№ 369
гр. София, 01.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:Николай Джурковски
Членове:Александър Желязков
Е. Колева
при участието на секретаря Невена Б. Георгиева
в присъствието на прокурора Е. Анг. С.
като разгледа докладваното от Николай Джурковски Наказателно дело за
възобновяване № 20231000601106 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 424 ал.1 вр. чл. 422 ал.1 т.5 от НПК.
Постъпило е искане на главния прокурор на Република България с
правно основание чл.419, ал.1, чл.420, ал.1, предложение последно, вр.
чл.422, ал.1, т.5, вр. чл.348, ал.1, т.1 и т.2 вр. чл. 424 ал.1 и чл.425, ал.1,т.1 от
НПК да бъде възобновено НОХД № 4621/2023 г. по описа на Софийски
районен съд, НО, 135-ти състав, да бъде отменено протоколно определение №
11294/15.06.2023 г., с което е одобрено споразумение за решаване на делото в
съдебното производство, и делото да бъде върнато на Софийски районен съд
за ново разглеждане от друг състав на съда.
В искането са изложени следните релевантни факти:
С определение № 11294/15.06.2023 г. по НОХД №
202331110204621/2023 г. по описа на СРС, НО, 135-ти състав е одобрено
споразумение между прокурор от Районна прокуратура - София и подсъдимия
П. Д. Ш. с ЕГН **********.
С одобреното споразумение П. Д. Ш. е признат за виновен в извършено
1
на 14.01.2023 г. престъпление по чл.343б, ал.1 НК, за което при условията на
чл. 55, ал.1 т.1 НК му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от
1 /една/ година, чието изпълнение на основание чл.66, ал.1 НК е отложено за
тригодишен изпитателен срок.
На основание чл. 343г вр. чл.37, ал.1, т.7 НК на П. Д. Ш. е наложено
кумулативно наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 8
/осем/ месеца.
Твърди се в искането, че определението не подлежи на въззивна и
касационна проверка и е влязло в сила на 15.06.2023 г.
Прави се оплакване, че определението, с което е одобрено
споразумението по НОХД 202331110204621/2023 г. по описа на СРС, е
постановено при съществени нарушения на закона и на процесуалните
правила - основания чл. 348 ал.1 т.1 и т.2 от НПК.
В тази връзка се претендира, че СРС е допуснал нарушение на
материалния закон, тъй като е определил срока на наложеното наказание
лишаване от права в по-нисък размер /за срок от осем месеца/ от този на
наложеното основно наказание лишаване от свобода, който е за срок от една
година.
Изтъква се, че това е в противоречие както със задължителните
указания в постановление №1/1983г. по НД № 8/1982 г. на Пленума на ВС и
тълкувателно решение № 61/1980 г. по НД № 56/1980 г. на ОСНК на ВС, така
и с нормата на чл.49 ал.2 НК, съобразно които срокът на наказанието
лишаване от право за управление на моторно превозно средство не може да
бъде по-кратък от срока на наказанието лишаване от свобода, когато се
налагат заедно.
Сочи се, че съдът е трябвало да съобрази изискванията на чл. 49 НК и
ако прецени, че постигнатото споразумение противоречи на закона да се
възползва от правомощията си по чл. 382, ал.5 НПК да предложи промяна в
споразумението или да отчете констатираното противоречие и да откаже
неговото одобряване.
Твърди се, че допуснатите нарушения са съществени по смисъла на чл.
348 ал.1 т.1 и т.2 от НПК и са основание по чл. 422 ал.1 т.5 НПК за
възобновяване на наказателното производство.
2
В проведеното съдебно заседание пред Апелативен съд-София
представителят на САП поддържа искането на главния прокурор на РБ за
възобновяване на НОХД № 4621/2023 г. по описа на СРС. Заявява, че същото
е направено в срок и е основателно. Излага доводи, че НОХД № 4621/2023 г. е
решено със споразумение от 15.06.2023 г., съгласно което на осъдения Ш. е
наложено наказание лишаване от свобода в размер на 1 година с 3 години
изпитателен срок за престъпление по чл.343б ал.1 от НК, а на основание
чл.343г от НК е лишен от право да управлява МПС за срок от 8 месеца и
лишаването от това право е за срок, по-малък от срока на основното
наказание лишаване от свобода, което се явява в разрез с разпоредбата на
чл.49, ал.2 НК и съдебната практика. Твърди, че по този начин е допуснато
нарушение на закона, което е съществено и отстранимо при ново разглеждане
на делото, както и че това нарушение в случая налага възобновяване на
делото. С оглед на това моли да бъде уважено искането и да бъде постановено
възобновяване на делото и връщането му за ново разглеждане от друг състав
на СРС.
В съдебното заседание пред АС-София адвокат В., упълномощен
защитник на осъдения П. Д. Ш., моли да бъде оставено без уважение искането
за възобновяване на делото. Счита, че съдебният акт е правилен, независимо
от наличните формални основания за възобновяване.
В последната си дума пред настоящата инстанция осъденият Ш. моли
да не бъде уважавано искането на главния прокурор.
Апелативен съд-София, след като прецени данните по делото и като ги
обсъди във връзка с постъпилото искане за възобновяване, както и с
изразените становища от страните, намери следното:
Производството пред първоинстанционния съд /в случая Софийски
районен съд/ по НОХД № 4621/2023 г. по описа на СРС е било образувано по
внесен от прокурор при СРП обвинителен акт срещу П. Д. Ш. за
престъпление по чл. 343б ал.1 от НК.
В хода на така образуваното съдебно производство пред СРС е било
постигнато споразумение за решаване на делото между прокурора при СРП и
упълномощения защитник на подсъдимия П. Ш. - адвокат В., като същото е
било подписано от прокурора, от защитника и от подсъдимия.
Споразумението е било одобрено с протоколно определение от 15.06.2023 г.,
постановено по горепосоченото дело /НОХД № 4621/2023 г. по описа на
СРС/.
С така одобреното споразумение по НОХД № 4621/2023 г. по описа на
3
СРС осъденият /тогава подсъдим/ П. Д. Ш. се признава за виновен,
респективно е признат за виновен в това, че на 14.01.2023 г. около 15.59 часа
в гр.София, кв. „Абдовица“ по ул.“Александър Стамболийски“ с посока на
движение от обръщалото на автобус № 10 от МГТ към ул. „Абдовица“
управлявал лек автомобил марка „БМВ“ модел „530“ с рег. № ******** с
концентрация на алкохол в кръвта си над 1.2 на хиляда, а именно – 2.88 на
хиляда, установено по надлежния ред с Протокол за химическо изследване №
31/16.01.2023 г., съгласно Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози, издадена от министъра на
здравеопазването, министъра на вътрешните работи и министъра на
правосъдието – престъпление по чл. 343б ал.1 от НК, за което /престъпление/
при условията на чл. 55 ал.1 т.1 от НК му е наложено наказание лишаване от
свобода за срок от 1 година, изпълнението на което на основание чл.66 ал.1
НК е отложено за срок от три години, като на основание чл. 55 ал.3 от НК не е
наложено по-лекото наказание „глоба“, което законът предвижда наред с
наказанието лишаване от свобода.
Със споразумението на основание чл. 343г вр. чл. 37, ал.1, т.7 от НК на
подсъдимия П. Д. Ш. е наложено и наказание „лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от осем месеца, като на основание чл. 59 ал.4 от НК
е приспаднато времето, през което подсъдимият е бил лишен от това право по
административен ред съгласно заповед за прилагане на ПАМ № 23-4332-000-
224 от 14.01.2023 г.
С протоколното определение от 15.06.2023 г., постановено по
горепосоченото дело /НОХД № 4621/2023 г./, СРС-НО, 135 състав е
прекратил производството по делото.
Определението, включително и в частта му, с която е одобрено
споразумението, като неподлежащо на обжалване е влязло в законна сила на
15.06.2023 г. и не е било проверено по касационен ред.
От съдържанието на определението, с което е одобрено предложеното
на съда споразумение, е видно, че срокът на наложеното на П. Д. Ш.
наказание лишаване от свобода е 1 /една/ година, а срокът на наложеното му
наказание лишаване от право да управлява МПС е определен на 8 /осем/
месеца. Т.е., наложеното му наказание лишаване от право е в размер по-нисък
4
от размера на наложеното наказание лишаване от свобода. Това противоречи
на материалния закон, съгласно който, както и съгласно практиката по
неговото прилагане, размерът на наказанието лишаване от право не може да
бъде по-нисък от размера на наказанието лишаване от свобода, след като те
се налагат заедно. В случая СРС не се е съобразил с нормата на чл. 49 ал. 2 от
НК, както и с указанията, съдържащи се в ППВС № 1/1983 г. т.6, б.“Б“ /точно
що се касае до лишаването от правоуправление на МПС/ и в точка 3 на ТР №
61/1980 г. на ОСНК на ВС, както и с константната практика на ВС и ВКС
/например Р 375-85-І, Р 306-85-ІІІ, Р 462-69-ІІІ, Р 695-74-І, Р 616-80-ІІ, Р 212-
87-ІІІ, Р 463-03-І, Р 61-21-ІІ, Р 10-10-ІІІ, Р-60194-22-ІІ, Р-60142-21-ІІІ и др./, а
именно – че наказанието лишаване от права, когато се налага заедно с
лишаване от свобода, не може да бъде за по-кратък срок от лишаването от
свобода. В настоящия казус при никаква хипотеза на закона съдът не би
могъл да наложи наказанието лишаване от правоуправление в размер по-
нисък от една година /какъвто е размерът на наказанието лишаване от
свобода/.
С оглед на това и като е одобрил споразумението в нарушение на
материалния закон при определяне на кумулативното наказание лишаване от
право да управлява МПС, което подсъдимият П. Д. Ш. следва да понесе за
извършеното от него престъпление по чл. 343б ал.1 от НК, Софийски районен
съд е допуснал и съществено нарушение на процесуалните правила. Преди да
одобри споразумението решаващият съд съгласно чл. 382 ал.7 от НПК е бил
длъжен да провери неговата законосъобразност и да пристъпи към
одобряването му едва ако то не противоречи на закона и морала. В
конкретния случай обаче е допуснато нарушение на материалния закон, което
Софийски районен съд не е констатирал и за отстраняването на което не е
предприел действия по реда на чл. 382, ал.5 от НПК, като по този начин е
допуснал и процесуално нарушение при одобряването му.
Така допуснатите от СРС нарушения са съществени по смисъла на чл.
348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК и представляват основания по чл. 422, ал.1, т.5 от
НПК за възобновяване на наказателното производство. В частност
нарушението по чл. 348 ал. 1 т. 1 от НК е съществено, тъй като има
непосредствено отражение върху наказателния статус на осъдения – довело е
до неоснователно смекчаване наказателното положение на осъдения.
5
Посочените съществени нарушения са основание за отмяна по реда на
възобновяването на непроверяваното по касационен ред определение за
одобряване на споразумението и за прекратяване на производството по
делото.
САС намира, че в случая не е компетентен да реши делото по същество
и сам да определи и да наложи следващото се съгласно разпоредбите на НК
кумулативно наказание лишаване от права.
Констатираните нарушения могат да бъдат отстранени само при ново
разглеждане на делото от първоинстанционния съд. Затова определението
следва да бъде отменено. А доколкото процесното споразумение за решаване
на делото е изготвено след образуването на първоинстанционното съдебно
производство, АС-София намира, че след отмяната на атакуваното
определение за одобряване на споразумението делото следва да бъде върнато
за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния Софийски
районен съд от стадия на съдебното заседание, в който стадий именно са били
допуснати цитираните нарушения на материалния и на процесуалния закон.
Воден от горните съображения и на основание чл. 425 ал.1 т.1 от НПК
Апелативен съд-София
РЕШИ:
ВЪЗОБНОВЯВА наказателното производство по НОХД № 4621/2023 г.
по описа на Софийски районен съд, като ОТМЕНЯ постановеното по него
протоколно определение от 15.06.2023 г., с което е одобрено споразумение за
решаване на делото в съдебното производство, постигнато между прокурора
при СРП и упълномощения защитник на подсъдимия П. Д. Ш. - адвокат В., и
с което е ангажирана наказателната отговорност на П. Д. Ш. за престъпление
по чл. 343б ал.1 от НК чрез налагане на наказания лишаване от свобода за
срок от 1 /една/ година, изпълнението на което на основание чл. 66 ал.1 от НК
е отложено за изпитателен срок от 3 години, както и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 8 /осем/ месеца.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Софийски
районен съд от стадия на съдебното заседание.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
6
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7