Р Е Ш Е Н И
Е
№ 364 26.03.2012 година гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски районен съд ХХ граждански състав
На двадесет и седми февруари две хиляди и дванадесета година
в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. ДЕЧЕВ
при секретар Анелия Такова
изслуша докладваното от съдията И. Дечев
гражданско дело № 65/2011г.
и за да се произнесе взе в предвид следното:
Предявена е искова молба от Д.Д.Д., ЕГН **********,*** за
осъждане на ответника А.Ж.А., ЕГН **********,*** да заплати на ищеца сумата от
25000 лева, представляваща обезщетение за лишаване от право на ползване за
периода от 16.08.2006г. до 29.03.2010г. на следния недвижим имот – таванско
помещение №
21, с площ от 14.19 кв.м., принадлежащо към апартамент № , находящ се сграда в гр.Б..
Твърди се, че по силата на нотариални
актове №.... ищецът и съпругата му придобили в режим на СИО два
апартамента - № 20 и №
21 на улв гр.Б., ведно с
прилежащите им тавански помещения. Обособили двете тавански помещения в един
отделен имот – апартамент, който владеели и ползвали до 16.08.2006г., когато по
силата на протокол за въвод ответникът бил въведен от съдебен изпълнител в
апартамент № 20, ведно с
прилежащия към него таван. Ищецът твърди, че от 16.08.2006г. ответникът А.
въпреки възраженията му ползва и таванското помещение на апартамент № 21, който е собственост на Д., като
ползването е без правно основание. Няма никакви договорни отношения между
страните за ползването на тавана, като ответникът не е собственик на имота. Ето
защо ищецът твърди, че е налице причинна връзка между неоснователното
обогатяване на ответника и обедняването на Д. в резултат на невъзможността да
ползват имота и да го отдават под наем. С тези мотиви ищецът моли искът му да
се уважи.
Искът е с правно основание чл.59, ал.1 ЗЗД.
Ответникът не е подал отговор в срока по
чл.131 ГПК, редовно уведомен. С нарочна молба от 19.10.2011г., подадена преди
първото по делото заседание, ответникът оспорва собствеността на ищеца върху апартаментите № 20 и № 21. Заявява, че нотариалните актове на ищеца са незаконни
и не пораждат никакви права. От своя страна А. също се снабдил с нотариални
актове за имотите, като счита, че с издаване на неговите нотариални актове,
тези на ищеца се обявяват за фалшиви и незаконни. Представя писмени доказателства.
Тези доказателства, макар и постъпили след срока за отговор, са приети от съда
предвид новата редакция на чл.146, ал.3 ГПК. Според тази разпоредба съдът предоставя възможност на страните да изложат становището си във
връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия. Ако в изпълнение на предоставената им
възможност страните не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл.147. Следователно преклузията за представяне на доказателства настъпва в
първото по делото заседание след като съдът е докладвал делото на страните. В
случая ответникът е представил доказателства преди заседанието и съответно
преди съдът да докладва делото, поради което към момента на представянето им не
е била настъпила преклузията, уредена в процесуалния закон. По тези съображения
доказателствата на ответника А. са приети по делото.
Ищецът е
представил два нотариални акта, с които се легитимира за собственик на апартаментите
– нот. акт №., том , дело №. и нот. акт №..., том XI, дело №.... С първия
нотариален акт М. М. Д. и Д.Д.Д. са признати за собственици на апартамент № ,
на първи жилищен етаж, вх.Б, в жилищна сграда, находяща се в гр.Б. ведно с
таванско помещение № . С втория нотариален акт Д. са признати за собственици на
апартамент № .., на първи жилищен етаж, вх.., в жилищна сграда, находяща се в
гр.Б., ведно с таванско помещение № . И двата акта са съставени на основание
решение на общото събрание на ЖСК ”Агалина” за разпределяне на жилищата в
сградата.
От своя страна ответникът също представя два
нотариални акта – нот. акт №...,
том . дело №... и нот. акт №...,
том ., дело № 8376/1996г. С първия нотариален акт А. е признат за собственик на
апартамент № .на първи жилищен етаж, вх.., в жилищна сграда, находяща се в гр.Б.
ведно с таванско помещение № 21. С втория нотариален акт А. е признат за
собственик на апартамент № 20, на първи жилищен етаж, вх.Б, в жилищна сграда,
находяща се в гр.Б., ведно с таванско помещение № .Нотариалните актове са
съставени на основание решение на общо събрание на ЖСК ”Агалина”, влязло в сила
решение за възстановяване членството на молителя в ЖСК, постановено по гр.дело №
517/1996г. на БРС и съгласно чл.42, ал.3 ЗЖСК.
От протокол за
въвод във владение от 16.08.2006г. е видно, че съдебният изпълнител е отстранил
М. М. Д. и Д.Д.Д. и е въвел А.Ж.А. в недвижим имот – апартамент № .находящ се в гр.Б., с площ от 94.14 кв.м., състоящ
се от две спални, дневна, кухня, баня-тоалетна, мокро помещение и антре, ведно
с таванското помещение № . с площ 16.04 кв.м.
По делото е
разпитана св.Г., която заявява, че М.а и Д. Д. са закупили апартаментите № 20 и 21 през 1994г. като член – кооператори на
ЖСК ”Агалина”. Всеки апартамент има таванско помещение. Д. обаче обединили
таванските помещения в едно. При обединяването е направен общ вход за двете
помещения. В едното помещение са обособени баня и тоалетна и е направен кухненски
кът с мивка и шкафове. Свидетелката заявява, че помещенията се ползват от
ответника, който ги дава под наем. Ищецът няма достъп до помещенията от 2006г.,
след като е бил отстранен от апартамент № 20 през август 2006г. и в жилището
бил въведен ответникът А..
Според изготвената съдебно – техническа експертиза
оценката за справедливата месечна наемна стойност на таванско помещение № 21 с
площ от 14.19 кв.м. е 102.17 лева, а общата наемна стойност през периода от
16.08.2006г. до 25.03.2010г. възлиза на 4423.87 лева.
При преценка на събраните по
делото доказателства и като съобрази релевантните за случая законови разпоредби
съдът достигна до следните фактически и правни изводи:
Искът е неоснователен.
Според чл.59, ал.1 ЗЗД всеки, който се е
обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което
се е обогатил, до размера на обедняването. В случая ищецът твърди, че от 16.08.2006г.
ответникът А. въпреки възраженията му ползва таванското помещение на апартамент
№ 21, който е собственост на Д., като ползването е без
правно основание, доколкото ответникът е въведен във владение само на
апартамент № 20 и
таванското помещение към него. Следователно, за да се уважи предявения иск,
ищецът следваше да докаже, че
е собственик на таванското помещение към апартамент № 21, ползването на помещението от
ответника за процесния период, обогатяването на ответника в резултат на
ползването на помещението и съответно обедняването на ищеца, както и размера на
търсеното обезщетение.
В случая ищецът доказа по безспорен начин, че ответникът държи
таванското помещение и го е ползвал за процесния период. От точните и ясни
показания на разпитания св.Г. се установява, че след като е бил въведен във
владение, А. е започнал да ползва не само таванско помещение № 20,
за което е бил извършен въводът, а и съседното таванско помещение № 21. До това положение се е стигнало,
понеже преди въвода Д. са обединили таванските помещения в едно и са направили
общ вход на двете помещения. Според свидетелката, обединените помещения са били
ремонтирани и приспособени за живеене. Следва да се има предвид и факта, че
ищецът беше задал писмено въпроси на ответника по чл.176 ГПК, които засягат именно
ползването на таванските помещения, като ответникът не се яви и не даде
отговори. След като не е отговорил на въпросите, следва да се приложили
последицата на посочената разпоредба и да се приеме, че действително А. след
въвода ползва и двете тавански помещения. Ето защо твърденията на ищеца Д. в
тази насока са напълно доказани.
Съдът обаче намира, че по делото
не е доказана собствеността на Д. по отношение на апартамент № 21
и принадлежащото към него таванско помещение № 21. Видно от доказателствата, До. се легитимират за
собственици с нот. акт №.,
том, дело № .Този нотариален акт обаче не е диспозитивен, а констативен, т.е. с
него не се създават вещни права, а само се констатират такива. От друга страна
ответникът също е представил констативен акт за собственост на имота – нот. акт №..., том XV, дело №.. Получава се
конкуренция между два констативни нотариални акта, издадени за един и същ имот
и на едно и също основание – решение на общо събрание на ЖСК ”Агалина”. При
положение, че с писмената си молба А. изрично е оспорил собствеността на Д. и
сам се е легитимирал с нотариален акт, представеният от ищеца титул не го
легитимира по безспорен начин като собственик на апартамент № 21 и таванското
помещение към него. При това положение трябва да се изследва дали са се
осъществили фактите, описани в нотариалния акт, въз основа на които ищецът е
обявен за собственик. Видно от нотариалния акт, представен от ищеца, Д. са
признати за собственици на основание решение на общото събрание на ЖСК
”Агалина” за разпределяне на жилищата в кооперацията. По делото е представен
/на стр.112/ протокол от 14.06.1994г., с който общото събрание на ЖСК е взело
решение ответникът А.А. да бъде изключен от членство за нарушения на устава и
чл.21 ЗЖСК с отнемане на трите му апартамента. На 22.06.1994г. общото събрание
е приело окончателен разпределителен протокол /на стр.98/, с които са
разпределени жилищата между кооператорите. Видно от протокола, в дял на Д.Д.Д.
се поставя апартамент № 20, заедно с таванско помещение № 20, а в дял на М. М.
Д. се поставя апартамент № 21, ведно с таванско помещение. Ответникът А. не
участва в разпределението, понеже е бил изключен 8 дни по – рано. Обаче по
делото е представено решение № 1263/09.07.1996г. на БРС по гр.дело №
517/1996г., с което е отменено протоколното решение на общото събрание от
14.06.1994г. на ЖСК ”Агалина” гр.Б., с което е изключен като членкооператор на
ЖСК А.Ж.А.. След постановяване на съдебното решение А. се е снабдил с нот. акт №..., том.., дело № .и
нот. акт №..., том XV, дело №... за
апартаменти № 20 и 21. В нотариалните актове е записано, че се издават на
основание влязло в сила решение за възстановяване членство на молителя в ЖСК,
постановено по гр.дело №... на БРС и съгласно чл.42, ал.3 ЗЖСК. Според тази
разпоредба, когато съдът отмени решението за изключване на член на
жилищностроителна кооперация, приетият на негово място се счита освободен, а
кооперацията в едномесечен срок е длъжна да му заплати направените вноски.
Като съобрази чл.42,
ал.3 ЗЖСК, настоящият съдебен състав намира, че ответникът А. е запазил правата
си на член – кооператор след като решението, с което е изключен, е било
отменено по съдебен ред. Ето защо Д.Д. следва да се счита за освободен от
кооперацията и по тази причина не може да се легитимира за собственик на
апартаменти № 20 и 21, както и на таванските помещения към тях. Нотариалните
актове, с които ищецът се легитимира, са констативни и не пораждат права.
След като ищецът не
доказва да е собственик на таванското помещение към апартамент № 21
/независимо, че вероятно владее самия апартамент/, не може да се приеме, че с
ползването на това помещение ответникът се е обогатил за негова сметка.
Обедняване на ищеца ще има, ако той е собственик на помещението. При положение,
че ищецът не доказва по безспорен начин собствеността си, няма как да се счита
за обеднен.
Искът е изцяло неоснователен и следва да бъде
отхвърлен.
С оглед изхода на делото, на основание чл.78, ал.3 ГПК ответникът има
право на разноски, но не ги е поискал, нито има данни да е направил такива.
Така мотивиран Бургаският
районен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ иска на Д.Д.Д., ЕГН **********,*** за осъждане на
ответника А.Ж.А., ЕГН **********,*** да заплати на ищеца сумата от 25000 лева /двадесет и пет хиляди лева/,
представляваща обезщетение за лишаване от право на ползване за периода от
16.08.2006г. до 29.03.2010г. на следния недвижим имот – таванско помещение № 21, с площ от 14.19
кв.м., принадлежащо към апартамент № 21, находящ се сграда в гр.Бургас, ул.”Шейново”
46.
Решението подлежи на
обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала
А.Т.