Решение по дело №663/2016 на Районен съд - Самоков

РЕШЕНИЕ

№58

гр. Самоков, 30.04.2018 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

САМОКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, пети състав, в публичното съдебно заседание, проведено на втори октомври през две хиляди и седемнадесетата година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ  ЯНКО ЧАВЕЕВ

                                          

при участието на секретаря Евелина Пейчинова сложи за разглеждане докладваното от съдията гр. д. № 663 по описа на съда за 2016 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

„Диана експрес – ойл” ЕООД, гр. Самоков е предявило срещу Спас Ангелов Механджийски от гр. Самоков, действащ като регистриран земеделски производител, иск за заплащане на сумата 2100 лв., дължима на основание сключен между страните на 01.05.2014 г. договор за наем за ползване на част от склад, с площ 350 кв. м., находящ се на адрес гр. Самоков, ул. „Македония” № 82 и представляваща сума на наема за месеците декември 2014 г., април, май, юни и юли 2015 г., ведно със законната лихва върху тази сума от предявяване на иска до окончателното й изплащане.

Твърди се в исковата молба, че на 01.05.2014 г. страните сключили писмен договор за наем, по силата на който ищецът предоставил на ответника за временно възмездно ползване част от склад, с площ 350 кв. м., находящ се на горепосочения адрес, а ответникът се задължил да заплаща на ищеца наем в размер 420 лв. месечно с ДДС. Договорът бил сключен за срок от една година, но поради липса на изрично изявление на която и да е от страните за неговото прекратяване, срокът му бил продължен за още една година. За месеците декември 2014 г. и от април до юли 2015 г. включително ответникът не платил на ищеца дължимия наем, поради което договорът бил прекратен на 01.08.2015 г. До предявяване на иска ответникът не платил претендираните суми. Ищецът е поискал и присъждане на разноските по делото.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е представил отговор на исковата молба, в който е оспорил иска и е заявил становище за неговата неоснователност. Твърди, че в целия период на договора лично и в брой е заплащал дължимия наем на управителя на ищцовото дружество. Изтъква, че към исковата молба не е приложена фактура за наем за м. май 2015 г. Прави възражение за прихващане на претендираното от ищеца вземане със свое насрещно вземане срещу него за сумата 2777,80 лв., представляваща стойността на разходите за извършване на подобрения в имота – предмет на договора за наем, представляващи изработка, доставка и монтаж на метална врата с височина 3,5 м. и широчина 3 м. и ремонт на част от покривната конструкция над вратата на склада. Моли за отхвърляне на иска и претендира разноски.

Пред съда ищецът се представлява от пълномощника си адв. Пл. Механджийски, който заявява, че поддържа иска и оспорва възражението за прихващане.

Ответникът, чрез пълномощника си адв. Е. Атанасова, поддържа пред съда становището по иска и направеното възражение за прихващане, заявени с отговора на исковата молба. В съдебно заседание на 13.02.2017 г. пълномощникът на ответника допълва, че посочените подобрения са извършени по устна уговорка между страните с изричното съгласие на наемодателя, който не се е противопоставил на извършването им и потвърждава след извършения в същото съдебно заседание доклад на делото по чл. 146, ал. 1 от ГПК, че вземането на ответника – предмет на възражението за прихващане, е за разходите, направени за извършване на описаните в отговора на исковата молба подобрения.

Съдът, като прецени по свое убеждение събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

С представения и неоспорен писмен договор за наем, сключен на 01.05.2014 г., страните са се съгласили ищцовото дружество да предостави на ответника, действащ като земеделски производител, за временно и възмездно ползване за картофохранилище част от склад, с площ 350 кв. м., в гр. Самоков, ул. „Македония” № 82, а ответникът да заплаща месечен наем в размер 350 лв. без ДДС, платим в брой или по банков път до 5-то число на месеца, за който се отнася. Страните са уговорили, че срокът на действие на договора е една година от датата на предаване на имота на наемателя. Не е спорно посоченото в договора обстоятелство, че фактическата власт върху имота – предмет на договора е предадена на наемателя на 01.05.2014 г. Също така страните са се съгласили, че действието на договора автоматично се продължава за нов едногодишен срок освен ако някоя от страните не уведоми другата за желанието си да прекрати договора не по-късно от един месец преди изтичането на първоначално уговорения срок.

С исковата молба са представени и 5 бр. издадени от ищеца фактури с №№ **********/02.12.2014 г., **********/06.04.2015 г., **********/04.05.2015 г., **********/01.06.2015 г. и **********/01.07.2015 г. Получател по фактурите е ответникът и те са издадени за наем по договор – съответно за м. декември 2014 г., за м. април 2015 г., за м. май 2015 г., за м. юни 2015 г. и за м. юли 2015 г., в размер по 350 лв. месечно без ДДС, а с включен ДДС – по 420 лв. месечно. 

С отговора на исковата молба е представен договор от 10.05.2015 г., с който ответникът е възложил на Борислав Георгиев Гълъбов от гр. Самоков да извърши изработка, доставка и монтаж на метална врата с размери 3,50 м. височина/3,00 м. ширина за склад за картофохранилище с площ 350 кв. м., находящ се в гр. Самоков, ул. „Македония” № 82, както и ремонт на част от покривната конструкция над вратата на същия склад. С този договор ответникът се е задължил да заплати на Борислав Гълъбов възнаграждение за извършената работа в размер 2690 лв., в т. ч. за врата 1920 лв., включваща материали – 970 лв. и труд 800 лв., а за ремонт на покрив над вратата – 770 лв. за труд.

Ответникът е представил и двустранно подписани приемо-предавателен протокол и разписка от 28.05.2015 г. В приемо-предавателния протокол е посочено, че ответникът е приел от Борислав Гълъбов без възражения работата, извършена по договор от 10.05.2015 г., а в разписката е посочено, че във връзка с изпълнение на същия договор Гълъбов е получил от ответника следните суми: 2690 лв. и 87,80 лв., или общо 2777,80 лв. В представена стокова разписка № 1007 /без дата/ е посочено, че Борислав Гълъбов е получил от Венцислав Гелов материали /поцинкована ламарина, тръби, винкел и грунд/ в посочените видове и количества, на обща стойност 987,80 лв.

Според приетото заключение на в. л. Ж.Д. по основната съдебно-счетоводна експертиза гореобсъдените 5 бр. фактури са осчетоводени в счетоводството на ищеца и по тях няма постъпили плащания. Съгласно чл. 29, ал. 1, т. 1 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/ ответникът няма задължение за водене на счетоводство.

По делото са назначени три допълнителни съдебно-счетоводни експертизи. Те са възложени на същото вещо лице и заключенията по тях са приети по делото.

Според заключението по първата допълнителна съдебно-счетоводна експертиза /л. 45-48 от делото/ в дружеството „Венцислав Гелов” ЕООД няма втори екземпляр на стокова разписка № 1007 и не е възможно да се установят дата и реквизити на такава. За лицето Борислав Георгиев Гълъбов от гр. Самоков няма подадена годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2015 г., а към датата на извършената от експертизата проверка /15.03.2017 г./ за същото лице не е подадена и такава данъчна декларация за 2016 г., но срокът за подаването й е 02.05.2017 г. Плащането на наема от страна на наемателя ЗП Спас Механджийски е извършвано само на каса, видно от приложените банкови извлечения. Като вносител е отбелязан ЗП Спас Механджийски, а фактически вносител на конкретните суми /вж. и допълнителните пояснения от вещото лице при защитата на заключението му в с. з. на 27.03.2017 г./ са били Бояна Механджийска, Станка Механджийска /еднократно/ и Спас Механджийски.

Според това заключение и приложените към него неоспорени дневни отчети по сметка на „Диана експрес – ойл“ ЕООД в „СИ Банк“ ЕАД /л. 49-56 от делото/, от страна на ЗП Спас Механджийски са извършени следните плащания: на 07.05.2014 г. е внесена сумата 840 лв. с посочване, че представлява наем за м. 04 и м. 05.2014 г.; на 16.05.2014 г. е внесена сумата 420 лв. с посочване, че представлява наем за м. 05.2014 г.; на 08.08.2014 г. е внесена сумата 840 лв. с посочване, че представлява наем за м. 06 и м. 07.2014 г.; на 24.02.2015 г. е внесена сумата 840 лв. с посочване, че представлява наем на склад; на 19.03.2015 г. е внесена сумата 840 лв. с посочване, че представлява наем за 2 месеца; на 23.04.2015 г. е внесена сумата 420 лв. с посочване, че представлява вноска за наем; на 18.05.2015 г. е внесена сумата 420 лв. с посочване, че представлява вноска за наем; на 03.07.2015 г. е внесена сумата 420 лв. с посочване, че представлява вноска по наем.

Втората допълнителна съдебно-счетоводна експертиза е допусната за отговор на въпроса какви основания за извършване на банковите преводи чрез касата на банка „СИ Банк” ЕАД към банковата сметка на ищцовото дружество са посочени във вносните бележки, респ. в други равнозначни документи за извършване на онези вноски, за които се отнасят приложените към заключението по първата допълнителна съдебно-счетоводна експертиза дневни отчети по сметката на ищеца в тази банка за 24.02.2015 г., 19.03.2015 г., 23.04.2015 г., 18.05.2015 г. и 03.07.2015 г. Според заключението на в. л. Д. по втората допълнителна съдебно-счетоводна експертиза, от предоставените й от „СИ Банк” ЕАД, клон Самоков копия от вносни бележки от системата на банката за извършени плащания на горните дати се установява, че в тях са посочени следните основания за плащане: за 24.02.2015 г. – „наем на склад”; 19.03.2015 г. – „наем за два месеца”; 23.04.2015 г. – „вноска за наем”; 18.05.2015 г. – „вноска за наем”; 03.07.2015 г. – „вноска по наем”.

Установява се от заключението на в. л. Д. по третата допълнителна съдебно-счетоводна експертиза, че размерът на платения наем от ЗП Спас Механджийски на „Диана експрес – ойл“ ЕООД за периода от 01.05.2014 г. до 01.08.2015 г. е общо 5040 лв.

При така установените факти, правните изводи на съда са следните:

Ищецът – търговско дружество е предявил срещу ответника – физическо лице, действащо като регистриран земеделски производител, иск с правно основание чл. 232, ал. 2 от ЗЗД.

Ответникът е направил възражение за погасяване на вземането – предмет на иска чрез прихващане със сумата 2777,80 лв., представляваща направените от ответника разходи за подобрения, извършени със съгласието на ищеца и изразяващи се в изработка, доставка и монтаж на метална врата с височина 3,5 м. и широчина 3 м. и ремонт на част от покривната конструкция над вратата на склада – предмет на договора за наем. Предвид допълнителното уточнение на възражението в с. з. на 13.02.2017 г. от пълномощника на ответника следва да се приеме, че ответникът твърди да е извършил посочените подобрения по време на действието на процесния договор за наем.

Искът е на общо основание допустим, а разгледан по същество е частично основателен.

Между ищеца и ответника е възникнало облигационно правоотношение, основано на валидно сключен между тях на 01.05.2014 г. договор за наем с предмет – предоставяне за временно възмездно ползване на ответника на недвижим имот – част от склад, с площ 350 кв. м., находящ се на адрес гр. Самоков, ул. „Македония” № 82. Не е спорно между страните, че ответникът е получил фактическото ползване на имота съгласно договора на датата на неговото сключване – 01.05.2014 г., поради което първоначалният срок на договора е бил до 01.05.2015 г. Също така страните не спорят, че никоя от тях не е уведомила насрещната страна не по-късно от месец преди изтичането на този срок за желанието си да прекрати договора. Така съгласно уговорката в чл. 3 (2) от договора, постигната в допустимо отклонение от диспозитивната разпоредба на чл. 236, ал. 1 от ЗЗД, срокът му е продължен с още една година – до 30.04.2016 г.

Установява се от съвкупната преценка на заключенията по основната и допълнителните съдебно-счетоводни експертизи, че в периода от 01.05.2014 г. до 01.08.2015 г. ответникът е плащал наем на ищеца, като плащанията са извършвани чрез внасяне на парични суми в брой на каса в банка по банкова сметка *** 5040 лв.

В някои от изследваните от съдебно-счетоводните експертизи платежни документи като основание за плащане не е посочвано за кой месец се отнася плащането на наем, но е безспорно, че едно от тези плащания /извършено на 07.05.2014 г./ е на наем за м. април и м. май 2014 г., а друго /извършено на 16.05.2014 г./ е на наем за м. май 2014 г.

По делото се установява, че преди сключване на процесния договор за наем на 01.05.2014 г. между страните е бил сключен предходен договор за наем от 01.07.2013 г. за същия обект и при същата наемна цена, което се потвърждава и от приетото заключение на в. л. П.П. по съдебно-графическата експертиза, без да е необходимо това заключение да бъде подробно обсъждано. В тази връзка единствено в диспозитива на решението на основание чл. 194, ал. 3 от ГПК следва да се признае за недоказано оспорването на истинността на този договор в частта му относно автентичността на подписите на Спас Ангелов Механджийски. Този договор е бил прекратен едностранно с предизвестие от ищеца, считано от 01.05.2014 г. Поради това се налага безспорен извод, че част от плащането, извършено на 07.05.2014 г., а именно за сумата 420 лв., касае погасяване на задължение на ответника по предходния договор за наем.

От друга страна, обстоятелството, че на 16.05.2014 г. ответникът е извършил ново плащане на сумата 420 лв., представляваща наем за м. май 2014 г. не може да обоснове извод, че останалата част от плащането от 07.05.2014 г. е погрешно отнесена към наема за м. май 2014 г., най-малкото защото ищецът не е изложил изобщо такива твърдения, а в негова тежест е установяването на основание за плащане, различно от релевираното от ответника.

Поради това следва да се приеме, че от двете плащания по сметка на ищеца, извършени от ответника през м. май 2014 г. /на 07.05.2014 г. и на 16.05.2014 г./ в общ размер 1260 лв., част от първото плащане, а именно 420 лв. и цялото второ плащане на стойност също 420 лв. погасяват негови задължения по процесния договор за наем от 01.05.2014 г. Това налага от общия размер 5040 лв. на извършените в периода от 01.05.2014 г. до 01.08.2015 г. плащания /установен от в. л. Д. по третата допълнителна съдебно-счетоводна експертиза/ да бъде приспадната сумата 420 лв., представляваща плащане на наем за м. април 2014 г. по предходния договор за наем между страните и в резултат на това изчисление общата сума, платена от ответника по процесния договор за наем от 01.05.2014 г. е 4620 лв. /5040 лв. – 420 лв. наем за м. април. 2014 г. = 4620 лв./.

Тази сума е платена за период на действие на договора от 01.05.2014 г. до 01.08.2015 г. и този извод на съда не се разколебава от известното несъвпадане на становищата на страните относно датата на прекратяване на процесния договор за наем /ищецът твърди, че договорът е прекратен на тази дата, а ответникът, без да оспорва, че договорът е прекратен и без да излага насрещни твърдения за друга дата на прекратяването му, оспорва твърденията на ищеца само относно датата на прекратяване на договора/. Съществено в случая е обстоятелството, че ответникът не твърди, а и от доказателствата /включително и от съдебно-счетоводните експертизи/ не се установява, същият да е извършвал плащания по договора за наем след 03.07.2015 г.

Следователно при преценка относно изпълнението на задълженията на ответника за заплащане на наемна цена по договора следва да се вземат предвид общият размер на задълженията за наем за периода от 01.05.2014 г. до 01.08.2015 г. и общият размер на извършените в този период плащания. Съгласно чл. 4 (1) от договора за наем от 01.05.2014 г. дължимият от ответника месечен наем за ползване на обекта е 350 лв. без ДДС, т. е. 420 лв. с ДДС. За горепосочения период от 15 месеца общата сума на дължимия наем по договора е 6300 лв. с ДДС. За същия период ответникът е платил 4620 лв. с ДДС, с което е погасил задълженията си за заплащане на наем за 11 месеца /11 х 420 = 4620/. Предвид невъзможността по категоричен начин да се установи за кои месечни вноски се отнасят плащанията и с оглед разпоредбата на чл. 76, ал. 1, изр. трето от ЗЗД, следва да се приеме, че ответникът е погасил най-старите си задължения по договора, т. е. задълженията за плащане на наем от м. май 2014 г. до м. март 2015 г. включително – период от 11 пълни месеца. Ответникът не е погасил задълженията си за заплащане на наем съгласно договора за месеците април, май, юни и юли 2015 г. в общ размер 1680 лв., до който размер искът е основателен и доказан и следва да бъде уважен. За разликата над тази сума до пълния предявен размер на иска от 2100 лв., представляваща наем за м. декември 2014 г. в размер 420 лв. с ДДС, искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

Направеното от ответника възражение за погасяване на задължението му за заплащане на наем чрез прихващане с извършени от него разходи за подобрения, е неоснователно и следва да бъде отхвърлено. Отношенията между страните по наемното правоотношение във връзка с извършване на разходи за подобрения в наетия имот имат договорно основание и се уреждат от сключения между тях договор. В конкретния случай в чл. 20 от процесния договор за наем страните са уговорили, че ответникът – наемател може да извършва трайни подобрения, функционални преустройства, както и бутане и изграждане на допълнителни стени и корекции във фасадата на имота само след писмено съгласие на ищеца – наемодател. Не е спорно по делото, че такова писмено съгласие липсва, поради което дори ответникът да е извършил твърдяните подобрения, той е сторил това в отклонение от задълженията си по договора и за него не е възникнало вземане срещу ищеца за заплащане на разходите за тяхното извършване. Отделен е въпросът, че в такъв случай за ответника евентуално би възникнало вземане за заплащане на по-малката сума измежду стойността на разходите за подобренията и увеличената вследствие на извършването им стойност на имота, но такова основание на възражението не е въведено – ответникът изрично и последователно претендира стойността на самите разходи за подобренията. Предвид горните изводи на съда събраните по делото гласни доказателства относно извършването на твърдяните от ответника подобрения в наетия имот са неотносими и не се обсъждат.

По разноските.

С оглед изхода на делото и направеното от ищеца искане, ответникът следва да бъде осъден да му заплати сумата 735,20 за разноски по делото съразмерно с уважената част от иска, от общ размер на разноските 919 лв., от които 84 лв. са държавна такса по иска, 335 лв. са депозити за възнаграждения на вещо лице по съдебно-счетоводните експертизи и 500 лв. – платено адвокатско възнаграждение.

С оглед искането на ответника за разноски, ищецът следва да бъде осъден да му заплати сумата 110 лв. за разноски по делото, съразмерно с отхвърлената част от иска, от общ размер на разноските 550 лв., от които 50 лв. са депозит за възнаграждение на вещо лице по допълнителна съдебно-счетоводна експертиза и 500 лв. са платено адвокатско възнаграждение. Сторените от ответника разноски за депозит за възнаграждение на вещо лице по съдебно-графическата експертиза не следва да бъдат понесени от ищеца, тъй като заключението по тази експертиза няма никакво отношение към частичното отхвърляне на иска.

Воден от горното съдът

РЕШИ:

 

ОСЪЖДА, на основание чл. 232, ал. 2 от ЗЗД, Спас Ангелов Механджийски, ЕГН **********, с адрес ***, действащ като регистриран земеделски производител, да заплати на „Диана експрес – ойл“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Самоков, ул. „Ястребец“ № 5, сумата 1680 лв. /хиляда шестстотин и осемдесет лева/, представляваща наем за месеците април 2015 г., май 2015 г., юни 2015 г. и юли 2015 г. в размер по 420 лв. с ДДС месечно, дължим на основание сключен между страните на 01.05.2014 г. договор за наем за ползване на недвижим имот – част от склад, с площ 350 кв. м., на адрес гр. Самоков, ул. „Македония“ № 82, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 29.09.2016 г. /датата на предявяване на иска/ до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ изцяло предявеното от Спас Ангелов Механджийски от гр. Самоков, действащ като регистриран земеделски производител, срещу „Диана експрес – ойл“ ЕООД, гр. Самоков възражение за прихващане със сумата 2777,80 лв., представляваща стойността на разходите, извършени по време на действие на договора за наем по съгласие между страните, за подобрения в имота – предмет на същия договор, изразяващи се в изработка, доставка и монтаж на метална врата с височина 3,5 м. и широчина 3 м. и ремонт на част от покривната конструкция над вратата на склада, както и ОТХВЪРЛЯ предявения от „Диана експрес – ойл“ ЕООД, гр. Самоков срещу Спас Ангелов Механджийски от гр. Самоков иск с правно основание чл. 232, ал. 2 от ЗЗД В ЧАСТТА МУ за разликата над присъдената сума от 1680 лв. до пълния предявен размер от 2100 лв., която разлика представлява наем за м. декември 2014 г. за ползване на същия имот на основание горепосочения договор.

ПРИЗНАВА ЗА НЕДОКАЗАНО извършеното от Спас Ангелов Механджийски от гр. Самоков оспорване на истинността на представен в съдебно заседание на 03.07.2017 г. от пълномощника на ищеца „Диана експрес – ойл“ ЕООД, гр. Самоков договор за наем от 01.07.2013 г., в частта му относно автентичността на подписите на Спас Ангелов Механджийски, положени в долния десен край на първата страница от договора и срещу „наемател“ в средната част на третата страница от същия договор.

ОСЪЖДА Спас Ангелов Механджийски, ЕГН **********, с адрес ***, действащ като регистриран земеделски производител, да заплати на „Диана експрес – ойл“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Самоков, ул. „Ястребец“ № 5, сумата 735,20 лв. за разноски по делото съразмерно с уважената част на иска.

ОСЪЖДА „Диана експрес – ойл“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Самоков, ул. „Ястребец“ № 5, да заплати на Спас Ангелов Механджийски, ЕГН **********, с адрес ***, действащ като регистриран земеделски производител, сумата 110 лв. за разноски по делото съразмерно с отхвърлената част на иска.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването на препис.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: