Р Е Ш Е Н И Е
Номер 148 27.04.2018 г. град С. З.
В И М Е Т О
Н А НАРОДА
Старозагорският окръжен
съд, Гражданско отделение, Четвърти състав
На деветнадесети април 2018
г.
в открито съдебно заседание
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ
Секретар Стойка Стоилова,
Прокурор Юлияна СтА.а
като разгледа докладваното
от съдията- докладчик ЗЛАТЕВ
Гражданско дело № 150 по
описа за 2017 г.,
за да се произнесе съобрази
следното:
Производството
е на основание чл.2, ал.1, т.1 и т.3 от ЗОДОВ във вр. с чл.45- 49, чл.52 във
вр. с чл.82- 86 от ЗЗД и във вр. с чл.78- 81 от ГПК.
Постъпила
е Искова молба пълнолетния български гражданин Ж.С.А.- ЕГН: ********** ***, който заявява, че работи като шофьор на тежкотоварен автомобил и
допълнително като
машинист на автобетонпомпа към строителна компания „З."- ЕАД, гр.С. Загор,
и на 06.11.2015г. при
доставка на бетон на строителен обект в С.,
където работел, станал инцидент и пострадал работник на същия обект- спукало се метално коляно на тръбата на помпата, която управлявал. Било образувано досъдебно
производство № 1049/2015г. по описа на Първо РУ- С. при ОДМВР- С., като
по същото бил привлечен като обвиняем на
21.06.2016г. по обвинение за извършване
на престъпление по чл. 134, ал. 1, т.1 от НК. На 28.10.2016г. му било повдигнато ново обвинение по чл.134, ал.1, т.2 НК, а именно за това, че на 06.11.2015г. в С., като шофьор- оператор на
специален автомобил с бетонпомпа в СК „З."
ЕАД- С., причинил на пълнолетния работник И. О. Х., средна телесна повреда, поради немърливо изпълнение на правно
регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност - извършване на строителни и монтажни работи. Това
обвинение според него не било подкрепено от никакви доказателства. Заявява, че
въпреки това бил внесен Обвинителен акт от РП- С. № 4813/2015г. и било образувано НОХД № 3789/2016г. по описа на РС-С. З.. Провели се четири открити съдебни заседания,
на които той трябвало да се явява
лично- първото било на 27.02.2017г., а последното- на 02.10.2017г., като
били разпитани множество свидетели, била изслушана
съдебно- медицинска и съдебно- техническа експертизи. Заявява, че през целия
период до тогава никога не бил съден или обвиняван за извършване на престъпление, поради което изживял силни
негативни емоции, повече от година се
намирал под непрекъснат стрес, не можел да се храни и не можел да спи. Заради
повдигнатото обвинение ми било отнето ловното оръжие, което трябвало да предаде
за съхранение в полицията, бил лишен от
възможността на ходя на лов, което допълнително го натоварило, защото не можел
да се занимавам с хобито си, и това станало достояние на всички в ловната му дружинка в с.Калояновец, общ.С..
Престъплението, в извършването на което бил обвинен, поради своя характер/причиняване на телесна повреда/ довело до силни негативни реакции от
страна на близките му хора, както и промяна в отношението на познатите му
и приятелите му- спрял да излиза от дома си и да се среща с други хора, познати
и приятели, било го срам, а и не искал да обяснява за случката. Поради
продължителния период от време, през който се водеше производството се
задълбочила хипертонията му и лекарствата,
които приемал ежедневно вече не му били достатъчни, кръвното му се
повишавало и допълнително му изписали лекарства
за успокоение. Тъй като обвинението му било за немърливо изпълнение на задълженията, това допълнително го
притеснявало и излагало пред работодателя му и колегите му. Заявява, че с Присъда № 166/02.10.2017г.
по НОХД № 3789/2016г. по описа на РС- С. бил
признат за невиновен за престъплението, в което бил обвинен и наложената му мярка за неотклонение „подписка" била потвърдена, като тази постановена
оправдателната присъда не била протестирана от РП- С. З. и влезла в
законна сила на 18.10.2017г.
В следствие всичко гореописано, претърпял голям брой
неимуществени вреди, изразяващи се в
негативни емоционални преживявания, страх, страдания и унижения,
чувствал се безпомощен и не виждал начин, по
който да се защити, въпреки че не бил извършил престъплението, в което го
били обвинили. Наказателното производство срещу
него продължило близо две години, като
през един дълъг период от време той бил под постоянен стрес . Обвинен бил в
извършването на едно престъпление, което не бил извършил, а и характера на това обвинение в престъпление станал
достояние на широк кръг от хора- негови близки, работодателя му и колегите му, и това от своя страна
рефлектирало върху авторитета му и чувството му на лично достойнство. Тези претърпени от него неимуществени вреди той
оценява в размер на 26 000.00 лв., като
наред с това за процесуалното представителство
по делото упълномощил адвокат, като му заплатил възнаграждение в размер на 500 лв. за досъдебното
производство и по 100 лв. допълнително възнаграждение
за всяко съдебно заседание в съдебното производство- или общо 900 лв. С оглед на всичко по-горе изложено, за него бил
налице правен интерес да претендира
заплащане на обезщетение за причинените му в следствие на действията и актовете на органите на РП- С., неимуществени вреди в размер на 26 000.00 лв. и
имуществени вреди в размер на 900 лв.
Ето защо моли съда, след като се убедите в основателността на тези му искови
претенции, да осъди ответника да му
заплати сумата от 26 000.00 лв.
за парично обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди и сумата от 900лв. за парично
обезщетяване на имуществените му вреди /възнаграждение за адвокат/, ведно със законната лихва от датата на влизане в сила на оправдателната Присъда против
него, с което бил признат за невиновен за извършването на престъплението в което бях обвинен/02.10.2017г./ до окончателното изплащане на сумата,
както и направените в настоящото
производство разноски, а именно възнаграждение за един адвокат и държавна такса.
В този смисъл е пледоарията на процесуалния му
представител- адвокат по делото.
По делото в дадения от съда 1- седмичен срок няма
представена писмена Защита.
В първоначалния
Отговор на ИМ в законния 1- месечен срок ответникът Прокуратура на Република
България/ПРБ/- С. заявява, че оспорва
иска за неимуществени вреди като недоказан, тъй като ищецът твърдял, че е търпял вреди от
воденото наказателно производство срещу него, изразили се в емоционално, социално и професионално увреждане, в преживяни унижения,
страдания, в накърняване на честта и достойнството му, във възникнали пречки за упражняване на
трудова дейност в
професионална сфера, в която работел и в настъпило влошено здравословно увреждане, като не бил представил
доказателства за твърдяните вреди и за съществуващата пряка причинна връзка между тях и дейността
на Прокуратурата на Република
България. Липсвали доказателства и органи на Прокуратурата на Р.България да са разпореждали действия
извън правно-регламентираните.
Оспорвам и иска за
обезщетяване на неимуществени вреди и по размер, тъй като в т.II на ППВС № 4/1968г., въпрос на фактическа преценка, с оглед конкретните факти и
обстоятелства, както и личността на увредения е определянето на конкретния паричен еквивалент на обезщетението за неимуществени вреди. Съгласно
константната съдебна практика, размерът на обезщетението за неимуществени вреди бил
свързан с критерия за справедливост, дефиниран в чл.52 от ЗЗД, като справедливостта не е абстрактно понятие, а се извеждала от преценката
на конкретни обстоятелства. Счита, че претенцията
на молителя била изключително завишена и не била съответна на претендираните вреди, на икономическия стандарт в Р.България
и на съдебната практика по аналогични
случаи /включително и тази на ЕСПЧ/. Следвало да се има предвид, че
паричното обезщетение за морални вреди следвало да съответства на необходимото
за преодоляването им и че не е проява на справедливост, а е в дисхармония със
справедливостта определяне на парично обезщетение
по- голямо от необходимото за обезщетяване на претърпените вреди. Заявява, че наказателното обвинение
в досъдебната фаза на процеса е било в рамките на разумния срок, като не се сочели
и нямало данни в приложените към исковата молба
доказателства спрямо ищеца, освен взетата мярка за неотклонение „подписка", да са прилагани и други мерки за
процесуална принуда. А и продължителността
на съдебната фаза на процеса също била в разумни времеви граници. Възразява срещу претендираните
вреди и от твърдяното здравословно увреждане
на ищеца, доколкото не били приложени такива за налично заболяване,
причини за същото и с каква давност. Счита,
че претендираното обезщетение за неимуществени вреди не било съобразено с
икономическия стандарт в страната, като при използване само на един икономически обективен критерий/официалните
данни на НСИ за среден годишен доход
на лице, включващ доходи от работна заплата, доходи от собственост и други/, размерът бил в разрез с
принципа на обезвреда по смисъла на
ЗОДОВ.
В допълнителния Отговор на ИМ продължава, че оспорва исковите претенции, като недоказани по
основание и размер, и счита, че не са налице
доказателства, които да установят действително търпени вреди като пряк и непосредствен резултат от
обвинението. Недоказани били
твърденията за силно негативни реакции на близки и познати и промяна на отношението им към ищеца, още
повече, че обвинението не било разгласявано от
Прокуратурата. Не били налице доказателства и
за влошеното здравословно състояние по същата причина, преживян стрес и силно негативни реакции. Заявява, че ищецът
е бил осъждан за извършени
престъпления от общ характер и преживяванията му не могат да се сравнят с тези на лице, което за първи
път е обект на наказателно преследване.
Алтернативно оспорва иска за неимуществени вреди по
размер, с оглед чл.52 от от ЗЗД,
трайната съдебна практика, тежестта на обвинението, липсата на изпълнявана по- тежка мярка за
неотклонение и наличието на предишни
осъждания /видно от справка за съдимост от 11.01.2018г./
Счита, че определянето на конкретния паричен
еквивалент на обезщетението за неимуществени
вреди е въпрос на фактическа преценка и съгласно чл.5 от ЗОДОВ следва да се отчетат конкретните факти и
обстоятелства, както и личността на увредения,
поради което и съгласно константната съдебна практика, размерът на обезщетението за неимуществени вреди е свързан с
критерия за справедливост, дефиниран
в чл.52 от ЗЗД, като справедливостта не е абстрактно понятие, а се извежда от
преценката на конкретните обстоятелства. Счита, че искът за имуществени вреди е също неоснователно
заявен -отговорността за
разноски се реализира в производството, в което са били направени същите.
Възразява срещу началния момент, от който се
претендира лихва /02.10.2017г./, тъй като
присъдата е била влязла в законна сила по- късно/18.10.2017г./
По
делото не се е явил процесуален представител от името на ответната ПРБ- С., не
е взел становище в края на делото, не е пледирал пред настоящата първа съдебна
инстанция и няма представена писмена Защита в дадения й 1- седмичен срок.
Контролиращата
страна Окръжна Прокуратура /ОП/ С. З. е взела становище по спора и е пледирала
чрез своя процесуален представител- прокурор от ОП, че искът е недоказан по основание,
а по размер е изключително завишен. Моли съдът да се произнесе в този смисъл.
Не
е представила в дадения й 1- седмичен срок писмена Защита по делото.
ОТНОСНО
ПРОЦЕСУАЛНАТА ДОПУСТИМОСТ НА ИСКОВЕТЕ :
Съдът
намира, че предявените от ищеца против ответника искове за главници и лихви са
процесуално допустими, своевремено предявени, родово и местно подсъдни като
първа съдебна инстанция на настоящия първоинстанционен ОС – С. З.. Поради което
съдът следва да се произнесе по съществото на спора между страните по делото, с
всички законни последици от това.
ОТНОСНО
МАТЕРИАЛНАТА ОСНОВАТЕЛНОСТ НА ИСКОВЕТЕ:
ОТНОСНО
ГЛАВНИЦИТЕ НА ИСКОВЕТЕ :
Видно
от събраните по делото многобройни писмени доказателства- Постановление за привличане на обвиняем от
21.06.2016г.; Постановление
за привличане на обвиняем от 28.10.2016г.; Обвинителен акт №4813/2015г.; Протоколи от съдебни заседание- 4 бр.; Присъда № 166/02.10.2017г.; Договор за правна помощ- 5 бр.; Заповед за принудителни
административни мерки; официални Справка за съдимост от 11.01.2018г. и Справка
за висящи наказателни производства против ищеца, и от приложеното в
цялост приключеното НОХД № 3789/2016
г. по описа на РС-С., ищецът Ж.С.А.
от гр.С. е работил като
шофьор на тежкотоварен автомобил и машинист на автобетонпомпа на него, към работодателя си- строителната
компания „З."- ЕАД, С.. На 06.11.2015г. при доставка на бетон на строителен обект в С., където работел, станал инцидент- спукало се метално коляно на тръбата на помпата,
която управлявал и пострадал
работник на същия обект- И. О. Х., на когото
била причинена средна телесна повреда.
Било образувано ДП № 1049/2015г. по описа на Първо РУ- С. при ОДМВР- С.,
като ищеца А. бил привлечен като обвиняем на
21.06.2016 год. по обвинение за извършване
на престъпление по чл.134, ал.1, т.1 от НК и на 28.10.2016г. му било повдигнато ново обвинение по чл.134, ал.1, т.2
от НК за това, че на 06.11.2015г. в гр.С., като шофьор- оператор на
специален автомобил с бетонпомпа в СК„З."
ЕАД- гр.С., е причинил на пострадалия И.
О. Х., средна телесна повреда, поради немърливо изпълнение на правно
регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност- извършване на строителни и монтажни работи. Внесен
бил Обвинителен акт № 4813/2015г. от
РП- С. и било образувано НОХД № 3789/2016 г.
по описа на РС- С., проведени са били
четири открити съдебни заседания, на които той се е явявал лично/първото на 27.02.2017г. и последното
на 02.10.2017г./. Видно от съдебните протоколи, са били разпитани множество
свидетели, била е изслушана съдебно- медицинска
и съдебно- техническа експертизи. Установи се, през целия период до тогава ищецът
никога не е бил съден или обвиняван за
извършване на престъпление по НК.
Повече от 1 г. ищецът се намирал под стрес, заради повдигнатото
обвинение му било отнето ловното оръжие, което трябвало да предаде за
съхранение в полицията, и бил лишен от
възможността на ходи на лов, което допълнително го натоварило, понеже не можел
да се занимава с хобито си. С Присъда № 166/02.10.2017г. по НОХД №
3789/2016г. по описа на РС- С. той бил
признат за невиновен за престъплението, в което е бил обвинен и наложената му мярка за неотклонение „подписка" била потвърдена, като
постановената оправдателната Присъда не била протестирана от РП- С. З. и
влязла в законна сила на 18.10.2017г.
Следователно
против ищеца А. незаконно е било повдигнато обвинение в извършване на
престъпление от общ характер, по което впоследствие той е бил изцяло оправдан
от съда, за което е отговорен органът по вземането на мярка за неотклонение
„подписка“, който се явява и орган по повдигане и поддържане на обвинението-
това е ответникът/публично- правния субект/ Прокуратурата на Република България
(ПРБ), като цяло/ и в частност неразделната част от нея РП- С./. Тя съгласно с
чл.127, т.1 и т.3 от КРБ, чл.46, ал.2 от НПК и чл.144, ал.1 от ЗСВ следи за
спазване на законността, като упражнява надзор за законосъобразното провеждане
на разследването и го ръководи. Чрез наблюдаващ прокурор от РП- С.,
прокуратурата привлича към отговорност лицата, които са извършили престъпления
от общ характер и поддържа обвинението по наказателни дела от общ характер
против тях. Ето защо под ръководство и нареждане на прокурор в РП- С.
незаконосъобразно на ищеца му е било повдигнато обвинение по горепосоченото ДП
за престъпление от общ характер, по което е бил впоследствие изцяло оправдан,
тъй като е било установено и доказано по несъмнен и безспорен начин, че той не
го е извършил. Същевременно под ръководството и надзора на прокурор от РП- С.,
наказателното производство/досъдебно и съдебно в 1 инстанция/ незаконосъобразно
е продължило по отношение на ищеца като подсъдим, въпреки пълната липса на
преки и сигурни доказателства за неговото авторство относно престъпното деяние,
за което е бил задържан, разследван и съден на 1 инстанция, макар че впоследствие
е бил изцяло оправдан още на първата инстанция РС- С. и въобще не е последвал
протест от РП- С..
Видно
от материалите от приложеното в цялост приключено ДП, още на предварителното
производство ищецът е давал обяснения, искал е събирането и на други доказателства
и е посочвал на наблюдаващия прокурора, че той не е виновен, тъй като той не е
извършителят на това престъпление. Въпреки това, и въпреки запознаването с това
на наблюдаващия прокурор от РП- С., който е бил запознат подробно със
съдържанието на ДП, поставените от защитата важни въпроси не били своевременно изследвани
от представителя на Прокуратурата в ДП, а делото било внесено в този му
незавършен вид в съда за разглеждане по същество. Поради всичко това очевидно е
налице законовата хипотеза на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ за ищеца, за него
съществува обоснован и доказан правен интерес от завеждане на иск за
обезщетение за претърпени неимуществени вреди на това основание. Съгласно
материалите на приложеното изцяло приключено в 1 съдебна инстанция наказателно производство по това НОХД
по описа на РС- С., като причинна връзка в резултат на незаконосъобразното
обвинение, което му е било повдигнато, срещу ищеца е било водено наказателно производство
в продължение на почти 1 година, по- голямата част от която с мярка за
неотклонение «подписка». Очевидно е по делото, че спрямо обвиняемия- ищеца
нямало да се води наказателно производство, нямало е да бъде разпитван, нямало
е да участва в наказателното производство, и нямало да бъда подложен на
наказателно преследване, разпити, съдебни заседания, ако прокуратурата си е
свършила своевеременно и качествено работата. Показателно е, че още на съдебните
прения пред първата съдебна инстанция в РС- С., в деня на постановяване на изцяло
оправдателната Присъда спрямо него, на представителя на прокуратурата е станало
ясно, че при тази липса на надеждни доказателства в процеса, такова едно
обвинение не може да издържи и пред по- горната въззивна съдебна инстанция. Поради
което и поради липсата на сигурни доказателства в процеса за пред въззивния ОС-
С., изцяло оправдателната първоинстанционна Присъда въобще не е била
протестирана от представителя на РП- С.. Очевидно и безспорно е, че наблюдаващият
прокурор от РП- С. е имал на разположение достатъчно време и ресурси, за да
може законосъобразно, мотивирано и качествено да проведе разследването и да
изследва обективната истина така, че да привлече към отговорност действително
виновното лице, а не ищеца - обвиняем и подсъдим. В резултат на такова некачественото
държавно обвинение са се проявявали съответните фактически и правни изводи на
обвинението, че обвиняемият следва да бъде даден на съд и осъден при наличния
по ДП доказателствен материал. Следователно, ако на ищеца не му е било
повдигнато незаконно обвинение пред съда, против него е нямало да има мярка за
неотклонение, напълно оправдателна Присъда от първоинстанционния РС и липса на
протест за пред въззивния ОС.
Съгласно
събраните по делото гласни доказателства- показанията на разпитаните общо 3 бр. свидетели/всички те пълнолетни
български граждани/, се установява по несъмнен и безспорен начин следното :
Свидетелят В. И. М. заявява, че познава ищеца, тъй като живеели и двамата в с.Калояновец,
общ.С.. Той бил ръководител на ловната дружинка в това село и се знаели и от там.
Направило му впечатление, че като излезели на лов определен брой ловци, ищецът
по- рано обикновено му се обаждал дали ще има лов, какъв ще бъде, къде ще е и
т.н. По едно време ищецът взел да липсва от ловния колектив- имали различни мероприятия,
и обикновено той винаги бил пръв, но след началото на наказателното му
преследване бил все оклюман. Ловците не действали на календарна година, тъй
като ловния сезон започвал от .вгуст за 2016- 17г. В този период, когато били
ходили на лов за диво прасе, ищецът престанал да идва. На всички колеги им направило
впечатление, че ищеца не идваше с тях и че бил оклюман, одряман. Веднъж
разговарял с него и му казал, че им липсва, а като идвал пък мълчал. След това
му казал какво е станало и че не идвал, защото се чувствал неудобно. Ако пък
дойдел с дружинката на лов, той следвало да му завери документите. В момента
ищецът пак имал разрешително да носи огнестрелно ловно оръжие. Но той говори за
месеци, през които ищецът не се чувствал добре през 2016- 2017г., от месец
септември до месец октомври включително. Сега през месец декември завършила
ловната 2017г. година и вече определено
имало положителна промяна в поведението на ищеца, като контакти и държание.
Свидетелят П. П. П. заявява,
че с ищеца Ж.А. били колеги и се познавали добре. Знае, че е станала беля и след
случката през 2017г. ищецът се променил- взел да има повишено кръвно налягане и
взел да пие хапчета за това. Те работели заедно, пренасялби бетон. След
случката ищецът станал е някак по-особен, по-нервен, не искал много да разговаря
с тях. Познавал ищеца като добър и услужлив човек. След тази
случка той се променил и станал затворен, а понякога е много нервен. Промяната
в поведението му продължило около година и повече време.
Свидетеля М.М.Т. ***.З.
заявява, че от 15 г. познава ищеца, тъй като били съседи. В началото не знаел нищо за станалото, но
по-късно, като взели да се виждат и да разговарят му направило впечатление, че
е по- затворен и по- странен, което било от преди две години е това нещо, което
бил наблюдавал. От лятото на миналата 2017г.
Разказал му, че е станала случка, а след това бил отстранен и от работа. Ищецът
бил ловец, а след станалото му взели и ловното оръжие- затова спрял да идва на
лов, не идвал и като се събирали ловната дружинка в селото на банкет. Според него
ищецът преживял тежко станалото и приемал лекарства за кръвно. След случката
той ги отбягвал, без да дава обяснения. Сега се събирали отново, говорили си.
Не може да каже точно кога са възникнали при него проблемите, но се надява, че
вече са отминали.
Съдът
кредитира изцяло показанията на всеки един от тримата отделни свидетели, които
са били и още са в близки фактически професионални и неформални отношения с
ищеца, тъй като те са искрени, подробни и пълни, вътрешно непротиворечиви, в
синхрон помежду си и се подкрепят от останалите събрани по делото писмени
доказателства, от заключението на съдебно- психологическата експертиза, както и
от становищата на страните по делото. Още повече, че по делото липсват каквито
и да са данни някой от тях да е по какъвто и да е начин пряко или косвено
заинтересован от изхода на делото.
Видно
от заключението на назначената, изслушана и приета по делото съдебно-
психологическата експертиза, към
датата на възникване на процесния инцидент/06.11.2015г./ ищецът Ж.С.А. бил стресиран от случилото се,
което
за него било внезапно
и неочаквано. Изпитал
безпокойство за
състоянието на
пострадалия от инцидента работник. Психичното му състояние се е променяло съобразно различните
етапи
в развитието на
съдебното дело. През
периода на
обвинението/от 21.06.2016г./ до приключване
на съдебното преследване/02.10.2017г./
значително се влошило социално му функциониране, без
да се е
достигнало до цялостна дезорганизация на поведението- в смисъл на заболяване. Влошили са се семейните му взаимоотношения, самоизолирал
се е, ограничил обичайните си занимания, хоби (лов) и контакти. Към
18.10.2017 г., когато оправдателната присъда е влязла в законна сила, изпитал морално удовлетворение и облекчение от
справедливия изход на наказателното
дело против него. Към 04.12.2017г./датата
на завеждане на исковата молба в ОС- С./ ищецът А. считал, че има право да получи възмездие и обезщетение за несправедливото обвинение
и преживяния стрес
до приключване на наказателното
производство. Към момента на
освидетелстването/29.03.2018г./ той вече бил в добро психично състояние. На всички посочени дати Ж.С.А. не се е намирал
в особено и
необичайно психологично състояние. Състоянието му
е било нормал- психологично, съответно
на ситуацията и повлияно от
свързаните с нея преживявания. Образуваното и
водено срещу него наказателно
производство нарушило обичайния му
ритъм на живот и влошило
пълноценното му социално функциониране. Поведението му се променило в резултат на полученото
обвинение и
воденото наказателно производство.
Станал по-
нервен и избухлив, самоизолирал се,
ограничил обичайните си
контакти и занимания, нарушил се
ритъмът му на живот, влошили
се семейните му взаимоотношения. Настъпилата промяна била по посока влошаване на
цялостното му
социално функциониране. Нарушен бил
обичайният му стил на
живот, свързан
с дългогодишни занимания
и стереотипи за
периода от повдигнатото обвинение
до приключване на
наказателното производство. След приключване на наказателното производство и оневиняването му, ищецът А. възстановил напълно
обичайния си стил на живот. Психологическото
му състояние се възстановило и достигнало нивото преди инцидента от 06.11.2015г.
Към датата на изготвяне на
експертизата ищецът Ж.С.А. бил вече в
добро психично състояние.
Съдът възприема изцяло констатациите и изводите на
съдебно- психологичната експертиза, като напълно мотивирани, подробни,
обосновани, обективни, професионални и задълбочени. Още повече, че тя не е била
оспорена по никакъв начин от която и за е от страните по делото.
В тази
връзка, в резултат на така повдигнатото му обвинение, по което е бил изцяло
оправдан, ищецът е претърпя неимуществени вреди, явяващи се пряка и
непосредствена последица от увреждането, и очевидно е налице хипотезата на чл.2,
ал.1, т.1 и т.3 от ЗОДОВ, което се доказа в хода на съдебното дирене, което
потвърждава по принцип цялостната фактическа и правна основателност на исковата
претенция за обезщетение за претърпени неимуществени вреди. В тази връзка напълно
логично и нормално е да се приеме, че по време на цялото наказателно
производство против него /досъдебно и първоинстанционно съдебно/ лицето,
обвинен в извършване на престъпление от общ характер/обвиняемия и подсъдим-
ищеца/, за което в последствие той е бил изцяло оправдано, е изпитвало
неудобства, чувствало се е унизено, а също така е било притеснено и несигурно,
накърнени са били моралните и нравствените ценности у личността му, както и
социалното му общуване. В тази именно връзка е и възприетото в практиката
разбирането, че при установяване на този вид неимуществени вреди, не бива да се
изхожда единствено и само от формалните външни доказателства. Напълно нормално
е ищецът А. да е претърпял психически болки и страдания вследствие от
наказателното производство против него, което в настоящото гражданско
производството същото се установи от показанията на разпитаните по делото
множество свидетели.
Това негово фактическо и правно положение на лице,
преследвано по общия наказателен ред от РП- С. станало достояние на всички негови
приятели в ловната му дружинка в
с.Калояновец, общ.С.. Престъплението, в извършването на което е бил обвинен, поради своя характер/причиняване на телесна
повреда/ довело до силни негативни
реакции от страна на близките му хора, както и промяна
в отношението на познатите му и приятелите му, и като реакция против това
ищецът Анев спрял да излиза от дома си и да се среща с други хора, познати и
приятели. Доказа се от събраните по делото гласни доказателства, че го е било срам,
а и не искал да обяснява за случката. Поради продължителния период от време,
през който се водело наказателното производство против него, се
задълбочила хипертонията му и той приемал
лекарства ежедневно, но въпреки това кръвното му налягане се повишавало
и допълнително му изписали лекарства за
успокоение. Тъй като обвинението му било за немърливо изпълнение на задълженията, това допълнително го е
притеснявало и излагало пред работодателя му и пред колегите му.
Съдът
счита, че неимуществените вреди се изразяват в нравствените, емоционални,
психически, психологически терзания на личността, накърнената чест,
достойнство, добро име в обществото. Целта на обезщетението е не да поправи вредите,
а да възстанови психическото, емоционалното и психологическото равновесие на
пострадалото лице. В тази връзка вредите, които са нанесени на ищеца от
ответника никога няма да могат да бъдат изцяло и напълно поправени. Неговото
емоционално, психическо и психологическо равновесие никога няма да бъде същото,
каквото е било преди обвинението и наказателния процес против него. Неговите душевни
терзания не могат да бъдат за в бъдеще и изцяло заличени, неговата накърнена чест,
достойнство и добро име в обществото са били вече увредени, нравствените му терзания
в продължение на почти 2 година са били сериозни, дълбоки и жестоки. И все пак
с такова едно парично обезщетение може частично и сравнително справедливо да
бъде възстановено психическото, емоционалното и психологическото равновесие на
пострадалия /изцяло и окончателно оправдания подсъдим/ ищеца /пълнолетен
български гражданин/. С това обезщетение Държавата в лицето на съдебната си
власт чрез ПРБ С., ще покаже, че наистина цени личността, че работи в името на
човека, че я е грижа за добруването, благоденствието и за справедливостта към обикновените
хора, какъвто очевидно се явява ищеца.
ОТНОСНО
ДЪЛЖИМОСТТА НА ГЛАВНИЦИТЕ НА ИСКОВЕТЕ :
Видно
от събраните по делото множество писмени и гласни доказателства, и се установи
по несъмнен и безспорен начин, че състоянието на ищеца Баргев вследствие на
обвинението и процеса е било такова на значително психическо и социално
неблагополучие, довели до съществена промяна в личността му. В тази връзка
съдът счита, че в хода на първоинстанционното съдебно следствие се установи и
доказа по несъмнен и безспорен начин, че ищецът само вследствие на незаконното
обвинение и продължилото близо 2 години наказателно производство против него, е
претърпял сериозни лични и семейни болки и страдания в резултат на повдигнатото
му обвинение и на водените против него съдебни процеси в 2 съдебни инстанции. Действително
пряката отговорност на ответника ПРБ С. е както относно досъдебното, така и
относно първоинстанционното и въззивното съдебни производства против ищеца, с
оглед Обвинителния акт, пледоариите пред РС и пред ОС, както и видно от текста
на въззивния Протест против изцяло оправдателната Присъда на РС- С.. Но непряко
ответникът ПРБ- С., като цяло отговаря и за провеждането и на
първоинстанционното, и на въззивното съдебно производство против подсъдимия-
ищец, тъй като в резултат на внесения и поддържан в РС- С. Обвинителен акт
против него, е станало възможно провеждането на открития съдебен наказателен
процес против ищеца пред първоинстанционния пред РС, който в крайна сметка е
бил изцяло и окончателно с напълно оправдателни резултати против ищеца-
подсъдим.
Поради
което исковете на ищеца по чл.2, ал.1, т.1 и т.3 от ЗОДОВ против ответника ПРБ С.
се явяват напълно основателни, обосновани и доказани по своето фактическо и
правно основание, и следва да бъдат уважени в съответния размер, по справедливост
относно главниците им за парично обезщетяване, ведно със законните последици от
това. Съдът взема предвид обстоятелството, че ищецът е бил напълно и
окончателно оправдан по повдигнатите му обвинения, като тази изцяло
оправдателна Присъда против него е влязла в законна сила, и тя има силата на
присъдено нещо, както за подсъдимия /ищеца/ и обвинението /прокуратурата/ по
наказателното производство, също така и за настоящия граждански съд съгласно
императивните правила на чл.300 във вр. с чл.297 от ГПК. От своя страна разпоредбата
на чл.2, ал.1, т.1 и т.3 от ЗОДОВ предвижда обективна отговорност на Държавата
в случаите на незаконно повдигане и поддържане на обвинение в извършване на
престъпление, като субекти на тази отговорност могат да бъдат само правозащитни
и правораздавателни органи, оправомощени да повдигат и поддържат обвинения за
престъпления от общ характер, какъвто е прокуратурата. Действията по повдигане
и поддържане на обвинението се считат за незаконни, ако лицето бъде оправдано /какъвто
е казуса с ищеца/, или наказателното производство бъде прекратено поради това,
че деянието не е извършено от подсъдимия или не представлява престъпление, или
поради образуването му след амнистиране на деянието или погасяване на
наказателното преследване по давност. Отговорността на Държавата е обективна и
не се предполага вина от действията на съответния орган/следовател или прокурор/
за понесените от ищеца щети /имуществени и/или неимуществени/. Достатъчно е, че
ищецът е бил привлечен като обвиняем за извършено престъпление от общ характер,
и че е бил впоследствие изцяло и окончателно оправдан. Отговорност се носи за
всички неимуществени и имуществени вреди, които са пряка и непосредствена
последица от увреждането, независимо от това дали са причинени виновно и/или по
непредпазливост от съответните длъжностни лица/ дознатели, следователи и
прокурори/ от съответната прокуратура/в случая това е РП- гр.С./, която е
неразделна структурна част от единната и неделима Прокуратура на Република
България/ПРБ/. С посочените по- горе актове на съда от първата съдебна
инстанция безспорно се доказва, че действията на РП- С., като неразделна част
от Прокуратурата на РБ са били неоснователни, и предвид на това следва да бъде
ангажирана отговорността на цялата ответна по това гр.дело Прокуратура на
Република България- С., в чийто правомощия влизат повдигане и поддържане на
обвинение. Материалната претенция за обезщетение се определя от отговорността
на Държавата за незаконна дейност на нейните правозащитни органи, като в случая
Държавата отговаря изцяло и напълно, независимо от наличието или липсата на
вина на съответните длъжностни лица от съответните правозащитните си органи. Съгласно
ЗСВ и НПК Прокурорът е държавният орган,
който проверява съставлява ли деянието престъпление, длъжен е да му даде
правилна квалификация, проверява има ли основание за прекратяване или спиране
на предварителното наказателно производство, събрани ли са всички
доказателства, необходими за разкриване на обективната истина, подкрепя ли се
обвинението от тези доказателства, отстоява обвинението в процеса. В
съответствие с разпоредбата на чл.7 от ЗОДОВ, пасивно легитимирани по този иск
са органите по чл.2, ал.1, т.1 и т.3 от ЗОДОВ, чиито актове и действия се
твърди, че са причинили вреди на ищеца, като очевидно обвинението в
престъпление се явява неоснователно /незаконно/ винаги, когато обвиненото лице-
ищеца е оправдано /какъвто е настоящия казус/, респективно дори и ако образуваното
наказателно производство бъде прекратено поради липса на данни за извършено
престъпление. До момента на първоначалното повдигане на обвинението ищецът честно
и всеотдайно е настоявал за своята невинност, като липсват доказателства за
каквито и да извършени нарушения от негова страна на етичните и законови норми,
регламентиращи неговото поведение като свободен пълнолетен гражданин на
българското общество.
Преди
привличането му като обвиняем ищецът е бил в добро здравословно състояние, имал
е добро самочувствие, спокоен живот, добри семейни взаимоотношения с жена и
деца, радвал се е на известен обществен авторитет и е бил в добри лични
взаимоотношения с околните хора. Покрай перипетиите с делата ищецът значително
се е измъчил, бил психически разстроен, притеснен за децата и за семейството
си. И макар, че впоследствие е бил изцяло и окончателно оправдан от първоинстанционния
РС- С., и с оглед на изтеклото време да е бил вече в значителна степен възстановен
физически и психически, но в поведението му още се усещала тревожност и неудовлетвореност,
без изцяло възстановена вяра в хората. Още след първоначалното му привличане
като обвиняем, животът на ищеца се променил значително както в личен, така и в обществен
план. Същият започнал да живее в силно притеснение от наказателното
производство, изпитвал страх, безпокойство, потиснатост и срам от това, че е
обвинен в извършването на тежко престъпление от общ характер, станал бил затворен
и необщителен, проявявал раздразнителност, което нарушило нормалното му
общуване с близките, започнал да страни от приятелите и познатите си, чувствал
се обиден и унизен, с накърнено лично и човешко мъжко достойнство.
Наказателното производство от започването му до окончателното му завършване в
продължение на около 2 г. се отразило и на обществения му авторитет, започнал е
да усеща промяна в отношението на околните към себе си, през целия период
ищецът е изпитвал притеснения, поради обстоятелството, че е привлечен като
обвиняем за престъпления, които не е извършил и несигурност дали няма да бъде
осъден въпреки това. Поради оформената му ценностна система със стойностни
морално етични критерии и социално ориентирано поведение, незаконното обвинение
е възприето от него като недопустимо и накърняващо достойнството му на зрял мъж
и български гражданин, който да който да може да общува на равна него с
околните. Преживеният от ищеца стрес като физиологично явление, настъпило в
резултат на сравнително дълго продължилото дразнение и с проявени форми като
тревожност, депресия, вътрешно напрежение и поведенчески промени, като промени
чрез нарушения в личния и семейния живот, които не са били провокирани от него.
Като
следствие от незаконното обвинение съществено бил уронен авторитета на ищеца пред
колегите, околните и поради това, че негативните факти около личния му и от
професионалния му живот са станали достояние на широката общественост и са били
обсъждани от множество хора, колеги, приятели и познати. С това е пострадало
доброто му име на български гражданин, професионалната му чест, социалните му
контакти в периода на разследване и обвинение са били силно ограничени, поради
спецификата на наказателното производство и мярката за неотклонение спрямо
него. Следователно воденото против него наказателно производство обективно му е
попречило в работата, в личния му живот и в общественото му поведение. Поради особеностите
на личността му и ценностната му система, той тежко е преживял уронването на
доброто му име в обществото, отдръпването на приятелския кръг и изразените
съмнения в неговата невинност, поради продължилия доста дълго наказателен процес
против него в продължение на 2 г, и невъзможността да се грижи пълноценно за
семейството си.
Затова
следва да се отчете и факта, че живота на един пълнолетен български гражданин- мъж
на средна възраст, в разцвета на личните и семейните си сили, е бил почти сринат
емоционално, като дори самият факт, че срещу едно лице е образувано наказателно
производство, сам по себе си сериозно смущава правната сфера на това лице,
рефлектира съществено върху неговите основни права и законни интереси-
предявено му е обвинение, срещу което следва да се защитава, призовано е да
участва в досъдебното и съдебното производство при извършване на процесуално
следствени действия, като всичко това засяга неприкосновеността на личността и
защитените от обществото ценности като чест, достойнство, добро име и други
лични ценности. Следователно отговорността на ответника /ПРБ С./ е на
извъндоговорно /деликтно/ правно основание по чл.49 във вр. с чл.45 от ЗЗД. С
оглед критериите за аналогични казуси в ППВС № 4/1964г., налице са установи и
доказани по несъмнен и безспорен начин нарушения във физическия, семеен и психически
дискомфорт, които следва да бъдат парично обезщетени по справедливост, като паричното
обезщетение трябва да е съразмерно с вредите и да отговаря, както на
конкретните данни по делото, така и на обществените представи за справедливост.
Тъй
като Прокуратурата на Р.България по настоящата действаща Конституция на
страната от 1991г. е единна и централизирана правозащитна държавна институция,
и всички прокурори от всички нива и териториални структури в страната са
подчинени на Главния прокурор съгласно разпоредбата на чл.136, ал.3 от ЗСВ. И
тъй като по отношение на ищеца
незаконосъобразно е било водено наказателно досъдебно и съдебно
производство, по което той е бил оправдан от съда, е отговорна Прокуратурата на
РБ, представлявана от Главният прокурор на РБ, който от своя страна, съобразно
чл.136 от ЗСВ във вр. с чл.126, ал.2 от Конституцията на РБ, ръководи
Прокуратурата и осъществява надзор за законност и методическо ръководство върху
дейността на всички прокурори. Понеже Прокуратурата е юридическо лице на
бюджетна издръжка със седалище в гр.С., на основание чл.2, ал.1, т.1 и т.3 от ЗОДОВ, във вр. с чл.27, ал.2 от ГПК, и във вр. с чл.137 от ЗСВ, следва да бъде
осъден ответника по делото- Прокуратурата на РБ, представлявана от Главния
прокурор, като надлежно легитимирана пасивна страна в този обезщетителен
граждански процес, тъй като този орган не е изпълнил законовите си задължения и
е станал причина по отношение на обвиняемия и подсъдим/ищеца/ да бъде
повдигнато обвинение в извършване на умишлено престъпление от общ характер, по
което е бил оправдан изцяло и окончателно от съда.
ОТНОСНО
РАЗМЕРИТЕ НА НЕИМУЩЕСТВЕНИТЕ ВРЕДИ :
При
определяне на размерите на исковите претенции за неимуществени вреди, предявени
за сумата 26 000 лв., с оглед разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, съдът взема предвид
факта, че самото разследване е продължило значително/2 г./ с оглед определените
в НПК процесуални и разумни срокове, като причина за това е било в поведението
на служители на Прокуратурата, което от своя страна е станало причина за
удължаване некомфортното душевно състояние на ищеца и за по- късното изчистване
на името му, с висок интензитет на процесуалните действия и действията по
проверката. Следва да се вземе предвид и изцяло проведеното само първо- инстанционно
съдебно производство, в което РС- С. е признал изцяло неоснователността дори на
правната конструкция и нелогичния извод в обвинителния акт на прокуратурата
против ищеца в наказателното производство. Още повече, че самият ищец поддържана
в целия ход на наказателното производство последователно отстояване на
становището си за невиновност по така предявеното и първоначално поддържано
обвинение- оказвал е активно съдействие при разследването, давал е обяснения в
качеството на обвиняем и в качеството на подсъдим пред всички инстанции, като
през цялото време е поддържал становище, че е невиновен по така предявеното и
обвинение. Поради това съдът счита, че необходима и достатъчна за напълно
справедливо и обосновано репариране на причинените на ищеца неимуществени вреди
съответно за обезщетяване на неоснователното обвинение в престъпление против
него се явява сумата 10 000 лв., и за неоснователната мярка за неотклонение
„подписка“ е сумата 5 000 лв.- или общо сумата 15 000 лв. Този размер на
паричното обезщетение е съобразен с естеството, продължителността и дълбочината
на претърпените емоционални болки и страдания, възрастта, образованието и стажа
на ищеца, наличието и на други предишни успешни наказателни производства против
него, доходите му, нивото на стандарта в града и региона, средната работна
заплата за страната за този период от време и присъдените суми по аналогични
казуси за този период от време. С оглед на всичко по-горе изложено, за него бил
налице правен интерес да претендира и получи заплащане на парични обезщетения
за причинените му в следствие на действията и актовете на органите на РП- С.
неимуществени вреди.
Съдът
счита, че тези размери са основателни, мотивирани, доказани, че са съобразени с
естеството на претърпените неимуществени вреди, продължителността на
наказателното преследване, претърпения дискомфорт, морални болки и терзания,
отразили се в значителна степен на неговия личен, семеен и обществен живот,
както и с оглед доходите на ищеца и съществуващата в този период от време
минимална и средна работна заплата за страната. В останалата част над
доказаните общо 15 000 лв. до първоначално претендираните от ищеца
25 000 лв. исковата претенция се явява твърде завишена по размер, неоснователна
и недоказана в тази си част относно размера, и следва да се отхвърли частично,
ведно със законните последици от това.
ОТНОСНО
РАЗМЕРИТЕ НА ИМУЩЕСТВЕНИТЕ ВРЕДИ :
Относно
претенцията за парично обезщетяване на имуществените му вреди в размер на общо
900 лв.- съдът счита, че видно от представените по наказателсното производство
материали, ищецът е заплатил за възнаграждение на един свой защитник- адвокат
възнаграждение в пълен размер и изцяло в брой сумата 500 лв. по Договор за
правна защита и съдействие № 092472/21.06.2016г./л.9 от ДП № 1049/2016г. по
описа на Първо РУ- С. и съответно л.34 от настоящото гр.д.№ 150/2017г. по описа
на ОС- С./, поради което този иск се явява основателен и доказан до размера на
500 лв. В останалата част, над тези доказани 500 лв. до претендираните още 400
лв. до общо претендираните 900 лв.- въпреки твърдения в Исковата молба и представените
4 бр. заверени ксерокопия на такива Договори за правна защита и съдействие/л.36-
39 от делото/, липсват каквито и да са писмени доказателства по приложеното
приключено НОХД № 3789/2016г. по описа на РС- С., които да установяват и
доказват в оригинали по делото твърдените от ищеца плащания за 4 бр. открити
съдебни заседание по 100 лв. допълнително плащане на защитника му- адвокат. Дори
и да е имало такива- те не се съдържат никаде нито в ДП, нито в НОХД. Поради
което тази искова претенция следва да се уважи, като основателна и дотказана
само до 500 лв., а в останалата й част до претендираните общо 900 лв. следва да
се отхвърли, със законните последици от това.
ОТНОСНО
МОРАТОРНИТЕ ЛИХВИ : Предвид гореизложените мотиви, основателността на
иска за главницата относно парично обезщетение за неимуществени вреди води до
основателност и на претенцията за законна лихва върху тези признати парични
обезщетения, на основание чл.82- 86 от ЗЗД върху тях ответникът дължи на ищеца
и законната лихва, считано от 18.10.2017г./датата на влизане в сила на
окончателната оправдателна Присъда спрямо него/, до окончателното изплащане на
главниците, а относно първоначално претендираната малко по- ранна дата/02.10.2017г./
до реалната дата/18.10.2017г./ тази искова претенция се явява частично
неоснователна и недоказана, и следва да се отхвърли в тази й част, ведно със
законните последици от това.
В
този смисъл е и задължителното тълкувание в т.4 на ТР № 3/22.04.2005г. по
т.гр.д. № 3/2004г. по описа на ОСГК на ВКС- С.. И тъй като се касае за
неоснователно обогатяване по особения ред на чл.2, ал.1, т.1 и т.3 от
специалния закон/ЗОДОВ/ във вр. с общия ред на чл.45 и сл. във вр. с чл.82- 86
от общия закон/ЗЗД/, съдът счита, че всички присъдени суми за паричните
обезщетения на неимуществени вреди в уважените размери като главница, се дължат
от виновния- ответника /ПРБ С./ към пострадалия- ищеца, считано от датата на
увреждането му/в случая датата на постановяване на окончателно оправдателния
съдебен акт/, до окончателното изплащане на сумите, ведно с всички законни
последици от това.
ОТНОСНО
РАЗНОСКИТЕ ПО ДЕЛОТО :
С
оглед разпоредбите на чл.80 във вр. с чл.78, ал.1 и чл.81 от ГПК, ответникът ПРБ-
С. следва да бъде осъден да заплати на ищеца и пропорционално на уважената част
от исковете направените от него разноски по делото в размер на общо 2 660 лв.,
от които за 10 лв. за Държавна такса/Платежно нареждане на л.2 от делото/, 2 500
лв. за адвокатски хонорар по това гр.дело/Договор за правна защита и съдействие
№ 104569/17.11.2017г. на л.5 от делото/ и 100 лв. за заплатен на 19.03.2018г.
депозит за вещо лице/л.86 от делото/, съразмерно с уважената част от исковете
му за главници и лихви сумата 1 533 лв.
Като
в останалата им част над доказаните и присъдени 1 533 лв. до общо
претендираните 2 660 лв. ищцовите претенции за разноски по настоящото
гр.дело следва да се отхвърлят, със законните последици от това.
ОТНОСНО
ОБЖАЛВАЕМОСТТА НА РЕШЕНИЕТО :
Настоящото
първоинстанционно съдебно Решение може да се обжалва от всяка от страните и да
се протестира от контролиращата страна ОП- С. в законния 2- седмичен срок от връчването му, чрез настоящия
първоинстанционен Окръжен съд- С. пред въззивния му Апелативен съд- гр.Пловдив.
Ето
защо водим от всички гореизложени мотиви и на основание чл.2, ал.1, т.1 и т.3
от ЗОДОВ във вр. с чл.45- 49, чл.52 и чл.82- 86 от ЗЗД и във вр. с чл.124,
ал.1, чл.78, ал.1, чл.80 и чл.81от ГПК, първоинстанционният Окръжен съд- С. З.
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Прокуратурата
на Република Б. гр. С.- 1000, бул. “В.” № .да заплати на Ж.С.А.- ЕГН ********** *** общо сумата 15 500 лв./петнадесет хиляди и петстотин лева/ парично
обезщетение, от които 15 000
лв. за претърпени неимуществени вреди по ДП № 1049/2016г. по описа на
Първо РУ на МВР- С. и по НОХД № 3789/2016г. по описа на РС- С., и за обезщетяване на имуществени вреди сумата 500 лв./петстотин лева/, ведно
със законната лихва върху главницата от общо 15 500 лв. от
18.10.2017г. до окончателното изплащане
на сумите, както и сумата 1 533
лв./хиляда петстотин тридесет и три лева/ разноски по гр.дело.
ОТХВЪРЛЯ
исковете за парични обезщетения на претърпени от ищеца Ж.С.А.- ЕГН ********** *** против ответника Прокуратурата на Република
България гр. С.- 1000, бул. “В.” № . неимуществени вреди в останалата им
част над присъдените 15 000
лв. до претендираните 26 000 лв.
и имуществени вреди над 500 лв. до
претендираните 900 лв., както и за законните
лихви върху тях от 02.10.2017г. до 18.10.2017г., и за разноски по
гр.дело над претендираните 2 660
лв. до присъдените пропорционално 1 533лв.,
като частично неоснователни и недоказани.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва и протестира в 2- седмичен срок от връчването
му на всяка от страните и на ОП- С., чрез ОС- С. пред ПАС- Пловдив.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: