Р Е Ш Е Н И Е №
гр. Плевен 24.07.2019 г.
в името на народа
плевенски
Окръжен съд, дежурен състав, в закрито заседание на двадесет и четвърти юли
през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател:ВЪРБИНА
МЪЛЧИНИКОЛОВА
членоВЕ: РЕНИ ГЕОРГИЕВА
СВЕТЛА ДИМИТРОВА
при секретаря ……………………… като
разгледа докладваното от съдията Димитрова в.гр.д. № 548 по описа за 2019 г. и
на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производство
по чл.435 и сл. от ГПК.
С постановление от неизвестна
дата ЧСИ П. Д. е прекратил на основание чл.433, ал.1, т.1 от ГПК производството
по изп.д. №**************по отношение на Б.Д.Б..
За така издаденото постановление Б.Д.Б. е уведомен на 21.05.2019
г. и на 28.05.2019 г. – в срока по чл.436, ал.1 от ГПК е подал заявление, с
което е изразил несъгласието си да бъде прекратено изпълнителното производство,
тъй като му е изплатена само сумата от общо 10 362.30 лв., но не и
законната лихва върху главницата, дължима за периода от 19.08.2013 г. до
01.03.2019 г.
Заявлението от 28.05.2019 г., имащо характер на жалба
по чл.435, ал.1, т.3 от ГПК, е допълнено на 19.06.2019 г. В съответното
допълнение се сочи, че взискателят може във всеки един момент след присъждане
на вземането да поиска то да бъде събрано принудително. Моли постановлението за
прекратяване на производството да бъде отменено и ЧСИ да бъде задължен да
събере претендираната законна лихва върху погасената главница.
Препис от жалбата е връчен
на другия взискател „Б******“ЕАД-гр. София и на 27.06.2019 г. е депозирано възражение,
в което се моли тя да бъде оставена без уважение като неоснователна. Банката
счита, че Б.Д.Б. е следвало още през 2013 г. в молбата си за конституиране като
взискател да заяви, че претендира и законната лихва.
Препис от жалбата е връчен на длъжника И.М.Х. и на 17.07.2019 г. той е подал възражение, в
което заявява, че Б.Д.Б. няма право да претендира законната лихва и нейното
събиране от ЧСИ.
В
писмените си обяснения ЧСИ П. Д. сочи, че жалбата е недопустима и неоснователна,
защото с молбата си за конституиране като взискател Б.Д.Б. е претендирал събирането само на сумата от 10 362.30 лв., но не
и на законната лихва върху тази сума.
ЧСИ П. Д. е извършил проверката
по чл.436, ал.4 във вр. с чл.260, 261 и 262 от ГПК
и е изпратил делото на Плевенски Окръжен съд, където то е постъпило на 18.07.2019
г.
Чрез
проверка относно допустимостта и редовността на жалбата при съответно прилагане
на чл.436,
ал.4 във вр. с чл.260, 261 и 262 от ГПК,
Плевенски Окръжен съд установи следното:
Жалбата от
28.05.2019 г., подадена от взискателя Б.Д.Б. срещу
постановлението за прекратяване на производството по отношение на него, е
допустима.
Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна, защото:
Производството
по изп.д. №**************на ЧСИ П. Д. е образувано по молба на „Б******“ЕАД-гр.
София въз основа на изп. лист от 21.02.2013 г. по ч.гр.д. №88/2013 г. по описа
на Никополски Районен съд, издаден в полза на банката срещу длъжниците И.М.Х., Б.Д.Б.
и С. Л.С. за следните суми: 14 592.66 лв. – главница, 1 254.24 лв. –
лихва за забава, 605.91 лв. – санкционираща лихва, законната лихва върху главницата,
считано от 21.02.2013 г. до изплащане на вземането, 334.06 лв. – разноски и
579.06 лв. – юриск. възнаграждение. Представена е и заповед за изпълнение
№38/21.02.2013 г. по ч.гр.д. №88/2013 г. по описа на Никополски Районен съд.
Нито в заповедта, нито в изп. лист е посочено, че И.М.Х., Б.Д.Б. и С. Л.С. са
солидарни длъжници, което означава, че всеки от тях дължи по 1/3 от вземанията.
Въпреки липсата на пасивна солидарност, до тримата длъжници са изпратени покани
за доброволно изпълнение на целия дълг, а не на 1/3 от него. Въз основа на
извънсъдебно споразумение, С. Л.С. изплаща на „Б******“ЕАД-гр. София общо
10 191 лв., от които 9 406 лв. за погасяване на вземанията по изп.
лист и 785 лв. за такси по ЗЧСИ. Б.Д.Б. изплаща на банката общо 10 362.30
лв., от които 9 562.30 лв. за погасяване на вземанията по изп. лист и 800
лв. за такси по ЗЧСИ.
На
19.08.2013 г. „Б******“ЕАД-гр. София подава молба до ЧСИ за прекратяване на
производството поради погасяване на вземането и.
На
19.08.2013 г. Б.Д.Б. и С. Л.С. подават молби да бъдат конституирани като
взискатели по изп.д. №**************, поради „погасяване на целия дълг“. В
молбата си Б.Д.Б. е посочил, че „претендира за сумата от общо 10.362.30 лв.“
Към нея е приложено банково извлечение към 20.08.2013 г. за транзакции по
сметка, от което обаче не е видно, че Б.Д.Б. е погасил общо 10.362.30 лв. За
сравнение – към молбата си С. Л.С. е представил операционна бележка от
10.06.2013 г.
Съдът не
откри в кориците на делото акт на ЧСИ, с който той заличава Б.Д.Б. като длъжник
и го конституира като взискател, но е факт, че за тази промяна е уведомен длъжника
И.М.Х. /със съобщение на стр.94 от делото/ и че от последния са събрани общо
10.362.30 лв. и са платени на взискателя Б.Д.Б. / видно от у-ние за размера на
дълга към 01.03.2019 г., приложено към заявлението на Б.Д.Б. от 28.05.2019 г./.
Ако И.М.Х., Б.Д.Б.
и С. Л.С. бяха солидарни длъжници, кредиторът би могъл да иска изпълнение на
цялото задължение от когото и да е от тях. Съгласно чл.127, ал.1 от ЗЗД обаче,
платеното на кредитора следва да се понесе по равно от солидарните длъжници,
доколкото не следва друго от отношенията им. Ако някой от солидарните длъжници
изпълни повече от своята част, има иск срещу останалите за разликата /по арг.
от чл.127, ал.2 от ЗЗД/. Т.е. не може директно да се суброгира в правата на
удовлетворения кредитор. Тук е мястото да се отбележи, че няма присъдено в
полза на Б.Д.Б. вземане за главница от И.М.Х., а още по-малко такова за законна
лихва.
Ако И.М.Х., Б.Д.Б.
и С. Л.С. не са солидарни длъжници, всеки от тях отговаря за 1/3 от дълга. Ако
плати повече от тази 1/3, т.е. изпълни чуждо задължение, съответният длъжник
встъпва в правата на удовлетворения кредитор, съгласно чл.74 от ЗЗД. Тук стои
въпроса имал ли е правен интерес Б.Д.Б. да изпълни чуждото задължение, но неговият
отговор нито може, нито следва да бъде търсен в рамките на настоящото
производство.
В случая обаче Б.Д.Б., а и С. Л.С. считат, че плащайки
съответните суми на банката, изпълняват изцяло чуждо задължение – това на И.М.Х.
и че следва да се суброгират напълно в правата на банката по отношение на
третия длъжник. От наличните по делото данни не може да се направи категоричен
в какви точно по вид и по размер права на банката е могъл да встъпи Б.Д.Б. към
19.08.2013 г., когато е подал молба за конституиране като взискател. Още по
малко е възможно към настоящия момент да се прецени дали тези права са
удовлетворени и дали производството може да бъде прекратено на основание
чл.433, ал.1, т.1 от ГПК по отношение на Б.Д.Б..
С оглед
гореизложеното, съдът намира, че производството по изп. дело е неправилно
прекратено – при неизяснена фактическа обстановка относно това какви права има Б.Д.Б.
като взискател и дали са погасени неговите вземания. Апропо – по делото няма
данни за представена от длъжника разписка по смисъла на чл.433, ал.1, т.1 от ГПК, заверена от взискателя.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ постановление от неизвестна дата по
изп.д. №**************по описа на ЧСИ П. Д., с което на основание чл.433, ал.1,
т.1 от ГПК е прекратено производството по отношение на взискателя Б.Д.Б., с
ЕГН: ********** и
ВРЪЩА изп.д. №**************по описа на ЧСИ П. Д. за
продължаване на съдопроизводствените действия.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: