Мотиви към присъда №260055/02.12.2020г. по НЧХД №1237/2020г., изготвени на 07.01.2021г.
Постъпила е тъжба от Х.Х.Д. против
подсъдимия И.И.К. за престъпление по чл.130, ал.1 от НК.
Съдът констатира, че с
подадената тъжба частната тъжителка е предявила срещу подсъдимия граждански иск
за сумата от 2000 лева, представляваща обезщетение за причинените й вреди от
деянието по чл.130, ал.1 от НК, ведно със законната лихва от датата на
увреждането до окончателното изплащане на сумата. Моли за присъждане на
направените по делото разноски за адвокатски хонорар и платена държавна такса.
Съдът счете, че гражданският иск е
своевременно предявен, но разглеждането му ще затрудни наказателното
производство, поради което не го прие за съвместно разглеждане в наказателния
процес и отхвърли искането на частната тъжителка да бъде конституирана в
качеството на граждански ищец.
В съдебно заседание частната тъжителка
се явява лично и с упълномощен повереник, който поддържа обвинението. Предлага подс.
К. да бъде признат за виновен и да му се наложи едно строго, справедливо и
адекватно наказание.
Подсъдимият К. се явява лично в
съдебно заседание и с упълномощен защитник. Не се признава за виновен, дава подробни
обяснения по обвинението. Лично и чрез защитника си моли съда да го оправдае.
Алтернативно защитникът на подсъдимия моли съда да го освободи от наказателна
отговорност и да му наложи наказание „Глоба“ в размер на 150 лева.
ОБСТОЯТЕЛСТВА ПО ДЕЛОТО:
От
събраните по делото доказателства съдът прие за установена следната фактическа
обстановка:
На
14.09.2020г. около обяд подсъдимият заедно със съпругата си, св. Д.К. и сина
си, св. С.И. се прибирали към дома си. Минавали покрай къщата на частната
тъжителка Х.Д.. В този момент на улицата излязла частната тъжителка Д. и
започнала да се кара на св. Д.К.. Започнала да обижда дъщеря й като я наричала
курва, проститутка и същата да не стъпвала в селото, защото щяла да я бие. В
този момент на улицата излязъл и нейния син С.С.. Подсъдимият К. започнал да
предупреждава тъжителката да спре да крещи, защото ще я удари. Тя обаче не
спряла и той я ударил с шамар, вследствие на който частната тъжителка получила
нараняване- травматична разкъсно-контузна рана на горната устна, причинили и
временно разстройство на здравето неопасно за живота. Вследствие на този удар
частната тъжителка политнала и в този момент сина й, св. С.С. я подхванал с
ръце за да не падне, а подсъдимият, съпругата му и сина му си тръгнали.
Частната тъжителка веднага отишла до
дома на кмета на селото, св. Н.К. и му се оплакала, че подсъдимият я е
ударил.
По
делото е приложено съдебно- медицинско удостоверение, от заключението на което
е видно, че пострадалата Х.Д. е получила общо разлято главоболие, натъртване с
болка в тилната област, натъртване с болезнен травматичен оток на дясната
лицева половина- устен ъгъл, бузи и скули и едва забележимо мораво
кръвонасядане на кожата, травматична разкъсно- контузна рана на горната устна в
десния й външен край- лигавично с оток и болка, засилваща се при говор и
хранене. Описаните увреждания са причинили на частната тъжителка временно
разстройство на здравето неопасно за живота, т. е. „разстройство на здравето
извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК“.
ДОКАЗАТЕЛСТВА
ПО ДЕЛОТО:
Горната
фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа на
събраните по делото доказателства и доказателствени средства, взети в тяхната
съвкупност и поотделно като относими към предмета на делото.
Съдът
кредитира изцяло показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие
свидетели Д.К., С.И. и Н.К., тъй като същите са безпротиворечиви, логични, последователни, взаимно се допълват и са
относими към предмета на делото.
Съдът
кредитира частично показанията на свидетелите С.С., М.С. и А.С. дотолкова,
доколкото от тях става ясно, че частната тъжителка е получила удар от страна на
подсъдимия. Не кредитира техните показания в частта, с която те твърдят, че подсъдимият
К. многократно е ударил частната тъжителка, тъй като в тази част техните
показания противоречат на показанията на изброените по-горе свидетели Д.К., С.И.
и Н.К..
Съдът кредитира и обясненията на
подсъдимия, тъй като те също кореспондират с показанията на С.И., Д.К. и Н.К..
Съдът кредитира и приложеното по
делото съдебно- медицинско удостоверение, тъй като то също кореспондира с
показанията на свидетелите С.И., Д.К. и Н.К., както и с обясненията на
подсъдимия относно факта, че той е ударил с шамар частната тъжителка. В
останалата част съдебно- медицинското удостоверение съдът също кредитира, тъй
като това е било констатирано от съдебния медик при прегледа на пострадалата.
Той се е съобразил с това, което тя му е разказала, установил е описаните
наранявания, но как са получени тези наранявания- натъртване с болка в тилната
област, общо разлято главоболие, натъртване с болезнен оток на дясната лицева
половина, устен ъгъл, бузи и скули и едва забележимо мораво кръвонасядане
на кожата по време на съдебното
следствие не се доказа да са получени вследствие на нанесени множество удари от
страна на подсъдимия К.. Напротив, както бе посочено по- горе от свидетелските
показания на свидетелите С.И., Д.К. и Н.К. и от обясненията на подсъдимия се
доказа по несъмнен начин, че той е нанесъл един единствен удар, представляващ
плесница, която е довела до разкъсно- контузната рана на горната устна.
Както
бе посочено по- горе съдът дава вяра и на писмените доказателства, приобщени
към доказателствения материал по реда на чл.283 от НПК.
Въз
основа на така приетото за установено от фактическа страна съдът изведе
следните ПРАВНИ ИЗВОДИ:
С деянието си подс. И.И.К. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.132,
ал.1, т.3, вр. чл.130, ал.1 от НК, затова че на 14.09.2020г. е причинил на Х.Х.Д.
лека телесна повреда, изразяваща се в травматична разкъсно- контузна рана на
горната устна причинили и временно разстройство на здравето, неопасно за
живота, т. е. „Разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК“
като телесната повреда е причинена в
състояние на силно раздразнение, предизвикано от пострадалата с тежка обида и
закани спрямо дъщеря му и е било възможно да настъпят тежки последици за дъщеря
му .
Деянието подс. К. е извършил с пряк
умисъл, тъй като е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е и е
искал настъпването на общественоопасните му последици. Той е бил наясно, че след
като посяга и удря шамар на частната тъжителка ще се стигне до получаване на
нараняването, описано в изложената по- горе фактическа обстановка. Така е и станало,
вследствие на удара нанесен на частната тъжителка от страна на подсъдимия тя е
получила лека телесна повреда, представляваща травматична разкъсно- контузна
рана на горната устна. Това нараняване й е причинило разстройство на здравето
неопасно за живота, т. е. „Разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и
чл.129 от НК“.
Както бе посочено по- горе деянието
се доказва от показанията на свидетелите Н.К., С.И. и Д.К., а така също и от
частично кредитираните показания на св. С.С., св. М.С. и св. А.С.. Показанията
на М.С. и А.С. са дадени от свидетели, които не са били на улицата, а са се
намирали в двора пред къщата. Съдът счита, че те не са имали възможност да
видят какво точно се случва между подсъдимия и частната тъжителка. Както бе
посочено по- горе показанията на тези трима свидетели съдът кредитира частично
дотолкова, доколкото от тях става ясно, че е възникнал скандал между частната
тъжителка от една страна и подсъдимия и съпругата му от друга. От
показанията на всички разпитани свидетели, а и от обясненията на подсъдимия се
установи по несъмнен начин, че възникналия скандал е бил предизвикан от
действията на частната тъжителка Х.Д.. Доказа се безспорно, че тя е била на
улицата и е започнала да крещи, да се държи заплашително спрямо св. Д.К., да
заплашва нейната дъщеря, да се заканва че ако дойде в селото ще я бие. Всичко
това е продължило и въпреки направените от подсъдимия забележки да се спре, тя
не се е спряла, а е продължила да се заканва и да се държи агресивно спрямо
съпругата на подсъдимия, св. Д.К.. Видно е, че вследствие на тези закани и
вербалната атака спрямо св. К. подс. К. се е афектирал и е нанесъл удар под
формата на шамар спрямо частната тъжителка. Вследствие на този шамар се е
получило нараняването травматична разкъсно- контузна рана на горната устна.
Съдът счита, че той действително е действал в състояние на силно раздразнение
предизвикано от частната тъжителка с тежка обида и закани спрямо неговата
дъщеря. Съдът счита, че се доказа по несъмнен начин, че е било възможно да
настъпят тежки последици за неговата дъщеря. Това се доказа по несъмнен начин
от показанията на разпитаните по делото свидетели.
Съдът както бе посочил по- горе
кредитира изцяло показанията на св. Н.К., който разказа предисторията на
свадата. От неговите показания, а и от показанията на останалите свидетели се
установи по несъмнен начин, че братът на частната тъжителка Д. е живеел на
съпружески начала с дъщерята на подс. К.. Установи се по несъмнен начин, че
вследствие на това съжителство имат три деца и дъщерята на подсъдимия не е
искала да ги гледа след като е прекратила съвместното съжителство с брата на
частната тъжителка. Децата са били отглеждани известно време от подсъдимия и
неговата съпруга и тъй като са нямали възможност да ги гледат се е взело
решение децата да бъдат дадени в дом за отглеждане. Имало е проверка от
Дирекция „Социално подпомагане“ и почти се е стигнало до такова предаване на
децата за отглеждане, когато братът на частната тъжителка е изявил желание той
да отглежда децата. Вследствие на тези разправии често се е стигало до
конфликти между тях. В тази връзка се е стигнало и до въпросния конфликт на
14.09.2020г., при който частната тъжителка Д. е получила описаното по- горе
нараняване на горната устна.
По
делото не се доказа, че останалите наранявания, описани в съдебно- медицинското
удостоверение са причинени на частната тъжителка от подсъдимия, тъй като освен
нейния син, св. С.С., свекърва й, св. М.С. и свекъра й, св. А.С. друг не твърди
за други удари освен шамара, който не отрича и самия подсъдим. Освен това
следва да се отбележи, че непосредствено след инцидента около обяд частната
тъжителка е отишла при кмета на селото, св. Н.К., който не е видял каквото и да
е нараняване по лицето й. Освен това на следващия ден той се е видял със свекървата
на частната тъжителка, св. М.С. и я е попитал „какви са тези работи, вие сте
близки хора, той ти е брат, тя снаха, какви са тези гюрултии“ и св. С. тогава
му е отговорила, че нищо не знае, а в показанията си твърди, че е видяла множество
удари от страна на подсъдимия, че била излязла навън да ги разтърве, а самия
син на частната тъжителка, св. С.С. в своите показания твърди, че баба му и
дядо му са били на двора. Ето защо показанията на тези свидетели М.С. и А.С.
съдът не може да приеме за достоверни в пълен обем, а само в частта, която е
посочена по- горе при разбора на доказателствата. Ето защо съдът счита, че подс.
К. не е извършил деянието в обема, в който му е повдигнато обвинение, т. е. не
е причинил на пострадалата леки телесни повреди, довели до мъки, болки и
страдания, изразяващи се в общо разлято главоболие, натъртване с болка в
тилната област, натъртване с болезнен травматичен оток в дясната лицева
половина, устен ъгъл, буза и скула и едва забележимо мораво кръвонасядане на
кожата, поради което следва да бъде признат за невиновен и да бъде оправдан по
това обвинение по чл.130, ал.1 от НК.
Причини, мотиви и условия за
извършване на престъплението съдът намира в ниската правна култура на подсъдимия
К., както и в незачитането от негова страна на телесната неприкосновеност на
околните.
Като
смекчаващи отговорността обстоятелства съдът отчете чистото съдебно минало на
подсъдимия, разкаянието му за нанесения шамар.
Съдът не отчете отегчаващи отговорността
му обстоятелства.
При
определяне вида и размера на наказанието, което следва да наложи на подсъдимия,
съдът се съобрази с принципите за законоустановеност и индивидуализация на
наказанията. Съдът прие, че са налице условията за прилагане разпоредбата на
чл.78а от НК. За деянието, извършено от подсъдимия е предвидено наказание
„Лишаване от свобода” до три години или друго по- леко наказание, а именно
„Лишаване от свобода” до три месеца или „Пробация” до ШЕСТ месеца. Подс. К. не
е осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна
отговорност по реда на раздел ІV на Глава 8 от общата част на Наказателния
кодекс и от престъплението не са причинени имуществени вреди. Видно е от
справката му за съдимост, че той не е осъждан. Ето защо, съдът следва да
освободи подс. К. от наказателна отговорност на основание чл.78а от НК и да му
наложи предвиденото административно наказание „Глоба” в минимален размер от
1000 лева. Така определеното наказание съдът счита за справедливо и отговарящо
в пълна степен на обществената опасност на деянието и дееца.
С оглед правилата на процеса съдът
осъди подс. К. да заплати на частната тъжителка Х.Д. направените от нея
разноски за адвокатска защита в размер на 400 лева, както и държавна такса в
размер на 12 лева.
Ръководен
от гореизложеното съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: