№ 12902
гр. София, 30.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Г.СТ.Т.
при участието на секретаря Р.Д.Г.
като разгледа докладваното от Г.СТ.Т. Гражданско дело № 20231110123133
по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по подадена от „С“ АД срещу
Н. И. Ю., с която са предявени обективно кумулативно съединени
установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД, вр. с 198о, ал. 1 от Закона за водите с искане да се постанови
решение, с което да се признае за установено между страните, че ответникът
дължи на ищцовото дружество сумите както следва: 1160,45 лв. главница,
представляваща стойност на потребена вода за периода от 01.02.2012 г. до
25.02.2021 г., ведно със законната лихва от 11.10.2022 г. до изплащане на
вземането, за коята сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от
03.11.2022 г. по ч.гр.д. 55166/2022 г.
В исковата молба ищецът излага твърдения за наличие на облигационно
отношение, възникнало с ответника, въз основа на неформален договор за
предоставяне на ВиК услуги при публично известни общи условия.
Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на
ВиК услуги (доставка на питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадни
води) в посочения обект, като купувачът не е заплатил дължимата цена.
Искането към съда е да уважи предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба
чрез назначения от съда особен представител. Оспорва наличието на
облигационни отношения и развива подробни съображения в тази насока.
Излага, че процесните суми са формирани по показания от несертифицирано
СТИ, както и че на са изчислени на база реално потребление. Релевира
възражение за изтекла погасителна давност. Моли съда да отхвърли
предявения иск.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните,
съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира следното от фактическа
страна:
1
Предявени са по реда на чл. 422, вр. чл. 415 ГПК положителни
установителни искове с правна квалификация вр. чл.79, ал.1, предл.1 ЗЗД, вр.
чл.198о ЗВ.
Със заявление от 11.10.2022 г. „С“ АД е сезирало СРС с искане за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу Н. И. Ю. за сумите,
както следва: 1 160,45 BGN (хиляда сто и шестдесет лева и 45 стотинки),
представляваща стойност на потребена вода от длъжника за имота му на
адрес гр. София, ЖК ИЛ., Б.**, вх. Б, ет.1, ап.4, за период 01.02.2012 г. до
25.02.2021 г., ведно със законна лихва за периода от 11.10.2022 г. до
изплащане на вземането; и срещу И. И. Ю. за сумите, както следва: 1 160,45
BGN (хиляда сто и шестдесет лева и 45 стотинки), представляваща стойност
на потребена вода от длъжника за имота му на адрес гр. София, ЖК ИЛ., Б.**,
вх. Б, ет.1, ап.4, за период 01.02.2012 г. до 25.02.2021 г., ведно със законна
лихва за периода от 11.10.2022 г. до изплащане на вземането.
С разпореждане от 03.11.2022 г. съдът е издал исканата заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК, като е присъдил на заявителя и разноски в размер
на сумите от по 23,21 лв. държавна таса и 25 лв. юрисконсултско
възнаграждение срещу всеки от двамата длъжници.
Препис от заповедта е връчен на длъжника на Н. Ю. по рада на чл. 47,
ал. 5 ГПК.
С разпореждане от 12.04.2023 г. на заявителя са дадени указания за
предявяване на иск, като такъв е предявен в законоустановения едномесечен
срок.
Към исковата молба е представена справка от 15.06.2022 г. чрез
отдалечен достъп за вписвания, отбелязвания и заличавания по персонална
партида на лицето И. И. Ю., което не е страна в настоящото производство.
С молба от 27.03.2024 г. е представена справка от 25.03.2024 г. чрез
отдалечен достъп за вписвания, отбелязвания и заличавания по персонална
партида на лицето Н. И. Ю.
От заключението на комплексната съдебно-техническата и счетоводна
експертиза, изготвена от вещите лица В. и Н., което съдът възприема като
компетентно дадено. Констатира се, че стойността на предоставените ВиК
услуги за исковия период възлиза на сумата от 2320,19 лв., която е била
изчислена на база за един живущ и в съответствие с утвърдените от КЕВР
цени. Размерът на задълженията за главница, станали изискуеми след
11.10.2019 г. е 554,12 лева и обхваща период за доставка на ВиК услуги от
24.08.2019 г. до 02.02.2021 г. От заключението се установява, че не са
извършвани плащания за погасяване на задълженията.
От ищеца са представени дебитно известие дубликат № */24.03.2021 г.,
фактура дубликат № */24.03.2021 г., фактура дубликат № */24.03.2021 г.
Видно от заключението по експертизата с посочените фактури са
префактурирани съществували преди това вземания на ищеца.
При така установеното съдът намира от правна страна следното:
В предмета на делото са включени установителни искове, предявени от
кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК.
2
Целта на ищеца е да се установи със сила на пресъдено нещо спрямо
другата страна съществуването на вземането, предмет на издадената заповед
за изпълнение по чл.410 ГПК.
Съгласно чл. 193 от Закона за водите, обществените отношения,
свързани с услугите за водоснабдяване и канализация, се уреждат със Закона
за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, при
спазване изискванията на този закон. Според чл. 1, ал. 2 ЗРВКУ, ВиК услуги
са тези по пречистване и доставка на вода за питейно-битови, промишлени и
други нужди, отвеждане и пречистване на отпадъчните и дъждовни води от
имотите на потребителите в урбанизираните територии, както и дейностите
по изграждането, поддържането и експлоатацията на водоснабдителните и
канализационните системи, вкл. на пречиствателните станции идругите
съоръжения. По силата на §1, т.2 от ДР на ЗРВКУ „потребители“ по смисъла
на закона са юридически или физически лица - собственици или ползватели
на съответните имоти, за които се предоставят ВиК услуги, и юридически или
физически лица - собственици или ползватели на имоти в етажната
собственост. Съгласно чл.3, ал.1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията
и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи, потребители на услугите
ВиК са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж
или право на ползване на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се
отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води, на жилища и нежилищни имоти в
сгради - етажна собственост и на водоснабдяваните обекти, разположени на
територията на един поземлен имот и присъединени към едно водопроводно
отклонение.
В случая за установяване качеството на ответника на потребител на
ВиК услуги за исковия период от страна на ищеца е представен обективиран
на хартиен носител електронен документ – разпечатка на справка от
25.03.2024 г. чрез отдалечен достъп за вписвания, отбелязвания и
заличавания по персонална партида на Н. И. Ю.. В тази справка не се
съдържат данни относно придобиване на имот, идентичен с процесния.
Установява се, че в системата е отразено прехвърляне на описания в исковата
молба имот, извършено на 03.02.2021 г., чрез договор за покупко-продажба,
по който И. И. Ю. и Н. Иска Ю. са продавачи /без посочени квоти/, а М.Д.Д. е
Купувач.
Не може да се приеме, че в представената справка се съдържат данни,
от които да се установява качеството на ответника на собственик/ползвател на
имота през процесния период, което от своя страна да обуслови извод, че
последният има качеството потребител на ВиК услуги, изрично оспорено от
страна на ответника. От справката не се установява по никакъв начин кога
собствеността върху описания в исковата молба имот е придобита от
ответника, поради което не може да се приеме, че ищецът е изпълнил
доказателствената си тежест да установи в условията на пълно и главно
доказване качеството на ответника на потребител на ВиК услуги за исковия
период.
С оглед изложеното ответникът не е надлежно пасивно
материалноправно легитимиран да отговаря по предявения срещу него иск.
Следва да се отбележи също, че ищецът не е доказал размера на дълга
3
за процесния период.
В проведеното производство ищецът носи тежестта да докаже
правопораждащите спорното право факти - основанието, от което правото е
възникнало и неговия размер.
Съдът намира, че предявената искова претенция остава недоказана, тъй
като не се установява по несъмнен начин, че дружеството-ищец действително
е доставило за процесния период твърдените количества питейна вода за
обект собственост на ищеца.
От събраните по делото доказателства не може да се направи извод за
реално доставено количество, респ. за наличието на основание за начисление
на суми на "база".
Изводите в приетата по делото експертиза посочват, че за процесния
период отчитането на потребената питейна вода е на база един брой
потребител в имота. В констативно-съобразителната част на експертизата е
отразено, че за изготвяне на същата и за отговор на поставените задачи и
конкретно за оценка и анализ на потреблението, експертите са използвали
справка от ищеца.
Съгласно разпоредбата на чл. 34а, ал. 1 от Наредбата, периодичните
проверки на индивидуалните водомери, като средства за измерване и
разпределение на изразходваното количество вода в сгради-етажна
собственост се извършват на 10 години, а съгласно ал. 5, когато
длъжностното лице на оператора установи потребители с непроверени
индивидуални водомери, срокът на извършване на проверката е 3 месеца и в
случай, че след изтичане на срока не е извършена периодична проверка,
количеството изразходвана вода от потребителя се начислява по реда на чл.
39, ал. 6, вр. ал. 5.
Съдът намира, че от страна на ищеца не са ангажирани доказателства,
от които да се установи правилното и законосъобразното извършване на
процедурата по служебно начисляване на разход за питейна вода. Не е
установено, при условията на пълно и главно доказване, а и липсват и такива
твърдения, водомерът, монтиран в имота на ответника и измерващ
потребената там вода да не е преминал в срок през необходимата
първоначална или последваща метрологична проверка, което да бъде
основание за начисляването на количествата потребявани в имота ВиК услуги
"на база" броя на потребителите/живущите в съответния имот. Не са
представени и доказателства за неосигурен достъп за извършване на отчет,
което да обоснове прилагането на изчисление на база живущи в имота
потребители. При отсъствие на потребителя или негов представител, същият
е длъжен да уточни с оператора извършване на отчитането в удобно за двете
страни време. При неизпълнение на това задължение, следва да се приеме, че
налице отказ за осигуряване на достъп. Отказът обаче следва да бъде
удостоверен по надлежния ред и процедура - да е съставен протокол от
длъжностно лице с удостоверяване на отказа на потребителя да осигури
достъп, който протокол трябва да бъде подписан от длъжностното лице и
поне от един свидетел, на когото са посочени трите имена, единен
граждански номер и адрес. Във връзка с това не са представени никакви
доказателства, които да удостоверяват правилното и законосъобразно
4
извършване на отчет.
По делото не се установи ищцовото дружество да е изпълнило и
процедурата, регламентирана в разпоредбата на чл. 32, ал. 5 от Наредба № 4
от 14.09.2004 г., изискваща при разлика в отчетеното количество вода от
общия водомер и в сбора на отчетите по индивидуалните водомери по-голяма
от 20 на сто, в 7-дневен срок операторът да уведоми упълномощения
представител на етажната собственост, с оглед възможността за установяване
на причините за тази разлика и за тяхното отстраняване, с оглед уточняване
на лицето, за което съществува задължение да заплати така изразходеното
количество.
Всичко изложено дотук обосновава извода, че по делото, от страна на
ищеца, не е установено, при условията на пълно и главно доказване,
съобразно правилата на доказателствената тежест в гражданския процес,
наличието на реално потребление от абоната на процесните водоснабдителни
и канализационни услуги, съответно наличието на основание за "служебно"
начисляване, което е допълнително основание за отхвърляне на предявения
иск.
С оглед достигнатия извод за неоснователност на исковата претенция,
съдът не следва да обсъжда по същество възражението на ответника за
недължимост на процесното вземане поради погасяването му давност,
разглеждането на което е обусловено от наличието на вземане в полза на
ищеца, каквото в случая не се установи.
По изложените съображения предявеният от ищеца иск за главницата
следва да се отхвърли като неоснователен.
По разноските:
С оглед изхода на спора ищецът няма право на разноски по делото.
Ответникът е представляван от особен представител.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения по реда на чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК от „С“
АД, ЕИК ******, срещу Н. И. Ю. с ЕГН: **********, иск с правно основание,
вр. чл.79, ал.1, предл.1 ЗЗД, вр. чл.198 ЗВ за признаване на установено, че Н.
И. Ю. дължи на „С“ АД сумата от 1 160,45 лева (хиляда сто и шестдесет лева
и 45 стотинки), представляваща стойност на потребена вода от длъжника за
имота му на адрес гр. София, ЖК ИЛ., Б.**, вх. Б, ет.1, ап.4, за период
01.02.2012 г. до 25.02.2021 г., ведно със законна лихва за периода от
11.10.2022 г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК от 03.11.2022 г. по ч.гр.д. № 55166/2022 г. на СРС,
ГО, 178 състав – като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването на преписи на страните.
5
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6