гр. София, 11.04.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско
отделение, II-Б въззивен
състав,
в открито заседание на единадесети март две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАЛИНА АНАСТАСОВА
ЧЛЕНОВЕ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
мл. съдия СВЕТОСЛАВ СПАСЕНОВ
при секретаря
Донка Шулева, като разгледа докладваното от младши съдия Спасенов в. гр.
д. № 11366 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е
по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Производството е образувано по въззивна
жалба на А.Т.А. срещу решение № 383496 от 12.04.2018 г. на СРС, 40 състав,
постановено по гр. д. № 53337/17 г., с което е признато за установено, че А.Т.А.
дължи на Етажните собственици на сграда, намираща се в гр. София, ж.к. „Западен
парк“, ул. „Професор Вайганд“, бл. ******, представлявани от управителя М.К.Г.сумата
от 105 лева, от които 70 лева за ремонт на асансьор и 35 лева за поставяне на
осветление и GSM модул, съгласно решение на общото събрание на
етажните собственици, прието на 06.01.2017 г., ведно със законната лихва върху
сумата, считано от 30.03.2017 г. до изплащане на вземането, за което е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
20440/2017 г. по описа на СРС, 40 състав.
Жалбоподателят твърди, че
първоинстанционното решение е неправилно и незаконосъобразно. Посочва, че е
собственик на жилище в гр. София, ж.к. „Западен парк“ бл. ******, ет. *******,
както и че живее в същото от 1970 година. Поддържа, че на проведеното на
06.01.2017 г. общо събрание на етажната собственост /ЕС/ на бл. ****** с адрес
гр. София, ж.к. „Западен парк“, ул. „Проф. Вайганд“ е поставен въпросът, че за
ремонт на асансьора във входа на жилищната кооперация трябва да се съберат
пари, както и че на събранието са присъствали 7-8 души от входа, включително и
неговата съпруга, която изрично е заявила, че с жалбоподателя живеят на първия
етаж във входа на жилищния блок, че никога не са ползвали асансьор и няма да
платят за неговия ремонт. Твърди, че живеещите на първи и втори етаж в блока,
които не ползват асансьор не са длъжни и да заплащат за него.
Моли се за отмяна на обжалваното
решение, като незаконосъобразно.
Ответникът в депозиран писмен отговор
оспорва жалбата.
Съдът, след като обсъди събраните по
делото доказателства в първоинстанционното и въззивно производство по реда на
чл. 235 от ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Районният съд е сезиран иск по чл. 422
във вр. с чл. 415 от ГПК във вр. с чл. 48, ал. 3 от ЗУЕС. В исковата молба
ищецът ЕС на бл. ****** с адрес гр. София, ж.к. „Западен парк“, ул. „Проф.
Вайганд“ твърди, че е проведено ОС, на
което е взето решение за извършване ремонт на асансьора и привеждането му в
състояние, отговарящо на нормативните изисквания. ОС е гласувало и приело да се
извърши основен ремонт на асансьора, като сумата за всеки апартаментите е гласувана
на 70 лева на апартамент, както и сума в размер на 35 лева за поставяне на
аварийно осветление и GSM модул, съгласно
предписание на сервизната фирма. Твърди се също, че решението е прието от ОС с
единодушие, като сумата от 105 лева е следвало да бъде платена до 31.01.2017 г.
На 14.02.2017 г. на ответника била представена покана за доброволно изпълнение,
която последният не пожелал да получи, за което бил съставен протокол по ЗУЕС. Ищецът
поддържа, че е подал заявление по реда на чл. 410 от ГПК, което е уважено. В
срока по чл. 414 от ГПК ответникът е подал възражение. Затова моли съда да
признае за установено по отношение на А.Т.А., че му дължи сумата от 105 лв., ведно
със законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното
ѝ изплащане. Претендира разноски.
Ответникът в депозиран писмен отговор
оспорва иска. Поддържа, че на проведеното на 06.01.2017 г. общо събрание на
етажната собственост /ЕС/ на бл. ****** с адрес гр. София, ж.к. „Западен парк“,
ул. „Проф. Вайганд“ е поставен въпросът, че за ремонт на асансьора във входа на
жилищната кооперация трябва да се съберат пари, както и че на събранието е
присъствала неговата съпруга, която изрично е заявила, че с жалбоподателя
живеят на първия етаж във входа на жилищния блок, че никога не са ползвали
асансьор и няма да платят за неговия ремонт.
От представения по делото Протокол №
01/0617 от 06.01.2017 г. се установява, че на проведеното общо събрание на ЕС
на бл. ****** с адрес гр. София, ж.к. „Западен парк“, ул. „Проф. Вайганд“ е
взето решение за извършване на ремонт на асансьора и привеждането му в норми
покриващи законовите изисквания, във връзка с което е прието да се събере сума
в размер на 105 лева на апартамент за ремонт на асансьор /70 лева/ и поставяне
на аварийно осветление и GSM модул /35
лева/, съгласно предписание на сервизната фирма. От горепосочения Протокол №
01/0617 от 06.01.2017 г. се установява още, че сумата от 105 лева е следвало да
бъде събрана до 31.01.2017 г.
По делото е представена покана за
изпълнение на решение на общо събрание на собствениците на ЕС по чл. 38 от ЗУЕС
с адресат ответникът А., която видно от приобщения по делото Протокол за
връчена покана по смисъла на чл. 38 ЗУЕС А. е отказал да получи на 14.02.2017
г.
От приобщените по делото писмени
доказателства се установява, че ответникът е етажен собственик и притежава 1,068 %
ид.ч. от общите части на сградата. Това обстоятелство е безспорно между
страните, доколкото и в отговора на исковата молба и във въззивната си жалба,
жалбоподателят посочва, че живее в ап. 56, находящ се в гр. София, ж.к.
„Западен парк“, ул. „*******вх. *******, както и че съпругата му лично е
присъствала на процесното общо събрание, на което е взето решението за извършване
на ремонт на асансьора.
Пред настоящата инстанция нови
доказателства не са ангажирани.
При така установената фактическа
обстановка от правна страна съдът приема, че предмет на разглеждане е иск с
правно основание чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК във вр. с чл. 48, ал. 3 от ЗУЕС. Това е положителен установителен иск, с който разполага кредиторът,
когато вземането му е оспорено от длъжника. С предявяването му той търси защита
за признаване със сила на пресъдено нещо на неговото съществуване. С уважаването
му се постига и стабилизиране на заповедта за изпълнение, която служи като
титул за принудително събиране на вземането. Както всеки установителен иск и
при този абсолютна положителна процесуална предпоставка за съществуването на
правото на иск е наличието на правен интерес. В случая той се обосновава с
подаване на възражение от длъжника в законоустановения срок по чл. 414 от ГПК.
Такова е депозирано от А.Т.А., поради което в полза на ЕС като кредитор е
налице правен интерес от предявяване на настоящия иск.
Въззивният съд служебно се произнася по
валидността на атакуваното пред него решение, по допустимостта само в
обжалваната част, а по отношение на правилността му е обвързан от посоченото в
жалбата- чл. 269 от ГПК.
Първоинстанционното решение е валидно и
допустимо.
Поставеният за разглеждане въпрос пред
въззивния съд, свързан с неговата правилност, е има ли валидно задължение на
ответника към етажните собственици.
Съгласно чл. 41, ал. 1 от ЗС всеки
собственик, съразмерно с дела си в общите части, е длъжен да участва в
разноските, необходими за поддържането или за възстановяването им, и в
полезните разноски, за извършване на които е взето решение от общото събрание.
Според чл. 48, ал. 3 от ЗУЕС разходите за ремонт, обновяване, реконструкция и
преустройство на общите части, за които има прието решение на общото събрание
на собствениците, се разпределят между собствениците на самостоятелни обекти
съразмерно с притежаваните от тях идеални части от общите части на сградата. По
делото е установено, че общо събрание на етажните собственици в бл. ****** с
адрес гр. София, ж.к. „Западен парк“, ул. „Проф. Вайганд“ е взело решение на
06.01.2017 г. за извършване на ремонт на асансьора и привеждането му в норми
покриващи законовите изисквания, във връзка с което е прието да се събере сума
в размер на 105 лева на апартамент за ремонт на асансьор /70 лева/ и поставяне
на аварийно осветление и GSM модул /35 лева/, съгласно предписание на
сервизната фирма. Така приетото решение е задължително и подлежи на изпълнение
съгласно чл. 38 от ЗУЕС. Няма данни то да е атакувано, поради което поражда
правни последици, свързани с установено по основание и размер вземане по
отношение на всеки етажен собственик.
Въззивният съд намира, че наличието на
решение на ОС на ЕС за определяне на дължимата вноска на всеки етажен
собственик задължава етажния собственик да заплати необходимите разноски за
ремонт и поддръжка на общите части на сградата. Ирелевантно е обстоятелството,
че жалбоподателят живее на първи етаж в жилищния блок и не ползва асансъор тъй
като същият, представлява обща част по естеството си. Именно поради тази
причина всеки етажен собственик има задължение да заплаща разходите за нейният
ремонт и поддръжка. Размерът на задължението на ответника според е определен и
с решение но ОС на ЕС от 06.01.2017 г. и той е 105 лв. Настоящата инстанция
приема, че са доказани всички предпоставки за уважаване на предявения иск, а
именно: ответникът да е собственик на самостоятелен обект в сграда етажна
собственост, валидно и стабилизирано решение на общото събрание на етажните
собственици за ремонт на общи части и размер на дължимата сума от етажния
собственик и изискуемо задължение. Разходите за извършените ремонтни работи
могат да се определят като необходими по смисъла на чл. 41, ал. 1 от ЗС и §1,
т. 8 от ДР на ЗУЕС. Последната разпоредба определя понятието "необходим
ремонт".
Без значение е обстоятелството относно
участието на ответника в общото събрание на 06.01.2017 г., още повече, че
изрично в отговора си на исковата молба и във въззивната си жалба, последният
изрично заявява, че на събранието е присъствал негов представител – съпругата
му. Дори и без участието му, когато общото събрание е проведено при спазване на
правилата на ЗУЕС, то приетите на него решения са задължителни за ответника
като етажен собственик.
Неоснователно е и възражението, че М.К.Г.не
е избран за управител на етажната собственост. Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 1 от ЗУЕС Общото събрание на етажните собственици има правомощието да избере
управител. Взетото валидно решение е достатъчно, за да възникнат правомощия за
управителя. От приобщения по делото Протокол № 01/0617 от 06.01.2017 г. се
установява, че на проведеното общо събрание на ЕС на бл. ****** с адрес гр.
София, ж.к. „Западен парк“, ул. „Проф. Вайганд“ е взето решение за избор на
ново ръководство, както и че за управител е избран именно М.К.Г.. Следва да се
посочи, че това решение е стабилизирано, доколкото няма данни да е поискана
неговата отмяна по реда и в срока по чл. 40 от ЗУЕС.
Предвид изложените по-горе съображения
решението на районния съд е правилно, а подадената срещу първоинстанционното
решение въззивна жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
По отношение на разноските:
При този изход на спора право на
разноски има въззиваемата страна, която не е поискала присъждането на такива до
приключване на делото пред настоящата съдебна инстанция, поради което и не
следва да ѝ бъдат присъждани.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №
383496 от 12.04.2018 г., постановено по гр. дело № 53337/2017 г. по описа на
СРС, ГО, 40 състав.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: