Р Е Ш Е Н И Е
№
,гр.Пазарджик, 28.06.2012 год.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, в открито заседание на двадесет
и девети май през две хиляди и дванадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
при секретаря М.К.,
като разгледа докладваното от
съдията ВЪЛЧЕВА гр. дело №263 по описа на съда за 2012 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са обективно съединени
осъдителни искове с правно основание чл.327 ал.1 от ТЗ, във връзка с чл.318 ал.1 от ТЗ; по чл.286 от ТЗ, във връзка с чл.288 от ТЗ,
във връзка с чл.266 от ЗЗД, във връзка с чл.258 от ЗЗД и по чл.294 ал.1 от ТЗ, във връзка с чл.86 от ЗЗД.
Подадена е
искова молба от „ВОДСТРОЙ
ПЛОВДИВ”АД, ЕИК …., …… представлявано от Д.Н.С. – Изпълнителен директор, чрез
пълномощника адв.Е.Р.Б.,***, Бизнес център, офис 302 против „ТРЕС
Моли съда да постанови
решение, с което да осъди ответното дружество да заплати на
«Водстрой-Пловдив» АД следните суми: главница
в общ размер от 29742,16 лв.,
произтичаща от доставка на бетонови смеси, както следва: 5000,00 лв. - неизплатен остатък по фактура №… год.; 10992,32
лв. по фактура №…. год.; 13749,84 лв. по
фактура №…. год.; главница в общ размер от 6268,21 лв.,
произтичаща от услуги с механизация и автотранспорт, както следва: 5676,24 лв. по
фактура №…. год.; 143,28 лв. по фактура №….
год.; 448,69 лв. по фактура №…. год.; мораторно
обезщетение в общ размер от 4315,45 лв.,
както следва: 728,40 лв. - мораторно
обезщетение върху неизплатена част от главница в размер на 5000 лв. по фактура
№**********/23.04.2010 год. за периода от 24.04.2010 год. до 20.09.2011 г.; 1417,85 лв. - мораторно обезщетение върху
10992,32 лв. по фактура №… год. за периода от
22.06.2010 год. до 20.09.2011 г.; 1497,49 лв. - мораторно обезщетение върху 13749,84 лв.
по фактура №…. год. за периода от 01.09.2010 год. до
20.09.2011 г.; 619,83 лв,- мораторно
обезщетение върху 5676,24 лв. по фактура №… год.
за периода от 01.09.2010 год. до 21.09.2011 г.; 14,44 лв. - четиринадесет лева и четиридесет и четири
стотинки, представляващи мораторно обезщетение върху 143,28 лв. по фактура №…. год. за периода от 01.10.2010 год. до 21.09.2011 г.; 37,44 лв. - мораторно обезщетение върху
448,69 лв. по фактура №….. год. за периода от
01.11.2010 год. до 21.09.2011 г.; законната
лихва върху главниците, начиная от дататата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на задължението; направените съдебно-деловодни разноски. Представя писмени
доказателства в подкрепа на твърденията си и прави доказателствени искания.
В срока по чл.131 от ГПК, по делото е постъпил писмен
отговор по така подадената искова молба от ответното дружество, с който се оспорват изцяло предявените искове. Ответникът е заявил, че ще се ползва от доказателствата, посочени от
ищеца.
Така предявените искове се поддържат изцяло в проведените
по делото съдебни заседания от процесуалния представител на ищеца. Изразява
становище по съществото на правния спор в пледоарията си.
Ответното
търговско дружество, редовно призовано, не изпраща свои представител в проведените
съдебни заседания и не сочи доказателства.
Съдът, след като се запозна с твърденията, изложени в
исковата молба, като обсъди и анализира събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:
По
делото са представени и приети, като доказателства, заверени копия на фактурите,
описани в исковата молба, а именно: Фактура №… год., Фактура
№… год., Фактура
№… год., Фактура
№…. год., Фактура
№…. и Фактура
№… год. Видно от същите е, че по тях продавач на посочените стоки,
респ. доставчик на услугите е търговското дружество-ищец, а купувач, съответно получател
- е ответното дружество. Фактурите са издадени на датите, посочени в исковата
молба и са за сумите, посочени в същата. Като начин на плащане е посочено - по сметка,
по банков път, а стоките, респ. услугите по фактурите са получени от дружеството-ответник.
От
приетото по делото и неоспорено от страните заключение на
съдебно-икономическата експертиза, се установява, че в счетоводството на ищеца
процесните фактури са осчетоводени, съгласно изискванията на Закона за
счетоводството и ЗДДС. Фактурите са включени в дневниците за продажби и
справките декларации по ЗДДС за съответните данъчни периоди. В таблица са
отразени извършените плащания по фактурите, както и размерът на неизплатените
задължения по тях от общо 36010,37 лева. Вещото лице е установил също така, че в
счетоводството на ответното дружество, към момента на извършване на проверката,
отчитат задължения към ищеца в общ размер на 35561,68 лева, като ответникът не
е представил данни за осчетоводяване на фактура №…. год. на стойност 448,69
лева, както и за извършено плащане по фактурата. С Писмо №19/07.04.2011 год.,
ответното дружество е потвърдило задълженията си към ищеца в размер общо на
36010,37 лева. Размерът на мораторните лихви, изчислен по начина, описан от
ищеца в исковата молба, а именно от деня, следващ датата на издаване на всяка
една от фактурите до датите, посочени от ищеца, съответно 20.09.2011 год. и
21.09.2011 год. и двете дати предхождащи датата на подаване на исковата молба в
съда – 29.09.2011 год., е от общо 4319,26 лева. В таблица, вещото лице подробно
е описало дължимите мораторни лихви по главници, периоди и размери за всяка
една от процесните фактури.
Цитираното
от вещото лице в заключението му потвърдително Писмо №19/07.04.2011 год. е
прието по делото и не е оспорено от страните, затова съдът го цени, като
доказателство. Подкрепя се и от Потвърдително писмо с изх.№41/15.09.2011 год.
Ответното
търговско дружество не противопостави възражения и доказателства за недължимост
на паричните задължения, респ. за извършване на плащания на дължимите парични
суми по процесните фактури.
Въз
основа на така приетата фактическа обстановка, съдът прави следните изводи:
Предявените искове с правно
основание чл.327 ал.1 от ТЗ,
във връзка с чл.318 ал.1 от ТЗ; по чл.286
от ТЗ, във връзка с чл.288 от ТЗ, във връзка с чл.266 от ЗЗД, във връзка с
чл.258 от ЗЗД и по чл.294 ал.1 от ТЗ, във
връзка с чл.86 от ЗЗД са процесуално допустими и основателни, по следните
съображения:
Съдът
приема за безспорно установено по делото, че между ищцовото дружество, от една
страна, като продавач, респ. изпълнител и ответното търговско дружество, от
друга страна, като купувач, респ. възложител са били сключени търговски сделки
– за доставка на бетонови смеси и за услуги с механизация и автотранспорт, за
които са били издадени процесните фактури. От заключението на вещото лице се
установи, че процесните фактури са били включени в дневниците за продажби и
справките декларации по ЗДДС от ищеца и осчетоводени от него в месеците, в които
са били издадени. Пет от процесните
фактури са били осчетоводени и от ответника. Не е била осчетоводена единствено
фактура №….. год. на стойност 448,69 лева /поради грешка или пропуск от страна
на ответника, както стана ясно от заявеното от вещото лице в съдебно
заседание/. С оглед на горното, съдът приема, че извършените търговски сделки
ангажират ответника, като страна по тях.
Безспорно
е, че ответното търговско дружество и до момента не е изплатило на ищеца дължимите
суми по процесните фактури в размер общо на 36010,37 лева. Установи се по
делото, че стоките, респ. услугите по фактурите са били получени от ответника и
същият е следвало да ги заплати на ищеца по банков път, по сметка, съгласно
посоченото в тях и съгласно разпоредбата на чл.327 ал.1 от ТЗ.
Вземанията по процесните фактури са
изискуеми и длъжникът следва да бъде осъден да заплати стойността им, респ.
остатъка от стойността им, в размер общо на 36010,37 лева, тъй като не е сторил
доброволно това до настоящия момент.
С оглед
гореизложеното, съдът приема, че исковете за главници са доказани и основателни
и следва да бъдат уважени изцяло, в претендираните с исковата молба размери и
общо за сумата от 36010,37 лева.
Върху
сумата от общо 36010,37 лева, ответникът следва да бъде осъден да заплати и
законната лихва, считано от датата на завеждането на исковата молба в съда - 29.09.2011
година до окончателното й изплащане.
Ответникът
е в забава по отношение на задълженията по процесните фактури от деня, следваща
датата на издаването им /няма доказана друга уговорка между страните/, поради
което ще следва да бъде осъден да заплати на ищеца, на основание чл.294 ал.1 от ТЗ, във връзка с чл.86 от ЗЗД, обезщетение за забавено плащане за периодите,
претендирани с исковата молба, а именно от деня, следващ датата на издаване на
всяка една от фактурите до датите, посочени от ищеца в исковата молба,
съответно 20.09.2011 год. и 21.09.2011 год. и двете предхождащи датата на
подаване на исковата молба в съда. Общият размер на обезщетенията, съгласно
заключението на вещото лице, възлиза на сумата от 4319,26 лева. Тъй като ищецът
не се е възползвал от правото си да иска изменение на иска, чрез увеличаването му,
то същият ще следва да се уважи в претендирания общ размер от 4315,45 лева.
Предвид
изхода на делото, ответникът дължи на ищеца и сторените по делото разноски за
държавна такса, адвокатско възнаграждение и вещо лице в размер общо на 3210 лева
и съгласно приложения списък на разноските по чл.80 от ГПК.
По изложените съображения, ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА „ТРЕС
Решението
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Пазарджишкия Окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: