Р Е Ш Е Н И Е
№
Гр. Варна, __.01.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД – ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ в открито
заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и първа година в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГЕНОВЕВА ИЛИЕВА
при
участието на секретаря Веселина Георгиева, като разгледа докладваното от съдия
Г. Илиева гр.д. № 6187 по описа за 2020 г.:
Производството
по делото е образувано по предявени от “А.З.С.Н.В.” ЕАД, ***
срещу Ж.Д. искове по реда на чл. 422 ГПК с правно осн. чл. 99 ЗЗД вр. чл. 9,
ал. 1 ЗПК и чл. 99 ЗЗД вр. 86 ЗЗД за установяване съществуване на следните
вземания, както следва: 1./ за сумата от 1 201,
43 лв., претендирана като остатък от неплатена главница по договор за
потребителски паричен кредит № *********/02.05.2017г., сключен между Ж.Д. и „П.Ф.Б“ ООД, ведно със законната
лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 09.12.2019г. до окончателното изплащане на задължението;
2./ за сумата от 245, 74 лв.,
претендирана като обезщетение за забава, съизмеримо със законната лихва върху
главницата за периода от 15.06.2017г. до 08.12.2019г. /вкл./; 3./ за сумата от 210, 50 лв., претендирана като остатък от възнаградителна
лихва за времето от 15.06.2017г. до 28.08.2018г.2016г., които вземания са
прехвърлени с договор за цесия от 01.07.2017г.,
сключен между „П.Ф.Б“ ООД и „И.А.М.“ АД, а след това в полза на „А.К.П.З.” ООД с договор за цесия от 31.01.2017г. и Приложение № 1/01.08.2018г.,
която е прехвърлила вземанията в полза н.
“А.З.С.Н.В.” ЕАД с договор за цесия от 03.05.2019г., за които
суми е издадена заповед № 9211/10.12.2019г. за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК в производството по ч.гр.д. № 20126/2019г. по описа на Районен
съд – Варна;
В исковата молба се излага, че на
02.05.2017г. е сключен договор за потребителски паричен кредит № *********/02.05.2017г., по силата
на който „П.Ф.Б“ ООД е поело задължение да
предостави на Ж.Д. в брой по местоживеене на ответника сумата от 1 300 лв., а
потребителят да върне заетата сума в срок до 28.06.2018г., ведно с възнаградителна лихва в размер на 256, 43 лв. на равни
седмични 60 броя вноски, всяка в размер на 46, 70 лв.
Наред
със задължението да върне общо сумата от 1 621, 43 лв. ответникът се е
съгласил с подписването на договора да заплати на кредитора следните суми на
падежа на всяка анюитетна вноска: 1./ 65 лв.,
представляваща такса за оценка на кредитно досие, платима на равни седмични
вноски, всяка от 1, 08 лв.; 2./ сумата от 1 180, 38 лв., представляваща
такса за услуга „Кредит у дома“, съгласно чл. 25 от договора за предаване заетата
сума и за събиране на погасителните вноски по местоживеене на потребителя,
платима на равни седмични вноски, всяка от 5, 90; 3./ сумата от 826, 27 лв.,
представляваща такса за услуга „Кредит у дома“, съгласно чл. 26 от договора
свързана с разходите по събиране на сумите, платима също на равни седмични
вноски, всяка от 13, 77 лв.;
В
изпълнение на поетите с договора задължения, кредиторът е предал сумата от 1
300 лв. на потребителя, а Ж.Д. върнал 269 лв., с която са погасени, както
следва: такса услуга „Кредит у дома“ за предоставяне на кредита по местоживеене
на ответника от 35, 40 лв.; такса услуга „Кредит у дома“ за събиране на
погасителни вноски по местоживеенето му от 82, 62 лв.; такса за оценка на досие
6, 48 лв.; договорна лихва от 45, 93 лв. и главница от 98, 57 лв.
С
договор за цесия от 01.07.2017г., сключен между „П.Ф.Б“ ООД и „И.А.М.“ АД, цедентът е прехвърлил на цесионера
вземанията, произтичащи от договора за потребителски паричен кредит, които по-късно
с последващ цесионен
договор от 31.01.2017г. и
Приложение № 1/01.08.2018г., са придобити от “А.К.П.З.” ЕАД, която ги е
прехвърлила на ищцовото дружество с договор за цесия от 03.05.2019г.
С
настъпване окончателния падеж – 28.06.2018г. длъжникът е следвало да върне
всички суми на кредитора, което свое задължение не е изпълнил и към настоящия
момент, което е дало основание на цесионера да се
снабди със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
Правният интерес от предявяване на установителния иск по реда на чл. 415 ГПК се обосновава с
постъпило в срока по чл. 414, ал.2 ГПК възражение срещу дължимостта на сумите
по заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК.
В срока по чл.
131 ГПК, ответникът Ж.Д., не е депозирал писмен отговор.
За да се произнесе по спора съдът съобрази следното:
Исковете по реда на чл. 422 ГПК са процесуално
допустими, предявен в преклузивния срок след издаване
на заповед № 9211/10.12.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в производството по ч.гр.д. № 20126/2019г. на Районен съд – Варна, на осн. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК.
Ангажираните писмени доказателства установяват по
безсъмнен начин валидно възникнало правоотношение по договор за потребителски
кредит от 02.05.2017г. между страните по делото, по което кредиторът се явява
изправна по правоотношение страна, предоставяйки заетата сума от 1 300 лв.
От своя страна, ответникът не е изпълнил задължението
си да върне на уговорените падежи главница и възнаградителна
лихва, както и при настъпване на окончателния падеж на задължението – 11.09.2017г., поради което съдът намира исковете за
доказани, както по основание, така и по размер.
След настъпване на окончателния падеж, „П.Ф.Б“ ООД е прехвърлил вземанията си, произтичащи от
договора на „И.А.М.“ АД, а след това в полза на „А.К.П.З.” ООД с договор за цесия от 31.01.2017г. и Приложение № 1/01.08.2018г.,
която е прехвърлила вземанията в полза н.
“А.З.С.Н.В.” ЕАД с договор за цесия от 03.05.2019г.
Съдът като взе предвид, че с връчените на ответника
съобщение за връчване на препис от исковата молба и подаване на писмен отговор
(чл.131 ГПК) – приложение № 7 и призовка за страна за открито съдебно заседание
(чл.142 ГПК) – приложение №1, са му указани последиците от неспазването на
сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в съдебно заседание, както и
че исковете са вероятно основателни с оглед посочените в исковата молба
обстоятелства и представените доказателства, намира, че следва да бъде
поставено неприсъствено решение, като предявеният иск бъде уважен в
претендирания размер.
В полза на ищеца “А.З.С.Н.В.” ЕАД, следва да бъдат присъдени
сторените по делото съдебно – деловодни разноски в общ размер на 312, 98 лв.,
от които 62, 98 лв. в производството по ч.гр.д. № 20126/2019г. на ВРС и 250 лв.
в настоящото производство, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК.
Мотивиран от гореизложените съображения и на основание
чл. 238, ал.1 и чл. 239 ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО в
отношенията между страните, че Ж.Д.Д., ЕГН **********,***
ДЪЛЖИ н. “А.З.С.Н.В.” ЕАД, *** 201, 43 лв. /хиляда двеста и един
лева и четиридесет и три ст./, представляваща остатък от неплатена главница
по договор за потребителски паричен кредит № *********/02.05.2017г., сключен между Ж.Д. и „П.Ф.Б“ ООД, ведно със законната
лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 09.12.2019г. до окончателното изплащане на задължението;
сумата от 245, 74 лв. /двеста четиридесет и пет лева и
седемдесет и четири ст./, представляваща обезщетение за забава, съизмеримо
със законната лихва върху главницата за периода от 15.06.2017г. до 08.12.2019г.
/вкл./; сумата от 210, 50 лв. /двеста и
десет лева и петдесет ст./, представляваща остатък от възнаградителна
лихва за времето от 15.06.2017г. до 28.08.2018г.2016г., които вземания са
прехвърлени с договор за цесия от 01.07.2017г.,
сключен между „П.Ф.Б“ ООД и „И.А.М.“ АД, а след това в полза на „А.К.П.З.” ООД с договор за цесия от 31.01.2017г. и Приложение № 1/01.08.2018г.,
която е прехвърлила вземанията в полза н.
“А.З.С.Н.В.” ЕАД с договор за цесия от 03.05.2019г., за които
суми е издадена заповед № 9211/10.12.2019г. за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК в производството по ч.гр.д. № 20126/2019г. по описа на Районен
съд – Варна по предявените от “А.З.С.Н.В.” ЕАД, *** срещу Ж.Д.Д.,
ЕГН **********,*** искове по реда на чл. 422 ГПК с правно осн. чл. 9, ал. 1 ЗПК.
ОСЪЖДА Ж.Д.Д., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ н. “А.З.С.Н.В.” ЕАД, *** сумата от 312, 98 лв. /триста и дванадесет
лева и деветдесет и осем ст./, представляваща сторени по делото съдебно – деловодни
разноски, от които 62, 98 лв. в производството по ч.гр.д. № 20126/2019г. на ВРС
и 250 лв. в настоящото производство, на осн. чл. 78,
ал. 1 ГПК.
НЕПРИСЪСТВЕНОТО
РЕШЕНИЕ не подлежи на обжалване, на основание чл.239, ал.4 ГПК.
На страните да се връчат преписи от решението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: