№ 6584
гр. София, 11.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 159 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ДЕНИЦА Н. УРУМОВА
при участието на секретаря ЗОРНИЦА ЛЮДМ. ПЕШЕВА
като разгледа докладваното от ДЕНИЦА Н. УРУМОВА Гражданско дело №
20221110163243 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното :
Предявен e иск от В. М. Н., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. .......................
чрез адвокат М. М., срещу „..................“ ЕООД, ЕИК ....................., със седалище и адрес на
управление: гр. ................... партер, за признаване за установено, че ищцата не дължи на
ответника сумата от 781,14 лв., представляваща неустойка за непредоставено обезпечение
по Договор за предоставяне на кредит № ......................, сключен между страните, поради
нищожност на неустоечната клауза.
Претендират се разноски.
В исковата молба се твърди, че ищцата сключила с ответника Договор за кредит №
368988 по реда на ЗПФУР, по силата на който получила заем в размер на 1500 лв., като
следвало да върне тази сума, заедно с възнаградителна лихва от 618,60 лв. и дължала
неустойка в размер на 781,14 лв., поради непредоставяне на обезпечение. Според ищеца
така уговорената неустойка е нищожна, поради накърняване на добрите нрави, тъй като
нарушава принципите на добросъвестност и справедливост и създава явна
нееквивалентност в насрещните престации, доколкото се равнявала на ½ от отпуснатия
кредит. Развиват се доводи, че неустойката излизала извън присъщите обезпечителна,
обезщетителна и санкционна функции, тъй като обезпечавала неизпълнение на акцесорно
задължение. Поддържа се, че кредиторът си гарантирал скрито допълнително
възнаграждение, което щяло да доведе до неоснователно обогатяване за сметка на длъжника.
С тези аргументи се моли искът да бъде уважен.
В срока за отговор, ответникът по делото е депозирал такъв, с който оспорва иска.
Признава, че е сключил с ищеца процесния договор и е предоставил заемната сума по него.
Развива аргументи, че атакуваната клауза за неустойка не е нищожна поради противоречие с
добрите нрави и не нарушава посочените от ищеца правни норми и принципи. Твърди, че
същата не е прекомерна спрямо отпуснатия кредит и размерът отговарял на санкционната
функция. Ответникът посочва, че ищцата е била запозната с необходимостта от
предоставяне на обезпечение и последиците от непредоставяне, като сама е направила избор
1
да сключи договора. Посочва, че договори като процесния били проверявани от КЗП и не
били откривани неравноправни клаузи. Моли искът да бъде отхвърлен и претендира
разноски.
В срока по чл. 211, ал. 1 ГПК е предявен насрещен иск за осъждане на В. М. Н., ЕГН:
**********, с настоящ адрес: гр. ............................, да заплати на „..................“ ЕООД, ЕИК
....................., със седалище и адрес на управление: гр. ................... ап. 1, сумата от 62,50 лв.,
представляваща вноска за главница с падежна дата 30.08.2023 г., дължима по Договор за
предоставяне на кредит № ......................, сключен между страните, ведно със законна лихва
за период от 09.03.2023 г. до изплащане на вземането.
Претендират се разноски.
Ищецът по насрещния иск „..................“ ЕООД твърди, че на 07.01.2022 г. сключил с
ответника В. М. Н. Договор за кредит № 368988 по реда на ЗПФУР, по силата на който
предоставил заем в размер на 1500,00 лв. Поддържа, че полученият кредит следвало да бъде
възстановен в периода 06.02.2022 г. – 28.12.2023 г. на 24 месечни вноски от по 62,50 лв.,
като не му била заплатена вноска за главница с падеж 30.08.2023 г., поради което иска да му
бъде присъдена тази сума, ведно със законна лихва за период от 09.03.2023 г. до изплащане
на вземането.
В законоустановения срок ответникът по насрещния иск В. М. Н. не е депозирал
отговор.
В съдебно заседание ищецът не се явява и не се представлява. Депозира писмена
молба, с която поддържа иска.
Ответникът се представлява от юрк. ............, който поддържа отговора на исковата
молба и насрещния иск.
По делото са събрани писмени доказателства, приета е съдебно-счетоводна
експертиза.
От събраните по делото относими доказателства се установява следното:
На 07.01.2022г. страните са сключили Договор за предоставяне на кредит № 368988,
по силата на който ответника е предоставил на ищеца заем в размер на сумата от 1500 лв.,
която следва да бъде върната на 24 месечни вноски, съгласно погасителен план.
От заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза се
установява, че сумата предмет на договора, е преведена по сметка на ищеца на 07.01.2022г.
Вещото лице дава заключение, че от страна на ищеца, за периода 14.02.2022г.-21.07.2022г.,
са заплатени общо 1482,16 лв. по договора, с които са погасени 375 лв. главница, 266,02 лв.
лихва, 781,14 лв. неустойка и 60 лв. такса просрочие.
При така установеното съда направи следните правни изводи:
Съдът е сезиран с първоначално предявен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК и с насрещен иск
по чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД.
По първоначално предявеният иск по чл. 124, ал. 1 ГПК, съдът намира следното:
По делото не е спорно и се доказа, че между страните е сключен процесният договор
за кредит с посоченото в исковата молба съдържание. Не се спори също, че кредитодателят –
ответникът по делото, е небанкова институция по смисъла на чл. 3 ЗПК, а ищецът е
физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е.
страните имат качествата на потребител по смисъла на чл.9 ал.3 ЗПК и на кредитор съгласно
чл.9 ал.4 ЗПК. С оглед предходното, по отношение на сключения договор за потребителски
кредит важат изискванията на специалния закон - ЗПК.
За неравноправния характер на клаузите в потребителския договор съдът следи
служебно и следва да се произнесе независимо дали страните са навели такива възражения
или не (в този смисъл е решение № 23/07.07.2016г. по т.д. № 3686/2014г., I т.о. на ВКС).
Доколкото в случая се касае за приложение на императивни материалноправни норми, за
2
които съдът следи служебно по аргумент от т. 1 на ТР № 1 от 09.12.2013г., постановено по
тълк.д. № 1/2013г. на ВКС, ОСГТК, нищожността на уговорките в процесния договор за
кредит може да бъде установена и приложена служебно от съда без от страните да е наведен
такъв довод.
С оглед гореизложеното, съдът намира, че предвидената в чл. 3 от процесния договор
неустойка за непредставяне на обезпечение, е нищожна, поради противоречие със законна.
Съгласно чл. 3, ал. 1 от договорните условия, потребителят се задължава в срок до
три дни, считано от датата на сключване на договора, да предостави на кредитора: 1/
банкова гаранция за сумата по кредита със срок на валидност 30 дни след крайния срок за
изплащане на задълженията по договора за кредит или две физически лица поръчители,
които да отговарят на посочените в чл. 3, ал. 1, т. 2 от договора условия. В чл. 3, ал. 2 от
договора е уговорено, че неизпълнението на задължението по чл. 3, ал. 1 от договора,
причинява вреди на заемодателя, като е определен и размерът на дължимата неустойка, а
именно 781,14 лева. Съдът намира, че клаузата от договора, установяваща, че длъжникът
дължи и неустойка за неизпълнение на задължението за осигуряване на обезпечение, е
нищожна и не поражда права и задължения за страните. Основното задължение на длъжника
по договора за потребителски кредит е да върне предоставените му в заем парични средства,
да заплати уговореното възнаграждение за ползването им и съответно реалните разходи по
събирането на задължението, но с процесната неустойка възстановяване на тези вреди не се
гарантира, поради което с неустойката не се осъществява обезщетителната й функция.
Липсва и обезпечителният елемент на неустойката, тъй като изначално не е ясно какви
вреди на кредитора би покрила тази неустойка. В интерес на кредитора е да подсигури
длъжник, който да бъде надежден и от когото да очаква точно изпълнение на договорните
задължения, като проверката за кредитоспособността на потребителя следва да предхожда
вземането на решението за отпускане на кредита, за което на кредитора са предоставени
редица правомощия да изисква и събира информация (чл. 16 и сл. ЗПК) и едва след анализа
й да прецени дали да предостави заемната сума. Не може да се приеме, че изпълнява и
санкционната функция, тъй като задължението на кредитополучателя отнасящо се до
осигуряване на поръчители не е определено като предварително условие за сключване на
договора, а регламентираните изисквания към поръчителите съдът преценява като утежнени
и затрудняващи получаването на информация за тях, чието реално изпълнение е
невъзможно в предвидения 3-дневен срок от подписване на договора, като по този начин се
нарушава и принципът за добросъвестност и равнопоставеност на страните. На следващо
място по отношение претендираната неустойка /при неосигуряване на обезпечение от
страна на длъжника/, съдът намира, че съгласно разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от ЗПК, при
забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за
времето на забавата. В случая, с процесната клауза за неустойка се добавя още едно
обезщетение за неизпълнение на едно акцесорно задължение- недадено обезпечение от
длъжника. Ето защо съдът намира, че клаузата за неустойка в договора за заем е
недействителна като противоречаща на законови разпоредби. При достигане до този правен
извод съдът съобрази постановките на т. 4 от ТР № 1/15.06.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г.
ОСТК на ВКС.
Предвид нищожността на посочената клауза, то посочената в нея сума от 781,14 лева,
поначало не следва да се дължи от кредитополучателя. Съгласно заключението на вещото
лице, ищеца е заплатил по процесния договор общо сумата 1482,16 лв. и доколкото сумата
за неустойка не се дължи изначално, то с постъпилите плащания са погасени главница и
лихви, като са останали дължими 603,69 лв. главница и 92,75 лв. лихва (т. 5 от заключението
на ССЕ). Предвид това, предявения установителен иск се явява изцяло основателен и
допустим, доколкото по делото се установи, че сумата за неустойка не е заплатена от
ищеца, платените от ищеца суми са такива за заплатени главници и лихва, като
възраженията на ответника в тази насока за недопустимост на иска са неоснователни.
3
По насрещния иск по чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД:
Ищеца претендира сумата от 62,50 лв., представляваща вноска за главница с падежна
дата 30.08.2023 г., дължима по Договора за кредит. Съгласно установената недействителност
на неустоечната клауза и заключението на вещото лице, дължимите от ищеца към
30.08.2023 г. суми са - 603,69 лв. главница и 92,75 лв. лихва (т. 5 от заключението на ССЕ).
Видно от погасителния план, считано от 30.08.2023г. до 28.12.2023г., кредитополучателя
дължи общо 5 бр. вноски за главница, всяка в размер на сумата от по 62,50 лв. или общо
сумата от 312,50 лв. Както беше посочено, съгласно заключеното на вещото лице,
дължимата главница по кредита е в размер на 603,69 лв., като ваещото лице е взело предвид
всички извършени от ищеца плащания до 21.07.2022г. С оглед на това, по делото се
установява, че ищеца не е заплатил дължимата на 30.08.2023 г. главница от 62,50 лв., поради
което предявения иск се явява изцяло основателен и доказан и като такъв следва да бъде
уважен.
По разноските:
При този изход на спора по главния иск, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответника
следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 50
лв. за заплатена ДТ. На основание чл. 38, ал. 2 вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв., ответникът следва
да заплати на адвокат М. В. М., сумата от 480 лв. с ДДС – възнаграждение за оказана
безплатна адвокатска помощ на ищеца. Съдът намира възражението за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на ищеца за неоснователно, доколкото същото се претендира
в предвидения минимум по чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г.
При изхода на спора по насрещния иск, на ищеца по него „..................“ ООД, се
дължат разноски, съобразно уважената част от иска. С оглед на това и съобразно чл. 78, ал. 1
ГПК, ответника по насрещния иск, следва да бъде осъден да заплати на ищеца по насрещния
иск, направените по делото разноски в размер на 550 лв., от които 50 лв. за заплатена ДТ,
400 лв. за депозит за вещо лице и 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „..................“ ЕООД, ЕИК
....................., със седалище и адрес на управление: гр. ................... партер, че В. М. Н., ЕГН:
**********, с постоянен адрес: гр. ....................... не му дължи сумата от 781,14 лв.,
представляваща неустойка за непредоставено обезпечение по Договор за предоставяне на
кредит № ......................
ОСЪЖДА В. М. Н., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. ....................... да
заплати на „..................“ ЕООД, ЕИК ....................., със седалище и адрес на управление: гр.
................... партер, сумата от 62,50 лв. (шестдесет и два лева и 50 стотинки),
представляваща вноска за главница с падежна дата 30.08.2023 г., дължима по Договор за
предоставяне на кредит № ......................, ведно със законна лихва върху сумата, считано от
датата на подаване на насрещната искова молба 09.03.2023 г., до окончателното изплащане
на вземането.
ОСЪЖДА „..................“ ЕООД, ЕИК ....................., със седалище и адрес на
управление: гр. ................... партер, да заплати на В. М. Н., ЕГН: **********, с постоянен
адрес: гр. ....................... сумата от 50,00 лв. (петдесет лева), представляваща направени по
делото разноски за заплатена държавна такса.
ОСЪЖДА „..................“ ЕООД, ЕИК ....................., със седалище и адрес на
управление: гр. ................... партер, да заплати на основание чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ЗАдв.
на адв. М. В. М. от АК-............. , сумата от 480,00 лв. (четиристотин и осемдесет лева) с
4
ДДС, представляваща възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ на ищеца В.
М. Н..
ОСЪЖДА В. М. Н., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр. ....................... да
заплати на „..................“ ЕООД, ЕИК ....................., със седалище и адрес на управление: гр.
................... партер, сумата от 550,00 лв. (петстотин и петдесет лева), представляваща
направени по делото разноски.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5