РЕШЕНИЕ
№ 909
гр. София, 20.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-30 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Валерия Банкова
при участието на секретаря Диана Ст. Борисова
като разгледа докладваното от Валерия Банкова Гражданско дело №
20211100106186 по описа за 2021 година
Ищецът К. П. Л. твърди в исковата молба, че е претърпял подробно
индивидуализирани в обстоятелствената част на молбата неимуществени
вреди от ПТП, настъпило на 20.10.2019г. по вина на водача на л.а. „Мерцедес
Ц 220“, с рег. №*******, нарушил ЗДвП, като движейки се по път I -6, в
района на км.157, без изправна ел. инсталация на задните светлини на лекия
автомобил, от дясна пътна лента внезапно предприел маневра завой наляво,
при което предизвикал сблъсък с движещия се зад него мотоциклет,
управляван от ищеца.
Поддържа, че деликвентът е застрахован по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност” при ответника – ЗАД „Д.Б.Ж. И З.“ АД, поради
което предявява следните искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ: за
сумата 40 000 лв., съставляваща обезщетение за неимуществените вреди от
процесното ПТП, ведно със законната лихва за забава от 19.10.2019г. и за
сумата от 11 631,08 лв. -имуществени вреди, от които 312 лв. – разходи за
физиотерапия и 11 319,08лв. – необходимите разходи за ремонт на увредения
при ПТП мотоциклет, собственост на ищеца, извън вече заплатеното от
ответника извънсъдебно обезщетение в размер на 2 100 лв, ведно със
1
законната лихва за забава от датата на исковата молба.
В рамките на преклузивните срокове по ГПК, ответникът подава писмен
отговор, в който оспорва изцяло предявените искове като неоснователни.
Оспорва вината на застрахования при него водач, както и механизма на ПТП,
описан от ищеца. Оспорва претърпените от ищеца неимуществени вреди,
както и причинната им връзка с процесното ПТП. Релевира евентуално
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца, извършено
чрез нарушаване нормите на чл.23, ал.1 и чл.42, ал.1,т.1 и пр.второ от ЗДвП.
Счита претенцията за обезщетение за прекомерна и несъобразена със
закрепения в чл.52 от ЗЗД критерий за справедливост.
По отношение на иска за имуществени вреди – не оспорва, че е
изплатил извънсъдебно сумата от 2 100лв. Счита, че не дължи
застрахователно обезщетение за имуществени вреди, претърпени от ищеца,
над така определената от него и изплатена сума.
Прави искане за конституиране на трето лице-помагач, а именно -
водачът на л.а. Мерцедес, за който има данни да е напуснал
местопроизшествието преди идването на органите за контрол на движението,
както и че е управлявал технически неизправно МПС. Прави и искане за
спиране на производството по делото до приключване на образуваното във
връзка процесното ПТП наказателно производство, намиращо се на етап
досъдебно производство.
В допълнителна искова молба ищецът оспорва възраженията на
ответника, а в допълнителния отговор ответникът ги поддържа.
Третото лице - помагач на страната на ответника - Р.А., оспорва
исковете изцяло.
Съдът обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото
доказателства, след което приема за установено от фактическа страна
следното:
За установяване механизма на ПТП по делото са събрани писмени
доказателства, проведен е разпит на свидетел-очевидец, събрани са обяснения
по реда на чл.176 от ГПК на третото лице помагач Р.А. – водача на л.а.
Мерцедес и е изслушано заключението на САТЕ.
2
При разпита в съдебно заседание свидетелят С.Н. заявява, че знае за
пътния инцидент с К.Л., тъй като двамата били заедно – пътували с
мотоциклети към Копривщица. Около разклона за с. Осоица пред тях се
движел черен мерцедес, зад него на около 15-20 метра се движел ищецът, а
зад него – свидетелят на приблизително същата дистанция. Времето било
слънчево и ясно, видимостта отлична. Управлявали мотоциклетите си със
скорост от около 40-50 км/ч. На самия разклон, където е отбивката за селото,
платното за движение в посоката, в която се движели посочените три ППС, се
разделяло на две лента – лявата, предназначена за завиване на ляво, към с.
Осоица, и дясна – за движение направо. Свидетелят видял как черния
мерцедес, който се движел в дясната лента, внезапно и без никаква
сигнализация рязко намалил скоростта и предприел завой наляво, без да се е
престроил в предназначената за завиване наляво пътна лента. Кирил, който
към този момент също се движел в дясната пътна лента, зад автомобила, се
опитал да го избегне, като намалил скоростта и се насочил вдясно с цел да го
заобиколи, но не успял и се ударил в дясната част на задната му броня, след
което паднал. Лекият автомобил завил, излязъл от кръстовището и спрял.
Водачът излязъл, погледнал, казал нещо, качил се на автомобила си и
потеглил. Свидетелят и други мотористи, които били с него, се спуснали да
вдигнат ищеца, който бил в лошо състояние. Моторът бил „на парчета“.
Отместили го на банкета и свидетелят се обадил на 112. Заявява, че ударът е
настъпил в дясната пътна лента, което е за движение направо. Лентата,
предвидена за завиване наляво била свободна. Подчертава, че лекият
автомобил не е излъчвал никаква сигнализация, а впоследствие се оказало, че
не му работят нито стоповете, нито мигача.
Третото лице – помагач на ответника заявява, че се е престорил в
лентата за ляв завой още в самото й начало. Наблюдавал насрещното
движение, тъй като било натоварено и като преценил, че на това място няма
кой да го изпреварва, не погледнал в страничните огледала непосредствено
преди извършването на маневрата. Подал сигнал с мигача преди
извършването на маневрата, но след инцидента при него дошло едно момче и
му казало, че задния му мигач не работи. Третото лице потвърждава, че и сам
е констатирал, че са функционирали правилно страничния и предния леви
мигачи, но задният не е работел. Момчето започнало да му се заканва, а той
наскоро бил прекарал инсулт и се притеснил, затова си тръгнал. Даже не
3
разбрал какво точно се е случило, разбрал впоследствие. Малко след това
спрял до една ферма, ударил мигача отвътре и той „тръгнал“.
От заключението на САТЕ, изготвено от вещото лице инж. А., се
установява, че в образуваното по случая досъдебно производство не е бил
изготвен огледен протокол, нито снимки, а към протокола за ПТП е начертана
ръчно само една безразмерна скица. Поради тази причина, вещото лице е
разработило три варианта за механизма на ПТП – първият, съобразен само с
посоченото в констативния протокол и приложената скица, вторият,
съобразен с показанията на свидетеля С.Н. и третият – с обясненията на
третото лице – помагач.
Разликата между първи и втори вариант се изразява в това, че при втория
вариант вещото лице е приело, съгласно показанията на свидетеля, че не са
функционирали задните ляв мигач, лява и дясна стоп-светлина – тоест, че
гледан отзад лекият автомобил не е излъчвал никаква светлинна сигнализация
– нито, че намалява скоростта си, нито, че водачът има намерение да завива
наляво. В този случай, вещото лице е посочило, че ударът за мотоциклетиста
е бил непредотвратим чрез спиране, защото безопасната дистанция от 18-20
метра в този случай се увеличава до 27-29 метра, защото се променят
условията за възникване на опасността за мотоциклетиста. И в двата варианта
обаче, ударът е бил предотвратим чрез заобикаляне отдясно, ако
мотоциклетът се е движел в най-дясната част на платното. Така, от
техническа гледна точка, причина за настъпването на ПТП в първи и втори
вариант е техническата неизправност на л.а. Мерцедес и действията на водача
му, който въпреки наличието на средна лента, предназначена за ляв завой, не
се е престроил в нея своевременно, съобразно наличната пътна маркировка. В
причинна връзка с настъпването на удара е и движението на мотоциклета,
който не се е движел в най-дясната част на пътната лента, защото тогава
водачът му би имал възможността да заобиколи автомобила отдясно.
Съдът намира, че следва да се кредитира заключението на САТЕ за
механизма на ПТП в посочения втори вариант. Доказателствата се подкрепят
взаимно по въпроса, че задният ляв пътепоказател на лекия автомобил не е
функционирал – не е подавал светлинен сигнал, че автомобилът е предприел
маневра завой наляво внезапно и то от дясната лента, при наличие на
свободна средна лента, предвидена за целта. Обясненията на третото лице-
4
помагач в обратния смисъл не следва да се кредитират, доколкото
противоречат на останалите събрани доказателства, а и обясненията на
страната, дадени по реда на чл.176 от ГПК, когато установяват изгодни за нея
обстоятелства, нямат доказателствена сила за тези обстоятелства, а
представляват само твърдения на страната за факти, които я ползват. Следва
да се кредитират обясненията относно факта, че преди извършването на
маневрата третото лице-помагач е наблюдавал нарещното движение и не е
проверил в страничните огледала дали маневрата е подсигурена и няма да
представлява препятствие за други участници в движението. Фактът, че
лекият автомобил е предприел маневрата по рязко намаляване на скоростта и
завиване наляво внезапно и без никаква сигнализация, се установява от
показанията на разпитания по делото свидетел-очевидец, които съдът
кредитира изцяло. Обстоятелството, че нефункциониращите задни стоп-
светлини не са отбелязани в констативния протокол за ПТП не може да
послужи за основание да не се кредитират свидетелските показания в тази им
част, т.к. константна и непротиворечива е съдебната практика по въпроса, че
констативният протокол за ПТП не се ползва с обвързваща материална
доказателствена сила досежно механизма на ПТП, освен в редките случаи, в
които ПТП се е осъществило пред длъжностното лице – съставител на
протокола, какъвто процесният случай не е.
Като кредитира заключението на САТЕ в посочения втори вариант,
което е подкрепено и от свидетелските показания, съдът приема следния
механизъм на ПТП:
На 20.10.2019г. в 10:15 ч. на първокласен път I-6, км 152+400, в посока
от София към Пирдоп, непосредствено преди кръстовището с пътя за с.
Осоица, в дясната пътна лента, която е за движение само направо се е движел
л.а. „Мерцедес Ц220“ с рег. №*******, управляван от Р. О.А.. След него отзад
в лявата част на пътната лента се е движел мотоциклет Ямаха с рег.
№*******, управляван от ищеца. Внезапно, без правилно функциониращи
заден ляв пътепоказател и задни стоп-светлини /без работеща светлинна
сигнализация/, водачът на лекия автомобил е предприел маневра по
намаляване на скоростта и завиване наляво към с. Осоица, от дясната пътна
лента, без да се престрои в предвидената за това средна лента и без да
провери в страничните огледала дали маневрата е подсигурена и няма да
представлява препятствие за други участници в движението. Мотоциклетът се
5
е движел на дистанция от около 15-20м. зад лекия автомобил, като поради
липсата на светлинна сигнализация от задната част на автомобила, ищецът не
успял да възприеме своевременно възникналата опасност, опитал да избегне
удара, заобикаляйки автомобила отдясно, но не успял и настъпил контакт
между мотоциклета и задната дясна част на л.а. Мерцедес, при което
мотоциклетът паднал на пътното платно. Ударът е бил непредотвратим за
вoдача на мотоциклета чрез аварийно спиране, но би могъл да бъде избегнат
чрез заобикаляне отдясно на автомобила, ако мотоциклетът се е движел в
дясната част на пътната лента, вместо в лявата й част.
От процесното ПТП мотоциклетът, управляван от ищеца е получил
материални щети, подробно описани от вещото лице в заключението на
САТЕ. Съобразявайки средните пазарни цени на материалите, необходими за
отстраняване на повредите, към датата на настъпване на застрахователното
събитие, вещото лице сочи, че цената на ремонта на мотоциклета с нови части
и с включен ДДС възлиза на 13 419,08 лв. Пазарната стойност на мотоциклета
към същия момент е 7 780 лв., поради което вещото лице е определило
щетата като тотална. Същевременно, посочено е, че са запазени части, годни
за продажба на вторичния пазар, на стойност 20% от пазарната цена на
мотоциклета.
От процесното ПТП ищецът е получил следните травматични
увреждания: травматичен деколман (тоест размачкване и отлепване на кожата
от подлежащите мускули) в областта на дясната тазобедрена става; контузия
на гърдите с фрактури на 2-ро и 3-то ребра вдясно по задната лопатъчна
линия; контузия на палеца на лявата ръка.
Спешна медицинска помощ и лечение пострадалият е получил в
УМБАЛ „ Св.Анна“ София. По спешност са били извършени хематологични,
рентгенови, ехографски изследвания и консултации с гръден хирург, ортопед-
травматолог, интернист и анестезиолог. Първоначално пострадалият е бил
поставен на постелен режим, върху травмата на дясното бедро бил поставен
леден компрес, включена инфузионна, антикоагулентна и обезболяваща
терапия. На 23.10.2019г. е била извършена мекотъканна операция: „ексцизия
(изрязване и отстраняване) на мъртвите тъкани от травматичния деколман,
капитонаж (зашиване на кожата към мускулите) и поставен лаваж, свързан с
аспирационна система. “. На 24.10.2019г. ищецът е бил изписан за
6
амбулаторно лечение без сетивни и циркулационни нарушения на увредения
крайник и с назначени контролни прегледи и предписани антикоагуланти
(Клексан) и аналгетици. По време на амбулаторното лечение ищецецът е
провел възстановителни мероприятия за възстановяване обема и силата на
движенията на дясната тазобедрена става. Възстановителните процедури са
продължили 1 месец. Общо лечебният и оздравителен период е продължил 3
месеца. През посочения период ищецът е търпял болки и страдания, като най-
интензивни те са били през първите 3-4 седмици непосредствено след
злополуката и извършената ортопедична операция, както и за около 2
седмици след проведената рехабилитация. Извън тези периоди, болките при
ищеца са били само периодично явяващи се при преумора на увредения десен
крак - най вече при рязка промяна на времето (при студено и влажно време),
което е налагало ищецът да ползва седативни и обезболяващи средства.
От извършената операция ищецът има значителен белег в областта на
дясна тазобедрена става – около 11 см. на дължина, траен по вид и пожизнен.
Обемът и силата на движение на ставата са възстановени, зараснали за
фрактурите на ребрата. Ищецът е напълно възстановен и не се очакват
някакви негативни последици или усложнения от процесните увреждания.
От приета по делото фактура № 313 от 28.11.2019г. издадена от „ Х.“
ООД и приложения към нея фискален бон се установява извършено
заплащане на проведени възстановителени процедури на обща стойност 312
лв. Съобразно вида на уврежданията, процедурите обхващат физиолечение в
зоната на травматичния деколман и раздвижване на дясната тазобедрена
става. Възстановителните процедури съвпадат е периода, когато ищецът е
провеждал лечението си от получените увреждания от процесното ПТП. Тези
процедури са били необходими за възстановяването на процесиите
увреждания.
Горното се установява от заключението на съдебномедицинската
експертиза на вещото лице д-р Б.Б. и приетите и неоспорени медицински
документи, подробно обсъдени от вещото лице, поради което съдът не ги
обсъжда отделно. Анализирайки механизма на травмата и морфологията на
травматичните увреждания, вещото лице е достигнало до извода, че травмите
на ищеца са получени в пряка причинно-следствена връзка с процесното
ПТП. Заключението е пълно, компетентно и неоспорено от страните, поради
7
което съдът го кредитира изцяло.
За установяване на конкретните неимуществени вреди, претърпени от
ищеца, по делото е проведен разпит на свидетелката М. Л.а, съпруга на
ищеца. Същата заявява, че за инцидента научила по телефона, когато ищецът
лично й се обадил и й казал, че е претърпял ПТП. Видяла го в болницата,
където го докарали с линейка. Имал огромен хематом в областта на
тазобедрената става. Оперирали го след няколко дни. През цялото време
свидетелката била с ищеца, за да го обслужва. Той бил на постелен режим,
тъй като съсирената кръв от хематома не трябвало да се разнася поради
опасност от инфекция. Имал болки в рамото и гръдния кош. Оказало се, че
има и счупени ребра, освен натъртването. След операцията имал пришита
дренажна помпа в кожата, за неопределено време, за да се овладее отока.
През няколко дни ходели в болницата, за да се почиства тази помпа и да се
наблюдава състоянието му. След около 2 седмици я махнали. Около три
месеца бил вкъщи, в отпуск по болест. С него винаги имало човек –
свидетелката или синът им, който да му помага. Около две седмици по-късно
започнали процедури по раздвижване, като се налагало да го превозват до
съответното място в полулегнало положение с автомобил. Налагало се да
ползва болкоуспокоителни медикаменти. По-късно провел и рехабилитация.
Към настоящия момент все още има болки в ставата при промяна на времето
и не може да ходи на фитнес, което е проблем за него, т.к. е бивш спортист.
Въпреки възможната заинтересованост на свидетелката от изхода на
делото, като извърши преценката по чл.172 от ГПК, съдът кредитира
показанията й като последователни, непосредствени, логични и
неопровергани от останалите събрани по делото доказателства.
Между страните не е спорно наличието на валидно застрахователно
правоотношение между ответника и собственика, респ. водача на процесното
МПС, към момента на деликта, както и обстоятелството, че ответникът е
определил и изплатил обезщетение в размер на 2 100 лв. по заявената от него
извънсъдебно застрахователна претенция за имуществени вреди.
При тази фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 432, ал. 1 от КЗ.
8
По неимуществените вреди:
Предявеният иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди е частично основателен.
Увреденият от деликт, причинен от застрахован по застраховка
„Гражданска отговорност”, има право да иска обезщетение за претърпените
вреди пряко от застрахователя /чл. 432, ал. 1 от КЗ/. За да възникне
субективното право по чл. 432, ал. 1 от КЗ е необходимо наличието на
валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска
отговорност” между деликвента и застрахователя и на деликт с всичките
кумулативно дадени елементи от неговия фактически състав: деяние
/действие или бездействие/, вреда, противоправност на деянието, причинна
връзка между деянието и вредата и вина на причинителя. При процесното
ПТП, осъществено по вина на застрахования при ответника водач, са налице
всички посочени по - горе елементи от фактическия състав на непозволеното
увреждане. С действията си водачът на л.а. Мерцедес е нарушил чл.24, ал.1 и
2, чл.25, ал.1, чл.26 и чл.36, ал.1 от ЗДвП, в резултат на което се е
осъществило процесното ПТП, довело настъпването на претърпените
неимуществени вреди от процесния деликт - изпитаните болки и страдания
от ищеца от получените травматични увреждания, посочени по – горе при
излагане на фактическата страна по казуса. Налице е и валидно
застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност” между деликвента и ответника към момента на непозволеното
увреждане, поради което застрахователят - ответник дължи на основание чл.
чл. 432, ал. 1 от КЗ вр. с чл. 45 от ЗЗД репариране на действително
причинените вреди, които са пряка и непосредствена последица от ПТП.
Размерът на обезщетението за неимуществените вреди, определен от
съда в съответствие с правилото на чл. 52 от ЗЗД и Постановление № 4 от
23.12.1968г. на Пленума на ВС, при съобразяване с: вида и броя на
причинените телесни увреждания – травматичен деколман, наложил
оперативно лечение, контузия на гръдния кош с две счупени ребра, контузия
на палеца на лява ръка; силата, продължителността и интензивността на
болките и страданията, както са описани по-горе при установяване на спора
от фактическа страна; неудобството от наложения постелен режим,
9
съпроводен с нужда от чужда помощ в битовото обслужване, както и от
поставения лаваж с аспирационна система за период от 2 седмици; общата
продължителност на лечебния и възстановителен период от 3 месеца, през
първите 3-4 седмици от които, както и по време на рехабилитацията, ищецът е
търпял интензивни болки; възрастта му – 43 г. към датата на ПТП;
настъпилото възстановяване от получените травми към настоящия момент, но
и продължаващите болки при рязка промяна на времето; пожизненият
оперативен белег с дължина 11 см., както и социално-икономическите
условия към момента на настъпване на ПТП и към настоящия момент,
възлиза на 20 000 лева. Според съда тази сума е достатъчна да компенсира
търпeните болки и страдания от вредите, причинени от процесното ПТП.
По претенцията за лихва:
Чл.429, ал.3, изр.2 изрично лимитира включените в застрахователното
обезщетение лихви за забава като ги ограничава до тези, които текат от
момента на по-ранната от следните дати: датата на уведомяване на
застрахователя за настъпване на застрахователното събитие от застрахования
на осн. чл.430, ал.1, т.2 КЗ или от датата на уведомяване на застрахователя за
настъпване на застрахователното събитие от увреденото лице, или от датата
на предявяване на претенцията на увредения пред застрахователя за
заплащане на застрахователно обезщетение. На осн.чл.493, ал.1, т.5 КЗ
застрахователят следва да покрие спрямо увреденото лице отговорността на
деликвента за дължимата лихва за забава от датата на предявяване на
претенцията от увреденото лице, а след изтичане на срока по чл.496, ал.1 КЗ и
при липса на произнасяне и плащане на обезщетение от застрахователя,
дължи законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди за
собствената си забава. При така изложеното, съдът намира претенцията за
заплащане от застрахователя на обезщетение за забава за периода от датата на
предявяване на извънсъдебната претенция пред застрахователя - 29.10.2019г.,
за основателна.
По имуществените вреди:
Изцяло доказана е претенцията на ищеца касателно сумата от 312 лв. –
разходи за възстановителни процедури, доколкото от заключението на СМЕ
се установява с категоричност, че процедурите са били необходими за
оздравителния процес.
Претенцията за обезщетяване на имуществените вреди, претърпени от
ищеца и представляващи стойността на щетите, нанесени на собствения му
мотоциклет „Ямаха“ при процесното ПТП, е частично основателна.
Не е спорно по делото, а и се установява от приетите писмени
10
доказателства- свидетелство за регистрация, че ищецът е собственик на
процесния мотоциклет. От заключението на САТЕ, неоспорено от страните,
се установява, че в случая е настъпила тотална щета по смисъла на чл. 390, ал.
2 от КЗ - увреждане, при което разходите за ремонта надхвърлят 70 % от
действителната стойност на имуществото. Съгласно чл. 386, ал. 2 КЗ
застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е
равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на
събитието. Размерът на вредата при тотална щета е стойността на погиналата
вещ към момента на погиването след приспадане на запазените части /в
противен случай би се стигнало до неоснователно обогатяване/. От
заключението на САТЕ се установява, че действителната стойност на
мотоциклета към датата на ПТП е в размер на 7 780 лв. От тази сума следва да
бъде приспадната стойността на запазените части – 20 % от стойността на
мотоциклета, което е сума в размер на 1 556лева. Следователно размерът на
обезщетението възлиза на сумата от 6 224лв., както е посочило и вещото лице
в изготвеното от него заключение. От тази сума следва да се приспаднат
доброволно платените от застрахователя 2 100лв. по извънсъдебно заявената
от ищеца претенция, като общият размер на дължимото обезщетение в този
случай се равнява на 4 124 лв.
Така, ведно със сумата от 312 лв. – разходи за рехабилитация, общият
размер, до който предявеният иска за имуществени вреди е основателен, е
сумата от 4 436 лв.
По възражението за съпричиняване:
Своевременно инвокираното от ответника възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца съдът намира за
основателно. При установения по делото механизъм на ПТП, следва да се
приеме, че от гледна точка на водача на мотоциклета ударът би бил
предотвратим чрез заобикаляне отдясно, ако водачът се е движел възможно
най - вдясно по платното за движение, в съответствие с изискванията на
закона. Като не е направил това и се е движел в лявата част на пътната лента,
ищецът сам се е поставил в положение да не успее да избегне контакта с
внезапно намалилия скоростта си и предприел завиване наляво лек
автомобил, с което е съпричинил вредоносния резултат. Размерът на
съпричиняването съдът определя на 20%. С толкова следва да се намалят
определените обезщетения за имуществени и неимуществени вреди.
Следователно, искът за обезщетяване на неимуществените вреди се явява
основателен за сумата от 16 000 лв., като за горницата над този размер е
неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Искът за обезщетяване на
11
претърпените от ищеца имуществени вреди е основателен за сумата от
3 548,80 лв., а за горницата също следва да се отхвърли.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноските по делото, съразмерно
с уважената част от исковете, представените по делото доказателства и
списъка по чл.80 от ГПК, а именно сума в размер на 1 257,58 лв. – разноски
за платени държавна такса, адвокаско възнаграждение и депозити за
експетизи.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати
на ответника направените от него разноски, съобразно представения списък и
съобразно отхвърлената част от иска, а именно сума в размер на 233,02 лв.
На основание изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЗАД Д.Б..Ж. и З.“ АД, ЕИК *******, седалище и адрес на
управление: гр. София, ж.к. „********“, бул. „******* да заплати на К. П. Л.,
ЕГН ********** с адрес гр. София, бул. „********следните суми: 16 000
лева, представляваща застрахователно обезщетение за претърпени
неимуществени вреди – болки и страдания, в резултат на причинени телесни
увреждания при ПТП, настъпило на 20.10.2019 г., ведно със законната лихва
върху сумата от 29.10.2019г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата над уважения размер от 16 000 лв. до пълния му предявен
размер от 40 000 лева; сумата от 3 548,80 лв. - застрахователно обезщетение
за претърпени имуществени вреди, представляващи материални щети от
същото ПТП, нанесени на собствения на ищеца мотоциклет „Ямаха“ с рег.
№****** *, както и разходи за възстановителни процедури, ведно със
законната лихва върху посочената сума от 14.05.2021г. до окончателното
плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения размер от
3 548,80 лв. до пълния му предявен размер от 11 631,08 лева ; сумата от
1 257,58 лв разноски по делото.
ОСЪЖДА К. П. Л., ЕГН ********** с адрес гр. София, бул. „***
****** да заплати на „ЗАД Д.Б..Ж. и З.“ АД, ЕИК *******, седалище и адрес
на управление: гр. София, ж.к. „******“, бул. „******* сумата от 233,02 лв.,
представляваща направени по делото разноски, съразмерно с отхвърлената
част от иска.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице – помагач на
страната на ответника - Р. О.А., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к.
„*******
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
12
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
13