Р Е Ш Е Н И Е
№
12.11.2020 г., гр. Велинград,
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД ВЕЛИНГРАД, на двадесет
и шести октомври две хиляди и двадесета година в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ПЕНЧЕВА
и секретар Донка Табакова
като разгледа докладваното от съдия
Пенчева наказателно административен характер дело № 158 по описа за 2020 г., за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл. 59 и сл. ЗАНН
Образувано е по жалба на Т.Б.Т. против Наказателно постановление № 18-0367-001744
от 15.11.2018 г. на Началника на РУ Велинград към ОДМВР Пазарджик, с което на
жалбоподателя са наложени административни наказания глоба, както следва: 1./ за
нарушение на чл. 100, ал.1, т. 1 ЗДвП в размер на 10,00 лв., на основание
чл. 183, ал.1, т. 1, пр. 1 и 2 ЗДвП; 2./за нарушение на чл. 98, ал.1 т. 6 ЗДвП
в размер на 50,00 лв., на основание чл. 183, ал.4, т. 8 ЗДвП. На основание
Наредба № Iз-2539 на МВР на водача се отнемат 6 контролни точки.
Релевират се доводи за
незаконосъобразност на издадения санкционен акт, поради допуснати съществени
нарушения на материалния закон и процесуалните правила и се иска неговата
отмяна. Актът за установяване на административното нарушение не бил подписан от
свидетеля, присъствал при установяване на нарушението, в него и в издаденото
наказателно постановление не се съдържало описание на обстоятелствата от
състава на нарушението и по конкретно мястото на извършването му и
доказателствата, които го потвърждават. С поведението си жалбоподателят не е
осъществил вменените му нарушения.
В съдебно заседание, чрез адв. Малинов
и адв. Димитров-АК Пазарджик, поддържа жалбата.
Ответникът по жалбата РУ Велинград
към ОДМВР Пазарджик, счита жалбата за неоснователна, а наказателното
постановление за законосъобразно и моли да бъде потвърдено.
Жалбата е подадена в срок /препис от
обжалваното наказателно постановление е връчен на жалбоподателя на 28.02.2020
г., а жалбата е подадена на 05.03.2020 г./, от легитимирана страна, поради
което е процесуално допустима.
При преценка на представените по
делото писмени и гласни доказателства, съдът счита за установено от фактическа
страна следното:
На 02.06.2018 г., около 11,14 часа служителите
на РУ Велинград към ОДМВР Пазарджик, актосъставителя мл. автоконтрольор Т.М. и свидетеля
В. Стоянов извършили проверка на товарен автомобил „Дачия докер“, с рег. № СВ 1449 ММ, който спрял в близост до
бензиностанция „Газпром“, на изхода на гр. Велинград в посока Пазарджик. Автомобилът
управлявал жалбоподателят Т.Б.Т.. При проверката били изискани документи на
водача и автомобила-СУМПС и контролен талон, каквито Т. не представил.
На
водача бил съставен АУАН Серия Д № 504297/02.06.2018г. за това, че на
02.06.2018г., в гр. Велинград, на бул. „Хан Аспарух“, като водач на товарен
автомобил „Дачия докер“, с рег. № СВ
1449 ММ, собственост на „Уникредит Лизинг“ ЕАД управлява МПС, като не представя
СУМПС и КТ; водачът паркира на по-малко от 5 метра от кръстовище. Прието е, че
с това е осъществил съставите на нарушения на чл. 100, ал.1 т. 1 ЗДвП и чл. 98,
ал. 1 т. 6 от ЗДвП. Актът е съставен в присъствието на нарушителя и му е
надлежно връчен. При съставянето му не са направени възражения.
Въз
основа на така съставения АУАН, на 15.11.2018 г. е издадено атакуваното
наказателно постановление, с което на Т.Б.Т. са наложени административни
наказания: 1./ глоба в размер на 10, 00 лв. на осн. чл. 183, ал.1, т. 1, пр. 1
и 2 ЗДвП, за нарушение на чл. 100, ал. 1т. 1 ЗДвП и 2./ глоба в размер на 50,
00 лв., на осн. чл. 183, ал. 4, т. 8 ЗДвП, за нарушение на чл. 98, ал. 1,т. 6 ЗДвП.
В акта за установяване
на административното нарушение и в обжалваното наказателно постановление
фактическата обстановка е описана по идентичен начин. По идентичен начин са
посочени е и нарушените разпоредби.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Акт за установяване на административно нарушение Серия Д № 504297 от 02.06.2018г.
и Наказателно постановление № 18-0367-111744 от 15.11.2018г. са съставени от
компетентни органи, съгласно т.1.3 и т.2.8 от Заповед № 8121з-515/14.05.2018г.,
във вр. 189, ал.1 и ал.12 ЗДвП, в рамките на сроковете по чл. 34, ал.1, б. „в“
и ал. 3 ЗАНН.
Неоснователно е
възражението, че с неподписването на АУАН от свидетеля, присъствал при
установяване на нарушението е допуснато съществено процесуално нарушение,
представляващо самостоятелно основание за отмяна. Нарушението на процесуалните
правила е съществено, когато води до ограничаване на правото на жалбоподателя
да узнае за повдигнатото му административно обвинение и да участва пълноценно в
производството по налагане на административното наказание или препятства съда
да осъществи контрол за законосъобразност на производството. Макар в чл. 43,
ал. 1 ЗАНН да се съдържа изискване АУАН
да е подписан от поне един от свидетелите, посочени в него, нарушаването му не
налага отмяна на наказателното постановление. Неподписването на АУАН не
опорочава обективираното в него волеизявление на актосъставителя, нито
препятства възможността за събиране на доказателства. Като официален
свидетелстващ документ, съставен от длъжностно лице в кръга на неговата
компетентност, АУАН отразява факти от обективната действителност, които
актосъставителят е възприел. Подписът на
свидетеля в АУАН удостоверява, че посоченото в него лице като
свидетел е присъствал при съставянето му или при установяване на нарушението и обезпечава необходимия обем доказателства
за отразените факти. След като в АУАН се съдържат имената и адресът на
свидетеля, същият е в достатъчна степен индивидуализиран и може да бъде
установен, за да даде показания като свидетел за фактите, които нарушителят
може да оспори. Ето защо, неподписването на АУАН от свидетеля не представлява самостоятелно
основание за отмяна на наказателното постановление изцяло и следва да се счита
преодоляно на осн. чл. 53, ал. 2 ЗАНН.
В частта относно нарушението на чл.
100, ал. 1, т. 1 ЗДвП наказателното постановление е законосъобразно и следва да
се потвърди. Безспорно се установи от показанията на свидетелите М. и С., че
при извършената проверка от водачът са изискани свидетелство за правоуправление
и контролен талон, каквито не е представил. Видно е от представената по делото
справка за нарушител водач, че към дата 02.06.2018г. изисканите документи не са
му отнети по административен или съдебен ред за извършено нарушение по ЗДвП,
поради което обосновано може да се счита, че водачът, макар да притежава
такива, не ги представя при проверката.
При описание на
нарушението не са допуснати съществени процесуални нарушения. Същото е
индивидуализирано в необходимата степен, чрез посочване на обективните признаци
от неговия състав. За съставомерността на процесното нарушение е
правноирелевантно точното посочване мястото, където е извършено, доколкото всеки водач е длъжен да носи посочените в чл.
100, ал. 1 , т. 1 документи, независимо от мястото, където управлява МПС.
В частта относно констатираното нарушение на
чл. 98, ал. 1, т. 6 ЗДвП наказателното постановление е незаконосъобразно и
следва да се отмени.
Допуснато е съществено
процесуално нарушение на чл. 42, т. 3 ЗАНН и чл. 57, ал. 1 т. 5 ЗАНН.
Описанието на мястото на нарушението като гр. Велинград, ул. „Хан Аспарух“ е
непълно и създава неяснота къде точно е извършено паркирането на превозното
средство, предвид че се касае за нарушение на правилата за движение при
паркиране в близост да кръстовище.
Кръстовище по смисъла на § 6, т.
8 ДР ЗДвП е място, където два или повече пътя се пресичат, разделят се или се събират
на едно ниво, т.е. за законосъобразността на обжалвания акт е следвало да се
посочи, коя е улицата, с която се пресича ул. „Хан Аспарух“, респ. дали
посочената улица се разделя, или събира с друга, което не е сторено. В случая
допуснатото процесуално нарушение е съществено, защото препятства жалбоподателя
да узнае обективни признаци от състава
на нарушението, в което е обвинен и да упражни правото си на защита, като
възрази срещу посочените факти. Тези пропуски в АУАН и в наказателното
постановление не могат да бъдат санирани в съдебното производство, предвид
недопустимостта да се установяват нови
факти, невключени в тях, срещу които жалбоподателят не се е защитавал. Още
повече, че пред настоящата инстанция се установи, че мястото на нарушението е съвсем
различно от посоченото в АУАН и в обжалваното наказателно постановление.
По изложените
съображения, съдът счита подадената жалба за основателна в частта, с която на Т.Б.Т.
е наложено административно наказание глоба на осн. чл. 183, ал. 4, т. 8 ЗДвП и
в тази част наказателното постановление следва да се отмени, а в останалата
част да бъде потвърдено.
По отношение на
разноските съдът счита, че с оглед изхода на делото на жалбоподателя са дължат
разноски, на осн. чл. 63, ал. 3 ЗАНН, във вр. чл. 144 АПК, във вр. чл. 78, ал.
1 ГПК, съобразно частичното уважаване на жалбата.
По делото Т.Т. е
представляван от адв. Малинов-АК Пазарджик, като видно от представеното
пълномощно, осъществяваното процесуално представителство е на основание
безплатно предоставена правна помощ, поради което разноски се дължат не
по силата на сключения между страните договор, а на закона- чл.38, ал. 2 ЗА. Разноските
следва да се присъдят в полза на адв. Малинов. Размерът следва да се
определи по правилата на чл. 18, ал. 2, във вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № № 1 от 09. 07. 2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, съразмерно уважената част от жалбата и в случая
възлиза на 250,00 лв., в който размер искането за присъждане на
разноски следва да се уважи.
Воден от гореизложеното настоящият състав на Районен съд Велинград
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №
18-0367-001744 от 15.11.2018 г. на Началника на РУ Велинград към ОДМВР
Пазарджик, в частта, с която на Т.Б.Т., ЕГН: **********,*** е наложено административно наказание
глоба, за нарушение на чл. 100,
ал.1 , т. 1 ЗДвП в размер на 10,00 лв., на основание чл. 183, ал.1, т. 1, пр. 1
и 2.
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 18-0367-001744 от
15.11.2018 г. на Началника на РУ Велинград към ОДМВР Пазарджик, в частта, с
която на Т.Б.Т., ЕГН: **********,*** е
наложено административно наказание глоба,
за нарушение на чл. 98, ал.1 , т. 6 ЗДвП в размер на 50,00 лв., на
основание чл. 183, ал.4, т. 8.
ОСЪЖДА, на осн. чл. 63, ал. 3 ЗАНН, ОДМВР Пазарджик да заплати в полза
на адвокат Стефан Малинов АК Пазарджик
разноски в размер на 250,00 лв. /двеста и петдесет лева/.
Решението подлежи на обжалване
пред Административен съд Пазарджик в 14 - дневен срок от съобщението до
страните за изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Иванка Пенчева