Р Е Ш
Е Н И Е № 1349
гр.Бургас,05.11.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, V-ти наказателен състав,
на осемнадесети октомври през 2019 година
в публично заседание в състав:
СЪДИЯ:
МАЯ СТЕФАНОВА
при участието на секретаря Райна Жекова, като разгледа докладваното от съдия Стефанова НАХД № 3986 по описа на БРС за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано
по повод жалба на Г.А.П. с ЕГН ********** *** против Наказателно постановление
№ 625-F485480/01.07.2019 г., издадено от изпълнителния директор на ТД на
НАП-Бургас, с което на основание чл. 355, ал.1 от КСО е наложено административно
наказание „глоба” в размер на 50 (петдесет) лева за нарушение на чл.5, ал.4, т.1
от КСО, вр. чл.2, ал.1 и чл.3, ал.1, т.2 от Наредба № Н-8 от 29.12.2005 г. за
съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от
работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите
се лица.
С жалбата се навеждат
доводи за това, че въпреки, че не е подадена навреме декларацията е имало
причини – болест на съпруга и полагане на грижи за него.
В открито съдебно
заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично. Поддържа жалбата.
За административнонаказващият
орган, се явява юрисконсулт, надлежно упълномощен, който оспорва жалбата и моли
за потвърждаване на наказателното постановление, като правилно и
законосъобразно.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН, доколкото видно от приложеното по искане на съда известие за доставяне (л.4 гръб) НП е връчено на жалбоподателя на 12.08.2019г., а жалбата е депозирана на 16.08.2019 г. Въпреки, че същата е наименувана „обжалване“, то по своята същност тя представлява жалба срещу издаденото НП, поради което и правилно административнонаказващият орган я е приел за такава и е администрирал преписката в съда по компетентност. Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Подадена е пред материално и териториално компетентен съд. Разгледана по същество жалбата е и основателна по следните съображения:
На 09.05.2019 г жалбоподателката,
в качеството й на самоосигуряващо се лице, е подала декларация Образец 1 в ТД
на НАП-Бургас за месец МАРТ 2019 г. Декларацията била приета под № 023581903639433
от служителя – С.П. Същата констатирала, че задълженото лице е трябвало да
подаде въпросната декларация до 25.04.2019 г., а го е сторило едва на 09.05.2019г.
– т.е. извън законоустановения срок. Свидетелят П. преценила, че с
бездействието си жалбоподателката е осъществила административно нарушение,
поради което и пристъпила към съставяне на АУАН за нарушение по чл. 5, ал.4, т.
1 КСО. За целта на същата дата -09.05.2019г, в присъствието на жалбоподателката
съставила акт за установяване на административно нарушение. В него правната
квалификация на нарушението е по чл. 5
ал.4 т.1 от КСО вр.чл. 2 ал.1 вр.чл.3 ал.1 т.2 от Наредба Н-8/29.12.2005 г. на
МФ.
След връчване на АУАН административнонаказващият
орган, сезиран с преписката по акта, на 01.07.2019г. пристъпил към издаване на
НП, като също счел фактическите констатации за безспорно установени и издал
обжалваното постановление, с което за нарушение на чл. 5, ал.4, т.1 от КСО и
във връзка с чл.2, ал.1 и чл.3, ал.1, т.2 от Наредба № Н-8/2005г. от
29.12.2005г. на основание чл.355, ал.1 от КСО наложил на жалбоподателката „Глоба”
в размер на 50 лева. Изрично в постановлението било посочено, че същото се
издава срещу жалбоподателя в качеството му на самоосигуряващо се лице. По акта
в срока на чл.44 ал.1 от ЗАНН не постъпили писмени възражения.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства, обективирани в писмените доказателства и доказателствени средства, които са непротиворечиви и допълващи се. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти. Горната фактическа обстановка не се оспорва и от страните.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Наказателно
постановление е издадено от оправомощено за това лице, а АУАН е съставен от
компетентен орган, видно от приобщеното към материалите по делото копие на
Заповед № ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018г.(лист 7 и 8 от делото). От формална страна са
спазени реквизитите на акта и НП по чл.42 и чл.57 от ЗАНН. И двата акта са
съставени в сроковете на чл.34 ЗАНН.
В конкретния случай Декларация Образец 1 за
месец МАРТ 2019г. е била подадена от жалбоподателя на 09.05.2019 г., вместо в
срока до 25.04.2019г. Нарушението е
на просто извършване и е осъществено с бездействието на задълженото лице към
първия работен ден, след датата следваща последния срок 25.04.2019 г., а именно
26.04.2019г., т.е. закъснението е с
13 дни.
Независимо от горното, съдът не може да
не отбележи, че в административнонаказателното производство са допуснати и
нарушения на закона, касаещи квалификацията на деянието. Разпоредбата на чл.5
ал.4 от КСО изрично и изчерпателно очертава кръга на субектите, задължени да
подават периодично данни с декларация образец № 1 – това са осигурителите,
осигурителните каси, самоосигуряващите се лица и работодателите. „Осигурител”
по смисъла на чл. 5 ал.1 изречение първо от КСО е всяко физическо лице,
юридическо лице или неперсонифицирано дружество, както и други организации,
които имат задължение по закон да внасят осигурителни вноски за други физически
лица. „Самоосигуряващ се” по смисъла на чл. 5 ал.2 изречение първо от КСО е
физическо лице, което е длъжно да внася осигурителни вноски за своя сметка. Няма
спор, че жалбоподателят е следвало да подаде декларация като самоосигуряващо се
лице. При такъв случай, в наказателното постановление е непълно определена
правна квалификация на деянието като нарушение на чл.3 ал.1 т.2 от Наредба №
Н-8/29.12.2005 г. на МФ. Относима за
него, в качеството му на самоосигуряващо се лице, е разпоредбата на чл.3 ал.1
т.2 б.„а” от Наредбата, задължаваща самоосигуряващите се лица да подадат
декларация образец №1 до 25-о число на месеца, следващ месеца, за който се
отнасят данните за тях. Такава нарушена с деянието законна разпоредба не е
посочена нито в акта, нито в наказателното постановление, което мотивира
заключение за допуснато в административнонаказателното производство неправилно
приложение на материалния закон по отношение нарушените разпоредби, окачествено
като непълен процес на правна квалификация.
На последно място и
независимо от всичко казано по-горе, съдът счита, че деянието съставлява и "маловажен
случай" по смисъла на чл. 28, ал.1, б."а" от ЗАНН.
Съгласно ТР №1/2007г. на ВКС преценката
на административно-наказващия орган за маловажност на случая по чл.28 ЗАНН се
прави за законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. Когато съдът
констатира, че са налице предпоставките на чл.28 ЗАНН, но наказващият орган не
го е приложил, това е основание за отмяна на НП, поради издаването му в
противоречие със закона. Наказващият орган не е изложил в НП мотиви защо счита,
че не са налице предпоставките на чл.28 ЗАНН, с което е нарушил чл.53, ал.1 ЗАНН. Легалната дефиниция на понятието "маловажен случай" се съдържа в
чл. 93, т.9 от Наказателния кодекс, чиито разпоредби, съгласно чл.11 ЗАНН, се
прилагат субсидиарно по въпросите за отговорността. Според чл.93, т.9 от НК,
"маловажен случай" е този, при който извършеното деяние, с оглед
липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други
смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид. А според чл.28,
б."а" ЗАНН, за маловажни случаи на административни нарушения
наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя устно
или писмено, че при повторно извършване на нарушението ще му бъде наложено
административно наказание. Преценката за "маловажност" следва да се
прави на база фактическите данни по конкретния казус - вида на нарушението,
начина на извършването му, вида и стойността на предмета му, на вредните
последици, степента на обществена опасност, моралната укоримост на извършеното
и т.н., като се отчитат същността и целите на административно-наказателната
отговорност. С оглед горните критерии и съобразявайки фактическите данни по
конкретния казус, съдът счита, че в настоящия случай са налице предпоставките
на чл.93, т.9 НК, във вр. с чл.11 ЗАНН.
В конкретния случай няма данни
жалбоподателят да е извършвал други административни нарушения, поради което и
съдът приема, че това е негова първа противоправна проява. Освен това се сочи грижа за болен съпруг,
което е отнело от времето на жалбоподателката да подаде в срок декларацията
образец 1 в ТД на НАП-Бургас.
Горните обстоятелства, характеризиращи
деянието и дееца, преценени в тяхната съвкупност и взаимна връзка, разкриват
значително по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с останалите
нарушения от този вид и сочат по недвусмислен и категоричен начин маловажност
на случая на административно нарушение. Изрично в този смисъл е и съдебната
практика, обективирана в Решение № 1553 от 4.10.2016 г. на АдмС - Бургас по к.а.н.д.
№ 1206/2016 г.
Всичко горепосочено сочи, че в
конкретния случай отговорността на жалбоподателя е ангажирана
незаконосъобразно, поради което и подадена жалба следва да се уважи.
Така мотивиран, на основание чл.63,
ал.1, предложение трето от ЗАНН, Бургаският районен съд, V наказателен състав
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №625-F485480/01.07.2019г.,
издадено от изпълнителния директор на ТД на НАП-Бургас, с което на Г.А.П. с ЕГН
********** *** на основание чл. 355,
ал.1 от КСО е наложено административно наказание „глоба” в размер на 50
(петдесет) лева за нарушение на чл.5, ал.4, т.1 от КСО, вр. чл.2, ал.1 и чл.3,
ал.1, т.2 от Наредба № Н-8 от 29.12.2005г. за съдържанието, сроковете, начина и
реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за
осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ:
/п/
Вярно с оригинала:
Р. Ж.