Р Е Ш Е Н И
Е
№ 98
14.01.2019 година град Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският районен съд ІІІ-ти граждански състав
На двадесети декември две
хиляди и осемнадесета година
В публично заседание в състав
Председател:
Ивелина Мавродиева
при секретаря Кина Киркова
като разгледа докладваното от съдията Мавродиева
гражданско
дело 3191 по описа за 2018 година, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба на „*******“, регистрирано във Федерална република
Германия, регистрационен номер HRA ***, със
седалище и адрес на управление: *******, представлявано *******, действащо чрез
пълномощника си адвокат П., против „*******“ ЕООД с ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление: *******, представлявано от *******, с която се претендира
осъждането му за заплащане на сумата от 6 913. 33 евро, представляваща
незаплатена цена за предоставени услуги, съгласно колективна фактура № 929200/15.06.2016
г., с падеж за плащане на 05.07.2016 г., с номер на опис 38242776 от 15.06.2016
г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на подаването
на исковата молба – 03.05.2018 г., до окончателното й изплащане. Моли се и за
присъждане на направените по делото разноски.
В
обстоятелствената част на молбата се твърди за съществуването на облигационни
отношения, като по искането на ответното дружество УНИОН *******/УТА/,
натоварена за това от страна на ищеца, му издала „*******/СК/ № 70712873451600011 по смисъла на т. 2, б.
„б“ от Общите търговски условия /ОТУ/, с
предназначение за транспортни фирми, превозващи товари и пътници в Европа. Чрез
същата можело да се извършват плащания на услуги и стоки, като УТА плащала
задълженията по фактурите, съобразно ползваните услуги чрез съответната
сервизна карта /СК/, а след това изготвяла колективни отчети и събирала
дължимите суми от собственика, в определен срок съгласно фактурата. Две от
ползваните услуги от страна на ответника, свързани с ремонт на МПС на
25.05.2016 г. съгласно поръчка ********* на стойност от 413. 33 евро и
30.05.2016 г. съгласно поръчка ********* на стойност от 6 500 евро, за
което била издадена и сочената колективна фактура, останали неплатени.
Вземанията си УТА прехвърлила на ищцовото дружеството
чрез цесия по силата на т. 18 от ОТУ, за което и ищецът бил уведомен с искане
за плащане и декларация за цесия от 28.03.2017 г.
Правното
основание на предявените искове е чл. 99 във вр. с
чл. 79 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД/.
В
срок е постъпил отговор на исковата молба от ответното дружество. Сочи се за
недопустимост на претенцията, поради негодно извършена работа от сервиз *******,
която ответното дружество не само е поправило за своя сметка, но и претърпяло
пропуснати ползи от невъзможността да ползва камиона си марка *******с рег. № *******в
периода от 18.06.2016 г. до 21.07.2016 г. , както и да генерира печалба от това
възлизаща на 7 130. 19 евро. Ответникът упражнил правото си на рекламация
към доставчика на услугата, веднага след като е констатиран недостатъка, така и
пред УТА, която обаче не била приета. Така изложените доводи обаче касаят не
допустимостта на претенцията, а нейната основателност. По същество със същите
доводи иска се оспорва като неоснователен, като се излага подробно доводи във
връзка с извършения ремонт. Сочи се също така, че безспорно се касае до
хипотеза по неприемане на работата по договор за изработка, и надлежно
упражнено право на рекламация в тази връзка, поради което и търсените суми не
са дължими. Също търси присъждане на разноските по делото.
Бургаският
районен съд, след като взе предвид исковата молба и изложените в нея факти и
обстоятелства, становището на ответната страна по нея, събраните по делото
доказателства и след като съобрази закона, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
По делото между страните няма спор, че
ответното дружество е притежател на „*******/СК/
№ 70712873451600011, като е подало заявление за издаването й и ползване
услугите на УТА от 10.06.2015 г. Не е спорно също така, че между ответното
дружество и УТА са били налице сочените в исковата молба търговски
взаимоотношения. Същите се уреждат от ОТУ на УТА, което е изрично отбелязано и
в заявлението за издаване на сервизна карта. Съгласно същите доставките и
услугите по принцип се извършват от името и за сметка на УТА въз основа на
съответните договори със сервизните партньори на УТА. Основа за фактуриране по
принцип са валидните в деня цени на бензиностанциите, цените в ценоразписа на
дружеството на съответната марка или трансрегионалните
цени от ценоразписа, цените на сервизните партньори и определената пътна такса.
В тази връзка член 9, б. „а“ предвижда
задължение за плащане на клиента, което възниква с приемането на стоките,
услугите и ползването на пътната инфраструктура. Съгласно чл. 11 регистрираните върху
товарителниците, както и електронно регистрираните посредством СК
зареждания/услуги се считат за получени.
В тази връзка с издадена на ответника карта е извършено плащане на сумата от
6 913. 33 евро за поправка/поддръжка на МПС – 413. 33 евро на 26.05.2016
г. съгласно квитанция ********* и на 30.05.2016 г. още 6 500 евро съгласно
квитанция *********. Съответно след това е издадена фактура 929200 от
15.06.2016 г. на стойност от 6 913. 33 евро, въз основа на съответните
фактури от сервиза, издадени на 26.05.2016 г. и 07.06.2016 г. и постъпили в УТА
на 10.06.2016 г., с посочен срок на плащане – 05.07.2016 г.
Член 18 дава право на УТА да прехвърли
своите права и задължения по
този договор на ищцовото
дружеството. Член 19 предвижда, че при процесуален спор се прилага
законодателството на държавата, чиито съдилища разрешават същия. В тази връзка по
делото е и отправено искане за плащане от 28.03.2017 г. от ищеца до ответника, в
което се съобщава и за извършената цесия. При липсата на други доказателства
следва да се приеме, че ответното дружество е узнало за цесия с получаването на
исковата молба и приложенията към нея, което съгласно практиката на ВКС следва
да се приеме за надлежно уведомяване по смисъла на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД. Следва да се отбележи за пълнота, че от заключението на вещото лице по
изпълнената съдебно-счетоводна експертиза, се установява, че плащане от страна
на ответника в полза на УТА или ищеца не е извършвано, а и същност не се
заявява да е извършвано такова.
Съгласно ОУ клиентът трябва незабавно да
провери фактурите на УТА и да съобщи своята рекламация най-късно в рамките на
два месеца от датата на фактурата, писмено или по факс, в противен случай всяка
рекламация е изключена, а фактурното салдо се счита за одобрено, освен ако
проверката на фактурата е била невъзможна без вина на клиента. Съгласно чл. 12
рекламациите поради качеството и/или количеството на стоките/услугите трябва да
бъдат съобщени при сервизния партньор на УТА при видими дефекти в рамките на 24
часа след получаването на стоката/услугата, а при невидими дефекти – в рамките
на 24 часа след откриването на дефекта писмено или по факс и същевременно УТА
следва да бъде уведомен за това. В противен случай стоката или услугата се
счита за одобрена.
В случая от представената по делото кореспонденция
не се установява въобще да е налице рекламация от ответника, отправена до сервизния партньор, писмено или по факс, както е предвидено в чл.
12 от ОУ, към който и да е момент. Твърденията на ответника, че такова е
извършено непосредствено след излизането на ремонтираното МПС от сервиза, не се
установяват от представените по делото доказателства, нито от показанията на
водения свидетел К.Ж. Същият заявява, че е уведомил за проблемите в камиона,
след излизането от сервиза, но е получил
нареждане за тръгне за България. Не знае какви действия са предприети от страна
на работодателя му след това. Друг е и въпросът, че съгласно нормата на чл. 164
от ГПК в случая не би могло със свидетелски показания да се установява
надлежното уведомяване – писмено или по факс. Същевременно общите условия са задължителни за
ответника /чл. 298 от Търговския закон/, тъй като ги е приел при депозиране на
заявлението си за издаването на сервизната карта и при подписването му, а и
като търговец ги е знаел или е бил длъжен да ги знае,
при все че в самото заявление е посочено, че важат в отношенията между страните.
При това в отношенията между страните услугите се явяват одобрени и следва да
се извърши тяхното плащане.
С горните мотиви съдът намира, че искът като
основателен следва да бъде уважен, ведно с акцесорната
претенция за законна лихва за забава от датата на депозиране на исковата молба.
При
този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК следва да бъде
осъден ответникът да заплати на ищеца направените от
него разноски в размер на 1 763.
62 лв.
Съответно
неоснователна е претенцията на ответното дружество за присъждане на направените
по делото разноски.
Мотивиран
от горното, Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
Осъжда „*******“ ЕООД с ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление: *******, представлявано от *******, да заплати на „*******“, регистрирано
във Федерална република Германия, регистрационен номер HRA ***, със седалище и адрес на управление: *******,
представлявано *******, сумата от
6 913. 33 евро /шест хиляди деветстотин и тринадесет евро и 33
евроцента/, представляваща незаплатена цена за предоставени услуги, съгласно
колективна фактура № 929200/15.06.2016 г., с падеж за плащане на 05.07.2016 г.,
с номер на опис 38242776 от 15.06.2016 г., ведно със законна лихва за забава върху горната сума, считано от датата на
подаването на исковата молба– 03.05.2018 г., до окончателното й изплащане,
както и сумата от 1 763. 62 лв. /хиляда
седемстотин шестдесет и три лева и 62 ст./
за направените по делото разноски.
Решението може да се обжалва пред
Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: Ив. Мавродиева
Вярно с оригинала!
К.К.