№ 405
гр. София, 15.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Ани З.а
Членове:Доротея Кехайова
Теодора Анг. Карабашева
при участието на секретаря Богданка Н. Гешева
в присъствието на прокурора Д. С. З.
като разгледа докладваното от Доротея Кехайова Въззивно административно
наказателно дело **221100601153 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Глава ХХІ от НПК.
С решение от 20.12.2021 г., постановено по НАХД № 10081/2021 г. СРС, НО, 94-ти
състав е признал обвиняемия ИВ. КР. ИВ. за виновен в това, че на 19.05.2016 г., в гр. София,
ул. „Елисавета Багряна“ **, в Агенция по вписванията, съзнателно се е ползвал пред В.С.Н.
– гл. специалист „Имотен регистър“, от неистински частен документ - 1 бр. пълномощно от
дата 19.05.2016 г., с упълномощител З.А.Г. и упълномощен - адв. И. К. И., в частта относно
подписа за „Клиент“, на който е придаден вид, че представлява конкретно писмено
волеизявление на З.А.Г. да бъде представляван пред „Агенция по вписванията- Имотен
регистър“, като ИВ. КР. ИВ. представил този документ в Агенция по вписванията, за да
докаже, че съществува правно отношение между него и З.А.Г. – че е упълномощен „да ми
впише исковата молба /решение/ в „Агенция по вписванията- Имотен регистър“ съгласно
предварителна уговорка исковата молба да бъде отразена /Решение № 76 на СГС, ГК, 1-3 от
13.07.2002 г./, като от него - ИВ. КР. ИВ. за самото съставяне не може да се търси
наказателна отговорност, престъпление по чл. 316, вр. с чл. 309, ал. 1 НК, поради което и на
основание чл. 378, ал. 4, т. 1 НПК го е освободил от наказателна отговорност, като му е
наложил административно наказание „Глоба“ в размер на 2 000 /две хиляди/ лева.
На основание чл. 189, ал. 3 НПК, обвиняемият ИВ. КР. ИВ. е осъден да заплати
разноските по делото в размер на 79,27 лева, по сметка на СДВР.
Срещу решението, в законоустановения срок, е постъпила въззивна жалба и
допълнение към нея от обвиняемия И.К., в която се излагат аргументи за неправилност на
съдебния акт и постановяването му в нарушение на материалния и процесуалния закон.
Излагат се съображения за ангажиране на административнонаказателната отговорност въз
основа на недоказано обвинение. Сочи се, че липсват доказателства за това съзнателно да е
1
употребил инкриминирания частен документ, доколкото същият му е бил предаден от трето
лице, което не го е уведомило за начина на подписване на пълномощното. Излага се
хронология на отношенията между обвиняемото лице и св. Г.. Не на последно място се
излагат и съображения за липса на съставомерност на деянието от субективна страна.
Предлага се въззивната инстанция да отмени обжалваното Решение и на основание чл. 378,
ал. 3, т. 2 НПК да постанови ново, с което обв. И. да бъде признат за невиновен в
извършването на престъплението, за което е предаден на съд.
В разпоредително заседание на 12.03.2022 г. въззивният съдебен състав по реда на чл.
327 НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на
обвиняемия и свидетели, изслушване на вещи лица и ангажирането на други доказателства.
В рамките на проведеното пред настоящата инстанция съдебно следствие са приети
като писмени доказателства представените с въззивната жалба и допълнението към нея –
искова молба /л.14-л.15 СД/ и пълномощно с дата 19.05.2016г./л.41 СД/.
В хода на съдебните прения пред въззивния съд, обвиняемият И. пледира за отмяна
на първоинстанционното решение и оправдаването му по възведеното му обвинение.
Заявява, че представеното пълномощно доказва представителната му власт да представлява
св. Г. в „Имотен регистър“, който е потвърдил своите действия, поради което счита, че не е
създадена привидна правна връзка между него и служител на агенцията. Сочи, че
пълномощното изчерпва всички правомощия по повод вписването на решението. Твърди, че
поради техническа прибързаност е възможно да са били представени две пълномощни, но
този въпрос намира за окончателно разрешен с представеното пред настоящия съд
пълномощно.
Представителят на СГП оспорва депозираната жалба и моли съда да я остави без
уважение и да потвърди решението на СРС като правилно и законосъобразно. Споделя
изцяло съображенията и анализа на доказателствения материал на първостепенния съд,
които са му дали основание да приеме обвинението за доказано.
В правото си на последна дума, обвиняемия И. заявява, че действията му като
представител на св. Г. по граждански дела с топлофикация, са законосъобразни. Твърди, че
уговорката им е била, обвиняемият да води делата с топлофикация, като извършва всякакви
действия във връзка със защитата на интересите, което е и сторил. Сочи, че е споделил на св.
Г., че решението по сделката, която самият той е развалил, следва да бъде вписано, на което
последният не се е възпротивил. Заявява още, че поради местоживеенето на св. Г. извън гр.
София се е наложило пълномощното да бъде получено чрез св. Г.. В заключение счита, че
изложеното от него е действителната фактическа обстановка, при която е действал и от
която не се установяват никакви елементи на злоупотреба или вина.
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, като съобрази изложените от страните доводи и
сам служебно провери изцяло правилността на присъдата съобразно изискванията на чл. 314
НПК, намира за установено следното:
Производството пред първата инстанция е протекло по реда на диференцираната
процедура по глава XXVIII от НПК при внесено предложение на прокурор при СРП за
освобождаване на обвиняемото лице от наказателна отговорност по реда на чл. 78а от НК. За
да постанови обжалваното решение, с оглед спецификата на особените правила установени
в глава XXVIII от НПК, първостепенния съд надлежно е приобщил събрания на досъдебното
производство доказателствен материал, като в хода на съдебното следствие е събрал и
проверил и гласни доказателствени средства – обясненията на обвиняемия И..
Въззивният съд намира, че атакуваното решение е постановено при напълно изяснена
фактическа обстановка, която по категоричен начин се установява от събраните по делото
доказателствени материали, обсъдени в мотивите на първоинстанционния съдебен акт. На
2
базата на събраните в досъдебното производство доказателства и проверените такива в
открито съдебно заседание от първоинстанционния съд, както и техния анализ, се
установява следната фактическа обстановка:
Обвиняемият ИВ. КР. ИВ. е роден на ****. в град София, българин, български
гражданин, женен, с висше юридическо образование, живущ в гр. София, бул. „Витоша“ №
93, вх. Г, ****, ЕГН **********.
Обвиняемият ИВ. КР. ИВ. е вписан като адвокат в регистъра на Софийска адвокатска
колегия.
Обвиняемият ИВ. КР. ИВ. е неосъждан и не е освобождаван от наказателна
отговорност по реда на Глава VIII, раздел IV НК.
През 1994 г. свидетелят З.А.Г. сключил с кооперация „С.-**“ /с предмет на дейност –
строителство и продажба на недвижими имоти/ предварителен договор за покупко-продажба
на обект в строеж, а именно апартамент № 5 на II етаж с площ 95,54 кв. метра, ведно с
полагащите се общи части, както и прилежащо мазе № 5 с площ от 8, 68 кв. метра, находящи
се в жилищна сграда на ул. „****, кв. 137, парцел IV – 7, местност „Зона Б – 3“ в град
София. Впоследствие между свидетеля З.А. и кооперация „С.-**“ бил сключен и
предварителен договор от 04.08.1995г. за покупко-продажба на гараж № 2 в същия жилищен
блок с площ 14,72 кв. метра.
С договор за покупко-продажба от 15.04.1997 г., обективиран в нотариален акт №107,
том XLII, дело № 8112/1997г. на нотариус Р. при Нотариална служба към Софийски районен
съд кооперация „С.-**“ като продавач продала на свидетеля З.А.Г., купувач, право на
строеж на апартамент № 5 на II етаж с площ 95,54 кв. метра, прилежащо мазе № 5 с площ от
8, 68 кв. метра и гараж № 2 с площ 14,72 кв. метра, ведно с приспадащите се общи части на
новострояща се сграда, разположена в северната част на дворно място, находящо се на ул.
„**** и № 71, съставляващо парцел № V – 7,8, кв. 137, парцел IV – 7, местността „Зона Б –
3“ по плана на град София.
Поради забава на строителните работи и непредаване на сградата в уговорените
срокове, свидетелят З.А.Г. предявил пред СГС искова молба с правно основание чл. 87, ал. 3
ЗЗД за разваляне на сключените предварителни договори за покупко-продажба от 1994 г. и
от 04.08.1995 г., както и договора за покупко-продажба на право на стоеж по нотариален акт
№107, том XLII, дело № 8112/1997г. на нотариус Р. при Нотариална служба към Софийски
районен съд. Исковата молба била вписана в Служба по вписванията – град София. Въз
основа на подадената от свидетеля Г. искова молба било образувано гражданско дело №
612/2000г. по описа на СГС, ГК, I – 3 състав. С решение № 76/03.07.2002 г. по гражданско
дело № 612/2000г. по описа на СГС, ГК, I – 3 състав на основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД били
развалени договор за покупко-продажба на обект в строеж от 04.08.1995г. и договор за
покупко-продажба на право на строеж от 15.04.1997г. по нотариален акт №107, том XLII,
дело № 8112/1997г. на нотариус Р. при Нотариална служба към Софийски районен съд. Със
същото решение кооперация „С.-**“ била осъдена да заплати на свидетеля З.А. заплатената
от последния продажна цена, ведно с лихва за забава и неустойка за неизпълнение.
Решението влязло в сила на 08.11.2002г.
Докато траело съдебното производство, кооперация „С.-**“ успяла да изгради
строежа на ул. „**** в град София и между представляващите кооперацията и свидетеля З.
Г. се постигнало съгласие обектите по договора за покупко-продажба на право на строеж от
15.04.1997г. по нотариален акт №107, том XLII, дело № 8112/1997г. на нотариус Р. при
Нотариална служба към Софийски районен съд да останат във владение на свидетеля Г., а
кооперацията да не му заплаща сумите, за които била осъдена по силата на съдебното
решение от 03.07.2002г. поради постигнатите договорки свидетеля Г. и представляващите
кооперацията постигнали съгласие съдебно решение № 76/03.07.2002 г. по гражданско дело
3
№ 612/2000 г. по описа на СГС, ГК, I – 3 състав да не бъде вписано в Службата по
вписванията – град София.
Свидетелят З. Г. влязъл във владение на имотите и на 21.07.2010г. сключил договор за
наем със свидетеля К.М. Г., познат на обвиняемия И., по силата на който му отдал за
временно – за срок от три години възмездно ползване апартамент № 5 на II етаж в сградата,
находяща се в гр. София, на ул. „****. След изтичане срока на договора за наем между
свидетеля Г. и свидетеля К. Г. възникнали множество спорове за парични вземания, както и
за предаване на държането на наетия имот, като за разрешаването им двамата завели дела по
съдебен ред.
Междувременно от „Т.С.“ ЕАД били подадени заявления по чл. 410 ГПК пред РС-
Костинброд, с които се претендирала стойността на потребена, но незаплатена топлинна
енергия за имот - апартамент № 5 на етаж 2, на адрес гр. София, ул. „****, с длъжник
свидетеля З. Г. като собственик на имота.
Свидетелят З. Г. бил уведомен за претенциите на „Т.С.“ ЕАД и се обърнал към
свидетеля К. Г., тъй като съгласно сключения договор за наем дължимите суми за потребена
топлинна енергия следвало да се заплащат от наемателя Г.. Свидетелят Г. му обещал, че ще
му окаже съдействие и се обърнал към своя познат – обвиняемия И..
Свидетелят Г. не бил упълномощавал обвиняемия И. да го представлява по
заведените граждански дела, нито да извършва други действия от негово име и за негова
сметка, като в тази връзка не бил подписвал и никакви пълномощни в полза на обвиняемия
И.. Между свидетеля Г. и обвиняемия И. не била постигната и устна договорка
обвиняемият да извършва правни действия от негово име и за негова сметка.
Пред РС-Костинброд било образувано гражданско дело № 145/2015г. с предмет
предявен от „Т.С.“ ЕАД против З.А.Г. иск с правно основание чл. 415 ГПК за сумата от
4256,40 лева – стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от м. 11.2011 г. до м.
04.2013 г. за имот апартамент № 5 на етаж 2, на адрес гр. София, ул. „****. С решение от
28.01.2016г. исковата претенция била отхвърлена по мотиви, че ответникът З. Г. не е
собственик на имота, видно от съдебно решение № 76 по гражданско дело № 612/2000г. по
описа на СГС, ГК, I – 3 състав.
В производството по гражданско дело № 145/2015г. на РС-Костинброд
процесуалното представителство на свидетеля З. Г. като ответник се осъществявало от
обвиняемия И.И. въз основа на пълномощно от 13.10.2015г., на което бил придаден вид, че
подписът в графа „клиент“ е положен от свидетеля З. Г., а в действителност не бил положен
от него. В графите на пълномощното обвиняемият И. бил изписал текст: „потвърждавам
действията на И.“.
Въз основа на предявения иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК от „Т.С.“ ЕАД
срещу свидетеля З.А.Г. с предмет стойността на потребената, но незаплатена топлинна
енергия за апартамент № 5, етаж 2, на адрес гр. София, ул. „****, ведно с лихви, за периода
месец май 2013г. – месец април 2015 г., било образувано гражданско дело № 472/2016г. по
описа на РС-Костинброд. С решение от 17.07.2017г. съдът отхвърлил исковата претенция по
съображения, че съгласно съдебно решение № 76 по гражданско дело №612/2000г. по описа
на СГС, ГК, I – 3 състав, договорът за покупко-продажба е развален, и свидетелят Г. не е
собственик на имота. Решението било потвърдено с решение от 23.01.2018г. по гр. дело №
647/2017г. по описа на СОС, по което действия като процесуален представител на свидетеля
Г. извършил обвиняемия И.И..
В хода на заведените граждански дела, по които свидетелят Г. бил ответник и
представителството му се осъществявало от обвиняемия И., на последния станало известно
съдебно решение № 74/03.07.2002г. по гражданско дело № 612/2000г. по описа на СГС, ГК, I
– 3 състав, както и обстоятелството, че въпреки че подлежало на вписване по силата на чл.
4
115, вр. чл. 114 от Закона за собствеността, съдебното решение все още не било вписано в
Службата по вписванията към Агенцията по вписванията.
На 19.05.2016г. обвиняемият ИВ. КР. ИВ. се явил в Агенцията по вписванията,
находяща се в гр. София, на ул. „Елисавета Багряна“ ** и представил пред свидетелката
В.Н. – главен специалист в Имотен регистър към Агенцията по вписванията, заявление за
вписване, отбелязване или заличаване, подписано от него, с искане да бъде вписано съдебно
решение № 76/03.07.2002г. по гражданско дело № 612/2000г. по описа на СГС, ГК, I – 3
състав. Към заявлението обвиняемият И.И. представил удостоверение за данъчна оценка на
обект апартамент № 5, етаж 2 и мазе на ул. „****, квитанция за платена държавна такса,
както и пълномощно от 19.05.2016г. с упълномощен – адв. И.И. и упълномощител З.А.Г., на
което бил придаден вид, че изхожда от свидетеля Г. и че с него свидетелят Г. е
упълномощил обвиняемия И. да впише в Имотния регистър съдебно решение
№76/03.07.2002г. по гражданско дело № 612/2000г. по описа на СГС, ГК, I – 3 състав.
Текстът в графите на пълномощното бил попълнен от обвиняемия И.И., като подписът в
графа „клиент“ не бил положен от свидетеля З. Г.. Обвиняемият И. съзнавал, че подписът в
графа „клиент“ не бил положен от свидетеля Г. и че последния не го е упълномощавал да
впише съдебното решение в Службата по вписванията, но независимо от това представил
описаните документи, заедно с пълномощното на свидетелката В. Н.- главен специалист в
Имотен регистър към Агенцията по вписванията. Свидетелката Н. поставила входящ номер
29201/19.05.2016г. на заявлението и предприела действия по деловодна обработка на
документите. Съдебното решение било вписано под № 54 в том 7/2016г. на Служба по
вписванията – гр. София.
След 19.05.2016г. продължили съдебните спорове между свидетеля З. Г. и свидетеля
К. Г.. Свидетелят З. Г. завел срещу свидетеля К. Г. иск с правно основание чл. 233, ал. 1 ЗЗД
за връщане на наета вещ апартамент № 5 в сграда на ул. „****, ет. 2, въз основа на който
било образувано гражданско дело № 59935/2016г. по описа на СРС, ГО, 46-ти състав. В това
производство свидетелят К. Г. като ответник бил представляван от обвиняемия И.И..
Свидетелят К. Г. завел срещу свидетеля Г. гражданско дело № 130/2018г. по описа на РС-
Костинброд с правно основание чл. 422 ГПК. По посоченото гражданско дело свидетелят К.
Г. като ищец се представлявал от обвиняемия И.И..
Изложената фактическа обстановка първоинстанционният съд правилно е приел за
надлежно установена въз основа на събраните пред него и на досъдебното производство
относими доказателствени източници, а именно – показанията на свидетелите З.А.Г. /л.67
ил. 117 ДП/, К.М. Г. /л.73 ДП/, В.Н. /л. 75 ДП/, М.К.П. /л. 118 ДП/, К.Н.П. /л. 119 ДП/,
писмени – протокол от о.с.з. от 12.06.2018г. по гр. д. № 130/2018г. по описа на РС-
Костинброд /л. 22 ДП/, решение от 17.07.2017г. по гр. дело №472/2016г. по описа на РС-
Костинброд /л. 31 ДП/, решение от 23.01.2018г. по гр. дело №647/2017г. по описа на СОС /л.
32 ДП/, решение от 28.01.2016г. по гр. дело №145/2015г. по описа на РС-Костинброд /л. 34
ДП/, пълномощно от 13.10.2015г. по гр. дело №145/2015г. по описа на РС-Костинброд /л. 35
ДП/, молба до СО, район „Възраждане“ от 18.09.2018г. /л.37 ДП/, молба до Имотен регистър
към Агенцията по вписванията вх. **-00-673/27.07.2018г. /л. 24 ДП/, нотариална покана рег.
№ 11169/26.09.2018г., акт. № 64, том VI на нотариус В. М. рег. № 53 в регистъра на НК /л.
40 ДП/, решение № 278486/27.11.2017г. по гр. дело №59935/2016г. по описа на СРС, ГО, 46-
ти състав /л. 45 – л. 46 ДП/, протокол от о.с.з. от 14.11.2017 г. по гр. дело №59935/2016г. по
описа на СРС, ГО, 46-ти състав /л. 49 – л. 52 ДП/, заявление за вписване, отбелязване и
заличаване от 19.05.2016г. /л. 85 ДП/, пълномощно от 19.05.2016г. /л. 88 ДП/, вносна
бележка /л. 87 ДП/, удостоверени за данъчна оценка /л. 86 ДП/, решение № 76 от
03.07.2002г. по гр. дело №612/2000г. по описа на СГС, ГК, I – 3 състав /л. 56- л. 58 ДП/,
договор за правна защита и съдействие от 24.11.2015 г. /л. 91 ДП/, споразумение по договор
за наем от 21.07.2010г. /л. 98 ДП/, 1 бр. помощна файлова партида за имот, ведно със
заверени копия от нотариални актове по нея /л. 122- л. 191 ДП/, отговор от Софийски
5
адвокатски съвет /л. 182 ДП/, един брой компютърна разпечатка по персонална партида и 2
броя нотариални актове, вписани в Служба по вписванията – гр. София /л. 184 – л. 203 ДП/,
нотариален акт №107, том XLII, дело № 8112/1997г. на нотариус при нотариална служба към
СРС /л. 44 ДП/, справка за съдимост, способите за събиране и проверка на доказателства –
графическа експертиза /л. 79 – л. 81 ДП/, както и събраните в съдебното следствие пред СРС
гласни доказателствени средства – обясненията на обвиняемия И. / вкл. Частично
приобщени от ДП л. 233 ДП на основание чл. 279, ал. 2, вр. с ал. 1, т. 3 НПК/.
Въззивният съд споделя изцяло фактическите констатации на първата инстанция. За
изводите си съдът е извършил детайлна и изчерпателна преценка на доказателствата и
доказателствените средства по делото, като е възприел установените чрез тях факти,
относими към предмета на доказване по делото. В съответствие с разпоредбата на чл. 305,
ал. 3 от НПК, в мотивите към решението подробно са посочени установените обстоятелства,
въз основа на кои доказателствени материали и какви са правните съображения за взетото
решение. Не са нарушени онези правила, регламентиращи дейността на съда по събиране и
проверка на доказателствата и доказателствените средства, въз основа на които
първостепенният съд е формирал вътрешното си убеждение. В тази връзка е необходимо да
се отчете, че когато изразява съгласие с доказателствения анализ, направен от предходната
инстанция, въззивният съд не е длъжен да обсъжда отново подробно доказателствата по
делото, а може да анализира само тези, които се оспорват /р.372/01.10.2012 г. по н.д. №
1158/2012 г. ВКС, Н. К., ІІІ Н. О./.
Правилно, при формиране на изводите си по фактите, първият съд е кредитирал
изцяло показанията на св. З. Г., като е преценил, че същите са последователни и детайлни, от
една страна. От друга- че намират доказателствена опора в показанията на свидетелите М.П.
и К.П., касателно развитието на отношенията между св. Г. и представляващите кооперация
„С.-**“, след постановяване на Решение № 76 от 03.07.2002г. по г. д. № 612/2000г. по описа
на СГС, ГК, I – 3 състав, с което е развален договора за покупко-продажба между св. Г. и
кооперацията -строител и в частност, постигнатата помежду им устна договорка, съдебното
решение да не бъде вписано в Агенция по вписванията, а имотът да остане във владение на
св. Г.. В подкрепа на горния извод, че недвижимият имот е бил и си е останал във владение
на св. Г. и след влизане в сила на съдебното решение, първият съд се е позовал и на
показанията на св. К. Г., от които се установява факта на сключен договор за наем с предмет,
именно апартамента на св. Г.. Напълно правилно е преценил първият съд, че от материалите
по делото по категоричен начин се установява и наличието на множество дела, водени
помежду им по повод ползването на имота от страна на св. Г. след изтичането на срока на
договора за наем. Основателно, районният съд е преценил, че в подкрепа на така събраните
гласни доказателствени средства, се явяват и приобщените в качеството им на писмени
доказателства – протокол от о.с.з. от 12.06.2018г. по гр. д. № 130/2018 г. по описа на РС-
Костинброд, решение № 278486/27.11.2017г. по гр. д. № 59935/2016г. по описа на СРС, ГО,
46 състав, протокол от о.с.з. от 14.11.2017г. по гр. д. №59935/2016г. по описа на СРС, ГО, 46
състав. Ето защо, въззивният съд не може да се съгласи с аргументите на обвиняемия за
недоказаност на уговорката между св. Г. и представляващите кооперация „С.-**“ за
неприлагане на решение № 76 от 03.07.2002г. по г. д. № 612/2000г. по описа на СГС, ГК, I –
3 състав в техните отношения, доколкото последната се установява по категоричен и
недвусмислен начин от горепосочените доказателствени източници.
Подобно на първостепенния съд, при анализа на показанията на св. Г., настоящият
съдебен състав отчете противоречието, открояващо се в неговите показания, доколкото този
свидетел е бил разпитван повече от един път в хода на досъдебното производство,
конкретно относно обстоятелството упълномощавал ли е обв. И. да го представлява по
делата, заведени от „Т.С.“ ЕАД за стойността на потребената, но незаплатена топлинна
енергия за имота отдаден под наем на св. Г.. Въззивният съд се солидаризира с оценката на
свидетелските показания, изведена в мотивите на първоинстанционната присъда и също
6
счита, че са достоверни изявленията на св. Г., съдържащи се в протокол за разпит от
19.12.2019 г. /л.117 ДП/, като в тази насока прецени подкрепеността им от останалия
доказателствен материал. Именно по този критерий СРС е оценил като достоверни дадените
на 19.12.2019 г. свидетелски показания на св. Г., в които свидетелят е твърдял, че никога не
е упълномощавал обв. И. да го представлява по тези дела. Така изложеното се потвърждава
в пълна степен от заключението на назначената в хода на досъдебното производство и
изготвена съдебно - графическа експертиза, от което се установява, че подписът за „клиент“
в пълномощно от 13.10.2015г. по гр. д. № 145/2015 г. на РС-Костинброд, не е положен от св.
Г., а ръкописният текст в пълномощното –„Потвърждавам действията на И.“ е изписан
именно от обвиняемия И.. Твърдението на св. Г., че не е упълномощавал обвиняемото лице
да го представлява по гражданските дела с „Т.С.“ ЕАД, не се опровергава и от съдържащото
се в кориците на делото пълномощно с дата 24.11.2015г., доколкото в последното изобщо
липсва подпис за „упълномощител“, както правилно е приел и първият съд.
Обстоятелството дали пълномощното е подписано от обвиняемия или не, на което се
набляга в допълнението към въззивната жалба, не следва да бъде обсъждано, тъй като това
обстоятелство е ирелевантно с оглед преценката относно това извършени ли са твърдените
от Прокуратурата действия от страна на обвиняемия и съставомерни ли са те съобразно
повдигнатото обвинение, което е за престъпление по чл. 316, вр. с чл. 309, ал. 1 от НК.
Допълнително следва да се отбележи, че показанията на св. Г. за това, че не е
упълномощавал обвиняемия да го представлява по гр. д. № 145/2015 г. по описа на РС-
Костинброд и не е потвърждавал извършените от него действия така, както е отразено в
пълномощното от 13.10.2015г., намират опора и в приложената по делото нотариална
покана рег. № 11169/26.09.2018г., акт. № 64, том VI на нотариус В. М. рег. № 53 в регистъра
на НК /л. 40 ДП/, с която св. Г. е уведомил обв. И., че не потвърждава неговите действия,
извършени без знанието и съгласието на свидетеля, като изрично е посочено -
представителството по гр. д. № 145/2015г. по описа на РС-Костинброд. Ето защо,
въззивният съд също счита, че показанията на св. Г., в които същият отрича да е
упълномощавал обвиняемия по гр. д. № 145/2015 г. по описа на РС-Костинброд се отличават
с достоверност и обективност, поради което следва да бъдат кредитирани с доверие.
По същите съображения, въззивният съд кредитира с доверие показанията на св. Г. по
отношение на съществения факт от главния предмет на доказване по делото - а именно
съставянето на инкриминирания неистински частен документ. Категорично се установява от
показанията на свидетеля, че той не е упълномощавал обв. И. да впише съдебното решение
по иска за разваляне на договора за покупко-продажба в Службата по вписванията, както и
че не е полагал подписа си на мястото за „клиент“ в пълномощното от 19.05.2016г. Така
изложеното се потвърждава в пълна степен от заключението на назначената в хода на
досъдебното производство и изготвена съдебно - графическа експертиза. Последната следва
да бъде изцяло кредитирана, тъй като е отговорила в пълнота и ясно на поставените
задачи, извършена е от компетентно в съответната област на науката вещо лице, като
липсват каквито и да е съмнения в компетентността, обективността и безпристрастността на
експерта. Заключението на експертизата не се поставя под съмнение от нито едно от
останалите събрани и проверени доказателства по делото. Същото е ясно, пълно и точно и
относимо към предмета на доказване. Съгласно него, ръкописният текст в пълномощното от
19.05.2016г. „да ми впише исковата молба /решение/ в „Агенция по вписванията – Имотен
регистър“ съгласно предварителна уговорка исковата молба да бъде отразена /Решение № 76
на СГС, ГК, 1-3 от 13.07.2002г./, е изписан от обвиняемия, а подписът за „клиент“ под
инкриминирания документ - не е положен от св. Г..
Въз основа на така събраната доказателствена съвкупност се установява по нужния
несъмнен и категоричен начин, че св. Г., посочен като лице, подписало инкриминираното
пълномощно от 19.05.2016г., в действителност не е положило подписа си под документа, и
същият се явява неистински, по смисъла на чл. 93, т. 6 от НК.
7
По отношение на показанията на св. К. Г., правилно районният съд е съобразил
възможната заинтересуваност на свидетеля от изхода на делото, произтичаща както от
наличието на висящи гражданскоправни спорове между него и св. Г. по повод недвижимия
имот, така и от близките отношения на св. Г. с обвиняемия И., който освен съученик на Г. се
явява и негов процесуален представител по делата му със св. Г.. Въззивният съд, също както
районната инстанция отказа да кредитира показанията на св. Г. в частта, в която той
изразява предположение, че в производствата по делата с „Т.С.“ ЕАД, представителството
на св. Г. е било осъществено от обвиняемия, както и че е узнал за тези дела, едва от
подадената от Г., жалба. Както основателно е посочил районният съд, показанията на св. Г. в
коментираната част не следва да бъдат кредитирани не само поради противоречието им с
показанията на св. Г. и изброените по-горе писмени доказателства и способи на доказване,
но и поради противоречието им с обикновената житейска логика, доколкото едно от делата,
а именно това по № 145/2015г. на РС-Костинброд, касае периода от м. 11.2011 г. до м.
04.2013 г. или срока на действие на договора за наем, поради което логично е да се очаква,
че наемодателя /св. Г./ ще претендира от наемателя /св. Г./ заплащането на потребената
топлинна енергия, в каквато насока са и показанията на самия Г..
Правилно, районният съд е кредитирал като неопровергани от останалите
доказателства по делото показанията на св. Г. в частта, в която последният е отрекъл да е
виждал и да е знаел за съществуването на процесното пълномощно от 19.05.2016 г., респ. да
има нещо общо с вписването на съдебно решение № 76/03.07.2002г. по гр. д. № 612/2000г.
по описа на СГС, ГК, I – 3 състав в Агенция по вписванията. Противно на възраженията на
обвиняемия, че пълномощното от 19.05.2016 г. му е било донесено от св. Г., поставено в
джоб с други документи, поради което последният не го бил видял и по тази причина не бил
съобщил за него в своите показания, въззивният съд държи да отбележи, че в показанията на
св. Г. не се съдържат никакви данни за осъществено от последния посредничество,
включващо получаване на документи от св. Г. и представяне на такива на обвиняемия И.,
във връзка с вписването на съдебното решение в Агенция по вписванията. Нещо повече,
свидетелят е категоричен в показанията си, че не знае обвиняемия да е бил упълномощаван
от св. Г. по повод вписването на решението, което опровергава тезата за предадени от
негова страна на обвиняемия документи по повод на това упълномощаване. Отделно,
въззивният съд отчете, че така лансираната версия противоречи на обясненията на
обвиняемия, депозирани в хода на досъдебното производство, в които същият е заявил, че
пълномощното му е било донесено от непознато за него лице. Предвид това, съдът намира за
опровергани обясненията на обв. И., в частта, в която заявява, че инкриминираното
пълномощно му е било донесено от св. Г..
При това положение правилно и законосъобразно, първият съд не е дал вяра на
обясненията на обв. И., че е бил устно упълномощен от св. Г. да подаде заявление за
вписване в Агенция по вписванията на съдебно решение № 76 от 03.07.2002г. по г. д. №
612/2000г. по описа на СГС, ГК, I – 3 състав, след което получил и подписано от св. Г.
пълномощно от 19.05.2016г., което му било донесено от св. Г.. Обясненията на обвиняемия в
този смисъл правилно са преценени от първия съд като недостоверни и предназначени да
изградят защитната му версия по повдигнатото обвинение, тъй като същите се оборват
категорично и недвусмислено от показанията на свидетелите Г. и Г., както и от нотариална
покана рег. № 11169/26.09.2018г., акт. № 64, том VI на нотариус В. М. рег. № 53 в регистъра
на НК и заключението на графическата експертиза. В тази насока първият съд е изложил
обстойни съображения, които настоящата инстанция изцяло споделя и поради това не
намира за необходимо да преповтаря.
Неоснователно се явява възражението във въззивната жалба, че вписването на
съдебното решение е имало за цел освобождаването на св. Г. от задълженията му към „Т.С.“
ЕАД. Това е така, защото още с Решение от 28.01.2016 г., постановено по гр. д. № 145/2015г.
8
по описа на РС-Костинброд, искът на „Т.С.“ ЕАД срещу св. Г., е бил отхвърлен с аргумента,
че последният не се явява собственик на имота, доказателство, за което се е явило влязлото в
сила съдебно решение № 76/03.07.2002г. по гр. д. № 612/2000г. по описа на СГС, ГК, I – 3
състав. Към момента на постановяване на съдебното решение по гр. д. № 145/2015 г. по
описа на РС-Костинброд, решението по иска за разваляне на договора за покупко-продажба,
все още не е било вписано в Агенция по вписванията, поради което не може да се приеме за
вярно, че вписването е било насочено да обслужи съдебното производство по гр. д. №
145/2015 г. по описа на РС-Костинброд. Последното важи в пълна степен и за
производството по гр. д. № 472/2016г. по описа на РС-Костинброд, което също е
приключило с отхвърляне на исковата претенция на „Т.С.“ ЕАД, с мотива че св. Г. не е
собственик на недвижимия имот. Така постановеното решение от 17.07.2017 г. по гр. д. №
472/2016г. по описа на РС-Костинброд, е било обжалвано пред СОС, който с решение от
23.01.2018 г., постановено по гр. д. № 647/2017г., е потвърдил решението на
първоинстанционния съд. Както в производството пред РС-Костинброд по гр. д. №
472/2016г., така и във въззивното производство пред СОС по гр. д. № 647/2017г., основният
мотив за отхвърляне на иска на „Т.С.“ ЕАД, е бил обстоятелството, че ответникът /св. Г./ не
е собственик на процесния имот, изводимо от съдебно решение № 76/03.07.2002г. по гр. д.
№ 612/2000г. по описа на СГС, ГК, I – 3 състав. Както в първоинстанционното, така и във
въззивното съдебно производство не са били представени доказателства за това, че
съдебното решение № 76/03.07.2002г. по гр. д. № 612/2000г. по описа на СГС, ГК, I – 3
състав е било вписано в Агенция по вписванията. Нещо повече, от материалите по делото, се
установява, че ищецът е направил възражение, че съдебното решение не е било вписано и на
тази основа е претендирал, че същото е непротивопоставимо на „Т.С.“ ЕАД, което
възражение е било отхвърлено от въззивния съд, но с аргумент, че ищеца не е трето лице по
смисъла на чл. 115 ЗС. В този смисъл, вписването на съдебното решение № 76/03.07.2002г.
по гр. д. № 612/2000г. по описа на СГС, ГК, I – 3 състав в Агенция по вписванията, по
никакъв начин не може да се свърже с производствата по делата с „Т.С.“ ЕАД, тъй като
последното изобщо не е било релевирано от страна на обв. И., нито пред
първоинстанционния, нито пред въззивния съд.
Не се явява основателно и следващото възражение на обвиняемия, в смисъл че ако св.
Г. не е приел резултатите от неговата дейност, то същият е следвало да сведе последното до
вниманието на „Т.С.“ ЕАД. Дали св. Г. е уведомил или не „Т.С.“ ЕАД за предприетите от
обвиняемия действия без представителна власт по горепосочените дела, е въпрос без
значение за изхода на настоящето наказателно производство. Същественото в случая е, че
св. Г. не е потвърдил нито извършените от обвиняемия като негов процесуален представител
действия по гражданските дела с „Т.С.“ ЕАД, нито вписването на съдебното решение в
Агенция по вписванията, а волята му в тази насока, освен че е била обективирана по ясен,
недвусмислен и безпротиворечив начин в нотариална покана рег. № 11169/26.09.2018г., акт.
№ 64, том VI на нотариус В. М. рег. № 53 в регистъра на НК, както и в молба с вх. **-00-
673/27.07.2018г., е била и сведена до знанието на Службата по вписванията, но и на това на
обвиняемия.
Доводите на жалбоподателя относно обстоятелството кое е лицето, положило
подписа от името на св. Г. в пълномощното от 19.05.2016 г. са ирелевантни в настоящето
производство. Доколкото по делото не е установено, че обвиняемият е участвал в
престъпното съставяне на инкриминираното пълномощно, за отговорността му по чл. 316
НК е без значение разкрИ.ето или неразкрИ.ето на автора на документната подправка по
смисъла на чл. 309, ал. 1 НК.
Въззивният съд не кредитира представеното с допълнението към въззивната жалба
пълномощно с дата 19.05.2016 г., в което е отразено, че св. З. Г. упълномощава обвиняемия
И. „да впише Решение 76/13.07.02, СГС, I-3, д. 612/00г., като ме подписва ако е необходимо
9
включително по пълномощни за нуждите на настоящето, да ме представлява по дела с Т.С.
ЕАД, вкл. при обжалване. Потвърждавам всички действия по вписване на Решението във
връзка с дела на Топлофикация.“, като противоречащо на всички останали доказателства по
делото, кредитирани от двете съдебни инстанции. Освен това, недоумение буди
обстоятелството, че по неизвестни причини това пълномощно се появява за първи път пред
въззивната инстанция, доколкото обвиняемият е имал възможност да представи същото още
на досъдебната фаза на процеса, ако и при условие, че такова действително е съществувало,
но това не е било сторено. Обвиняемият е давал обясненията на два пъти в хода на
производството – веднъж пред разследващия орган, както и в хода на съдебното следствие
пред СРС, като при нито един от тези разпити не е съобщил за съществуването на
въпросното пълномощно, нито е твърдял да са били изготвени две пълномощни с дата
19.05.2016 г., а последното би било логично и резонно в случай, че версията на обвиняемия,
представена пред въззивния съд, че всъщност пълномощните са били две, а не едно, бе
достоверна такава. Тази нелогичност, наред с факта, че обвиняемият не е внесъл никаква
конкретика относно необходимостта от изготвяне на две пълномощни с една и съща дата,
нито е посочил кога, къде и при какви обстоятелства е получил представеното едва в
производството пред втората инстанция пълномощно, доведоха настоящия съдебен състав
до убеждението, че така представеното пълномощно е изготвено, единствено с оглед
нуждите и целите на настоящето наказателно производство и обслужва защитната версия на
обвиняемия, поради което същото не може да бъде възприето като годно доказателство.
Настоящата инстанция не намира за необходимо да ревизира и изводите на
решаващия първоинстанционен съд в насока пълната кредитируемост на заключението на
изготвената графическа експертиза, което е ясно, обективно изготвено и даващо
компетентен и добре обоснован отговор на поставените задачи. Именно последното има
съществено значение за формиране на крайните изводи на двете съдебни инстанции, че
подписът за „клиент“ в пълномощното от 13.10.2015 г. и в инкриминираното пълномощно
от 19.05.2016г. не е положен от свидетеля З. Г., както и че ръкописният текст в документите
е изпълнен от обвиняемия И..
Правилно районният съд се е доверил на приобщените по чл. 283 от НПК писмени
доказателства, които имат решаваща роля за изясняване на включените в предмета на
доказване обстоятелства. Изводите си за съдебното минало на подсъдимия настоящият
състав направи въз основа на приложената по делото справка за съдимост.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна, настоящият съдебен
състав се солидаризира с изводите на първата инстанция, че обвиняемия И.И. е осъществил
от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 316, пр. 1, вр. с чл. 309,
ал. 1 НК.
Съставът на престъплението по чл. 316, вр. чл. 309, ал. 1 от НК предпоставя
наличието на няколко обективни признака: наличието на частен документ, който да е
неистински и неговото ползване (чрез предявяване на определен доказателствен дестинатер)
с цел удостоверяване на определени обстоятелства, за чието съставяне от дееца не може да
се търси наказателна отговорност.
От обективна страна се изисква наличието на частен документ, чието определение
може да бъде изведено по аргумент на противното от чл. 93, т. 5 от НК - да не е издаден от
длъжностно лице в кръга на службата му или от представител на обществеността в кръга на
възложените му функции.
Инкриминираният по делото документ- пълномощно от дата 19.05.2016г. с
упълномощител З.А.Г. и упълномощен адв. ИВ. КР. ИВ., на който е бил придаден вид, че
подписът за „клиент“ е положен от З.А.Г. и че представлява конкретно писмено
10
волеизявление на З.А.Г., представлява писмен документ - изявление на лице-субект на
обективираното мисловно съдържание. Безусловно инкриминираният документ по своите
признаци следва да се определи като частен -доколкото изхожда от частно лице. Така е
налице първият от обективните признаци на престъпния състав.
За съставомерността на деянието законът предпоставя и втора предпоставка от
обективна страна, а именно инкриминираният частен документ да е неистински. Легалната
дефиниция на това понятие е дадена в чл. 93, т. 6 от НК – „неистински документ“ е този, на
който е придаден вид, че представлява конкретно писмено изявление на друго лице, а не на
това, което действително го е съставило.
От доказателствата по делото се установи, че подписа в пълномощното от дата
19.05.2016г. с посочен упълномощител З.А.Г., не е положен от лицето, сочено в документа
за негов автор. Следователно, в настоящата хипотеза сме изправени пред използване на
неистински частен документ, на който е придаден вид, че в същия се съдържа писмено
изявление на З.А.Г., а не на лицето, което е действителен негов съставител.
От обективна страна, инкриминираната деятелност по чл. 316 вр. с чл. 309, ал. 1 от
НК е довършена с противоправното използване на съставения неистински частен документ.
В настоящия случай, употребата на документа на 19.05.2016г., се изразява в довеждане до
знанието на св. В.Н. – главен специалист „Имотен регистър“ на съдържащите се в него
изявления с правно значение и използването му пред нея като истински. Документът е
употребен от обв. И. с представянето му на св. В.Н.– главен специалист „Имотен регистър“,
за да докаже, че е пълномощник на З.А.Г. и има право да заяви вписване на съдебно
решение № 76 от 03.07.2002 г. по гр. дело № 612/2000г. по описа на СГС, ГК, I – 3 състав, в
Агенция по вписванията.
Налице е и отрицателната предпоставка, обуславяща приложението на разпоредбата
на чл. 316 от НК - не може да се търси отговорност от обвиняемия ИВ. КР. ИВ. за съставяне
на неистинския частен документ, тъй като не е доказано, че той има съпричастност към
изготвянето му. Изхождайки от тази принципна позиция обвинителната теза правилно е
приела самия факт на ползването му от дееца за престъпление по чл. 316 от НК.
От субективна страна обвиняемият е действал при форма на вина „пряк умисъл“,
като е съзнавал, че се ползва от неистински частен документ, за да установи съществуването
на конкретни правно значими обстоятелства - че като пълномощник на З.А.Г. има право да
извърши от негово име посочените в пълномощното действия – да заяви вписване на
съдебно решение № 76 от 03.07.2002 г. по гр. дело № 612/2000г. по описа на СГС, ГК, I – 3
състав, в Агенция по вписванията. Не би могла да бъде споделена тезата за липсата на
знание у обв. И. за неистинността на пълномощното, като въззивният съд се солидаризира с
дадения в мотивите отговор на релевираните възражения и не намира за необходимо да го
преповтаря.
При правилна правна оценка на събрания доказателствен материал и на установената
по делото фактическа обстановка, първоинстанционният съд законосъобразно е приел, че по
отношение на обв. И. са налице материално - правните предпоставки, предвидени в нормата
на чл. 78а, ал. 1 от НК, за освобождаването му от наказателна отговорност и налагане на
административно наказание, като в същото време отсъстват отрицателните,
възпрепятстващи възможността за приложение на чл. 78а, ал. 1 от НК предпоставки на, ал. 7
на същата норма. Обвиняемото лице не е било осъждано за престъпление от общ характер и
не е било освобождавано от наказателна отговорност, по реда на глава VIII, раздел IV от
НК, признато е за виновен за умишлено престъпление, за което се предвижда наказание до
три години лишаване от свобода, не са настъпили имуществени вреди от деянието, като в
същото време то не е било в пияно състояние, от деянието не е причинена тежка телесна
11
повреда или смърт, престъплението не е извършено срещу орган на властта, при и по повод
изпълнение на службата му и не са налице множество престъпления.
При определяне размера на административното наказание „Глоба“, правилно първият
съд е отчел като смекчаващо отговорността обстоятелство изминалия продължителен
период от време между датата на извършване на инкриминираните деяние -19.05.2016г., и
тази на постановяване на окончателния съдебен акт от тази инстанция, а като отегчаващи
такива –извършването на деянието от лице, упражняващо адвокатска професия, наличието
на данни за други, идентични на инкриминираните действия на обвиняемия, за които не му е
било повдигнато обвинение /използването на пълномощно от 13.10.2015г./. Законосъобразно
чистото съдебно минало не е ценено като самостоятелно смекчаващо отговорността
обстоятелство, доколкото е една от материалноправните предпоставки за приложение на
разпоредбата на чл. 78а от НК.
Настоящата инстанция намира, че правилно, при така отчетените смекчаващи и
отегчаващи отговорността обстоятелства, административното наказание „Глоба“ е
определено от решаващия съд в размер близък до средния, предвиден в разпоредбата на чл.
78а от НК, а именно 2 000 (две хиляди) лева. Въззивният съд споделя становището на
районния, че така определения размер на административното наказание „глоба“ в най -
пълна степен ще обезпечи постигане целите на същите, като, от една страна, ще се спомогне
обвиняемият да се превъзпита към спазване на законите и ще се въздейства възпитателно и
предупредително не само върху него, а и спрямо останалите членове на обществото, а от
друга страна - тази санкционна последица ще въздейства възпиращо в достатъчна степен
върху последващото поведение на самия обвиняем, което да бъде в пределите на закона.
С оглед изхода на делото, разноските по него правилно са възложени на признатия за
виновен обв. И., в съответствие с разпоредбата на чл. 189, ал. 3 от НПК.
В заключение, съдът прави извод за правилност, мотивираност и законосъобразност
на атакуваното решение, което от своя страна обуславя цялостното му потвърждаване, както
и оставянето на въззивната жалба без уважение, като неоснователен.
При служебната проверка въззивният съд не констатира основания за изменение на
първоинстанционното решение, както и да са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 334, т. 6, вр. чл. 338 от НПК,
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО, ХIІ въззивен състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 20.12.2021 г. по НАХД № 10081/2021 г. по описа на
СРС, НО, 94-ти състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и/или протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12