Р Е Ш Е Н И Е
|
Номер |
|
Година |
08.01.2024 |
Град |
Кърджали |
||||||||||||||
В
ИМЕТО НА НАРОДА
|
|||||||||||||||||||
|
Кърджалийски
административен |
Съд |
|
състав |
||||||||||||||||
|
|
|||||||||||||||||||
|
На |
07.12. |
Година |
2023 |
||||||||||||||||
|
|
|||||||||||||||||||
|
В
публично заседание и следния състав: |
|||||||||||||||||||
|
|
|||||||||||||||||||
|
Председател |
АНГЕЛ
МОМЧИЛОВ |
||||||||||||||||||
|
|
|||||||||||||||||||
|
Членове |
|
||||||||||||||||||
|
|
|||||||||||||||||||
|
Съдебни
заседатели |
|
||||||||||||||||||
|
|
|||||||||||||||||||
|
Секретар |
Мелиха
Халил |
|
|||||||||||||||||
|
|
|||||||||||||||||||
|
Прокурор |
|
|
|||||||||||||||||
|
|
|||||||||||||||||||
|
като
разгледа докладваното от |
Ангел
Момчилов |
|
|||||||||||||||||
|
|
|||||||||||||||||||
|
Адм. |
дело
номер |
159 |
по
описа за |
2023 |
година. |
||||||||||||||
|
|
|||||||||||||||||||
Производството
е образувано по жалба от В.А.Х. от ***, против
Акт за установяване
на публично държавно вземане № 09/112/09565/3/01/04/02 с изх. № 01-090-6500/42#4 от
20.03.2023 г., издаден
от директор на ОД на ДФ „Земеделие“ гр.Кърджали, с който му определено
подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на *** лв.,
представляващо сумата на полученото първо и второ плащане по Договор № *** от ***
г.
Счита,
че административният акт е издаден в нарушение на материалния закон и административнопроизводствените правила и необоснован.
Оспорва
изцяло изводите на административния орган, изложени в мотивите на процесния АУПДВ, за наличие на неизпълнение на сключения
между жалбоподателя и ДФ „Земеделие“ Договор № *** от *** г. В този смисъл
счита за неправилни констатациите на издателя на оспорения акт, че са налице
допуснати нарушения при изпълнението на договорените условия.
Въвежда
довод, че в хода на административното производство са допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила,
довели до постановяването на незаконосъобразен АУПДВ.
Предвид
изложеното, моли съда да постанови решение, с което да отмени Акт за
установяване на публично държавно вземане № 09/112/09565/3/01/04/02 с изх. №
01-090-6500/42#4 от 20.03.2023 г., издаден от
директор на ОД на
ДФ „Земеделие“ гр.Кърджали, с който му определено подлежащо на възстановяване
публично държавно вземане в размер на *** лв., представляващо сумата на
полученото първо и второ плащане по Договор № *** от *** г.
В
съдебно заседание, чрез адв. В.М. поддържа депозираната жалба по изложените в нея
съображения. Представя писмена защита, в която сочи, че след като е издал
оспорения акт на основание чл. 27, ал. 7 от ЗПЗП и съответно прилагайки разпоредбите на чл. 162,
ал. 2, т. 8 и т. 9 от ДОПК, административния орган е издал незаконосъобразен АУПДВ.
В тази връзка твърди, че в настоящия случай е приложим друг материален и
процесуален закон, който на основание чл. 27, ал. 6 от ЗПЗП /ДВ, бр. 51 от 2019
г. в сила от 28.06.2019 г./ е ЗУСЕСИФ. Счита, че това е действащата норма в
специалния закон - ЗПЗП, вкл. и по аргумент на § 4, ал. 3 от ДР на ЗУСЕСИФ.
Разпоредбата на чл. 75, ал. 2 от ЗУСЕСИФ, изм. ДВ, бр. 85/2017 г., според която
след окончателното плащане по проект неизвършените финансови корекции са
публично вземане съгласно чл. 162, ал. 2, т. 8 от ДОПК, не изключвала
приложимостта на чл. 27, ал. 6 от ЗПЗП /ДВ, бр. 51/2019 г./. Тълкуването й
съобразно чл. 46, ал. 1 от Закона за нормативните актове във връзка с другите
алинеи на същия законов текст сочела, че под ’’извършване” на финансова
корекция се разбира „изпълнение“ в смисъла на възстановяване на средствата от
съответния бенефициент, а не „установяване“ по смисъла на чл. 27, ал. 6 ЗПЗП. В
този смисъл сочи практика на съставите на ВАС, Първо и Осмо отделение
На следващо място оспорва
изцяло изводите на административния орган, заявени в оспорения акт, за наличие
на допуснато договорно нарушение от страна на жалбоподателя, а именно на т.4.23
от сключения Договор № *** от *** г., обосновани с проверки по подадени
заявления по ДПП и по схеми „Възстановяване па ЕЧП3П за следните периоди: от
20.10.2022 г. - 25.10.2022 г., 20.08.2018 г., 11.09.2018 г. до 14.09.2018 г.,
09.07.2019 г. до 10.07.2019 г., на 17.06.2020 г. е 21.06.2022 г.
Въвежда доводи, че дейностите
по заявленията, подадени по ДПП и по схеми „Възстановяване на ЕЧПЗП“, както и
констатациите на административният орган, основани на проверки по тях, не са
предмет по Договор № *** от *** г. за отпускане на финансова помощ по мярка 112
„’Създаване на стопанства на млади фермери” от Програмата за развитие на
селските райони в периода 2007-2013, подкрепена от Европейския земеделски фонд
за развитие на селските райони, поради което и същите недопустимо се смесвали и
неправомерно се обхващали от директор на Областна дирекция на Държавен фонд
’’Земеделие” - Кърджали в приложение договорната разпоредба на т.4.23.
Заявленията по ДНП и по схеми „Възстановяване на ЕЧПЗП“ се разглеждали,
одобрявали и проверявали по друг нормативен ред, като констатациите от
осъществения контрол по тях и оспорването им се развивало в друго нормативно
регламентирано административно производство, за които в настоящото съдебно
производство няма данни същите да са приключили с влязъл в сила акт.
Счита за напълно
недоказано в процеса възприетото от органа, че жалбоподателят е „отглеждал“
тютюн. В тази връзка твърди, че липсвали доказателства В.А.Х. да е бил
регистриран като тютюнопроизводител, както и доказателства той да е произвеждал
тютюн по определена квота, да е обработвал тютюн, да е сключвал договори за
изкупуване на тютюн, да предавал количества тютюн за изкупуване и да е
получавал парични премии за тютюн. Имотите, които жалбоподателят е стопанисвал представлявали
пасища, като били налице частични данни за наличие на минимални площи тютюн, а
не за отглеждане на такъв. Същите касаели застъпващи площи, ползвани от трети
лица, намиращи се по границите на очертаните от А. имоти за подпомагане, за които
обстоятелства административния орган не бил извършил проверка.
Относно извършената проверка
от 20.10.2022 г. до 25.10.2022 г. излага съображения, че същата е осъществена
след изтичане на договорния ангажимент на жалбоподателя по сключения Договор №
*** от *** г., а и тя се отнасяла към друга стопанска година. Договорният
ангажимент на жалбоподателя бил до 27.09.2022 г., поради което и резултатите от
извършената проверка били неотносими и не следвало да
бъдат разглеждани, преценявани и приобщавани към административната преписка по
издаване на обжалвания акт.
Ответникът по жалбата се представлява от юрисконсулт
К. И., която оспорва изцяло подадената жалба. Сочи, че през годините били
извършени редица проверки в стопанството на жалбоподателя, резултатите от които
били описани детайлно в съответните контролни листове. В.Х. бил надлежно
запознат с констатираното при съответната проверки, при което не изложил
каквито и да са възражения. Видно от цитираните проверки, бенефициентът е
отглеждал тютюн в стопанството си, след сключване на договор, с което е нарушил
разпоредбите на т. 4 и т. 23 от договора, респективно, чл. 3, ал. 3 и ал. 4 от
Наредба № 9 от 03.04.2008 г. Моли съда да потвърди оспорения индивидуален административен акт, издаден от
директора на Областна дирекция на ДФ „Земеделие” – Кърджали и присъди юрисконсултско възнаграждение в минимален размер. Релевира възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение.
Съдът като прецени
събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и поотделно, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
На 26.09.2017 г. между В.А.Х. от *** /ползвател/ и Държавен фонд
„Земеделие“ гр.София е сключен Договор № ***/л. 25 – л. 36, т. I/ за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по мярка
„Създаване на стопанства на млади фермери“ от програмата за развитие на
селските райони за периода 2007 – 2013 г., съфинансирана
от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони. Съгласно
клаузите на договора фондът предоставя на ползвателя безвъзмездна финансова
помощ в размер на *** лв. за период от пет години, считано от датата на
подписване на договора. Помощта се изплаща на два етапа: първо плащане в размер
на *** лв. и второ плащане в размер на *** лв. при нарастване на икономическия
размер на стопанството с 8.06 ИЕ. Ползвателят е поел задължението да извърши
всички инвестиции, основни дейности и цели, предвидени в бизнес плана и
Приложение 2.
В одобрения бизнес план/л. 41 – л. 65/ е заложено увеличаване
площта на отглежданите в стопанството калифорнийски червеи от 240 кв.м. на 690 кв.м.
към годината на проверка на изпълнението на бизнес плана и съответно
увеличаване на икономическия размер на стопанството от 4.29 икономически
единици/ИЕ/ на 8.06 ИЕ.
С Уведомително писмо вх. №
02-090-6500/787/03.12.2019 г./л. 54 и сл./
жалбоподателят е уведомил фонда за промяна
в относно отглежданите животни, като е заявил, че за периода 2108/2019 г. –
2021/2022 г. ще отглежда от 350 бр. до
520 бр. овце – млечни, с което ще увеличи икономическия размер на стопанството
на 12.80 ИЕ. Като мотив за исканата промяна е посочено, че отглеждането на
калифорнийски червеи е трудоемко и нерентабилно за стопанството му, поради което
желае да изпълни проекта си в същия сектор „животновъдство“, но с животни овце
– млечно производство.
На жалбоподателя е извършено първо
плащане по договора в размер на *** лв. на 25.04.2019 г./преводно нареждане - л. 74/. С Решение № ***/3/01/03/01 от 24.03.2021
г. на директора на ОД на ДФ „Земеделие“ – Кърджали/л. 152/, е одобрено изплащането на финансова помощ по Договор № ***
съгласно заявка за плащане № *** в размер на *** лв.
С Уведомително писмо изх. № 01-090-6500/122
от 12.05.2022 г./ л. 75 и сл./ В. А. Х.
е бил уведомен, че ДФЗ открива производство по издаване на АУПДВ. Посочено е
производството се отрива във връзка с подадения проект с № *** и подписания Договор
№ *** от *** г. Отразено е, че при извършване на административни проверки след
второ плащане било установено, че към 26.04.2022 г. жалбоподателят не е подал
уведомително писмо (Приложение 8), окомплектовано с необходимите документи
съгласно Приложение № 9 от Наредба № 9/2008 г. В отговор, жалбоподателят е
подал възражение/вх. № 01-090-6500/122#3 от
30.05.2022 г. – л. 79/, към които е представил доказателства за
закупен актив и Уведомително писмо Приложение № № 8, ведно с доказателства. Със
Заповед № 03-090-РД/810 от 28.09.2022 г./л.
149/ директорът на ОД на ДФ „Земеделие“ – Кърджали е прекратил производството по издаване на
АУПДВ.
На 20.01.2023 г. на В.А.Х. е било
връчено Уведомително писмо изх. №
01-090-6500/52 от 17.01.2023 г./ л. 308 и
сл./, с което е бил уведомен, че
ДФЗ открива производство по издаване на АУПДВ. Посочено е производството се
отрива във връзка с констатации по подадено от жалбоподателя Уведомително писмо № ***/*** от 24.06.2022 г. (Приложение №
8 към чл. 30 а от Наредба № 9/03.04.2008 г.) по Договор № *** от *** г.
Изложени са мотиви, че е констатирано неспазване на разпоредбите на т. 4.23 от
Договора, респективно чл. 3, ал. 3 и ал. 4 от Наредба № 9 от 03.04.2008 г. за
условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка
„Създаване на стопанства на млади фермери“ по Програма за развитие на селските
райони за периода 2007-2013 г. В тази връзка е посочено, че в периода от
20.10.2022 г. до 25.10.2022 г. е била извършена проверка на място от служители
на отдел „Регионален технически инспекторат” на ОД на ДФ „Земеделие” гр.
Кърджали в стопанството на жалбоподателя, находящо се
в землищата на ***, ***, ***, *** и ***, ***. С оглед съдържанието на
съставения контролен лист А. отглеждал тютюн на следните имоти: 0,08 ха на
земеделски парцел с № ***, находящ се в землището на ***,
***; 0,03 ха на земеделски
парцел е № ***, находящ се в землището на ***, ***; 0,03
ха на земеделски парцел е № ***, находящ се в
землището на ***, ***.
Вследствие
на горепосоченото нарушение била извършена допълнителна проверка на подадените
от жалбоподателя заявления по ДПП, покриваща периода от 26.09.2017 г. (дата на
сключване на Договора) до 26.09.2022 г. (пет години след сключване на
Договора). При извършени проверки на място по подадените от В.Х. заявления по
ДПП, за по-горе цитирания период, било установено, че същият отглежда тютюн по
години, както следва:
По „Доклад за проверка на екологично
чувствителни постоянно затревени площи по реда на член 42 от Регламент (ЕС) №
639/2014” по схема „Възстановяване на ЕЧПЗП - 2017/2018”, Уникален номер на
заявлението: ***, с дата извършване на проверката на място на 20.06.2018 г. -
тютюн - 0,910 ха на земеделски парцел № ***, находящ
се в ***, ***;
По ,Доклад за проверка на площи” по
схема „ДПП-2018 - стандартна”, Уникален номер на заявлението: ***, с период на
извършване на проверка на място от 11.09.2018 г. до 14.09.2018 г.: тютюн - 0,09
ха на земеделски парцел № ***, находящ се в. ***, ***; тютюн - 0,04 ха на земеделски парцел № ***, находящ се в ***, ***; тютюн - 0,22 ха на земеделски парцел
№ ***, находящ се в ***, ***; тютюн - 0,03 ха на
земеделски парцел № ***, находящ се в ***, ***; тютюн
- 0,25 ха на земеделски парцел № ***, находящ се в ***,
***; тютюн - 0,08 ха на земеделски парцел № ***, находящ
се в ***, ***; тютюн - 0,07 ха на земеделски парцел № ***, находящ
се в ***, ***;
По „Доклад за проверка на екологично
чувствителни постоянно затревени площи по реда на член 42 от Регламент (ЕС) №
639/2014” по схема „Възстановяване на ЕЧПЗП - 2018/2019”, Уникален номер на
заявлението: ***, с период на извършване на проверка на място от 09.07.2019 г.
до 10.07.2019 г.: тютюн - 0,0126
ха на земеделски парцел с № *** и, находящ се в ***, ***; тютюн - 0,0944 ха на земеделски парцел с № ***,
находящ се в ***, ***;
По „Доклад за проверка на екологично
чувствителни постоянно затревени площи по реда на член 42 от Регламент (ЕС) №
639/2014” по схема „Възстановяване на ЕЧ ПЗП - 2019/2020”, Уникален номер на
заявлението: ***, с дата на извършване на проверка на място 17.06.2020 г.:тютюн
- 0,045 ха на земеделски парцел с № ***, находящ се в
***, ***; тютюн - 0,049 ха
земеделски парцел № ***, находящ се в ***, ***;
По „Доклад за проверка на екологично
чувствителни постоянно затревени площи по реда на член 42 от Регламент (ЕС) №
639/2014” по схема „Възстановяване на ЕЧ ПЗП - 2021/2022” Уникален номер на
заявлението: ***, с дата на извършване на проверка на място 21.06.2022 г. -тютюн
- 0,044 ха на земеделски парцел с № ***, ***, ***.
Посочено е, че във връзка с гореизложеното
и на основание т. 4.7 във връзка с т. 4.23 от Договор № *** от *** г.,
респективно чл. 31, ал 2 и ал. 4, във връзка с чл. 33, ал. 1, чл. 3, ал. 3 и
ал. 4 от Наредба № 9 от 03.04.2008 г. за условията и реда за предоставяне на
безвъзмездна финансова помощ по мярка „Създаване на стопанства на млади
фермери” по Програма за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г.,
ползвателят дължи връщане на полученото първо и второ плащане по Договора
заедно със законната лихва към тях.
Общият размер на задължението, за което
ДФ „Земеделие“ ще издаде АУПДВ е *** (***) лева.
В предоставения му срок жалбоподателят е
депозирал възражение/вх. № 01-090-6500/52# от 31.01.2023 г. – л. 31/, в което е оспорил изцяло констатациите в писмото като
неоснователни и некоректни. Изложил е доводи, че цитираните от органа отглеждана
култура тютюн в много малка част от парцели, което изглеждало крайно нелогично
и нерентабилно. В писмото се цитирали различни направления проверки, с цел да
бъде намерено несъответствие, което да бъде основание за издаване на акта за
установяване на публично държавно вземане.
Въвел е и съображения, че твърдението за
констатирана култура тютюн в края на месец октомври, в период, когато е
извършена и проверката на място, изглежда като търсене на причина и основание
за възстановяване на средствата, без да има такава, тъй като тази култура е
едногодишна и ако е имало такава би следвало да е прибрана до края на
стопанската година.
Сочи, че за периода от сключване на
договора до изтичане срока на същия и към момента не е бил регистриран
тютюнопроизводител, не е предавал количества тютюн и не е обработвали тютюн.
Имотите, които стопанисвал били пасища, необходими за нуждите на животните в
стопанството му, като и по този начин са декларирани за схеми и мерки по
Директни плащания.
В заключение е поискал процедурата по
открито производство по издаване на АУПДВ да бъде прекратена.
Подаденото от жалбоподателя възражение
не е било уважено, при което на 20.03.2023 г. директорът на ОД на ДФ
„Земеделие“ гр. Кърджали е издал Акт за установяване на публично държавно вземане
№ 09/112/09565/3/01/04/02 (л. 8 – л. 13),
с който на В.А.Х. от ***, УРН: ***, е определено подлежащо възстановяване на
публично държавно вземане в размер на *** лв., представляващо получено плащане
по Договор № *** от *** г. Актът
е връчен на жалбоподателя на 22.03.2023 г./л.
14/.
При така установената
фактическа обстановка, съдът намира, че процесната жалба е
подадена в срока по чл. 149, ал. 3 от АПК,
от надлежна страна, адресат на акта и при наличен правен интерес, в предвидената от закона писмена форма, срещу
административен акт, който подлежи на оспорване, т.е. на съдебен контрол за
законосъобразност, поради което се явява процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл.
168, ал. 1 от АПК съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията,
посочени от оспорващия, а проверява законосъобразността на оспорения
административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.
Оспореният акт е издаден от компетентен по място, материя и степен орган и в предвидената
от закона писмена форма.
В
тази връзка нормата на чл. 27, ал. 3 от Закона за подпомагане на земеделските
производители въвежда задължението за Разплащателната агенция/РА/ да предприеме
необходимите действия за събирането на недължимо платените и надплатени суми по
схеми за плащане и проекти, финансирани от европейските фондове и държавния
бюджет, както и глобите и другите парични санкции, предвидени в
законодателството на Европейския съюз. По силата на чл. 27, ал. 5 вземанията на
РА, които възникват въз основа на административен акт, са публични държавни
вземания и се събират по реда на ДОПК.
Съгласно
чл. 20а, ал. 5 от Закона за подпомагане на земеделските производители/ЗПЗП/,
изпълнителният директор на РА/който е и изпълнителен директор на фонда – чл.
20а, ал. 1 от ЗПЗП/ издава актове за установяване на публични държавни вземания
по реда на АПК и решения за налагане на финансови корекции по реда на глава
пета, раздел III от Закона за управление на средствата от Европейските
структурни и инвестиционни фондове, като в ал. 6 на цитираната е предвидена
възможността изпълнителният директор да делегира правомощията си по ал. 5 на
заместник изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на
фонда.
Процесният
Акт за установяване на публично държавно вземане № 09/112/09565/3/01/04/02 е
издаден от директора на ОД на ДФ „Земеделие“ – Кърджали, в съответствие с
делегираните му правомощия със Заповед № 03-РД-1759/21.06.2021 г./л. 15/, с която на основание чл. 20, чл.
20а, ал. 1, 2, 3 , 4, 5 6 от ЗПЗП и чл.
11, ал. 1 и 2, чл. 44 и чл. 45 от Устройствения
правилник на ДФ „Земеделие“, изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“ е оправомощил директорите на областни дирекции на ДФ „Земеделие“
правомощието да издават актове за установяване на публични държавни вземания по
чл. 166, ал. 2 от ДОПК при установени неспазвания на нормативни и договорни
задължения по сключени договори за финансова помощ по отношение на ползватели
на финансова помощ по подмярка 6.3 „Стартова помощ за
развитието на малки стопанства“ от мярка 6 „Развитие на стопанства и
предприятия“ от Програма за развитие на селските райони 2014-2020 г., както и
по мярка „Създаване на стопанства на млади фермери“ от Програмата за развитие
на селските райони за периода 2007-2013 г.
С
оспорения в настоящето производство АУПДВ, административния орган е постановил
връщане на полученото плащане по Договор № ***/л. 25 – л. 36, т. I/ за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по мярка
„Създаване на стопанства на млади фермери“ от програмата за развитие на
селските райони за периода 2007 – 2013 г., съфинансирана
от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони. Съгласно чл. 33,
ал. 1 от Наредба № 9 от 3.04.2008 г. за
условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка
"Създаване на стопанства на млади фермери" по Програмата за развитие
на селските райони за периода 2007 - 2013 г./Наредбата/, в случай че
ползвателят на помощта не изпълнява свои нормативни или договорни задължения
след изплащане на финансовата помощ, РА може да поиска връщането на вече
изплатени суми заедно със законните лихви към тях и/или да прекрати всички договори,
сключени с ползвателя на помощта.
Съгласно
§ 4, ал. 3 от ДР на ЗУСЕСИФ/сег. заглавие ЗУСЕФСУ/, Предоставянето
на безвъзмездна финансова помощ, както и плащанията, верифицирането или
сертифицирането на разходите по подхода ВОМР, финансиран от Европейския
земеделски фонд за развитие на селските райони се извършват при условията и по
реда на този закон, доколкото друго не е предвидено в Регламент (ЕС) 2021/2115
на Европейския парламент и на Съвета от 2 декември 2021 г. за установяване на
правила за подпомагане за стратегическите планове, които трябва да бъдат
изготвени от държавите членки по линия на общата селскостопанска политика
(стратегически планове по ОСП) и финансирани от Европейския фонд за гарантиране
на земеделието (ЕФГЗ) и от Европейския земеделски фонд за развитие на селските
райони (ЕЗФРСР), и за отмяна на регламенти (ЕС) № 1305/2013 и (ЕС) № 1307/2013
и Регламент (ЕС) 2021/216 на Европейския парламент и на Съвета от 2 декември
2021 г. относно финансирането, управлението и мониторинга на общата
селскостопанска политика и за отмяна на Регламент (ЕС) № 1306/2013 (ОВ, L 435/1
от 6 декември 2021 г.), в Закона за подпомагане на земеделските производители
или в акт по неговото прилагане.
По
силата на чл. 27, ал. 7 от ЗПЗП, дължимостта на
подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради неспазване на
критерии за допустимост, ангажимент или друго задължение от страна на
ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките
от програмите за развитие на селските райони, се установява с издаването на
АУПДВ, но само ако не е налице основание по ал. 6 за издаването на решение за
налагане на финансова корекция по реда на чл. 73 от ЗУСЕСИФ/Загл. Изм. ДВ бр.
51/2022 г., в сила от 01.07.2022 г. – Закона за управление на средствата от
Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ)/.
Горното
обоснова извода, че хипотезите на издаване на два различни акта са регламентирани
в условията на евентуалност и само когато не са налице основанията за налагане
на финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 1 - 9 от ЗУСЕСИФ/сег.
чл. 70, ал. 1, т. 1- 9 от ЗУСЕФСУ/, се издава АУПДВ. С други думи, на компетентният орган не е предоставена възможност
да избере кой акт да издаде, а да извърши преценка дали са налице материалноправните
основания за налагане на финансова корекция, регламентирани в чл. 70, ал. 1, т.
1 - 9 от ЗУСЕСИФ, при което, само ако те не са налице, да издаде АУПДВ.
Нарушението,
във връзка с което ОД на ДФ „Земеделие“ търси възстановяване на платеното
плащане по договора, е неизпълнение от страна на жалбоподателя на задължението му
да не отглежда тютюн в петгодишен период от сключването на договора.. Това
неизпълнение не попада в основанията за извършване на финансова корекция,
регламентирани в чл. 70, ал. 1, т. 1-9 от ЗУСЕФСУ. Предвид това и на основание
чл. 27, ал. 7 от ЗПЗЗ дължимостта на подлежаща на
възстановяване безвъзмездна финансова помощ
се установява с издаване на акт за установяване на публично държавно
вземане по реда на АПК.
По
изложените съображения, съдът намира за неоснователни доводите на жалбоподателя,
въведени в представената писмена защита, за допуснати съществени процесуални
нарушения, аргументирани с твърдения за неправилно издаден АУПДВ, а не решение
за финансова корекция по ЗУСЕСИФ. Цитираната съдебна практика касае случаите, в
които фактически основания за постановяване на акт за връщане на получена
финансова помощ се отнасят до неизпълнение на заложени индикатори по смисъла на
чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕСИФ, какъвто не е настоящият случай.
Съдът
намира, че оспореният АУПДВ е издаден при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с относимите материалноправни
норми. В този смисъл, органът е посочил като основание за определеното публично
държавно вземане нормите на т. 4.7 във
връзка с т. 4.23 от Договор № *** от *** г., респективно чл. 31, ал 2 и ал. 4,
във връзка с чл. 33, ал. 1, чл. 3, ал. 3 и ал. 4 от Наредба № 9 от 03.04.2008
г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка
„Създаване на стопанства на млади фермери” по Програма за развитие на селските
райони за периода 2007-2013 г.
Съгласно
разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от Наредба № 9803.04.2008 г., в случай че
ползвателят на помощта не изпълнява свои нормативни или договорни задължения
след изплащане на финансовата помощ, РА може да поиска връщането на вече
изплатени суми заедно със законните лихви към тях и/или да прекрати всички
договори, сключени с ползвателя на помощта. Нормата на чл. 3, ал. 3 от
Наредбата регламентира, че създаването на стопанства за производство на тютюн
не е допустимо за подпомагане по мярката, а по силата на ал. 4 на разпоредбата,
условието по ал. 3 се счита за изпълнено, когато младият фермер в продължение
на 5 години след сключване на договора за отпускане на финансовата помощ по чл.
21, ал. 2 не отглежда тютюн.
От
фактическа страна, издателят на оспореният акт е приел, че за периода 2018 –
2022 г. в стопанството на жалбоподателя, находящо се
в землищата на ***, ***, ***, *** и ***, ***, В.А.Х. е отглеждал тютюн, поради
което е нарушил чл. 4.23 от Договор № *** от *** г., въвеждащ задължението за
ползвателя на помощта да не отглежда тютюн в продължение на 5 години след
сключване на договора.
Съгласно
чл. 1 от Наредбата, със същата се уреждат условията и редът за предоставяне на
безвъзмездна финансова помощ на проекти по мярка "Създаване на стопанства
на млади фермери" по Програмата за развитие на селските райони за периода
2007 - 2013 г. (ПРСР), подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на
селските райони. Нормата на чл. 3, ал. 1 от Наредбата сочи, че помощта се
предоставя за изпълнение на заложените в бизнес плана дейности, инвестиции и
цели, необходими за развитието на земеделското стопанство и допустими за
подпомагане.
В
одобрения бизнес план/л. 42 от делото/,
изрично е посочено, че местонахождението на стопанството на жалбоподателя,
предмет на проекта, по който е получил финансиране с релевантния договор се намира
в ***, ***. Началният икономически размер на стопанството и този към проверката
на изпълнение на бизнес плана, се формира единствено от отглежданите
калифорнийски червеи /в кв.м/ и в последствие от отглежданите животни –
овце/млечни/ на брой 350 през II-та година от
изпълнението на плана и 520 бр. за всяка следваща година. Именно в *** е и
регистрираният от жалбоподателя животновъден обект с рег. № *** (***), в който
се отглеждат животните, формиращи целения икономически размер на стопанството
съгласно условията на договора/л. 413 и
сл. от т. II/.
Настоящият
съдебен състав намира, че в конкретния случай по отношение на жалбоподателя не
е налице основанието по чл. 33, ал. 1 във вр. с чл.
3, ал. 3 и ал. 4 от Наредба № 9 от 03.04.2008 г. за условията и реда за
предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка „Създаване на стопанства
на млади фермери” по Програма за развитие на селските райони за периода
2007-2013 г. В този смисъл, според съда изцяло погрешно при
преценката на изпълнението на договорните условия и наличието на предпоставките
на чл. 33, ал. 1 от Наредба № 9/03.04.2008 г., административният орган е взел
предвид съществуващи данни за открити насаждения от тютюн при извършени
проверки на заявени от жалбоподателя площи по други заявления за финансово
подпомагане, а именно: По „Доклад за проверка на екологично чувствителни
постоянно затревени площи по реда на член 42 от Регламент (ЕС) № 639/2014” по
схема „Възстановяване на ЕЧПЗП - 2017/2018”, Уникален номер на заявлението: ***,
с дата на извършване на проверката на
място на 20.06.2018 г. - тютюн - 0,910 ха на земеделски парцел № ***, находящ се в ***, ***;
По
,Доклад за проверка на площи” по схема „ДПП-2018 - стандартна”, Уникален номер
на заявлението: ***, с период на извършване на проверка на място от 11.09.2018
г. до 14.09.2018 г.: тютюн - 0,09 ха на земеделски парцел № ***, находящ се в. ***, ***;
тютюн - 0,04 ха на земеделски парцел № ***, находящ
се в ***, ***; тютюн - 0,22 ха на земеделски парцел № ***, находящ
се в ***, ***; тютюн - 0,03 ха на земеделски парцел № ***, находящ
се в ***, ***; тютюн - 0,25 ха на земеделски парцел № ***, находящ
се в ***, ***; тютюн - 0,08 ха на земеделски парцел № ***, находящ
се в ***, ***; тютюн - 0,07 ха на земеделски парцел № ***, находящ
се в ***, ***;
По
„Доклад за проверка на екологично чувствителни постоянно затревени площи по
реда на член 42 от Регламент (ЕС) № 639/2014” по схема „Възстановяване на ЕЧПЗП
- 2018/2019”, Уникален номер на заявлението: ***, с период на извършване на
проверка на място от 09.07.2019 г. до 10.07.2019 г.: тютюн - 0,0126 ха на земеделски парцел с № *** и, находящ се в ***, ***; тютюн
- 0,0944 ха на земеделски парцел с № ***, находящ се
в ***, ***;
По
„Доклад за проверка на екологично чувствителни постоянно затревени площи по
реда на член 42 от Регламент (ЕС) № 639/2014” по схема „Възстановяване на ЕЧ
ПЗП - 2019/2020”, Уникален номер на заявлението: ***, с дата на извършване на
проверка на място 17.06.2020 г.:тютюн - 0,045 ха на земеделски парцел с № ***, находящ се в ***, ***; тютюн
- 0,049 ха земеделски парцел № ***, находящ се в ***,
***;
По
„Доклад за проверка на екологично чувствителни постоянно затревени площи по
реда на член 42 от Регламент (ЕС) № 639/2014” по схема „Възстановяване на ЕЧ
ПЗП - 2021/2022” Уникален номер на заявлението: ***, с дата на извършване на
проверка на място 21.06.2022 г. -тютюн - 0,044 ха на земеделски парцел с № ***,
***, ***.
Стопанството
на жалбоподателя, предмет на преценката за изпълнение на релевантния бизнес
план и съответно условията на договора е в ***, което е изрично посочено и в подадените
изискуеми документи към заявката за второ плащане, по отношение на което е била
и извършена проверка на място за съответствие през 2021 г. – л. 472 и сл., том II от делото.
Безспорно
е, че за 2018 г., 2019 г., 2020 г., 2021 г. и 2022 г. В.А.Х. е заявил за
подпомагане площи и животни по СЕПП, СПП, ЗДП, ДПЖСК, Подмярка
13.18НР1 и Подмярка 13.2/НР2. Тези заявени площи
обаче са неотносими към икономическия размер на
стопанството по Договор № ***/л. 25 – л.
36, т. I/ за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по мярка
„Създаване на стопанства на млади фермери“ от програмата за развитие на
селските райони за периода 2007 – 2013 г., поради което за изпълнението или не
на бизнес плана и договора, установените при съответните проверки площи с
частични насаждения от тютюн са ирелевантни за
изпълнението на процесния договор.
На
следващо място съдът счита, че изцяло формално и без да изложи конкретни
доводи, административният орган е приел за установено, че за посочените в
оспорения АУПДВ периоди и парцели, жалбоподателят е отглеждал тютюн.
Отглеждането на тютюн предполага осъществяването на дейността да е с цел
добиване на продукция и последващата й продажба. В
конкретния случай, видно от представените и приети по делото доказателства за
резултатите от извършените контролни проверки по схема „Възстановяване на
ЕЧПЗП“ и схема „ДПП-2018-стандартна“, цитирани в процесния
АУПДВ, в съответните парцели, действително са били констатирани насаждения от
тютюн, които обаче са с много малки размери, като се касае за площи от порядъка
на няколкостотин квадратни метра. Липсват каквито и да
са конкретни доказателства, че именно откритите насаждения от тютюн са
стопанисвани от жалбоподателя. Следва да се отбележи, че органът е посочил
открито насаждението от тютюн в размер на 0,910 ха на земеделски парцел № ***, находящ се в ***, ***, като данни за такъв заявен
земеделски парцел от страна на В.А. липсват. В съответната таблица за
използваните имоти през 2018 г. е отразен един единствен имот в ***, който е с
номер ***. На следващо място сравнителния анализ на отразените данни от
проверката/налични на л. 159 от делото/,
обосновава извода за некоректно отразяване на площта на насаждението от тютюн.
Така например, посочена е част от имота, отразена като разорана/преобразувана в
размер на 0.0910 ха, а след това е отразена като измерена площ на тютюна от
0.910 ха. Това очевидно не съответства и на размера на декларираната площ на
парцела, посочена като .47 ха. От представения снимков материал, наличен на
приетия по делото CD, са видни
единствено насаждения от тютюн, без да е ясно, за кой конкретен парцел се
отнасят, като е налична снимка с отразени данни - 0.091.
Следва
да се отбележи, че всички посочени в оспорения АУПДВ земеделски имоти са
декларирани от жалбоподателя като постоянни или временни пасища за паша на животни (пасища и мери). Всичко това взето в
съвкупност с данните за размера на констатираните при проверките площи с тютюн,
според съда не може да доведе категоричния извод, че насажденията с тютюн са
стопанисвани от жалбоподателя, респ., че той отглежда тютюн на заявените за
подпомагане земеделски парцели. Следвало е административният орган да извърши
цялостен анализ на съществуващите по преписката данни, включително да обсъди
възраженията на жалбоподателя, едва след което да постанови индивидуалния
административен акт. Вместо това директорът на ОД на ДФ „Земеделие“-Кърджали се
е задоволил напълно формално да посочи на стр. 5 от процесния
АУПДВ, че не приема възражението за основателно, тъй като не опровергавало
първоначалната констатация за допуснато от бенифициента
„неспазване“, защото съгласно договора и Наредба № 9/03.04.2008 г. ползвателят
е длъжен в продължение на 5 г. да не оглежда тютюн и извършената проверка на
място по Договора и допълнителните проверки по ДПП показвали, че ползвателят не
спазвал това задължение. Отново следва да се отбележи, че извършените проверки
на място в стопанството по изпълнение на процесния Договор
№ *** от *** г., не са констатирали отглеждане на тютюн от страна на В.А..
Предвид това съдът намира, че органът е допуснал нарушение на разпоредбата на
чл. 35 от АПК, т.е. АУПДВ е издаден без да са без да са изяснени фактите и
обстоятелствата от значение за случая, което представлява съществено нарушение
на административнопроизводствените правила,
представляващо отменително основание по чл. 146, т. 3
от АПК.
В заключение и с оглед гореизложените мотиви,
съдът намира, че ако бе изяснил всички факти и обстоятелства, явяващи се от
значение в случая, то административният орган би формирал извод, различен от
материализирания в Акт за установяване на публично държавно вземане №
09/112/09565/3/01/04/02 с изх. № 01-090-6500/52#4 от 20.03.2023 г., издаден от директор на ОД на ДФ „Земеделие“ гр.Кърджали.
По
изложените съображения, съдът счита, че следва да бъде постановено решение, с
което да бъде отменен Акт за установяване на публично държавно вземане №
09/112/09565/3/01/04/02/ с изх. № 01-090-6500/52#4 от 20.03.2023 г., издаден от директора на ОД на ДФ
„Земеделие“ – Кърджали, с който на В.А.Х. от ***, УРН: ***, е определено
подлежащо възстановяване на публично държавно вземане в размер на *** лв.,
представляващо получено плащане по Договор
№ *** от *** г., като незаконосъобразен, постановен при съществено
нарушение на административнопроизводствените правила и
в противоречие с материалния закон – отменителни
основания по чл. 146, т. 3 и т. 4 от АПК,
При този изход на делото и на основание чл. 143, ал.
1 от АПК в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени деловодни разноски
в размер на 4 610 лв., от които 4 600 лв., произтичащи от заплатено в брой
адвокатско възнаграждение съгласно договор за правна защита и съдействие от
07.06.2023 г. - л. 322 от делото и 10
лв. внесена държавна такса при образуване на делото. В тази връзка следва да се
отбележи, че заплатеното от В. А. адвокатско възнаграждение е в размер, който
надвишава незначително минималния размер, предвиден в нормата на чл. 7, ал. 2,
т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения/възлизащо в размер на 4 561.36 лв. с оглед размера на
материалния интерес/. Предвид това и с оглед фактическата и правна сложност на
делото, независимо от надлежно релевираното от пълномощника
на ответника възражение за прекомерност по смисъла на чл. 144 от АПК във вр. с чл. 78, ал. 5
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на В.А.Х. от ***, ***, с ЕГН **********, Акт
за установяване на публично държавно вземане № 09/112/09565/3/01/04/02/ с изх.
№ 01-090-6500/52#4 от 20.03.2023 г., издаден от
директора на ОД на ДФ „Земеделие“ – Кърджали, с който на В.А.Х. от ***, УРН:
***, е определено подлежащо възстановяване на публично държавно вземане в
размер на 48 892 лв., представляващо получено плащане по Договор № *** от *** г., като
незаконосъобразен.
ОСЪЖДА Областна дирекция на ДФ „Земеделие“ – Кърджали, със
седалище и адрес: ***, да заплати на В.А.Х. от ***, ***, с ЕГН **********,
деловодни разноски в размер на 4 610 лв.
Препис от решението да се връчи на
страните.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред ВАС, чрез
Административен съд – Кърджали, в 14 - дневен срок от деня на съобщението, че е
изготвено.
Председател: