№ 87
гр. Сливница, 15.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, I-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Николай Св. Василев
при участието на секретаря Жанета Ив. Божилова
като разгледа докладваното от Николай Св. Василев Административно
наказателно дело № 20211890200025 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите ЗАНН.
Образувано е по жалба от В. Й. К., с която на основание чл. 59, ал. 1 и
ал. 2 ЗАНН се обжалва наказателно постановление № 42-0002022/14.10.2020
г., издадено от Ч.А.К. – директор РД „АА“, София с което на жалбоподателя е
наложено административно наказание глоба в размер на 1500 лева за
нарушение на чл. 43, ал. 1, т. 1, б. „а“, предл. 1 от Наредба № Н-32 от
16.12.2011 г. на МТИТС.
В проведеното публично съдебно заседание жалбоподателят, редовно
призован, не се явява и не изпраща представител.
Въззиваемата страна- Изпълнителна агенция „Автомобилна
администрация“, редовно призована, не изпраща представител в проведеното
публично съдебно заседание.
Съдът, като обсъди доводите на жалбоподателя и събраните по
делото доказателства, намери за установено следното:
Жалбоподателят извършвал периодични прегледи за техническата
изправност на пътни превозни средства в пункт „А.Т.Е.“ ООД, притежаващ
разрешение № 1581, издадено на 02.02.2017 г., валидно до 02.02.2021 г.
На 19.12.2019 г., в 15:36 часа жалбоподателят В.К., в качеството си на
председател на комисия извършил периодичен преглед за техническата
изправност на лек автомобил марка „Смарт“, модел „Форту купе МХД 451“, с
рег. № **, с идент. № /VIN, рама/ ****, от кат. М1, собственост на „И.“
ЕООД. След извършването на прегледа жалбоподателят издал удостоверение
за техническа изправност на ППС със заключение „допуска се ППС да се
1
движи по пътищата, отворени за обществено ползване“ и издал холограмен
знак № 30000276. В протокола бил посочен идент. № на автомобила ***.
След постъпил сигнал свидетелят ИВ. В. П. извършил преглед на
видеозапис и снимков материал от 19.12.2019 г. и след като преценил, че е
извършено административно нарушение издал АУАН серия А-2012 № 279402
от 30.09.2020 г., в който описал горните обстоятелства и посочил, че
жалбоподателят нарушил разпоредбите на чл. 43, ал. 1, т. 1, б. „а“, предл. 1 от
Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. на МТИТС /ред. бр. 38 от 8.05.2018 г., в сила
от 20.05.2018 г./. На жалбоподателя бил връчен препис от АУАН срещу
подпис, като в същия жалбоподателят направил възражения.
Въз основа на съставения акт за установяване на административно
нарушение директорът на РД „Автомобилна администрация” е издадал и
атакуваното наказателно постановление № 42-0002022 от 14.10.2020 г. В
наказателното постановление административнонаказващият орган е
възпроизвел обстоятелствената част на акта и е описал установеното в АУАН
нарушение и е посочил нарушените разпоредби.
Изложената фактическа обстановка, съдът прие за безспорно
установена въз основа на показанията на свидетеля И.П., както и от приетите
по делото писмени доказателства, а именно: акт за установяване на
административно нарушение, заповед № РД-01-434/18.08.2020 г., писмо изх.
№ 11-47-1919/3/15.07.2020 г., протокол № 21155363 от 19.12.2019 г., заповед
№РД-08-30/24.01.2020 г., заповед № 589/31.01.2020 г.
Съдът кредитира изцяло приложените по делото писмени
доказателства, приобщени на основание чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 283 НПК, тъй
като същите са пряко относими към предмета на доказване по делото.
Съдът извърши преценка на показанията на служителя на контролния
орган и приема, че тези показания не допринасят особено за изясняване на
фактическата обстановка. Свидетелят твърди, че не си спомня за случая, но
потвърждава подписа си в АУАН.
За разкриване на обективната истина по делото способстват и
писмените доказателства по делото, които са надлежно приобщени към
доказателствените материали по делото, затова съдебният състав ги
кредитира, доколкото същите допълват събраните от съда гласни
доказателства. Цялостният анализ на всички доказателствени материали
според съдебния състав води до еднозначен и категоричен извод относно
фактическата обстановка по конкретния случай. Релевантните по делото
факти са установени с достатъчно, при това валидни и категорични
доказателства по делото.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до
следните изводи от правна страна:
Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 ЗАНН
(наказателното постановление е връчено на 16.10.2020 г., а жалбата е
подадена на 21.10.2020 г. по поща), от процесуално легитимирано лице и
съдържа всички изискуеми реквизити, обуславящи нейната редовност.
2
Административнонаказателното производство е строго формален
процес, засягащ в голяма степен правата и интересите на физическите и
юридически лица. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените
от административните органи наказателни постановления е за
законосъобразност. От тази гледна точка, съдът не е обвързан нито от
твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в АУАН
или наказателното постановление, а е длъжен служебно да издири
обективната истина и приложимия по делото закон, като в този смисъл на
контрол подлежи и самият АУАН.
При проверка на НП и АУАН съдът констатира, че е спазена
компетентността (материална и териториална) на длъжностните лица,
съставили, съотв. издали, двата процесуални документа. На следващо място
съдебният състав намира, че формално са спазени изискванията на ЗАНН
относно реквизитите на двата акта – АУАН и НП, изискуеми съгласно
императивните разпоредби на чл.42 и чл.57, ал 1 от ЗАНН.
Спазени са и правилото на чл.40, ал.1 от ЗАНН – актът е съставен в
присъствието на свидетел-очевидец и на самия жалбоподател, и съгл.
разпоредбата на чл.43, ал.1 и ал.2 от ЗАНН актът е подписан от
актосъставителя и свидетеля. Спазен е срока по чл.34, ал.3 от ЗАНН за
издаване на НП, но съдът намира, че не е спазен срока по чл. 34, ал. 1 от
ЗАНН за съставяне на АУАН. Според т. 1 от Тълкувателно постановление №
1 от 27.02.2015 г. по тълкувателно дело № 1/2014 г. на Общото събрание на
съдиите от Наказателна колегия на Върховния касационен съд и Общото
събрание на съдиите от Втора колегия на Върховния административен съд
сроковете по чл. 34 ЗАНН са давностни и с тяхното изтичане се погасява
възможността да бъдат реализирани правомощията на
административнонаказващия орган. За тези срокове съдът следи
служебно.Според т. 1 от Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. по
тълкувателно дело № 1/2014 г. на Общото събрание на съдиите от
Наказателна колегия на Върховния касационен съд и Общото събрание на
съдиите от Втора колегия на Върховния административен съд сроковете по
чл. 34 ЗАНН са давностни и с тяхното изтичане се погасява възможността да
бъдат реализирани правомощията на административнонаказващия орган. За
тези срокове съдът следи служебно.
Съгласно посочената разпоредба на чл. 34, ал. 1 от ЗАНН не се образува
административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за
установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на
нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението.
По-дългият давностен срок от една година за съставяне на АУАН е винаги
субсидиарен спрямо по-краткия тримесечен срок и приложението на единия
от двата срока се поставя в зависимост от това кога личността на нарушителя
е станала известна на актосъставителя. За да са налице данни за авторството
на деянието, е необходимо да са налице данни и за самото деяние. Изводът е,
че актът следва да се състави при спазване на по-краткия давностен срок от
три месеца в случаите, в които контролните органи установят едновременно
признаците на нарушението и личността на нарушителя. Нарушението се
3
твърди да е извършено на 19.12.2019 г. Посочено е в АУАН и в НП, че
нарушението е установено при преглед на снимков материал и видеозапис,
изготвен на датата на нарушението. Следователно данни за авторството и за
деянивто са били налични още на тази дата и от този момент обстоятелствата
около нарушението са станали известни. Ето защо съставянето на АУАН на
30.09.2020 г. е станало след изтичането на установения тримесечен срок. Това
нарушение е съществено и съставлява самостоятелно основание за отмяна на
НП.
На следващо място съдът счита, че описанието на нарушението в НП е
неясно. Административнонаказателната отговорност на жалбодателя е
ангажирана за нарушение по чл. 43, ал. 1, т. 1, б. „а“, предл. 1 от Наредба №
Н-32 от 16.12.2011 г. на МТИТС /ред. бр. 38 от 8.05.2018 г., в сила от
20.05.2018 г./ Съгласно посочената разпоредба при извършването на
периодичните прегледи на ППС председателят на комисията следи за
качественото и пълнообемно провеждане на периодични прегледи на ППС от
страна на техническите специалисти, като не издава документ за техническа
изправност, когато ППС не е представено на преглед. Следователно за да
бъде ангажирана административната отговорност на жалбоподателя, то
следва той да е издал документ за техническа изправност на превозно
средство, което всъщност не е представено за преглед. Такова твърдение
обаче в НП не се съдържа. В НП е посочено, че „на базата на протокол №
21155363 за извършен периодичен технически преглед за проверка на
техническата изправност на ППС, марка „Смарт“, модел „Форту купе
МХД 450“ с рег. № *** с VIN № ***, от кат. М1 е председателят е издадал
удостоверение за техническа изправност на ППС, със заключение „допуска
се ППС да се движи по пътищата, отворени за обществено ползване“ и е
издал холограмен знак № 30000276 на описания по-горе автомобил“. На
следващо място е посочено, че „видно от направена проверка в
информационната система на ИА „АА“-София, чрез преглед на снимков
материал и видео запис от 19.12.2019 г. в 15:36 ч. на линията за извършване
на прегледи в описания пунк за периодични прегледи за проверка на
техническата изправност, е извършил преглед на техническото състояние
на ППС марка Смарт, модел „Форту купе МХД 451“, с рег. № ***, с VIN
****.“ Това описание на нарушението навежда на извод за грешно посочване
на ид. номер на превозното средство и грешка в посочване на модела, което
би могло да се дължи на техническа грешка. Това описание по никакъв начин
не навежда на извод, че не е било представено никакво превозно средство,
което именно се санкционира с посочената в НП разпоредба.
Начинът на описание на твърдяното нарушение както в АУАН, така и от
наказващия орган в НП създава неяснота, която нарушава правото на защита
на санкционираното лице да разбере административнонаказателното
обвинение, респ. невъзможност да се определи по недвусмислен начин
предметът на доказване /чл. 102 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН/, което е в
правомощията единствено на административно-наказващия орган и който не
може да бъде "допълван" или извеждан по тълкувателен път от съда и
наказаното лице. Не става ясно дали санкционираното лице е извършило
4
преглед на ППС, но грешно е посочило ид. номер на същото или въобще не е
извършило преглед на ППС, но е издало удостоверение за техническа
изправност. Още по-малко, предметът на доказване може да бъде определен
въз основа на събраните по делото доказателства, тъй като последните имат
значение единствено за обосноваността на административнонаказателното
обвинение, но не и за очертаване на неговите фактически и юридически
рамки.
Поради изложеното настоящият състав счита, че описанието на
нарушението не е достатъчно точно и ясно. Само точното и пълно описание
на нарушението и на законовите разпоредби, които са нарушени, охранява
правото на защита на наказаното лице – възможността му да разбере в какво
точно нарушение е обвинено, а това в случая не е направено. От това отново
следва изводът, че НП е издадено въз основа на незаконосъобразен АУАН,
като и самото НП страда от съществени пороци, които накърняват правото на
защита на санкционираното лице.
По изложените съображения, обжалваното НП, следва да бъде отменено,
като неправилно и постановено при съществени процесуални нарушения.
Така мотивиран, Районен съд- Сливница
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 42-0002022/14.10.2020 г.,
издадено от Ч.А.К. – директор РД „АА“, София с което на жалбоподателя В.
Й. К., ЕГН ********** е наложено административно наказание глоба в
размер на 1500 лева за нарушение на чл. 43, ал. 1, т. 1, б. „а“, предл. 1 от
Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. на МТИТС
Решението може да се обжалва от страните в 14-дневен срок, считано
от получаване на съобщенията за неговото изготвяне, с касационна жалба
пред Административен съд – София област по реда на АПК.
Съдия при Районен съд – Сливница: _______________________
5