Производството е по чл.33 и следващите от ЗАП. В жалбата си жалбоподателите Христо Петков Добрински, Кирилка Стоянов Семерджиева и Хайрие Шевкед Джаферова твърдят, че със заповед № 182/01.03.2005 г. на кмета на Община Кърджали е одобрен проект за частично изменение на застроителния план на гр.Кърджали относно УПИ І в кв.51, което им било съобщено на 19.03.2005 г. Не са съгласни с цитираната заповед. Твърдят, че в процесния имот по ПУП – ПЗ, одобрен през 1980 г., е следвало да се изгради сграда на БКС и една част от сградата е била изградена защото с настъпването на демократичните промени БКС било разформировано, като отпаднал последния етап от строителството и петното останало свободно. Една част от изградената сграда на БКС била продадена като жилищни апартаменти, а другата за офиси на фирми. През 2005 г. Община Кърджали решила да се изгради обект в УПИ І в кв.51, който обект чрез покрит пасаж се допирал до терасата на Христо Петков Добрински, чрез ажурна пергола. Христо Добрински и останалите жалбоподатели не желаели тяхната сграда в имот с пл.№ 2358 и обекта, който ще се изгражда, да имат допир, а напротив – във възражение до Община Кърджали искали проекта да бъде променен, като покрития пасаж отпадне и между двете сгради да има възможно най – голямото допустимо от закона разстояние. Община Кърджали отхвърлила тези искания с формалния отговор, че плана от 1980 г. не можел да се промени и в него се предвиждало свързано застрояване между жилищния блок на БКС и сградата в имот с пл.№ 2358. Тази теза противоречала на чл.134 от ЗУТ, който позволявал изменение на плана при определи обстоятелства. Молят съда да отмени заповедта на кмета на Община Кърджали като незаконосъобразна. В съдебно заседание жалбоподателят Христо Петров Добрински, чрез своя процесуален представител, поддържа жалбата, като твърди, че РУП е изработен в несъответствие с изискванията на закона и при изработването му има редица допуснати нарушения. Претендира разноски. Ответникът – Община Кърджали, чрез своя процесуален представител, оспорва подадената жалба. В представено по делото писмено становище излага съображения за нейната неоснователност. Излага съображения, че посочените в чл.20, т.1, 2 и 3 нормативи от Наредба № 7 за ПНУОВТУЗ са приложими за урегулирани имоти и квартали като цяло, а не за малка част от тях. РУП не третирал целия УПИ І, поради което било незаконосъобразно да се установява несъответствие на предвижданията на ПУП – РУП и изискванията на чл.7 от наредбата. Разпоредбата на чл.20 от наредбата следвало да се потнесе към УПИ І, чиито граници съвпадали с тези в кв.51 и бил с известна площ, застрояване и етажност. В обхвата на процесния РУП не съществували граници и площ на обособен УПИ, за който да бъдели изчислени параметрите на застрояване – плътност на застрояване, интензивност на застрояването, плътност на озеленяването – чл.9, 10, 11 и 12 от Наредба № 7. Счита, че с процесния РУП, в пълно съответствие с действуващия ПУП – ПРЗ, били запазени точно сградата в план, минималните разстояния до имотни граници, максималната й височина и билото, броя на етажите, формата и наклона на покрива и архитектурните връзки между сградите. След като целта на изработването на РУП била да “определи точно очертанията на сградите в план” – чл.113, ал.4, т.1 от ЗУТ, не можело да се определя линията на застрояване в южна и източна посока като несъответствие на РУП с ПУП. Още повече, че съгласно чл.134, ал.6 от ЗУТ “когато при прилагането на действащ ПУП се променят само разпределението и конфигурацията на предвидените сгради без да се променят начина и характера на застрояване и правилата и нормативите за съответната устройствена зона, не е необходимо да се изменят тези планове”. В тези случаи конкретното застрояване се определяло с виза. Обектът не можел да се изгради без “архитектурно художествен елемент – ажурна конструкция”, тъй като това означавало да не се спази и сега действащия ПУП – ПРЗ. При същият ПУП, предвиждащ свързани сгради в УПИ за комплексно застрояване, не съществували отстояния между отделните сгради и в този смисъл отразеното в Наредба № 7, приложение 2, положение 8, предл.1 била неприложима, защото се отнасяла за свободно стоящи сгради. В случая били налице изискванията на Наредба № 7, приложение 2, положение 15, предл.1 Моли съда да отхвърли жалбата и да му се присъди юрисконсултско възнаграждение. Заинтересованите страни Атанас Делчев Петров, Георги Кирчев Стоилов, Гюлфидан Балканлъ и Илхан Балканлъ, не взимат становище по жалбата. Заинтересованата страна Гюрсел Ферад Мюслюм, чрез своя процесуален представител, оспорва подадената жалба. В представено по делото писмено становище излага подробни съображения в подкрепа на твърденията си. Счита, че процесния РУП не противоречи на действащия ПУП, както и че с него не само се спазва ПУП, но и се осигурява безпрепятствено ползване на съществуващите отвори – витрини, прозорци и входове. Моли съда да отхвърли жалбата, като му се присъдят и направените по делото разноски. Представителят на Окръжна прокуратура – Кърджали счита, че жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли. Окръжният съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, прие за установено следното: Жалбата е подадена от лица, имащи интерес от обжалването и в срок, поради което е допустима. Разгледана по същество същата е основателна. Видно от представения по делото акт изх.№ 94-Г-62/21.06.2004 г., кметът на Община – Кърджали, на основание чл.135, ал.3 във връзка с чл.134, ал.1, т.1, чл.124, ал.3 и чл.113, ал.1 и 2 от ЗУТ и постъпило искане от Гюрсел Ферад Мюслюм, заявено с молба с вх.№ 94-Г-62/02.06.2004 г., е разрешил да се изработи ПУП – РУП на част от УПИ І – за жилищен комплекс, ресторант, магазин, сграда на БКС и комплексно строителство кв.51 на гр.Кърджали, в обхват по приложена скица. В мотивите към цитираният акт е посочено, че конкретизирането на действащия подробен устройствен план се налага заради променените обществено – икономически условия, при които е бил съставен плана през 1980 г., появилите се нови собственици, вследствие на извършени продажби и реституция и необходимостта предвиденото застрояване да отговаря на изискванията на ЗУТ и чл.50 от ЗС. Въз основа на разрешението бил изработен РУП за част от УПИ I - "за жилищен комплекс, ресторант, магазини, административна сграда на БКС", кв. 51 по плана на гр.Кърджали и същия е внесен в техническата служба на Община Кърджали за одобрение. Видно от Протокол № 2/26.01.2005 г. назначеният със заповед на кмета на общината Експертен съвет по устройство на територията е рÓзгледал постъпилите възражения срещу процесния ПУП – РУП, като е върнал същия с посочени указания. От представения по делото Протокол № 3/16.02.2005 г. на назначеният със заповед на кмета на общината Експертен съвет по устройство на територията се установява, че с искане вх.№ АС-ОП-27 от 08.02.2005 г. на Гюрсел Ферад Мюмюн е бил внесен за преразглеждане ПУП-РУП за част от УПИ І в кв.51, към който била приложена допълнителна обяснителна записка и изследване по чл.76, ал.2 от Наредба № 7 за ПНУОВТУЗ. Видно от цитираният протокол ЕСУД е приел ПУП-РУП за част от УПИ І за жилищен комплекс, ресторант, магазини и административна сграда на БКС, кв.51 гр. Кърджали с посочени забележки, които да бъдат изпълнени в следваща фаза на проектиране. Със заповед № 182/01.03.2005 г. кметът на Община Кърджали, на основание чл.129, ал.2 от ЗУТ във връзка с чл.134, ал.1, т.1, чл.124, ал.3 и чл.113, ал.1 и 2 от ЗУТ и Решение 0 24 по протокол № 3/16.02.2005 г. на ЕСУТ, е одобрил ПУП-РУП на част от УПИ І в кв.51 по плана на гр.Кърджали. В мотивите към заповедта е посочено: «уточняване начина на застрояване във връзка с учредено от Община Кърджали право на строеж върху общински терен от 230 кв.м. /договор от 06.04.2000 г./ при спазване изискванията за отстояния до заварените сгради. Конкретизирането на действащия подробен устройствен план се налага заради променените обществено – икономически условия, при които е бил съставен плана през 1980 г., появилите се нови собственици, вследствие на извършени продажби и реституция и необходимостта предвиденото застрояване да отговаря на изискванията на ЗУТ. От назначената по делото тройна съдебно – техническа експертиза се установява, че работният устройствен план /РУП/ предвижда застрояване в югоизточния ъгъл на УПИ І, кв.51 по плана на гр.Кърджали със строителна линия наизток, отстояща от съответната регулационна линия на 0.50 кв.м. и строителна линия на юг,съвпадаща със съответната регулационна линия. Експертизата установява, че застрояването в обсега на процесния РУП по вид е допряно на север на нивото на полуподземния етаж с кота 239,00 и свободно на запад на същото ниво, както и че застрояването е свободно на север на нивото на 1-вия надземен етаж с кота 241,70 и свободно на запад на същото ниво, а по характер е ниско – двуетажно на изток и ниско – двуетажно на запад. В тази връзка от констативната част на тройната експертиза се установява, че в случая е налице подробен устройствен план – застроителен и регулационен план /ПУП-ЗРП/, одобрен със заповед № 260 от 14.05.1980 г., в сила и понастоящем, който предвижда застрояване по вид – допряно на север и допряно на запад, на полуподземния и надземния етаж, а по характер ниско – едноетажно на изток и ниско – двуетажно на запад. Установява също така, че по действащия ПУП линиите на застрояване – строителните линии в УПИ, по която задължително се разполагат сградите на основното застрояване, на изток и на юг са изтеглени навътре от съответните регулационни линии. Съгласно чл.113, ал.1, изр.2-ро от Закона за устройство на територията /ЗУТ/, с работен устройствен план не може да се променят характерът и начинът на застрояване, предвидени с действащия подробен устройствен план. Съгласно § 5, т.20 от ДР на ЗУТ, “начин на застрояване” е разположението на сградите и постройките на основното и допълващото застрояване в урегулираните поземлени имоти. В тази връзка от назначената по делото и обсъдена по–горе тройна съдебно-техническа експертиза се установява, че е налице несъответствие на начина на застрояване в предвижданията на процесния РУП по отношение на начина на застрояване, предвиден в действащия, на основание § 6, ал.1, изр.1-во от ПР на ЗУТ, ПУП – ПРЗ. Така от назначената тройна съдебно – техническа експертиза се установява, че процесния РУП, с предвижданията си променя начина на застрояване – от допряно на север и допряно на запад в полуподземния и надземния етажи, по действуващия ПУП – ПРЗ, на допряно на север и свободно на запад в полуподземния етаж – кота 239,00, и свободно на север и свободно на запад в първия надземен етаж – кота 241.70. Съгласно чл.25 от ЗУТ, застрояването в урегулирани поземлени имоти се определя с външни и вътрешни линии на застрояване, до които според предвиждането на подробния устройствен план могат да се разполагат или по които задължително се разполагат сградите в приземното им ниво. А съгласно чл.75 от Наредба № 7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони /ПНУОВТУЗ/, застрояването в урегулираните имоти се извършва съобразно линиите на застрояване, определени с подробния устройствен план, съгласно изискванията на чл. 25 - 35 ЗУТ. Алинея втора на посочената разпоредба предвижда, че с подробния устройствен план се определят линии на надземното застрояване и линии на подземното застрояване, които могат да бъдат: 1.задължителни линии, до които е задължително да се разположи застрояването; 2.или ограничителни линии, до които застрояването може да се разположи (или може да отстъпи навътре от тях). В тази връзка от цитираната експертиза се установява, че в процесния РУП са нарушени линиите на застрояване, които са изнесени извън указаните в действуващия ПУП – ПРЗ. Така от гореизложеното се установи, че процесния работен устройствен план предвижда застрояване в югоизточния ъгъл на УПИ І, кв.51 по плана на гр.Кърджали със строителна линия наизток, отстояща от съответната регулационна линия на 0.50 кв.м. и строителна линия на юг,съвпадаща със съответната регулационна линия, а по действащия ПУП линиите на застрояване – строителните линии в УПИ, по които задължително се разполагат сградите на основното застрояване, на изток и на юг са изтеглени навътре от съответните регулационни линии. Експертизата установява също така, че с предвидения купол на югоизточния ъгъл височината на сградата надхвърля 10,00 метра, с което на основание чл.23, ал.1, т.2 от ЗУТ е налице средно застрояване. При това положение следва да се приеме, че с предвижданията си процесният РУП променя и характерът на застрояване /чл.23, ал.1 от ЗУТ/ в югоизточния ъгъл на процесната сграда – от ниско застрояване до 10,00 метра височина, на средно застрояване с височина над 10,00 метра. Съдът възприема горните констатации на назначената по делото тройна съдебно – техническа експертиза, които констатации впрочем не се опровергават от останалите по делото доказателства. При това положение следва да се приеме, че решението на процесния РУП за застрояване е в нарушение на чл.113, ал.1 от ЗУТ, съгласно който работния устройствен план се изработва въз основа на действащ подробен устройствен план по чл.110, ал.1, т.1, т.2 и т.3, като с него не могат да се променят характерът и начинът на застрояване, предвидени с действащия подробен устройствен план. Същият нарушава чл.103, ал.4 от ЗУТ, съгласно който всеки устройствен план се съобразява с предвижданията на устройствените схеми и планове от по-горна степен, ако има такива, и представлява по отношение на тях по-пълна, по-подробна и конкретна разработка. Това е така, тъй като от гореизложеното се установи, че така изготвения РУП, одобрен с обжалваната заповед на кмета на Община Кърджали, променя както характера, така и начина на застрояване, предвидени с действуващия ПУП, одобрен през 1980 г. и по същество изменя последния. Така от изложеното по – горе се установи също, че в процесния РУП са нарушени линиите на застрояване, които са изнесени извън указаните в действуващия ПУП – ПРЗ, което е в противоречие на закона. Ето защо неоснователен е направения в писменото становище на представителя на ответника довод за приложението на чл.134, ал.6 от ЗУТ, тъй като тази разпоредба е приложима в случаите когато не се променя начинът и характера на застрояването. При това положение настоящият състав намира, че заповедта на кмета на Община Кърджали, с която се одобрява процесния РУП, е незаконосъобразна. Освен изложеното по – горе, следва да се отбележи и следното: Съгласно чл.113, ал.1 от ЗУТ работният устройствен план се съставя за ограничена част от територията (отделен урегулиран поземлен имот или група урегулирани поземлени имоти). В тази връзка, по делото не е спорно, че процесния РУП не е изготвен за отделен урегулиран имот, а е изготвен и впоследствие одобрен за «част от УПИ І...». Освен това, съгласно чл.113, ал.2 от ЗУТ, работен устройствен план се съставя по искане на възложителя за конкретизиране на действащия подробен устройствен план само при условията на чл. 36 или при свързано застрояване в повече от два урегулирани поземлени имота. В тази връзка, нито от акта на кмета на общината, с който се разрешава изработването на РУП, нито от заповедта за последващото му одобряване, предмет на съдебен контрол, се установява да е налице някое от посочените в чл.36 от закона условия, при които се съставя работен устройствен план, като в случая не е налице и хипотезата на свързано застрояване в повече от два урегулирани поземлени имота. Следва да се отбележи, че посочените в заповедта променени обществено – икономически условия са предпоставка за изменение на влязъл в сила общ устройствен план по смисъла на чл.134, ал.1, т.1 от ЗУТ /на каквото основание впрочем е и издадена заповедта/, но не и условие за съставяне на работен устройствен план. Всъщност от мотивите към заповедта се установява ,че РУП е одобрен за да се уточни начина на застрояване във връзка с учредено от Община Кърджали право на строеж върху общински терен от 230 кв.м. по договор от 06.04.2000 г. С оглед гореизложеното, съдът намира, че заповедта на кмета на Община Кърджали, с която е одобрен ПУП – РУП на част от УПИ І в кв.51 по плана на гр. Кърджали, е незаконосъобразна и като такава същата следва да се отмени. При този изход на делото следва да се осъди ответникът – Община Кърджали да заплати на жалбоподателя Добрински направените по делото разноски за адвокат в размер на 100 лева. Водим от изложеното и на основание чл.215, ал.1 във връзка с чл.132, ал.1, т.3 от ЗУТ, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ заповед № 182/01.03.2005 г. на кмета на Община Кърджали, с която на основание чл.129, ал.2 от ЗУТ във връзка с чл.134, ал.1, т.1, чл.124, ал.3 и чл.113, ал.1 и 2 от ЗУТ и Решение № 24 по протокол № 3/16.02.2005 г. на ЕСУТ, е одобрен ПУП-РУП на част от УПИ І в кв.51 по плана на гр.Кърджали, като незаконосъобразна. ОСЪЖДА Община Кърджали да заплати на Христо Петков Добрински от гр. Кърджали, ул.”Републиканска” № 10, с ЕГН ********** направените по делото разноски в размер на 100 лева. Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател : Членове : 1.
2.
Особено мнение на съдия К.Димов по адм.д. № 25/2005 г.
Обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган в предписаната от закона форма, като при издаването му не е нарушен материалния закон. Застроената площ на сградата включва необходимия и задължителен проход, съгласно изискванията на §5, т.15 от ДР на ЗУТ и чл.71, ал.4 от Наредба № 7/21.12.2003 г. Тази застроена площ е обща и поради това не се присъединява към новопроектираната сграда. Затова не съществува разлика в застроена площ и учреденото право на строеж, както неоснователно се сочи в жалбите. На следващо място действащия ПУП-ПЗ е без посочена етажност за частта на одобрения РУП. В случая се касае за ниско застрояване – до 10 м., поради което етажността е ирелевантна за изработването на РУП. Впрочем, целта на РУП е да конкретизира застрояването в рамките, очертани с действащия ПУП. На следващо място, разглежданият случай не касае хипотезата на чл.21, ал.2 от ЗУТ, тъй като този текст се отнася за имоти в режим на свързано застрояване на имотната граница между два и повече УПИ, а процесните сгради са разположени в един имот – УПИ – І, кв.51 по плана на гр.Кърджали. В този смисъл не може да съществува разстояние между съществуващата сграда с пл.сн. № 2358 и новопредвидената при комплексно застрояване, тъй като на първо ниво по ул.”Републиканска” РУП запазва ПУП-ПЗ като предвижда допряно застрояване с проход. Разстоянието от 6.327 м. конкретизира застрояването на второ ниво на новата сграда спрямо съществуващата жилищна сграда с пл. № 2358, което на основание чл.36, ал.1 от ЗУТ и чл.101, ал.1 от Наредба № 1/21.12.2003 г. е отдръпнато. Ето защо съдът не възприема заключението на вещото лице в тази му част, както и доводите на жалбодателите. РУП не може да определя плътността и интензивността на застрояването, както и необходимата озеленена площ. Що се отнася до т.нар. “улеснен достъп на трети лица” до сградата в пл. № 2358, то това обстоятелство не е установено от събраните по делото доказателства, а и не може да бъде критерий за законосъобразността на обжалваната заповед.
Съдия:
|