№ 103
гр. Л., 09.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Л. в публично заседание на девети април през две
хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Стойка Г. Манолова Стойкова
при участието на секретаря Ваня Н. Д.
в присъствието на прокурора Ю. Ал. Н.
като разгледа докладваното от Стойка Г. Манолова Стойкова Гражданско
дело № 20234410100541 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
В Районен съд - Л. е постъпила молба, чрез пълномощника адв. П. от
ВТАК, в която се твърди, че молителите са наследници по закон на Е.П.П.,
роден на ***г. (няма пълен запис в НБД) с гражданство: България, адрес: няма
данни.
Твърди, че Е.П.П. е живял в с. *** непосредствено преди заминаването
си в КК.. От момента на заминаването си до настоящия момент лицето се
завръщало в България един единствен път през 1975-1976г., от когато е
информацията, че живее в КК..
Посочено е, че Е.П.П. не е бил в РБългария по времето, когато са се
съставяли единните граждански номера на лицата, като след този период не е
пребивавал в страната, нито е правил постъпки за получаване на ЕГН, поради
което и не притежавал ЕГН и за същия няма информация в НБД на
РБългария. След заминаването си през 1975-1976г. лицето не се е завръщало в
страната, и е прекъснало всякакви контакти с близките си. Сочи се, че Е.П.П.
има наследствени земи в землището на с. *** и затова е необходимо
наследниците му по закон да се снабдят с Удостоверение за наследници.
Искането е съдът да постанови решение за установяване смъртта на
Е.П.П..
Алтернативно, на основание чл. 8-19 от ЗЛС моли съда да обяви
отсъствието на Е.П.П., като назначи за негов представител Б. Д. Б.,
ЕГН********** с адрес: гр. ***
Моли с решението си съдът да постанови въвод във владение по
1
отношение на наследниците на Е.П.П., с което решение същите да имат право
управляват и да се ползват от приходите, получени от имотите на лицето.
Заинтересованата страна община Л. не е представила отговор на
молбата в дадения им едномесечен срок от получаване на препис от същата.
Представят писмени доказателства.
Заинтересованата страна РП - Л. не е представила отговор на молбата в
дадения им едномесечен срок от получаване на препис от същата и от
доказателствата, не е направила доказателствени искания и не е представила
писмени доказателства.
Заинтересованата страна кметство с. *** не представят отговор на
молбата. Представят писмени доказателства.
В с.з. кметът на населеното място посочва, че лицето е в КК. и има
информация, че през 2005 се е връщал в България.
Съдът, като прецени представените по делото доказателства, приема за
установено следното:
Представен е Акт за раждане на Е.П.П., роден на ***г. в гр. Л.. За
лицето не е създаден личен регистрационен картон. Представени са и
справка от НБД Население за С.П.Е., за Пена П. С., за Д. П. Б., за Д. Б. П., за
П. Б. Ц..
В лични регистрационен картон на Пена П. С. са отбелязани деца: Е.
роден през ***г. – в чужбина – избягал и син С. – с посочено ЕГН.
От дирекция „Консулски отношения“ на Министерство на външните
работи ГК – ТТ. във връзка с направено запитване от съда, отговарят, че в
резултат на извършената проверка в архива на КС в ГК – ТТ. е установено, че
на лицето Е.П.П. не са издавани документи за самоличност, както и не са
подавани заявления за издаването им.
Изискана е справка за задграничните пътувания на Е.П.П.. В тази връзка
ОДМВР Плевен уведомяват съда, че от извършената проверка в АИФ на МВР
се установило, че лице с посочените имена и рождена дата не съществува.
Молбата е процесуално допустима. Молителите притежават качеството
на заинтересовани лица.
Според чл. 14, ал.1 от ЗЛС, след като изтекат пет години от деня, за
който се отнася последното известие за отсъстващия, съдът по искане на
прокурора, или на всеки заинтересован, обявява неговата смърт.
В процеса на съдебното дирене се установи, че за лицето Е.П.П. няма
налична информация след 2005г.
Съдът е постановил да се изпрати за разгласяване извлечение от
молбата до кметство с. ***, след което не са постъпили никакви сведения за
лицето Е.П.П.. Няма данни за него да са издавани документи за самоличност,
нито да се е прибирал в България.
По изложените съображения съдът намира, че са налице предвидените
в чл. 14, ал.1 от ЗЛС материалноправни предпоставки – изтекли са повече от
пет години от деня, за който се отнася последното известие за отсъстващия
Е.П.П. и с оглед на липсата на всякакви сведения за него оттогава, молбата за
2
обявяване на смъртта му следва да се уважи.
На основание чл. 14, ал.2 от ЗЛС обявяването на смъртта може да стане
и без да е обявено отсъствие на лицето.
По аргумент на чл. 16 от ЗЛС съдът следва да определи деня, а по
възможност и часа на предполагаемата смърт, като при липса на противни
данни за момент на смъртта се приема денят, за който се отнася последното
известие. В конкретния случай се установи, че последното известие за Е.П.П.
е от 2005г., поради което съдът приема датата ***г. за дата на смъртта му.
Часът на предполагаемата смърт не може да бъде установен от
събраните по делото доказателства.
Така мотивиран и на основание чл. 550, ал.3 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА СМЪРТТА на Е.П.П., роден на ***г. в гр. Л., обл. П. с
последен известен адрес в с. ***, обл. П. за настъпила на ***г. на основание
чл. 14 от Закона за лицата и семейството.
ПРЕПИС от влязлото в сила решение да се изпрати на кметство с. ***
при община Л. за издаване акт за смърт на лицето Е.П.П., съгласно чл. 59 от
ЗГР.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД в двуседмичен срок от връчване на копие от същото на страните.
Съдия при Районен съд – Л.: _______________________
3