначално
К.К., а след това ответникът и съпругата му, владели процесния имот повече от
десет години необезпокоявано. Дори и според ищцата К.К. владеел имота от юли
2004г. необезпокояван, без по никакъв начин ищцата да е претендирала да е
собственик на процесния имот. Обстоятелството, че пред определен период от
време е отдавал имота под наем, не означавало, че не е владял имота като свой.
През периода от 10.12.2013г. до 02.06.2016г. съпругата на ответника М.С. била
наемател на процесния имот и отношенията им във връзка с наемане на процесния
имот били единствено и само с К.И.К., но никога и със съпругата на К.К.. Никога
ищцата не била оспорвала пред ответника или пред другиго собствеността върху
процесния имот до датата на покупко-продажбата на имота. По същия начин, дори и
след датата на покупката от страна на съпругата му на процесния имот, никой,
включително и ищцата, не бил предявявал претенции по отношение на имота.
Третото лице помагач на страната на ответниците К.И.К. не взема
становище по предявения иск.
Третото лице помагач на страната на ответниците ... взема
становище, че предявеният иск е неоснователен. Твърди, че К.И.К. се легитимирал
като собственик на процесния гараж с Допълнителна заповед № СД- 121 от
14.06.1988г. на основание чл.100 от ЗТСУ, издадена въз основа на влязлата в
сила заповед за отчуждаване и обезщетяване № СД-230 от 03.10.1986г., съгласно
която К.И.К. получил като обезщетение гаража, вследствие на извършена процедура
по отчуждаване на имот, дворно място с къща, собственост на родителите му ... К.И.
и Йорданка Янева ...ова. При обезщетението с апартаменти и гараж, освен
родителите му, обезщетени с апартамент, по силата на горецитираната заповед №
СД- 121 от 14.06.1988г. с гараж бил обезщетен и пълнолетният им син, който по
това време бил женен за ищцата. От обследване на документите по обезщетението и
от факта, че не са налице никакви данни да е извършено доплащане със семейни
средства, било безспорно, че в случая се касае до изцяло личен имот на К.И.К. и
бил налице класически случай на пълна трансформация- негово лично имущество,
придобито срещу обезщетение на родителите му за отчужден техен имот.
Потвърждение на този извод при изповядване на процесната сдЕ.бил и фактът, че
докато е била наематЕ. на гаража, ответницата- купувач на същия гараж
превеждала наема на бащата на продавача. Никакви претенции нямало тогава за
наема от страна на ищцата. Бракът на последната със собственика продавач бил
прекратен на 20.06.2006 г. и оттогава единственият, който стопанисвал гаража,
плащал данъците, отдавал го под наем и указвал на наематЕ.та на кого да
превежда наема, бил К.И.К.. От 2006г. единствен владелец, ползвател и едноличен
собственик бил само и единствено К.И.К.. Претенцията се счита напълно
неоснователна на две основания- индивидуална собственост на К. и подсилена с
давностно владение единствено и само в негова полза върху процесния имот.
Цялостното прецизно обследване на собствеността при отчуждаването и после при
обезщетяването водело само и единствено до този извод, поради което моли съда
да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск като неоснователен и
недоказан.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и
обсъди доводите на страните, намери за установено следното:
Предявен е осъдителен иск за защита правото на собственост с
правно основание чл.108 от ЗС. Искът по чл.108 от ЗС представлява претенция на
носителя на вещното право за връщане на вещта от лицето, което неоснователно я
владее или държи. Целта на защитата е да върне фактическата власт на титуляра
на вещното право, който притежава и правото да владее вещта. Уважаването на
този иск е предпоставено от установяването на три кумулативно дадени
предпоставки: ищецът да е собственик на вещта, вещта да се владее или държи от
ответника и владението или държането да е без основание.
В случая предмет на предявения
ревандикационен иск е ½ идеална част от недвижими имот - гараж с
идентификатор 68850.514.98.1.155 с прилежащото му складово помещение 15, с
адрес: гр. Стара 3агора, ...., гараж 15, собственост на ищцата, която се владее от ответниците. Правното твърдение на
ищцата е, че посоченият имот е придобит по време на брака й с К.И.К. в резултат
на съвместен принос, поради което е станала съпружеска имуществена общност, а
след прекратяване на брака през 2004 г. – обикновена съсобственост между
бившите съпрузи при равни дялове.
По делото е представена заповед №
СД-230/03.10.1986 г. на председателя на ОбНС – ..., с която на основание чл.98
ЗТСУ е отчужден имот на ул.“Д. ПехлИ.“ 88, собственост на ... ...а - 1/2 ид.ч.
и К.И.К. – ½ ид.ч., като обезщетението на К.И.К. е следвало да стане с
едно тристайно жилище при доплащане без приложение на чл.90 ЗТСУ за
задоволяване нуждите на 5-чл. му семейство в жил. блок на същото място в кв.158
и с един гараж съгласно чл.82, ал.3 ЗТСУ. Представена е и допълнителна заповед №
СД-121/14.06.1988 г. на председателя на ОбНС – ..., с която на основание чл.100
ЗТСУ К.И.К. е обезщетен с гараж и склад с обща цена 7031 лв. На гърба на
посочената заповед е направено отбелязване от 09.06.1992 г., че гаражът е
платен.
От представеното по делото решение №
137/16.07.2004 г. по гр.д.№ 1132/2004 г. по описа на Старозагорския районен съд
се установява, че бракът между ищцата и К.К. е сключен на 23.04.1985 г. и е
прекратен 14.09.2004 г. Следователно към момента на придоб...е на собствеността
върху процесния имот ищцата и К.К. са били в брак и техните имуществени
отношения са били регулирани от СК от 1985 г. В трайната си съдебна практика
ВКС приема, че когато стойността на даден в обезщетение имот е покрита изцяло
от стойността на отчуждения имот другият съпруг няма принос в придоб...ето,
поради което върху получения като обезщетение имот не възниква съпружеска
общност /в този смисъл е решение № 145 от 27.06.2013 г. на ВКС по гр. д. №
1352/2013 г., I г. о., ГК и цитираните в него множество решения на ВС и ВКС/. В
този случай презумпцията за съвместен принос по чл.19, ал.3 СК от 1985 г. ще се
счита за оборена и ще е налице трансформация на лично имущество на съпруга,
собственик на отчуждения имот.
От заключението на назначената по
делото съдебно-техническа експертиза се установява, че размерът на
обезщетението за отчуждения от К.И.К. имот е 5581,53 лв. Стойността на
отстъпения като обезщетение апартамент е 30676 лв., коригирана впоследствие на
28453 лв., а на гаража – 7031 лв., коригирана впоследствие на 6699 лв. Общата
сума, която е следвало да бъде доплатена е 32127,47 лв. На гърба на заповедите
по чл.100 ЗТСУ е налице заверка с дата 03.06.1992 г., че апартаментът е
изплатен, и с дата 09.06.1992 г., че гаражът е изплатен. За сградата има
издадено разрешение за ползване № 605/20.12.1994 г. на РИТСК – ....
Предвид липсата на представени по
делото платежни документи следва да се
приеме, че плащанията на цените на апартамента и гаража са извършени съобразно
съдържанието на посочената по-горе заповед № СД-230/03.10.1986 г. на
председателя на ОбНС – ... както следва: за апартамента – при доплащане, т.е.
със заплащане на разликата между стойността на апартамента и цената на отчуждения
имот, и за гаража – със заплащане на цялата цена. В случая стойността на
отчуждения имот не е достатъчна на покр...е стойността на придобитите имоти,
поради което се е налагало разликата в цената да бъде заплатена със средства на
съпрузите. В този смисъл са и показанията на свидет...та ...П., която сочи, че
ищцата е теглила суми от детски влогове в ДСК за заплащането на гаража.
Свидетелят ... също сочи, че съпрузите са доплащали за апартамента. Следователно
от доказателствата по делото не се установява истинността на твърдението на
ответниците за извънсемеен произход на средствата, с които е заплатена цената
за процесния гараж. Липсват каквито и да било данни обезщетението за отчуждения
на К.К. недвижим имот да е било използвано именно за заплащане стойността на
гаража. Поради това съдът намира, че процесният гараж е представлявал
съпружеска имуществена общност, доколкото е придобит от Е.С.П. и К.И.К. по
време на брака им в резултат на съвместен принос по смисъла на чл.19 от СК
/отм./, независимо от това на чие име е придобит. Съобразно разпоредбите на
чл.26 и чл.27 от СК /отм./ с прекратяването на СИО между страните е възникнала
обикновена съсобственост при равни дялове.
Ответниците са навели доводи за придоб...е правото на собственост върху
идеалната част на ищцата по силата на оригинерен придобивен способ – придобивна
давност. Твърди се, че през периода 2004 – 2016 г. праводателят на ответниците К.И.К.,
а впоследствие и те самите, са владели процесния имот необезпокоявано повече от
десет години.
По своето естество придобивната давност представлява способ за придоб...е
право на собственост или друго вещно право върху чужда вещ чрез фактическото
упражняване на тези права в продължение на определен от закона срок от време.
Следователно фактическият състав на придоб...ето по давност включва два
елемента: фактическо упражняване на съдържанието на вещно право, което се иска
да бъде придобито, и изтичане на определен период от време, през който се
упражнява фактическото съдържание на вещното право. В процесния случай относно
придоб...ето на недвижимия имот по давност е приложим 10-годишният давностен
срок по чл.79, ал.1 от ЗС. Твърдяното от ответниците владение не е на правно
основание, поради което същите имат положението на недобросъвестни владелци.
Следва да се отчете обстоятелството, че твърдяното давностно владение на
К.И.К. е осъществявано от съсобственик, който по дефиниция е владелец на своята
идеална част и държател на частта на другия съсобственик. За да е налице
изменение на основанието на неговото владение, е необходимо, той да е предприел
действия, които да отричат правото на другия съсобственик /ищцата/ върху
неговата част и те да са достигнали до
неговото знание. За да превърне владението в самостоятелно, К. трябва да е
отблъснал владението на другия съсобственик, като владее за себе си и против
волята на ищцата, а не е достатъчно само да е манифестирал неопределено
самостоятелността на владението. Според Тълкувателно решение № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС, ако се позовава на придобивна давност за чуждата идеална част,
съсобственикът трябва да докаже при спор за собственост, че е извършил
действия, с които е обективирал спрямо останалите съсобственици намерението да
владее техните идеални части за себе си.
От показанията на свидет...та ...П. се установява, че след развода
процесният гараж е бил даван под наем, като ищцата и К.К. са давали наемната
цена на бащата на К.К., ... К., за лечението му. Това продължило до смъртта на ...
К. през 2015 година. Месечно последните наематели ... плащали 80 лева. Бащата
на К. К. наглеждал гаража, придружаван
от ищцата. В Данъчна служба половината гараж се водел на ищцата , като тя заплащала и данък през 2017 г.
След смъртта на бащата на К.К., през месец ноември 2015 година ищцата уведомила
ответниците, че на нея следва да се изплаща половината наем. Партидата на ВиК на
гаража също се водела на името на ищцата. Според свидетеля ... гаражът бил
собственост на Е.и на К.. В първите години ... К. споменавал, че гаражът е
празен, а след това, че е даван под наем. Самият ... К. му казвал, че приходите
са ги вземали Е.и К., но ги предоставяли за лекарства на ... К.. Свидетелят ...
сочи, че ползваният от ответниците под наем гараж бил на човек, който не живеел
блока и се казвал ..., баща на К.. Свидетелят ... сочи, че не е виждал друг,
освен ответницата С., да ползва гаража.
По делото е представен договор за
наем на процесния гараж от 11.01.2009 г., сключен между ... К....ов, като
наемодател, и „СВЕ-ФЛЕКС БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, гр...., като наемател. Представен е и
договор за наем на същия гараж от 10.12.2013 г., сключен между К.И.К., като
наемодател, и „СВЕ-ФЛЕКС БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, гр...., като наемател. От заключението
на назначената по делото съдебно-почеркова експертиза се установява, че
горепосочените документи са автентични, поради което съдът намира оспорването
им по реда на чл.193 ГПК за недоказано.
От писмо на № 10-11-4262811.04.2019 г. на Община ... се установява, че в
първоначално подадената декларация по чл.14 ЗМДТ на 21.04.1998 г. процесният
гараж е деклариран като собственост на К.И.К. и Е.С.П., като партидата е
закрита на 02.06.2016 г.
От анализа на събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът
намира, че по делото не е установено по категоричен и безспорен начин праводателят
на ответниците К.К. да е отблъснал владението на ищцата - съсобственик на
процесния недвижим имот и да е владял за
себе си нейната идеална част в продължение на повече от 10 години. Действително
от свидетелските показания се установява, че след развода през 2004 г., когато
процесният гараж е станал обикновена съсобственост между бившите съпрузи при
равни квоти, ищцата не е упражнявала фактическа власт върху гаража. Свидетелските
показания обаче не съдържат данни относно субективния елемент на владението -
намерението за своене на имотите от К.К. и манифестирането на това намерение
пред другия съсобственик. Единствено свидет...та П. сочи, че по волята на
двамата съсобственици гаражът е бил отдаван под наем и наемната цена – плащана
на бащата на К.К.. Действително от представените договори за наем е видно, че
от 2009 г. до 2013 г. гаражът е отдаван под наем от ... К., а от 2013 г. – от К.К..
Дори да се приеме, че отдаването под наем от лице, което не е съсобственик /...
К./, показва намерение за своене, то периодът на владението не е достатъчен за придоб...е на имота по давност.
Що се отнася до отдаването под наем от К.К., съдебната практика е трайна и
непротиворечива по въпроса, че ползването на имот само от един от
съсобствениците не е обстоятелство, което само по себе си да сочи, че този
съсобственик е отблъснал владението на останалите и е придобил техните части по
давност /в този смисъл са: решение № 481/06.10.2009 г. по гр.д.№ 2281/2008 г.
на ВКС, ІІ г.о., определение № 748/21.07.2009 г. по гр.д.№ 39/2009 г. и др/.
Твърдението на ответниците за придоб...е по давност не се подкрепя и от установеното
от експертното заключението по делото, че през периода 1998 г. – 2016 г. имотът
е деклариран пред данъчните органи като съсобствен между ищцата и К.К.. Това означава, че К. очевидно
не е бил със съзнанието, че имотът е изключителна негова собственост.
Посочените действия на страните оборват тезата за манифестиране на анимуса на К.К.
и осъществяване на владение върху спорния имот против волята на ищцата.
Следователно от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, се
налага изводът, че идеалната част на ищцата от процесния гараж не е
станала собственост на К.К. по силата на придобивна давност. За упражняваното
от ищците давностно владение давностният срок е започнал да тече на 02.06.2016
г., когато те са придобили владението върху имота, и до предявяване на иска на
02.08.2017 г. не е изтекла десетгодишната давност.
Ответниците извеждат
правото си на собственост върху процесния гараж от договор за покупко-продажба,
сключен с нотариален акт № 182, том IV, рег. № 7629, дело №
577/02.06.2016 г. на нотариус .... Прехвърлител по този договор е единствено
съсобственикът К.И.К., който притежава 1/2 ид.ч. от гаража, предмет на сд...та.
Следователно този договор не е могъл да породи вещно действие за повече от
притежаваната от прехвърлителя К. идеална част и правото на собственост върху
притежаваната от ищцата ½ ид.ч. не е преминало в правната сфера на
приобретателите. В тази хипотеза законодателят не е предвидил изключение от
принципа, че никой не може да прехвърли повече права, отколкото сам притежава,
поради което правното действие на горния договор следва да се определя от
посоченото правило.
По тези съображения
съдът намира, че от събраните по делото доказателства се установява наличието
на първата предпоставка за уважаване на иска за собственост – ищцата да е
собственик на спорната ½ ид.ч. от ГАРАЖ с идентификатор
68850.514.98.1.155
По делото не се спори, а и от
свидетелските показания се установява, че към настоящия момент претендираната в
исковата молба част от гараж се владее от ответниците. Същите се позовават и на
придобивна давност, което означава, че признават упражняваната от тях
фактическа власт. Следователно налице
и втората предпоставка за уважаване на иска за собственост по чл.108 от ЗС –
ответниците да упражняват фактическа власт върху вещта, в случая – ½
ид.ч. от ГАРАЖ с идентификатор 68850.514.98.1.155.
В хода на
производството не се излагат твърдения и не са представени доказателства за
наличието на ограничено вещно право или облигационно правоотношение, по силата
на което ответниците да владеят спорната част от имота на правно основание.
Предвид това съдът счита, че ответниците владеят процесната част от ГАРАЖ с
идентификатор 68850.514.98.1.155 без правно основание, т.е. налице е и третата
предпоставка за уважаване на иска за собственост.
По тези съображения съдът намира, че предявеният иск по чл.108
от ЗС за установяване по отношение на ответниците, че ищцата е собственик
на ½ идеална част от недвижим
имот - ГАРАЖ с идентификатор 68850.514.98.1.155 по кадастралната карта и
кадастралните регистри на гр. ..., одобрени със Заповед РД-18-65/30.05.2008г.
на изпълнителния директор на АГКК, с адрес на поземления имот: гр. ..., п.к.
6000, ..... -1, гараж 15, намиращ се в сграда №1, разположена в поземлен имот с
идентификатор 68850.514.98, с предназначение на самостоятелния обект: Гараж в
сграда, брой нива на обект: 1, с площ 23,03 кв.м., прилежащи части: складово
помещение 15, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж – имот
с идентификатор №68850.514.98.1.156 и имот с идентификатор №68850.514.98.1.154,
под обекта: няма и над обекта – имот с идентификатор 68850.514.98.1.117 и имот
с идентификатор 68850.514.98.1.172 и да осъждане на ответниците да предадат на ищцата
владението на гореописаната част от имота, е основателен и следва да бъде
уважен.
На основание чл.78,
ал.1 от ГПК следва да бъдат осъдени ответниците да заплатят на ищцата
направените по делото разноски в размер на 1656,43 лв., представляващи държавна
такса, адвокатско възнаграждение и възнаграждение на вещо лице.
Воден от горните мотиви, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на М.С. *** и С.Г.С.
***, че ... С.П. *** е
собственик на ½ идеална част от недвижим имот - ГАРАЖ с идентификатор
68850.514.98.1.155 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. ...,
одобрени със Заповед РД-18-65/30.05.2008г. на изпълнителния директор на АГКК, с
адрес на поземления имот: гр. ..., п.к. 6000, ..... -, гараж 15, намиращ се в
сграда №1, разположена в поземлен имот с идентификатор 68850.514.98, с
предназначение на самостоятелния обект: Гараж в сграда, брой нива на обект: 1, с
площ 23,03 кв.м., прилежащи части: складово помещение 15, при съседни
самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж – имот с идентификатор
№68850.514.98.1.156 и имот с идентификатор №68850.514.98.1.154, под обекта:
няма и над обекта – имот с идентификатор 68850.514.98.1.117 и имот с
идентификатор 68850.514.98.1.172, и ОСЪЖДА М.С. ***
и С.Г.С. *** да предадат на ...
С.П. *** владението на ½ идеална част от гореописания
имот.
ОСЪЖДА М.С. *** и С.Г.С. *** да заплатят на
... С.П. *** сумата 1656,43 лева, представляваща разноски по делото.
Решението е постановено с участието на К.И.К. *** и ... от гр....,
… в качеството на трети лица помагачи на страната на ответниците.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването
му пред Старозагорския окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :