№ 22761
гр. София, 16.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МИХАЕЛА КАСАБОВА-
ХРАНОВА
при участието на секретаря ВИКТОРИЯ С. ИВАНОВА ДОКОВА
като разгледа докладваното от МИХАЕЛА КАСАБОВА-ХРАНОВА
Гражданско дело № 20241110103668 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба на Т. Х. М. срещу „....“ ЕООД.
Ищецът твърди, че на 15.02.2023 г. е сключил с ответника договор за
потребителски кредит от разстояние № ...., по силата на който му била предоставена в
заем сума в размер на 300 лв., при уговорен петнадесетдневен срок за погасяване на
заема, при договорна лихва от 39 % и ГПР – 48,09 %. Твърди, че съгласно условията
на договора следвало да заплати в полза на ....дателя такса за бързо разглеждане в
размер на 56,27 лв., с оглед което общата стойност на дълга възлизала на 361,15 лв.
Излага доводи, че е погасил изцяло задълженията си по кредита. Счита, че клаузата от
договора, в която било предвидено заплащането на такса за експресно разглеждане
била нищожна поради противоречието й с добрите нрави, както и предвид
несъответствието й с разпоредбите на чл. 11 и чл. 19, ал. 4 ЗПК. Поддържа, че
съгласно чл. 10а, ал. 2 ЗПК, ....рът не може да изисква заплащането на такси и
комисионни за действия, свързани с усвояването и управлението на кредита. Счита, че
предвидената в договора такса за експресно разглеждане има за последица значителна
нееквивалентност на насрещните престации по договора, както и злепоставяне на
интересите на потребителя с цел извличане на изгода за ....ра. В тази връзка, твърди че
предвид нищожността на клаузата, ответникът следва да му възстанови заплатената
такса за експресно разглеждане. Ето защо моли съда да прогласи нищожността на
клаузата от процесния договор, предвиждаща заплащането на такса за експресно
разглеждане. Претендира осъждането на ответника за сумата от 71,27 лв. (след
увеличение на иска, допуснато с протоколно определение от 09.10.2024г., който иск се
счита предявен в цял размер), представляваща недължимо платена сума по договор за
кредит, ведно със законната лихва за забава от датата на исковата молба до
окончателното изплащане на вземането.
1
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба. Не се оспорва
сключването на заемното правоотношение, наличието на клаузата за експресно
разглеждане в размер на 56,27 лв., както и погасяването на задълженията по кредита.
Поддържа се на 21.02.2024 г. сумата да е била възстановена на ищеца като част от
общо плащане в размер на 667,33 лв. за надвнесени суми по три договора. В тази
връзка, навежда доводи за недобросъвестно процесуално поведение от страна на
ищеца, поради което същият следва да понесе сторените в производството разноски.
Излага подробни съображения за недопустимост на предявените искове поради
липсата на правен интерес, евентуално оспорва претенциите на ищеца като
неоснователни. Твърди, че не е дал повод за завеждане на производството, поради
което има право на разноски. Моли исковете да бъдат отхвърлени.
Въз основа на съвкупна преценка на събраните в хода на първоинстанционното
производство доказателства и при съобразяване становищата на страните, съдът
приема за установено от фактическа страна следното:
Безспорно между страните е обстоятелството наличието на сключен между
страните договор за потребителски кредит от разстояние № ....г., задълженията по
който са изцяло погасени от ....получателя; уговорена клауза, предвиждаща
задължение за ....получателя да заплати на дружеството такса за експресно
разглеждане в размер на 56,27 лв., която е постъпила в патримониума на ответника,
както и липсата на валидно основание за получаване, съответно за задържане на
сумата от 56,27 лв. от страна на ....дателя.
Не е спорно между страните, а и от ангажираните доказателства се установява, че
заемът е сключен при ГЛП 39 % и ГПР 48,09 %, като заетата сума следва се
възстанови в срок до 02.03.2023 г. на една вноска, като общата стойност на
плащанията по договора възлиза на 361,15 лв.
С чл. 12, ал. 1 от договора страните са уговорили, че ....получателят има право да
поиска допълнителна услуга от ....ра, изразяваща се в експресно разглеждане на
искането му за кредит в рамките на 20 минути, за което ....рът събира такса в случая в
размер на 56,27 лв. Същата е включена в погасителния план.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
Предявени са при обективно кумулативно съединяване установителен иск с
правно основание по чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, евентуално чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД и
осъдителен иск с правно основание по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.
По иска с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже
сключването на процесния договор за паричен заем с посоченото в исковата молба
съдържание, включително и уговорката такса за бързо разглеждане, наличието на
основанието, на което основава иска си и твърди, че то води до нищожност на
посочената клауза от договора, както и факта, че е заплатил на ответника сума в
размер на 71,27 лв.
Ответникът следва да докаже валидността на оспорената клауза, както и
основание за получаване на процесната сума.
Исковете са предявени в условията на евентуалност, тъй като никоя сделка не
може да бъде нищожна на повече от едно основание. Във всички случаи съдът е
длъжен да разгледа първо основанията на нищожност, подредени според тежестта на
порока: от най-тежкия – противоречие на закона или заобикалянето му, през по–леките
– липса на основание, липса на съгласие, привидност, невъзможен предмет,
2
противоречие на морала или липса на форма. Когато съдът прогласи нищожността на
сделката на едно от сочените от ищеца основания, разгледани в поредност според
тежестта на порока, отпада вътрешнопроцесуалното условие, под което са предявени
останалите евентуално съединени искове, основаващи се на по-леки пороци (в този
смисъл решение № 52/14.05.2021 г. по гр. д. № 4923/2019 г. на IV г. о., решение №
156/26.03.2021 г. по гр. д. № 4622/2019 г. на IV г.о., решение № 136/30.10.2020 г. по гр.
д. № 4746/2019 г. на III г. о. и др.).
Съдът намира, че сключеният между страните Договор за заем попада в обхвата
на чл. 9, ал. 1 ЗПК и има характеристика на потребителски договор, тъй като
....получателят е потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и § 13, т. 1 ДР ЗЗП.
Следователно, за него се прилагат разпоредбите на чл. 143 и чл. 146 ЗЗП и защитата
по ЗПК.
Доколкото се касае до договор за потребителски кредит, то на първо място следва
да се разгледат твърденията за противоречие с разпоредбите на ЗПК. Възможността на
....ра да въвежда такси извън стойността на договорения размер на заема е
регламентирана в в чл. 10а ЗПК и е предвидена за допълнителни услуги, свързани с
договора за потребителски кредит. Налице е изрична забрана съгласно сочения текст
да се изискват такси и комисионни за действия, свързани с усвояването и
управлението на кредита - чл. 10а, ал. 2 ЗПК. Съдът счита, че в случая не е налице
допълнителна услуга по смисъла на в чл. 10а ЗПК. Допълнителни са тези услуги, които
са извън основната престация на заемодателя, съдържаща се в облигационното
отношение възникнало в резултат на договора, а именно - отпускане на заема и
неговото администриране. Таксата за бързо разглеждане е свързана с усвояването и
управлението на кредита. Предвидената клауза за бързо разглеждане в процесния
договор е неравноправна, тъй като противоречи на чл. 10а, ал. 2 вр. ал. 1 ЗПК , поради
което е нищожна. Оттук и предявеният иск следва да се уважи на това основание,
доколкото процесната клауза противоречи на закона. Посочената клауза се явява и
неравноправна, доколкото възлага допълнителна финансова тежест за потребителя,
оскъпява цената на кредита и по съществото си представлява реализирана за ....ра
печалба. Посочената такса несъмнено се явява разход по кредита, който не е свързан с
допълнителни услуги, тъй като се отнася до основния предмет на договора –
отпускането на кредита, като не е ясно нито каква бързина се предоставя спрямо
кредит, при който няма такава такса, нито какво налага разходи за по-бързото
отпускане на кредита и въобще дали ответникът е правил такива. В този смисъл
претенцията за заплащане на тази такса противоречи на закона и като такава е
нищожна. Оттук и предявеният установителен иск следва да се уважи, доколкото
процесната клауза противоречи на закон.
С оглед гореизложеното, не следва да бъдат разглеждани останалите евентуални
основания за нищожност на клаузата.
При исковете по чл. 55, ал. 1 ЗЗД хипотезите на „получаване без основание"
обикновено са обусловени от едно преюдициално договорно правоотношение.
Фактическият състав на чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД изисква предаване, съответно
получаване на нещо при начална липса на основание, т. е. когато още при самото
получаване липсва основание за преминаване на блага от имуществото на едно лице в
имуществото на друго, вкл. в случаите на нищожни договори (т. 1 на ППВС № 1/1979
г.). Съгласно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да установи при
условията на пълно и главно доказване факта на плащането на процесната сума, а
ответникът - да докаже, че е налице основание за получаването, съответно за
3
задържане на полученото от ищеца по процесния договор.
С оглед основателността на иска за нищожност на атакуваната клауза и при липса
на други основания за имущественото разместване, предявеният осъдителен иск с
правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД също е основателен, доколкото потребителят
не дължи на ....ра заплатеното въз основа на нищожната клауза. Ответникът прави
възражение, че е върнал сума в размер на 71,27 лв. (56,27 лв. такса експресно
разглеждани 15 лв. – такса просрочие) на ищеца на 21.02.2024 г. По делото е
представена разпечатка, която съдът напълно кредитира и която не е оспорена от
страните по делото. От нея е видно, че ответникът е върнал общо сумата от 667,33
лева на ищеца с превод от 21.02.2024 г. 14:12 часа. Като основание за връщане на
сумата пише надвнесена сума по кредит OL00012284, OL00072148, OL00075204 (л.56-
57 от делото). Със съобщение на посочения в договора за кредит електронен адрес
ответното дружество е уведомило ищеца за извършения превод на надвнесени по
посочените договори за кредит суми, сред които е и процесният договор. Ето защо при
съвкупна преценка на ангажираните по делото писмени доказателства съдът приема за
установено, че ответникът е възстановил на ищеца процесната сума в общ размер на
71,27 лв. При това положение, след като процесната сума е върната на ищеца, то
липсва притезание и осъдителният иск следва да се отхвърли изцяло.
По разноските:
С оглед изхода на спора разноски се дължат на ищеца на основание чл. 78, ал. 1
от ГПК. Осъдителният иск е отхвърлен, но поради причина на плащане на вземането в
хода на процеса. Съгласно константната практика на ВКС, когато ответникът е дал
повод за завеждане на делото и искът е отхвърлен, поради новонастъпили
обстоятелства /след подаване на исковата молба/ ищецът има право на направените
разноски. В случая, плащането на процесните суми е след депозиране на исковата
молба. Ето защо и ответникът е дал повод за завеждане на делото – задълженията са
били изискуеми преди подаване на исковата молба, същият следва да понесе
отговорността за сторените разноски.
Ищецът е сторил разноски в размер на 100 лева за държавна такса. Претендира се
възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА в полза на адвокатското дружество,
представлявало безплатно ищеца в производството. При определяне на размера на
дължимото адвокатско възнаграждение съдът взе предвид изводите в Решение на СЕС
по дело С-438/22 от 25.01.2024г., като намира, че с оглед горепосоченото решение на
СЕС следва да откаже приложението на националната правна рамка, определяща
размера на адвокатските възнаграждения /НМРАВ/ и да определи размер на адвокатско
възнаграждение съобразно фактическата и правна сложност на делото, като последна
служи като ориентир. Съдът отчете обстоятелството, че делото е приключило в едно
съдебно заседание без изслушване на свидетели или назначаване на експертиза, както
и че се касае за дело с обичайна за този тип дела сложност, като в проведеното
съдебно заседание не са присъствали представители на страните. С оглед на което
съдът намира, че възнаграждение в размер на 400 лева отговоря на фактическата и
правна сложност на делото, както и процесуалната активност на страната за
извършените чрез нейния представител правни действия, изразяващи се в подаване на
искова молба и молби-становища. Поради гореизложеното на Еднолично адвокатско
дружество „Д. М.“ следва да се присъди възнаграждение в размер на 480 лв. като в
този размер съдът е взел предвид дължимият от адвоката ДДС.
Така мотивиран, съдът
4
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА по предявения от Т. Х. М., ЕГН **********, гр. ... срещу „....“
ЕООД, ЕИК ...., гр. ..., иск с правно основание чл.26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 10а, ал. 2
вр. ал. 1 ЗПК нищожността на клаузата Договор за потребителски кредит от
разстояние № .... от 15.02.2023г., сключен между страните, предвиждаща заплащане на
такса експресно разглеждане на кредита.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Т. Х. М., ЕГН **********, гр. ... срещу „....“ ЕООД,
ЕИК ...., гр. ... иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД за сумата от 71,27 лв.,
представляваща недължимо платена сума по Договор за потребителски кредит от
разстояние № .... от 15.02.2023г., ведно със законната лихва считано от 19.01.2024г. до
изплащане на вземането, поради погасяване чрез плащане в хода на производството.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 ГПК „....“ ЕООД, ЕИК .... да заплати на Т. Х.
М., ЕГН **********, сумата от 100 лв., представляваща разноски в производството.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 ГПК вр. чл.38, ал.2 ЗА „....“ ЕООД, ЕИК ....
да заплати на ЕАД „Д. М.“, БУЛСТАТ ..., адвокатско възнаграждение в размер на 480
лв. с вкл. ДДС.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5