Р Е Ш Е Н И Е
№ 107
гр. Елена, **.12.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Еленският
районен съд в публичното заседание на двадесет и първи ноември две хиляди и осемнадесета
година в състав:
Председател: Пейо Приходков
при
секретаря Светлана Пашова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 33 по описа за 2018 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Иск с правно основание чл. 422 във
връзка с чл. 415, ал. 1 от ГПК – иск за съществуване на вземане.
Постъпила е искова молба от „Б. ДСК”
ЕАД гр. София, представлявано от В.М.С. и Ю.Б.Г., чрез старши юрисконсулт С.Г.З.,
против И.Б.Г. ***. В същата се твърди, че с Договор за кредит за текущо
потребление от 22.06.2016 г. „Б. ДСК” ЕАД – Клон гр. Г. Оряховица, е
предоставило на И.Б.Г. с ЕГН ********** *** кредит в размер на 13000.00 лв. със
срок за издължаване 120 месеца, считано от датата на неговото усвояване, с
падежна дата 22 число на месеца. Кредитът се е погасявал с месечни вноски,
съгласно погасителен план и се е обезпечавал със залог върху парични вземания в
лева. „Б. ДСК” ЕАД е изпълнило своето задължение по сключения договор за
кредит, като е предоставило на кредитополучателя сумата от 13000.00 лв. по
посочената в договора банкова сметка, ***.06.2016 г. Вследствие нередовното
обслужване на кредита поради забава в плащанията повече от 90 дни, съгласно т. **.2
от Общите условия, които са неразделна част към договора за кредит, за Б.та е
възникнало субективно преобразуващо право да обяви целия кредит за предсрочно
изискуем, считано от 20.09.2017 г. Броят непогасени месечни вноски по лихва
и/или главница преди обявяване на кредита за предсрочно изискуем са 8 бр. на
обща стойност 1290.26 лв., а дните забава са 248 дни. Дължимите непогасени
вноски по дати и размер са: 22.01.2017 г. – 158.24 лв., 22.02.2017 г. – 161.75
лв., 22.03.2017 г. -161.75 лв., 22.04.2017 г. – 161.75 лв., 22.05.2017 г. –
161.75 лв., 22.06.2017 г. – 161.75 лв., 22.07.2017 г. – 161.75 лв., и
22.08.2017 г. – 161.52 лв.
Излага се, че с оглед възможността да
събере вземанията си по реда на чл. 417, т. 2 и чл. 418 ГПК и имайки предвид
настъпилото уеднаквяване на съдебната практика с TP № 4/2013 г. от 18.06.2014
г. на ВКС по тълкувателно дело № 4/2013 г. и изискването длъжникът да бъде
уведомен за настъпилата изискуемост на кредита, независимо дали е уговорено тя
да настъпи автоматично, Б.та е предприела съобразно изискванията на чл. 60, ал.
2 ЗКИ упражняване на това свое право чрез изпращане на нотариална покана до
длъжника на адреса, посочен в договора за кредит, с която го уведомява за
волята си да обяви кредита за предсрочно изискуем. Поканата е получена от
бабата на длъжника на основание чл. 46, ал. 2 от ГПК. С упражняване на правото
на покана за доброволно изпълнение вземанията са преминали в състояние на пълна
изискуемост, т.е. придобили са годност за принудителното им осъществяване чрез
съдебна намеса по реда на чл. 417 вр. с чл. 418 от ГПК или по общия исков ред,
щом в дадения срок за доброволно изпълнение не са били погасени /аргумент от
чл. 79, ал. 1, пр. 1 вр. с чл. 63, ал. 1 вр. с чл. 69, ал. 1 от ЗЗД/. Това е
дало право на Б.та да реализира правата си по съдебен ред, като е подала
Заявление за издаване на заповед за изпълнение на основание чл. 417 ГПК и се е
снабдила със заповед за изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист по
ч. гр. д. № 357/2017 г. по описа на РС – Елена.
Твърди се, че въз основа на издадените
заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по ч. гр. д. № 357/2017 г.
по описа на РС – Елена, „Б. ДСК” е подала молба за образуване на изпълнително
дело до ЧСИ С.К. с peг. 809 и район на действие ОС – В. Търново. Образувано
било ИД под № 20178090401077/2017 г. Съгласно промените, настъпили в ГПК, съдът
е констатирал, че заповедта за незабавно изпълнение е връчена на длъжника от ЧСИ
при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК и в тази връзка на Б.та е изпратено
разпореждане от 07.12.2017 г., получено на 18.12.2017 г. , на основание чл. 415, ал. 2, т. 2 от ГПК за необходимостта от
подаване на иск за установяване на вземането.
Твърди се, че към 28.09.2017 г.
задължението към Б.та е в размер на 13583.82 лв., от които 12578.12 лв. –
главница, 838.99 лв. – неплатена редовна лихва за периода от 23.12.2016 г. до
27.09.2017 г. и законна лихва върху главницата от 28.09.2017 г. до окончателното
изплащане на вземането, 18.79 лв. – лихва за забава върху просрочена главница
за периода от 23.12.2016 г. до **.09.2017 г., 27.92 лв. – лихва за забава върху
цялата главница за периода от 20.09.2017 г. до 27.09.2017 г. и дължими такси в
размер на 120.00 лв., както и разноски за ДТ в размер на 271.68 лв. и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 150.00 лв.
Моли се съда да постанови решение, с
което да приеме за установено по отношение на „Б. ДСК” ЕАД, че И.Б.Г. с ЕГН **********
дължи 13583.82 лв., от които 12578.12 лв. – главница, 838.99 лв. – неплатена
редовна лихва за периода от 23.12.2016 г. до 27.09.2017 г. и законна лихва
върху главницата от 28.09.2017 г. до окончателното изплащане на вземането,
18.79 лв. – лихва за забава върху просрочена главница за периода от 23.12.2016
г. до **.09.2017 г., 27.92 лв. – лихва за забава върху цялата главница за
периода от 20.09.2017 г. до 27.09.2017 г. и дължими такси в размер на 120.00
лв., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.
гр. д. № 357/2017 г. по описа на PC – Елена. Претендира се присъждане на
направените по делото разноски, вкл. и юрисконсултско възнаграждение.
С разпореждане от 17.01.2018 г. съдът
е оставил исковата молба без движение, като е дал указания на ищеца да отстрани
констатираните нередовности.
Постъпила е молба от ищеца „Б. ДСК”
ЕАД гр. София, представлявано от В.М. и Ю.Г., чрез юрисконсулт П.Н.Т.. В същата
се излага, че ищец по делото е „Б. ДСК” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, ул. „М.” № ** и се представлявана от подробно
посочените в извлечението от TP физически лица. Исковата молба е предявена от
името на „Б. ДСК” ЕАД чрез С.З. в качеството й на пълномощник на законните
представители на Б.та – В.М.С. – главен изпълнителен директор и Ю.Б.Г. –
изпълнителен директор. Излага се, че като се съобрази началната дата, от която
съда по ч. гр. д. № 357/2017 г. по описа на ЕлРС е присъдил натрупването на
законна лихва върху главница в размер на 12578.12 лв., изрично се посочва, че
се претендира законна лихва от 29.09.2017 г.
Във визирания едномесечен срок е
постъпил писмен отговор на исковата молба от страна на ответника И.Б.Г., чрез
назначения му особен представител адв. В.Д.Д. от ВТАК. В същия последният взема
следното становище: Относно допустимостта на иска посочва, че с оглед на
посоченото в исковата молба става ясно, че е заведен иск с правно основание чл.
422 вр. чл. 415 от ГПК – иск за съществуване на вземане. Счита, че съгласно
разпоредбите на гражданското законодателство искът е допустим. Относно
основателността на иска посочва, че предявеният иск е неоснователен по следните
съображения: За да претендира плащане на цялото задължение по договора, ищецът
се позовава на настъпила предсрочна изискуемост, считано от 20.09.2017 г. на
цялото задължение за главница и лихви поради неплащане на дължими вноски с
падеж 22.01.2017 г. за сума 158.24 лева, 22.02.2017 г. за сума 161.75 лева,
22.03.2017 г. за сума 161.75 лева, 22.04.2017 г. за сума 161.75 лева,
22.05.2017 г. за сума 161.75 лева, 22.06.2017 г. за сума 161.75 лева,
22.07.2017 г. за сума 161.75 лева, 22.08.2017 г. за сума 161.52 лева на
основание чл. **.2 от общите условия към договора. Броят на непогасените
месечни вноски по лихва и/или главница били общо в размер на 1290.26 лева, а
дните за забава били 248. Съгласно разпоредбата на чл. 60, ал. 2 от Закона за
кредитните институции Б.та може да поиска издаване на заповед за незабавно
изпълнение по реда на чл. 418 ГПК, когато кредитът бъде обявен за предсрочно
изискуем поради неплащане на една или повече вноски. В т. 18 от Тълкувателно
решение № 4/18.06.2014 г. на ВКС по т. д. № 4/2013 г. ОСГТК е посочено, че „в
хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК за вземане, произтичащо от
договор за банков кредит с уговорка, че целият кредит става предсрочно изискуем
при неплащането на определен брой вноски или при други обстоятелства, и
кредиторът може да събере вземането си, без да уведоми длъжника, вземането
става изискуемо с неплащането или настъпването на обстоятелствата, след като Б.та
е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на
длъжника предсрочната изискуемост”. Съгласно даденото разрешение в т. 18 на
Тълкувателното решение вземането, произтичащо от договор за банков кредит,
става изискуемо, ако кредиторът е упражнил правото си да направи кредита предсрочно
изискуем преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение,
като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната
изискуемост на кредита. Тъй като длъжникът не е уведомен лично за обявената
предсрочна изискуемост на кредита към датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за незабавно изпълнение, от него не може да се иска
изпълнение на цялото задължение по кредита. Дори да се приеме, че правилата на
чл. 46, ал. 2 от ГПК са осъществени чрез връчване на лицето Д.В.С. (посочена
като баба на И.Б.Г.), то нито в разписката, нито в отразяването на връчването
на нотариалната покана не е посочено, че подписаната Станева има задължението
да предаде връчената й нотариална покана на И.Г.. В тази връзка следва да се
посочи, че настъпването на предсрочната изискуемост на кредита е обусловено от
два елемента: обективен – изразяващ се в забава в плащанията, и субективен –
предполагащ възможност и избор на Б.та да обяви кредита за предсрочно изискуем.
В хипотезата на предявен иск по чл. 422, ал. 1 от ГПК за вземане, произтичащо
от договор за банков кредит с уговорка, че целият кредит става предсрочно
изискуем при неплащането на определен брой вноски или при други обстоятелства,
вземането става изискуемо с неплащането или настъпването на обстоятелствата, но
не автоматично, а едва след като Б.та е упражнила правото си да направи кредита
предсрочно изискуем и е обявила пред длъжника настъпилата предсрочна
изискуемост, като това право на кредитора следва да е упражнено преди подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Моли да се постановен
съдебен акт, с който да се отхвърли предявения иск с правно основание чл. 422,
ал. 1 във вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК, като неоснователен и недоказан.
В съдебно заседание ищецът се
представлява от юрисконсулт П.Н.Т.. Същият поддържа исковата молба и
допълнителната молба. Моли съда да постанови решение, с което да уважи изцяло
предявения иск. Претендира присъждане на разноските по делото, вкл. и
юрисконсултско възнаграждение.
В съдебно заседание ответникът не се
явява. Същият се представлява от особения представител адв. В.Д.Д. от ВТАК,
който подържа подадения отговор на исковата молба. Моли съда да отхвърли
предявения иск.
Съдът, след като обсъди и прецени
събраните по делото доказателства и взе предвид становището на страните, прие
за установено следното:
Видно от приложеното ЧГрД № 357/2017
г. на Районен съд – Елена в полза на ищеца по настоящото дело „Б. ДСК” ЕАД гр.
София, представлявано от В.М.С. и Ю.Б.Г., като кредитор, против ответника И.Б.Г.
***, като длъжник, е издадена Заповед № 312/29.09.2017 г. за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК. Присъдена е сумата
12578.12 лв. – главница, представляваща дължима по договор за кредит за текущо
потребление от 22.06.2016 г. и Общи условия за предоставяне на кредити за текущо
потребление, сумата 838.99 лв., представляваща редовна (договорна) лихва за
периода от 23.12.2016 г. до 27.09.2017 г., сумата 18.79 лв., представляваща
лихва за забава върху просрочената главница за периода от 23.12.2016 г. до **.09.2017
г., сумата 27.92 лв., представляваща лихва за забава върху цялата главница за
периода от 20.09.2017 г. до 27.09.2017 г., сумата 120.00 лв. (сто и двадесет
лева), представляваща такси и разноски, ведно със законната лихва върху
главницата от 12578.12 лв., считано от 29.09.2017 г. до окончателното й
изплащане, както и направените разноски по делото – сумата 271.68 лв.,
представляваща държавна такса и сумата 150.00 лв., представляваща
юрисконсултско възнаграждение. ЧСИ С.К. с рег. № 809 на КЧСИ и район на
действие ОС – Велико Търново по ИД № 20178090401077 е връчила на ответника при
условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК Заповед № 312/29.09.2017 г. за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК. С разпореждане от
07.12.2017 г. е постановено да се изпрати съобщение по чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК на „Б. ДСК” ЕАД гр. София, в което да му се укаже, че може да предяви иск
за установяване на вземането си в едномесечен срок, считано от получаване на
съобщението. Заявителят по ЧГрД № 357/2017 г. на Районен съд – Елена е
депозирал искова молба в срока по чл. 415, ал. 4 от ГПК във връзка с чл. 422,
ал. 1 от ГПК.
Видно от справките от търговския
регистър, ищецът „Б. ДСК” ЕАД гр. София е вписан в последния. Същият се
представлява от Д.Д.М., Д.Н.Н., В.М.С., Ю.Б.Г. и М.Д.П.-К..
Видно от Договор за кредит за текущо потребление от 22.06.2016 г.
е, че същият е сключен между ищеца „Б. ДСК” ЕАД гр. София - кредитор и И.Б.Г. –
кредитополучател. Съгласно договора първият е предоставил на последния паричен
кредит в размер на 13000.00 лв. по разплащателна сметка, като ответникът
следвало да погаси задължението си със 120 месечни вноски, съгласно погасителен
план. За месечна падежна дата било определено 22 число на месеца. Представеният
кредит се олихвява с променлив лихвен процент в размер на 8.85% годишно или
0.02% на ден, формиран от стойността на 6-месечния SOFIBOR 0.594%, който при отрицателна стойност
се приема със стойност нула и фиксирана преференциална надбавка в размер на
8.256%, при изпълнение на условията на по програма ДСК Практика. При нарушаване
на условията кредитополучателят губи правото си да ползва преференциите изцяло
или частично и приложимия лихвен процент се увеличава, чрез увеличаване на
надбавката, съгласно условията. Уговорен е максималният размер, който може да
достигне лихвеният в резултат от неизпълнение на условията. Лихвеният процент
се променял с промяната на 6-месечния SOFIBOR при
предпоставките, по реда и в сроковете, посочени в Общите условия. Годишният
процент на разходите е 10.33, който може да бъде променян при предпоставките в
общите условия. От приложения договор се установява, че кредитополучателят е запознат
с Общите условия за предоставяне на кредити за текущо потребление на „Б. ДСК”
ЕАД, както и с тарифата за лихвите, таксите и комисионните, които „Б. ДСК” ЕАД
прилага по извършване на услуги на клиенти и се задължил да ги спазва.
По делото са приложени общи условия за
предоставяне на кредити за текущо потребление на „Б. ДСК” ЕАД, погасителен план
и ГПР, и такси по кредити за текущо потребление, които са подписани от
кредитополучателя И.Б.Г..
Представени са нотариална покана №
07-20-00923/12.05.2017 г. на „Б. ДСК” ЕАД гр. София – рег. № 739/16.05.2017 г.
на Йордан Цончев – нотариус с рег. № 321 на НК и район на действие РС – Елена и
разписка № 22/2017 г. Със същата ищецът уведомил ответника, че поради забавата
в погасяване на задълженията на последния по сключени с „Б. ДСК“ ЕАД договор за
банков кредит от 22.06.2016 г., отпуснат в размер на 13000.00 лв., отчитан по
сметка № 0000000023655483, и договор за банков кредит от 22.06.2016 г., с
договорен размер 1000.00 лв., отчитан по сметка № 0000000024355538, и на
основание предвидените в тях условия, Б.та обявява кредитите за предсрочно
изискуеми; от датата на получаване на поканата цялата непогасена главница по
договорите за кредит става дължима и върху нея се начислява лихва в размер на
договорения лихвен процент, увеличен с предвидените в договорите надбавки за
забава; Б. ДСК ще пристъпи към събиране на вземането по съдебен ред, съгласно
действащото законодателство. Поканата била получена от ответника на 04.07.2017
г.
По делото е изслушано заключение,
изготвено от вещото лице Т.Г.Б. по назначената съдебно-счетоводна експертиза.
Същото не е оспорено от страните и е прието от съда. Видно от последното е, че
между ищеца „Б. ДСК“
ЕАД, като кредитодател, и ответника И.Б.Г., като кредитополучател, е сключен
Договор за кредит за текущо потребление от 22.06.2016 г. „Б. ДСК“ ЕАД на
23.06.2017 г. е предоставила на ответника цялата сума по кредита в размер на
13000.00 лв., като сумата е преведена по разплащателната банкова сметка *** И.Б.Г..
Съгласно сключения договор за кредит за текущо потребление от 22.06.2016 г.,
срокът на издължаване е 120 месеца (120 месечни погасителни вноски с падежна
дата 22-ро число на месеца), считано от 23.06.2016 г. с крайна дата 23.06.2026
г. Размерът на сумата, представляваща дължима и незаплатена от ответника на
ищеца главница по предоставения кредит – договор за кредит за текущо
потребление от 22.06.2016 г., е 12578.12 лв. Размерът на дължимата сума,
представляваща договорна лихва за периода от 23.12.2016 г. до 27.09.2017 г., е 838.99
лв. Сумата 838.99 лв., представляваща договорна лихва, начислена за периода от
23.12.2016 г. до 27.09.2017 г. не е заплатена от ответника. Договорната лихва
се начислява на база договореното с договора за кредит (т. 8) и приложените
Общи условия към него (раздел III,
т. 7 и т. 8). Размерът на дължимата сума, представляваща лихва за забава върху
просрочената главница, начислена за периода от 23.12.2016 г. до **.09.2017 г.,
е 18.79 лв. Лихвата за забава, начислена върху просрочената главница за периода
от 23.12.2016 г. до **.09.2017 г., в размер на 18.79 лв. не е заплатена от
ответника на Б.та-ищец. Лихвата за забава върху просрочената главница,
изчислена, считано от 23.12.2016 г., се начислява на основание договореното с
договора за кредит и приложените към него Общи условия (раздел VII, т. **.1). Размерът на дължимата сума,
представляваща лихва за забава върху цялата главница, начислена за периода от
20.09.2017 г. до 27.09.2017 г., е 27.92 лв. Лихвата за забава, начислена върху
цялата главница за периода от 20.09.2017 г. до 27.09.2017 г., в размер на 27.92
лв. не е заплатена от ответника на Б.та-ищец. Лихвата за забава върху забавена
главница и/или лихви, изчислена, считано от 20.09.2017 г., се начислява на
основание договореното с договора за кредит и приложените към него Общи условия
(раздел VII,
т. **.2). Размерът на дължимата сума, представляваща такси е 120.00 лв. – такса
изискуемост. Начислената такса изискуемост в размер на 120.00 лв. не е заплатена
от кредитополучателя-ответник. Начисляването на такса изискуемост в размер на
120.00 лв. е начислена на база сключения договор за кредит (т. 15) и Общите
условия към него (т. 8). Отразено е, че на 04.04.2017 г. ответникът е извършил
последното си плащане на вноските по кредита. Първата падежирала неплатена
вноска е от дата 22.01.2017 г. и е в размер на 158.24 лв., след частично
платени 3.44 лв. за договорна лихва. До 29.09.2017 г. – датата на подаване на
заявление за издаване на заповед за изпълнение, непогасени са 9 погасителни
вноски, от които по една има частично плащане. Вещото лице е посочило
непогасените падежирали погасителни вноски, както следва: падежна дата 22.01.2017
г. – неплатена сума 158.24 лв. – 247 дни в просрочие към 27.09.2017 г.; падежна
дата 22.02.2017 г. – неплатена сума 161.75 лв. – 217 дни в просрочие към
27.09.2017 г.; падежна дата 22.03.2017 г. – неплатена сума 161.75 лв. – 187 дни
в просрочие към 27.09.2017 г.; падежна дата 22.04.2017 г. – неплатена сума 161.75
лв. – 157 дни в просрочие към 27.09.2017 г.; падежна дата 22.05.2017 г. – неплатена
сума 161.75 лв. – 127 дни в просрочие към 27.09.2017 г.; падежна дата 22.06.2017
г. – неплатена сума 161.75 лв. – 97 дни в просрочие към 27.09.2017 г.; падежна
дата 22.07.2017 г. – неплатена сума 161.75 лв. – 67 дни в просрочие към
27.09.2017 г.; падежна дата 22.08.2017 г. – неплатена сума 161.52 лв. – 37 дни
в просрочие към 27.09.2017 г.; падежна дата 22.09.2017 г. – неплатена сума 161.52
лв. – 7 дни в просрочие към 27.09.2017 г. Вещото лице е посочило, че към
23.04.2017 г. е било изпълнено условието по договора за обявяване на целия
кредит за предсрочно изискуем, т.к. първата непогасена в срок месечна погасителна
вноска с падежна дата 22.01.2017 г. е в размер на 158.24 лв. и същата е била в
просрочие от 91 дни.
При така установената по-горе
фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Съдът намира, че предмет на разглеждане
в настоящото производство е положителна установителна претенция с правно
основание чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК. Съгласно чл. 154, ал.
1 ГПК всяка страна е длъжна да установи обстоятелствата, на които основава
своите искания или възражения. В случая, предявявайки положителен установителен
иск, ищецът следва да установи, при условия на пълно и главно доказване
съществуването на фактите, които са породили вземането му към длъжника, а
длъжникът – възраженията си срещу вземането. Т.е. ищецът следва да установи при
условията на пълно главно доказване следните правопораждащи факти, а именно: че
спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани
със съществуването на облигационно правоотношение по повод процесния договор за
кредит за текущо потребление от 22.06.2016 г., настъпване изискуемостта на
паричното задължение на последния, изпълнение на задължението на ищеца по
конкретното правоотношение. Ответната страна следва да установи факта на
заплащане на дължимите месечни вноски в уговорените срокове.
По делото е представен Договор за кредит
за текущо потребление от 22.06.2016 г., сключен между „Б. ДСК” ЕАД гр. София и
ответника И.Б.Г., установяващ наличието на соченото облигационно правоотношение
между страните. Установи се също, видно от заключението на назначената по
делото съдебно-счетоводна експертиза, че ищецът е изпълнил задължението си по
него и е предоставил уговорената сума. Установи се и, както бе отразено
по-горе, че ответникът И.Б.Г. е преустановил обслужването на кредита, като първото
непогасено задължение – неплатена погасителна вноска, е от 22.01.2017 г. и е в
размер на 158.24 лв. Предвид това заплащането размера на усвоения кредит станал
дължим. Възникнали и задължения за заплащане на лихви – редовна (договорна)
лихва, лихва за забава върху просрочената главница и лихва за забава върху
цялата главница, както и за заплащане на такси. Поради нередовност при
обслужване на кредита и неплащане от страна на ответника на ищеца на месечните
погасителни вноски на първия била изпратена нотариална покана изх. № 07-20-00923/12.05.2017
г. – рег. № 739/16.05.2017 г. на Йордан Цончев – нотариус с рег. № 321 на НК и
район на действие РС – Елена, връчена му на 04.07.2017 г., с която кредитът бил
обявен за предсрочно изискуем. Налице са доказателства относно изискуемостта на
вземанията и техния размер. Условията за обявяване на кредита за изискуем са
настъпили към 23.04.2017 г.
От събраните по делото доказателства
се установи, че размерът на задължението за главница е 12578.12 лв. и същата не
е заплатена от ответника на ищеца. В тази насока е заключението на вещото лице Т.Г.Б.
по изслушаната ССЕ. Ето защо в посочената част предявеният иск следва да се уважи,
като се присъди претендираната сума.
От събраните по делото доказателства
се установи, че размерът на сумата, представляваща редовна (договорна) лихва за
периода от 23.12.2016 г. до 27.09.2017 г., е 838.99 лв. Същата не е заплатена
от ответника на ищеца. В тази насока е заключението на вещото лице Т.Г.Б. по
изслушаната ССЕ. Ето защо в посочената част предявеният иск следва да се уважи,
като се присъди претендираната сума.
От събраните по делото доказателства се
установи, че размерът на сумата, представляваща лихва за забава върху
просрочената главница за периода от 23.12.2016 г. до **.09.2017 г., е 18.79 лв.
Същата не е заплатена от ответника на ищеца. В тази насока е заключението на
вещото лице Т.Г.Б. по изслушаната ССЕ. Ето защо в посочената част предявеният
иск следва да се уважи, като се присъди претендираната сума.
От събраните по делото доказателства
се установи, че размерът на сумата, представляваща лихва за забава върху цялата
главница за периода от 20.09.2017 г. до 27.09.2017 г., е 27.92 лв. Същата не е
заплатена от ответника на ищеца. В тази насока е заключението на вещото лице Т.Г.Б.
по изслушаната ССЕ. Ето защо в посочената част предявеният иск следва да се
уважи, като се присъди претендираната сума.
От събраните по делото доказателства
се установи, че размерът на сумата, представляваща такси е 120.00 лв. Същата не
е заплатена от ответника на ищеца. В тази насока е заключението на вещото лице Т.Г.Б.
по изслушаната ССЕ. Ето защо в посочената част предявеният иск следва да се
уважи, като се присъди претендираната сума.
По отношение на обусловената искова
претенция за законната лихва върху дължимата главница, считано от подаване на
заявлението до окончателното й изплащане съдът намира, че същата е основателна
и доказана. Поради основателността на обуславящата искова претенция за
главницата и обусловената е основателна и доказана. Налице е възникнало парично
задължение, чието изпълнение е забавено. Законната лихва се дължи, считано от
подаване на заявлението по реда на чл. 417 от ГПК в съда – 29.09.2017 г. до
окончателното изплащане на главницата.
Изложеното в отговора възражение е
неоснователно, като съображенията са следните:
В случая вземането на ищеца произтича от
обявяване на предсрочна изискуемост на кредита, предоставен с Договор за кредит
за текущо потребление от 22.06.2016 г. Съгласно даденото разрешение в т. 18 на
ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС по т. д. № 4/2013 г. на ОСГТК, в хипотезата на
предявен иск по чл. 422 ал. 1 ГПК, вземането, произтичащо от договор за банков
кредит, става изискуемо, ако кредиторът е упражнил правото си да направи
кредита предсрочно изискуем преди подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за
обявяване на предсрочната изискуемост на кредита също преди подаване на
заявлението до заповедния съд.
Предсрочната изискуемост е уговорена в
договора при настъпване на определени обстоятелства или се обявява по реда на
чл. 60, ал. 2 от ЗКИ.
Съгласно
чл. 60, ал. 2 от ЗКИ, Б.та може да поиска издаване на заповед за незабавно
изпълнение по реда на чл. 418 от ГПК, когато кредитът бъде обявен за предсрочно
изискуем поради неплащане на една или повече вноски. Обявяването на
предсрочната изискуемост по смисъла на чл. 60, ал. 2 от ЗКИ предполага
изявление на кредитора, че счита целия или непогасения остатък от кредита за
предсрочно изискуеми, включително вноските с ненастъпил падеж, които към
момента на изявлението не са били изискуеми. Предсрочната изискуемост има
действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитира,
ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й.
В
отговора на исковата молба ответникът
направи възражение за ненастъпила предсрочна изискуемост на вземането по
заповедта, тъй като волеизявлението на кредитора, че обявява кредита за
предсрочно изискуем не е достигнало до него, а именно: представената по делото
нотариална покана не му е била връчена надлежно.
Възражението
е неоснователно. Съдът намира, че нотариалната покана, с която кредиторът
уведомява длъжника и ответник по делото за настъпилата предсрочна изискуемост
на кредита, е редовно връчена по реда на ГПК. Разпоредбите на Глава шеста от
ГПК „Съобщения и призовки“ са приложими и в нотариалните производства при
връчване на нотариални покани и в този смисъл има еднозначна съдебна практика.
Нотариусът връчва документи и книжа по
реда на чл. 592 от ГПК във връзка с чл. 37-58 ГПК и чл. 50 ЗННД. В ГПК няма
особени правила за връчване на нотариалните покани и доколкото нотариалното
производство е вид охранително производство, съгласно чл. 540 от ГПК се
прилагат общите правила на ГПК и правилата на исковото производство.
В определение № 47/17.01.2011 г. по ч.
т. д. № 7**/2010 г. на ВКС, ІІ т.о., е
прието, че съгласно чл. 47, ал. 1 от ГПК, този начин на връчване се прилага в
случаите, когато ответникът не може да бъде намерен на посочения по делото
адрес и не се намери лице, съгласно да получи съобщението.
В случая нотариусът е връчил
нотариалната покана на адресата й – ответникът И.Б.Г., на адрес ***, който е
негов постоянен и настоящ такъв. Същата е получена на 04.07.2017 от пълнолетно
лице от домашните, което живее на адреса – Д.В.С., баба на адресата И.Б.Г..
Последната е била съгласна да получи съобщението. По този начин волеизявлението
на кредитора, че обявява кредита за предсрочно изискуем, по надлежния ред е достигнало до ответника И.Б.Г.. Освен това,
по делото по безспорен начин се установи, че условията за обявяване на кредита
за изискуем са настъпили към 23.04.2017 г.
С оглед изложеното предявеният иск с
правно основание чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК се явява
основателен и доказан. Следва да се приеме за установено по отношение на
ответника, че вземането на ищеца съществува, а именно ответникът И.Б.Г. ***
дължи на ищеца „Б. ДСК” ЕАД гр. София сумата 12578.12 лв. – главница, представляваща дължима по договор за
кредит за текущо потребление от 22.06.2016 г. и Общи условия за предоставяне на
кредити за текущо потребление, сумата
838.99 лв., представляваща редовна (договорна) лихва за периода от 23.12.2016
г. до 27.09.2017 г., сумата 18.79 лв., представляваща лихва за забава върху
просрочената главница за периода от 23.12.2016 г. до **.09.2017 г., сумата
27.92 лв., представляваща лихва за забава върху цялата главница за периода от
20.09.2017 г. до 27.09.2017 г., сумата 120.00 лв. (сто и двадесет лева),
представляваща такси, ведно със законната лихва върху главницата от 12578.12
лева, считано от 29.09.2017 г. до окончателното й изплащане, по Заповед № 312/29.09.2017
г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК,
издадена по ЧГрД № 357/2017 г. по описа на Районен съд – Елена.
При този изход на делото ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата 421.68 лв., представляваща направените
разноски в заповедното производство по ЧГрД № 357/2017 г. по описа на Районен
съд – Елена, и сумата 1481.45 лв., представляваща направените разноски в
исковото производство по гр. д. № 33/2018 г. по описа на Районен съд – Елена.
Водим от изложените съображения,
Районният съд
Р Е Ш И:
ПРИЕМА за установено по отношение на И.Б.Г.
с ЕГН ********** ***, че дължи на „Б. ДСК” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София 1036, район „О.”, ул. „М.” № **, представлявано
от В.М.С. и Ю.Б.Г., сумата 12578.12 лв. (дванадесет хиляди петстотин седемдесет
и осем лева и 12 стотинки) – главница, представляваща дължима по договор за
кредит за текущо потребление от 22.06.2016 г. и Общи условия за предоставяне на
кредити за текущо потребление, сумата 838.99 лв. (осемстотин тридесет и осем
лева и 99 стотинки), представляваща редовна (договорна) лихва за периода от
23.12.2016 г. до 27.09.2017 г., сумата 18.79 лв. (осемнадесет лева и 79
стотинки), представляваща лихва за забава върху просрочената главница за
периода от 23.12.2016 г. до **.09.2017 г., сумата 27.92 лв. (двадесет и седем
лева и 92 стотинки), представляваща лихва за забава върху цялата главница за
периода от 20.09.2017 г. до 27.09.2017 г., сумата 120.00 лв. (сто и двадесет
лева), представляваща такси, ведно със законната лихва върху главницата от
12578.12 лева, считано от 29.09.2017 г. до окончателното й изплащане, по Заповед
№ 312/29.09.2017 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ
по чл. 417 от ГПК, издадена по ЧГрД № 357/2017 г. по описа на Районен съд – Елена.
ОСЪЖДА И.Б.Г. с ЕГН ********** *** да
заплати на „Б. ДСК” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София 1036, район „О.”, ул. „М.” № **, представлявано от В.М.С. и Ю.Б.Г., сумата
421.68 лв. (четиристотин двадесет и един лева и 68 стотинки), представляваща
направените разноски в заповедното производство по ЧГрД № 357/2017 г. по описа
на Районен съд – Елена, и сумата 1481.45 лв. (хиляда четиристотин осемдесет и един
лева и 45 стотинки), представляваща направените разноски в исковото
производство по гр. д. № 33/2018 г. по описа на Районен съд – Елена.
Решението подлежи на обжалване пред
ВТОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия: