Р Е Ш
Е Н И
Е
№ гр.Царево,
10.03.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ЦАРЕВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, наказателен състав, в открито
съдебно заседание на единадесети февруари
две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРИЯ МОСКОВА
с участието на секретаря Нели
Стоянова,
като разгледа докладваното от съдия
Москова НАХД № 453/2020г. по описа на РС-Царево, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производство е по реда на чл. 59 и
сл. от Закона за административните нарушения и наказания.
Образувано е по жалба на Т.К.К., с ЕГН **********, с адрес: ***,
чрез адв.К., против Наказателно постановление №***. на Началник отдел „Рибарство и контрол – Черно море”-Бургас
към ГДРК при ИАРА, с което за нарушение на чл.17 ал.1 и ал.4 от Закона за
рибарство и аквакултурите му е наложено наказание глоба в размер на 1 500 лева
на основание чл.56 ал.1 от ЗРА и на основание чл. 90, ал. 1 от ЗРА е
постановено отнемане в полза на държавата
на риболовна лодка с външна маркировка ***, синя на цвят и 50 броя уреди
тип „кош“. В жалбата се твърди, че атакуваното НП е неправилно и
незаконосъобразно, поради което се иска неговата отмяна.
В с.з. жалбоподателят, редовно призован, се
явява лично и се представлява от надлежно упълномощен процесуален представител
– адв.К., който поддържа жалбата и пледира за отмяна на наказателното
постановление. Представя на съда Удостоверение за право на извършване на
стопански риболов в Черно море и река Дунав с ***., издадено на жалбоподателя Т.К.К.,
в уверение на това, че жалбоподателя притежава редовно и валидно разрешително
за стопански риболов.
АНО, редовно призован, се представлява в с.з. от
надлежно упълномощен процесуален представител –ю.к.Ч., която взема становище за
неоснователност на жалбата и пледира за потвърждаване на наказателното постановление.
В представените по делото писмени бележки взема становище, че разрешителното на
жалбоподатля за стопански риболов е издадено за друга лодка, различна от тази,
с която е извършено нарушението, поради което счита, че правилно е била
ангажирана отговорността на същия за нарушение по чл.17 ал.1 и ал.4 от ЗРА.
Въз основа на събраните в хода на съдебното
следствие писмени и устни доказателства,
съдът установи от фактическа страна следното:
При извършена съвместна проверка
от служители ИАРА и ГДГП, в която
участвали св.О.Р. /гл.специалист в отдел „Рибарство и контрол – Черно
море”-Бургас/ и св.И.С. ***/ на 24.06.2020 год. в 14:50 часа в акваторията на Черно
море, залив „***“ в точка с координати ***била установена риболовна лодка с
външна маркировка ***, синя на цвят. При проверка на лодката, било установено,
че жалбоподателят Т.К.К. се намирал на борда на същата, от която извършвал стопански риболов, като използвал капанни уреди тип „кош“– около 20
броя, които били заредени и поставени в работно положение, а на борда на
лодката бил установен улов на риба от вида „попче“ с тегло около 5 кг. В хода
на проверката К. не представил удостоверение
за право на извършване на стопански риболов, но заявил, че притежава такова, в което обаче е вписана друга негова лодка. Св.Р. извършил справка в регистъра на
риболовните кораби на ИАРА и установил, че процесната риболовна лодка с външна
маркировка ***, синя на цвят, с която жалбоподателят извършвал стопански
риболов, е била отписана през 2013г. от регистъра на ИАРА.
За така установеното при проверката на
място св.Р. съставил Констативен протокол № ***. по описа на ИАРА –Бургас и Доклад
от инспекция с *** в които е вписано, че на инкриминираната дата и място
жалбоподателят К. извършва стопански риболов с процесната лодка като използва капанни уреди тип
„кош“– около 20 броя, при проверката същият не представя удостоверение за
стопански риболов, процесната лодка не е
вписана в регистъра на ИАРА.
На 26.06.2020г. в сградата на ИАРА-Бургас, св.О.Р. съставил против Т.К.К. Акт за установяване на
административно нарушение с бланков № ***., за това, че на 24.06.2020 год. в 14:50 часа в акваторията
на Черно море, залив „***“ в точка с координати ***, К. извършва стопански
риболов от лодка с външна
маркировка ***, синя на цвят, като използва капанни уреди тип „кош“– около 50
броя по данни на проверяваното лице, които били заредени и поставени в работно
положение, а на борда на лодката бил установен улов на риба от вида „попче“ с
тегло около 5 кг, като лодката е отписана през 2013г. от регистъра на риболовните
кораби на ИАРА и при поискване не представя удостоверение за стопански риболов,
като приел, че с действията си Т.К.К. е извършил административно нарушения
по чл.17 ал.1 и ал.4 от Закона за рибарството и аквакултурите. Акта
е съставен в присъствието на жалбоподателя и препис от акта му е връчен лично
срещу подпис.
Въз основа на така съставения АУАН и
преценка на събраните доказателства, Началникът на отдел „Рибарство и контрол-
Черно море“ гр. Бургас, към Главна дирекция „Рибарство и контрол“ към ИАРА,
издал обжалваното наказателно постановление, в което нарушението е описано по
същия начин, дадена е същата правна квалификация - нарушение на чл.17 ал.1 и
ал.4 от Закона за рибарство и аквакултурите, и с което на основание чл.56 ал.1
от ЗРА му е наложено наказание глоба в размер на 1 500 лева и на основание чл.
90, ал. 1 от ЗРА е постановено отнемане в полза на държавата на риболовна лодка с външна маркировка ***,
синя на цвят и 50 броя уреди тип „кош“.
Препис от НП е било връчено на
жалбоподателя на 26.11.2020г. видно от известието за доставяне, а жалбата е
била подадена на 02.12.2020г., видно от входящият регистрационен номер на съда.
От представеното в хода на съдебното
следствие от защитата Удостоверение ***. за право на извършване на стопански
риболов в Черно море за периода от 17.01.2020 година до 31.12.2020 година, издадено
на жалбоподателя Т.К.К. въз основа на издадено му разрешително за стопански
риболов , се установява, че К. е имал разрешително за стопански риболов .,
както и че е притежавал удостоверение с ***. за право да извършва стопански
риболов за съответната календарна година с риболовна лодка с външна маркировка
№ ***, съгласно т.3 на удостоверението и с риболовни уреди -10 хрилни мрежи с
различни размери на окото, 11 броя винтери или други капанни уреди
/покрити/ и 1 брой чепарета, ръчни
въдичарски уреди и въдици, съгласно т.4 на
удостоверението.
Изложената фактическа обстановка,
съда установи по безспорен начин от показанията на актосъставителя Р.,
свидетеля С. и св.В. и от приобщените по
реда на чл.283 от НПК писмени материали от АНП и събраните в хода на съдебното
следствие писмени доказателства, При така установената фактическа обстановка и
след като съобрази разпоредбите на закона, съда достигна до следните правни
изводи:
Жалбата е подадена от легитимирано
да обжалва лице, посочено в наказателното постановление като нарушител, в
законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, съдържа всички необходими
реквизити, поради което същата е процесуално допустима, а разгледана по същество, същата е основателна,
като съображенията на съда за това са следните:
.
Съгласно чл.57 ал.1 т. 5 и т.6 от ЗАНН, наказателното постановление трябва да съдържа описание на нарушението,
датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено,
както и на доказателствата, които го потвърждават и законните разпоредби, които
са били нарушени виновно, като е необходимо да е налице единство между
посочените като нарушени законови норми и описанието на нарушението. При
ангажиране на административно-наказателната отговорност на едно лице,
извършител на административно нарушение, последното следва да е описано с
неговите белези, както от субективна, така и от обективна страна. От обективна
страна, административното нарушение се характеризира, както с предмета на
нарушение, така и с формите на изпълнителното деяние на същото, съгласно
разпоредбите на чл. 57, ал. 1, т. 5 и чл. 42, т. 4 на ЗАНН. Точното и безспорно
доказване на обективния признак на административното нарушение във формата, в
която действително се е осъществил в обективната действителност, е от значение
не само за защитата на дееца, който има право да научи какво точно нарушение е
извършил, за да организира защитата си, но и с оглед на спазването на принципа
на законност.
С атакуваното НП жалбоподателя е
санкциониран на основание чл.56 ал.1 от ЗРА за извършено нарушение по чл.17
ал.1 и ал.4 от ЗРА.
Със санкционната норма на чл. 56,
ал.1 от ЗРА се въвежда наказание за лицата, извършващи стопански риболов без
разрешително или във воден обект, различен от Черно море и река Дунав, в
нарушение на чл. 17. По смисъла на §1, т.26 от ДР на ЗРА, стопански риболов е дейност,
при която се извършва улов на риба и други водни организми в определените за
това обекти с разрешени уреди и средства с цел стопанска дейност и реализиране
на доход, независимо от това, дали дейността се извършва постоянно, сезонно или
временно. За стопански риболов по смисъла на този закон се смята и риболов,
извършван с уреди, различни от тези по чл. 24, ал. 1, и/или при който уловената
риба или други водни организми е в размер, надхвърлящ определените в чл. 24,
ал. 3 количества.
Съгласно разпоредбата на чл.17 ал.1
т.1 от ЗРА стопански риболов във водите на Черно море и река Дунав се извършва
след издаване на разрешително за
стопански риболов и придобиване на право за усвояване на ресурс от риба и други
водни организми от физически лица,
юридически лица и еднолични търговци - за кораби с дължина до 10.
Съгласно разпоредбата на чл.17 ал.4
от ЗРА придобитото право за
усвояване на ресурс от риба и други водни организми се удостоверява за
съответната календарна година чрез издадено от ИАРА удостоверение.
Съгласно разпоредбата на чл.17 ал. 6
от ЗРА разрешително за стопански риболов
се издава за кораб, вписан в регистъра на риболовните кораби.
Съгласно разпоредбата на чл.17 б.“б“
от ЗРА разрешително за стопански риболов и удостоверение за придобито право за
усвояване на ресурс от риба и други водни организми се издават от изпълнителния
директор на ИАРА или от оправомощено от него длъжностно лице.
Съгласно разпоредбата на чл.18 б.“б“
ал.1 от ЗРА разрешителното за стопански риболов е безсрочно, освен в случаите по чл. 21, ал. 7.
Съгласно разпоредбата на чл.18 б.“г“
ал.3 от ЗРА, при извършване на стопански риболов с кораб разрешителното и
удостоверението се съхраняват на борда
на плавателния съд от неговия капитан, а съгласно разпоредбата на ал.4 стопанския
риболов се извършва само с маркирани и вписани в удостоверението риболовни
уреди и средства.
Следователно за да е осъществен
състава на нарушение на чл.17 ал.1 т.1 от ЗРА е необходимо лицето да извършва
стопански риболов без изобщо да притежава разрешително за стопански риболов.
За да е осъществен състава на нарушение на
чл.17 ал.4 от ЗРА е необходимо лицето да притежава разрешително за стопански
риболов, но да не притежава
удостоверение за право да
извършва стопански риболов за съответната календарна година. Това е така,
защото лицето може да е решило през съответната календарна година да не
упражнява правото си да извършва стопански риболов, но то продължава да има
разрешителното за стопански риболов, тъй като издаденото му такова е безсрочно,
освен ако не е прекратено действието му със заповед от директора на ИАРА поради
настъпили обстоятелствата по чл.18 б.“в“ от ЗРА.
За да е осъществен състава пък на
чл.17 ал.6 от ЗРА е необходимо лицето да притежава разрешително за стопански
риболов и удостоверение за право да извършва стопански риболов за съответната
календарна година, но то да извършва стопански риболов с лодка, различна от тази, за която е
издадено разрешителното за стопанския риболов.
Или с други думи, разпоредбите на чл.17
ал.1 т.1, на чл.17 ал.4 и на чл.17 ал.6 от ЗРА визират три различни състава на
нарушения по чл.17 от ЗРА, всяко от които е наказуемо по реда на чл.56 ал.1 от
ЗРА.
Според описателната част на НП, която
преповтаря тази на АУАН, жалбоподателят К. е санкциониран за това, че на 24.06.2020г. в акваторията на Черно море,
залив „***“ е извършвал стопански риболов
от риболовна лодка с външна маркировка АХ № 187, синя на цвят, която
била отписана през 2013г. от регистъра на риболовните кораби на ИАРА, като
използвал капанни уреди тип „кош“ –
около 50 на брой, които били заредени и поставени в работно положение, на борда на лодката е установен улов на риба
от вида „попче“ с тегло общо около 5 кг. При поискване на удостоверение
за право на извършване на стопански риболов, такова не е било представено. Така
описаното деяние на К. е квалифицирано от АНО като нарушение на чл.17 ал.1 и
ал.4 от ЗРА, за което е наложено наказание глоба в размер на 1500 лева на
основание чл.56 ал.1 от ЗРА.
На първо място следва да се посочи,
че от така описаното нарушение не става ясно какви са конкретно установените
при проверката факти и обстоятелства, осъществяващи състав на нарушение по
чл.17 ал.1 и ал.4 от ЗРА. Нито в АУАН, нито в НП, не се сочи в
словесното описание на деянието процесния стопански риболов да е бил извършван
от жалбоподателя, без същия да притежава разрешително и/или без да има
придобито право за усвояване на ресурс от риба и други водни организми за
съответната календарна година, каквото е изискването на сочените за нарушени норми на
чл.17 ал.1 и ал.4 от ЗРА, като е
посочено само, че процесната лодка, от която жалбоподателят извършвал
стопанския риболов с капанни уреди тип „кош“, е била отписана през 2013г. от регистрите на риболовните
кораби на ИАРА и че не представя при
поискване удостоверение за стопански риболов. Изложени в АУАН и в НП по този
начин факти не сочат на реализиране на отговорността на лицето на тези основания,
тъй като нормата на чл.17 ал.1 от ЗРА, визира
случаи
на осъществяван стопански риболов без лицето да притежава разрешително
за стопански рилобов, а нормата на чл.17 ал.4 от ЗРА визира случаи на осъществяван стопански риболов, при които
лицето има разрешително за стопански
риболов, но няма придобито право за усвояване на ресурс от риба и други водни
организми за съответната календарна година, които факти обаче не се сочат в словесното описание на деянието както в АУАН,
така и в НП. Липсата на словесно описание, което да съдържа факти, сочещи на
извършено нарушение по чл.17 ал.1 и ал.4 от ЗРА, накърнява правото на защита на жалбоподателя,
а така също е довело и до неправилно приложение на материалния закон. Допуснатите
пропуски в НП при описанието на
деянието и на фактическата обстановка съставляват съществено нарушение на
процесуалните правила, тъй като ограничават правото на защита на наказаното
лице, което е лишено от възможността да разбере и за какво нарушение е наказано,
доколкото чл.17 ал.1 от ЗРА и чл.17 ал.4 от ЗРА съставляват отделни състави на
нарушения. Тези пропуски не могат да се преодолеят и в настоящото производство,
тъй като към момента на повдигане на административно наказателното обвинение на
санкционираното лице, следва да бъдат предявени всички конкретни факти и
обстоятелства от значение за съставомерността на извършеното от него нарушение.
Допуснатите пропуски в НП при описанието на деянието и на фактическата
обстановка са от съществено значение за решаване на въпроса дали са налице
твърдяните нарушения на чл. 17, ал.1 и ал.4 от ЗРА или не доколкото в това производство,
следва да се установява съществуването или несъществуването на описаното в
наказателното постановление административно нарушение и правят невъзможно
упражняването на съдебен контрол за законосъобразност на обжалваното
наказателно постановление. Липсата в обстоятелствената част на АУАН и НП на
конкретни факти и обстоятелства, които са от значение за съставомерността на
нарушението на чл. 17,
ал.1 и ал.4 от ЗРА, за което е ангажирана отговорността на жалбоподателя,
съставлява съществено процесуално нарушение, което води до отмяна на
наказателното постановление.
Отделно от това следва да се
отбележи, че разпоредбата на чл.17 ал.1
от ЗРА съдържа две хипотези – т.1 и т.2 , като АНО не е посочил, коя от двете
счита за нарушена, което също съставлява съществено процесуално нарушение,
водещо до отмяна на НП на самостоятелно основание.
На следващо място следва да се
посочи, че за сочените в НП за нарушени разпоредби на чл.17 ал.1 и ал.4 от ЗРА,
които по своя характер са две отделни нарушения, АНО е определил едно общо
наказание – глоба в размер на 1500 лева по реда на чл.56 ал.1 от ЗРА, с което е
нарушил императивната норма на чл.18 от ЗАНН, съгласно която за всяко нарушение
се налага отделно наказание. Така допуснатото нарушение също съставлява
самостоятелно основание за отмяна на атакуваното НП.
Освен посочените съществени
нарушение на процесуалните правила, АНО
е приложил и неправилно материалния
закон, като съображенията на съда за това са следните:
В хода на съдебното следствие по делото безспорно се установи, към момента на проверката жалбоподателят Т.К. е имал разрешително за стопански риболов . издадено от изпълнителния директор на ИАРА, както и придобито право да извършва стопански риболов за съответната календарна 2020 година, видно от представеното по делото удостоверение с ***., издадено въз основа на разрешителното му за стопански риболов, както и че разрешително за стопански риболов му е било издадено за риболовна лодка с външна маркировка № ***, но е извършвал стопански риболов с риболовна лодка с рег.№ ***, която лодка обаче е различна от риболовната лодка с рег.№ ***, за която му е било издадено разрешението за стопански риболов. Така извършеното от жалбоподателя деяние сочи на осъществен състав на нарушение по чл.17 ал.6 от ЗРА, тъй като жалбоподателят е осъществил разрешения му стопански риболов и правото да усвоява рибен ресурс за съответната 2020г. с лодка, различна от тази, за която му е било издадено разрешителното за стопански риболов и удостоверението за придобитото право да извършва стопански риболов за съответната календарна година, което деяние обаче АНО неправилно е квалифицирал като нарушение по чл.17 ал.1 и ал.4 от ЗРА, които разпоредби визират състави на други две нарушения, при които лицето изобщо няма разрешително за стопански риболов или има разрешително, но не и право да усвоява рибен ресурс за съответната календарна година, както вече съдът посочи. Като е дал неправилна правна квалификация на извършеното от жалбоподателя нарушение, АНО е приложил неправилно материалния закон, което е самостоятелно основание за отмяна на атакуваното НП.
Що се касае до описаното в АУАН и НП деяние, изразяващо се в непредставянето в хода на проверката на място на удостоверението за право на усвояване на ресурс от риба и други водни организми за съответната календарна година, то така описаното деяние сочи на състав на нарушение по чл.18 б.“г“ ал.3 от ЗРА, за което е предвидена самостоятелна административна отговорност по реда на чл.57 ал.1 от ЗРА, съгласно която на лице, което не съхранява на борда на лодката разрешителното за стопански риболов и удостоверението за придобито право за усвояване на ресурс от риба и други водни организми в нарушение на чл. 18б.“г“ ал. 3, се налага глоба в размер от 200 до 500 лв., съответно имуществена санкция в размер от 400 до 1000 лв. Непредставянето в хода на проверката на удостоверение за право на усвояване на ресурс от риба и други водни организми за съответната календарна година не е равносилно на липса на разрешително за стопански риболов и на придобито право на усвояване на ресурс от риба и други водни организми за съответната календарна година, макар същите да са издадени за друга лодка.
На следващо място следва да се
посочи, че наказващия орган не е изпълнил задължението си по чл.52, ал.4,
предл.I /първо/ от ЗАНН, съгласно която норма, преди да се произнесе по
преписката, наказващият орган проверява акта с оглед на неговата
законосъобразност и обоснованост и преценява възраженията и събраните
доказателства, а когато е необходимо, извършва и разследване на спорните
обстоятелства, като в случая наказващия орган не е извършил надлежна проверка
дали жалбоподателя К. притежава разрешително за стопански риболов и право да
усвоява рибен ресурс през съответната календарна година, които
обстоятелства са от значение за
правилната квалификация на извършеното от жалбоподателя нарушение. Като не е
сторил това, наказващият орган на свой ред е допуснал съществено нарушение на
административно-наказателната процедура и я е опорочил.
По изложените съображения съдът
намира, че наказателното постановление следва да бъде отменено като неправилно
и незаконосъобразно.
Водим от гореизложеното и на
основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление №***. на Началник отдел „Рибарство и контрол – Черно море”-Бургас
към ГДРК при ИАРА, с което на Т.К.К., с ЕГН **********, с адрес: ***, за
нарушение на чл.17 ал.1 и ал.4 от Закона за рибарство и аквакултурите е
наложено наказание глоба в размер на 1 500 лева на основание чл.56 ал.1 от ЗРА
и на основание чл. 90, ал. 1 от ЗРА е постановено отнемане в полза на
държавата на риболовна лодка с външна
маркировка ***, синя на цвят и 50 броя уреди тип „кош“.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване чрез РС-Царево по реда на АПК на основанията предвидени в НПК пред
Административен съд-Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: