Р Е Ш
Е Н И Е
№ 564/14.08.2019 година, град Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен съд, Девети граждански състав
на двадесет и втори юли две хиляди и деветнадесета година
в публично заседание в следния състав:
Председател: Петър Вунов
секретар: Михаела Стойчева
прокурор:
като разгледа докладваното от съдията Петър Вунов гражданско дело номер 595 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на част ІІ, дял І от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.
Образувано е по искова молба от А.Л.Ш. срещу Ф.С.Д..
Ищецът твърди, че бил Председател на Епархийския съвет на „Арменска Апостолическа Православна Света Църква" /ААПСЦБ/, ЕФН **********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. "Тодор Александров" № 31, ет. 2, като този съвет включвал църковни настоятелства в 13 града в страната, с 12 църкви и 1 молитвен дом. В брой 25-26 от 01.07-13.07.2018 г. на вестник „Ереван“ - гр. София на страница 10 била публикувана статия от ответника с водещо заглавие „Гузен негонен бяга“. В нея бил написан и следният пасаж: „Безобразно и срамно е една шепа самозабравили се арменци - членове на Епархийския съвет да предприемат тенденциозна, пагубна и унищожителна кампания против Архиерея на Арменската епархия в България. За да постигнат целта си те използваха лъжи и клевети, като обвиниха Архимандрита, че иска всички средства, ценности и имоти да се прехвърлят в Е.. Така манипулираха хората по времe на изборната кампания за избор на делегати за прием на новия устав. Дори в Хасково се стигна до там, че лично председателят е обиколил по домовете и работните места на свои роднини, близки и приятели, задължил ги е да дойдат на събранието, да гласуват за него да бъде избран за делегат, за да може на събора той да се бори за запазването на имотите. Това е върха на манипулациите.“ Поддържа се, че посоченият пасаж бил обиден за ищеца като член и Председател на Епархийския съвет на ААПСЦБ и накърнявал както доброто му име пред арменската общност в Република България, така и честта и достойнството му, тъй като никога не бил действал отвъд общоприетата мяра за „добро-лошо“, „законно-незаконно“, винаги бил воден от интересите на Арменската епархия в България, а и му се приписвали действия, които никога не бил извършвал. Сочи се още, че след цитираната публикация към ищеца заваляли многобройни въпроси от членове на Арменската епархия в Република България дали било вярно изнесеното в нея, защо била публикувана във вестника, като трябвало да дава обяснения пред тях за действията си, както и да разсейва породилите за пръв път се съмнения относно дейността му като Председател на Епархийския съвет на ААПСЦБ. Отделно от това, процесният материал го накарал да се почувства зле, тъй като му се вменявали действия, които били укорими както от морална, така и от законова гледна точка, и които не само не бил извършил, но и никога не би ги сторил. Предвид изложеното се иска от съда да постанови решение, с което да се осъди ответникът да заплати на ищеца сумата от 10 000 лв., представляваща обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди, изразяващи се в уронване на доброто му име, честта и достойнството му вследствие публикуването в брой 25-26 от 01.07-13.07.2018 г. на вестник „Ереван" - гр. София на статията на ответника със заглавие „Гузен негонен бяга".
Ответникът оспорва изцяло иска като неоснователен. Твърди, че в процесната статия не бил обидил, нито наклеветил някого, а и не бил посочил пряко или косвено името и личността на ищеца. В нея той изразил позицията си по проблеми касаещи негативни, според него процеси в лоното на ААПСЦБ, и така упражнил конституционно признатото си право на мнение. Ответникът я написал по повод публикувано от името на Епархийския съвет на ААПСЦБ в брой 24 от 25.-30.06.2018 г. на вестник „Ереван" отворено писмо със заглавие: „Няма как да превърнеш вестник в бухалка и да очакваш доверие и уважение", което от своя страна било по повод статия публикувана в брой 22 от 11-17.06.2018 г. на същия вестник със заглавие „На делегатско събрание бе обсъден, гласуван и приет новият устав на Арменската епархия на ААПСЦ в България." Поддържа се и че изложените от ответника обстоятелства били верни, като имал непосредствени впечатления от отношението на Епархийския съвет на ААПЦБ спрямо Архиерея, а позицията му се споделяла от огромната част от арменците в България, съпричастни към дейността на ААПСЦБ, за което свидетелствали редица публикации в арменските вестници. Пасажът: "Дори в Хасково се стигна до там, че лично председателят е обиколил по домовете и работните места на свои роднини, близки и приятели, задължил ги е да дойдат на събранието..." визирал действия на Председателя на Църковното настоятелство при Църква „Сурп Степаннос" гр. Хасково, а не на ищеца - Председател на Епархийския съвет на ААПСЦБ. Предвид изложеното се моли предявеният иск да бъде отхвърлен изцяло, а ако се приеме за основателен, то да се присъди обезщетение в минимален размер, като се претендират направените от делото разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
От представеното заверено копие на брой 25-26 от 01.07-13.07.2018 г. на вестник „Ереван“ се установява, че там е поместена статия от ответника със заглавие „Гузен негонен бяга“, която съдържа описаните в исковата молба и посочени по-горе пасажи.
По делото са представени заверени копия на статии със заглавия: „На делегатското събрание бе обсъден, гласуван и приет новия устав на Арменската епархия на ААПСЦ в България“, публикувана в бр. 22 от 2018 г. на вестник „Ереван“; „Няма как да превърнеш вестник в бухалка и да очакваш доверие и уважение“, публикувана в бр. 24 от 2018 г. на вестник „Ереван“; „Откровенията на един наш духовник – отец Д. Х.“, публикувана в бр. 41 от 2018 г. на вестник „Ереван“; „Епархийският съвет си тръгна от Бургас с празна торбичка“, публикувана в бр. 224 от 2019 г. на вестник „Парекордзани цайн“; „Писмо от Първопрестолния св. Ечмиадзин от името на Неговото светейшество Карекин II“ и „Писмо от Епархията на Арменската Църква в Румъния“, публикувана в бр. 225 от 2019 г. на вестник „Парекордзани цайн“; „Пловдивчани възстанаха срещу своеволията на Епархийския съвет“, публикувана в бр. от 20.03.2019 г. на вестник „Вахан“; Писма от Архимандрит И. Б. от 23.01.2017 г. и от 14.11.2017 г., както и от ищеца от 25.01.2017 г., в които се коментира дейността на Епархийския съвет на ААПСЦБ;
Събрани са и гласни доказателства чрез разпита на свидетелите С. А. Х., Г. П. Й.–А., М. В. П. и Х. Т. Х. за установяване на релевантни по делото факти и обстоятелства. Показанията им са записани подробно в протокола за съдебното заседание, проведено на 22.07.2019 г. /л. 80 – л. 82 по делото/, поради което не следва да се излагат отново текстуално, като при необходимост те ще бъдат обсъдени при преценката на наведените от страните правни доводи, основани на тях.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл. 45, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/, който е процесуално допустим.
Разгледан по същество, искът се явява неоснователен, като съображенията за това са следните:
За да бъде ангажирана отговорността на ответника, следва да се установи кумулативното наличието на всички елементи от фактическия състав на горецитираната разпоредба, а именно: конкретно деяние, което да е противоправно, с него да са нанесени твърдените неимуществени вреди на ищеца, да е налице причинна връзка между тях и деянието, като съгласно ал. 2 на чл. 45 ЗЗД вината се предполага до доказване на противното.
В случая не се спори, а и от представените писмени доказателства се установява, че в брой 25-26 от 01.07-13.07.2018 г. на вестник „Ереван“ е публикувана статия от ответника със заглавие „Гузен негонен бяга“, която съдържа и следния текст: „Безобразно и срамно е една шепа самозабравили се арменци - членове на Епархийския съвет да предприемат тенденциозна, пагубна и унищожителна кампания против Архиерея на Арменската епархия в България. За да постигнат целта си те използваха лъжи и клевети, като обвиниха Архимандрита, че иска всички средства, ценности и имоти да се прехвърлят в Е. Така манипулираха хората по времe на изборната кампания за избор на делегати за прием на новия устав. Дори в Хасково се стигна до там, че лично председателят е обиколил по домовете и работните места на свои роднини, близки и приятели, задължил ги е да дойдат на събранието, да гласуват за него да бъде избран за делегат, за да може на събора той да се бори за запазването на имотите. Това е върха на манипулациите.“
Спорен е обаче въпросът за противоправността на деянието. В тази връзка следва да се има предвид, че уредените в чл. 39 – 41 на Конституцията на Република България основни права и свободи на гражданите се ползват с еднаква тежест спрямо останалите и подлежат на защита. Възможната колизия на прокламирани права – в случая между свободата на словото от една страна и засягане чрез упражняването й на правата и доброто име на гражданите, от друга страна, е разрешена с чл. 39, ал. 2 и чл. 41, ал. 2 КРБ. Там изрично е предвидено, че свободата на словото не е абсолютна, а се разпростира до пределите, след които вече се засягат други конституционно защитени ценности, каквито са правата и доброто име на гражданите. Прокламираната с чл. 40, ал. 1 КРБ свобода на печата и другите средства за масова информация е свързана с правото на личността и на социалната общност да бъдат информирани по представляващи интерес въпроси. В нейното съдържание, обаче не се включва предоставена възможност за разпространяване на неверни данни, нито на данни с негативен подтекст, засягащи лични граждански и човешки права. /така в Решение № 404 от 13.07.2010 г. по гр. д. № 907/2009 г. на ВКС, III г. о., Решение № 581 от 30.09.2010 г. по гр. д. № 1019/2009 г. на ВКС, III г. о. и др./. В този смисъл са и разпоредбите на Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, която по силата на чл. 5, ал. 4 КРБ е част от вътрешното законодателство на страната. Така, в чл. 10 ЕКЗПЧОС е прокламирана свободата на изразяването на мнение, включително разпространяването на информация, а чл. 8 защитава правото на зачитане на личния живот. Тук е уместно да се отбележи и че както в националната съдебна практика, така и в тази на Европейския съд по правата на човека се приема, че в случаи като настоящия трябва да се прецени и дали съответната статия или пасаж от нея представлява твърдение за факти или пък е оценъчно съждение. На проверка за истинност подлежат фактическите твърдения, като те могат да ангажират отговорността на автора само ако позорят адресата и са неверни. Оценките /мненията/ не подлежат на проверка за вярност, тъй като те не представляват конкретни факти от обективната действителност. Те могат да ангажират отговорността на автора само ако представляват обида. /така в Решение № 85 от 23.03.2012 г. по гр. д. № 1486/2011 г. на ВКС, IV г.о. и др., както и Решението по делото Petrina с/у Румъния и др./ Следва да се има предвид и публичните личности, следва да търпят в по-широки граници допустима критика. Тъй като сами са допринесли за известността на думите и делата си, те трябва да понесат и по-висока степен на критика, дори преувеличение и провокации /вж. в този смисъл Решение № 204 от 12.06.2015 г. по гр. д. № 7046/2014 г. на ВКС, IV г. о., Решението по делото Prager and Oberschlik срещу Австрия, Решението по делото Lingens срещу Австрия и др./. Освен това се приема и че свободата на изразяване на мнение е една от основните на демократичното общество, едно от най-важните условия за неговото развитие и за развитието на всеки човек. Съгласно чл. 10, § 2 ЕКЗПЧОС тя се прилага не само за информация или идеи, които намират благоприятен прием или на които се гледа като на безобидни или с безразличие, но също и за такива, които засягат, шокират или смущават държавата или част от населението. Такива са изискванията на плурализма, толерантността и широкомислието, без които няма демократично общество - Решението по делото Handyside срещу Обединеното кралство.
В светлината на гореизложеното най-напред следва да се посочи, че пасажът от процесната статия „Безобразно и срамно е една шепа самозабравили се арменци - членове на Епархийския съвет да предприемат тенденциозна, пагубна и унищожителна кампания против Архиерея на Арменската епархия в България.“ несъмнено представлява оценъчно съждение, тъй като не възпроизвежда конкретни обстоятелства от обективната действителност, а е коментар на автора. Следователно, става дума за изразяване на мнение, като според настоящия състав то не може да бъде окачествено като злоупотреба със свободата на словото, доколкото не се установява тази свобода да е използвана, за да се увреди пряко достойнството и доброто име на ищеца, а е част от оценката на събития, в който и последният е участвал. Нещо повече, приема се, че в тази хипотеза не са противоправни изказани мнения с негативна оценка, пряко или косвено засягащи конкретно лице, когато името му се коментира или се предполага във връзка обществен въпрос, свързан с неговия пост, дейност или занятие - Решение № 62 от 06.03.2012 г. по гр. д. № 1376/2011 г. на ВКС, IV г.о., Решение № 484 от 09.06.2010 г. по гр. д. № 1438/2010 г. на ВКС, III г.о. и др. Следва да се съобрази и че от значение е не само цитираният пасаж, но и целият контекст на статията, както и времето и обстановката, при които е публикувана. Не се спори по делото, а и от съдържанието й, както и от представените статии със заглавия „На делегатското събрание бе обсъден, гласуван и приет новия устав на Арменската епархия на ААПСЦ в България“ и „Няма как да превърнеш вестник в бухалка и да очакваш доверие и уважение“ се установява, че тя е написана в отговор на последната и че в нея се коментират значими за цялата арменска общност в България въпроси към онзи момент, а не такива, които целят единствено да накърнят репутацията на ищеца или пък факти от личния му живот. А и е безспорно, че А.Л.Ш. е публична личност предвид качеството му Председател на Епархийския съвет на ААПСЦБ, поради което е нормално поведението му във връзка с този пост да е обект на засилен интерес от арменската общност, в т.ч. и на негативна критика, включително и с надхвърлящи добрия тон изразни средства. В този ред на мисли използваните думи макар да са наситени с отрицателно съдържание, доколкото нямат обективно неприличен, вулгарен или непристоен характер, не следва да се възприемат като обида или пък клевета, а като изразена лична оценка и критика в по-широки, но допустими от правния ред граници. Освен това, от представените от ответника други статии може да се приеме, че в случая е било налице т.нар. „фактическо основание“ в подкрепа на изразеното от него мнение. Макар че, след като те са станали публично известни, изискването да се представят фактите, на които се основава оценъчното съждение, изгубва значението си – Решението по делото Feldek срещу Словакия.
По отношение на пасажа „За да постигнат целта си те използваха лъжи и клевети, като обвиниха Архимандрита, че иска всички средства, ценности и имоти да се прехвърлят в Е. Така манипулираха хората по времe на изборната кампания за избор на делегати за прием на новия устав.“ съдът намира, че освен оценъчни съждения съдържа и твърдения за конкретни факти, които са от естество да повлияят негативно върху ищеца и да го злепоставят в обществото, тъй като внушават извършени от него морално укорими действия.
Както се посочи по-горе, когато се изнасят засягащи достойнството, честта и доброто име на друго лице факти, трябва да се провери тяхната достоверност. Правни норми за начина, по който тази проверка да се извърши, няма. Утвърдено е схващането, че за изнесените факти трябва да се получи потвърждение поне от два независими източника. Правното значение на добросъвестната проверка се проявява тогава, когато въпреки извършването й, фактите се окажат неверни. В този случай, ако проверката действително е добросъвестна, се изключва вината и авторът не отговаря за вредите, причинени от противоправното му деяние. - Решение № 12 от 6.02.2013 г. по гр. д. № 449/2012 г. на ВКС, III г. о.
От представените статии със заглавия „Откровенията на един наш духовник – отец Д. Х.“ и „Епархийският съвет си тръгна от Бургас с празна торбичка“ се установява, че от ръководството на ААПСЦ е лансирана теза за прехвърляне на имущество на българската арменската общност в Ечмиадзина. От друга страна, по делото липсват доказателства, които да оборват верността на изнесеното. Следователно, преди да разпространи твърдението си за това обстоятелство, ответникът е спазил стандарта за добросъвестно поведение, макар и да не е журналист. Ето защо, дори да е бил подведен или тази информация да не е била вярна, добросъвестната му проверка дисквалифицира вината му за изнасянето й. В тази връзка е уместно да се отбележи и че вината в гражданското право е свързана не със субективното отношение на дееца за извършеното от него деяние и общественоопасните последици от последното /както в наказателното право/, а именно с неполагане на дължимата грижа - така Решение № 758 от 11.02.2011 г. по гр. д. № 1243/2009 г. на ВКС, IV г. о. и др.
По отношение на последния пасаж - „Дори в Хасково се стигна до там, че лично председателят е обиколил по домовете и работните места на свои роднини, близки и приятели, задължил ги е да дойдат на събранието, да гласуват за него да бъде избран за делегат, за да може на събора той да се бори за запазването на имотите. Това е върха на манипулациите.“ не може да се направи категоричен и обоснован извод, че касае ищецът по делото. Това е така, защото няма спор между страните, а и от събраните писмени доказателства /уставите на ААПСЦ/ и гласни такива, се установява, че делегатите за събора на ААПСЦ се избират сред нейните членове в съотв. населено място, а А.Л.Ш. *** и няма роднини в гр. Хасково /вж. показанията ангажираната от него свид. С. Х./, както и данни за извършването на описаните действия от Председателя на църковното настоятелство в гр. Хасково /вж. показанията на свид. М. В. П. и Х. Т. Х. /. От друга страна следва да се има предвид и че процесните изречения не трябва да се тълкуват изолирано и самостоятелно, а да се възприемат смислово в контекста на цялата статия, в края на която се съдържат два абзаца, посветени именно на Председателя на църковното настоятелство в гр. Хасково. При това положение е житейски и правно логично да се приеме, че ответникът е визирал последния, а не ищеца. Обстоятелството, че той субективно се е почувствал обиден е ирелевантно, след като не е посочен от автора на изявлението чрез неговите имена или по друг ясен и еднозначен начин, който да не оставя никакво съмнение относно неговата личност.
Предвид изложеното съдът счита, че предявеният иск е неоснователен и недоказан, поради което следва да бъде отхвърлен.
При този изход на спора и че ответникът претендира разноски, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, единствено на същия следва да се присъдят такива, а именно сумата от 850 лева за платено адвокатско възнаграждение, съгласно представения договор за правна защита и съдействие от 11.06.2019 г. Възражението на ищеца по чл. 78, ал. 5 ГПК е неоснователно, тъй като уговореното и заплатено възнаграждение на адв. Л. П. надвишава с едва 20 лева минималния размер на дължимото възнаграждение, установен в чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради което не следва да се преценя като прекомерно с оглед действителната правна и фактическа сложност на делото.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от А.Л.Ш., ЕГН **********, адрес: ***, срещу Ф.С.Д. ***, съдебен адрес:***, кантора №, чрез адв. Л. П., иск с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД за присъждане на сумата от 10 000,00 лева, представляваща обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди, изразяващи се в уронване на доброто име, честта и достойнството му вследствие публикуването в брой бр. 25-26 от 01.07-13.07.2018 г. на вестник „Ереван" - гр. София на статия от Ф.С.Д. със заглавие „Гузен негонен бяга".
ОСЪЖДА А.Л.Ш., ЕГН **********, адрес: ***,
на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, да заплати на Ф.С.Д. ***, съдебен адрес:***,
кантора №, чрез адв. Л. П., сумата от 850,00 лева, представляващи направени
разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: Е.Д.