РЕШЕНИЕ
№ 24
гр. Ловеч, 08.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ в публично заседание на двадесет и втори
февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ПОЛЯ ДАНКОВА
при участието на секретаря ЕЛЕНА ПЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от ПОЛЯ ДАНКОВА Търговско дело №
20224300900038 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, съобрази:
Производство по чл.432, ал.1 във вр. с чл.409 от КЗ
Ловешкият окръжен съд е сезиран с искова молба вх. № 2948/18.05.2022
г. от Н. П. Г., с ЕГН: **********, с адрес: *** и В. Н. В., с ЕГН: **********, с
адрес: ***, чрез адв. Р. М., адвокат при Адвокатска колегия София, с личен
номер от единния адвокатски регистър при Висшия адвокатски съвет №
********** и адрес на дейност: ***, срещу от ЗД „БУЛ ИНС" АД,с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1407, р-н
„Лозенец", бул. Джеймс Ваучер № 87, представлявано от: С. С. П., К. Д. К..
Посочва, че на 08.11.2021 г., около 21:10 часа, на път „1-3", при 144 км. + 450
м., водачът Д. В. Б. на лек автомобил марка и модел „О. А.", с per. №
******** при маневра неправилно изпреварване, навлиза в лентата за
насрещно движение и се удря в товарен автомобил марка и модел „М.", с per.
№ ********, с което реализира ПТП. При инцидента е причинена смъртта на
В. Н. П., с ЕГН: ********** - пътник в лек автомобил марка и модел „О. А.",
с per. № ********. Изтъква, че за произшествието е съставен Констативен
протокол за ПТП с пострадали лица с per. № 66/08.11.2021г. Образувано е и
досъдебно производство № 259/2021г. по описа на РУ на МВР - Луковит.
Твърди, че починалия в резултат от ПТП В. Н. П., е син на ищците Н. П. Г. и
В. Н. В., които изключително тежко понасят неговата загуба. Двамата
1
родители са изцяло променени -станали са мрачни, некомуникативни и
скърбят поС.но. Трудно приемат загубата на В., който ги е дарявал с любов и
щастие. Липсата му сега е мъчителна и непоносима. Емоционалните им
страдания са засилени и от факта, че в деня на злополучното произшествие е
починала и майката на В. В. - М. В., и ищците са били ангажирани с
приготовленията за нейното погребение през целия ден. Отбелязва, че без
съмнение ищците ще изпитват болка и ще скърбят до края на дните си. Тази
болка никога няма да отшуми, тъй като за човешкия живот няма еквивалент.
Моралните страдания на доверителите й, претърпяната скръб от
невъзвратимата загуба са огромни и неописуеми и ще ги съпътстват през
целия им живот. Изтъква, че съгласно чл. 429, ал. 1, т. 1 КЗ, застрахователят
се задължава да покрие в границите на определената в договора
застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него
на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и
непосредствен резултат от застрахователното събитие. Твърди, че на
11.01.2022г. са отправили молба-претенция вх. № ОК-19745/11.01.2022г. до
застрахователя на отговорния за ПТП водач - ответника ЗД „БУЛ ИНС" АД, с
искане да бъде определено и изплатено дължимото застрахователно
обезщетение Твърди,че към настоящия момент въпреки, че е изтекъл
законоустановеният срок, застрахователят не е определил и изплатил
застрахователно обезщетение по заявената извънсъдебна претенция, което
поражда правния интерес на ищците - на основание чл. 432, ал. 1 КЗ от
предявяването на настоящата претенция по исков ред.Моли да бъде осъдено
ЗД „БУЛ ИНС" АД, с ЕИК: *********, да заплати на Н. П. Г., обезщетение в
размер на 200 000 лева за претърпените неимуществени вреди, а на В. Н. В.,
обезщетение в размер на 200 000 лева за претърпените неимуществени вреди,
изразяващи се в болки, страдания и психически стрес по повод смъртта на
техния син - В. Н. П., починал в резултат на ПТП от 08.11.2021 г.. както и
законната лихва върху претендираните главници от датата на уведомяване на
застрахователя на виновния водач за настъпилото произшествие -
11.01.2022г., с извънсъдебната молба-претенция до датата на окончателното
изплащане на обезщетението.
В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба вх. №
3891/29.06.2022 г. от ЗД "Бул Инс" АД, ЕИК № *********, представлявано
от С. С. П. и К. Д. К., чрез пълномощника адв. А. И. преупълномощен от адв.
М. Г. Съдебен адрес: ***. Оспорва иска изцяло по основание и размер,
оспорва да е причинен деликт от страна на водача на л.а. „О." с per. №
******** -Д. Б.. Оспорва да е действал противоправно и виновно в причинна
връзка, с което да е настъпило процесното ПТП. Посочва, че до настоящия
момент няма влязла в сила присъда, която да е задължителна по реда на чл.
300 ГПК. Твърди, че предоставеният констативен протокол, няма
доказателствена сила в частта „Обстоятелства и причини за ПТП", доколкото
няма данни длъжностното лице да е възприело лично настъпването на
инцидента. Оспорва иска по размер. Посочва, че претенцията не отговаря на
икономическата конюнктура в страната и вредата, като се явява прекомерна.
Заявява, че претендираната от ищците суми за обезщетяване на процесиите
2
неимуществени вреди са прекомерно завишена и не отговоря на закона,
ППВС № 4/68 година, икономическата конюнктура в страната към датата на
деликта и практика на ВКС за сходни и дори по - тежки вреди. Излага правни
съображения в тази насока, цитира съдебна практика. Оспорва претенцията за
лихва датата на уведомяване на застрахователя е неоснователна и не е
съобразена с чл. 497 КЗ. Твърди, че застрахователят не е могъл да се
произнесе по претенцията на база представените от молителите писмени
доказателства, в тази връзка са изискани други документи, които да
установяват събитието в неговата пълнота, каквито не са били представени от
увредените лица. Застрахователят не е могъл да се произнесе по претенцията
поради липсата на необходимите за това данни за процесното ПТП.Прави
евентуално възражение за съпричиняване на вредата от страна на пострадалия
В. П. .Посочва, че бил без поставен предпазен колан. И счита, че можел е да
избегне или ограничи травмите причинили смъртта му, ако е бил с поставен
предпазен колан при същия механизъм на ПТП.Твърди, че В. П. се е качил в
автомобил управляван от алкохолно повлиян водач, като с това поведение се
е поставил в превишен риск. Правят се доказателствени искания.
В законоустановения срок по 374 от ГПК е постъпила допълнителна
искова молба с вх. № 4346/20.07.2022 г от Н. П. Г. и В. Н. В.. Посочва, че
поддържат изложените съображения относно механизма на настъпване на
пътнотранспортното произшествие. Твърди, че виновният водач на лек
автомобил „О. А." с регистрационен номер № ********, предизвикал ПТП е
починал на място при самата катастрофа. Излага, че поради това
обстоятелство образуваното досъдебно производство подлежи на
прекратяване на основание чл. 24, ал. 1, т. 4 от НПК още преди съдебна фаза,
поради липса на деец, поради което практически е невъзможно да има
постановена и влязла в сила присъда, която да има обвързващо действие по
смисъла на чл. 300 от ГПК. Посочва, че е неоснователно възражението срещу
представения с исковата молба констативен протокол за ПТП с пострадали
лица № 66 от 08.11.2021г. Изтъква, че констативният протокол представлява
официален документ, съставен от длъжностно лице в кръга на служебните му
задължения. Твърди, че приложения констативен протокол е официален
документ указва и механизма на настъпване на произшествието. Цитира
съдебна практика. Излага, че не е без значение обстоятелството, че
ответникът не оспорва материалната удостоверителна сила на представения
Констативен протокол за ПТП с пострадали лица, простираща се по
отношение на: датата на настъпване на произшествието - 08.11.2021г; час на
настъпване на произшествието - 21.10часа; място на настъпване на
произшествието — на път 1-3, при километър 144+500м; участници в
произшествието — лек автомобил „О. А." с per. № ******** и водач Д. В. Б. и
товарен автомобил „М." с per. № ******** и водач Й. Н. Т.; данните относно
действащите задължителни застраховки, обезпечаващи отговорността на
водачите, както и относно правоспособността ми; пострадали лица от
произшествието - М. В. В. на 15г; К. Л. М. на 14г, починал в лечебното
заведение, където е откаран за оказване на медицинска помощ; В. Н. П. на
13г, починал в лечебното заведение, където е откаран за оказване на
3
медицинска помощ; видими щети по МПС - за ППС1- тотално унищожен, за
ППС2 - увредена лява част, предна маска и други; както и свидетели — И. .
Поддържа становището относно размера на предявения иск. Счита
възраженията на ответника за неоснователни. Излага, че се касае за смъртта
на 13 годишно момче. Изтъква, че няма по-тежко травматично увреждане от
това родител да погребе собственото си дете и няма по-голяма житейска
загуба от загубата на родно дете.Счита възражението, че водачът на лекия
автомобил Д. В. Б. е бил под въздействие на алкохол, не подкрепено с
никакви доказателства Посочва, че починалото дете е било пътник в лекия
автомобил и по никакъв начин не е станало причина за настъпване на
произшествието, нито с поведението си обективно се е поставило в риск. На
следващо място оспорва възражението, че В. Н. не е бил с инерционен
обезопасителен колан, поради което е допринесъл за настъпване на
вредоносния резултат. Оспорва възражението на ответника, че не е могъл да
се произнесе по предявените претенции за законна лихва, тъй като
предоставените му документи били недостатъчни.
Постъпил е отговор на допълнителната искова молба с вх.№
500/31.08.2022 г. с клеймо от 30.08.2022 г. от ЗД "Бул Инс" АД. В които
оспорва искът изцяло по основание и размер. Подържа изцяло отговора на
исковата молба. Оспорва искът по размер. Поддържа евентуалното
възражение за съпричиняване. Изтъква, че претенцията за лихва за период от
датата на уведомяване на застрахователя е неоснователна и не е съобразена с
чл. 497 КЗ.
Ищците,редовно призовани в съдебно заседание, се явяват лично и с
процесуален представител адв. М.. Завяват, че поддържат исковете и молят да
бъдат уважени в пълния претендиран размер за обезщетение в размер на
сумата 200000 лева за всеки един от родителите.
Ответникът ЗД „Бул Инс“ АД – София , редовно призован, се
представлява от адв.И.. Посочва, че предявените искове са неоснователни и
недоказани и моли да бъдат отхвърлени.
От представените писмени доказателства, от заключенията по съдебно
медицинската експертиза, съдебно-автотехническата
експертиза,комплексната съдебномедицинска и автотехническа експертиза,
съдебнопсихиатричната експертиза, от гласните доказателства, от
становището на представителите на страните, обсъдени поотделно и в тяхната
взаимна връзка съдът приема за установени следните фактически данни:
Пътно –транспортното произшествие е възникнало на 08.11.2021 г.
около 21:10 часа, на път „I-3", при 144 км. + 450 м. след сблъсък на лек
автомобил „О. А." с peг. № ********, управляван от Д. В. Б. и товарен
автомобил марка „М.“ и модел ****, с peг. № ********, управляван от Й. Н.
Т.. От съдебно-медицинските експертизи се установява ,че Д. Б. не е бил
употребил алкохол. По св. показания на Л.Р.,които съдът възприема като
обективни и пресъздаващи личните му впечатления, се доказва, че лекият
автомобил е управляван от Д. Б.,на седалката до него е бил В. И., а отзад са се
намирали К. М., М. В. и В. П.. К.М. е бил на мястото отзад зад шьофора, В. П.
4
е пътувал отзад на срещуположното на шофьора място,а между двете деца
отзад се е намирал М. В..
По отношение на механизма на пътно-транспортното произшествие,
който е оспорен от ответника, съдът е допуснал, изслушал и приел
съдебноавтотехническа, съдебномедицинска и комплексна съдебна
експертизи, които възприема като подробно мотивирани, обстойно защитени
и съобразява изводите си по казуса с тях. Относно изслушаната съдебно
психиатрична експертиза, съдът преценява, че заключението е изцяло в
компетентността на вещото лице психиатър и като аргументирано го
възприема изцяло относно психическото съС.ие на ищците.
Съдът дава вяра на изслушаните свидетели в производството, тъй като
те възпроизвеждат лично възприети факти и техните показания се
потвърждават и от останалите писмени доказателства по производството.
В процесния участък асфалтовата настилка на пътното платно е била
суха, в добро съС.ие, участъкът е прав, равен, с две ленти, разделени с бяла
прекъсната линия тип МЗ и в тъмната част на денонощието, като видимостта
е на фаровe. Скоростта на движение на двете моторни превозни средства е
била съответно – 60 км/ч за товарен автомобил „М." **** с peг. № ******** с
полуремарке и превишена скорост от 118 км/ч /при разрешена 90 км./ч за
участъка/на движещият се в обратна посока от с. Петревене към гр. Луковит
лек автомобил „О. А." с peг. № ********. На около 20 м метра преди мястото
на удара, л.а.“ О.“ навлиза в лентата за насрещно движение, в която се движи
товарният автомобил с полуремарке. Водачът на лекия автомобил,
застигайки движещия се преди него друг товарен автомобил е предприел
маневра с навлизане в насрещната лента, за да предотврати сблъсък поради
високата скорост. Водачът на т.а . „М." предприема аварийно спиране, но
въпреки това е последвал удар между предна лява част на л. а. „О. А." и
предна лява част на влекач „М." ****. След удара товарният автомобил се
отклонява наляво по посоката си и спира аварийно , а л. а. „О. А." се
отклонява надясно, завърта се около вертикалната си ос обратно на
часовниковата стрелка, продължавайки да се транслира странично, при което
се завърта около надлъжната си ос по часовника, като преминава през таван и
след излизане от платното за движение се установява на колела на мястото,
където е намерен . Като последица от завъртането, лекият автомобил „О. А."
се измества по цялата му лява страна - разрушени и унищожени са леви врати
и колони, леви калници и др. След това автомобилът се преобръща през таван
до заставане на колела, както е намерен при огледа. Предвид заключението по
съдебноавтотехническата експертиза именно тези са причините за получаване
на множеството травми на пътуващите в лекия автомобил, довели до летален
изход за четирима от тях. Вследствие на удара на товарния автомобил са
увредени предна броня, предна маска, фарове с мигачи, декоративна решетка,
преден ляв калник, греда с лява стъпенка, ляво странично огледало, откъснати
обеци на преден мост, а предната лява врата е огъната. Л. а. „О." е с масивна
деформация по цялата лява част, като са унищожени предна броня,
декоративна решетка, радиатор, преден капак, предно и задно стъкло, леви
врати и прозорци, леви колони, волан и шибидах/деформиран таван/.
5
След удара между двете превозни средства е настъпила смъртта на Д. Б.,
М. В., а в резултат на тежките увреждания от пътнотранспортното
произшествие по-късно в болнично заведение са починали К. М. и В. П..
Единственият оживял пътник в лекия автомобил „О. А.“ е бил В. И.,предвид
св. показания на Н.Г.,св. Л.Р..
По заключението на съдебно медицинската експертиза се доказва, че В.
Н. П. е бил на 13 години и е получил тежки увреждания при
пътнотранспортното произшествие на 08.11.2021 г. В. П. е приет
непосредствено след ПТП в МБАЛ „Г.Странски“-Плевен в кома и е
проведена интензивна терапия с интубация, хемотрасфузия, непряк сърдечен
масаж, реанимационни мероприятия в пълен обем , с изследвания и
медикаментозни венозни апликации, видно от медицинската документация
на л.142 – л. 169 по ДСП №259/2021 г. на РУ на МВР-Луковит. Въпреки
интензивната реанимацията В. П. е починал на 09.11.2021 г. Причинната
връзка между уврежданията и произшествието на 08.11.2021 г. се установява
по фиш за спешна медицинска помощ от 08.11.2021 г. на ЦСМП-Ловеч и фиш
за спешна медицинска помощ на ЦСМП-филиал Луковит от 08.11.2021 г. На
пострадалото лице са причинени като последица от деянието на 08.11.2022 г.
разкъсно контузна рана на челото и корена на носа, неголям излив на кръв
под твърдата мозъчна обвивка, излив на кръв под меките мозъчни обвивки,
тежък мозъчен оток, кръвонасядане на меките тъкани в средостението,
оскъдни изливи на кръв в двете гръдни половини, контузионни полета на
белодробния паренхим, петна на Минаков/белег на остра кръвозагуба/по
вътрешната повърхност на ендокарда, излив на кръв в коремната кухина,
разкъсване на слезката, контузия на десния лоб на черния дроб,
кръвонасядане на органите, разположени в малкия таз и около левия бъбрек,
разкъсване на същия. Непосредствената причина за смъртта на В. П. е била
острата кръвозагуба, в резултат на травматичното разкъсване на важни
органи-слезка и левия бъбрек, за което има индикация по типичната трупна
картина и патологичния белег – петната на Минаков. Предвид на това се
доказва причинно-следствената връзка между травматичните
изменения,довели до летален изход и процесното пътнотранспортно
произшествие.
Уврежданията на пострадалия в трите области –глава, гръден кош и
корем определят , че са получени при удар с или в твърд тъп предмет –
вероятно каросерията на лекия автомобил. От комплексната съдебно
медицинска и автотехническа експертиза е дадено заключение, че
уврежданията могат да бъдат получени и при поставен колан. В огледния
протокол и аутопсионния такъв, не се съдържат данни за категоричен извод,
имал ли е В. П. поставен предпазен колан. При първоначалния удар ударния
импулс е преминал през предна лява и задна дясна седалки, тялото е
политнало напред и наляво и е контактувало с облегалката на предна дясна
седалка. След последвалите преобръщания тялото на В.П. е контактувало с
дясна задна врата и стъклот, с таван отзад вдясно, средна и задна дясна
колони, а от ляво върху него са се стоварили телата на возещите на задната
седалка вляво от него пътници. Категорично се приема, че предпазният колан
6
би могъл да повлияе единствено при първоналния удар, като задържи
пътника на задната седалка, но при конкретната сумарна скорост,
многократно надхвърляща ефективността на колана, В.П. би получил същите
травматични увреждания-счупвания и разкъсвания на вътрешните органи.
При последващите преобръщания около надлъжната ос надясно /по
часовниковата стрелка/ и преминаването им през зоната, където се е намирал
П., предпазния колан не бил предотвратил травмите и крайния резултат от
уврежданията.
Д. Б. е нарушил чл. 20,ал.2 от ЗДП, тъй като се е движел с превишена
скорост,несъобразена с конкретните условия и пътен участък,без да прецени
обстоятелствата и невъзможността да предприеме спиране при предвидимо
препятствие. Нарушени са и разпоредбите на чл. 42,ал.1, т.2 от ЗДП и чл.
42,ал.2, т.2 от ЗДП, тъй като водачът на лекия автомобил не се е убедил , че
има видимост и свободен път за изпреварване, както и е навлязъл в пътната
лента за насрещно движение. Водачът на товарния автомобил се е движел с
разрешена скорост, като не е имал обективна възможност да предотврати
удара между двата автомобила дори и при аварийно спиране, предвид
скоростта и навлизането в неговото платно на лекия автомобил.
С влязло в законна сила / писмо №552/27.01.2023 г. на ОП-Ловеч/
постановление от 29.07.2022 г. на ОП-Ловеч по ДП №259/08.11.2021 г. на РУ-
МВР-Луковит е прекратено наказателното производството за престъпление
по чл. 343,ал.1,б.“в“ във вр. с чл. 342,ал.1 от НК.
Сключена е валидна задължителна застраховка „гражданска
отговорност на водача“ на лек автомобил „О. А." с per № ******** по полица
№ BG/02/120003176132 c период на валидност от 14.11.2020г. до 13.11.2021г,
в който период е настъпило дейнието- 08.11.2021 г.
В. Н. П. е роден на **.**.**** г. с родители В. Н. В. и Н. П. Г.. Ищците
са родители на още две деца, като всички заедно са живеели в семейното си
жилище в с. П., Ловешка област. В. П. бил добро, кротко дете, което ходело
редовно на училище и уважавал родителите си. Ищците работели -****** –
бащата и *******- майката и полагали грижи за децата и ги възпитавали
добре.Впечатлението за В. П. сред съселяните му било много добро , като
свидетелите са категорични,че детето имало добър характер и поддържал
близки отношения с родителите си, помагал им и споделял проблемите си -
св. Н. И.,Св. Н.Г..
В. Н. В. и Н. П. Г. възприели внезапната смърт на своето малолетно дете
трагично, тъй като тя била неочаквана и емоционалната им реакция била
силна. Те споделяли, че животът им е свършил/св. Н.Г./,спрели да се срещат
със своите приятели, да излизат от къщи,скърбели и плачели,посещавали
гроба на детето си поС.но- св. показания на Н.И., св. Л. Р.. В продължение на
два месеца след катастрофата двамата не можели да полагат грижи за
другите деца и това наложило в дома им да остане К. Г./брат на Н.Г./ и
съпругата му, които да поемат ежедневните задължения за семейството-св.
показания на Ил. Г..
На 11.01.2021 г. ищците за отправили претенция до застрахователя ЗК
7
„БУЛ ИНС"АД за заплащане на обезщетение в размер на сумата 200000 лева ,
за всеки от тях поотделно, за неимуществени вреди за смъртта на своя син
В.П. от пътнотранспортното произшествие на 08.11.2021 година. Няма
представени доказателства за изплатено обезщетение или кореспонденция
между страните по повод щетата.
Ловешкият окръжен съд съобрази обстоятелствата по делото и счита, че
е сезиран с активно субективно и обективно съединени искове с правно
основание чл. 432, ал. 1 във връзка с чл. 409 от Кодекса за застраховането
против от ЗД „БУЛ ИНС" АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. Джеймс Ваучер № 87, да заплати:
-Обезщетение за неимуществени вреди в размер на 200 000 лева лв.,
причинени на Н. П. Г. от смъртта синът му В. Н. П., с ЕГН: **********
вследствие на пътно транспортно произшествие, причинено от Д. В. Б.,
управлявайки лек О. А.", с per. № ********, застрахован с ГО от ЗД Бул Инс",
на 08.11.2021 г., около 21:10 часа, на път „1-3", при 144 км. + 450 м.,
-Обезщетение за неимуществени вреди в размер на 200 000 лева лв.,
причинени на В. Н. В. от смъртта синът й В. Н. П., с ЕГН: **********
вследствие на пътно транспортно произшествие, причинено от Д. В. Б.,
управлявайки лек О. А.", с per. № ********, застрахован с ГО от ЗД Бул
Инс", на 08.11.2021 г., около 21:10 часа, на път „1-3", при 144 км. + 450
м.,ведно със законна лихва върху сумите, начиная от 11.01.2022 г. до
окончателно изплащане.
Претенцията по чл. 432, ал. 1 КЗ е пряк иск, на увреденото лице срещу
застрахователя на деликвента, за причинените от него имуществени и
неимуществени вреди, до размера на застрахователното покритие.
Отговорността на застрахователя е обективна, безвиновна има
обезщетително-гаранционен характер. За уважаването на иска освен
доказване на фактическият състав на деликтната отговорност, се изиска
доказване на още застрахователно правоотношение по валидна застраховка
„Гражданска отговорност“, действаща към момента на увреждането и
предварително отправена на писмена претенция по чл. 380 КЗ, с посочване на
банковата сметка, по която да извършат плащания от страна за
застрахователя. Непосочването на банкова сметка от страна на увредения не
освобождава застрахователя от заплащане на застрахователно обезщетение
чл. 380, ал. 3 КЗ, но поставя пострадалия в забава.
В хода на производството се доказва непозволението увреждане
,предвид установяване на вината на Д.Б., доказване на механизма на деянието,
вредите за ищците като последица от смъртта на детето им В.П.,причинната
връзка между уврежданията и настъпилата в последствие смърт на В.П. и
произшествието на 08.11.2021 г. С противоправното си деяние Д. Б. е
причинил виновно смъртта на В. Н. П.. Управляваният от Д. Б. лек автомобил
„О. А." с per № ******** притежава валидно сключен договор за застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите по полица №
BG/02/120003176132 със срок на действие, обхващащ датата на възникване на
деянието. Застраховател по този договор е ответникът, затова последният
8
следва да заплати на увредените лица застрахователно обезщетение за
причинените им вреди, вследствие ползването на моторното-превозно
средство-чл. 493 КЗ. Обезщетението за неимуществени вреди, попада в
обхвата на покритие на застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите по чл. 493, ал. 1, т. 1 КЗ. Неимуществените вреди следва да
се определят съгласно чл. 52 ЗЗД по справедливост. Справедливостта не е
абстрактно понятие, а е свързано с обективно съществуващи обстоятелства,
които следва да се вземат предвид при определяне на обезщетението за
неимуществени вреди.
Дължимото обезщетение за неимуществени вреди на ищците следва да
се обоснове от пряката родствена връзка с пострадалия- Н. Г. и В.В. са
родители на В.П.. От значение за обема на преживените болки и страдания е
и обстоятелството, че В.П. е бил на 13 години и смъртта му е настъпила
внезапно. Родителите му са в млада възраст на 39 години – майката и на 36
години -бащата към момента на пътнотранспортното произшествие. Съдът
съобразява, че Н. Г. е получил разстройство в адаптацията,протрахирана
депресивна реакция-съС.ие на субективен дистрес и емоционално
разстройство, нарушило социалното функциониране. Той е изявил депресивна
симптоматика и има нужда от медикаментозно лечение от специалист
психиатър. В. В. е преживяла изключително негативно стресиращото събитие
на 08.11.2021 година, като съС.ието и без медикаментозна терапия не може
да се преодолее, предвид липсата на психологически ресурси за справяне.
Тревожно-депресивните симптоми при В. не са отзвучали и тя не може да се
справи със стресогенните фактори в процеса на асимилация.
Родителите са изпитали загуба, която ще остави последици през целия
им живот, тъй като В. П. е бил малолетен и връзките с него са били особени
силни. При преценка на размера на обезщетението за неимуществени вреди
съдът отчита, че към момента на пътнотраспортното произшествие
минималната работна заплата е била 650 лева, съобразява икономическите
условия в страната и размера на присъжданите обезщетения по идентични
казуси. При съобразяване на всички посочени обстоятелства и критерии
следва да бъде изплатено от застрахователя -ответник обезщетение за
неимуществени вреди от смъртта В. Н. П. в размер на сумата 150000 лева за
всеки един от ищците поотделно.
Настоящият състав приема, че исковете предявени от Н.Г. и В.В. до
пълния, претендиран размер на сумата 200000 лева за всеки един от тях
поотделно са неоснователни и недоказани и следва да бъдат отхвърлени.
Ответникът представи писмени доказателства- данни от личните здравни
досиета на двамата ищци, от които е видно, че след произшествието не са
регистрирани заболявания, които да са в причинна връзка с него. Н. Г. е бил
лекуван от контузия на колянна става през 2015 г., моноплегия на горен
крайник и открита рана през 2017-2019 г., след което няма регистрирано
лечение на заболявания. За В. В. в здравното досие са вписани консултации
през 2011 г. по повод бременност и спонтанно раждане , изследвания и
медицински прегледи за треска с неясен произход -2011г.,ренгенография на
гръден кош и бял дроб – 2019 г, хоспитализация поради заплашващ аборт -
9
2020 г. и изследвания и хоспитализация през 2022 г. –автоимунен тиреодит.
По отношение на тези заболявания се установява, че няма данни да са
настъпили непосредствено след 09.11.2021 г. , а така също не са представени
и доказателства, че заболяването от 2022 г. е последица от психотравмата,
свързана със загубата на В.П.. Липсват данни, че родителите са развили тежки
психически заболявания, които са довели до медикаментозно или болнично
лечение след смъртта на В.П.. Следователно не се касае до изключително
страдание, което надхвърля обичайното и предпоставя определяне на
обезщетение за неимущестени щети в размер над сумата 150000 лева за всеки
от тях до пълния претендиран размер на сумата 200000 лева.
Ловешки окръжен съд не възприема като обосновано възражението на
ответника за съпричиняване от В. П. на вредоностния резултат поради
непоставяне на предпазен колан. На допусната комплексна съдебно
медицинска и автотехническа експретиза бяха поставени няколко въпроса
относно поставянетона предпазен колан от В.П. и значението за
уврежданията, които е получил при катастрофата. Вещите лица са
категорични, че лекия автомобил м. „О. А.“ е оборудван с предпазни
триточкови инерционни колани за всяко едно от дете места отпред и трите
места отзад в купето на лекия автомобил. Въпреки липсата на конкретни
данни относно поставянето на предпазен колан от В. П., заключението е , че
непоставянето на предпазен колан при сумарната скорост на двата
автомобила и спецификата на механизма на удара с товарен автомобил с
последващо преобръщане, би довело до аналогични травми несъвместими с
живота.
В хода на производството при условията на чл. 130 от ГПК- в
писмения отговор е направено възражение от ответника, че Д. Б. е управлявал
лекия автомобил след употреба на алкохол. По приложения протокол за
химическо изследване за определяне на алкохол в кръв №А-125 от 25.112021
г. след изследване на кръв ,взета от трупа на Д. Б. е установено, че не се
констатира наличие на етилов алкохол. В такава насока е заключението и по
съдебно медицинската експертиза от 02.11.2022 г., която съдът кредитира.
Следователно не се установява основателност на доводите на ответника за
съпричиняване относно употребен алкохол от водача на лекия автомобил Б..
Ловешки окръжен съд е сезиран с два акцесорни иска за заплащане на
законна лихва върху сумите от 150000 лв. обезщетение за неимуществени
вреди с правно основание чл. 409 във вр. с чл. 380 от Кодекса за застраховане
и член 86 от ЗЗД. В член 409 от Кодекса на застраховане е предвидено, че
застрахователят дължи законна лихва върху застрахователното обезщетение .
Съобразно особените правила на член 380 от Кодекса на застраховане,
заплащането на законната лихва за застрахователното обезщетение е
обвързано с активните действия на лицето, което желае да го получи.
Пострадалото лице следва да отправи писмено искане до застрахователя за
заплащане на обезщетението, като е длъжно да предостави пълни и точни
данни за банковата сметка, по която да се извърши плащането от страна на
застрахователя. Задължението на пострадалият за посочване на банкова
сметка е свързано с последиците на забава на кредитора при неговото
10
неизпълнение-чл.380,ал.3 от ЗЗД. Ищците са изпратили писмено искане до
ответника, което е получено на 11.01.2022 г. Към молбата е било приложено
удостоверение за банковата сметка на В. Н. В.. Застрахователното дружество
не е изпращало писмо до молителите-ищци относно липсата на представени
документи, установяващи възникването на пътно-транспортното
произшествие. Предвид посочените в молбата документи –констативен
протокол за ПТП с пострадали лица от 08.11.2021 г., препис –извлечение от
акт за смърт на В. Н. П., удостоверение за наследници на В.П., справка от
интернет страницата на гаранционен фонд , както и банкова сметка, по която
да бъде преведено обезщетението, съдът намира ,че ищците са били изправна
страна и застрахователят е изпаднал в забава след 11.01.2022 г. Следователно
съдът приема, че исковете за присъждане на законната лихва върху
присъдените обезщетения за неимуществени вреди от застрахователя следва
да бъдат уважение на основание член 409 от Кодекса на застраховане във
връзка с член 380 от Кодекса на застраховане, начиная от 11.01.2022 г.
Ловешки окръжен съд счита ,че кумулативно активно субективно и
обективно съединени искове с правно основание чл. 432, ал. 1 във връзка с чл.
409 от Кодекса за застраховането против от ЗД „БУЛ ИНС" АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Джеймс
Ваучер № 87, да заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на
150 000 лева лв., причинени на Н. П. Г. и обезщетение за неимуществени
вреди в размер на 150 000 лева лв., причинени на В. Н. В. от смъртта сина им
В. Н. П., с ЕГН: ********** вследствие на пътно транспортно произшествие,
причинено от Д. В. Б., управлявайки лек О. А.", с per. № ********,
застрахован с ГО от ЗД Бул Инс", на 08.11.2021 г., около 21:10 часа, на път
„1-3", при 144 км. + 450 м.,ведно със законна лихва върху всяка от
главниците, начиная от 11.01.2022 г. до окончателно изплащане са
основателни и доказани и следва да бъдат уважени, а исковете до пълния
претендиран размер на сумите за разликата от 150 000 лв. до 200 000
лв.за всеки един от ищците поотделно ,ведно със законна лихва, начиная
от 11.01.2022 г. са неоснователни и недоказани следва да бъдат
отхвърлени.
При този изход от процеса и на основание чл. 78,ал.1 ГПК във връзка с
чл. 38, ал. 1, т.2 ЗА ,чл. 7,ал. 2, т.5 от Наредба №1/2004 за минималните разМ.
на адвокатските възнаграждения ответникът следва да заплати на
процесуалния представител на ищците – адв. М. сумата от 10650 лева за
всеки един от тях поотделно– адв. възнаграждение ,съразмерно на уважената
част от исковете.
Ответникът трябва да плати в полза на бюджета по сметка на Ловешки
окръжен съд сумата 12000 лева –държавна такса върху уважената част от
исковете, сумата 800 лева –депозит за вещо лице ,платен от бюджетните
средства на съда, както и сумата от 5 лева, за служебно издаване на
изпълнителен иск.
Ответникът е представляван в процеса от адв.И. и на основание чл. 7,ал.
2, т.5 от Наредба №1/2004 за минималните разМ. на адвокатските
възнаграждения ищците следва да му заплатят,съразмерно на отхвърлената
11
част от исковете, сумата 9300 лева общо или по 4650 лева за всеки един от
активно субективно съединените искове.
Ищците ,на основание чл.78, ал.3 от ГПК ,следва да заплатят на
ответника сумата 1664 лева съдебно-деловодни разноски съобразно изхода от
делото и съразмерно на отхвърлената част от исковете.ПРи общо направени
разноски в производството от ответника възлизащи на 2800 лева,съразмерно
на отхвърлената част от исковете дължими са 700 лева.Ищците са освободени
от такси и разноски по чл. 83 от ГПК ,но не и от отговорност за разноски –
съдебно решение № 148 от 19.10.2012 г. по т. д. № 39/2012 г. на ВКС.
При изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС" АД , ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, бул. Джеймс Ваучер № 87 да заплати на Н. П. Г. ,
с ЕГН: **********, с адрес: ***, основание чл. 432, ал. 1 във връзка с чл. 409
от Кодекса за застраховането, обезщетение за неимуществени вреди в
размер на сумата 150 000 лева /сто и петдесет хиляди лева/, причинени от
смъртта синът му В. Н. П., с ЕГН: ********** вследствие на пътно
транспортно произшествие, причинено от Д. В. Б., управлявайки лек О.
А.", с per. № ********, застрахован с ГО от ЗД Бул Инс", на 08.11.2021 г .,
около 21:10 часа, на път „1-3", при 144 км. + 450 м.,ведно със законна лихва,
начиная от 11.01.2022 г. до окончателно изплащане,, като искът до пълния
претендиран размер за разликата от 150 000 лв. до 200 000 лв.ведно със
законна лихва върху нея като неоснователен и недоказан отхвърля.
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС" АД, ЕИК ********* , със седалище и адрес
на управление: гр. София, бул. Джеймс Ваучер № 87 да заплати на В. Н. В., с
ЕГН: **********, с адрес: ***, на основание чл. 432, ал. 1 във връзка с чл. 409
от Кодекса за застраховането, обезщетение за неимуществени вреди в
размер на сумата 150 000 лева лв., причинени на В. Н. В. от смъртта
синът му В. Н. П., с ЕГН: ********** вследствие на пътно транспортно
произшествие, причинено от Д. В. Б., управлявайки лек О. А.", с per. №
********, застрахован с ГО от ЗД Бул Инс", на 08.11.2021 г ., около 21:10
часа, на път „1-3", при 144 км. + 450 м., ведно със законна лихва, начиная от
11.01.2022 г. до окончателно изплащане ,като искът до пълния
претендиран размер за разликата от 150 000 лв. до 200 000 лв.ведно със
законна лихва върху нея като неоснователен и недоказан отхвърля.
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС" АД , ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, бул. Джеймс Ваучер № 87 да заплати на адв. Р.
М., адвокат при Адвокатска колегия София, с личен номер от единния
адвокатски регистър при Висшия адвокатски съвет № ********** и адрес на
дейност: ***. на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. сумата от 10650 лева /десет
хиляди шестстотин и петдесет лева/ – адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство на ищцата Н. П. Г. за
12
първоинстанционното разглеждане на делото, съобразно уважената част от
исковете.
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС" АД , ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, бул. Джеймс Ваучер № 87 да заплати на адв. Р.
М., адвокат при Адвокатска колегия София, с личен номер от единния
адвокатски регистър при Висшия адвокатски съвет № ********** и адрес на
дейност: ***. на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. сумата от 10650 лева /десет
хиляди шестстотин и петдесет лева/ – адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство на В. Н. В.,за първоинстанционното
разглеждане на делото, съобразно уважената част от исковете.
ОСЪЖДА Н. П. Г. , с ЕГН: **********, с адрес: *** да заплати на ЗД
„БУЛ ИНС" АД , ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. Джеймс Ваучер № 87, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, сумата
от 4650 лв./четири хиляди шестстотин петдесет лева/ адв.
възнаграждение за първоинстанционното разглеждане на делото,
съобразно отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА В. Н. В., с ЕГН: **********, с адрес: *** да заплати на ЗД
„БУЛ ИНС" АД , ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. Джеймс Ваучер № 87, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, сумата
от 4650 лв./четири хиляди шестстотин петдесет лева/ адв.
възнаграждение за първоинстанционното разглеждане на делото,
съобразно отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА Н. П. Г., с ЕГН: **********, с адрес: *** и В. Н. В., с ЕГН:
**********, двамата с адрес: *** да заплатят на ЗД „БУЛ ИНС" АД , ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Джеймс
Ваучер № 87, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, сумата от 700
лв./седемстотин лева/ разноски за първоинстанционното разглеждане на
делото, съобразно отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС" АД , ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, бул. Джеймс Ваучер № 87 да заплати по сметка на
Окръжен съд - Ловеч в полза на бюджета ,на основание чл. 78, ал. 6 ГПК,
сумата от 12 000 лв. /дванадесет хиляди лева / държавна такса съобразно
уважената част от исковете, сумата от 800 лева-изплатено
възнаграждение за вещо лице,както и сумата от 5 лева-държавна такса за
служебно издаване на изп.лист .
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните пред Апелативен съд – Велико Търново.
Съдия при Окръжен съд – Ловеч: _______________________
13