РЕШЕНИЕ
№ 331
гр. Враца, 22.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Магдалена Б. Младенова-Стоева
при участието на секретаря Нина К. Луканова
като разгледа докладваното от Магдалена Б. Младенова-Стоева Гражданско
дело № 20231420102582 по описа за 2023 година
Производството е образувано по постъпила искова молба от Застрахователно
акционерно дружество „Армеец“, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, район Средец, ул. „Стефан Каражда“ № 2, срещу Агенция „Пътна инфраструктура”,
със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Македония“ № 3.
В исковата молба се твърди, че на 09.02.2019 г., по път от републиканската пътна
мрежа III - 1004, между село Паволче и гр. Враца, в посока към гр. Враца настъпило
пътнотранспортно произшествие (ПТП). Съгласно декларираното застрахователно събитие,
лек автомобил „****“ ДР № *** ** **, управляван от П. И. Г., преминал през препятствие на
пътя – дупка, вследствие на което настъпили вреди по автомобила. В уведомлението за щета
били описани констатираните от увреденото лице повреди по автомобила, а именно: предна
лява гума и джанта.
Излагат се съображения, че за процесното МПС бил сключен застрахователен
договор за имуществена застраховка „Каско” със ЗАД „Армеец”, Клауза - „П“ - Пълно каско,
с полица № ******и период на застрахователното покритие 16.03.2018 г. – 15.03.2019 г. На
23.03.2018 г. бил сключен добавък към полицата, с който се променял регистрационният
номер на автомобила от *********** на ******.
Сочи се, че след събитието, във връзка с подадено уведомление за щета по
застраховка „Каско” на МПС от 11.02.2019 г. и в изпълнение на задълженията, произтичащи
от сключения застрахователен договор, била образувана в ищцовото дружество
ликвидационна преписка (щета) № *******. Застрахованият лек автомобил бил огледан от
експерти на застрахователното дружество, описани били повредите, причинени в резултат
на горепосоченото ПТП. Допълнителен оглед, проведен на13.02.2019 г., извършен от
застрахователя, допълнил първоначалния списък с увредени части и детайли по процесния
автомобил за възстановяването на същия. След извършване на огледите и представяне на
фактури от страна на застрахованото лице било определено обезщетение в размер на 1
869,25 лв., платено на застраховащото лице – лизингополучател. Платено било
1
застрахователно обезщетение по банков път с плащане на 13.06.2019 г. В хода на
експертната дейност били извършени и ликвидационни разноски в размер на 10,00 лв., или
общо обезщетението възлизало на сумата от 1 879,25 лв.
Твърди се, че основанието за ангажиране на договорната отговорност на ЗАД
„Армеец” било настъпилото застрахователно събитие по клауза „П” от Общите условия на
сключения застрахователен договор. С плащането на застрахователното обезщетение, ЗАД
„Армеец” изпълнило задълженията си по договора за имуществено застраховане, а именно
да изплати одобреното по щетата застрахователно обезщетение. Поддържа се, че съгласно
чл. 410. ал. 1, т. 2 и т. 3 от Кодекса за застраховането, ЗАД „Армеец”, като застраховател по
имуществена застраховка „Каско” на МПС, след изплащане на застрахователно обезщетение
встъпва в правата на увредения срещу причинителя на вредата, но когато причинител на
вредата е лице, комуто е възложено някаква работа, по силата на чл. 49 ЗЗД, във връзка с чл.
45, ал. 1 от ЗЗД отговорност носи и възложителят за вредите, причинени от изпълнителя на
възложената работа при или по повод нейното изпълнение. Сочи се, че в точка 15 от
Постановление № 7/1977 г. на Пленума на ВС е прието, че суброгацията на застрахователя
включва и правната възможност той да предявява искове за реализиране на отговорността
по чл. 47-49 ЗЗД, когато са налице основания за нея.
Поддържа се, че Агенция „Пътна инфраструктура“, като юридическо лице, не е
деликтноспособна, тъй като формира и изразява правновалидна воля чрез своите органи –
физически лица и носи обезпечително-гаранционна отговорност по чл. 49 ЗЗД в качеството
си на възложител, за вредите, причинени виновно от съответните физически лица при или
по повод на изпълнение на възложената им от Агенция „Пътна инфраструктура“ работа.
Посочва се, че съгласно тълкувателните разяснения, дадени в Постановление № 7/1959 г. на
Пленума на ВС, юридическите лица отговарят по чл. 49 ЗЗД за вредите, причинени от техни
работници или служители при или по повод на възложената им работа и тогава, когато не е
установено кой конкретно измежду тях е причинил тези вреди.
Твърди се, че по силата на императивната разпоредба, уредена в чл. 8, ал. 2 от Закона
за пътищата, републиканските пътища са държавна собственост, а съгласно чл. 30, ал. 1, във
връзка с чл. 19, ал. 1, т. 1 от ЗП изграждането, ремонтът и поддържането на републиканските
пътища се осъществяват от лицето, което управлява процесния пътен участък, т.е. от
Агенция „Пътна инфраструктура“, която е длъжна да вземе необходимите мерки за
осигуряване на безопасността на пътното платно, да запълни дупките на пътното платно,
както и до извършването на тази дейност – да постави предупредителни знаци, указания за
отбиване на движението и други. Сочи се, че дори и да липсват конкретни нормативни
правила, поради общественото предназначение на републиканските пътища, Агенция
„Пътна инфраструктура“ следва да осъществява тяхната поддръжка, като осигурява
нормален достъп, проходимост и придвижване на превозните средства по тях. Твърди се, че
съгласно § 1, т. 14 от Допълнителните разпоредби на ЗП „поддържането” е система от
задължения, осигуряващи безопасно движение по пътищата, тяхната охрана и защита, като
наличието на препятствие – дупка на пътното платно, представлява неизпълнение на
посочените задължения и ответникът носи отговорност за причинените от бездействието му
вреди на трети лица. Поддържа се, че тъй като Агенция „Пътна инфраструктура“ като
юридическо лице изпълнява своите задължения чрез възлагане на определена работа на
определени лица, те носят деликтна отговорност, в случай че не са взели необходимите
мерки за осигуряване на безопасността на движение по републиканските пътищата. Сочи се,
че непосредствено задължение на служител на Агенция „Пътна инфраструктура“ е да следи
за изправността на пътната настилка, както и на всички надземни съоръжения на
техническата инфраструктура на процесния път, включително и в конкретния случай за
обезопасяване и сигнализиране на дупка на пътното платно, която не трябва да създава
опасност за движението по пътя, като нарушението или неизпълнението на задълженията на
работниците или служителите от Агенция „Пътна инфраструктура“ за осигуряване на
2
необходимите условия за безопасно преминаване по пътя представлява противоправно
деяние (действие или бездействие), което е в пряка причинна връзка с вредоносния резултат.
Твърди се, че тъй като съответното лице, на което Агенция „Пътна инфраструктура“ е
възложила изпълнение на задължението за поддържане изправността на процесния път,
виновно не е изпълнило тези свои задължения (бездействал е), със своето противоправно
поведение е причинил имуществени вреди на собственика на лек автомобил марка „*****“
** № *******, поради което възниква обезпечително-гаранционната отговорност на
възложителя на тази работа – Агенция „Пътна инфраструктура“.
Поддържа се, че ищецът, в качеството си на застраховател, встъпва в правата на
увредения по силата на факта, че е изплатил застрахователно обезщетение за причинените
от деликта вреди и за него възниква регресно право срещу възложителя на лицата, които
чрез своето бездействие (неизпълнение на своите задължения) са причинили имуществени
вреди на собственика на лек автомобил марка „БМВ 760“ ДР № СВ 8000 МК.
Сочи се, че с писмо с изх. № Л - 4866/26.06.2019 г., придружено с ликвидационната
преписка по щета № *****, получено от ответника на 01.07.2019 г., ищецът поканил
последния доброволно да заплати сумата от 1 879,25 лв., но същата не била заплатена.
Поддържа се, че ответникът е в забава от 08.07.2019 г., края на седемдневния срок за
доброволно изпълнение, като се претендира мораторна лихва за забавено плащане за
периода от 25.08.2020 г. до 25.08.2023 г., която възлиза на 594,36 лв.
По тези съображения се иска от съда да осъди ответника да заплати на ищеца сумата
от 1 879,25 лв. – главница, заедно със законна лихва върху главницата за периода от датата
на подаване на исковата молба, до датата на окончателно изплащане на сумата, както и
мораторна лихва в размер на 594,36 лв. за периода от 25.08.2020 г. до 25.08.2023 г.
Претендират се и разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който
предявените искове се оспорват като неоснователни. Оспорва се видът и размерът на
твърдените от ищеца щети, като се сочи, че никъде не са описани по вид и размер. Оспорва
се, че твърдените щети представляват покрит от застрахователната полица риск, като се
твърди, че в случая, ако е платено застрахователното обезщетение от застрахователя на
собственика на застрахования автомобил, то е платено по непокрит от застрахователния
договор риск – т. е. при отсъствие на основание за плащане.
Оспорва се механизма на ПТП и твърдените в исковата молба щети на автомобила,
като се сочи, че за тях не се установява да са настъпили в резултат на процесното ПТП.
Оспорват се изложените в исковата молба твърдения за наличие на препятствие на пътното
платно/дупка/, което да е причина за процесното ПТП, като се оспорва и причинно-
следствената връзка между настъпилите вреди и твърдението за попадането на автомобила
върху дупка на пътя. Твърди се, че основната причина за настъпване на твърдените вреди е
единствено виновното поведение на водача на автомобила, чиито действия представляват
груба небрежност и са основание за непокриване на настъпили щети. Сочи се, че
изключителната вина на водача е основание за изключване на отговорността на АПИ.
Прави се „възражение за прекомерност“ на претендираните вреди и при евентуално
уважаване на исковата претенция се иска размерът на същите да бъде намален.
Поддържа се, че през посочения в исковата молба период /09.02.2019 г./ на пътя, на
който се твърди, че е реализирано ПТП, е извършвана поддръжка на пътния участък и не е
допуснато наличие на дупки върху пътното платно. Изтъква се, че в исковата молба не е
посочено точно на кой километър от пътя е реализирано транспортното произшествие, като
липсва и протокол за ПТП, съставен от служители на КАТ – Пътна полиция за реализирано
пътнотранспортно произшествие. Посочва се, че в случая липсата на протокол за ПТП,
съставен от органите на Пътна полиция към МВР, води до невъзможността да се установи
точното местонахождение на евентуално настъпилото ПТП и обстоятелството дали е
настъпило на път от републиканската или общинската пътна мрежа. Поддържа се, че всички
3
пътища от републиканската пътна мрежа са номерирани и километрирани, и обективирането
на транспортното произшествие от органите на пътна полиция със съставянето на протокол
за ПТП би установило съществуването и точното местонахождение на неравностите на
пътното платно, като в протокола за ПТП компетентните органи биха описали и вредите на
автомобила, които са констатирани от тях в качеството им на длъжностни лица. Счита се, че
липсата на протокол за ПТП, имайки предвид неговата материална доказателствена сила,
представлява сериозна пречка за възприемане на изложените в исковата молба фактически
обстоятелства. Оспорва се изложеният в исковата молба факт за настъпването на ПТП.
Посочва се, че никъде не е описана скоростта, с която се е движел водачът, имало ли е
видимост на процесния участък от пътя, също и какъв е бил интензитетът на движение в
участъка при настъпване на процесното ПТП, като мястото не е посочено от органите на
КАТ – Пътна полиция и не са уведомени своевременно службите на Областно пътно
управление – Враца за наличието на препятствие на пътното платно и настъпилото
вследствие на него транспортно произшествие. Посочва се, че в представените
доказателства няма данни за обстановката на пътния участък – движение на други МПС-та,
разположението на дупката върху пътното платно, нейната големина, снимки на дупката.
Твърди се, че евентуално реализираното транспортно произшествие се дължи до голяма
степен на движението на автомобила с несъобразена скорост и неуместните действия на
водача. Сочи се, че е налице безспорна причинна зависимост между виновното деяние,
извършено от водача на автомобила, движейки се с несъобразена с пътните и
метеорологични условия скорост, и настъпилия вредоносен резултат. В тази връзка е
въведено възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача на
автомобила.
По тези и останалите, изложени в отговора на исковата молба, съображения се иска
предявените искове да бъдат отхвърлени.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни с правно основание чл.
410, ал. 1, т. 2 КЗ във вр. с чл. 49 във вр. с чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По иска с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ във вр. с чл. 49 във вр. с чл. 45
ЗЗД:
С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на
застрахования срещу причинителя на вредата или срещу лицето, което отговаря за неговите
виновни противоправни действия.
За основателността на иска по чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ във вр. с чл. 49 във вр. с чл. 45
ЗЗД ищецът носи тежестта до докаже следните факти: 1/ наличието на валиден договор за
имуществено застраховане между увреденото лице и застрахователното дружество /ищец/;
2/ в срока на застрахователното покритие на договора и вследствие на виновно и
противоправно поведение на лице, за което отговаря ответникът, да е настъпило събитие, за
което застрахователят носи риска, включително обстоятелството, че твърдяното място на
реализация на ПТП е част от републиканската пътна мрежа; 3/ в изпълнение на договорното
си задължение застрахователят да е изплатил на застрахования застрахователното
обезщетение.
Видно е от представената застрахователна полица № ******* от 15.03.2018 г. и
Добавък № 1/23.03.2018 г., че срокът на застраховка „Каско и злополуки“ на процесния
автомобил с покрити рискове Клауза „П“ – Пълно каско е от 00:00 часа на 16.03.2018 г. до
23:59 часа на 15.03.2019 г.
Съгласно раздел III, т. 12 и т. 8.3 от представените по делото Общи условия за
застраховка на моторни превозни средства на ЗАД „Армеец“ при покрит риск Клауза „П“ –
Пълно каско застрахователят покрива пълна загуба или частична щета на застрахованото
МПС, причинени от авария, произлязла от сблъскване на МПС помежду им или с други
4
подвижни или неподвижни предмети, от удар с хора и животни, от препятствия по пътното
платно като земни, скални маси и други, нарушена цялост на пътното покритие.
Представена е декларация за ПТП от П. И. Г., според която на 09.02.2019 г. на пътя от
с. Паволче към гр. Враца управляваният от него лек автомобил „****“, модел „***“, рег. №
**** попаднал в дупка на пътното платно, вследствие на което предната лява гума на
автомобила била срязана.
Представената декларация има характер на частен свидетелстващ документ,
обективиращ изгодни за издателя си факти, който не се ползва с материална
доказателствена сила. Въпреки това следва да бъде отчетен фактът, че описаните в
декларацията обстоятелства кореспондират със заключението на съдебно-автотехническата
експертиза и свидетелските показания на разпитания по делото свидетел.
По делото са събрани и гласни доказателствени средства чрез разпита на свидетеля
П. И. Г.. От показанията му се установява, че през 2019 г. същият управлявал личния си
автомобил марка „БМВ“, като се връщал от с. Паволче към гр. Враца и по пътя преди хотел
„****“ попаднал в дупка, вследствие на което се спукала предната лява гума на автомобила
и се изкривила джантата. Свидетелят посочва, че се движел в своята пътна лента с 40 km/h
на прав участък от пътя и там попаднал в дупката. Дупки имало и в неговата лента, и по
средата на пътя, като те били много а брой. Дупките били големи – с дължина 30 см – 40 см
и били около 20 см дълбоки, с ръбове. Нямало поставени знаци и табели за предупреждение,
че има дупки на пътя.
Съдът кредитира показанията на свидетеля, тъй като същите се подкрепят от
събраните писмени доказателства, както и от заключението на съдебно-автотехническата
експертиза.
От приетата и неоспорена от страните съдебно-автотехническа експертиза се
установява, че механизмът на настъпване на процесното ПТП е следният: на 09.02.2019 г. по
платното за движение на път III-1004 в посока от с. Паволче към гр. Враца лекият автомобил
„****“ с рег. № ********, управляван от П. И. Г. от гр. Враца, при движение със скорост от
около 40 km/h след излизане от десен завой в прав участък в района на хотел „****“ е
преминал през пътна неравност /дупка/ с размери 30 см – 40 см и дълбочина 20 см с ръбове в
краищата си на платното за движение, при което е получил увреждане на гумата и джантата
на предно ляво колело. Подобни дупки е имало по протежението на цялото платно за
движение, поради което не е могъл да ги избегне. Установява се от експертизата, че
действителната стойност на щетите по лекия автомобил – подмяна на предна лява гума и
джанта, по средни пазарни цени възлиза на сумата от 1 869,25 лв., като стойността на
обичайните ликвидационни разноски към момента на настъпване на ПТП е била 10,00 лв.
Установява се още, че от техническа гледна точка вредите, нанесени на застрахования лек
автомобил „****“, се намират в причинно-следствена връзка с процесното ПТП и са
получени по начина и механизма, посочен от водача – преминаване през пътна неравност
/дупка/ на платното за движение. Според заключението максимално разрешената скорост на
движение в района на станалото произшествие е била 90 km/h, тъй като от с. Паволче до
разклона на път III-1004 с главен път Е79 няма пътни знаци, които да ограничават скоростта
на движение на МПС. Според вещото лице пътната неравност е попаднала в опасната зона
на спиране, поради което водачът на лекия автомобил при движение със скорост от 40 km/h
не е имал техническа възможност да предотврати преминаването през нея чрез аварийно
спиране. Съгласно експертизата поради липса на пътна сигнализация водачът на лекия
автомобил не е имал техническа възможност да предприеме действия по предотвратяване
преминаването си през пътната неравност при разминаване с насрещно преминаващо МПС.
Според експерта водачът на лекия автомобил при движение със скорост от 34 km/h е имал
техническа възможност чрез аварийно спиране да спре преди попадането в дупката.
Установява се от експертизата, че от техническа гледна точка при всяка скорост на
движение на лекия автомобил при попадане в дупка с остри ръбове и твърда повърхност ще
5
се получи увреждане на джантата, тъй като гумите са нископрофилни, а джантите са
алуминиеви, като увреждането на джантата в случая е характерно за контакт на джанта в
твърди повърхности с неравни ръбове. Според заключението щетите по лекия автомобил
напълно отговарят на описания механизъм от водача.
Съдът кредитира приетото заключение на експертизата като пълно, обективно и
компетентно изготвено.
По делото не е представен протокол за ПТП, но въпреки това не е налице пречка
съдът да приеме настъпването на събитието за доказано само въз основа на свидетелските
показания и декларацията за ПТП, щом не са налице основания за некредитирането им и
доколкото причинната връзка между механизма, възпроизведен от свидетеля и деклариран в
декларацията за ПТП, и щетите, се потвърждава от експертното заключение.
По отношение вида на настъпилите щети съдът взе предвид показанията на свидетеля
П. И. Г., както и експертното заключение. Налице е пълно припокриване на фактите,
установими от писмените доказателства и от събраните гласни доказателствени средства.
Към датата на ПТП ищецът е имал качеството застраховател по застраховка „Каско и
злополуки“ с предмет увредения автомобил съгласно застрахователна полица № ****** от
15.03.2018 г. и Добавък № 1/23.03.2018 г. със срок на застрахователно покритие от 00:00
часа на 16.03.2018 г. до 23:59 часа на 15.03.2019 г. Реализиралото се пътно-транспортно
произшествие съставлява покрит риск съгласно раздел III, т. 12 и т. 8.3 от представените по
делото Общи условия за застраховка на моторни превозни средства на ЗАД „Армеец“.
От представеното по делото преводно нареждане се установява, че ищецът е изплатил
на увреденото лице обезщетение в размер на исковата сума – 1 869,25 лв.
Налице е основание за възникване на регресното право в размер на платеното
застрахователно обезщетение. Обемът на суброгационното право включва както правата
срещу физическото лице – пряк причинител по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, така и правата на увредения
по чл. 47 – 49 ЗЗД срещу лицата, които носят отговорност за чужди виновни действия – в
този смисъл раздел V от ППВС № 7/4.10.1978г . Отговорността е по чл. 49 ЗЗД, а не по чл.
50 ЗЗД, доколкото се твърди нарушение на предписано правило и вредата не следва от
обективното качество на вещта.
Установено е, че процесното ПТП е реализирано на път III-1004 в посока от с.
Паволче към гр. Враца, в района на хотел „****“, който път е част от републиканската пътна
мрежа по смисъла на чл. 3, ал. 2 от Закона за пътищата, като същият е включен в списъка на
републиканските пътища в Република България. Ето защо, на основание чл. 19, ал. 2, т. 1 и
чл. 30, ал. 1 ЗП ответникът е задължен да осъществява дейностите по управлението и
поддържането на пътя, както и дейности по упражняване на контрол на превозните средства
с оглед правилната експлоатация на пътищата и предпазването им от разрушаване /чл. 19,
ал. 2, т. 6 ЗП/. Действията по поддържане на пътищата съгласно § 1, т. 14 от ДР ЗП включват
действия по „осигуряване на необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно
движение”. Агенцията като юридическо лице осъществява тези дейности чрез своите
служители или други лица, на които е възложила изпълнението и за чиито
действия/бездействия отговаря /отговаря за лошия избор при възлагането/.
От установения механизъм на ПТП е видно, че последното е настъпило поради
наличието на неравност /дупка/ на пътното платно. За ответника е налице задължение да
премахва своевременно всички препятствия, които застрашават безопасното движение.
Неизпълнението на това задължение е виновно, ако ответникът е могъл своевременно –
преди ПТП, да премахне тази неравност от пътното платно, поради което релевантно е кога
се е образувала тази дупка на платното за движение и могъл ли е служител на ответника да
предприеме необходимите действия. Доказването на този факт обаче е в тежест на
ответника, тъй като е обстоятелство, водещо до липса на вина – ако ответникът, макар че е
бил длъжен, не е могъл да премахне препятствието поради краткия период от неговото
появяване до настъпване на събитието. Доколкото доказателства, сочещи на
6
невъзможността за изпълнение на задължението, не се ангажираха, съдът приема, че
неотстраняването неравността от пътното платно съставлява виновно неизпълнение на
задължението за поддръжка на пътя. По делото ответникът не релевира и доказателства за
обозначаването или обезопасяването на проблемния участък от пътното платно, а от
показанията на свидетеля П. Г. се установи, че последният, като водач на автомобил, който
често преминава през този участък, не е констатирал на мястото на произшествието да е
имало никакво обозначение за наличието на дупка, неравност или ремонт на пътя, или
предупреждение за намаляване на скоростта. Налице е основание за суброгация срещу
ответника.
Обемът на регресното вземане се определя от размера на действителните вреди, но не
повече от извършеното застрахователно плащане. Според заключението на САТЕ пазарната
стойност на щетите по процесното МПС към датата на ПТП – 09.02.2019 г., възлиза на
1 869,25 лв.
На основание чл. 410, ал. 1 КЗ ищецът има право да получи и направените обичайни
разноски за определянето на обезщетението. Съдът приема, че сумата от 10,00 лв.,
претендирана като ликвидационни разноски, съставлява обичаен разход за приключване на
застрахователната щета по смисъла на чл. 410, ал. 1 КЗ, поради което същата следва да се
включи в общия размер на дължимата от ответника по тази щета сума, като общият размер
на дълга възлиза на 1 879,25 лв. Ответникът не е представил доказателства за погасяване на
задължението, поради което искът следва да бъде уважен изцяло, ведно със законната лихва
от предявяването му до погасяване на задължението.
По направеното възражение за съпричиняване:
Съобразно чл. 51, ал. 2 ЗЗД основание за намаляване на размера на отговорността на
делинквента е, ако и пострадалият е допринесъл за настъпването на вредите. Такова
съпричиняване е налице, когато освен с поведението на делинквента увреждането се намира
в пряка причинно-следствена връзка и с поведението на самия увреден. Съпричиняването
има обективен характер, като от значение е единствено наличието на такава обективна
причинно-следствена връзка, а е ирелевантно субективното отношение на пострадалия /т. 7
от ППВС № 17/18.11.1963 г. /. Принос по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е налице винаги,
когато с поведението си пострадалият е създал предпоставки за възникване на вредите или е
улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди.
Съобразно установената практика по доказателствената тежест на възражението за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалото лице /Решение № 27 от
15.04.2015 г. по т. д. № 457/2014 г на ВКС, II ТО; Решение № 205 от 30.03.2015 г. по т. д. №
2976/2013 г. на ВКС, II ТО и др./ съдът намира, че ответникът не доказва при дължимото от
него главно и пълно доказване наличие на съпричиняване. В случая не се установи в хода на
производството водачът на увреденото МПС да е управлявал автомобила с несъобразена с
пътните и метеорологични условия скорост , нито че именно това обстоятелство е било причина
за настъпването на ПТП. От свидетелските показания и от заключението по допусната
САТЕ се установява, че водачът на лекия автомобил е управлявал същия със скорост от
около 40 км/ч при ограничение от 90 км/ч., като не е имал техническа възможност да
предотврати преминаването през пътната неравност чрез аварийно спиране. По делото не са
представени доказателства, въз основа на които да се приеме, че водачът на процесното
МПС не е спазил установеното в чл. 20, ал. 2 ЗДвП изискване за съобразяване на
поведението си с пътните и метеорологични условия. Тук следва да се посочи, че
7
несигнализираните неравности на пътя не представляват предвидимо за водача на МПС
препятствие по смисъла на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, за да е налице задължение за последния да
избира скоростта, така че да може да спре. Предвид гореизложеното съдът намира, че
процесното ПТП е настъпило единствено поради наличието на неравност на пътя.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Предявен е иск за заплащането на лихва за забава в размер на сумата от 594,36 лв. за
периода от 25.08.2020 г. до 25.08.2023 г. Вземането за лихва има акцесорен характер и за
дължимостта му следва да се установи както възникването на главния дълг, така и забава в
погасяването на същия за процесния период. Съдът формира правни изводи за наличие на
главен дълг.
Задължението в случая е такова без срок за изпълнение, към което, с оглед регресния
характер на вземането, не може да се приложи разпоредбата на чл. 84, ал. 3 ЗЗД.
Ирелевантен е и моментът на извършеното плащане, което има значение само за възникване
на регресното право, но не и за поставяне на длъжника в забава /в този случай моментът на
настъпване на изискуемостта и моментът на поставяне в забава не съвпадат/. Ето защо, за
поставяне на длъжника в забава е необходима покана. В случая регресната покана,
изпратена до ответника, е получена от негов служител на 01.07.2019 г. Ответникът е
изпаднал в забава след изтичането на предоставения от ищеца 7-дневен срок за доброволно
изпълнение, започнал да тече от връчването на поканата. Срокът за доброволно изпълнение
е изтекъл на 08.07.2019 г., като ответникът е изпаднал в забава, считано от 09.07.2019 г., от
който момент за ищеца възниква правото да получи плащане на лихва за забава. В случая
началният момент, от който се претендира лихвата за забава, е 25.08.2020 г. След служебно
извършено изчисляване от съда на интернет платформата:
http://www.calculator.bg/1/lihvi_zadaljenia.html, се установи, че дължимият размер на лихва за
забава в плащането за процесния период възлиза на сумата от 594,65 лв., като
претендираната от ищеца сума е по-малка – 594,36 лв., поради което предявеният иск следва
да бъде уважен изцяло.
По разноските:
С оглед изхода на делото на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден
да заплати на ищеца направените по делото разноски в общ размер от 455,17 лв. /125,17 лв.
– заплатена държавна такса, 30,00 лв. – депозит за призоваване на свидетел, 150,00 лв. –
възнаграждение за вещо лице и 150,00 лв. – юрисконсултско възнаграждение съобразно чл.
78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП/.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура”, със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. „Македония“ № 3, да заплати на Застрахователно акционерно дружество
„Армеец“, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Средец,
ул. „Стефан Каражда“ № 2, следните суми:
- на основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, във вр. с чл. 49, във вр. с чл. 45 ЗЗД сумата от
1 879,25 лв., представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение
по договор за имуществено застраховане „Каско и злополуки“ /полица № ******** от
15.03.2018 г./ за пътно-транспортно произшествие, настъпило на 09.02.2019 г. на
републикански път III-1004 в посока от с. Паволче към гр. Враца, за което е била образувана
щета при застрахователя с номер: ***********, ведно със законната лихва, считано от
28.08.2023 г., до окончателното изплащане;
- на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 594,36 лв., представляваща лихва за забава
за периода от 25.08.2020 г. до 25.08.2023 г.
8
- на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 455,17 лв., представляваща направени
разноски в производството.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Враца в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Враца: _______________________
9