РЕШЕНИЕ
№ 558
гр. Бургас, 09.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:М. Г. Карастанчева
Членове:Таня Т. Русева Маркова
П.а К. Георгиева Върбанова
при участието на секретаря Ани Р. Цветанова
като разгледа докладваното от П.а К. Георгиева Върбанова Въззивно
гражданско дело № 20252100500312 по описа за 2025 година
Производството по делото е с правно основание чл.258 ГПК и сл. и е
образувано по въззивна жалба с вх.№ 2417/29.04.2024г. на РС-Айтос,
предявена от „ВИСТА ХОЛДИНГ“ ЕООД с ЕИК: ********* със седалище и
адрес на управление: гр.Айтос,ул.“Гоце Делчев“№48, представлявано от
управителя М.К. чрез пълномощник Ф. Ш. Х.,която след дадени от БОС
указания е подписана от представляващия дружеството М.К., срещу Решение
№ 80/11.04.2024г. по гр.д.№ 444/2023г. по описа на РС-Айтос, с което е прието
за установено съществуването на парично вземане в полза на ищеца „Гъда
Борсасъ Темизлик Козметик Be Итрият Мадделери Санайн Тиджарет Лимитед
Ширкети“ със седалище и адрес на управление: Република Турция,,град
Истанбул, район Багджълар,Махмутбей мах, ул.“Тошоджагъ Йолу“ №3 със
законен представител и управител: Мехмет Тунджер, за което парично
вземане е издадена Заповед за изпълнение № 65/16.02.2023г. по ч.гр.д.№
138/2023г. по описа на РС-Айтос.С решението ответникът е осъден да заплати
на ищцовото дружество съдебно деловодни разноски в размер на 4533,10 лева
,като с влязло в сила Определение № 788/09.12.2024г. е оставено без
уважение искането на ответника „ВИСТА ХОЛДИНГ“ ООД за изменение на
първоинстанционното решение в частта за разноските по реда на чл.248
ГПК .
Във въззивната жалба се твърди, че първоинстанционното решение е
неправилно, немотивирано, незаконосъобразно и постановено при превратно
1
тълкуване на събраните доказателства, моли се отмяната му и постановяване
на съдебно решение за отхвърляне на установителния иск.Изтъква , че
съгласно писмо с изх. № 32-669824/16.01.2024., издадено от Агенция
Митници и постъпило с вх. № 332/18.01.2024г. в PC-Айтос,в иформационната
им система не са открити данни за получаване, приемане или обмитяване на
процесните стоки от страна на „ВИСТА ХОЛДИНГ” ЕООД.Освен липсата на
доказателства за получаване на стоката от „ВИСТА ХОЛДИНГ“ ЕООД , от
заключението на вещото лице по назначената ССЕ се установявало, че
процесната фактура за задължението на ответника не била включена в
дневника за покупките му. Въпреки липсата на каквито и да било
доказателства за получаване на стоката, първоинстанционният съд приел, че
след като между страните има извършени частични плащания - две
транзакции от по 5000 евро на дати 09.06.2021г. и 24.06.2021г. следвал извод,
че стоката е получена от дружеството. Кредитирайки заключението на вещото
лице като обосновано и неоспорено от страните, съдът приел за установено
валидно възникнало облигационно правоотношение, по силата на което
ищецът е доставил на ответника процесните стоки, описани в исковата молба
и издал фактура № 113/21.04.2021г на обща стойност 24 596.45 евро или 48
106.47 лева.Въззивникът изтъква, че „ВИСТА ХОЛДИНГ" ЕООД поръчало и
получило от ищцовото дружество 7755 броя балсам за коса с чесън и лаврово
дърво, на стойност 6591.75 евро, които обаче заплатили. В тази връзка били
приложените две преводни нареждания към ищцовото дружество от
09.06.2021г. и 24.06.2021г., всяко за сумата в размер на 5000евро-т.е. заплатени
били 10 000, с 3 408,25 евро повече за тази стока.Били поръчани 21182 броя
шампоани за коса с арган. а не описаните в исковата молба с чесън и лаврово
дърво.Районният съд не изследвал твърдението на ответното дружество, че са
поръчали и получили само част от стоката, описана в процесната фактура, а
останалата не е заплатена, тъй като се различавала от поръчката и не е
получена от „ВИСТА ХОЛДИНГ„ ЕООД.
В срока по чл.263,ал.1 ГПК е предявен писмен отговор с вх.№
3629/01.07.2024г. от въззиваемия „Гъда Борсасъ Темизлик Козметик Be
Итрият Мадделери Санайн Тиджарет Лимитед Ширкети“ чрез процесуален
представител адвокат Грошкова от САК.Заявява становище за
неоснователност на въззивната жалба като твърди установяване в съдебното
производство наличието на парично вземане срещу ответника „ВИСТА
ХОЛДИНГ“ ООД ,доказано по основание предвид наличие на сключен
неформален договор за доставка на козметични продукти ( шампоан / чрез
показания на св. Р.Т. и с оглед установени търговски отношения между двете
дружества,за което се съдържало признание в писмения отговор на ответника
по исковата молба.Заявява, че макар от заключението по ССЕ да не се
установи деклариране от ответника на процесната фактура, била декларирана
друга такава със същият контрагент с данъчна основа 49 084,39 и ДДС
9816,88 лева. Относно банковите преводи от по 5 000 евро с дати от
09.06.2021г. и от 24.06.2021г. въззиваемото дружество признавало и двете
плащания, но преводът от 09.06.2021г. бил отнесен към по-стари задължения
на въззивника към въззивяемия, датиращи от 2019г. и предмет на друго
2
съдебно производство, а именно гр.д.№445/23г. на РС-Айтос. Намира за
недоказано възражението на въззивното дружество за това,че е получило
различни продукти от „Гъдаборсасъ“ и че затова е направило рекламации на
полученото.Проследявайки заявените пред районния съд от ответното
дружество доказателствени искания и извършените във връзка с тях
процесуалните действия и събрани доказателства моли издаване на съдебно
удостоверение ,по силата на което въззиваемото дружество да се снабди от
Агенция „Митници“, ТД „Митница Бургас“ с удостоверение с дадена от
Митницата информация за това дали „Виста Холдинг“ ЕООД е
получавало,приемало и обмитявало в периода м. април, май 2021г. стоки от
износител „Гъда Борсасъ Темизлик Козметик Be Итрият Мадделери Санайн
Тиджарет Лимитед Ширкети“ с произход и внос от Р Турция, същите
декларирани от турска страна с Митническа декларация ЖП220400ЕХ007386
при Митническа дирекция Капъкуле Гар Гюмрюк на 21.04.2021 г. и в случай
на наличие- да се предостави копие на всички прилежащи митнически
документи.
Бургаският Окръжен съд, като взе предвид твърденията на страните,
събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира
за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявена е искова молба с правно основание чл. 422 ГПК от
ищеца „ГЪДА БОРАСЪ ТЕМИЗЛИК КОЗМЕТИК ВЕ ИТРИЯТ МАДДЕЛЕРИ
САНАЙИ ТИДЖАРЕТ ЛИМИТЕД ШИРКЕТИ“, със седалище и адрес на
управление: Република Турция, гр.Истанбул, район Багджълар, Махмутбей
мах, ул.“Тошоджагъ Йолу“ №3, със законен представител и управител Мехмет
Тунджер, чрез пълномощник адв.Невена Грошкова - гр.София, бул.“България“
98, секция „Д“, ет.9, офис 17/18 против „ВИСТА ХОЛДИНГ“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: град Айтос, обл.Бургас,
ул.“Гоце Делчев“ № 48, със законен представител и управител Исмет Х.
Иляз.Твърди, че ответното дружество дължи на ищеца сумата от 13 327.32
лева, което вземане представлявало част от сумата на обща стойност 48 106.47
лева/24 596.45 евро/ по търговска фактура № 113/21.04.2021г., за което
парично вземане от 13327.32 лева било образувано ч.гр.дело № 138/2023 по
oпиca на Районен съд- гр.Айтос, по което било издадено Определение № 303
oт 27.04.2023 година с указание бъде предявен иск за установяване на
вземането на ищеца-заявител.Заявява, че в началото на декември 2021г.
ответното дружество заявило по телефона шампоан с чесън и лаврово дърво
21 182 броя и балсам за коса с чесън и лаврово дърво 7755 броя на обща
стойност 48 106.47 лева/24 596.45 евро/,за което било издадена търговска
фактура № 113/21.04.2021г. и извършена доставка съгласно митническа
декларация от 21.04.2021г. По процесната фактура било извършено плащане
на 5000 евро с платежен банков документ от 24.06.2021г.,като представя така
сочените писмени доказателства на турски език ,придружени с превод.
В законоустановения срок по чл.131 от ГПК е постъпил писмен
отговор от ответника „ВИСТА ХОЛДИНГ“ ЕООД,който оспорва исковата
претенция като неоснователна. Ответникът отрича да е поръчвал и получавал
21182 броя шампоан с чесън и лаврово дърво,като заявява, че били поръчани
3
всъщност 21182 броя шампоан с арган и 7755 броя балсам за коса с чесън и
лаврово дърво/ последните на стойност 6591,75 евро./ Заявява, че не били
поръчвани 21182 броя шампоан за коса с чесън и лаврово дърво,но тъй като не
били получили заявените шампоани с арган, не дължали стойността на 21182
броя шампоани с чесън и лаврово дърво, които не били получили. Твърди се,
че има извършено плащане към ищеца на два пъти за суми от по 5000 евро-
т.е. общо 10 000 евро за 7755 броя балсам за коса с чесън и лаврово
дърво,поради което надплатили с 3408,25 евро повече.
От представената търговска фактура № 113/21.04.2021г. става
ясно, че същата е издадена от ищцовото дружество за продажба на ответното
дружество на 21182 броя шампоан с чесън и лаврово дърво на стойност
18004,70 евро и 7755 броя балсам с чесън и лаврово дърво на обща стойност
6591,75 евро-т.е. процесната фактура е на стойност общо 24596,45 евро.
От митническа декларация № 19590400EX026414 става ясно, че
същата била съставена на 21.04.2021г. за износ на стока на стойност 24596,45
евро от „ГЪДА БОРАСЪ ТЕМИЗЛИК КОЗМЕТИК ВЕ ИТРИЯТ
МАДДЕЛЕРИ САНАЙИ ТИДЖАРЕТ ЛИМИТЕД ШИРКЕТИ“ –Република
Турция с получател на стоката България-„ВИСТА ХОЛДИНГ“ ЕООД.
С оглед оспорване от ответното дружество получаване на стоките,
изпратени от РТурция, от ищцовата страна е поискано съдебно
удостоверение,допуснато от РС-Айтос, в което е отразена дата на доставка
21.04.2022г., а не процесната дата 21.04. 2021г. В отговор на това съдебно
удостоверение е постъпило удостоверение рег.№ 32-699824/16.01.2024г. /л.
100 от делото на АРС/, в което е отразено, че в Митническата информационна
система не са открити данни „ВИСТА ХОЛДИНГ“ ЕООД ЕИК ********* да е
извършвало дейности по митническо оформяне на стоки под режим „
допускане до свободно обръщение“. Пред АРС от ищцовото дружество е
поискано и издадено ново съдебно удостоверение с вярно посочена дата
21.04.2021г., което не е видно да е получено от ищеца,респ- възоснова на това
удостоверение по делото не е постъпило издадено друго такова от
Агенция“Митници“ към Министерство на финансите, което да удостовери
обстоятелството: дали ответното дружество „ВИСТА ХОЛДИНГ“ ООД е
получавало, приемало и обмитявало в периода май-април 2021г. стоки от
вносител „ГЪДА БОРАСЪ ТЕМИЗЛИК КОЗМЕТИК ВЕ ИТРИЯТ
МАДДЕЛЕРИ САНАЙИ ТИДЖАРЕТ ЛИМИТЕД ШИРКЕТИ“.
От въззивната инстанция е допуснато по искане на въззиваемото
дружество съдебно удостоверение, което да послужи пред Агенция
„Митници“ за установяване митническо оформяне от „ВИСТА ХОЛДИНГ“
на доставени на 21.04.2021г. стоки.Въпреки допускане на исканото
удостоверение, същото не е издадено поради незаплащане от въззиваемото
дружество на дължимата държавна такса от 5 лева по сметка на БОС,поради
което по делото няма данни: дали на въззивното дружество е доставена
стоката, описана в митническа декларация № 19590400EX026414.
От заключението на вещото лице по извършената пред районния
съд съдебно-счетоводна експертиза се установява, че търговска фактура №
4
113/21.04.2021г. не е регистрирана в Дневник „покупки“ на ответното
дружество, по нея не било начислено ДДС и ДДС не е било внесено по сметка
на републиканския бюджет.Вещото лице сочи, че с оглед представените от
ответника с писмения отговор доказателства установява, че ответното
дружество е извършило в полза на ищеца на два пъти превод от по 5000
евро/т.е. общо 10 000 евро/ - съответно на дата 09.06.2021г. и на 24.06.2021г.,
но банковите извлечения били частични,неподробни ,макар че в тях било
вписано основание фактура № 113/21.04.2021г.,без да става ясно коя стока е
заплатена.
При тези фактически данни съдът приема следните правни
изводи:
Легитимацията на страните съответства на твърденията на
ищеца.Съдът се явява международно компетентен, на основание чл. 4, ал. 1 от
КМЧП, предвид че ответникът „ВИСТА ХОЛДИНГ“ ЕООД има седалище
според устройствения си акт в Република България. Съдът приема, че
доколкото претендираните от ищеца права произтичат от частноправни
отношения с международен елемент, т. е. от отношения между независими и
равнопоставени субекти, свързани с две държави-Република Турция и
Република България, международният характер на частното правоотношение
обуславя прилагането на нормите на международното частно право на
правоприлагащия орган. Българският законодател е възприел два метода за
регулиране на частноправните отношения с международен елемент: 1/ пряк
метод на уредба, чрез създаване на специални, преки норми за отношението в
съответствие с неговата специфика и 2/ непряк, стълкновителен метод на
уредба, чрез създаване на стълкновителни норми. Приложимото право към
договори с международен елемент е уредено в гл. Х от Кодекса на
международното частно право (КМЧП), като съгласно чл. 3 от КМЧП
разпоредбите на кодекса не засягат уредбата на частноправните отношения с
международен елемент, установена в международен договор, в друг
международен акт в сила за Република България или в друг закон.
Следователно, при проверка относно приложимото материално право към
възникналото правоотношение по търговска продажба между продавач,
регистриран с основно място на дейност в Република Турция и купувач –
търговско дружество, регистрирано с основно място на дейност в Република
България, следва да се прецени действат ли двустранни или многостранни
международни конвенции /договори/, които го уреждат, има ли специални
закони и ако такива не съществуват, приложимото право трябва да се
определи съобразно разпоредбите на КМЧП. Сключеният между Република
Турция и Република България договор за правна помощ по граждански и
наказателни дела /ДВ, бр. 20/09.03.1976 г./ не съдържа материалноправни
норми, регламентиращи международна продажба на стоки, поради което не е
приложим. Основният източник на норми, уреждащи договора за продажба на
стоки с международен елемент, е Конвенцията на ООН относно договорите за
международна продажба на стоки /Виенската конвенция за международна
продажба/ от 1980 г., представляваща международен договор, регламентиращ
частноправна материя. Република България е ратифицирала Виенската
5
конвенция с Указ № 264 на Държавния съвет от 13.03.1990 г. и същата е влязла
в сила на 1.08.1991 г. От своя страна, РТурция се е присъединила към
Конвенцията на 7.07.2010 г. За прякото приложение на Виенската конвенция е
необходимо наличието на следните предпоставки: 1/ страните по договора за
продажба да са с място на стопанска дейност в различни договарящи държави;
2/ конкретният договор за продажба да попада в обсега на Виенската
конвенция, т. е. да не е от категорията на изрично изключените продажби (чл.
2); 3/ страните по договора за продажба да не са изключили изрично или
мълчаливо приложението на конвенцията. В хода на процеса не са релевирани
и доказани уговорки между страните за избор на приложимо право, поради
което съдът приема, че се касае за международна продажба на стоки от
Република Турция за Република България, при което правоотношенията
между страните се уреждат от Конвенцията на ООН относно договорите за
международна продажба на стоки /Виенската конвенция/. Международният
характер на продажбите произтича от факта, че договарящите страни са
търговци с място на дейност в различни държави, които са страни по
Конвенцията. Същата се явява приложимо право към възникналия между
продавача и купувача спор за договорно неизпълнение. От момента на
ратифицирането й, Конвенцията е част от вътрешното право на Република
България и съгласно чл. 5, ал. 2 от Конституцията се ползва с приоритет пред
разпоредбите на ТЗ и ЗЗД относно международните търговски продажби на
стоки.
Съгласно чл. 53 от Виенската конвенция, купувачът е длъжен да плати
цената на стоката и да приеме нейната доставка в съответствие с изискванията
на договора и на тази конвенция.Съгласно чл.16,ал.1 от ЗДДС, внос на стоки
по смисъла на този закон е въвеждането на несъюзни стоки на територията на
страната.Съгласно чл.56 от ЗДДС ,начисляването на данъка при внос по чл. 16
ЗДДС се извършва от митническите органи, като размерът на данъка се взема
под отчет по реда, определен за митническото задължение.С оглед така
цитираната нормативна уредба следва извода, че при внос на стоки ДДС става
изискуем на датата на данъчното събитие, което от своя страна се явява
датата, на която възниква задължението за заплащане на вносни
мита.Следователно,за да се докаже приемане на стоката от купувача и
съответно-възникване за същия на задължението за плащането й на
продавача, от ищцовата страна следваше да се докаже получаване на стоката
от ответното дружество,което оспорва да е приемало и получавало сочения от
ищеца артикул и брой шампоани с чесън и лаврово дърво. В случая такова
доказване не беше проведено от ищеца, който не представи доказателства от
„Агенция Митници“ за това- дали ответното дружество „ВИСТА ХОЛДИНГ“
ООД е получавало, приемало и обмитявало в периода май-април 2021г. стоки
от вносител „ГЪДА БОРАСЪ ТЕМИЗЛИК КОЗМЕТИК ВЕ ИТРИЯТ
МАДДЕЛЕРИ САНАЙИ ТИДЖАРЕТ ЛИМИТЕД ШИРКЕТИ“,въпреки
издадените съдебни удостоверения за това от РС-Айтос, както и допуснатото
съдебно удостоверение от въззивната инстанция. Извод в същата насока
следва и от обстоятелството, че от заключението на вещото лице по
изслушаната от районния съд СИЕ не се установява стоката, заплащане на
6
която се претендира, да е била регистрирана в Дневник “покупки“ на „ВИСТА
ХОЛДИНГ“ ЕООД,да е била осчетоводена в счетоводството на същото
ответно дружество, както и да е регистрирана в регистър по ДДС.При това
положение и с оглед недоказването от ищеца на твърдението му, че стоката,
заплащане на която се претендира, е получена и приета от ответника,следва
да се приеме, че исковата претенция е неоснователна и следва да се
отхвърли.Като е достигнал до обратния правен извод, решението на районния
съд е неправилно и следва да се отмени, като исковата претенция следва да се
отхвърли.
Пред БОС въззивното дружество не претендира разноски, поради
което такива не се присъждат.
Мотивиран от изложеното БОС
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 80/11.04.2024г. по гр.д.№ 444/2023г. по описа
на РС-Айтос, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска по чл.422 ГПК, предявен от ищеца „Гъда Борсасъ
Темизлик Козметик Be Итрият Мадделери Санайн Тиджарет Лимитед
Ширкети“ , вписано в Търговската и Промишлена палата Инстанбул с рег.№
2023-ГД-10923, със седалище и адрес на управление: Република Турция,град
Истанбул, район Багджълар,Махмутбей мах, ул.“Тошоджагъ Йолу“ №3 със
законен представител и управител: Мехмет Тунджер, срещу ответника
„ВИСТА ХОЛДИНГ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: град Айтос, обл.Бургас, ул. Димитър Благоев“ №29,
представлявано от управител Росен Асенов Демирев, за приемане за
установено,че ответникът „ВИСТА ХОЛДИНГ“ ЕООД, ЕИК *********
дължи на ищеца „Гъда Борсасъ Темизлик Козметик Be Итрият Мадделери
Санайн Тиджарет Лимитед Ширкети“ сумата от 13 327.32 лева (тринадесет
хиляди триста двадесет и седем лева и 32 стотинки) - частично вземане по
търговска фактура № 2021/113 от 21.04.2021 година на обща стойност 24
596.45 евро или 48 106.47 лева,за което парично вземане в размер на 13 327.32
лева е издадена Заповед № 65/16.02.2023г. по ч.гр.д.№ 138/2023г. по описа на
РС-Айтос, ведно със законна лихва, считано от 15.02.2023 година (датата на
подаване на заявление по чл. 410 ГПK пред съда) до окончателното изплащане
на вземането.
На основание чл.280,ал.3,т.1,предл.2 ГПК решението не подлежи на
касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
7
2._______________________
8