Решение по дело №2080/2020 на Районен съд - Ловеч

                                       Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

                                                               №

                                               гр.Ловеч, ……………. г.

                             В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

ЛОВЕШКИЯТ  РАЙОНЕН СЪД, пети граждански състав  в публичното заседание на двадесет и трети януари, през  две хиляди двадесет и трета година

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:И. РАБАДЖИЕВА

при участието на секретаря ПРЕСЛАВА ДИЧКОВА, като разгледа докладваното от съдията   гр.дело № 2080 по описа за 2020 година, за да се произнесе съобрази: 

             Обективно съединени искове с правно основание: чл.124, ал.1 от ГПК, чл.109, ал.2 от ЗС, чл.54, а.2 от ЗКИР и чл.537, ал.2 от ГПК.

             Съдът е сезиран с искова молба, подадена от П.А.Р. и Т.А.Р., двамата с адрес: *** против Д.М.Д., с адрес: *** и М.Ц.Д., с адрес: ***.

             Ищците излагат в исковата молба, че са собственици по наследство от А. Т. Р. на следния недвижим имот:1/2 ид.част от дворно място, представляващо пл.№ *** в кв.10 по плана на гр. Т., кв.“**“, Лов.област, цялото от около 400 кв.м и ½ ид.част от застроената двуетажна масивна жилищна сграда и стопанска постройка. Тази собственост наследодателят им е придобил по силата на нотариален акт за дарение на недвижим имот № **, том **, издаден по нот.дело № **г. на РС – Т.. Сочат, че с този нот.акт неговите родители Т. Р.И. и П. Т. П.са дарили по ½ ид.част от така описания имот на него и на сестра му В. Т. К..

            Твърди се, че след осъщественото дарение върху имота с равни права между А. Т. Р. и  В. Т. К. е подписан договор за разпределение на ползване на съсобствен недвижим имот от 02.07.1990 г., в който е отразено, че В. К. ще ползва подробно  обозначената част от дворното място на скица, представляващо дял втори, обозначено със зелен цвят заедно със западната реална половина от двуетажната масивна жилищна сграда, обособена със самостоятелен вход на два етажа, която реална половина на скицата е обозначена като защрихована. А. Р. ще ползва подробно обозначената част от дворното място на скица, представляващо дял първи, обозначено със син цвят заедно с източната реална половина от двуетажната масивна жилищна сграда, обозначена със самостоятелен вход на два етажа и отразена  в скицата като незащрихована част.

              Ищците твърдят, че от подписването на договора за разпределение на ползването до настоящия момент владеят източната реална половина от жилищната сграда в имота, който по кадастрална карта е отразен като имот с идентификатор № ****, а жилищната сграда като самостоятелен обект с идентификатор № ****.3. Посочват, че в регулационния план на гр. Т. за кв. „****“ имотът им попада в парцел I „За озеленяване“ на кв.****и улица с о.т.****.

             Наведени са твърдения, че имотът, представляващ ½ ид.част от гореописаното дворно място от 400 кв.м, ведно със  западната реална половина от двуетажната масивна жилищна сграда е бил владян от В. К. и впоследствие продаден на трети лица – Р. П. К.и В.Л. К. с нот.акт № ***, том **, издаден по нот.дело № ***г. на РС – Т.. Впоследствие лицата Р. К.и В.К. продават на М.Ц.Д. и Д.М.Д. недвижим имот с нот.акт № ***, том **, издаден по нот.дело № ***г. на РС – Т., в който нот.акт закупеният имот е описан по следния начин: ½ ид.част от Поземлен имот с кад.№ 5*** с площ за целия имот от 400 кв.м., част от който с площ от 53 кв.м. попада в трасе на улица с ОК ****, а останалата част от имота е включена в парцел I – първи „За озеленяване“, квартал ****по плана на махала „****“ гр. Т., при граници: път, река **** и земеделски имоти, заедно с ½ ид.част от застроената в имота двуетажна жилищна масивна сграда, която част съставлява западната реална половина от двуетажната масивна жилищна сграда, обособена със самостоятелен вход като стопанските постройки в имота са извън обема на продажбата. Ищците посочват, че гореописаният нот.акт № ***, том **I, нот.дело № ***г. на РС – Т. очертават пределите на собствеността, придобита от ответниците в имоти – нито повече, нито по-малко от ½ ид.част от 400 кв.м. от дворното място и само западната реална половина от двуетажната масивна жилищна сграда, която в договора за разпределение на ползването от 1990 г. е отразена като защрихована част.

              Ищците считат, че абсурдното на съдържанието на този нотариален акт е, че се продава едновременно и идеална, и реална част от двуетажната жилищна сграда. Според тях, имайки предвид правата на праводателката на продавачите им и начина, по който е владяна двуетажната жилищна сграда ответниците са могли да придобият само  западната реална половина от нея ведно с припадащите се  идеални части от общите части на сградата, но не и ½ ид.част от цялата жилищна сграда. Отбелязват, че тази реална западна половина от жилищната сграда е отразена в кадастралната карта като имот с идентификатор № ****.2.  Изтъкват, че в този нотариален акт липсва описание на други имоти, които да са били предмет на сделката. Сочат, че по кадастралната карта на гр. Т. за първи път в този имот е нанесена и още една сграда с идентификатор № ****.1.

             Ищците намират за важно да отбележат, че скицата от 03.05.1990 г, която е послужила и за разпределение на ползването на имота между А. Р. и В. К. представлява и  градоустройство, отнасящо се до гараж – частично застроително решение за гараж.

             Излагат, че този незаконен гараж заедно с незаконен етаж над него били построени преди **0 г. от съпруга на В. К. – Х.К., като това застрояване не е било предмет на сделки, видно от гореизброените нотариални актове. Твърдят, че над това застрояване ответниците изградили още един етаж пред **6 г. – **7 г. и това строителство е извършено без тяхното съгласие, без градоустройствена основа за него, без строителни книжа, поради което то е незаконно, неузаконяемо и нетърпимо.

             Посочва се още, че във връзка със заведен иск от ответниците срещу ищците последните установили, че те са се снабдили с нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давностно владение № **, том **I, рег.№ **, издаден по нот.дело № **г. на нотариус Б.К.с район на действие – РС – Т.. Този нотариален акт е поправен с нотариален акт № ***, ***, рег.№ ***, издаден по нотариално дело № ***г. на нотариус Б.К.с район на действие – РС – Т..

             Ищците твърдят, че първият от горепосочените нотариални актове съдържа неверни факти и обстоятелства относно правото на собственост на ответниците върху имотите, описани в него. Според тях, не е вярно, че ответниците са собственици на ½ ид.част от поземлен имот с идентификатор № ****, който е с площ от 1266 кв.м. Сочат, че това е част от площта на парцел I в кв.****по регулационния план на махала „****“, отреден за озеленяване.

             От страна на ищците са наведени твърдения, че в кадастралната карта на гр. Т. е допусната грешка при отразяване границите на имота им, който е с площ от 400 кв.м. и е част от УПИ – I в кв.****по регулационния план на гр. Т., който е отреден за озеленяване. Изтъкват, че в кадастралната карта на гр. Т. имотът им не е отразен като самостоятелен такъв, а като част от по-голям имот с идентификатор № ****, който е с площ от 1266 кв.м., при все че техният имот притежава реални граници и е с площ от 431 кв.м по отменения кадастрален план на гр. Т., а по документи е около 400 кв.м. Реалните граници на имота им, въпреки че съществуват, не са отразени в кадастралната карта.

             Излагат, че дори и да е владяна квадратурата, която представлява над ½ ид.част от около 400 кв.м, колкото са закупили по нотариален акт ответниците, те не могат да я придобият по давност, тъй като по силата на отреждането теренът е общинска собственост. Твърдят, че тя не е владяна от тях, тъй като има изградени огради, останали още от разпределението на ползването на дворното им място, което е от 400 кв.м и при това разпределение основната част от парцела се намира под тяхната част от имота, която ищците поддържат в приличен вид с цел безопасност на частта от дворното място, която ползват.

             Намират за невярно още, че ответниците са собственици на изградената от тях надстройка след **7 г. без  тяхното съгласие. Твърдят, че тя е изградена без строителни книжа, без градоустройствено решение и като такава, тя е незаконна, неузаконяема и нетърпима, и като такава подлежи на премахване. Сочат, че тази надстройка, съгласно описанието в нотариалния акт, следва да представлява втори етаж от двуетажна жилищна сграда, като посочват, че тя е изградена до груб строеж, без дограма.

            В петитумната част на исковата молба са отправени следните ИСКАНИЯ:

            1.МОЛЯТ да бъдат призовани на съд с ответниците и след като се убеди в основателността на изложеното, съдът да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на тях, че те не са собственици на ½ ид.част от 1266 кв.м. от поземлен имот с идентификатор № **** по КККР на гр. Т., одобрена със Заповед № РД – 18-11/20.04.**7 г. на Изп.директор на АГКК- София, целият с площ от 1266 кв.м., с адрес: гр. Т., ул.“***“№***с трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско застрояване, при съседи: имоти с идентификатори № ***, № ***, № ***, № ***

           2.МОЛЯТ да бъдат призовани на съд с ответниците и след като се убеди в основателността на изложеното, съдът да постанови решение, с което да осъди М.Ц.Д. и Д.М.Д. да премахнат вторият жилищен етаж от ДВУЕТАЖНАТА ЕДНОФАМИЛНА ЖИЛИЩНА СГРАДДА с идентификатор № ****.1.1 по КККР на гр. Т., одобрена със Заповед № РД – 18-11/20.04.**7 г. на Изп.директор на АГКК- София, целият с площ от 1266 кв.м., с адрес: гр. Т., ул.“***“№***с трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско застрояване, при съседи: имоти с идентификатори № ***, № ***, № ***, № ***

            3.Да се признае за установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици по силата на наследяване и давностно владение на ½ ид.част от Поземлен имот с площ от около 400 кв.м, представляващи част от поземлен имот с идентификатор № ****, целият с площ от 1266 кв.м. по КККР на гр. Т., одобрена със Заповед № РД – 18-11/20.04.**7 г. на Изп.директор на АГКК- София, с адрес: гр. Т., ул.“***“№***с трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско застрояване, при съседи: имоти с идентификатори № ***, № ***, № ***, № 73198.510. 105, както и че е допусната грешка, представляваща непълнота в кадастралната карта, изразяваща се в неотразяване на имота от отменения кадастрален план на гр. Т. с планоснимачен № 5***, попадащ в УПИ – I на кв.****по плана на гр. Т., отреден за озеленяване, ведно с всички законни последици. Моли диспозитива на тази част от решението да бъде придружен от скица-проект за изменение на КК на гр. Т., която да е неразделна част от решението и да е изготвена от вещо лице – инженер – геодезист.

              4.На основание чл.537, ал.2 от ГПК молят съдът да отмени или да измени нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давностно владение № **, том **I, рег.№ **, издаден по нотариално дело № **г. на нотариус Б.К.с район на действие РС – Т., в частта от него, отнасяща се до констатирането на правото на собственост на ответниците върху ½ ид.част от поземлен имот с идентификатор № **** по КККР на гр. Т., одобрена със Заповед № РД – 18-11/20.04.**7 г. на Изп.директор на АГКК- София, целият с площ от 1266 кв.м., с адрес: гр. Т., ул.“***“№***с трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско застрояване, при съседи: имоти с идентификатори № ***, № ***, № ***, № **, както и в частта, отнасяща се до описанието за придобиване на право на собственост върху двуетажна еднофамилна жилищна сграда, находяща се в същия имот с идентификатор № ****.1.

            Претендирани са и направените съдебно-деловодни разноски.

            В законоустановения едномесечен срок от връчване на исковата молба и приложенията към нея ответниците са депозирали писмен отговор, в който  са изразили становище по допустимостта и основателността на предявените искове.Считат, че предявеният иск с основание чл.124, ал.1 от ГПК е недопустим, тъй като за ищците не е налице правен интерес от предявяването на отрицателен установителен иск за собственост. Навеждат довод, че наличието на правен интерес от отрицателен установителен иск се определя от това, дали ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва. Счита, че обстоятелствата относно правото на собственост на ищците са изложени вярно в исковата молба, не се оспорват от ответниците и никога не са оспорвани. Заявяват, че самостоятелното право на ищците – право на собственост върху ½ ид.част от недвижим имот, подробно описан в Нот.акт № **, т.**, н.д.№ 532/1990/ на ТРС, а именно: дворно място пл.№ ***, кв.10 по плана на гр. Т., обл. Ловешка, кв.“**“, при граници: път, река „****“, имот на ТКЗС, застроено с двуетажна масивна жилищна сграда и стопанска постройка, не се оспорва от тях. Считат, че по тази причина за ищците не е налице правен интерес от предявяване на иска.

            Относно предявения негаторен иск с основание чл.109 от ЗС ответниците са изразили становище, че намират същия за допустим.

            Считат, че предявения иск за отстраняване на непълнота в ККР с правно основание чл.54, ал.2 от ЗКИР във вр. с чл. 124, ал.1 от ГПК е недопустим, поради липса на надлежна пасивна процесуална легитимация, както и поради липса на правен интерес. Излагат подробни съображения, които са в насока, че производството по претендираната грешка/непълнота в ККР засяга права и законни интереси на трети лица, които не следва да бъдат лишавани от правото да участват в това производство.

            С отговора са оспорени като недопустими и предявените искове с правно основание чл.537, ал.2 от ГПК. Излагат аргументи, че искането с правно основание чл.537, ал.2 от ГПК се намира в пълна зависимост от допустимостта и основателността на собственическия иск. Сочат, че в настоящия случай ищците са предявили и отрицателен, и положителен установителен иск за правото си, което не е оспорвано и накърнено от ответниците. Считат, че и двата установителни иска са недопустими по различни причини, което обуславя и недопустимостта на искането с правно основание чл.537, ал.2 от ГПК.

             С отговора ответниците оспорват предявения иск с основание чл.109 от ЗС като неоснователен и недоказан. Излагат подробни фактически и правни съображения.

             Ищците П.А.Р. и Т.А.Р. не вземат лично участие в процеса, като се представлява от  адв. С.. Поддържат предявените обективно съединени искове и молят същите да бъдат уважени, като претендират и сторените по делото разноски. Подробни фактически и правни доводи са изложени в писмена защита.

             От ответниците лично се явява М.Ц.Д.. Двамата ответници се представляват от представител по пълномощие – адв. Д., която поддържа направените с отговора възражения и оспорвания. Моли съдът да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове: 1) отрицателен установителен иск за собственост с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК; 2) иск за отстраняване на непълнота в ККР,  с правно основание чл.54, ал.2 от ЗКИЛ във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК; 3) алтернативни акцесорни искове за отмяна/изменение на нотариален акт за собственост с правно основание чл.537, ал.2 от ГПК, като недопустими и да прекрати производството в тези части, а предявеният негаторен иск с правно основание чл.109 от ЗС да отхвърли, като неоснователен и недоказан. Представена е писмена защита, в която са изложени подробни съображения.

            Съдът като съобрази становището на страните, събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

             Страните не спорят, че по силата на Нотариален акт за дарение на недвижим имот № **, том  **, н.д. № ***г. Т.Р.И. и П. Т. П.са дарили на дъщеря си В. Т. К. и сина си А. Т.Р. следния свой недвижим имот: дворно място, представляващо пл.№ *** в кв.10 по плана на гр. Т., кв.“**, обл. Ловешка, цялото от около 400 кв.м, при граници: път, река „****“ и имот на ТКЗД, застроено с двуетажна масивна жилищна сграда и стопанска постройка, при равни права на надарените.

            По делото са ангажирани доказателства, от които е видно, че след осъществения дарствен акт между приобретателите  по сделката В. Т. К. и  А.  Т. Р. е сключен договор за разпределение на ползуването  с дата 02.07.1990 г. Съгласно условията на договора В. К.   се съгласява ще ползва дворно място, попадащо в пл.№ *** в кв.10 по плана на гр. Т., кв“**“ и представляващо Дял ** на приложената скица към до, оцветено със зелен цвят, заедно със западната реална половина от двуетажната масивна жилищна сграда, обособена със самостоятелен вход, на два етажа /защрихованата част от обозначената за общо ползване сграда/ и стопанските постройки, попадащи в дворното място.

            А. Т. Р. се е съгласил да ползва  частта от дворното място представляваща Дял I на приложената скица, оцветено със син цвят, заедно с източната реална половина от двуетажната масивна жилищна сграда, обособена със самостоятелен вход, на два етажа /незащрихованата част от обозначената за общо ползване сграда/ и стопанските постройки, попадащи в дворното място.

            В клаузата на чл.3 от Договора за разпределение на ползването е предвидено, че всеки от съсобствениците може да огради ползваната от него половина част от парцела и да използва своята част както намери за добре, без обаче да си пречат един на друг.

            По делото не е спорно, че ищците Т.А.Р. и П.А.Р. са  наследници по закон (съответно син и дъщеря) на надарения А. Т. Р. ***, поч.на 07.01.**2 г. В процеса същите се легитимират като собственици на ½ ид.част гореописания имот по силата на наследяване.

             С Нот.акт за покупко-продажба на недвижи имот № ***, том **дело № 719/**0 г. В. Т. К. е продала на Р.П. К.и В.Л. К. дарения й недвижим имот, описан както следва: ½ ид.част от дворно място, представляващо пл.номер 5*** в кв. ****по плана на гр. Т., махала „***“, цялото от около 400 кв.м, при граници: път, река **** и земеделски имоти, заедно с ½ идеална част от застроената в това дворно място двуетажна масивна жилищна сграда, която част съставлява западната реална половина от двуетажната масивна жилищна сграда, обособена със самостоятелен вход, като  стопанските постройки, построени в това дворно място са извън обема на продажбата.

            С Нот.акт за покупко-продажба на недвижим имот № ***, том **, дело № ***г. Р.П. К.е продала на ответниците по делото – М.Ц.Д. и Д.М.Д., собствения си недвижи имот, представляващ: ½ ид.част от Поземлен имот с кад.№ 5***, с площ за целия имот от 400 кв.м, част от който с площ от 53 кв.м попада в трасе на улица ОК ****, а останалата част от имота е  включена в парцел  I – първи „За озеленяване“, квартал ****по плана на махала „****“ – гр. Т., при граници: път, река **** и земеделски имоти заедно с ½ ид.част от  застроената в имота двуетажна масивна жилищна сграда, която част съставлява западната реална половина от двуетажната масивна жилищна сграда, обособена със самостоятелен вход, като стопанските постройки, построени в имота са извън обема на продажбата.

           Безспорно е установено, че към настоящия момент  имотът се ползва съгласно постигнатата договореност по договора за разпределение на ползването от 02.07.1990 г., като ищците владеят източната реална половина от жилищната сграда в имота, който по кадастралната карта е заснет като имот с идентификатор № ****, а жилищната сграда е отразена като самостоятелен обект с идентификатор № ****.3.

            С Декларация с нотариално удостоверени подписи – рег.№ 4555/03.08.**7 г. на нотариус Д. К. с рег.№ **на НК, в район Т., ищците Т.А.Р. и П.А.Р., в качеството си на съсобственици на източна(горна) реална половина от поземлен имот, находящ се в кад. План № 5*** от землището на гр. Т., мах. ****, адрес ул.“***“ **са декларирали, че са съгласни ответниците М.Ц.Д. и Д.М.Д.: 1) Да ползуват частта от съсобствения имот към улицата, находяща се на запад от мислената линия, разделяща къщата на реални дялове, граничеща с улица, източна стена на гараж и северна стена на къща собственост на М.Д. и Д.Д. и 2) Да изграждат масивна ограда на границата между двата дяла и частта, предоставена за ползуване.

            Установява се, че с Нот.акт за собственост на недвижим имот, придобит по давностно владение № **, том  **I, рег.№ **, дело № **г. на нотариус Б.К.с р-н на действие района на Т.ски РС ответниците Д.М.Д. и М.Ц.Д. са признати за собственици на следния недвижим имот, придобит по време на брака им, в режим на съпружеска имуществена общност, а именно: ½ ид.част от Поземлен имот, целият с площ от 1266 кв.м, находящ се в гр. Т., с адрес: ул.“***“№***с трайно предназначение на територията – урбанизирана и начин на трайно ползване – незастроен имот за жилищни нужди, с номер по предходен план – няма, стар идентификатор-няма и с идентификатор  № **по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Т., одобрени със Заповед № РД – 18 – 11 от 20.04.**7 г. на Изп.директор на АГКК, при граници и съседи на имота: имот № ***, имот № ***, имот № **и имот № **, ведно с  цялата попадаща в този имот Двуетажна еднофамилна жилищна сграда със застроена площ от 41 кв.м.

             Гореописания нотариален акт е поправен с Нот.акт за поправка на нот.акт за собственост на недвижим имот № ***, ***, рег.№ ***, дело № ***г.

             По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетелите: ЙО. М. М. М. *** *** и М.М.К., допуснати по искане на ищцовата страна, и В.В.Г.и М.К.Р., допуснати по искане на ответниците.

             Св.М. е майка на ищците. Заявява, че знае имота от ***8-***9 г., като къщата е построена от нейните свекър и свекърва през 1980 г. Къщата била разделена на две жилища, като подялбата била извършена през 1990 г. Твърди, че са били оформени документи /разпределителен протокол/ за всичко, което ще се ползва от двете страни. Заявява, че и до ден днешен имота се ползва по начина, по който е било направено разпределението. Свидетелката твърди, че през **7 г. ответниците извършили новото строителство. Посочва, че сградата се състояла от гараж, жилищен етаж и следващ етаж, като през **0 г., когато нейните зет и зълва продали имота били изградени гаража и етажа над него. Твърди, че през **7 г. е била изградена една ограда от тухли, която  представлява разделителна линия между разпределените за ползване части между съсобствениците. Тогава за свлачищни процеси не се коментирало, като за такива се заговорило активно през 2018 г. Свидетелката твърди, че  за строежа на процесния втори етаж не са давали съгласие. Категорична е, че този втори етаж няма връзка с техния покрив и улуците. Посочва, че на техния покрив ремонт е правен през 2020 г, като още през 2019 г. са ходили при Гл.архитект в гр. Т., за да им бъде дадено разрешение за ремонт. Отбелязва, че конструкцията на покрива не е  изменена, като отводнителната система, улуци и всичко останало е само подменено, „но е там, където е било преди това“. Св.М. твърди, че  къщата на ищците няма нищо общо  с новопостроения през **7 г. от ответниците етаж. Отрича да има изливане на дъждовна вода от улуците в западната част на двора. Според свидетелката новото строителство представлява етаж от жилищна сграда и е масивен строеж, но дограма не е поставена. Сочи, че имотът на ответниците граничи с реката, докато имотът на ищците граничи „първо с една зона, която е определена за озеленяване и не е малка и след тази зона следва реката“. Свидетелката има наблюдение и по отношение на свлачището, като твърди, че през 2018 г. видяла, че откъм тяхната страна откъм реката циментът е напукан. Счита, че новото строежът на процесния етаж също е оказал влияние, тъй като е построен върху почва, която е ерозирала и има свлачище. Изтъква, че дворното място е от около 400 кв.м., т.е. всеки от съсобствениците имал по ** кв. м. и това то има в много документи. Дворното място е оградено с реални граници, като от 1990 г. всеки си владее жилището и на никого не пречи.

            Св.*** заявява, че има наблюдения върху имота от 1990 г., когато бабата и дядото на ищците разделили имота на двете си деца. Всеки започнал да си ползва реална част от имота и не е чувала да има спорове. Твърди, че дворното място на ответниците е оградено, но и има разстояние от реката и не стига до там.  Не може да конкретизира годината, но й направило впечатление, че има „ново изграждане, няма дограма, има покрив с тухли, но не знам с какво предназначение“.Споделя, че често е ходила при детето на П./ищцата/, което е родена през **7 г. и тогава забелязала това строителство. Твърди, че П. и Т. правили ремонт на покрива през 2019 г, но видимо нищо не е променяно. Твърди също, че страните владеят имота така, както е разпределен през 1990 г.  Както имотът на П., така и имота на Д. имат ограда. Самата тя не е виждала свлачището, а от св.М. научила, че има такова. Посочва, че познава Х.К. лично, като без да може да уточни година, знае, че същият е правил канал за автомобили, който е съществувал при продажбата на имот. Отбелязва, че над гаража имало изграждане на жилищно помещение от Христо, и над тази стая има ново строителство, което е в груб строеж.

           От показанията на св. К. се установява, че е в приятелски отношения с ищците и много пъти е била в дома им.  Познава ги още от времето, когато дядото и бабата на ищците се преселили в гр. Т. и закупили имота в **** и построили къщата, а впоследствие през 1990 г. разделили къщата и двора на двете си деца. А. държал източната страна на къщата, а собственик на западната страна била В.. От тогава А., а сега децата му/ищците/ владеят източната половина на къщата. Посочва, че от северната страна на имота на П. има масивна ограда, между западните собственици и П. пак има ограда, откъм южната страна има обикновена ограда. Твърди, че мястото на ищците граничи с реката, но първо  с една общинска земя и след това място е реката. Излага, че преди няколко години ищците си ремонтирали покрива, но не са сменяла конструкцията на къщата, а само подменяли материалите, които подлежали на подмяна. Заявява, че В. и Х.са строили гараж и етаж,  който е долепен до къщата и се вижда от улицата. Твърди, че е виждала още един етаж /тухлен строеж/ с покрив, който е надстроен над строежа на Х.и В.. Не е обръщала внимание дали се живее там, но предполага, че е с такава цел. По нейни спомени, този етаж е построен през **7 г. Не знае дали този етаж е свързан с къщата на П.. От св.ЙО. М. разбрала, че има свлачище около 2018 г.

           Св. Г.заявява, че е бивш съпруг на сестрата на М.. Знае, че ответниците са закупили имота около **0 г. Дава следното описание на имота към момента на покупката: „долу беше гараж с една площадка, над гаража – хол, кухня и две стаички като спалня“. Входът е откъм реката, а откъм улицата имало канал за автомобили, който с времето пропаднал и бил зазидан. Пропадането било откъм реката, къщата поддавала и се напукала. Твърди, че в този период е участвал във всички ремонти. Каналът бил запълнен, а след това укрепен. Свидетелят посочва, че е имало  покрив над етажа, който не е бил свързан с покрива на източната страна и имало разлика в нивата. Споделя, че е поставял гипсокартон на двете спални, но след един дъжд той се намокрил, тъй като когато вали „набива в стената“ и тече надолу. Твърди, че ищците си били отвели улуците в двора на Д.. Излага  също, че е участвал в направата на  покрив с греди и керемиди, но при една буря  всичко се счупили и се наложило да го правят наново – надигнали с тухли, за да го укрепят, но не се спомня дали са изравнили с другия покрив. Отрича новоизграденото да е жилищен етаж, като твърди, че съставлява покрив с конструкция. Посочва, че през 2018 г. паднала терасата откъм входа на къщата и тогава направили подпорни стени и колони, иначе имало опасност да падне къщата. Изтъква, че къщата граничи с реката и отдолу. Терасата била паднала на земята, свлачището било под нея. Именно там укрепили с подпорни колони и заляли с бетон. Св. Г.споделя, че не е ходил в източната част, като сочи, че двете къщи са си отделени с ограда и има поставена мрежа, откъм пътя и реката имотът на Д. има поставена мрежа, „доколкото може да се сметне, че е ограден, защото дупката е около 10 м.надолу.“

            От показанията на св. Р. се установява, че познава ответниците от около 20 години и многократно е ходил в дома им. Спомня си, че са закупили имота около **1 г. Тогава в двора имало канал, на който си правели колите, който впоследствие е пропаднал. Знае, че имало проблем с покрива и в резултат на стичането на водата впоследствие паднал канала. Описва имота на ответниците, като посочва, че отдолу е гаражът, на първия етаж има хол и кухня, а на втория етаж две малки стаички. Твърди, че покривът бил на две нива, като откъм улицата бил по-висок. Не знае дали на съседите покривът е бил на по-високо ниво. Според показанията му, покривите били с малки стряхи и в двора влизала вода, обливала къщата отстрани, а зимата замръзвала. Тъй като стряхата не била достатъчна, след около 4-5 години от закупуването каналът паднал. Спомня си, че след като паднал канала, се напукал и коридора. Свидетелят помагал при изливането на бетон, както и при направата на покрива, за да може да се отводнява. Твърди, че покривът бил направен на едно ниво с по-голяма стряха, за да не се мокри къщата. Преди 2-3 години ответниците споделили, че е паднала и терасата. Не знае да е променяно нещо по покрива. Посочва, че над хола има площадка с покрив, а плочата иззидали с тухли. Зидът бил до кръста на човек, но не е жилищно помещение. Може да се мине в прав ръст под покрива, като помещението не е затворено и има отвори в зида.

            По искане на ищеца, на основание чл.195 от ГПК, съдът е допуснал съдебно-техническа експертиза с вещо лице инженер – геолог и хидрогеолог. Съгласно заключението, теренът върху който са построени на калкан жилищните сгради на ищците и ответниците, съответно изТ. и западно разположени, представлява дясна речна тераса на река ****. Почвеният състав на тази тераса е с песъчливо – глинест състав от утаечни отлагания, видимо без наличие в профила на скални масиви, като според геотехническите си характеристика течи почви са слаби почви. Речната тераса под източната жилищна сграда (на ищците), е полегата и почти равнинна в крайречната си част, заливна при високи води, с плътно залягане на песъчливо-глинестите пластове, с компресирана във времето пясъчна структура. Склона на терасата е терасиран при смяна на ъгъла на наклона (от около 45 до 15 градуса) с речни камъни, което осигурява пресичане на профила на склона и по този начин проектира свличането му, като намалява неговата тежест. Жилищната сграда на ищците е разположена на хоризонталната част на терасата на средно около 20-25м.по хоризонтала от руслото на реката, в момента на огледа.

          Експертизата е установила, че речната тераса под западната жилищна града на ответниците е стръмна, с наклон 60-70 градуса, като сградата е разположена в западната си част непосредствено на обрушения склон на реката, а в източната си част на 5-10м. от откоса на склона. В западната част в алувиалните отложения на терасата преобладава песъчливата част, силно разрохкана, като вследствие от преувлажняване и увеличен коефициент на разбухване (възможно и от предходни допълнителни насипни строителни мероприятия). Бетонирането на пространството пред входа на жилищната сграда от тази страна е силно напукано, почвата от него до края на терасата е набраздена с типични пукнатини, характерни за начало на свлачищен процес.

            Вещото лице е посочило, че строителни мероприятия върху такава земна основа предполагат превантивно установяване на тяхната носимоспособност по площ и по вертикала на фундирането. Съгласно заключението, терасата, върху която са изградени жилищните сгради на ищците и ответниците, като възраст е стара, достигнала консолидация на песъчливо-глинестите си субстанции до сравнително стабилно уплътнение, което намалява в крайната западна част на склона. В момента на огледа, в земната основа под жиищната сграда на ответниците, се наблюдават два процеса, предопределени от различния градус на откоса на речната тераса на река ****, различното отстояние от ръба на терасата на частите на сградата и изменящата се към по-песъчлива отколкото глинеста почвена основа от източната към западната част под сградата. В западната част по сградата се е формирало срутище (индикация за което е още пропадналия канал за автомобили), а в източната част – свлачище.  Експертът е обяснил, че срутището представлява вид свлачище, като разликата е в количеството земни маси, които се придвижват по повърхнината. При срутището повърхнината  на плъзгане на почвите е по-стръмна, характерна за пълзящи склонове, типично за склона на процесния имот. И при двете явления, критични за тяхното формиране е комбинацията от степента на преувлажняване и водонасищане на земната почвена основа и нейното неравномерно преуплътняване под въздействие на външния товар на жилищната сграда.

             Съгласно заключението, без допълнителното натоварване от новото строителство върху слабата почвена подложка под сградата, при всяко последващо повишаване на водното съдържание в почвения слой и последващото разбухване на почвата, при продължителни по време поройни дъждове, комбинирани със снеготопене, напълно вероятно е с времето срутището да стане реалност в западната част, при което е провиснала терасата и пропаднал част от терена на имота. Отбелязано е, че необходимостта от укрепване на земната основа в тази част е била наложителна и преди надстрояването. Допълнителното строителство е създало утежняване и преуплътняване на земния профил под фундамента, което е предизвикало улягането му и провокирало обрушаването. Граничното отстояние от границата на среза на терасата, със склона й към реката, също е изиграло и ускорило процеса на срутване.

            От заключението се установява, че при взети превантивно мерки за усилване и укрепване на земната основа, свлачищният процес в източната част на имота, преди проявата на срутището, не би бил провокиран. Прилежащата площ на жилищната сграда в имота реагира нееднозначно и в съответствие с неравномерното слягане на фундамента на жилищната сграда, както от приложената тежест на надграждането на сградата, така и от въздействието на срутището. Земните маси започват придвижване по глинестите пластове, формирайки свлачищен процес от тази източна страна на жилищната сграда. Новото строителство с надстрояването утежнява  конструкцията на жилищната сграда, слабите почви на земната основа променят своите характеристики от преуплътнение и преувлажняване и реагират откъм запад под сградата формирайки срутище, а откъм изток начало на свлачищен процес. Вещото лице е посочило, че всяко свлачище и всяко срутище може да бъде овладяно.

             В отговор на поставения към експертизата въпрос вещото лице  инженер – геолог и хидрогеолог е посочило, че слягане, улягане и деформация на покрив на сграда като следствие от деформация на конструктивните елементи на сградата. При слягане на основите на сградата, настъпват изменения и в елементите на конструкцията й – колони, греди, плочи, стени. Това се отразява и на покривната конструкция, в зависимост от нейния вид и изпълнение. Всяко допълнително утежняване на земната основа около сградата, добавя собствена тежест, която дава площно отражение върху геотехническите характеристики на почвения слой и неговата носимоспособност. Съгласно експертизата, замяната на дървения парапет, разделящ имотите на ищците и ответниците с ограда от тухли също е изцяло в подкрепа на увеличението на теглото на жилищните сгради върху слабата почва, преуплътнението на почвената основа и предпоставка за все по-интензивно улягане и деформация на основата на сградата. Покривът, като част от конструкцията на жилищната сграда също търпи деформация и неговото улягане е част от настъпилите изменения вследствие на по-голямото тегло на оградата от тухли от теглото на дървен парапет. Според даденото заключение, замяната на дървения парапет с оградата от тухли като разделителна стена между имотите на ищците и ответниците не само не предотвратява, а индиректно като въздействие, способства за улягането на покривната конструкция на жилищната сграда.

             При устното депозиране на заключението вещото лице пояснява, че започналият свлачищен процес откъм западната страна е в състояние, при липса на допълнително укрепване и откъм страна на имота на ищците също да доведе до едно срутище и единственото, което е в полза на ищците е това, че при тях наклонът е по-малък и това спасява имота. Експертът подчертава, че е изключително важно ответниците възможно най-бързо да укрепят имота си, защото това е процес, който продължава, при тях наклона е голям и със срутището се усилва все повече, а почвеният слой е изключително неподходящ за строителство. Започналият свлачищен процес в западната част дава отражение по хоризонтала и на източната част и ако не се укрепи навреме западната част, ще продължи свлачищният процес на почвения слой под западната част по хоризонтала на източната част и ще поведе конструкцията и на източната част. Пояснява, че под ново строителство има предвид „това, което в горната си част изглежда все едно има прозорци, но всъщност не са прозорци, като полузатворена веранда, на има покрив“, който според експерта е изиграл своята роля, за да няма теч върху сградата надолу и донякъде си е свършил работата. Според вещото лице, въпреки че има улуци навсякъде, които улавят водите, проблемът е във водата, която се събира и стича. Счита, че в западната част не е добре отводнено, защото водата, която се спуска надолу и излива особено на такива терени, трябва да се заусти така, че да не попива в основите на сградата. Отбелязва още, че бетоновата част на новото строителство с покрив отгоре е в пъти по-тежка от подменения дървен парапет, като от една страна, е изиграло добра и изключително положителна роля откъм улавянето на водите и оттичането им да не се облива сградата отстрани, а от друга страна, тази тежест утежнява и допринася за улягането. Посочва, че изградената разделителна стена/ограда играе пренебрежително малка роля и представлява минимална част в сравнение с това, което е изградено върху гаража. Според вещото лице, строежът върху гаража създава проблем повече за ответниците, защото там е най-слабата почва и най-западната част на тяхната къща, построена върху най-песъчливата част на десния склон на реката, където има най-висок коефициент на филтрация и най - висок коефициент на раздуване на почвата, което от своя страна води до намалена носимоспособност на почвата и на обрушаване под нея поради големия наклон на терасата. Изтъква още, че при направената проба от почвата е установено, че пред гаража почвата е изключително песъчлива – в 40 куб.см. имало само 3% глина, докато в източната част е 78% глина. Заявява, че ако не е било направено това ново строителство, този проблем отново ще го има, само че във времето, като е нямало да бъде така интензивно въздействието върху източната част на къщата. Изтъква, че в момента в източната част има само начален процес на свлачище, който във времето и в зависимост от атмосферните условия може да се разпространи по площ и да даде въздействие върху основите на източната част. Вещото лице е категорично, че в момента новоизграденият тухлен парапет няма пряко въздействие върху източната част.

            От заключението на съдебно-техническата експертиза, изготвено от вещо лице – арх.Т.М., изготвено след оглед на двуетажната жилищна сграда с идентификатор № ****.1, се установява, чe на ниво терен има изграден гараж, над него – I-ви жилищен етаж с обособени дневна, кухненски бокс с трапезария, тоалетна с баня до входната врата и тераса. Над тях има изградено отворено подпокривно пространство на етап груб строеж от 41,7 кв.м., от което няма 50% от площта с височина от най-малко 2,30м, за да бъде жилищен етаж /чл.72, ал.3 от Наредба №7. При изчисление е получено, че светлата площ на подпокривното пространство е 39,54 кв.м, от които 11,87 кв.м.са с височина от 2,30м, а с по-малка от 2,30 м. височина са **,67 кв.м. Съгласно заключението, тъй като 11,87 кв.м. са много по-малко от 50% от 39,54кв.м., новоизграденото таванско пространство не е жилищно. След проверка в Община – Т., експертизата е установила, че няма градоустройствена основа, освен наличното застроително решение за гаража. Няма строителни книжа за извършеното строителство, представляващо масивна жилищна сграда с идентификатор № ****.1. На подадено искане от страна на М.Ц.Д. за издаване на удостоверение за търпимост на гараж и жилищна сграда в поземлен имот с идентификатор **** по кадастралната карта на гр. Т. е отговорено, че към момента не може да бъде уважено, тъй като сградата не попада в приложното поле на §1**, ал.1 от ПЗР на ЗИД ЗУТ и не може да се издаде удостоверение за търпимост. По действащия регулационен план имотът и сградите в него попадат в мероприятия, предвидени за улична регулация и озеленяване.

            Видно от заключението, теренът, който попада в УПИ I на кв.****и който е извън имот съответно с № *** в кв.10 и 5*** в кв.****по кадастралните недействащи планове на гр. Т. е отреден за озеленяване (скица №1 към заключението). Приложена е и друга скица №2 по кадастрална карта съвместна с действащия регулационен план, като и в двете скици регулацията не се променя –еднакъв е обхватът на УПИ I, кв.510.

            Относно новият строеж, изграден над гаража вещото лице е посочило, че представлява надстройка на таванско пространство с около 70 см. Ограждащите зидове са изградени от тухлени стени – изправени тухли четворки с дебелина 12 см и височина от 80 см. Над тях има бетонов пояс с височина 25 см, с него височината на стената става 105 см. Най-малката височина на етажа е 175 см, а най-голямата 300 км. Над тях е изграден трискатен дървен покрив с покритие два слоя битумно рулонна хидроизолация и върху нея минерална посипка. РЗП на подпокривното пространство е 41,7 кв.м., като няма 50% от площта с височина най-малко 2,30 м., за да бъде жилищен етаж. При устното депозиране на заключението вещото лице отново подчертава, че новоизграденото представлява подпокривно пространство, като в момента не се ползва, освен като достъп до спалните, които са съществували при закупуването на имота.  То може да служи единствено за таван, както и за тераса към жилищната част, защото няма необходимата височина, за да се използва като жилище.   Над него няма бетонна плоча, има дървена покривна конструкция, покрита с два пласта хидроизолация. Строежът е функционално свързан с жилищната част, което е съществувало и при закупуването на имота.

              По искане на ищците, по делото е допусната и съдебно-техническа експертиза с вещо лице геодезист, което е изработило комбинирана скица (Приложение 1), на която е нанесен процесния имот по кадастралния и регулационен план от 1980 г. и кадастралната карта в гр. Т. в различни цветове, от които се виждат измененията. На тази скица е нанесен процесния имот, включително и по договора за разпределение на ползването със съответните буквени означения, а също и геодезическото заснемане на границите на имота, извършено от експерта при огледа, както и дяловете така, както се ползват. В отговор на поставен към експертизата въпрос, вещото лице е посочило, че с Нот.акт № ***, том I, дело №208 от09.06.***7 г. Т.Р.И. е закупил неурегулирано дворно място в строителния полигон на кв. ** в гр. Т. от около 400 кв.м, незастроено, при граници: път, река **** и ТКЗС. Към този нотариален акт няма приложена скица, а границите са описани доста общо, но по делото е приложена скица (дворищно – трасировъчен карнет) № 195 от 1981 г, с която имота е индивидуализиран Т.. От анализа на приложените по делото нотариални атове, описани в констативно-съобразителната част, както и от комбинираната скица (Приложение 1) вещото лице прави извод, че се касае за един и същи имот. Съгласно заключението, няма изменение в конфигурацията на имота по стар кадастрален и регулационен план с кадастралния и регулационен план от 1980 г. В кадастралната карта ПИ ****** е идентичен с УПИ I, кв.510, но е частично идентичен с имота, закупен от страните, както и с имота реално ползван на терена и отразен на геодезическото заснемане, което по точки*** и е с обща площ – 780 кв.м. На комбинираната скица са отразени всички постройки на терена в процесния имот.

            След направена справка в Община – Т., експертът не е установил уреждане на сметки по регулация, както и данни за заплащане на терен над 400 кв.м.

             От заключението се установява, че в кадастралната карта е нанесен имот ******, който е идентичен с УПИ I от кв.10, но е частично идентичен с процесния имот.От представеното геодезическо заснемане се установява, че процесният имот е част от ПИ ******, като се установява непълнота или грешка в кадастралната карта. СТЕ е представила скица (Приложение 3) с отразени имот пл.№ 5*** и ПИ ****** по кадастралната карта, на която по точки:***координатите на които в координатната система **5 г. са отразени на скицата.

            При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

             При условията на първоначално обективно кумулативно съединяване съдът е сезиран с пет иска, а именно: 1) Отрицателен установителен иск за собственост с правно основание по чл.124, ал.1 от ГПК; 2) негаторен иск с правно основание по чл.109 от ЗС; 3) иск за отстраняване на непълнота в ККР с правно основание по чл.54, ал.2 от ЗКИР във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК и 4) акцесорен иск за отмяна на нотариален акт за собственост с правно основание по чл.537, ал.2 от ГПК.

             По предявения отрицателен установителен иск за собственост с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК.

             От страна на ищците е отправено искане съдът да признае за установено по отношение на ответниците, че те не са собственицци на ½ идеална част от 1266 кв.м. от Поземлен имот с идентификатор № **** по ККР на гр. Т., одобрена със Заповед № РД-18-11/20.04.**7 г. на Изп.директор на АГКК – София, целият с площ от 1266 кв.м. с адрес: гр. Т., ул.“***“№***с трайно предназначение а територията – урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско застрояване, при съседи: имоти с идентификатори № ***, № ***, № 73187.510.383, – ***, № **.

             За гореописания недвижим имот ответниците Д.М.Д. и М.Ц.Д. са се снабдили с нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давностно владение № **, том **I, рег.№ **, издаден по нот.дело № **г. на нотариус Б.К.с район на действие Районен съд-гр.Т., поправен с нотариален акт за поправка на нот.акт за собственост на недвижим имот № ***, ***, рег.№ ***, дело № ***г. на същия нотариус.

             Позовавайки се на безспорно установения по делото факт, че с ответниците са съсобственици  на процесния имот – дворно място,  представляващо пл.№ *** в кв.10 по плана на гр. Т., цялото от около 400 кв.м.и застроената в имота двуетажна масивна жилищна сграда, ищците твърдят, че съществуването на горепосочения нот.акт №**, том **I, рег.№ ** по нот.дело № 531–2019 г. е пречка за провеждане на процедурата по изменение на КК, свързана с отстраняване на допуснатата в нея грешка. Считат, че той отразява неверни факти и обстоятелства относно правото на собственост на ответниците в качеството им на съсобственици с ищците, като ответниците вече са отразени в КР към КК като собственици на ½ идеална част от имота с площ от 1266 кв.м, който включва и имота, на който те са съсобственици с ответниците. Излагат съображения, че с този нотариален акт автоматично се променя съотношението на правата им в съсобствеността досежно невярно отразения в КК имот и ищците са принудени да отрекат правата на ответниците, придобити с цитирания нотариален акт, за да бъдат вярно отразени те в ККР досежно съсобствения им имот.

          Съгласно постановката на т.1 от ТР № 8/**.11.2013 г. по тълк.д.№ 8/20212 г. на ОСГТК, правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост и други вещни права е налице когато: ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва; позовава се на фактическо състояние или има възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника. В производството по този иск ищецът доказва фактите, от които произтича правния му интерес, а ответникът – фактите, от които произтича правото му.

            Правният интерес във всички случаи произтича от конкретните обстоятелства, в които спорът се изразява и чрез които всяка от спорещите страни твърди, че се засяга правната му сфера. Видът и обемът на защита зависят от нуждата, обусловена от конкретното засягане на правата от насрещната страна.

              В конкретния случай отричането на собственическите права на ответниците със сила на пресъдено нещо ще има преюдициално значение за признаване и упражняване на самостоятелни субективни права. Поради това съдът приема, че е налице правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за частично отричане на правата на ответниците в нанесения в кадастралната карта недвижим имот едновременно с предявения обективно съединен иск по чл.54 от ЗКИР според действителните граници на правото на собственост, доколкото принципно съществува възможност след установяване на действителните граници на правото на собственост да бъде извършена промяна в действащата кадастрална карта. От горното следва, че производството по предявения отрицателен установителен иск е обуславящо по предявения иск по ЗКИР с оглед твърденията на ищците, че ККР не съответстват на действителните пространствени предели на правото на  собственост и страните спорят по това и тъй като не може да бъде извършена поправката по взаимно съгласие, то спорът се отнася за разрешаване от гражданския съд.

           По изложените съображения съдът намира, че правният интерес за ищците е обоснован  и предявеният отрицателен установителен иск е допустим.

           Разгледан по същество, искът се явява основателен.

             По делото не е спорно, че ищците са собственици по наследство от А. Т. Р. на ½ ид.част от недвижим имот, подробно описан в Нот.акт № **, том **, нот.д.№ **г. на РС – Т., а именно: дворно място пл.№ ***, кв.10 по плана на гр. Т., кв.“**“, цялото от около 400 кв.м., при граници: път, река „****“, имот на ТКЗС, застроено с двуетажна масивна жилищна сграда и стопанска постройка. Съгласно данните по делото, наследодателят А. Т. Р.  е придобил имота в съсобственост със своята сестра В. Т. К., по силата на безвъзмездна сделка – дарение от техните родители Т.Р.И. и П. Т.П..

              Безспорен по делото е факта, че на 02.07.1990 г. А. Т. Р. и В. Т. К. са разпределили ползването на съсобствения имот с писмен договор.Съгласно условията на договора В. К.   се съгласява ще ползва дворно място, попадащо в пл.№ *** в кв.10 по плана на гр. Т., кв“**“ и представляващо Дял ** на приложената скица към до, оцветено със зелен цвят, заедно със западната реална половина от двуетажната масивна жилищна сграда, обособена със самостоятелен вход, на два етажа /защрихованата част от обозначената за общо ползване сграда/ и стопанските постройки, попадащи в дворното място.             А. Т. Р. се е съгласил да ползва  частта от дворното място представляваща Дял I на приложената скица, оцветено със син цвят, заедно с източната реална половина от двуетажната масивна жилищна сграда, обособена със самостоятелен вход, на два етажа /незащрихованата част от обозначената за общо ползване сграда/ и стопанските постройки, попадащи в дворното място.

             С Нот.акт за покупко-продажба на недвижи имот № ***, том **дело № 719/**0 г. В. Т. К. е продала на Р.П. К.и В.Л. К. дарения й недвижим имот, описан както следва: ½ ид.част от дворно място, представляващо пл.номер 5*** в кв. ****по плана на гр. Т., махала „***“, цялото от около 400 кв.м, при граници: път, река **** и земеделски имоти, заедно с ½ идеална част от застроената в това дворно място двуетажна масивна жилищна сграда, която част съставлява западната реална половина от двуетажната масивна жилищна сграда, обособена със самостоятелен вход, като  стопанските постройки, построени в това дворно място са извън обема на продажбата. С последващ           Нот.акт за покупко-продажба на недвижим имот № ***, том **, дело № ***г. Р.П. К.е продала гореописания недвижим имот на ответниците по делото – М.Ц.Д. и  Д.М.Д..

            Безспорно е установено, че към настоящия момент  имотът се ползва съгласно постигнатата договореност по договора за разпределение на ползването от 02.07.1990 г., като ищците владеят източната реална половина от жилищната сграда в имота, който по кадастралната карта е заснет като имот с идентификатор № ****, а жилищната сграда е отразена като самостоятелен обект с идентификатор № ****.3.

            С Декларация с нотариално удостоверени подписи – рег.№ 4555/03.08.**7 г. на нотариус Д. К. с рег.№ **на НК, в район Т., ищците Т.А.Р. и П.А.Р., в качеството си на съсобственици на източна(горна) реална половина от поземлен имот, находящ се в кад. пл. № 5*** от землището на гр. Т., мах. ****, адрес ул.“***“ **са декларирали, че са съгласни ответниците М.Ц.Д. и Д.М.Д.: 1) Да ползуват частта от съсобствения имот към улицата, находяща се на запад от мислената линия, разделяща къщата на реални дялове, граничеща с улица, източна стена на гараж и северна стена на къща собственост на М.Д. и Д.Д. и 2) Да изграждат масивна ограда на границата между двата дяла и частта, предоставена за ползуване.

            Събраните по делото гласни доказателства са категорични и непротиворечиви  относно факта, че ответниците и понастоящем владеят именно онази част/западната/ от процесния поземлен имот, разпределена съгласно сключения между праводателите договор за разпределение на ползването от 1990 г. От показанията на свидетелите се установява, че тази част от имота е оградена  със съществуваща на място ограда. Св.ЙО. М.: „Дворното място е оградено с реални граници, по границите 400 кв.м.върви оградата. От 1990 г. всеки си владее жилището и на никого не пречи“;  Св. ***: „Тяхното дворно място е оградено, но не стига до реката, има разстояние до реката…Имотът на П. има ограда, на Д. също има ограда, не съм се заглеждала, има и откъм реката, не знам до къде“; св. Гунишки: „Двете къщи са си отделени с ограда, има мрежа. И към пътя е с мрежа. Имотът на Д. е ограден откъм реката с мрежа, доколкото може да се сметне, че е ограден, защото дупката е около 10 м. надолу.“

           По делото не се установява към настоящия момент да е настъпила промяна в така установените права в съсобствеността както по отношение на пространствените предели на това право, така и по отношение на обема от притежаваните от страните права, доколкото промените в границите на имотите по кадастралната карта сами по себе си нямат за последица промяна в принадлежността на правото на собственост, както и в неговите пространствени предели, тдоколкото имат само декларативно действие.

  Въпреки доказателствената тежест, която носят в процеса, ответниците не успяха да докажат при условията на пълно и главно доказване, че извън частта, ползвана съгласно разпределението/придобита чрез покупко-продажба/ са придобили по давностно владение и използваемата част от земеделските имоти, включени в парцел I за озеленяване. По делото не се установи същите фактически да владеят ½ ид.част от заснетия в ККР ПИ с идентификатор ****г, целият с площ от 1266 кв.м. Съдът споделя доводите на ответната страна, че в случая няма пречка имота, който е отреден за озеленяване, да бъде частна собственост. Данните по делото са безспорни, че в конкретния случай регулацията не е приложена, мероприятието не е реализирано и за имота не е съставен АОС. Проверка в тази насока е извършена и в нотариалното производство по издаването на нотариалния акт за собственост по обстоятелствена проверка, в което са събрани доказателства, че имотът не е актуван като държавен или общински.

          Съгласно ТР № 11 от 2012 г. на ВКС, ОСГК, нотариалният акт, с който се признава право на собственост върху недвижим имот по реда на чл. 587 ГПК, не се ползва с материална доказателствена сила по чл. 1***ал. 1 ГПК относно констатацията на нотариуса за принадлежността на правото на собственост, тъй като такава е присъща на официалните свидетелстващи документи за факти.

В конкретния случай съдът приема, че нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобити по давностно владение № **, том  **I, рег.**, дело № **г., вписан в СВ Ловеч с вх.рег.№2350/22.08.2019 г. установява неверни факти относно принадлежността на правото на собственост на ответниците по отношение на ½ ид.част от ПИ с идентификатор ****, целият с площ от 1266 кв.м. Същият не е годен да легитимира ответниците Д.М.Д. и М.Ц.Д. като собственици на посоченото оригинерно придобивно основание поради това, че не е изпълнено условието за владение на имота, продължило повече от 10 години преди снабдяването им с цитирания нотариален акт. Според легалната дефиниция на чл.68 от ЗС владението е упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът държи лично или чрез другиго като своя. В правната теория и съдебната практика се приема, че владението трябва да е постоянно, непрекъснато, спокойно, явно и несъмнено, като тези признаци се приемат като следствие от двата основни признака на владението – обективният/corpus/, свързан с упражняването на фактическа власт и субектвният /animus/, който предполага намерението за своене на имота.  Съвкупната преценка на събраните по делото доказателства не дава основание да се приеме, че ответниците са осъществили явно, необезпокоявано и непрекъснато фактическо господство върху частта от имота, които самите те определят като ексцес,с намерение за своене. Установеният от всички свидетели факт е, че ответниците са ползвали имота в пространствените предели, в които е закупен и които са заключени между съществуващата на място ограда. Няма данни по какъвто и да е начин същите да са демонстрирали намерение за своене на спорния имот и то да е манифестирано чрез едностранни действия, които да са от такъв характер, че с тях по явен и недвусмислен начин да се показва такова намерение. Липсата на обективния и субективния елемент на владението за период повече от десет години преди снабдяване на ответниците с констативен  нотариален акт през 2019  год. обосновава извод, че те не са придобили собствеността върху ½ ид.част от 1266 кв.м. от ПИ с идентификатор № **** на правно основание – давностно владение.

С оглед на изложеното съдът намира, че предявеният отрицателен установителен иск се явява основателен и следва да бъде уважен.

Иска по чл.537, ал.2 от ГПК е обусловен от решението на съда по основния иск по чл.124, ал.1 от ГПК. Съгласно посочената разпоредба, нотариалният акт се отменя, когато бъде уважена претенция на трето лице срещу титуляра на акта, т. е. когато по исков път бъде доказана неверността на извършеното удостоверяване на правото на собственост. В случая с оглед изрично предвидената с последното изречение на процесуалната норма алтернативна последица от уважаването на предявения, ищците са поискали да бъде отменен констативния нотариален акт за собственост на недвижим имот № **, том **I, рег.№ **, издаден по нотариално дело № **г. на нотариус Б.К.с район на действие – РС – Т., в частта от него отнасяща се до констатирането на правото на собственост на ответниците върху ½ ид.част от ПИ с идентификатор № **** по КККР на гр. Т., одобрена със заповед № Р№-18-11/20.04.**7 г. на Изп.директор на АГКК – София, целият с площ от 1266 кв.м., с адрес: гр. Т., ул.“***“№***с трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско застрояване. Тъй като предявеният отрицателен установителен иск е уважен, то същия има за последица отмяна на нотариалния акт в посочената по-горе част.

           По предявения негаторен иск с правно основание по чл.109 от ЗС.

           Отправено е искане съдът да осъди ответниците М.Ц.Д. и Д.М.Д. да премахнат втория жилищен етаж от двуетажната еднофамилна жилищна сграда с идентификатор № ****.1 по ККР на гр. Т., одобрена със заповед № РД-18-11/20.04.**7 г. на Изп.директор на АГКК – София, целият с площ от 1266 кв.м., с адрес: гр. Т., ул.“***“**.

            Съгласно чл.109 Закона за собствеността, собственикът може да иска прекратяване на всяко неоснователно действие, което му пречи да упражнява своето право. От самия текст на разпоредбата е видно, че двете задължителни условия за уважаването на иска са: неоснователността на действията на ответниците по негаторния иск и създаването на пречки за собственика да упражнява правото си на собственост в неговия пълен обем. Ако действията на ответника са основателни, няма да е налице хипотезата на чл. 109 от закона за собствеността. Същото ще бъде, ако действията са неоснователни, но не създават пречки на собственика. Следователно, за уважаването на този иск във всички случаи е необходимо ищецът да докаже не само че е собственик на имота и че върху този имот ответникът е осъществил неоснователно въздействие /действие или бездействие/, но и че това действие или бездействие на ответника създава за ищците пречки за използването на собствения им имот по-големи от обикновените.

             Според разясненията, съдържащи се в Тълкувателно решение № 31/84 г. от 6.**.1985 г. по гр. д. № 10/84 г., ОСГК, искът, основан на чл. 109, ал.1 от закона за собствеността предоставя правна защита на правото на собственост срещу всяко пряко и/или косвено неоснователно въздействие, посегателство или вредно отражение над обекта на правото на собственост, което може и да не накърнява владението, но ограничава, смущава и пречи на допустимото пълноценно ползване на вещта (имота) според нейното предназначение, отдадено от собственика й. Основание за защита чрез иска се поражда само при състояния, от които възникват заплашване и опасност от вредно и смущаващо въздействие, което произтича от упражняване на правомощия, но които субективно пречат и/или ограничават тези на потърсилия правната защита.

             Извършеният в съсобствен имот незаконен строеж представлява неоснователно действие по смисъла на чл.109 от ЗС, само ако незаконността му се изразява в нарушаване на установените с благоустройствените закони строителни правила и норми, обезпечаващи нормалното ползване на имотите. Когато обаче незаконността на строежа се изразява само в липса на необходимите строителни книжа за извършването му, в тежест на ищеца по иска по чл.109 от ЗС е да докаже, че конкретно този строеж му пречи да упражнява правото си на собственост и да установи конкретно по какъв начин се случва това.

            Както с отговора на исковата молба, така и впоследствие в хода на процеса ответниците не оспорват  правото на собственост на ищците, придобито на твърдяното основание и в твърдяния обем. С оглед на това не оспорват, че ищците са активно легитимирани да предявят негаторен иск за всяко посегателство върху правото им на собственост върху ½ ид.част от дворно място, цялото от 429 кв.м, попадаща в РИ с идентификатор № **** по ККР на гр. Т., както и източната половина от двуетажната еднофамилна жилищна сграда с идентификатори № ****.2. и № ****.3 по ККР на гр. Т..

            По делото е установено, че още праводателите на страните са преустроили двуетажната еднофамилна жилищна сграда в имот с идентификатор № **** по ККР на гр. Т. по начин, че са обособени относително самостоятелни източна и западна половини, които са долепени една до друга чрез изградена преградна стена, а отвън като продължения са изградени огради, на север и на изток. 

           Не е оспорено твърдението на ищците, че преди **0 г. от съпруга на В. К. – Х.К. , в западната половина е построен гараж заедно с жилищен етаж над него. Над това застрояване през **6 г. – **7 г. ответниците са изградили нов строеж. Подробно описание на този строеж е дадено в  заключението на назначената съдебно - техническа експертиза, изготвено от арх. М.. Съгласно заключението, при огледа на място на двуетажната жилищна сграда с идентификатор № ****.1 е установено, че тя има самостоятелен вход с външно стълбище до етажа, изграден над гаража. На този етаж има обособена дневна, кухненски бокс с трапезария, тераса, тоалетна с баня до входната врата. Посредством вътрешна лека метална стълба се стига до подпокривното пространство, в което има две спални и една тераса, съществували при закупуване на жилището. Новото подпокривно отворено като тераса пространство е с увеличена от ответниците височина с около 70 см, изграден нов трискатен дървен покрив, разположен непосредствено под покрива на ищците. Видно от заключението, новият покрив е олекотен в сравнение със стария, който е бил с покритие от бетонни керемиди. Дадено е заключение, че новоизграденото отворено подпокривно пространство на етап груб строеж от 41.7 кв.м.няма 50% от площта с височина от най-малко 2,30м, за да бъде жилищен етаж (чл.72, ал.3 от Наредба №7).С оглед даденото заключение, което съдът кредитира като компетентно и професионално изготвено, съдът намира за недоказани твърденията на ищците относно изграден втори жилищен етаж. По делото е безспорно установено, че новоизграденото представлява подпокривно пространство, като в момента не се ползва, освен като достъп до спалните, които са съществували при закупуването на имота. Становището на експерта е, че то може да служи единствено за таван, както и за тераса към жилищната част, защото няма необходимата височина, за да се използва като жилище. Вещото лице е установило, че освен наличното застроително решение за гаража, няма градоустройствена основа за строежа над него. Няма също и строителни книжа за извършеното строителство, представляваща масивна жилищна сграда с идентификатор № ****.1, като в във връзка с подадено искане от отв. Д. *** е отговорила, че сградата не попада в приложното поле на §1**, ал.1 от ПЗР на ЗИД ЗУТ и не може да се издаде удостоверение за търпимост.

             В хода на процеса ответниците поддържат, че спорното подпокривно пространство е изградено във връзка със свлачищни процеси в имота и необходимостта от надлежно отвеждане на водите от покрива на сградата, включително от източната половина, ползвана от ищците, като именно с посочените цели са продължили този покрив на запад. Твърдят, че за да се продължи покривът, е било необходимо нивото да се надигне около 70 км, като първоначално надигането  е направено с парапет от кръстосани дървени греди, но впоследствие това решение се е оказало практически непригодно, защото гредите започнали да просъхват и да се разместват, а парапетът под покрива е представлявал опасност. В подкрепа на тези твърдения са ангажираните  от ответниците гласни доказателства - показанията, дадени от свидетелите Г.и Р..

           В проведеното о.с.з. с дата 19.04.2022 г. вещото лице Е. заявява, че  новоизграденото подпокривно пространство от една страна е изиграло положителна роля откъм улавянето на водите и оттичането им, за да не се облива сградата от страни. От друга страна проведените строителни мероприятия върху терена, разположен на дясната речна тераса на река **** с песъчливо-глинест състав, допълнително утежнява земната основа и е довело до преуплътняване на земния профил под фундамента, което е предизвикало улягането му и провокирало обрушаването. От преуплътнение и преувлажняване слабите почви променят своите характеристики и реагират откъм запад под сградата формирайки срутище, а откъм изток начало на свлачищен процес. Експертът е отбелязал, че двете сгради са на калкан, но имат своята конструктивна самостоятелност, като разместванията в конструктивната част на сградата на западната сграда няма да доведат непосредствено до размествания в конкруктивната част на сградата в източната част, но ще доведат до разместване на терена под източната част, където разположението е много по-благоприятно. Според вещото лице, дори и да не е било осъществено това строителство, този проблем е щял да възникне, само че във времето и не така интензивно. Отбелязва, че всяко свлачище и всяко срутище може да бъде овладяно, като подчертава, че в момента няма пряко въздействие върху източната част. На източната част няма какви укрепителни мероприятия да се извършват, защото почвеният слой е много по-стабилен откъм слягане и деформации, тъй като там преобладава глинестата част. В момента в източната част има само начален процес на свлачище, който във времето и в зависимост от атмосферните условия може да се разпространи по площ и да даде въздействие върху основите на източната част, но в момента няма пряко въздействие върху тази част.

             С оглед на изложените по-горе съображения съдът намира за недоказани твърденията на ищците, че извършеното от ответниците незаконното строителство им пречи да упражняват спокойно своето право на собственост, като създава непосредствена заплаха и опасност от вредно и смущаващо въздействие върху собствения им имот. Тук е мястото да се отбележи, че в съдебната практика е възприето разбирането, че самият факт на незаконно строителство сам по себе си не е достатъчен, за да се приеме, че строежът следва да бъде премахнат на основание чл.109 от ЗС.

            При тези съображения съдът намира, че предявеният негаторен иск, с който е отправено искане ответниците да бъдат осъдени да премахнат вторият жилищен етаж от двуетажната еднофамилна жилищна сграда с идентификатор № ****.1.1. по КККР на гр. Т., като неоснователен и недоказан, следва да бъде отхвърлен.

           По предявения иск за отстраняване на непълнота в ККР с правно основание по чл.54, ал.2 от ЗКИР във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК.

            От страна на ищците е отправено искане съдът да признае за установено по отношение на ответниците, че са собственици по силата на наследяване и давностно владение на ½ ид.част от Поземлен имот с площ от 429 кв.м., представляващи част от Поземлен имот с идентификатор № **** целият с площ от 1266 кв.м. по КККР на гр. Т., одобрена със Заповед № РД-18-11/20.04.**7 г. на Изп.директор на АГКК – София, с адрес: гр. Т., ул.“***“ №***с трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско застрояване, при съседи: имоти с идентификатори № 73198.510, № ***, № ***, № **, както и че е допусната грешка, представляваща непълнота в кадастралната карта, изразяваща се в неотразяване на имота от отменения кадастрален план на гр. Т. с планоснимачен № 5***, попадащ в УПИ-I на кв.****по плана на гр. Т., отреден за озеленяване, ведно с всички законни последици. Молят решението да бъде придружено от скица – проект за изменение на КК на гр. Т., която да е неразделна част от решението и да е изготвена от вещо лице – инженер – геодезист.

            Съдът намира за неоснователно възражението на ответниците за недопустимост на иска, поради липса на надлежна пасивна процесуална легитимация с оглед неучастието на Община – Ловеч като страна в производството.

            Допустимостта на повдигнатия правен спор за материално право във връзка с непълноти и грешки в основните данни на кадастралната карта се обуславя от наличието или липсата на всички положителни и отрицателни процесуални предпоставки във връзка със съществуване и упражняване правото на иск при постановяване на съдебното решение. Правният интерес е положителна процесуална предпоставка от кръга на абсолютните ,за които съдът е длъжен да следи служебно.

            По делото не е спорно, че процесният имот – дворно място пл.№ ***, кв.10 по плана на гр. Т., кв.“**“, при граници: път, река „****“, имот на ТКЗС, застроено с двуетажна масивна жилищна сграда и стопанска постройка, подробно описан в Нот.акт № **, том **,  нот.д.№**г., попада в Поземлен имот с идентификатор № **** по ККР на гр. Т., одобрена със Заповед № РД-18-11/20.04.**7 г. на Изп.директор на АГКК.

             Безспорно е установено, че процесният Поземлен имот с идентификатор №**** по ККР на гр. Т. попада в парцел I, отреден “За озеленяване“ в кв.****и улица ОТ **** по регулационния план на кв.“****“ на гр. Т., одобрен със Заповед №1069 от 21.07.1980 г.

             В случая обаче интересите на Община – Ловеч не се засягат, тъй като същата не е придобила собствеността върху имота, който е отреден за озеленяване. Данните по делото сочат, че мероприятието не е реализирано и отчуждителна процедура не е проведена, уличната регулация не е приложена и по делото не е установено уреждане на сметки по регулация. При това положение съдът намира, че за Общината не е налице правен интерес да участва в производството по установяване на непълнота и грешка в ККР. Конкретен правен интерес от участие в производството не е установен и по отношение на други трети лица по делото, които да са носители на вещни  права на собственост върху процесния имот.

            Разпоредбата на § 1, т. 16 от ДР на ЗКИР определя непълнотите или грешките в кадастралната карта като "несъответствия в данните за недвижимите имоти в кадастралната карта и кадастралния регистър на недвижимите имоти спрямо действителното им състояние към момента на одобряване на кадастралната карта и кадастралните регистри". Следователно, подлежащите на установяване факти трябва да са съществували преди одобряване на   КККР.

           Съгласно чл.2, ал.1 ЗКИР, кадастърът е съвкупността от основни данни за местоположението, границите и размерите на недвижимите имоти на територията на Република България набирани, представяни, поддържани в актуално състояние и съхранявани по установен от закона ред, като обхваща и данни за правото на собственост върху недвижимите имоти, както и данни за други вещни права, които се нанасят върху кадастрална карта и се записват в кадастрални регистри.

             Следва да се отбележи, че  кадастралната карта няма конститутивно действие,а само декларативно такова. Тя не създава права на собственост, а единственно отразява актуалните такива, поради което в ЗКИР е предвидена хипотезата по чл.54 за последващо изменение на кадастралната карта и регистри при евентуална промяна в обема на собствеността.

За отразените данни за имотите в кадастралната карта законодателят е създал в чл. 2, ал. 5 ЗКИР оборима презумпция за вярност, но неправилното отразяване на правото на собственост не води до пораждане, изменение или погасяване на правото. Що се отнася до данните за носителите на вещни права, записани в кадастралния регистър, тази презумпция съществува доколкото следва да бъде зачетен легитимиращият ефект на акта за собственост. Отсъствието или наличието на запис в кадастралния регистър не може да има доказателствено значение или легитимиращ ефект, по-големи от тези на актовете за собственост.

             Искът по чл.54, ал.3 от ЗКИР има за своя основна цел да установи безспорно пространствения обхват на правото на собственост с оглед правилното му отразяване в кадастралната карта.

             Провеждането на исковата защита по реда на чл.54, ар.2 от ЗКИР във всички случаи предполага твърдения от ищцовата страна, че е носител на вещни права върху спорния имот към момента на одобряване на кадастралната карта на някое от основанията, посочени в ЗС, като при изготвянето на кадастралната карта  е допусната непълнота или грешка. Следователно, съдът следва да установи съществуването на спорното материално право към момента на одобряване на кадастралната карта на гр. Т., извършено със Заповед № РД-18-11 от 20.04.**7 г. на Изп.директор на АГКК – София.

             От заключението по допуснатата съдебно-геодезическа експертиза се установява, че при извършения анализ на всички приложени по делото нотариални актове, описани и в констативно-съобразителната част, както и от комбинираната скица (приложение 1 към заключението)  вещото лице е направило извод, че се касае за един и същ имот. Видно от заключението, няма изменение в конфигурацията на имота по стар кадастрален и регулационен план със кадастралния и регулационен план от 1980 г. В кадастралната карта ПИ ****** е идентичен с  УПИ I, кв. 510, но е частично идентичен с имота закупен от страните, както и с имота реално ползван на терена и отразен на геодезическото заснемане. От представеното геодезическо заснемане се установява, че процесният имот е част от ПИ № ******, като се установява непълнота или грешка в кадастралната карта. Представена е скица (приложение 3) с отразени имот пл.Номер 5*** и ПИ ****** по кадастралната карта на която по точки:**координатите на които в координатна система **5 г. са отразени на скицата.Вещото лице не е установило уреждане на сметки по регулация.          При устната обосновка на заключението вещото лице сочи, че точната квадратура на процесният имот е 429 кв.м , като същият е отразен като имот с пл.номер 5***.

            Съдът като съобрази установеното от вещото лице по приетата и неоспорена съдебно – геодезическа експертиза намира, че е налице несъответствие между отразеното в одобрената кадастрална карта и действително притежаваното от страните право на собственост. В случая е налице грешка в кадастралната карта, като имотът ще следва да бъде нанесен в границите, в които е съществувал към 1980 г., с площ от 429 кв.м., съгласно  приложение № 3 – копие извадка от кадастрален и регулационен план на гр. Т.  за ПИ пл.номер 5***.

            Като основателен и доказан предявеният иск по чл.54, ал.2 от ЗКИР следва да се уважи, като се признае за установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици по наследство и давностно владение на ½ ид.част от ПИ с площ от 429 кв.м, представляващи част от ПИ с идентификатор № ****, целият с площ от 1266 кв.м по КККР на гр. Т., с адрес: гр. Т., ул.“***“№***както и че е допусната грешка, представляваща непълнота в кадастралната карта, изразяваща се в неотразяване на имота от отменения кадастрален план на гр. Т. с планоснимачен № 5***, попадащ в УПИ – I на кв.****по плана на гр. Т., отреден за озеленяване.

           За неразделна част от решението следва да се обявят скици – 2бр. на вещото лице инж. Л.М. към заключение на СТЕ: Комбинирана скица - Приложение 1 /л.155/ и Копие-извадка от кадастрален и регулационен план на гр. Т. - Приложение 3  /л.158/.

             По разноските:

             Разноски по делото са претендирани и от двете страни, като са представили и списък на разноските по чл.80 от ГПК. По делото са ангажирани доказателства, че претендираните са реално сторени по делото.

              С оглед изхода на процеса по предявените кумулативно обективно съединени искове и отхвърлянето на негаторния иск по чл.109 от ЗС, на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответниците  Д.М.Д. и М.Ц.Д. ще следва да заплатят на ищците П.А.Р. и Т.А.Р. разноски по делото, направени във връзка с останалите обективно съединени искове в общ размер на 3086 лв.

               Право на разноски, с  оглед отхвърлянето на негаторния иск имат и ответниците, поради което на основание чл.78, ал.3 от ГПК в тяхна полза следва да се присъдят разноски по делото за адвокатско възнаграждение в размер на 1000.00лв.

                Мотивиран от горните съображения , съдът

 

 

                                                       Р   Е   Ш   И   :

 

            ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.124, ал.1 от ГПК, по предявения иск от П.А.Р., ЕГН **********, с адрес: *** и Т.А.Р., ЕГН **********, адрес: ***, че ответниците Д.М.Д., ЕГН **********, с пост.адрес: *** и М.Ц.Д., ЕГН **********, с пост.адрес: *** не са собственици на ½ идеална част от 1266 кв.м. от Поземлен имот с идентификатор № **** по КККР на гр. Т., одобрена със Заповед № РД- 18-11/20.04.**7 г. на Изпълнителния директор на АГКК – София, целият с площ от 1266 кв.м, с адрес: гр. Т., ул.“***“№***с трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско застрояване, при съседи: имоти с идентификатори № ***, № ***, № ***, № **.

            ОТХВЪРЛЯ предявения от П.А.Р., ЕГН **********, с адрес: *** и Т.А.Р., ЕГН **********, адрес: *** против

Д.М.Д., ЕГН **********, с пост.адрес: *** и М.Ц.Д., ЕГН **********, с пост.адрес: *** иск с правно основание по чл.109 от ЗС – с искане ответниците М.Ц.Д. и Д.М.Д. да бъдат осъдени да премахнат втория жилищен етаж от ДВУЕТАЖНАТА ЕДНОФАМИЛНА ЖИЛИЩНА СГРАДА с идентификатор № ****.1.1 по ККР на гр. Т., одобрена със Заповед № РД-18-11/20.04.**7 г. на Изпълнителния директор на АГКК – София, целият с площ от 1266 кв.м, с адрес: гр. Т., ул.“***“№***с трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско застрояване, при съседи: имоти с идентификатори № ***, № ***, № ***, № **, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

           ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.54, ал.2 от ЗКИР, по отношение на ответниците Д.М.Д., ЕГН **********, с пост.адрес: *** и М.Ц.Д., ЕГН **********, с пост.адрес: ***, че ищците

П.А.Р., ЕГН **********, с адрес: *** и Т.А.Р., ЕГН **********, адрес: *** са собственици по силата на наследяване и давностно владение на ½  идеална част от Поземлен имот с площ от 429 кв.м, представляващи част от Поземлен имот с идентификатор № ****, целият с площ от 1266 кв.м. по КККР на гр. Т., одобрена със Заповед № РД- 18-11/20.04.**7 г. на Изпълнителния директор на АГКК – Софи, с адрес: гр. Т., ул.“***“№***с трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско застрояване, при съседи: имоти с идентификатори № ***, № ***, № ***, № **, както и че е допусната грешка и е налице непълнота в кадастралната карта, изразяваща се в неотразяване на имота от отменения кадастрален план на гр. Т. с планоснимачен номер № 5***, попадащ в УПИ-I на кв. ****по плана на гр. Т., отреден за озеленяване, ведно с всички законни последици.

           ОБЯВЯВА за неразделна част от настоящото решение скици – 2бр. на вещото лице инж. Л.М. към заключение на СТЕ: Комбинирана скица - Приложение 1 /л.155 от делото/ и Копие-извадка от кадастрален и регулационен план на гр. Т. - Приложение 3  /л.158 от делото/, приподписани от съда.

            ОТМЕНЯ, на основание чл.537, ал.2 от ГПК, Нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит по давностно владение № **, том **I, рег.№ **, издаден по нотариално дело № **г. на нотариус Б.Кожухаров, с район на действие – Районен съд – Т., поправен с нотариален акт за поправка на нот.акт за собственост на недвижим имот № ***, ***, рег.№ ***, дело № ***г. на същия нотариус, в частта от него, отнасяща се до констатирането на правото на собственост на ответниците върху ½ идеална част от Поземлен имот с идентификатор № **** по КККР на гр. Т., одобрена със Заповед № РД- 18-11/20.04.**7 г. на Изпълнителния директор на АГКК – София, целият с площ от 1266 кв.м, с адрес: гр. Т., ул.“***“№***с трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско застрояване, при съседи: имоти с идентификатори № ***, № ***, № ***, № **.

            ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, Д.М.Д., ЕГН **********, с пост.адрес: *** и М.Ц.Д., ЕГН **********, с пост.адрес: *** ДА ЗАПЛАТЯТ на П.А.Р., ЕГН **********, с адрес: *** и Т.А.Р., ЕГН **********, адрес: *** разноски по делото в общ размер на 3086 лв.(три хиляди и осемдесет и шест лева)

            ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, П.А.Р., ЕГН **********, с адрес: *** и Т.А.Р., ЕГН **********, адрес: *** ДА ЗАПЛАТЯТ на Д.М.Д., ЕГН **********, с пост.адрес: *** и М.Ц.Д., ЕГН **********, с пост.адрес: *** разноски по делото в размер на 1000.00( хиляда лева)

             Решението подлежи на обжалване пред Ловешки ОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

             На основание чл.7,ал.2 от ГПК препис от решението да се връчи на всяка от страните.

 

 

                                                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ: