РЕШЕНИЕ № 50
гр. Кнежа, 17.06.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
КНЕЖАНСКИ РАЙОНЕН СЪД, в публичното заседание на двадесет и седми май през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мая
Кончарска,
при секретаря Красина Давидова,
като разгледа докладваното от съдията Кончарска Гр. дело № 551 по описа на съда за 2019
год. и на основание данните по делото и закона за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 422, ал.1 във вр. с чл. 415,
ал.1, т.2 от ГПК.
Образувано е по искова молба на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда
Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано от Димитър Бориславов Бончев, чрез
пълномощника – юрк. Б.Н.Р., срещу Р.Р. ДЕМИРЕВА, с постоянен адрес:***,
с която се иска от съда да постанови решение, с което да признае за установено
по отношение на ответника, че дължи на ищцовото дружество следните суми: 500.00 лв., представляващи главница по
договор за паричен заем; 43.48 лв.,
представляващи договорна лихва от 01.10.2014 год. до 18.02.2015 год. (падеж на
последна погасителна вноска); 45.00 лв.,
представляващи такса разходи за събиране на просрочени вземания; 246.54 лв., представляващи неустойка за
неизпълнение на договорно задължение за периода от 01.10.2014 год. до
18.02.2015 год. (падеж на последна погасителна вноска; 290.54 лв., представляващи обезщетение за забава за периода от 02.10.2014 год. до
датата на подаване на заявлението в съда, както и законна лихва за забава върху
главницата от датата на входиране на заявлението до окончателното изплащане на
задължението. Претендират се деловодни разноски както в настоящото исково
производство, така и в заповедното производство.
С исковата молба се твърди, че на 01.04.2015 год. било
подписано Приложение 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания
(цесия) от 16.11.2010 год., сключен между „Изи Асет Мениджмънт“ АД и „Агенция
за събиране на вземания“ ООД, по силата на което вземането на първото
дружество, произтичащо от договор за паричен заем с номер 2153466/ 24.09.2014
год. било прехвърлено на „Агенция за събиране на вземания“ ООД, ведно с всички
привилегии и обезпечения и принадлежности, вкл. всички лихви. Посочва се, че
договорът за заем съдържа изрична клауза, която урежда правото на кредитора да
прехвърли вземането си в полза на трети лица. Сочи се, че „Агенция за събиране
на вземания“ АД (понастоящем „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД) е правоприемник
на „Агенция за събиране на вземания“ ООД. Твърди се, че цедентът „Изи Асет
Мениджмънт“ АД е упълномощил цесионера по договора за цесия – „Агенция за
събиране на вземания“ АД, от негово име и за своя сметка да уведоми длъжниците
за извършената цесия. Твърди се още, че по реда на
чл. 99, ал.3 от ЗЗД до ответника било изпратено от страна на „Изи Асет
Мениджмънт“ АД чрез „Агенция за събиране на вземания" ЕАД уведомително
писмо с Изх.№ УПЦ-С-ИАМ/ 2153466 от 08.04.2015 год. за станалата продажба, чрез
Български пощи с известие за доставяне на посочения в договора за кредит
постоянен адрес. Писмото било върнато в цялост с отбелязване върху обратната
разписка „Получателят се е преместил на друг адрес“. На 02.07.2018 год. до
ответника било изпратено повторно уведомително писмо с изх.№ УПЦ-С-ИАМ/ 2153466
за извършената цесия чрез куриер на настоящия адрес, но писмото отново се
върнало в цялост.
Към исковата молба е представено копие от
уведомлението за извършената цесия от „Изи Асет Мениджмънт“ АД, чрез „Агенция
за събиране на вземания" ЕАД с изх.№ УПЦ-С-ИАМ/ 2153466 от 02.07.2018 год.
за връчване на ответника заедно с ИМ и приложенията към нея.
Ищецът твърди, че процесното вземане
произтича от Договор за паричен заем с номер 2153466, сключен на 24.09.2014
год. между „Изи Асет Мениджмънт“ АД /Заемодател/ и Р.Р. Демирева /Заемател/, в
съответствие с разпоредбите на Закона за потребителския кредит и на основание
Стандартен европейски формуляр, предоставен предварително на Заемателя и
съдържащ индивидуалните условия на бъдещия заем и предложение за сключване на
договор за паричен заем, направено от Заемателя, като с подписването на
договора Заемодателят се е задължил да предостави на Заемателя парична сума в
размер на 500 лева, представляваща главница и чиста стойност на кредита. Твърди
се, че редът и условията, при които бил отпуснат кредита, се уреждат от
договора за кредит и ОУ към него. От своя страна, Заемателят се задължил да
върне на Заемодателя отпусната му сума на погасителни вноски, указани по размер
и брой в договора. Твърди се, че погасителните вноски, които Заемателят се
задължил да изплаща на Заемодателя, съставляват изплащане на главницата по
кредита, ведно с надбавка, покриваща разходите на Заемодателя по подготовка и
обслужване на заема и определена добавка, съставляваща печалба на Заемодателя,
като лихвеният процент е фиксиран за срока на договора, при което общата
стойност на плащанията по кредита е договорен в размер на 543.48 лв.
Договорната лихва по кредита била уговорена от страните в размер на 43.48 лв.
Сочи се, че съгл. договора Заемателят се задължил да върне кредита до
18.02.2015 год. на 21 равни седмични погасителни вноски, в размер на 25.88 лв.
всяка, като падежът на първата погасителна вноска бил на дата 01.10.2014 год.,
а на последната – на 18.02.2015 год.
Излагат се твърдения, че на осн. чл. 8,
ал.1 от Договора в случай, че Заемателят забави заплащането на падеж на
погасителна вноска с повече от 30 календарни дни, дължи на Заемателя
заплащането на такса за разходи (изпращане на напомнителни писма, ел.
съобщения, провеждане на тел. разговори, лични посещения и др.) за събиране на
просрочените вземания в размер на 9 лв., като таксата за направени разходи се
начислява всеки месец следващ 30-дневния период, през които има непогасено плащане
забавено с 30 дни, като всички начислени разходи не може да надхвърлят сумата
от 45 лв. Така, на ответника е била начислена такса за разходи именно в този
размер.
Твърди се още, че съгласно клаузите на
договора, Заемателят се е задължил в 3-дневен срок от подписване на договора за
заем да предостави на Заемодателя обезпечение на задълженията му по договора, а
именно: две физически лица – поръчители, всяко от които да отговаря на следните
изисквания: да представи на Заемателя служебна бележка за размер на трудовото
възнаграждение, нетният размер на осигурителния му доход да е в размер над
определена сума, да работи по безсрочен трудов договор, да не е заемател или
поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД,
да няма неплатени осигуровки за последните две години, да няма задължения към
други банкови и финансови институции или ако има – кредитната му история в ЦКР
към БНБ една година назад да е със статус не по-лош от 401 „Редовен", като
поръчителите подписват договор за поръчителство или банкова гаранция с
бенефициер – Заемодателя, която е издадена след усвояване на паричния заем, в
размер на цялото задължение на Заемателя по договора, която да е валидна 30 дни
след крайния срок за плащане на задълженията по договора за заем. Твърди се, че
Заемателят не е представил на Заемодателя нито едно от договорените обезпечения
и на заемателя е била начислена неустойка за неизпълнение в размер на 246.54
лв., която страните са постигнали споразумение да бъде разсрочена на 21 равни вноски,
всяка в размер на 11.74 лв., платими на съответните падежни дати на
погасителните вноски по договора за заем.
Твърди се още, че срокът на договора е
изтекъл с падежа на последната погасителна вноска, а именно 18.02.2015 год. и
не е обявяван за предсрочно изискуем.
В молбата се твърди, че ищецът е депозирал
заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника Р.Р. Демирева,
като Заемател по Договор за паричен заем, сключен на 24.09.2014 год. с №
2153466, за сума в общ размер на 1 125.56 лв., като съдът е уважил претенцията
и в рамките на образуваното ч.гр. дело № 370/ 2019 год. по описа на PC Кнежа е
била издадена заповед за изпълнение, връчена на длъжника по реда на чл. 47,
ал.5 от ГПК.
В срока по чл. 131, ал.1 ГПК ответникът, чрез назначения
особен представител, е депозирал отговор на исковата
молба, с който се изразява становище за допустимост на предявените искове,
вероятна основателност на исковата претенция за главница и неоснователност на
претендираните лихви, неустойка и такса разходи за събиране на просрочени
вземания, като погасени по давност. Навеждат се доводи за нищожност
на уговорената в процесния договор клауза за неустойка и недоказаност на претенцията за
направени разходи за събиране на вземането.
Ищецът – редовно призован, не изпраща представител в съдебното
заседание. С депозирана по делото писмена молба, чрез пълномощника – юрк. юрк. Б.Р.,
поддържа исковата молба, позовава се на писмени доказателства и моли съда така предявените
искове да бъдат изцяло уважени.
Ответникът – редовно призован по реда на чл. 47,
ал.6 ГПК, в о.с.з. се представлява от особения представител – адв. С.Ч. от ПлАК.
Особеният представител поддържа отговора на исковата молба, не възразява по
доказателствата и изразява становище за вероятна основателност на иска за
главница в размер на 500 лв. Искове за договорна лихва в размер на 43.48 лв. и
неустойка в размер на 246.54 лв. за периода от 01.10.2014 год. до 18.02.2015
год. счита за погасени по давност, както и иска за сумата от 290.54 лв.,
представляваща обезщетение за забава, а искането за установяване дължимост на
сумата от 45 лв. – такса разходи, намира за недоказан.
Съдът като прецени събраните по делото
доказателства – поотделно и в тяхната съвкупност, и по вътрешно убеждение
съгласно чл.235, ал.2 от ГПК, прие за установено следното:
От фактическа страна
Предявеният иск е допустим и следва да
бъде разгледан.
От представения по делото Договор за паричен заем № 2153466 от 29.04.2014 год., Рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 16.11.2010 год. и
Приложение № 1/ 01.04.2015 год. към договора за цесия,
потвърждение
за сключена цесия, както и от приложеното Ч.Гр.д. № 370/
2019 год. по описа на РС – Кнежа се установява активната и пасивната
легитимация на страните в процеса.
Видно от приложеното ч.гр. дело № 370 по описа за 2019
год. на РС – Кнежа, в производство по чл. 410 и сл. ГПК е била издадена заповед
за изпълнение на парично задължение с № 347 от 03.06.2019 год. срещу Р.Р.Д. за
заплащане на кредитора – ищец в настоящото производство, на следните суми: 500 лв. – главница; договорна лихва 43.48 лв. за периода от 01.10.2014г. до 18.02.2015г. (падеж на
последната погасителна вноска); такса разходи: 45.00 лв.; неустойка за неизпълнение на договорно задължение: 246.54 лв. за периода от 01.10.2014г.
до 18.02.2015 г. (падеж на последната погасителна вноска); обезщетение за
забава – 290.54 лв. за периода от
02.10.2014г. до 03.06.2019г.; законната лихва от 03.06.2019г. (датата на подаване
на заявлението в районен съд) до окончателното изплащане на задължението и
деловодни разноски: държавна такса в размер на 25 лв. и 50 лв. –
юрисконсултско възнаграждение.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при
условията на чл. 47, ал.5 от ГПК, поради което съдът е указал на заявителя да
предяви иск за установяване на вземането си. Ищецът е предявил иска в
законоустановения едномесечен срок.
От приетите по делото писмени доказателства се
установява, че „Изи Асет Мениджмънт“ АД и Р.Р.Д. са сключили Договор за паричен заем с номер 2153466
от дата 24.09.2014 год., съгласно който дружеството – кредитор е предоставило
на ответника потребителски заем в размер на 500 лева. От своя
страна, заемателят се задължил да върне заетата сума на седмични погасителни
вноски в размер на 25.88 лв. всяка, за срок от 21 седмици, с падеж на
последната погасителна вноска на дата 18.02.2015 год. Съгласно договора, годишният
лихвени процент по заема е фиксиран – 40%, а годишният процент на
разходите (ГПР) е 49.24%. Така общият размер на заема възлязъл на сумата
от 543.48 лв. Заемополучателят се е задължил да върне кредита на 21 бр. равни седмични
вноски от по 25.88 лв., в т.ч. главница и лихва, в срок до 18.02.2015 год.
Съгласно чл. 3 от договора, същият има силата на разписка.
Договорът е надлежно подписан от ответника и в този смисъл удостоверява
предаването на заемната сума в размер на 500 лева от заемодателя на заемателя.
„Изи Асет Мениджмънт“ АД представлява
финансова институции по смисъла на чл. 3, ал.1, т.3 ЗКИ, поради което може да
отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на
влогове или други възстановими средства. Това означава, че дружеството
предоставя кредити, което го определя като кредитор по смисъла
на чл. 9, ал.4 ЗПК.
Договорът за паричен заем № 2153466 е сключен в
писмена форма, на хартиен носител, по ясен и разбираем начин. Липсват нарушения
на формата, съгласно специалния ЗПК. Посочена е чистата стойност на кредита,
годишният процент на разходите, фиксираният годишен лихвен процент по кредита,
общият размер на всички плащания по договора, условията за издължаване на
кредита от потребителя, елементите на общата стойност на кредита, датите на
плащане на погасителните вноски и размерът на дължимата погасителна вноска.
Предвидено е правото на потребителя да погаси предсрочно кредита (чл.7, ал.2 от
договора).
За непредоставяне на обезпечение по заема от страна на
заемателя, а именно две физически лица – поръчители, или банкова гаранция с
бенефициер – заемодателя, между страните по договора било уговорено заплащане
на неустойка в размер на 246.54 лв. (чл.4, ал.2 от договора).
В чл. 8, ал.1 от Договора за заем страните се
споразумели, че при забава в плащанията, заемателят дължи на заемодателя
заплащане на сума от 9 лв., представляващи разходи за изпращане на напомнителни
писма, ел. съобщения, провеждане на тел.
разговори, който ще бъдат начислявани за всеки следващ 30-дневен период, през
който има непогасена вноска, но не повече от 45 лв. Страните уговорили в ал.3 и
заплащане на законна лихва за всеки ден забава в случай на просрочено плащане
на някоя от погасителните вноски.
Съгласно чл. 9, ал.1 от договора при неизпълнение на задълженията на заемателя за
заплащане на дължимите вноски, заемателят има право да предприеме всички
позволени от закона действия, за да събере своето вземане, а по силата на чл.
10 заемодателят има право да прехвърли правата си по договора на трето лице,
вкл. да заложи вземането в полза на трето лице.
Договорът е подписан от договарящите страни и не е
оспорен от ответника. Няма спор и относно обстоятелството, че Р.Р. е усвоила предоставения
й заем.
С Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания
(цесия) от 16.11.2010 год. и съгласно Приложение № 1/ 01.04.2015 год. към
договора заемодателят „Изи Асет Мениджмънт“ АД е прехвърлил в поза на ищеца Агенция
за събиране на вземания ЕАД вземането си спрямо ответника Р.Р.Д., а именно: 500
лв. главница, 790.02 лв. – общо дължимо по кредита, остатък на дължима сума към
датата на засичане (01.05.2015 год.) – 849.90 лв., в т.ч. лихви за просрочие в
размер на 14.88 лв. Съдът намира представените документи за достатъчни
доказателства за установяването на това обстоятелство.
За извършената цесия ответникът е уведомен с
връчването на исковата молба.
При така установените
обстоятелства по делото, съдът изведе следните правни изводи:
По делото безспорно
се установява, че ищецът в настоящото производство се е снабдил със заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 ГПК в производството по ч.гр. дело № 370/ 2019 год. по описа на
Кнежански РС, срещу длъжника
– ответник Р.Р.Д. за заплащане на сумите: 500
лв. – главница; договорна лихва 43.48 лв. за периода от 01.10.2014г. до
18.02.2015г. (падеж на последната погасителна вноска); такса разходи: 45 лв.; неустойка
за неизпълнение на договорно задължение: 246.54 лв. за периода от 01.10.2014г.
до 18.02.2015г. (падеж на последната погасителна вноска); обезщетение за забава
– 290.54 лв. за периода от 02.10.2014г. до 03.06.2019г.; законната лихва от
03.06.2019г. (датата на подаване на заявлението в районен съд) до окончателното
изплащане на задължението и деловодни разноски: държавна такса в размер на 25 лв.
и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение. Заповедта
е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал.5 ГПК. При
условията на чл. 422, ал.1 във вр. с чл. 415, ал.1, т.2 от ГПК
заявителят е предявил иск за установяване на вземанията си.
По делото няма спор относно възникналите
взаимоотношения между ответника и „Изи Асет Мениджмънт“ АД във връзка с
договора за паричен заем от 24.09.2014 год., по който дружеството се явява
изправна страна. Заемателят не спори, че е усвоил заемната сума и не твърди, че
е погасил изцяло дълга си към заемодателя. С изключение на клаузата за
неустойка, която ответникът счита за нищожна поради противоречие с добрите
нрави, същият не оспорва клаузите по договора за кредит, касаещи условията, при
които е бил отпуснат заема. Позовава се на изтекла погасителна давност за
събиране на част от вземането.
Не е спорно по делото, че вземането на заемодателя
„Изи Асет Мениджмънт“ АД е било прехвърлено изцяло в полза на ищеца „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД по силата Рамков договор за цесия от 16.11.2010 год.
и Приложение № 1 от 01.04.2015 год. към договора. По делото са представени доказателства,
че заемодателят чрез ищеца е направил изявление до ответника за извършеното
прехвърляне на вземането, макар и същото да не е достигнало до последния преди
датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК.
При тези данни и с оглед установеното от
фактическа страна, съдът намира, че иска по чл. 422 ГПК за признаване за
установено, че ответникът дължи сумата от 500 лв. – главница, е
основателен и следва да се уважи изцяло.
Правата на кредитополучателя са защитени с
предвидената в чл. 7, ал.3 възможност да се откаже от договора, като изпрати
уведомление до заемодателя на хартиен или друг траен носител, в 14-дневен срок
от сключването му и да върне получената сума по заема (главницата), ведно с
лихва на ден в размера посочен в договора.
В случая страните са съгласували размера
на ГПР и лихвеният процент. Със сключването на договора ответникът се е
съгласил с фиксираните в него условия, свързани с неблагоприятните последици от
неизпълнението на задължението му за връщане в определения срок на получената в
заем сума.
С Решение № 78/ 09.07.2014 год. по т.д. №
2352/ 2013 год. на ВКС на РБ, постановено в производство по чл. 290 ГПК, е
прието че цесията следва да се счита за надлежно съобщена на длъжника и тогава, когато изходящото от цедента
уведомление е връчено на длъжника като приложение към ИМ, с която новият
кредитор е предявил иска си за изпълнение на цедираното вземане.
Видно от приложените към ИМ писмени
доказателства, достигнали до ответника на 30.01.2020 год., чрез назначения му
особен представител, към рамковия договор за продажба и прехвърляне на вземания
(цесия) от 16.11.2010 год. на „Изи Асет Мениджмънт“ АД и „Агенция за събиране
на вземания“ ЕАД е приложено пълномощно от Изпълнителния директор на „Изи Асет
Мениджмънт“ АД на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД да представлява цедента
при изпращане на уведомителни съобщения до длъжника и подписването на
съответните уведомителни писма. Връзката между вземането на „Изи Асет
Мениджмънт“ АД към Р.Р.Д. и претендираното от „Агенция за събиране на вземания“
ЕАД вземане е несъмнена и произтича от договора за паричен заем. Ето защо съдът
намира, че цесията е действителна и е произвела действие спрямо ответника
съобразно разпоредбата на чл. 99, ал.4 от ЗЗД.
Въз основа на изложеното, по делото са доказани в
кумулативност – наличието на сключен договор за паричен заем, по който на
ответника е предоставена парична сума; валиден договор за цесия между стария и
новия кредитор, по силата на който цесионерът – ищец е придобил изискуемите
процесни вземания за главница, мораторна лихва, неустойка, обезщетение за
забава, както и че длъжникът е уведомен за цесията.
От ответната страна, върху която лежи тежестта да
установи при условията на пълно и главно доказване изпълнение на задължението
за връщане на заетата сума в пълен размер, ведно с лихвите, такова доказване не
беше проведено.
Вземанията са станали изискуеми на краен падеж, а
именно 18.02.2015 год., до когато е следвало да бъдат погасени.
Досежно възражението на ответника
за изтекла
погасителна давност за част от вземането на ищеца, съдът намира същота за
частично основателно по следните съображения:
Вземанията за договорна лихва и мораторна лихва –
в размер на 43.48 лв. за периода от 01.10.2014 до 18.02.2015 год. и 290.54 за
периода от 02.10.2014 до датата на подаване на заявлението в съда (03.06.2019
год.)., съдът намира за частично основателни. Вземанията за лихви се погасят в
тригодишен период – арг. чл. 111, б.”в” ЗЗД. Заявлението за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е депозирано в съда на 03.06.2019 год.,
т.е. след като за част от лихвите е изтекъл визирания в посочения по-горе член
3-годишен давностен срок. Всички вземания за лихви от 01.10.2014 год. до 03.06.2019
год. са погасени по давност. Вземането за договорна лихва в размер на 43.48 лв.
за периода 01.01.2014 год. – 18.02.2015 год. е изцяло погасено по давност,
поради което акцесорният иск за договорна лихва е изцяло неоснователен, като
погасен по давност.
Относно размера на мораторната лихва за периода 02.10.2014
год. – 03.06.2019 год., който е 152.24
лв., изчислена служебно от съда на основание чл. 162 ГПК, акцесорният иск е
основателен за именно за тази сума, а до пълния претендиран размер
от 290.54 лв. следва да бъде отхвърлен като погасен по давност.
Десежно претенцията за заплащане на такса разходи в
размер на 9 лв. Страните в клаузата на
чл. 8 от договора са уговорили в случай на забава отговорност на заемателя за
разходи за събиране на вземанията на кредитора, която започва от 9 лв. за всеки
30-дневен период, но не повече от 45 лв.
Съдът намира тази клауза за нищожна на основание чл.
21, ал. 1 ЗПК. Според тази разпоредба, всяка клауза в договор за потребителски
кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на закона, е
нищожна. Визираната клауза на чл. 8, ал.1 от договора има за цел да заобиколи
ограничението на чл. 33 ЗПК, съгласно което при забава на потребителя
кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на
забавата, като тази лихва за забава не може да надвишава законната лихва. Това
правило е уредено от норми от императивен порядък, които са установени в
публичен /обществен/ интерес с оглед целта на закона – да осигури защита на
потребителите чрез създаване на равноправни условия за получаване на потребителски
кредит, както и чрез насърчаване на отговорно поведение от страна на
кредиторите при предоставянето на потребителски кредит (чл. 2 от ЗПК). С клаузата на чл. 8, ал.1 от Договора
се въвежда допълнително плащане, чиято дължимост е изцяло свързана с хипотези
на забава на длъжника, т.е. представлява прикрита неустойка за забава. Очевидно
тези плащания нямат за цел да покрият разходи по събирането на закъснели
погасителни вноски, тъй като те са уговорени предварително, като абсолютни суми
и в отнапред определени граници. Разноските, необходими за събиране на всяко
конкретно вземане, при настъпила забава, не могат да бъдат определени
предварително. В договора е посочено, че разноските са за напомнителни писма,
ел. съобщения, телефонни разговори, от която следва, че те ще варират според
конкретните обстоятелства. Ето защо, от начина по който те са определени, се
налага извода, че са установени с цел да се избегне ограничението на закона
свързано с размера на дължимото обезщетение при забава. Отделно от това според
чл. 10а ЗПК кредиторът не може да изисква заплащането на такси и комисионни за
действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Разходите за телефонни
разговори, напомнителни писма и другите действия по чл. 8, ал. 1 от договора,
представляват разходи за управление на кредита. Те са свързани с неговото
събиране, а всяко действие по събирането му е действие по управление на
кредита. С оглед на изложеното, начислената от кредитора сума за такса разходи
от 9 лв. се явява недължима, като произтичаща от недействителна договорна
клауза. Но дори и да беше валидна тази клауза, по делото не се ангажираха
доказателства за извършването на такива разходи. Изцяло във волята на кредитора
е да стори същите, но уговорения отнапред техен размер не го освобождава от
задължението да докаже действителното им извършване. Ето защо исковата
претенция следва да се отхвърли в тази й част.
При служебно извършената проверка за наличието на неравноправни клаузи в
сключените между страните договори, съдът констатира, че такава клауза е
налице. Неравноправна е клаузата на чл. 4 от Договора, която предвижда
неустойка за неизпълнение на договорно задължение на заемополучателя да
представи някое от посочените обезпечения. Тази уговорка създава задължение за
потребителя (заемополучателя) да заплати неустойка, която е прекалено висока,
както спрямо задължението, което не е изпълнено, така и с оглед вида и предмета
на договора (чл. 143 т.5 ЗЗП). Осигуряването от заемополучателя на някое от
посочените обезпечения е не само практически трудно осъществимо, но и логически
безсмислено. Приемането на условията на кредитора по процесния договор
(значително скъп заем и без включените неустойки, с уговорена договорна лихва,
надвишаваща многократно предлаганата от банкови институции по потребителски
кредити) е твърде неприемливо за лица, които отговарят на изискванията за
поръчители. Логически неоправдано е представянето и на банкова гаранция от
заемополучателя на цялата получена в заем сума. Ако той разполагаше с такава,
нелогично е да я поиска в заем от кредитора и то при толкова висока договорна
лихва. Този тип обезпечение за предоставената услуга е несъвместим с
предоставената услуга. Посочените „обезпечения“ от кредитора след като не са изискване
за отпускане на кредита, то уговорената за тяхното неизпълнение неустойка
всъщност представлява предварително, скрито и недобросъвестно определена от
кредитора (а не договорена между страните) допълнителна договорна лихва, с
която многократно се надвишава максимално допустимия ГПР по чл. 19 ЗПК, т.е тази
уговорка заобикаля императивното изискването за максимален ГПР и съответно се
явява нищожна и на основание чл. 21 ЗПК. С оглед на това, исковата претенция за
неустойка следва да бъде отхвърлена.
По
разноските:
При този изход на спора право на разноски имат и двете
страни. На основание чл. 78, ал.1 ГПК ищецът има право на разноски
пропорционално на уважената част от исковете. Същият е доказал заплащането на
държавна такса в размер на 225 лв. и депозит за особен представител
– 309 лв. Претендира на основание чл. 78, ал.8 ГПК вр. НЗПП да му бъде
присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 350 лв. Съдът намира, че
при съобразяване на действителната фактическа и правна сложност на делото
присъденият размер на юрисконсултското възнаграждение следва да бъде 150 лв.
Общият размер на разноските на ищеца за исковото производство възлизат на 684
лв., като по съразмерност следва да му бъдат присъдени 396.36 лв. За
заповедното производство ищецът е доказал сторени разноски в размер на 75 лв.,
като следва да му се присъдят по съразмерност 43.46 лв. На ответника не следва да се присъждат
разноски, тъй като такива не са направени.
Воден от гореизложените мотиви, Кнежанският
Районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА за установено на основание чл. 422,
ал.1 във вр. с чл. 415, ал.1, т.2 от ГПК, че Р.Р.Д.,
ЕГН **********,***, дължи на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4,
представлявано от Димитър Бориславов Бончев, чрез пълномощника – юрк. Б.Н.Р., сумата от 500.00
лв. (петстотин лева и 0 ст.), представляваща главница по договор за паричен
заем № 2153466 от 24.09.2014 год.; сумата от 152.24 лв. (сто петдесет и два лева и 24 ст.), представляващи
обезщетение за забава за периода от 03.06.2016 год. до датата на подаване на
заявлението в съда (03.06.2019 год.), като ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение за забава до пълния претендиран размер от
290.54 лв. и за периода от 02.10.2014 год. до 02.06.2016 год. поради погасяване на вземането по давност,
както и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на
задължението, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК № 347/19
от 03.06.2019 год. по Ч.Гр. дело № 370/
2019 год. по
описа на РС – Кнежа.
ОТХВЪРЛЯ
предявените искове за признаване за
установено по отношение на ответника Р.Р.Д.,
ЕГН **********,
с адрес: ***, че дължи
на ищеца „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис сграда Лабиринт, ет. 2, оф. 4,
представлявано от Димитър Бориславов Бончев, сумата от 43.48 лв. (четиридесет и три лева и 48 ст.), представляваща
договорна лихва от 01.10.2014 год. до 18.02.2015 год.; сумата от 45.00
лв. четиридесет и пет лева и 0 ст.),
представляваща такса разходи за събиране на просрочени вземания и сумата от 246.54 лв. (двеста четиридесет и шест
лева и 54 ст.) – неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода
от 01.10.2014 год. до 18.02.2015 год. (падеж на последната погасителна вноска),
като погасени по давност, неоснователни и
недоказани.
ОСЪЖДА на основание чл. 78,
ал.1 и ал.8 от ГПК Р.Р.Д., ЕГН **********,***, да заплати на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25,
офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, представлявано от Димитър Бориславов
Бончев, направените в настоящото производство
разноски в размер на 396.36 лв. (триста
деветдесет и шест лева и 36 ст.), както и сторените разноски в заповедното
производство по Ч.Гр. дело № 370/ 2019 год. по описа на Кнежански РС – в размер
на 43.46 лв. (четиридесет и три лева
и 46 ст.).
Решението може да бъде
обжалвано пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от получаване на
съобщението до страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: