№ 3759
гр. София, 13.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО III ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Любомир Луканов
Членове:Клаудия Р. Митова
Десислава Ст. Чернева
при участието на секретаря Ирина Ст. Василева
като разгледа докладваното от Любомир Луканов Въззивно гражданско дело
№ 20221100502794 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Част втора, Дял втори, Глава двадесета от
Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Образувано е по въззивна жалба на ответника и ищец по насрещния иск Т. В.
Т., чрез упълномощен представител адв. Ек. Л. от САК, срещу решение №
20216225/26.11.2021г. по гр. дело № 50298/2020 г. по описа на Софийския районен съд,
III ГО, 84 състав. Съдебното решение се обжалва в частта за ползването на семейното
жилище, находящо се на адрес в гр. София.
В жалбата са развити оплаквания за неправилност на решението в обжалваната
част, поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост. Иска
се отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на друго, с което да се
предостави ползването на семейното жилище на въззивника, а при условията на
евентуалност – ползването да бъде разпределено между страните.
В открито съдебно заседание въззивникът поддържа въззивната жалба, като
представя доказателства за нововъзникнали обстоятелства, които са приети от
въззивната инстанция на основание чл. 266, ал. 2, т. 2 от ГПК. В хода на устните
състезания иска отмяна на първоинстанционното решение и да се уважи въззивната
жалба, като семейното жилище се предостави за ползване на въззивника. Претендира
разноски по делото, за което представя списък по чл. 80 от ГПК.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемият ответник В. Г. Б. не е подала
отговор на въззивната жалба. Не е направила доказателствени искания.
В открито съдебно заседание въззиваемата страна се явява лично и оспорва
въззивната жалба. В хода на устните състезания моли да се отхвърли въззивната жалба.
1
Не претендира разноски.
Решението на първоинстанционния съд като необжалвано е влязло в сила в
частта, с която бракът между съпрузите е прекратен и за фамилното име на съпругата
след брака.
Във въззивното производство са приети нови писмени доказателство за
нововъзникнали обстоятелства, касаещи влошаване здравословното състояние на
въззивника, които не са оспорени от въззиваемата страна.
От издадената от УМБАЛ „СОФИЯМЕД“, Клиника по кардиология, епикриза
на Т. В. Т. се установява, че въззивникът е постъпил на лечение в клиниката на
01.01.2022г. и е изписан на 04.01.2022г. За диагноза на заболяването е записано
„Изострена сърдечна недостатъчност-III ф.к. по NYHA при запазена фракция.“.
Посочено е и придружаващото заболяване: „Артериална хипертония – 2 степен.“.
От епикриза, също издадена от УМБАЛ „СОФИЯМЕД“, Клиника по
кардиология се установява, че Т. В. Т. е постъпил в клиниката на лечение на
05.01.2022г. и е изписан на 06.01.2022г. За диагноза на заболяването е записано
„Нестабилна стенокардия – новопоявила се. Едноклонова коронарна болест.“
Придружаващото заболяване е: „Артериална хипертония – 3 степен.“.
Видно от искова молба, депозирана пред СРС, ищцата В. Г. Б. е предявила иск
за делба на недвижими имоти срещу Т. В. Т.. От същата се установява, че предмет на
делба между страните са два недвижими имота, които са придобити през време на
брака: 1) апартамент № 68, находящ се в гр. София, в ж.к. „*******“, в жилищна сграда
на ******* със застроена площ от 56.48 кв.м. и 2) поземлен имот с площ от 460 кв.м.,
съставляващ УПИ XVI-821 в кв. 85 на гр. Долна баня, Софийска област, ведно с
построените в този имот сгради въз основа на одобрени строителни книжа: масивна
жилищна сграда на два етажа с мазе, със застроена площ от 106 кв.м. и разгърната
застроена площ от 212 кв.м., заедно с прилежащото таванско помещение с площ от
100 кв. м. и мазе с площ от 95 кв.м., гараж със застроена площ от 25 кв.м., както и два
навеса. С исковата молба, на основание чл. 344, ал. 2 от ГПК, В. Г. Б. е поискала в
решението по допускането на делбата, да бъде постановено от съда ответникът да
продължи да ползва апартамента в ж.к. „*******“, а тя да ползва къщата в гр. Долна
баня, докато приключи делбата. Страните не спорят, че по тази искова молба е
образувано гр. д. № 23686/2022г. по описа на СРС, 153 състав, което производство не е
приключило.
В открито съдебно заседание въззивният състав е приел с нарочно определение
за безспорно в отношенията между страните и ненуждаещо се от доказване, че считано
от 11.03.2022 г. В. Г. Б. не ползва семейното жилище, находящо се на адрес: гр. София,
ж.к. „*******“ ******* а******* тъй като същата ползва имот нает от нея по договор
за наем, за което е сключила договор на 11.03.2022 г.
Софийски градски съд, в настоящия си състав, участвал в заседанието, в което е
завършено разглеждането на делото, като обсъди събраните по делото доказателства,
становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК,
намира от фактическа и правна страна следното:
С решението по гр. дело № 50298/2020 г. на СРС, III ГО, 84 състав, съдът е
прекратил гражданския брак между В. Г. Т.а и Т. В. Т., като дълбоко и непоправимо
разстроен. Предоставил е след прекратяването на брака ползването на семейното
жилище, находящо се в гр. София, ж.к. „*******“ ******* а******* на В. Г. Т.а.
Постановил е след прекратяването на брака В. Г. Т.а да носи предбрачното си фамилно
име – Б. и е осъдил всяка от страните да заплати държавна такса от по 25 лева по
2
сметка на СРС.
За да постанови решението си в обжалваната част, първостепенният съд е
приел, че страните нямат родени от брака ненавършили пълнолетие деца, а семейното
жилище е собственост на страните, като помещенията в него не могат да се обособят в
отделни жилища и отношенията между страните са нетърпими.
Въззивната съдебна инстанция приема, че въззивната жалба е подадена в срока
по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от страна, имаща правен интерес от обжалването и е насочена
срещу подлежащ на въззивно обжалване по силата на чл. 258 от ГПК валиден и
допустим съдебен акт. Дължимата за въззивното производство държавна такса е
внесена и съдът приема, че въззивната жалба е редовна и допустима, поради което
следва да се разгледа по същество.
Съгласно нормата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно, тъй като не е
постановено в нарушение на правни норми, които регламентират условията за
валидност на решенията – постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в
законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание. Решението в
обжалваната му част е и допустимо, тъй като са били налице положителните
предпоставки и са липсвали отрицателните за предявяване на исковата молба, а съдът
се е произнесъл именно по исковата молба с която е бил сезиран, поради което няма
произнасяне в повече от поисканото.
Софийският градски съд, в настоящия си състав приема, че във въззивната
жалба са наведени конкретни доводи за неправилност поради съществено нарушение
на съдопроизводствените правила и необоснованост на решението в обжалваната част.
При постановяване на първоинстанционното решение не се установи да са
нарушени императивни материалноправни норми, а родените от брака деца на
страните са навършили пълнолетие.
По правилността на решението в обжалваната част въззивния съд приема
следното:
Въззивната жалба е основателна.
Въззивникът е заявил претенцията си за предоставяне ползването на семейното
жилище с насрещната искова молба, като е изложил и твърдението, че здравословното
му състояние не е добро. Въззиваемата страна също е заявила претенции за ползване на
семейното жилище с исковата си молба, като е изложила твърдения, че здравословното
състояние е изключително влошено. Следва, че претенциите на страните за ползване
на семейното жилище са заявени своевременно по аргумент от разпоредбата на чл. 322,
ал.2 от ГПК.
Семейното жилище, находящо се на адрес гр. София, ж.к. „*******“ *******
а******* е придобито от страните през време на брака им. Между страните не е
спорно, а и от доказателствената съвкупност по делото се установява, че процесният
апартамент е придобит при условията на съпружеска имуществена общност (чл.21, ал.1
от СК), обитаван е от двамата съпрузи и е ползван от тях за задоволяване на битовите
нужди на семейството до фактическата им раздяла, поради което и същото
представлява семейно жилище по смисъла на §.1 от ДР на СК.
По аргумент от чл. 27, ал. 1, вр. чл. 28 от СК, съпружеската имуществена
общност е прекратена с прекратяването на брака, в която част решението на
3
първоинстанционния съд е влязло в сила като необжалвано, а бившите съпрузи вече са
обикновени съсобственици при равни квоти.
Ако и двамата съпрузи имат жилищна нужда и семейното жилище не може да
се ползва поотделно от тях (арг. от чл. 56, ал. 1 от СК), съдът предоставя ползването
му на единия от съпрузите, ръководейки се от критериите по чл. 56, ал. 5 от СК. В
приложимата норма неизчерпателно са изброени критериите, които съдът следва да
съобрази, като интереса на ненавършилите пълнолетие деца, вината, здравословното
състояние и други обстоятелства. Доколкото съдът не е сезиран с искане за
произнасяне по брачната вина, а родените от брака деца на страните са навършили
пълнолетие, следва да бъдат съобразени здравословното състояние на страните и други
обстоятелства, които биха имали значение за ползване на семейното жилище.
Настоящият въззивен състав изцяло споделя изложените мотиви от
първоинстанционният съд, както относно съобразяването с т. 10 от Постановление №
12 от 28.11.1971г. на Пленума на ВС, така и цитираната практика на ВКС (Решение №
247 от 25.06.2010 г. по гр. д. № 239/2009 г., IV г. о., ГК и др.), но поради настъпилите
нови обстоятелства след приключване на първоинстанционното производство и
събраните от въззивния съд нови доказателства, правните изводи следва да бъдат
различни.
Въззивният състав приема, че и двете страни имат жилищна нужда, а
отношенията между тях са нетърпими. Същевременно, по делото не са събрани
доказателства, че жилищните и сервизните помещения на семейното жилище могат да
се обособят в отделни жилища, за да се разпредели ползването на жилището между
страните, без да се изследва търпимостта на техните отношения. Установи се също, че
и двете страни имат влошено здравословно състояние, поради което от значение за
спора е тежестта на заболяванията на страните.
В случая следва да се даде превес на нововъзникналото при въззивника
кардиологичното заболяване пред хроничните неврологични заболявания на
въззиваемата страна. Във въззивната инстанция са приети епикризи от 2022г., видно от
които основните диагнози на въззивника са „Изострена сърдечна недостатъчност;
Нестабилна стенокардия – новопоявила се. Едноклонова коронарна болест.“ Съдът
съобрази и придружаващото заболяване: „Артериална хипертония – 3 степен“. Следва,
че въззивникът страда от сърдечна болест, налагаща именно той да ползва семейното
жилище, тъй като с напредването на възрастта не може да се очаква подобряване на
здравословното му състояние, доколкото се установи, че жизненоважен орган
(сърцето) вече е увреден. В този смисъл въззивният състав приема, че заболяването на
въззивника е животозастрашаващо, а заболяването на въззивамата страна е хронично и
макар да ѝ създава физически дискомфорт, не застрашава пряко живота ѝ.
Следва да се отрази, че съдът не пренебрегва здравословните проблеми на
въззиваемата, но съобрази, че след като същата в делбеното производство е заявила
претенции да бъде предоставен по реда на чл. 344, ал. 2 от ГПК за ползване друг
имот, то тя е преценила, че за нея е приемливо семейното жилище да бъде ползвано от
бившия съпруг – въззивник в производството (в каквато насока е предявила и искане
с исковата молба по делбата). Последният извод на съда се подкрепя и от приетото за
безспорно във въззивното производство, че считано от 11.03.2022 г. В. Г. Б. не ползва
семейното жилище, находящо се на адрес: гр. София, ж.к. „*******“ ******* а*******
тъй като същата ползва имот нает от нея по договор за наем.
Доколкото изводите на въззивния съд не съвпадат с тези на
първоинстанционния, обжалваното решение следва да бъде отменено в обжалваната
част, а вместо него бъде постановено решение, с което се предостави ползването на
4
семейното жилище, находящо се в гр. София, ж.к. „*******“ ******* ап. 68 на Т. В. Т..
В останалата част първоинстанционното решение е влязло в сила, като
необжалвано.
По разноските съдът приема следното:
Предвид липсата на произнасяне по вината за разстройството на брака, на
основание чл.273, във вр. чл.329, ал.1 от ГПК, реализираните от страните разноски
следва да останат, както са сторени. По изложените съображения съдът оставя без
уважение искането на въззивника за присъждане на разноски във въззивното
производство.
Така мотивиран, Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ въззивен
брачен състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ съдебно решение № 20216225 от 26.11.2021г. по гр. дело №
50298/2020 г. по описа на Софийския районен съд, III ГО, 84 състав, в частта,
с която след прекратяването на брака е предоставено на В. Г. Т.а, ЕГН
********** ползването на семейното жилище, находящо се в гр. София, ж.к.
„*******“, ******* а******* вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ПРЕДОСТАВЯ ползването на семейното жилище, представляващо
апартамент № 68, находящ се в гр. София, ж.к. „*******“, бл. ******* на Т.
В. Т., ЕГН **********.
В останалата част решение № 20216225 от 26.11.2021г. по гр. дело №
50298/2020 г. по описа на Софийския районен съд, III ГО, 84 състав е влязло в
сила, като необжалвано.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Т. В. Т., ЕГН **********, за
присъждане на разноски по въззивно гр. дело № 2794/2022г. по описа на
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ въззивен брачен състав.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване по
аргумент от чл. 280, ал. 3, т. 2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5
6