Р Е
Ш Е Н
И E № 260038
гр.Хасково, 15.10.2020
год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Хасковският окръжен
съд, първи въззивен граждански състав,
на шестнадесети септември две хиляди и двадесета
година,
в открито съдебно
заседание, в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : МИЛЕНА ДЕЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖУЛИЕТА СЕРАФИМОВА
ТОХОР ХАДЖИЕВ
Секретар:
Р. К.
като разгледа
докладваното от съдията СЕРАФИМОВА
в.гр.дело
№ 656 по описа за 2020 година,
за да се произнесе взе
предвид следното :
Производството
е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по
жалба с вх.№ 4154/23.03.2020 г. подадена от адв.Д.З. ,като пълномощник на Т.Г.Т.
*** ,ищец по делото против решение № 140/09.03.2020 г. на Районен съд-Свиленград
по гр.дело № 956/2029 г. в частта с която са
отхвърлени предявените от
въззивника Т.Г.Т., ЕГН: **********,
адрес: ***, срещу „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ” ЕАД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Панчо Владигеров” № 21, Бизнес
център „Люлин 6”, ет. 2, искове за признаване за установено по отношение на
„Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ” ЕАД, че Т.Г.Т. не му дължи следните суми:
1764,60 лева-главница по договор за кредит за покупка на стоки или услуги № ***
г., ведно със законната лихва върху тази сума от 20.09.2015 г. до окончателното
изплащане на вземането и 161,59 лв. –
съдебни разноски, за принудителното събиране на които е образувано изп. д. №
20188750400559 по описа на ЧСИ Захари Запрянов с район на действие ОС Хасково
въз основа на издаден изпълнителен лист от 09.01.2012 г. по ч. гр. д. №
910/2011 г. по описа на РС- Свиленград.
Оплакванията на
въззивника Т.Г.Т. са за неправилност и
незаконосъобразност на първоинстанционното решение в оспорените му части и за
нарушение на материалния закон. Във въззивната жалба са изложени
съображения и във връзка с настъпването на погасителната давност по
отношение на тази част от вземанията, за които се претендира недължимост на
основание чл. 439 от ГПК като са изложени твърдения, че съдът е приложил
неправилно материалния закон, поради което и изводите му били неправилни.Счита
за неправилни мотивите на съда,че по отношение
на главницата по договора за
кредит следва да се приложи общата
петгодишна давност,позовавайки се на
съществуващо в съдебната практика противоречие по въпроса
какъв е приложимият давностен
срок по отношение на вземанията за
главница по договор за банков кредит.
В жалбата се посочва и съдебна практика за приложимостта на 3 -годишния давностен срок. Според
въззивника в конкретния случай и към датата на предявяване на иска по отношение
на главницата е изтекла и 5-годишната
давност,считано от последното валидно извършено
действие на принудително изпълнение по прекратеното на основание
чл.433,ал.1,т.8 от ГПК ИД №
20128750401401 защото образуването на изпълнително дело не е действие което
прекъсва давността,като е направен
анализ на практиката в тази връзка. Прави се искане въззивната инстанция
да отмени решението, в частта, в която са
отхвърлени исковете по чл. 439 от ГПК и вместо него да постанови ново по
съществото на спора, с което решение
да уважи исковите претенции и за сумите-
1764,60 лева-главница по договор за кредит за покупка на стоки или услуги № ***
г., ведно със законната лихва върху тази сума от 20.09.2015 г. до окончателното
изплащане на вземането и 161,59 лв. –
съдебни разноски, за принудителното събиране на които е образувано изп. д. №
20188750400559 по описа на ЧСИ Захари Запрянов с район на действие ОС Хасково
въз основа на издаден изпълнителен лист от 09.01.2012 г. по ч. гр. д. №
910/2011 г. по описа на РС- Свиленград.
Претендира присъждане на разноски съобразно
уважаване на исковата претенция в пълния предявен размер.
В срока по чл.
263,ал.1 от ГПК е депозиран писмен отговор от въззиваемата страна - „Кредит
Инкасо Инвестмънт БГ“ ЕАД, с който се оспорва подадената въззивна жалба и се
излагат подробни съображения за нейната неоснователност. Прави се искане
въззивната инстанция да потвърди обжалваното решение на РС – Свиленград като
правилно и законосъобразно.
Подадена е и
насрещна въззивна жалба от въззивника „Кредит Инкасо Инвестмънт БГ“ ЕАД, с
която се обжалва решението на РС – Свиленград, в частта, в която е уважен искът
по чл. 439 от ГПК. Твърди се, че неправилно е прието, че ищецът не дължи суми
за възнаградителна и мораторна лихва, както и законна лихва за описаните в
решението периоди, като счита, че в посочените части вземанията на ответното
дружество не са погасени по давност. Изложени са подробни съображения в тази
връзка и е цитирана съдебна практика.Прави се искане въззивната инстанция да
отмени решението на РС – Свиленград, в частта, в която са уважени исковете по чл. 439 от ГПК и да се
постанови ново по съществото на спора, с което
исковете изцяло да се отхвърлят като неоснователни. Претендират се
разноски по делото.
В срока по чл. 263,ал.1 от ГПК не е депозиран писмен отговор
на насрещната въззивна жалба.
В съдебно заседание адв.Д.З., като пълномощник на въззивника Т. Г.Т., поддържа подадената въззивна жалба по изложените в нея
съображения.Претендира присъждане на разноски, като по отношение на разноските
моли съда да има предвид,че въззивникът Т.
Т. е освободен от заплащане
на такси и разноски в производството на
основание чл.83,ал.2 от ГПК и моли разноските да бъдат определени при условията на чл.78,ал.6 от ГПК.
Въззиваемата страна – „Кредит Инкасо Инвестмънт БГ“ ЕАД, е депозирала писмена молба,чрез
пълномощник, в която се излагат съображения по съществото на спора. С
молбата се претендират разноски включително и за въззивното производство, съгласно
приложен списък по чл.80 от ГПК. В
условията на евентуалност и ако
съдът възложи разноските в тежест на
въззиваемата страна молят да се приложи
чл.78, ал.5 от ГПК, като се прави и
възражение за прекомерност ако
заплатеното от ответната страна възнаграждение за адвокат е прекомерно
съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото.
СЪДЪТ, като взе
предвид становищата и доводите на страните и след като прецени събраните по
делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 от ГПК, намира за
установено следното:
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен в рамките на
доводите, заявени във въззивната жалба.
Процесното първоинстанционно решение е валидно
и допустимо.
Въззивната
жалба и насрещната въззивна жалба са подадени в преклузивния
срок по чл.259, ал.1 ГПК и по чл.263,ал.2 от ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу
подлежащо на обжалване съдебно решение, поради което са процесуално допустими,а
разгледани по същество са неоснователни.
Настоящият съдебен състав намира, че
по делото са събрани всички относими и необходими за изясняване на спора
доказателства, които подробно са обсъдени
от първоинстанционния съд и след
преценката им, съдът е достигнал до
правни изводи, които изцяло кореспондират със събраните по делото доказателства. Изложената от районния съд
фактическа обстановка е правилно установена и на основание чл. 272 от ГПК
изцяло се споделя от настоящия състав на въззивния съд.
Първоинстанционният съд е бил сезиран от Т.Г.Т.
срещу „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ” ЕАД с отрицателни установителни искове с
правно основание чл. 439 ГПК, за признаване за установено по отношение на
ответника, че ищецът му не дължи следните суми: 1764,60 лв. – главница по
договор за кредит за покупка на стоки или услуги № ***г., 401,37 лв. –
възнаградителна лихва за периода 30.08.2007 г. – 30.07.2008 г., 913,48 лв. –
мораторна лихва за периода 28.09.2007 г. – 28.11.2011 г., ведно със законната
лихва върху главницата от 14.12.2011 г. до окончателното изплащане на
вземането, 161,59 лв. – съдебни разноски, и 889,48 лв. – разноски по
изпълнителното дело, за принудителното събиране на които е образувано изп. д. №
20188750400559 по описа на ЧСИ Захари Запрянов с район на действие ОС. Хасково
въз основа на издаден изпълнителен лист от 09.01.2012 г., по ч. гр. д. №
910/2011 г. по описа на РС - Свиленград.
Ответникът „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ” ЕАД е оспорил
исковете като неоснователни, като основното му
възражение е,че дължимите суми не са погасени по давност, поради което
моли изцяло да бъдат отхвърлени
предявените искове.Твърди се в отговора на исковата молба,че вземанията са били
прехвърлени от първоначалния взискател „БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД по
силата на валиден договор за цесия, за която цесия ищецът бил изрично уведомен.
С
оглед наведените във въззивните жалби доводи и съображения е необходимо да се
обсъди следното:
По делото е
установено,че на 09.01.2012 г. е издаден изпълнителен
лист по ч. гр. д. № 910/2011 г. по описа на РС- Свиленград, с който ищецът е
осъден да заплати на кредитора „БНП Париба
Пърсънъл Файненс” ЕАД следните суми: 1764,60 лв. – главница, ведно със
законната лихва върху нея от 14.12.2011 г. до окончателното изплащане на
вземането, 401,37 лв. – възнаградителна лихва за периода 30.08.2007 г. –
30.07.2008 г., 913,48 лв. – мораторна лихва за периода 28.09.2007 г.–
28.11.2011 г., и 161,59 лв. – съдебни разноски.Въз основа на издадения
изпълнителен лист и по молба от 03.10.2012 г. подадена от кредитора „БНП Париба
Пърсънъл Файненс” ЕАД е било образувано изпълнително дело за събиране на
сумите, като на основание чл. 18 ЗЧСИ е възложил на ЧСИ Захари Запрянов, с
район на действие ОС –Хасково, да определи начина на изпълнението. В хода на
образуваното изпълнително дело № 20128750401401 са били извършени справки за имущественото състояние на
длъжника и е установено, че на 17.10.2012 г. на длъжника е връчена покана за
доброволно изпълнение на сумите по издадения изпълнителен лист. От страна на
ЧСИ са били предприети действия по принудително изпълнение, като на 16.10.2012
г. е бил наложен запор върху вземане на ищеца, произтичащо от договор за
наем. На 09.05.2014 г. ЧСИ е изпратил до
РУ „СО” – гр. Хасково запорно съобщение, връчено на 12.05.2014 г., с което е
наложен запор върху пенсията на ищеца,от която не са били извършвани удръжки,
тъй като пенсията е била под минималната за страната работна заплата. С молба
от 13.10.2015 г., ответникът е направил искане да бъде конституиран като
взискател, като се е легитимирал като кредитор посредством договор за цесия.
Изпратено е запорно съобщение до „Обединена
българска банка” АД на 16.09.2016 г., което е било получено на 27.09.2016 г. На
20.06.2017 г. е изпратено и запорно съобщение до „Централна кооперативна банка”
АД, което е било получено на 23.06.2017
г.От запорираните сметки не са постъпили плащания, тъй като по сметката в
„Обединена българска банка” АД се е превежда пенсията на ищеца, а сметката в
„Централна кооперативна банка” АД е без авоари. Насрочен е бил и повторен опис
на движими вещи на 27.06.2018 г. С Решение № 316/ 28.08.2018 г. по в. гр. д. №
541/2018 г. по описа на ОС - Хасково е
отменено разпореждане от 19.06.2018 г. на ЧСИ Запрянов, с което е отказано
прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. В мотивната част на решението
ОС-Хасково е приел, че от извършването на последното изпълнително
действие-налагане на запор върху пенсията на длъжника на 12.05.2014 г., са
изминали повече от две години, поради което на 12.05.2016 г. производството е
било прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. С постановление от
30.08.2018 г. ЧСИ Запрянов е прекратил изпълнителното производство поради
настъпила перемпция.След прекратяване на изпълнителното производството по
молба на ответника „Кредит Инкасо
Инвестмънтс БГ” ЕАД ,която е била подадена на
20.09.2018 г. е било образувано
изп. д. № 20188750400559 по описа на ЧСИ Захари Запрянов за събиране на същите
вземания по вече посоченото по-горе изпълнително дело.В изпълнение на
възложените му правомощия по чл. 18 ЗЧСИ съдебният изпълнител е насрочил опис
на движими вещи в дома на ищеца на 30.10.2018 г.На 20.09.2018 г. са изпратени
запорни съобщения до РУ „СО” – гр. Хасково, „Централна кооперативна банка” АД и
„Обединена българска банка” АД. Съобщение е било изпратено и на длъжника,
връчено на 27.09.2018 г., с което е поканен да заплати сумите по изпълнителния
лист. Видно от заключението на назначената по делото съдебно-почеркова
експертиза, подписът върху известието за доставяне на уведомлението за цесия не
е положен от ищеца Т.Г.Т..
При тази фактическа обстановка, с
постановеното от РС-Свиленград решене, в частта в която са отхвърлени предявените от Т.Г.Т. срещу ответника „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ”
ЕАД отрицателни установителни искове с
правно основание чл. 439 ГПК, че Т.Г.Т. не
дължи на ответника следните суми: 1764,60
лева - главница по договор за кредит за покупка на стоки или услуги № *** г., ведно със законната лихва върху тази
сума от 20.09.2015 г. до окончателното изплащане на вземането и
161,59 лв. – съдебни разноски, за принудителното събиране на които е
образувано изп. д. № 20188750400559 по описа на ЧСИ Захари Запрянов с район на
действие ОС -Хасково въз основа на издаден изпълнителен лист от 09.01.2012 г.
по ч. гр. д. № 910/2011 г. по описа на РС- Свиленград правилно и законосъобразно в мотивите на съдебното решение е прието от
съда ,че от датата на последното изпълнително действие, прекъсващо
давността,започва да тече нова такава,която в случая е петгодишна за главницата
и тригодишна за лихвите съгласно
чл.111,б.“в“ от ЗЗД , като следващото
извършено от длъжника действие,
което е могло да прекъсне давността е депозирането на молба
от 20.09.2018 г., с възлагане на ЧСИ на правомощията по чл.18 от ЗЧСИ,по
силата на която е образувано изп.дело №
20188759400559.
Настоящият състав на въззивния съд споделя
изцяло и изводите на районния съд
относно неоснователността на становището на ищеца, че задълженията за
заплащане на погасителните вноски по договора за кредит се погасяват с
тригодишна давност.Уговореното между страните връщане на предоставена в заем
сума по договора за кредит на
погасителни вноски не превръща договор за кредит в такъв за периодични платежи,
а представлява уговорка за изпълнение на задължението на части. Това становище
съответства изцяло и на дадените задължителни разяснения относно съдържанието
на понятието „периодични плащания” по смисъла на чл. 111, б. „в” ЗЗД с ТР№ 3 от
18.05.2012 г. на ОСГТК на ВКС. В мотивите
на тълкувателното решение е прието че
за периодичните задължения като
относително самостоятелни е характерна периодичността
на престациите и на двете страни по договора,По отношение на договора за кредит
това изискване не е налице, тъй като нито задължението на кредитора за
предоставяне на уговорената сума, нито задължението на длъжника за връщането
ѝ е повтарящо се. Връщането на предоставената за ползване сума на
погасителни вноски представлява по своята същност изпълнение на основното
задължение на длъжника на части ,съгласно чл. 66 ЗЗД, поради което и приложима
по отношение на това задължение е общата петгодишна давност по чл. 110 ЗЗД, а
не кратката тригодишна давност по чл. 111, б. „в“ ЗЗД / Решение № 38 от
26.03.2019 г. по т. д. № 1157/2018 г. на ВКС, II т. о./Съгласно чл. 116, б. „в” ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително
изпълнение на вземането,като не са изпълнителни действия и не прекъсват
давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана
за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на
експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на
разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.Според
задължителните разяснения по т. 10 от ТР № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. дело №
2/2013 г. на ВКС, ОСГТК, прекъсва давността предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ като независимо
от това дали прилагането му е поискано от взискателя и/или е предприето по
инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно
чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или
възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или
вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач,
насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми
от проданта или на плащания от трети задължени лица. Когато взискателят не е поискал
извършването на изпълнителни действия в продължение на 2 години, изпълнителното
производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК и прекратяването
на изпълнителното производство става по право
като новата давност започва да тече от предприемането на последното по
време валидно изпълнително действие и
приинудителното изпълнение се счита за прекратено по силата на закона,
когато в продължение на две години взискателят не е поискал извършване на
изпълнителни действия.
В конкретния случай по образуваното изп. дело №
20128750401401, след налагане на запор върху пенсията на длъжника на 12.05.2014
г. не са извършвани изпълнителни действия в продължение на повече от две
години, поради което на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК изпълнителният
процес е бил прекратен по силата на закона - на 12.05.2016 г.,който факт е
установен с влязлото в сила решение по в. гр. д. № 541/2018 г. по описа на ОС
Хасково, като в изпълнение на дадените с него указания ЧСИ Запрянов е издал
постановление за прекратяване на изпълнителното производство, което не е
обжалвано от страните.
Въз основа на гореизложеното се налага изводът до който е достигнал и първоинстанционният съд,че всички други извършени последващи действия по това изпълнително производство са напълно ирелевантни, защото се явяват направени по прекратено по силата на закона дело и са нищожни,поради което и не могат да породят своите последици и считано от датата на последното изпълнително действие, прекъсващо давността, започва да тече нова такава, която в случая е петгодишна за главницата и тригодишна за лихвите съгласно чл. 111, б. „в” ЗЗД. Следващото извършеното от длъжника действие, което е могло да прекъсне давността, е депозирането на молба на 20.09.2018 г. с възлагане на ЧСИ на правомощията по чл. 18 ЗЧСИ, по силата на която е образувано изп. дело № 20188750400559.
Въз основа на установените по делото факти и и обстоятелства по отношение главницата в размер на 1764,60 лв. от 12.05.2014 г. до депозирането на молбата за образуване на второто изпълнително производство на 20.09.2018 г. не е изтекъл предвиденият в чл. 110 ЗЗД петгодишен давностен срок. През този период не са се погасили по давност и дължимите разноски в общ размер на 161,59 лв. Вземането за съдебни разноски се урежда в процесуалния закон и не е допълнително вземане, което произтича от главното по смисъла на чл. 119 ЗЗД, поради което срокът за погасяването му е винаги петгодишен съгласно чл. 110 ЗЗД.По отношение на лихвите , от 12.05.2014 г. до 20.09.2018 г. е изтекла тригодишната давност за следните суми: 401,37 лв. – възнаградителна лихва за периода 30.08.2007 г. – 30.07.2008 г., и 913,48 лв. – мораторна лихва за периода 28.09.2007 г. – 28.11.2011 г. В случая е погасена частично и претенцията за законна лихва от 14.12.2011 г. до 19.09.2015 г., тъй като до подаването на молбата за образуване на второто изпълнително дело – 20.09.2018 г., е изтекла давността за дължимата законна лихва за горепосочения период Съобразявайки всичко това, съдът приема, че единствено горепосочените вземания на ответника са погасени по давност, поради което са недължими на последния.
Всички
изложени по-горе съображения, преценени в тяхната съвкупност, налагат извода до който е достигнал и първоинстанционния съд
за частична основателност на исковата
претенция по отношение на следните суми: 401,37 лв. – възнаградителна
лихва, за периода 30.08.2007 г. – 30.07.2008 г., 913,48 лв. – мораторна лихва,
за периода 28.09.2007 г. – 28.11.2011 г., както и за законната лихва върху
главницата от 14.12.2011 г. до 19.09.2015 г., доколкото по делото се установява
несъмнено, че тези вземания на ответника по изпълнителния лист са погасени по
давност. По отношение на главницата в
размер на 1764,60 лв., ведно със законната лихва върху нея от 20.09.2015 г. до
окончателното изплащане на вземането и разноските на стойност 161,59 лв.
исковете не са погасени по давност и
следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
До същите правни изводи е достигнал и първоинстанционният съд, поради което решението в обжалваните му части като правилно и законосъобразно следва да се
потвърди.
С оглед неоснователността на въззивните жалби
разноски на страните не се дължат.
Мотивиран така съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 140/09.03.2020 г. на Районен съд - Свиленград постановено по гр.дело № 956 по описа на съда за 2019 г.
Решението не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал.3, т.1, изр.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.