№ 12
гр. К., 08.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., ІІІ СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Деян Ст. Вътов
при участието на секретаря Евгения Пинева
като разгледа докладваното от Деян Ст. Вътов Гражданско дело №
20235140101038 по описа за 2023 година
Производство по делото е образувано по искова молба вх. № ******* от 31.07.2023
г., с която съдът е сезиран с обективно съединени искове на Д. М. Н. , ЕГН **********, с
адрес: ******* против „С. - К.“ АД, ЕИК ******* за признаване за установено, че клаузата
на чл. 27 от сключения между страните договор за потребителски кредит №
*******/08.09.2021 г. е неравноправна (нищожна), както и за осъждането на ответника на
основание чл. 55, ал. 1, предл. I ЗЗД вр. с чл. 22 ЗПК, върне дадената по договора сума в
размер на 10 (десет) лева – частичен иск от дължимата общо сума, в размер на 1122.01 лева,
представляваща недължимо платени суми по недействителния договор за кредит №
*******/08.09.2021., ведно със законната лихва считано от 31.07.2023 г. – датата на исковата
молба до окончателното й изплащане.
В исковата молба се твърди, че ищецът е сключил договор за паричен заем/кредит №
*******/03.07.2021 г., за който се поддържа, че е недействителен по смисъла на чл. 22 ЗПК.
С петитума на исковата молба недействителността на договора е релевирана под формата на
възражение, като е отправено искане ответникът да бъде осъден да върне на ищеца на
основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД всички недължимо платени суми, т.е. платеното по договора без
главницата. Предявен е и иск за прогласяване недействителността на отделни клаузи от
договора, предвиждащи неустойка.
Ответникът, в законоустановения едномесечен срок, подава отговор на исковата
молба, с който оспорва исковата претенция.
С изготвения по делото проект за доклад съдът, като взе предвид изложеното в
исковата молба, намери, че са предявени обективно съединени искове в условията на
евентуалност. Главен е искът по чл. 55, ал. 1, предл. I ЗЗД вр. с чл. 22 ЗПК, а евентуален
положителния установителен иск за прогласяване недействителността оспорената клауза.
Това е така, тъй като искът по чл. 55, ал. 1, предл. I ЗЗД е обусловен от наведеното
възражение за недействителност на целия договор за кредит, с искане за връщане на всички
недължимо платени суми. Ако този иск бъде уважен, то за ищеца не би съществувал
правен интерес от установяване неравноправността на конкретни клаузи от договора. Прие
1
се, че съединяването на отделните искове произтича от естеството на материалноправното
положение.
Ищецът, с молба от 11.12.2023 г. посочи, че няма възражения срещу изготвения
проект за доклад. С протоколно определение от 19.12.2023 г., съдът обяви проекта за доклад
за окончателен и допусна изменение на осъдителния иск, с негово увеличаване до сумата от
208,62 лева.
Съдът, като взе предвид посочените по-горе процесуални действия, съобрази
наведените от страните твърдения, оспорвания, доводи, възражения и доказателствата по
делото, преценени по чл. 235, ал. 2 ГПК, приема предявения иск по чл. 55, ал. 1, предл. I ЗЗД
вр. с чл. 22 ЗПК за допустим и основателен, като съображенията за това са следните:
Установява се от приетите по делото писмени доказателства, че между страните е
договор за паричен заем/кредит № *******/03.07.2021 г., по силата на който в полза на
ищцата е предоставена сумата от 1000 лева, платима по погасителен план на петнадесет
месечни погасителни вноски, при посочен ГПР от 42,58 %. Страните са договори също така
и заплащането на суми под формата на неустойка, ако ищцата не предостави в срок
обезпечение на задълженията си по договора.
Установява се от приетата по делото ССчЕ, която съдът кредитира изцяло, че
вземанията за неустойка не са включения в ГПР по кредита, като действителният размер на
ГПР е 355,91 % на годишна база.
Съдът намира, че процесният договор за потребителски кредит е недействителен на
основание чл. 22 ЗПК. Нарушена е разпоредбата на чл. чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК, според която
договорът за потребителски кредит трябва да съдържа годишния процент на разходите по
кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на
договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин,
като неспазването на това изискване е скрепено с недействителност на договора за кредит.
Според чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразявa общите
разходи, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.
В случая потребителят е поел задължение за заплащане на възнаграждение за
неустойка, което съществено е оскъпило ползвания от него паричен ресурс. Същото по
своето естество представлява скрита възнаградителна лихва, водеща до неоправдано от
гледище на закона обогатяване за заемодателя. Потребителят е поставен в неравностойно
положение с оглед невъзможността да влияе на клаузите на договора. Предвидените в него
допълнителни плащания заобикалят изискването на чл. 19, ал. 4 ЗПК относно максималния
размер на годишния процент на разходите. Преследваната от законодателя цел е
потребителят да не бъде поставен в положение, при което договорът се явява свръх
обременителен за него, като разпоредбата е императивна, в защита на обществен интерес.
Въведеното законодателно ограничение е базирано на това, че потребителят е икономически
по-слабата страна, която не може да влияе на съдържанието и клаузите от договора. Ето
защо и спрямо потребител не може да бъде договорена клауза, която предвижда, че
разходите по кредита, включващи търговската печалба плюс всички останали разходи ще
надвишат 50 процента на годишна от база от стойността на кредита.
Следва да се изтъкне, че дори и годишният процент на разходите да е съобразен с
изискването на чл. 19, ал. 4 ЗПК, след като в ГПР не фигурира разход, който е следвало да
бъде включен, е нарушена разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т.10 ЗПК, доколкото процентът на
ГПР в договора следва да отговаря на действително положение, от гл. точка възможността
потребителят да направи обоснован и информиран избор дали да встъпи в договорни
отношения или не.
2
Недействителността по чл. 22 ЗПК е автономно правно понятие, уредено със
специални законови разпоредби. Правна последица от нея е, че се дължи размера на
непогасената главница, т.е. тя не води до ликвидиране на всички права и задължения по
сключения договор и не е приравнена по последици на нищожността на правните сделки.
Договорът за кредит продължава да обвързва страните що се касае до задължението за
връщане на дадената в заем/кредит сума. Потребителската защита е насочена към
ограничаване на възможността за недобросъвестно генериране търговска печалба, а не към
ликвидиране на главното задължение за връщане на главницата по кредита.
В разглежданата хипотеза ищцата е заплатила сумата от 1268 лева, като има право да
иска връщане на разликата над главницата, т.е. сумата от 268 лева. Искът по чл. 55, ал. 1,
предл. I ЗЗД обаче е предявен за сумата от 208,62 лева, която следва да се присъди. Тук
следва да се изтъкне, че искът за неоснователно обогатяване е един иск, като той обхваща,
респ. формира сила на пресъдено нещо, върху всички платени без основание суми по
недействителния по см. чл. 22 ЗПК договор за кредит, като е изцяло без правно значение как
отделните плащания са отнасяни в счетоводните записвания на дружеството ответник.
Съдът не дължи произнасяне по предявения в условията на евентуалност иск за
признаване за установено, че клаузата на чл. 27 от сключения между страните договор за
потребителски кредит № *******/08.09.2021 г. е неравноправна (нищожна). Процесуално
условие за разглеждане на този би било налице, ако съдът бе възприел, че договорът за
кредит е действителен, тъй като само в тази хипотеза ищецът би имал правен интерес от
прогласяване недействителността на отделни негови клаузи.
При този изход на правния спор, право на разноски има ищецът, като разноските
възлизат на сумата от 72 лева – държавна такса и канцеларски разноски. При условията на
чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА следва да се присъди сумата от 480 лева с ДДС в полза на Е.А.Д. „Д.
М.“ БУЛСТАТ № *******.
Така мотивиран, РС-К.
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 55, ал. 1, предл. I ЗЗД „С. - К.“ АД, ЕИК ******* да
заплати на Д. М. Н. , ЕГН **********, с адрес: ******* сумата от 208,62 ( двеста и осем
лева и 62 ст. ), представляваща стойност на недължимо платените суми по недействителния
по см. на чл. 22 ЗПК договор за потребителски кредит *******/08.09.2021 г., ведно със
законната лихва считано от 31.07.2023 г. – датата на исковата молба до окончателното й
изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „С. - К.“ АД, ЕИК ******* да заплати на Д.
М. Н. , ЕГН ********** сумата от 72 (седемдесет и два) лева – разноски по делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА „С. - К.“ АД, ЕИК ******* да заплати
на Е.А.Д. „Д. М.“ БУЛСТАТ № ******* сумата от 480 (четиристотин и осемдесет) лева с
ДДС – разноски за осъществената в полза на ищеца правна защита и съдействие.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред ОС-К..
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
3