РЕШЕНИЕ
№ 11
гр. Бургас , 24.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на двадесети януари, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Мариана Г. Карастанчева
Членове:Пламена К. Георгиева
Върбанова
Детелина К. Димова
при участието на секретаря Ани Р. Цветанова
като разгледа докладваното от Пламена К. Георгиева Върбанова Въззивно
гражданско дело № 20202100502254 по описа за 2020 година
Производството по делото пред настоящата съдебна инстанция е с правно основание
чл. 258 ГПК и сл. и е образувано по въззивна жалба на „Джи енд Джи-90“ ЕООД и „ДЕЛТА
ГАРД“ ООД, чрез пълномощник адв. Мариета Георгиева от АК-Бургас, против Решение №
1387/22.06.2020г., постановено по гр.д.№ 9467/2017г. по описа на РС-Бургас, с което е
уважен иск по чл.76 ЗС.В прекратителната част срещу първоинстанционното решение,
имащо характера на определение, частна жалба не е предявена, с оглед на което в тази му
част решението е влязло в законна сила.
Във въззивната жалба на първо място се изтъква, че съдът се е произнесъл по недопустим
иск,предявен от лице без активна процесуална легитимация.Това било така, тъй като към
датата на постановяване на съдебното решение ищцовото дружество нямало качеството на
наемател на процесните имоти. Изложени са факти и обстоятелства от правния спор,
изтъква се оспорване на договор за наем от 01.05.2016г. като неавтентичен и
неверен,приемане от районния съд като доказателство по делото в противоречие с
процесуалните норми на Анекс към същия договор за наем.Твърди се произнасяне от
районния съд по непредявен иск , за което са изтъкват конкретни доводи и
обстоятелства.Въззивниците излагат и конкретни съображения по съществото на спора,
като сочат игнориране от първоинстанционния съд на писмени доказателства,явстващи за
1
доброволно предаване владението на имота от „Хелио тур С“ АД на ответника „Джи енд
Джи 90“ ЕООД; некредитиране на свидетелски показания по делото,които се обсъждат от
въззивниците в жалбата .Моли се обезсилване на постановеното от първоинстанционния
съд решение и присъждане на разноските по делото. Предявено е искане за спиране на
допуснато от първоинстанционния съд предварително изпълнение на решението,тъй като
районния съд издал изпълнителен лист ,по който било образувано изпълнително дело и
насрочен въвод във владение на 21.07.2020г., от което щели да последват непоправими
вреди за въззивниците поради постановяване на недопустимо съдебно решение от
първоинстанционния съд.Сочи се във въззивната жалба, че се прилага ПДИ по така
образуваното изпълнително дело,чието спиране се претендира, каквато ПДИ обаче
настоящият състав на въззивният съд констатира, че липсва към въззивната жалба.В
проведените пред БОС съдебни заседания въззивните дружества се представляват от адвокат
Кривошиева, която поддържа въззивната жалба, моли уважаването й, претендира
присъждане на разноските по делото, за което представя и списък на разноските.
Постъпил е писмен отговор по въззивната жалба от „ ТХ Русалка Холидейз“ ЕООД ,
представлявано от Евгения Банева, чрез адвокат Мирослав Стойков, в който се заявява
становище за неоснователност на въззивната жалба на „Джи енд Джи 90“ ЕООД и „ДЕЛТА
ГАРД“ ООД по основание и по размер. Излагат се съображения за наличие на правен
интерес на „ТХ Русалка Холидейз“ ЕООД от водене на настоящия правен спор ,като се
излагат доводи по фактите- относно наличие на договор за наем и анекс към него , с който
договорът за наем се удължавал до 30.04.2021г.Изложени са съображения и относно
твърденията за процесуални нарушения, допуснати от първоинстанционния съд с приемане
като доказателство по делото на договор за наем от 4.04.2019г.;сочат се доводи относно
извършен въвод във владение на 21.07.2020г., 22.07.2020г. и 23.07.2020г. по изпълнителен
лист, издаден възоснова на обжалваното съдебно решение. На въвод от 04.08.2020г. бил
представен договор за наем между Ц. Ц. и „Хелио тур С“ АД ,за който от последното
дружество се твърди, че се оспорва като неистински документ. Въззиваемият твърди, че
видно от протоколи за въвод във владение по изп.д. на ЧСИ Бакалов, въззивните дружество
„Делта гард“ ООД и „ДЖИ ЕНД ДЖИ 90“ ЕООД не били намерени в имотите, предмет на
изп. д.№ 241/2020г. по описа на ЧСИ.От тези обстоятелства въззиваемият „ТХ Русалка
Холидейз“ ЕООД твърди, че въззивните дружества нямат право на въззивна жалба, тъй като
не са във владение на имотите и правния им интерес от въззивното производство е
отпаднал- „Джи енд Джи 90“ ЕООД вече не бил наемател и нямал правен интерес от
обжалване на решението, а „Делта гард“ ООД бил охранителна фирма на първото
дружество.Сочи се, че КЗП през месец август при извършена проверка установило, че „Джи
Би инвест груп“ ЕООД стопанисва имотът, за което се моли издаване на съдебно
удостоверение за да се представи по делото като доказателство и се установи
обстоятелството, че жалбоподателите не са във владение на имотите.Изложени са
съображения и по основателността на жалбата, касаещи обсъждане на доказателствения
материал по делото във връзка с твърденията на въззивниците в жалбата,анализ на
2
свидетелски показания, събрани от районния съд .Моли се издаване на съдебно
удостоверение, за да се снабдят с изпълнителното дело ,като конкретни обстоятелства, които
ще се доказват със същото, не се сочат в писмения отговор на „ ТХ Русалка Холидейз“
ЕООД.Заявено е и становище по искането за спиране на изпълнението по изп.д.№
241/2020г. по описа на ЧСИ Бакалов , което се намира за неоснователно, като се твърди, че
до първото съдебно заседание ще се представят протоколите на ЧСИ Бакалов от въводите,
както и договорите за наем за 13 години.Моли се въззивните жалби да бъдат оставени без
движение до заплащане от въззивниците на държавната такса по сметка на БОС; да се
оставят без уважение въззивните жалби на жалбоподателите и особеното им искане; да им
бъде върната въззивната жалба поради отпадане на правния интерес от обжалване, тъй като
„Джи енд Джи 90“ ЕООД напуснал самоволно къмпинга,а „ДЕЛТА ГАРД“ ООД била само
охранителна фирма, охраняваща къмпинг.
Идентичен е писмения отговор по въззивната жалба на „ХЕЛИО ТУР С“ АД,предявен в
качеството на третото лице-помагач на страната на ищеца-въззиваем „ТХ Русалка
Холидейз“ ЕООД .
С определение от №2465/24.09.2020г. настоящият въззивен състав е оставил без уважение
доказателствените искания на ищеца „ТХ Русалка Холидейз“ ЕООД и на третото лице–
помагач „ХЕЛИО ТУР С“ АД по изложени в него съображения; с определение от открито
съдебно заседание на 20.01.2021г. повторно заявено доказателствено искане от адвокат
Мирослав Стойков, като процесуален представител на въззиваемите дружества- за
приемане като доказателство по делото на анекс №2/16.04.2020г., е оставено без
уважение.По същество адвокат Мирослав Стойков претендира потвърждаване на
обжалваното първоинстанционно решение и присъждане на разноските по делото.
Разгледаните искове са с правно основание чл.76 ЗС.
При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция
констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, и с оглед обхвата на обжалването –
и допустимо.
При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху
първоинстанционното решение в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата
инстанция, след преценка на събраните пред районния съд доказателства, намира, че
решението е правилно, поради което следва да бъде потвърдено.Настоящият съдебен състав
счита, че установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така както е
изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с
доказателствения материал,като въззивният съд напълно споделя фактическите констатации
на първоинстанционният и по силата на чл. 272 ГПК препраща към тях.
Независимо от това и във връзка с оплакванията наведени във въззивната жалба е
необходимо да се добави и следното:
3
Между страните по делото не е спорно обстоятелството и от представените по делото
писмени доказателства се установява, че “Хелио-Тур-С“ АД е собственик на процесните
поземлени имоти, както и на изградени в тях мотел с рецепция и бунгала.
В исковата молба се твърди, че ищцовото дружество “ТХ Русалка Холидейз“ ЕООД е
наемател на процесните недвижими имоти, като облигационното правоотношение е
възникнало с наемодателя „Хелио-Тур-С“ АД възоснова на представени по делото договори
за наем от 05.01.2015г. и 01.05.2016г.,като с последващ анекс срокът на наемното
правоотношение е бил продължен.Предмет на наемния договор е предоставения под наем
процесен туристически обект срещу задължението на наемателя да заплаща посочена
наемна цена.
Свидетелката М. М.,работеща в дружеството-ищец от 2015година като управител на к-г
„Каваците“ заявява непосредствени свои впечатления от 19.06.2017г. , на която дата „…
навлязла чужда фирма в обекта“. Свидетелката заявява, че през пролетта започнало
почистването и подготовката за летния сезон, на 19.06.2017г. имало туристи на къмпинга,
макар че не е бил още разгара на сезона. В началото на месец юни 2017г. вече е имало и
назначени служители/видно и от приложените трудови договори./ На 19.06.2017г. следобед,
около 16-16,30 часа на свидетелката М. М. се обадила администраторката от портала , като
й заявила за проблем- през бариерата преминал Д. С.,който бил от „Делта гард“ ООД и бил
заедно с адвокат Мосинов;С. казал на свидетелката М., че до този момент е била управител
на къмпинга, а сега да си събира багажа. Със С. имало много хора- над 20 човека, които
влезли в къмпинга, седнали на заведението, изкарали железа и ножове демонстративно на
масите, стресирали туристите.В края на месец юли свидетелката М. напуснала къмпинга
заедно с персонала на фирмата, тъй като били обгазени докато вечеряли; всеки ден се
случвали някакви историйки и мръсни номера;един от хората на Спасов им хвърлил кофа с
фекалии;имало заплахи;някои от хората от „Делта гард“ се настанявали в бунгалата,
взимали си сами ключовете и влизали;започнали да събират пари от паркинга;свидетелката
М. заявява, че била принудена да храни служителите на „Делта гард“ ООД;имало случаи на
физическо посегателство спрямо един от служителите на свидетелката М.
Свидетелят П. Е., финансов директор на ТХ“Русалка Холидейз“ ЕООД, установява , през
2016г. в процесния къмпинг била само същата фирма, като зимния щат през 2017г. бил пет
служителя, а през лятото- около 25-30 човека.На 19.06.2017г. в къмпинга пристигнали група
мъже с три автомобила, а преди това пристигнал един бус; по-късно от рецепцията се
обадили, че там се намират Д. С. и адвокат Мосинов,които казали на св.Е. и на свидетелката
М. М., че са новите собственици на къмпинга.На следващия ден свидетелят Е. установил, че
са сменени ключалките на рецепцията,което станало през нощта.Няколко дни на рецепцията
работили двете фирми 50 на 50, след което от „Делта гард“ ООД спряли да ги допускат
там.Имало заплахи към персонала, обгазяване, заплахи;тъй като се страхували от
служителите на „Делта гард“ ООД,ги хранели безплатно.В тази насока са показанията на
свидетеля Д. Р., както и показанията на св.Милен Николов/работил като началник на РУ на
4
МВР-Созопол в периода 2015-2017г./Показанията на св. Николов установяват на възникнало
през 2017г. напрежение на к-г „Каваците“ при идване на охранителна фирма на същия
къмпинг,като „…..към онзи момент къмпингът се стопанисвал от фирма на Б.“; „….когато
дойдоха техните охранители, тогава възникна конфликтът с Б.“.Свидетелят Николов
установява и за това, че лицето С., както и няколко други лица, били задържани.
Подадени са били множество жалби до полицията, въз основа на които на 18.08. 2017г. е
било образувано и досъдебно производство – ПОР № 2382/2017г. на РП Бургас, ДП №
56/2018г. на ОСО при ОП Бургас – за престъпление по чл.323, ал.1 от НК. По същото са
били дадени указания от наблюдаващия прокурор за повдигането на обвинения на Георги
Дамянов, управител на ”Джи Енд Джи – 90“ ЕООД, както и на Д. С.
По делото е разпитан и свидетелят Б., работил за „Делта гард“ ООД като охранител,чиито
показания относно обстоятелствата:дали къмпингът е бил стопанисван от друга фирма към
момента, когато св. Бобчев пристигнал там от София,наличие на конфликти между
ТХ“Русалка Холидейз“ ЕООД и „Делта гард“ ООД, съдът не кредитира. Това е така, тъй
като показанията на този свидетел са уклончиви, непълни,налага се извода за повърхностно
и необективно излагане или премълчаване на факти и обстоятелства, което явства и при
извършената очна ставка със свидетелката М.; показанията на св.Б. противоречат на
останалия доказателствен материал, събран по делото –показания на другите свидетели,
както и писмените доказателства,приложени по делото като документация от НАП и
докладни от полицейската преписка. Съдът по същата причина не кредитира в пълнота и
показанията на свидетелките З. И. и М. Н./ бивши служителки на “ТХ Русалка Холидейз“
ЕООД и “Хелио- Тур-С“ АД/, тъй като те от една страна заявяват, че пристигнали в
къмпинга по-късно и нямат преки впечатления от началния момент на конфликта, а от друга
– в голяма степен те са взели участие в действията по установяването на фактическата власт
от ответните дружества върху обекта.Освен това от показанията от разпита на тези две
свидетелки прави впечатление следното: от една страна показанията им са обстоятелствени
и пълни, но от друга страна-неконкретни и неясни до степен да не могат да се извлекат
точни данни за случилото се на процесния къмпинг на процесната дата, респ.- в периода от
време, релевантен за спора.
Правилно районният съд е намерил,че представените от ответните дружества предварителен
договор за покупко-продажба и за наем на обекта, без значение дали са действителни или не,
са ирелевантни за спора по делото, тъй като държателят може да защити държането си на
недвижимия имот срещу всяко лице, което му го отнеме с насилие или по скрит начин –
дори и по отношение на собственика.
В разпоредбата на чл.68,ал.1 ЗС законодателят е дефинирал владението като
упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи лично или чрез
другиго като своя. Владението по своята правна същност представлява фактическо
състояние и е гарантирана от закона възможност за упражняване на фактическа власт върху
5
вещ без лицето, осъществяващо същата, да е собственик на вещта.
В разпоредбата на чл.68,ал.2 ЗС законодателят е определил държането е
упражняване на фактическа власт върху вещ, която лицето не държи като своя.
В случая безспорно ищцовото дружество ТХ“Русалка Холидейз“ ЕООД, като
наемател на процесните имоти, е техен държател.
Владелческата /посесорна/ защита представлява уредени от правото средства за
възстановяване на владението или държането като фактическо отношение, като тази защита
не зависи от това дали владението е добросъвестно или недобросъвестно;тази защита може
да бъде проведена срещу всяко трето лице, което нарушава владението или държанието,
включително срещу собственика на вещта и носителя на друго вещно право върху нея.
С нормата на чл. 76 ЗС е регламентиран един от видовете средства за защита на
владението/държането като фактическо състояние – в случаите, при които движимите вещи
и недвижимите имоти, върху които то се упражнява, са били отнети по насилствен или по
скрит начин, без значение дали тази власт се упражнява правомерно или неправомерно,като
посесорния иск следва да бъде предявен в преклузивния шестмесечен срок от момента на
отнемане на владението /съответно на държането/ срещу нарушителя. За разлика от иска по
чл. 75 ЗС, при иска по чл. 76 ЗС е ирелевантно обстоятелството колко време е
осъществявано владението. От значение е фактическата власт над вещта да е била
упражнявана към момента на извършване на отнемането. Съгласно доктрината и
константната съдебна практика отнемане на владение/държане по насилствен начин е
налице, когато е използвана физическа сила или заплаха срещу владелеца, а също и в
случаите, при които е употребена физическа сила по отношение на самата вещ /в т. см.
решение № 4/06.02.2012 г. по гр. д. № 388/2011 г. на ВКС, I ГО, постановено по реда на чл.
290 ГПК/. Съгласно последната съдебна практика, обективирана в Решение № 122 от
3.12.2020 г. на ВКС по гр. д. № 3549/2019 г., I г. о., ГК,владелческите искове, какъвто е
искът по чл.76 ЗС, имат за предмет фактическо състояние. По тези спорове съдът е
ограничен да установи само факти, а именно: факта на владение/държане, факта на
нарушение и кой владее/държи имота към момента на разглеждане на спора. Представените
документи за установяване правото на собственост се вземат предвид само доколкото
установяват факта на владение като фактическо състояние – чл. 357, ал. 2 ГПК.
По делото безспорно и категорично се установиха предпоставките за уважаване
на исковете с правно основание чл. 76 ЗС, а именно: 1/. наличие на установена фактическа
власт на ищцовото дружество върху процесните имоти и сгради,която власт не се установи
да е случайна и инцидентна, а трайна и постоянна с оглед сключените и продължени с анекс
договори за наем 2/. отнемане на фактическата власт от ответниците; 3/. това отнемане да е
извършено чрез насилие. Исковете по чл.76 ЗС са основателни относно двете ответни
дружества, тъй като нарушител по смисъла на чл.76 ЗС е както този, който първоначално е
отстранил фактическата власт на владелеца/държателя върху вещта, така и този, който е
6
получил владението/държането от нарушителя и с действията си отстранява фактическата
власт на владелеца/държателя върху вещта./вж. Решение № 981 от 30.12.2009 г. на ВКС по
гр. д. № 3759/2008 г., III г. о., ГК/.
Неоснователни са твърденията на въззивниците- за липса на активна процесуална
легитимация на ищецът ТХ „Русалка Холидейз“ ЕООД, за предявяване на иска по чл.76
ЗС.Това е така, тъй като от представените по делото договори за наем от 05.01.2015г. и
01.05.2016г., сключени между ищеца “ТХ Русалка Холидейз“ ЕООД и “Хелио-Тур-С“
АД/трето лице помагач на страна на ищеца/ се установява, че последното дружество е
предоставило за ползване на ищеца “ТХ Русалка Холидейз“ ЕООД процесния туристически
обект срещу заплащане на съответна цена, като срокът на наемното правоотношение е бил
продължен , видно от представен по делото последващ анекс от 23.05.2016г./ л. 979 от
делото на БРС/. Освен това, от показанията на разпитаните по делото свидетели /М. М., П.
Е., Д. Р., К. Н. и М. Н./,обстойно и внимателно анализирани с оглед твърденията на страните
по делото и събраните по същото писмени доказателства безспорно се установява, че към
датата /19.06.2019г./, на която от ищецът се твърди да е започнало отнемането на
процесния недвижим имот-туристически обект,последният е бил в държане на ищеца „ТХ
Русалка Холидейз“ ЕООД.
В същото време е видно, че исковата претенция, по която е образувано съдебното
производство по чл.76 ЗС, е предявена в БРС на 19.12.2019г.-т.е. спазен е и преклузивния
законов срок по нормата на чл.76 ЗС. Следователно, исковата претенция е предявена от
процесуално-легитимирано лице, каквото е ищцовото дружество в качеството на
наемател/държател/ на процесния терен и в законоустановения 6-месечен срок от датата на
отнемане на държането на имота . Искът е предявен срещу ответници-юридически лица,
които чрез своите органи са предприели отстраняване на държателя от фактическата власт
върху процесния имот и установяване на своя фактическа власт,респ.-в насока, целеща
владелецът да бъде лишен от възможността сам да упражнява фактическа власт. Както е
прието в решение № 214/25.10.2016 г. по гр. д. № 2345/2016 г. на ВКС, І ГО, постановено по
реда на чл. 290 ГПК, пасивно материалноправно легитимирано лице по иск на визираното
основание от ЗС, е както лицето, което непосредствено е извършило нарушението –
действията, довели до отнемане на владението, така и лицето, за което е извършено
нарушението. В дадената хипотеза действията, чрез който се отнема владението, се
осъществяват от ответника-въззивник „Делта Гард“ ООД в полза на ответника-въззивник
„Джи енд Джи-90“ ЕООД.
Неоснователни са изложените от въззивниците съображения относно доказателствената
сила и липсата на достоверна дата по смисъла на чл.181 ГПК на представените по делото от
ищцовото дружество договори за наем и последващ анекс към него. От изложените от
въззивниците твърдения във въззивната им жалба става ясно, че същите считат себе си за
"трето лице" по смисъла на чл.181 ГПК и че при оспорване датата на сключване на
договора за наем и последващия анекс ищецът е този, който следва да установи
7
достоверността й. "Трето лице" по смисъла на чл. 181, ал. 1 ГПК е това, което черпи права
от лицето, подписало документа и правата, които то черпи могат да възникнат само при
условие, че датата на възникването им предшествува датата на документа. Следователно,
хипотезата на чл.181 ГПК, на която въззивниците се позовават в жалбата си, касае тези
неучаствали в съставянето на документа лица, които черпят права от някой от издателите и
биха могли да бъдат увредени от неговото антидатиране. Другите неучастващи в документа
лица не са трети лица и спрямо тях посочената в документа дата важи. /вж. Решение № 235
от 4.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 176/2010 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Веселка
Марева/.
Неоснователни са съображенията на въззивниците, основани на твърдението- че
продълженият с анекса договор за наем изтекъл на 01.05.2020г. и районният съд не
съобразил това обстоятелство към датата на постановяване на съдебния акт на 22.06.2020г.
Изследването на този въпрос предполага по делото да е установено: или че ответниците са
възстановили фактическата власт на ищеца , или че ищецът сам е напуснал спорните
имоти, каквито твърдения и изводи не могат да се направят от събраните доказателства/ в
този смисъл Определение № 452 от 23.08.2018 г. на ВКС по гр. д. № 4647/2017 г., II г. о.,
ГК/.
Неоснователни са и твърденията на въззивниците- че съдът се произнесъл по
непредявен иск, тъй като с диспозитива на съдебното решение осъдил ответниците да
предадат мотел с площ от 1618кв.м. и рецепция с площ от 116 кв.м., а от исковата молба
било видно, че предмет на претенцията е мотел с рецепция с площ от 879 кв.м. На първо
място следва да се отбележи, че предмет на претенцията са поземлени имоти, подробно
идентифицирани от ищцовото дружество с площ,граници и сигнатура, ведно с изградени в
тях сгради,като цялата тази общност,предмет на исковата претенция , е уточнена от
приетата от районния съд техническа експертиза на в.л. Мариета Гълъбова , установяваща
кадастралния статут на процесните недвижими имоти. В същото време извършената от
вещото лице Христо Периклиев Христов експертиза /основно и допълнително
заключение,депозирани и приети от районния съд/ , предоставя съответните
параметри,уточнения и индивидуализация на всеки от обектите,съществуващи към момента
на изготвяне на заключението в конкретно заявените от ищеца поземлени имоти, предмет на
посесорната защита по чл.76 ЗС. От заключението на вещото лице Христо Периклиев
Христов се установява, че заявените от ищеца „мотел и рецепция с площ от 879 кв.м.“ ,
според АДС са с година на построяване 1991г.;по нотариален акт №***,т.*,рег.№1***,д.
№4**/20**г. сградата е едноетажна с площ от 763 кв.м.,като е налице и административна
сграда от 116 кв.м., описана в нотариалния акт. При огледа и измерванията вещото лице
Христо Периклиев Христов е установило, че сградата е двуетажна ,всеки етаж е с площ от
809 кв.м., в резултат на което разгънатата застроена площ на този обект /мотел/ е 1618
кв.м.,и административна сграда от 116 кв.м. В този смисъл и с оглед заключението на
вещото лице Христо Периклиев Христов от страна на ищцовото дружество е последвало
8
уточнение-индивидуализация на предмета на иска по чл.76 ЗС досежно обект-сграда
“мотел с рецепция“ с конкретно посочване на разгънатата застроена площ/квадратура по
начина, както е установена с експертизата на вещото лице Христо Периклиев Христов,
което правилно е прието от районния съд като уточнение на исковата
претенция.Осъдителният диспозитив,държан от районния съд в обжалваното решение, е
съобразен и в унисон с така приетото уточнение-индивидуализация на исковата претенция
досежно същия този обект.
Неоснователни са съображенията на въззивника „Джи енд Джи 90“ ЕООД,изложени във
връзка с твърдението му за доброволно получаване владението върху процесните имоти от
собственика „Хелио-тур-с“АД на основание т.7 от представен по делото Предварителен
договор за покупко-продажба от 07.04.2016г. Това е така, тъй като от показанията на
разпитаните по делото свидетели, водени от страна на ищцовото дружество, внимателно
анализирани и преценени както с оглед възможната тяхна заинтересованост, яснота и лично
възприемане на впечатленията им, така и във връзка с показанията на водените от страна
на ответниците свидетели и останалите по делото писмени доказателства, се налага извода,
че процесните недвижими имоти са били във фактическа власт на ищцовото дружество в
момента, в която са започнали действията на ответниците по отнемането й. На следващо
място следва да се отбележи, че при квалифициране като нарушение на
действията,извършвани от ответник по иска по чл. 76 ЗС, е без правно значение дали
същият притежава право да осъществява фактическа власт върху вещта, а само дали при
придобиване на фактическата власт спазва установения от закона ред за това. Следователно,
в хипотеза като настоящата, когато недвижими имоти са във фактическа власт на лице,за
което ответника счита, че то не следва да се намира в същите имоти,извеждането му от тях
не по установения ред представлява отнемане на владение чрез насилие.
По така изложените съображения и като препраща към мотивите на първоинстанционния
съд по реда на чл.272 ГПК , настоящият въззивен състав намира решението в обжалваната
част за правилно, обосновано и законосъобразно, което налага потвърждаването му .
На основание чл. 81 ГПК съдът следва да се произнесе по въпроса за разноските. С оглед
резултата по спора и на основание ч„л. 78,ал.3 ГПК в полза на ищеца-въззиваем “ТХ
Русалка Холидейз“ ЕООД следва да се присъдят разноски за адвокатска защита в размер на
1000 лева, извършени съгласно договор за правна защита и съдействие № **********.
Мотивиран от изложеното Бургаският Окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1387/22.06.2020г., постановено по гр.д.№ 9467/2017г. по
9
описа на РС-Бургас в обжалваната част.
ОСЪЖДА „Джи енд Джи-90“ ЕООД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр.Добринище, ул.”Васил Коларов” № 8, и “Делта Гард“ ООД, с ЕИК:
*********, седалище и адрес на управление: гр.София, ул.”Христо Белчев” № 2, ет.5, ап.8
да заплатят на “ТХ Русалка Холидейз“ ЕООД , с ЕИК: *********, седалище и адрес на
управление: гр.София, бул.”Витоша” № 103, съдебно-деловодни разноски в размер на
1000/хиляда/ лева.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред ВКС в 1-месечен срок от
съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10