Решение по дело №24/2023 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 279
Дата: 6 март 2023 г.
Съдия: Борис Димитров Илиев
Дело: 20235300500024
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 5 януари 2023 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 279
гр. Пловдив, 06.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Борис Д. Илиев

Николай К. Стоянов
при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова
като разгледа докладваното от Борис Д. Илиев Въззивно гражданско дело №
20235300500024 по описа за 2023 година
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба, подадена от “Еос матрикс” ЕООД, със
седалище и адрес на управление гр.С., ул. „Р.П.-К.“ №***-***, ЕИК *********,
чрез пълномощника адв. Н. К., против Решение №3527 от 31.10.2022г., постановено по
гр.д. №2574/2022г. по описа на Районен съд- Пловдив, ХVIII гр.с., в частта му, с
която е признато за установено в отношенията между страните, че Д. Д. Д., ЕГН
**********, не дължи на жалбоподателя сумите от 11863,39 лв.- неплатена
главница по договор за банков кредит, сключен на 11.10.2007г.; и 2468,24 лв.-
законна лихва за периода 15.12.2010г.-04.02.2022г., за които е бил издаден
изпълнителен лист от 16.12.2010г. по ч. гр. д. №21595/2010г. на Районен съд-
Пловдив в полза на „Обединена българска банка“ АД, които вземания са били
прехвърлени на „Еос матрикс“ ЕООД с договор за цесия. Във въззивната жалба са
изложени подробни оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение в
обжалваната му част. Искането до въззивния съд е за отмяната му и отхвърлянето на
исковите претенции и присъждане на направените по делото разноски.
В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил отговор от въззиваемата страна Д.
Д. Д., ЕГН **********, подаден чрез пълномощника му адв. С. П., в който се
поддържа, че решението е правилно и се иска потвърждаването му и присъждане на
направените във въззивната инстанция разноски.
Съдът, след преценка на събраните в хода на производството доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от легитимирана
страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
1
В обжалваната част на решението първоинстанционният съд е бил сезиран с
предявен от Д. Д. Д. иск с правно основание чл. 439, ал. 2 от ГПК, за признаване за
установено, че не дължи поради изтекла погасителна давност на „Еос матрикс“
ЕООД сумите от 11863,39 лв.- неплатена главница по договор за банков кредит,
сключен на 11.10.2007г.; и 2468,24 лв.- законна лихва за периода 15.12.2010г.-
04.02.2022г., за които е бил издаден изпълнителен лист от 16.12.2010г. по ч. гр. д.
№21595/2010г. на Районен съд- Пловдив в полза на „Обединена българска банка“
АД, които вземания са били прехвърлени на „Еос матрикс“ ЕООД с договор за
цесия и за събирането им е образувано изпълнително дело №662/2019г. по описа
на ЧСИ М.О., рег. №***. С обжалваното решение първоинстанционният съд е
уважил предявения иск. Като е проследил хронологично извършените по
първоначално образуваното изпълнително дело №993/2013г. по описа на ЧСИ М.О.
действия, съдът е приел, че след 25.02.2014г., когато е бил наложен запор на МПС
на длъжника, в период от повече от две години не са поискани и не са предприети
изпълнителни действия спрямо него, поради което считано от 25.02.2016г.
изпълнителното производство е прекратено по силата на закона. Изложил е доводи, че
последващите действия по изпълнителното дело са невалидни, тъй като са
извършени по вече прекратено изпълнително дело и съответно не прекъсват давността.
С оглед настъпилото последно прекъсване на давността от 25.02.2014г. и липсата на
последващи действия за прекъсването й съдът е приел, че на 25.02.2019г., преди
образуване на новото изпълнително дело №662/2019г. по описа на ЧСИ М.О.,
вземанията са били погасени по давност.
При извършената служебна проверка на решението съобразно правомощията си
по чл. 269, изр. 1 ГПК съдът намери, че същото е валидно и допустимо, поради което
на основание чл. 269, изр. 2 ГПК следва да бъде проверена неговата правилност
съобразно посоченото в жалбата, както и при служебна проверка за спазването на
императивните материалноправни норми съгласно дадените указания в т. 1 от ТР №
1/09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС.
От събраните по делото и неоспорени от страните писмени доказателства се
установява, че на 16.12.2010г. по ч. гр. д. № 21595/2010г. по описа на РС-Пловдив
срещу длъжниците В.С.Н., Я.Я.Х. и Д. Д. Д. са били издадени заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и
изпълнителен лист, съгласно които са осъдени да заплатят на „Обединена
българска банка“ АД сумите от 15834,02 лв.- главница, 1393,95 лв.- договорна
лихва за периода 28.03.2010г.-14.12.2010г.; 92,88 лв.- наказателна лихва за
периода 28.03.2010г.-14.12.2010г., ведно със законна лихва върху главницата от
датата на подаване на заявлението- 15.12.2010г. до окончателното й заплащане,
дължими по договор за банков кредит от 11.10.2007г., както и сумата от 1062,12
лв.- разноски по делото. За принудителното удовлетворяване на вземанията си и въз
основа на така издадения изпълнителен лист банката е образувала на 18.05.2013г.
изпълнително дело №993/2013г. по описа на ЧСИ М.О., рег. №***, с район на
действие Окръжен съд- Пловдив. С молбата за образуване на изпълнителното дело
взискателят е посочил изпълнителни способи и е поискал извършване на
изпълнителни действия срещу длъжниците, вкл. срещу ищеца в настоящото
производство Д. Д. Д.. Поканата за доброволно изпълнение на последния е била
връчена на 29.05.2013г. С разпореждане от 20.02.2014г. на съдебния изпълнител е
бил наложен запор върху МПС на длъжника Д. Д. Д., който е бил вписан в Сектор
„Пътна полиция“- Хасково на 10.03.2014г. /л.190 от първоинстанционното дело/. С
писмена молба от 22.03.2017г. взискателят „Обединена българска банка“ АД, чрез
пълномощника си адв. Г.Б., е поискал налагане на запор върху получаваното от
длъжника трудово възнаграждение. На 31.01.2018г. между „Обединена българска
2
банка“ АД, като цедент, и „Еос матрикс“ ЕООД, като цесионер, е бил сключен
договор за прехвърляне на парични вземания, по силата който вземанията на
банката по договора за банков кредит от 11.10.2007г., които са предмет на
събиране по изпълнително дело №993/2013г. по описа на ЧСИ М.О., рег. №***, са
били прехвърлени на „Еос матрикс“ ЕООД. По искане на посоченото дружество
с постановление на съдебния изпълнител от 20.11.2019г. изпълнителното
производство е било прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, като след
влизане в сила на постановлението новият взискател е получил оригинала на
изпълнителния лист. На 17.12.2019г. по молба на „Еос матрикс“ ЕООД и въз
основа на същия изпълнителен лист срещу длъжниците В.С.Н., Я.Я.Х. и Д. Д. Д. е
било образувано изпълнително дело №662/2019г. по описа на ЧСИ М.О.. С молбата
за образуване на делото взискателят е поискал насрочване на опис на движими
вещи на длъжниците. С разпореждане от 25.02.2020г. на съдебния изпълнител е бил
наложен запор върху МПС на длъжника Д. Д. Д., а с разпореждане от 21.01.2022г.-
запор върху банковата му сметка в „***“ АД, като запорното съобщение е било
връчено на третото задължено лице на 28.01.2022г.
При така изложените факти могат да се направят следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл. 439,ал.2 от ГПК, според който
длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението само въз основа на факти,
настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е
издадено изпълнителното основание. В случая, доколкото изпълнителното
основание е заповед за изпълнение, то ищецът може да оспорва вземанията само
въз основа на факти и обстоятелства, настъпили след влизане в сила на заповедта за
изпълнение. Предявеният иск е основан на твърдения, че ищецът не дължи
процесните суми поради наличие на новонастъпили обстоятелства- изтекла
погасителна давност след влизане в сила на заповедта за изпълнение. В случая по
отношение на процесните вземания, които са били установени с влязла в сила
заповед за изпълнение, е приложима петгодишната погасителна давност съгласно
разпоредбата на чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, предвиждаща че ако вземането е установено
със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години. Доколкото
влязлата в сила заповед за изпълнение има последиците на съдебно решение-
формира сила на пресъдено нещо и установява с обвързваща страните сила, че
вземането съществува към момента на изтичането на срока за подаване на възражение,
както и има изпълнителна сила, то разпоредбата на чл.117, ал.2 от ЗЗД се
прилага и по отношение на установените с нея вземания /в този смисъл-
Определение №60818 от 15.12.2021г. на ВКС по гр.д.№2482/2021г., 4-то г.о.;
Решение №3 от 04.02.2022г. на ВКС по гр.д.№1722/2021г., 4-то г.о./.
Погасителната давност е започнала да тече от влизане в сила на заповедта
за изпълнение, което по отношение на ищеца Д. Д. Д. е станало на 13.06.2013г.,
тъй като видно от приложеното заверено копие от изпълнителното дело поканата
за доброволно изпълнение, ведно със заповедта, му е била връчена на
29.05.2013г., като по делото не се твърди и не се ангажират доказателства той да
е подал възражение срещу нея. Преди влизане в сила на заповедта за изпълнение
погасителната давност е била прекъсната с молбата на взискателя от 18.05.2013г.
за образуване на изпълнителното дело, с която е направено искане за извършване
на изпълнителни действия срещу длъжниците. С разпореждане на съдебния
изпълнител от 20.02.2014г. е бил наложен запор върху МПС- собственост на
длъжника- ищец. До 26.06.2015г. е било в сила Постановление на Пленума на
Върховния съд №3/1980г., съгласно което давност не тече по време на
изпълнителното производство /Тълкувателно решение №2/26.06.2015г. на ОСГТК
на ВКС, с т.10 от което постановлението е обявено за изгубило сила, поражда
3
действие от датата на постановяването му и не се прилага по отношение на
юридически факти, настъпили преди това /в този смисъл- Решение №170 от
17.09.2018г. на ВКС по гр.д.№2382/2017г., ІV г.о./, поради което и погасителна
давност за процесните вземания би могла да започне да тече от 26.06.2015г. С
писмена молба от 22.03.2017г. взискателят „Обединена българска банка“ АД, чрез
пълномощника си адв. Г.Б., е поискал налагане на запор върху получаваното от
длъжника трудово възнаграждение. Така подадената молба, в която се съдържа
искане за извършване на изпълнителни действия срещу длъжника е прекъснала
погасителната давност за вземанията на основание чл.116, б.В от ЗЗД, независимо
че въз основа на нея съдебният изпълнител не е извършил поисканото
изпълнително действие. Този извод се налага както от мотивите по т.10 от
Тълкувателно решение №2/2013г. на ОСГТК на ВКС, в което се приема, че
„искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността,
защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи“, така и от диспозитива по
т.10, съгласно който „нова погасителна давност за вземането започва да тече от
датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително
действие“. Погасителната давност е била прекъсната и на 17.12.2019г. с молбата
за образуване на изпълнително дело №662/2019г. по описа на ЧСИ М.О., с която
взискателят е поискал насрочване на опис на движими вещи на длъжниците, както
и с налагането на 25.02.2020г. на запор върху МПС на длъжника Д. Д. Д.. От
датите на така извършените действия, с които е прекъсната давността, до датата
на подаване на исковата молба по настоящото дело- 24.02.2022г. не е изтекъл
срок от пет години, поради което вземанията на ответното дружество не са
погасени по давност. Предвид горното предявеният иск е неоснователен и следва
да се отхвърли.
Неоснователни са възраженията на ищеца, че предвид настъпилата по
изпълнително дело №993/2013г. по описа на ЧСИ М.О. перемпция се обезсилвали и
заличавали всички извършени по същото изпълнителни действия, както и че
предприетите след прекратяването му такива били ненадлежни. Съгласно
формираната съдебна практика /Решение №37 от 24.02.2021г. на ВКС по гр.д.
№1747/2020г., 4-то г.о.; Решение №3 от 04.02.2022г. на ВКС по гр.д.
№1722/2021г., 4-то г.о./ настъпилата перемпция на изпълнителното дело е без
правно значение за давността, а обезсилването по право на изпълнителните
действия по перемираното дело не се отразява на настъпилото по същото
прекъсване на погасителната давност съгласно чл.116, б.В от ЗЗД. Когато по
изпълнителното дело е направено искане за прилагане на изпълнителен способ
след като перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител не може да откаже да
го изпълни, а следва да образува ново изпълнително производство, но искането
прекъсва давността независимо дали е било образувано ново дело. Ако искането
на кредитора е направено своевременно, но изпълнителното действие не е било
предприето от надлежния орган преди изтичане на давностния срок по причина,
която не зависи от волята на кредитора, давността се счита за прекъсната с
искането. Предвид горното в случая направеното от взискателя искане от
22.03.2017г. е прекъснало погасителната давност независимо от настъпилата преди
или след това перемпция на изпълнителното дело и независимо, че съдебният
изпълнител не е предприел поисканото изпълнително действие.
По така изложените съображения обжалваното решение е неправилно и
следва да бъде отменено, като вместо него се постанови ново решение за
отхвърляне на иска.
С оглед изхода на правния спор въззиваемата страна следва да бъде осъдена да
заплати на търговското дружество-жалбоподател направените във въззивното
4
производство разноски за заплатена държавна такса в размер на 286,63 лв.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №3527 от 31.10.2022г., постановено по гр.д. №2574/2022г.
по описа на Районен съд- Пловдив, ХVIII гр.с., в частта му, с която е признато за
установено в отношенията между страните, че Д. Д. Д., ЕГН **********, не дължи на
“Еос матрикс” ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.С., ул. „Р.П.-К.“
№***-***, ЕИК *********, сумите от 11863,39 лв.- неплатена главница по
договор за банков кредит, сключен на 11.10.2007г.; и 2468,24 лв.- законна лихва
за периода 15.12.2010г.-04.02.2022г., за които е бил издаден изпълнителен лист от
16.12.2010г. по ч. гр. д. №21595/2010г. на Районен съд- Пловдив в полза на
„Обединена българска банка“ АД, които вземания са били прехвърлени на „Еос
матрикс“ ЕООД с договор за цесия, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. Д. Д., ЕГН **********, против “Еос матрикс”
ЕООД, със седалище и адрес на управление гр.С., ул. „Р.П.-К.“ №***-***, ЕИК
*********, иск за признаване за установено в отношенията между страните, че
ищецът не дължи на ответника сумите от 11863,39 лв.- неплатена главница по
договор за банков кредит, сключен на 11.10.2007г.; и 2468,24 лв.- законна лихва
за периода 15.12.2010г.-04.02.2022г., за които е бил издаден изпълнителен лист от
16.12.2010г. по ч. гр. д. №21595/2010г. на Районен съд- Пловдив в полза на
„Обединена българска банка“ АД, които вземания са били прехвърлени на „Еос
матрикс“ ЕООД с договор за цесия от 31.01.2018г. и за събирането им е
образувано изпълнително дело №662/2019г. по описа на ЧСИ М.О., рег. №***.
ОСЪЖДА Д. Д. Д., ЕГН **********, да заплати на “Еос матрикс” ЕООД, със
седалище и адрес на управление гр.С., ул. „Р.П.-К.“ №***-***, ЕИК *********,
сумата от 286,63 лв.- разноски по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5