П Р О Т О К О Л
№ 260223
гр. Пловдив, 29.12.2020 год.
АПЕЛАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ, в публично съдебно заседание на двадесет и девети декември две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАГДАЛИНА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: НАДЕЖДА ЖЕЛЯЗКОВА
ЕЛЕНА АРНАУЧКОВА
при участието на съдебния секретар ЕЛЕОНОРА
КРАЧОЛОВА
и в присъствието на прокурора ДИМИТЪР АНГЕЛОВ
сложи за разглеждане докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
ВЧНД № 621
по
описа за 2020 година.
На именното повикване
в 10:00 часа се явиха:
ОБВИНЯЕМИЯТ Б.Ф.К. се
явява лично в помещение на Ареста при Затвора – гр. С.З., като участието му в
днешното съдебно заседание ще се осъществи чрез видеоконферентна
връзка чрез използване на програмата Скайп.
За подпомагане
осъществяването на видеоконферентната връзка в залата
се намира системният администратор на Апелативен съд - Пловдив – В.Н..
За ОБВИНЯМИЯ Б.К. в
съдебната зала се явява адв. М.Р., назначена за негов
служебен защитник в хода на досъдебното производство.
ПРОКУРОРЪТ: Да се
даде ход на делото.
АДВ.Р.: Да се даде
ход на делото.
ОБВИНЯЕМИЯТ К.: Да се
гледа делото.
Съдът счита, че няма
процесуална пречка за даване ход на делото, предвид на което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
ДОКЛАДВА се делото от
съдията докладчик.
На страните се разясниха
правата по чл. 274 и чл. 275 от НПК.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания
за отводи, нямам искания за събиране на доказателства.
АДВ. Р.: Също нямам
искания за отводи. Нямам искания за събиране на дови доказателства
ОБВИНЯЕМИЯТ К.: Поддържам
казаното от защитника ми.
С оглед становището
на страните, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ
ПРЕНИЯ
АДВ. Р.: Уважаеми
апелативни съдии, моля ви да отмените определението на първоинстанционния съд, което
е обжалвано пред вас и с което е взета мярка за неотклонение „задържане под
стража“ спрямо Б.К. – обвиняем по досъдебно производство № 901/2020 г. по описа
на Второ РУ – С.З..
Както съм изложила в
представената пред вас жалба, считам, че от събраните на този етап
доказателства не би могло да се направи обосновано предположение, че именно К.
е автор на престъпното деяние, за което е обвинен. Въпреки наличните в кориците
на делото негови самопризнания, които искам да отбележа, че бяха направени още
в деня на задържането му, в който той беше в не напълно трезво състояние и неосъзнавайки
донякъде и самия факт на обвинението и в какво се състои това, в което е обвинен,
считам, че дори неговите самопризнания не съответстват на събраните по делото
доказателства. Има изключително много противоречия и между признанията, и
между осъществените претърсвания и
изземвания, разпитите на останалите свидетели по делото. Подробно съм посочила
част от нещата в самата жалба, като въпреки, че разпоредбата на чл. 63, ал.2,
т. 3 от НПК приема, че за извършването на тежко умишлено престъпление се презюмира, че е налице и реална опасност обвиняемият да се
укрие, то считам, че в настоящия случай, тъй като същият има постоянно местоживеене,
има, видно от материалите по делото, сестра, която полага доста активна грижа
за неговото здраве и за неговото подпомагане – финансово, адекватна мярка би била
„домашен арест“, поради и ви моля да отмените първоинстанционния съдебен акт и да
наложите мярка за неотклонение „домашен арест“ на подзащитния
ми.
ОБВИНЯМИЯТ Б.К. за
лична защита: Съгласен съм с това, което каза моят защитник. Искам да добавя,
че той ми се обади по телефона. Дойде вкъщи, отидохме вземахме ракия. Нямам
претенции за мярката.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми
апелативни съдии, ще ви моля да оставите без уважение жалбата на обвиняемия Б.Ф.К.
срещу определение на ОС – С.З. по ЧНД № 2380/2020г. като неоснователно и да потвърдите
атакуваното определение.
Безспорно, при
вземане на мярката за неотклонение първоинстанционният съд се е съобразил, че са
налице всички кумулативно изискуеми предпоставки на чл.63 ал.1 НПК, а именно,
престъплението, за което процесуално е ангажиран обвиняемият К. е тежко по
смисъла на закона и се предвижда наказание лишаване от свобода не по-малко от
10 години, с което е изпълнена първата кумулативна предпоставка на нормата на чл.63
ал.1 НПК.
На второ място, от събраните в рамките на
досъдебното производство множество писмени, гласни, веществени
доказателства и формираната въз основа
на тях доказателствена съвкупност, се съдържат данни,
които са в такова качество и обем, които да обосноват във висока степен
предположението, че именно К. е автор на деянието, за което е привлечен в
качеството на обвиняем, като не е необходимо пълно доказване на обвинението, с което
считам, че е реализирана и втората изискуема предпоставка.
В тази насока, макар
и в един начален етап на разследването, би могло да се заяви, че са събрани
категорични доказателства относно съпричастността на обвиняемия К. към извършеното
деяние. Това се извежда от обясненията на обвиняемия, от извършените
претърсвания и изземвания в неговото жилище, от извършения оглед на
местопроизшествието в междублоково пространство, от заключението на назначените
съдебномедицински експертизи и разпитаните свидетели И.О.Ю., Й.А.Й., М.Ч.И. и М.Д.А..
Отделно от това, в
конкретния случай е изпълнена със съдържание и хипотезата на чл.63 ал.2 т.3 НПК, тъй като на обвиняемия е повдигнато обвинение, за което се предвижда наказание
лишаване от свобода не по-малко от 10 години, с което се презюмира
опасността същият да извърши и друго престъпление, при положение, че му бъде определена
по-лека мярка за неотклонение
Налице е висока
степен на обществена опасност на конкретното деяние, а също така и на
извършителя с оглед събраните по делото
доказателства, с оглед на което уважаеми апелативни съдии, считам, че не са
налице основания за отмяна на определението на първоинстанционния съд, поради което
ще ви моля същото да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОБВИНЯЕМИЯ
Б.К.: Нищо не искам от съда.
След тайно съвещание, съдът приема за установено
следното:
Производството е по реда на чл.
64, ал. 7 – ал. 8 НПК.
С протоколно определение № 260221 от
16.12.2020 г., постановено по
ЧНД № 2380/2020 г. на Окръжен
съд – С.З., спрямо Б.Ф.К., обвиняем по ДП № 8245 ЗМ 901/2020
г. по описа на 02 РУ – С.З. е взета мярка за неотклонение
„задържане под стража“.
Срещу така постановеното определение е постъпила частна жалба от адв.
М.Р., в качеството й на служебен защитник на обвиняемия К. с оплакване за неговата
незаконосъобразност. Прави се искане обжалваното
определение да бъде отменено, като спрямо обвиняемия
бъде взета мярка за неотклонение
„домашен арест“.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция обвиняемият и неговият защитник поддържат жалбата и направеното с нея искане.
Представителят на Апелативна прокуратура – Пловдив изразява становище, че жалбата
е неоснователна и предлага атакуваното с нея определение на окръжния съд да
бъде потвърдено.
Пловдивският апелативен съд, след като
се запозна със събраните по
делото доказателства и като обсъди изложените
от страните доводи и съображения, намира жалбата
за процесуално допустима, а разгледана по същество – за
неоснователна.
За да постанови обжалваното
определение, Старозагорският
окръжен съд е приел, че спрямо
обвиняемия са налице предпоставките на чл. 63, ал. 1 НПК, за да бъде взета мярка за
неотклонение „задържане под стража“. Този
извод се споделя изцяло от настоящия въззивен
състав.
Обвиняемият Б.Ф.К.
е привлечен в това си качество за престъпление чл. 115
НК за това, че в периода
от 02.12.2020 г. до
13.12.2020 г. в гр. С.З. умишлено
е умъртвил А.И.Х.. За това престъпление в особената част на закона се
предвижда наказание от десет до
двадесет години лишаване от свобода
От събраните до момента по
делото доказателства може да се
направи обосновано предположение, че именно обвиняемият К. е извършител на инкриминираното
деяние. В обясненията си самият обвиняем
подробно описва действията си, механизма и начина на осъществяването им преди, по
време и след извършеното от него убийство на
пострадалия А.Х.. Твърденията
на защитника, че самопризнанията на обвиняемия не
се подкрепят от събраните доказателства,
не могат да бъдат споделени.
Те се опровергават
от съдържанието на протокола за
извършеното претърсване в дома на обвиняемия,
при което, наред с иззетите ножовка, ножове и биологичен материал, е намерен и човешки торс с липсващи глава, ръце и два
пищяла, поставен в найлонов чувал. Части от същото тяло
– ляв и горен десен човешки крайник,
без длани с татуировки по двата,
намерени в контейнери за отпадъци при
извършения оглед на местопроизшествие, което се установява
от заключението на съдебно – медицинската
експертиза. Установява се също, че
отделянето на главата от тялото
и ампутацията на крайниците са извършени
с предмет с режещ ръб, какъвто е ножът, а лявата бедрена кост е прерязана от предмет
с трионообразна режеща повърхност, какъвто е ножовката (такива предмети са иззети
от дома на
обвиняемия). От изготвената по делото експертна справка, изследвала татуировките на предмишницата на лявата ръка на
човешкия торс се установява, че пострадалият е А.И.Х.. От показанията на свидетелите М.И. и М.А. се установява, че при работата си
на машина за сепариране на
боклук на 05.12.2020 г. са видели долните
крайници на човешко тяло. От
показанията на свидетелите И.Ю.и З.М. се установява, че последната е провела телефонен разговор с пострадалия на 02.12.2020 г., при който той
й съобщил, че трябва да се
види с Б., като след тази дата
повече не отговарял на телефонните
й позвънявания. Намирането на части от
трупа на пострадалия се потвърждава и от показанията на свидетелите Й.Й., К.И. и Г.И..
Налице е и реална опасност обвиняемият да се укрие
или да извърши
друго престъпление. Съгласно чл. 63, ал. 2, т. 3 НПК, освен ако от доказателствата
по делото не се установява
противното, тази опасност е налице при обвинение за
престъпление, за което се предвижда
наказание не по-малко от десет
години лишаване от свобода. В случая
обвиняемият К. е привлечен
в това си качество за престъпление
по чл. 115 НК, за което се
предвижда наказание от 10 до 20 години
лишаване от свобода. Механизмът и начинът на извършване
на инкриминираното деяние и последвалите действия на обвиняемия
за разчленяване на трупа на
пострадалия и поетапното изхвърляне на части
от него в контейнери за боклук
с цел прикриване на престъплението, сочат на висока
степен на обществена опасност на деянието и дееца.
Предвид началния етап, на който
се намира, съществува и реална опасност обвиняемият да повлияе на
разследването, ако спрямо него бъде
взета по-лека мярка за неотклонение,
включително и „домашен арест“, с оглед близките му отношения
с част от свидетелите.
С оглед на изложеното Пловдивският
апелативен съд счита, че жалбата
е неоснователна, а атакуваното
с нея определение на окръжния съд,
като обосновано и законосъобразно следва да бъде потвърдено,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 260221 от 16.12.2020г. по ЧНД №
2380/2020 г. по описа на Окръжен съд – С.З., с което е взета мярка за
неотклонение „Задържане под стража“ по отношение на Б.Ф.К. – обвиняем по
досъдебно производство № 8245 ЗМ 901/2020 г. по описа на 02 РУ – С.З..
Определението е
окончателно.
Протоколът се изготви
в съдебно заседание.
Съдебното заседание
се закри в 10:29 ч.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.
СЕКРЕТАР: