Р Е Ш Е Н И Е
№ 65
Гр. Бяла, 16.05.2019г.
БЕЛЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, трети наказателен състав в
публично съдебно заседание на двадесет и четвърти април, две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЪШЪЛ ИРИЕВА
При секретаря Пенка Цанкова и в присъствието на
прокурора.................., като разгледа докладваното от съдията НАХД №93 по
описа за 2019г., за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от Ц.Г.К., ЕГН **********,***/21.02.2019г.
на началник на отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“, Дирекция „Анализ
на риска и оперативен контрол“, Агенция „Пътна инфраструктура“/АПИ/ - гр.
София, с което за нарушение на чл.26 ал.2 т.1 б.”а” от Закона за пътищата, на
осн. чл.53 ал.1 т.2 от с.з., на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 1000лв.
Жалбоподателят твърди в жалбата си, че не е извършил
вмененото му нарушение, както и че при издаването на НП са допуснати съществени
нарушения на процесуалния закон. На тези основания моли НП да бъде отменено
като незаконосъобразно. Същият не с явява в с.з., не ангажира доказателства в
подкрепа на твърденията си.
Наказващият орган изпраща процесуален представител,
който моли жалбата да бъде оставена без
уважение, а НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Депозира се
писмено становище.
Районна
прокуратура-гр.Бяла, не е изпратила представител и не е взела становище по
жалбата.
Съдът, след преценка на събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят Ц.Г.К. работел в „Теди Стил 2007“ ЕООД
гр.Б., на длъжност „Шофьор, тежкотоварен автомобил-12 и повече тона“. На 05.02.2019г.,
в 15,32 часа, на път II-54, км.13, на 100м. преди разклона за с.Н. в посока
гр.Б.-гр.С, К. управлявал и осъществявал движение на съчленено ППС с пет оси -
МПС с две оси марка „МАН“ модел „ТГА 18.530“ с peг. № ….. и полуремарке с три
оси с peг. №ВТ 9045ЕВ, превозващо дърва. На този път се намирал св.М.К.-главен инспектор
контрол по РПМ при АПИ, който към момента осъществявал служебните си задължения
и спрял за проверка управляваното от жалбоподателя ППС. В процеса на проверката
било направено измерване, с техническо средство електронна везна модел CAPTELS
ORA 10 №0785 и ролетка 1303/18/5м./, при което се констатирало, че са надвишени
нормите на Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извьнгабаритни
и/или тежки ППС (Наредбата), както следва:
1.Измереното натоварване на задвижващата втора
единична ос на ППС е 13,480т., при максимално допустимо натоварване на оста
11,5т., съгласно чл.7 ал.1 т.4 б.“А“ от Наредбата.
2.При измерено
разстояние между осите 1,32м., сумата от натоварване на ос, на тройната ос на
полуремаркето е 24,600т., при максимално допустимо натоварване 24т., съгласно
чл.7, ал.1, т.3, буква „Б“ от Наредбата.
Съгласно чл.3
т.2 от Наредбата, при надвишаването на нормите на чл.7 ППС е тежко.
Данните от
измерването били показани на водача. Била издадена кантарна бележка №1527/05.02.2019г.
с резултатите от измерването, в която водачът собственоръчно написал номера на
МПС, имената си и се подписал. Водачът не представил валидно разрешение (разрешително
или квитанция за платени пътни такси) за движение на извънгабаритно пътно
превозно средство по смисъла на §1, т.1 от Допълнителните разпоредби на
Наредбата.
Св.М.К.
съставил на място АУАН за нарушение на чл.26 ал.2 т.1 б.”а” от Закона за пътищата.
Актът бил предявен на жалбоподателя и подписан от него без възражения. С
разписка бил връчен и екземпляр от акта срещу подпис на жалбоподателя, в която
бил запознат с разпоредбата на чл.37 ал.3 от Наредбата, както и че изпълнението
на условията в нея се отчита като смекчаващо обстоятелство. Впоследствие, на 06.02.2019г.,
св.М.К. направил отбелязване под разписката в АУАН, че е започната процедура по
изпълнение на условията на чл.37 ал.3 от Наредбата, а на 07.02.2019г. отбелязъл,
че посочените условия са изпълнени.
Изложената фактическа обстановка се установява от
твърденията на жалбоподателя, показанията на св.М.К., АУАН, НП, разписка,
кантарна бележка, пътен лист, трудов договор, свидетелство за регистрация на
МПС, заповеди, пълномощни, протоколи, заявление, паспорт, удостоверение,
свидетелство за калибриране, ръководство, както и останалите писмени
доказателства.
Съдът приема,
че жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, което счита, че е в
интерес на жалбоподателя. Същият е и легитимирано лице-нарушител, поради което жалбата
е и процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
При съставяне на АУАН и издаване на НП не
са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са основание за отмяна
на НП само на това основание. Както в АУАН, така и в НП се съдържат всички
изискуеми реквизити-посочени са дата и място на нарушението, описание на
нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено, както и нарушената
правна норма. Жалбоподателят е разбрал
какво точно нарушение му се вменява във вина още към момента на съставяне на
АУАН и не е имал възражения, поради което правото му на защита не е било
нарушено. По идентичен начин от АУАН, нарушението е привнесено и в НП, като
жалбоподателят е санкциониран съобразно приложимата санкционна норма на чл.53
ал.1 т.2 от ЗП.
Съдът кредитира
изцяло показанията на св.К. като последователни, логични и вътрешно непротиворечиви
относно съществените елементи от предмета на доказване, кореспондиращи напълно
и със събрания по делото доказателствен материал. Същият е очевидец на
нарушението и е съставил АУАН след констатиране на нарушението. Поради това съдът
го намира за незаинтересован и непредубеден от изхода на делото свидетел, възпроизвеждащ
достоверно фактите по делото. Показанията му са в пълно съответствие с
установената в АУАН и НП фактическа обстановка. Несъмнено същият е възприел
управлението на ППС от страна на жалбоподателя, след което го е спрял за извършване
на проверка.
В случая служителят е съставили акт, след като е установил, че движението се
извършва без нужното разрешение. Нарушението се явява установено по несъмнен и безспорен
начин, с надлежни технически средства, съгласно изискванията на чл.35 ал.3 от
Наредба №11. Представени са по делото от АНО писмени доказателства относно
електронната везна и ролетката, посочени в НП, с които е било извършено
измерването. Установява се, че същите са годни технически средства, преминали съответната
проверка към момента на нарушението.
Съгласно чл.26 ал.2 т.1 б.”а” от ЗП За дейности от
специалното ползване на пътищата без разрешение се забраняват в обхвата на пътя и ограничителната
строителна линия: а) движението на извънгабаритни и тежки пътни превозни
средства. В случая е следвало да се представи от водача разрешение, което е
следвало да съпътства ППС. Жалбоподателят не е представил такова разрешение, с
което е осъществил състава на вмененото му нарушение. От субективна страна
деянието е извършено виновно, тъй водачът е следвало да провери и да се убеди,
че параметрите на ППС с товар или без товар не надвишават максимално
допустимите норми по Наредбата, но не го е сторил. Същият е бил длъжен и е
могъл да предвиди настъпването на обществено опасните последици. В конкретният
случай задължението за предвиждане пряко произтича от чл.26,ал.2, т.1, б.”а” от
ЗП, който регламентира задължението на водачите на тежките и извънгабаритните ППС за движение по пътната
мрежа, само след разрешение от администрацията, управляваща пътя. Същият е имал
възможност да придобие точно обективни представи относно управляваното ППС и то
преди проверката, както и да съобрази кога параметрите на натоварване са
надвишени, още повече отчитайки близо
четиригодишният опит на жалбоподателя като водач на ППС, знанието му за вида и
количеството на превозваната стока-дърва, изведено от представените от него при
проверката пътен лист.
Процесното ППС, както беше отбелязано
по-горе, отговаря на дефиницията
"извънгабаритни ППС" съгласно Параграф 1 т.1 от ДР на Наредба
№11, където е посочено, че такива са извънгабаритните ППС по чл. 2 и/или
тежките ППС по чл. 3. Установява се от
писмените и гласните доказателства по делото, че процесното ППС с пет оси,
е тежко по смисъла на чл.3 от Наредба
№11/2001г., където ясно е посочено, че тежки ППС или състав от ППС са тези,
които имат: 1. допустима максимална маса, по-голяма от стойностите по чл. 6; 2.
натоварване на ос, по-голямо от стойностите по чл. 7. Налице е нарушение на
чл.7 ал.1 т.3 б.”Б” от Наредбата, тъй като при изискване сумата от
нaтовaрвaнията на ос нa една тройна ос на ремаркета и полуремаркета, когато
разстоянието между осите е над от 1,3 m
да е максимално 24т., то в случая тази сума е 24,600т. Налице е
нарушение на чл.7 ал.1 т.4 б.”А” от
Наредбата, тъй като при изискване за допустимо максимално натоварване на
единична задвижваща ос-11,5т., в случая измереното натоварване на задвижващата
втора единична ос на ППС е 13,480т. След като се установява от събраните
доказателства, че управляваното от жалбоподателя ППС е превишило допустимите
параметри за ППС на Наредба №11, то неминуемо попада под режима на специалното
ползване на пътищата. Това се извежда от ДР на параграф 1 т.8 от ЗП, където е
дадена легална дефиниция на понятието „специално ползване на пътищата”, което е
„използването на пътищата за превозване на тежки и извънгабаритни товари”,
каквото несъмнено е налице в случая. При осъществяване на движението на
процесното пътно превозно средство от страна на жалбоподателя като водач, при
гореописаните обстоятелства и без разрешение на администрацията управляваща
пътя, същият е нарушил разпоредбата на чл.26, ал.2, т.1, б.”а” от ЗП и е субект
на административно-наказателна отговорност, поради което правилно е санкциониран
на осн. чл.53 ал.1 т.2 от ЗП.
Наказанието, наложено на жалбоподателя, е
индивидуализирано при спазване изискванията на чл.12 и чл.27 от ЗАНН, като АНО
правилно е отчел наличието само на смекчаващи отговорността
обстоятелства-нарушението е извършено за първи път, след съставяне на АУАН са
изпълнени условията на чл.37 ал.3 от Наредбата, при липса на отчетени отегчаващи
обстоятелства. Следва да се отбележи и още едно трето смекчаващо обстоятелство,
което не е било отчетено от АНО, а именно ниския размер на получаваното трудово
възнаграждение на жалбоподателя, но въпреки това неотчитането му не е повлияло
върху правилната индивидуализация на размера на наказанието. За нарушението по
чл.53 ал.1 от ЗП е предвидена глоба в размер от 1000лв. до 5000лв., като в случая
наказанието е 1000лв., т.е в минималния размер, който е съответен на тежестта
на нарушението. Предвид гореизложеното НП се явява правилно и законосъобразно и
следва да бъде потвърдено.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН,
съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА НП № 5586/21.02.2019г. на началник на
отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“, Дирекция „Анализ на риска и
оперативен контрол“, Агенция „Пътна инфраструктура"/АПИ/ - гр. София, с
което за нарушение на чл.26 ал.2 т.1 б.”а” от Закона за пътищата, на осн. чл.53
ал.1 т.2 от с.з., на Ц.Г.К., ЕГН **********,*** е наложена глоба в размер на 1000лв./хиляда
лева/.
Решението подлежи на обжалване по реда на АПК в
14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд-Русе.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/