№ 1532
гр. Варна, 21.04.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Константин Д. Иванов
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
Мая Недкова
като разгледа докладваното от Мая Недкова Въззивно гражданско дело №
20233100500792 по описа за 2023 година
Производството е образувано по:
1. Въззивна жалба вх. № 9885/08.02.2023г. от Т. С. И., ЕГН **********, с адрес: гр.
Варна, ул. „Гоце Д." № 40А,чрез процесуални представители срещу Решение №
183/18.01.2023г. по гр.д. № 17775/2021г. на ВРС,30 св., В ЧАСТТА с която съдът е
ОТХВЪРЛИЛ предявения от въззивника против „АРИЕЛ ФИШ" ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: село Въглен, община Аксаково, област Варненска, п.к.
9157, ул. „Стопански двор", иск с правно основание чл.200 от КТ за сумата от 50 000 лева,
представляваща разликата над присъдената сума от 110000 /сто и десет хиляди/ лева до
предявения размер от 160000 /сто и шестдесет хиляди/ лева представляваща обезщетение
за претърпени от нея неимуществени вреди вследствие смъртта на загубата на своя
житейски спътник и баща на детето й Т. М. Ч. - Мариян Тодоров Ч., ЕГН **********,
настъпила в резултат от трудова злополука от 13.08.2021г., ведно със законната лихва върху
претендираните главници, считано от 14.08.2021 г. до окончателното изплащане на
паричното задължение.
Считайки обжалваното решение за неправилно и необосновано, по подробно изложените в
жалбата съображения, моли за отмяната му и постановяване на друго, с което иска да бъде
уважен в пълния предявен размер от 160 000 лева. Оспорва се извода на съда относно
характера и степента на претърпените от ищеца душевни болки и морални страдания, като в
тази връзка се твърди неправилна преценка на събраните в хода на производството
доказателства. Излага се, че от събраните в гласни доказателства, заключението по СППЕ
са установени факти и обстоятелства, които обуславят извод за справедлив размер на
обезщетението, а именно заявения от 160 000 лева , отговарящ на критерия “справедливост“
по см. на чл.52 от ЗЗД. Излага се , че в резултат на трудовата злополука ищцата е загубила
своя съпруг , когото обичала и уважавала и с когото отношенията им били на силна
привързаност един към друг, с когото имали и отглеждали общо дете. Друго обстоятелство
от съществено значение за размера на обезщетението е и загубата на второто им дете в
деветия месец от бременността й, като от заключението на вещите лица по СППЕ е
установено, че внезапната смърт на Ч. е провокира шок и стрес у въззивика, които са
повлияли на хомеостазата на организма и в крайна сметка са допринесли за вътрешно
утробната смърт на новороденото й дете. Оспорва се като необоснован и противоречащ на
1
събраните доказателства извода на съда , че отношенията между Мариян Ч. и Т. И. са били
влошени, но не до степен на трайна фактическа раздяла. Твърди се вътрешна
противоречивост на съдебния акт / съществено процесуално нарушение/ доколкото от
фактическа страна съда е приел за установено , че отношенията между И. и Ч. били
нормални, хармонични, съпрузите били отдадени един на друг и на семейството си , а от
друга е формиран извод,че отношенията им бил влошени. Излага , че като самотна
майка,ищцата освен, че трябва да се справи с болката и травмата от загубата на съпруга си,
трябва да продължи да се грижи и за своето дете , като му осигури условия , които баща му
със сигурност би му предоставил ако беше жив.Претендира се присъждане на законна лихва
върху главницата от 160 000 лева, от считано от 14.08.2021 г. до окончателното изплащане
на паричното задължение.
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК не е депозиран отговор от насрещната по жалбата
страна.
2. Въззивна жалба вх. № 10461/09.02.2023г. от „АРИЕЛ ФИШ" ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: село Въглен, община Аксаково, област
Варненска, п.к. 9157, ул. „Стопански двор",чрез процесуален представител срещу Решение
№ 183/18.01.2023г. по гр.д. № 17775/2021г. на ВРС,30 св., В ЧАСТТА с която въззивникът е
ОСЪДЕН на основание чл.200 от КТ вр. чл. 86 от ЗЗД да заплати :
- на Т. М. Ч., ЕГН ********** с адрес: гр. Варна, ул. „Гоце Д." № 40А, действащ
чрез своята майка и законен представител Т. С. И., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул.
„Гоце Д." № 40А сумата от 150000 /сто и петдесет хиляди/ лева, представляваща
обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди вследствие смъртта на загубата на
своя баща - Мариян Тодоров Ч., ЕГН **********, настъпила в резултат от трудова
злополука от 13.08.2021г., ведно със законната лихва върху претендираната главница,
считано от 14.08.2021 г. до окончателното изплащане на паричното задължение.
- на Т. С. И., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „Гоце Д." № 40А сумата от
110000/сто и десет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпени от нея
неимуществени вреди вследствие смъртта на загубата на своя житейски спътник и баща на
детето й Т. М. Ч. - Мариян Тодоров Ч., ЕГН **********, настъпила в резултат от трудова
злополука от 13.08.2021г., ведно със законната лихва върху претендираната главница,
считано от 14.08.2021 г. до окончателното изплащане на паричното задължение.
Решението се обжалва като неправилно и необосновано, постановено в
противоречие с материалния закон и съдопроизводствените правила. Излага се, че съда е
обсъдил едностранно в полза на ищците събраните по делото доказателства и не е обсъдил
изложените в отговора на исковата молба доводи на ответника. Излагат се съображение, че
Т. И. не е от кръга на лицата , които имат право на обезщетение по см. на чл.200 от КТ.
Същата не е наследник на починалия Мариян Ч., а от събраните по делото доказателства
безспорно е установено, че не е живяла с него в едно домакинство, били са разделени от
месеци преди инцидента през което време не са поддържали никакви контакти с него, което
е основание и за недопустимост на иска на И.. Твърди се, че трудовата злополука не е
настъпила през време и във връзка или по повод на извършената работа или такава в интерес
на предприятието. Поддържа се възражението за съпричиняване, за проявена груба
небрежност от страна на пострадалия изразяваща се, както в нарушаване на правилата за
движение по пътищата / преминаване през затворен за движение участък от път, неспазване
правилата за движение по пътищата, /, така и отклоняване от определения маршрут,както и
че въпреки, че цял ден не се е чувствал добре и е бил предупреден да спре да управлява
автомобила,Ч. е продължил до фаталния инцидент. Оспорва се и характера и степента на
преживените от ищците страдания и негативни преживявания, както и размера на
присъденото обезщетение, като неотговарящ на критериите на чл.52 от ЗЗД.
Претендира се отменя на обжалваното решение и отхвърляне не исковете, а в
2
условията на в условията на евентуалност - намаляване на присъденото в полза на ищците
обезщетение при отчитане 90 % съпричиняване от страна на Ч.. Претендира присъждане на
сторените по далото разноски.
Направено е доказателствено искане за допускане на СМЕ, в условията на чл.266
ал.3 от ГПК , за установяване каква е била концентрацията на алкохол в кръвта на Ч.
непосредствено преди инцидента, както и час преди него.
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от насрещните по жалбата
страни, в който е изразено становище за неоснователност на оплакванията срещу
постановеното решение, което намират за правилно и законосъобразно в обжалваните части.
Изложени са аргументи за допустимост на производството касателно ищцата Т.
И..Излагат,че безспорно се касае за трудова злополука по смисъла на закона,още повече , че
е налице произнасяне на НОИ. Оспорват всички наведени доводи за съпричиняване от
страната на пострадалия, като се излага, че възражението за проявена груба небрежност от
страна на Ч. изразяваща се в управляване на автомобила въпреки недоброто си
здравословно състояние, както и за неспазване правилата за движение по пътищата за
преклудирани , доколкото не са направени в отговора на исковата молба и първото по
делото съдебно заседание. Претендират потвърждаване на решението в обжалваните части и
присъждане на разноски.
Не са изразили становище по напраното доказателствено искане на ищеца.
Постъпилите въззивни жалби са редовни и отговорят на изискванията на чл.260 от
ГПК – подадени са от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване и съдържат
останалите необходими приложения, вкл. доказателство за платена държавна такса.
Квалификацията на спора, очертана в доклада кореспондира на процесуалните
действия на страните в хода на размяната на книжата. Оплакванията не се свързват с
тежестта на доказване, поради което и не се налага допълване или промяна на доклада по
делото с даване на допълнителни указания на страните относно разпределяне на
доказателствената тежест.
В хода на първоинстнционното производство съда не е допуснал твърдяното
нарушение на съдопризводствените правила , поради което на са налице основанията на
чл.266 ал.3 от ГПК и искането на „АРИЕЛ ФИШ" ООД, ЕИК ********* за допускане на
СМЕ в настоящото производство следва да бъде оставено без уважение.
На основание чл. 15 от ЗЗкД, в качеството на контролираща страна в производство
по селото следва да бъде конституирана Дирекция „Социално подпомагане“ –Варна, на
която следва да бъдат изпратени преписи от виззивните жалби и отговора към тях, в едно с
препис от настоящото определение.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ: 1. Въззивна жалба вх. № 9885/08.02.2023г. от Т.
С. И., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. „Гоце Д." № 40А,чрез процесуални
представители срещу Решение № 183/18.01.2023г. по гр.д. № 17775/2021г. на ВРС,30 св.
2. Въззивна жалба вх. № 10461/09.02.2023г. от „АРИЕЛ ФИШ" ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: село Въглен, община Аксаково, област
Варненска, п.к. 9157, ул. „Стопански двор",чрез процесуален представител срещу Решение
№ 183/18.01.2023г. по гр.д. № 17775/2021г. на ВРС,30 св.,
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „АРИЕЛ ФИШ" ООД, ЕИК ********* за
3
допускане в настоящото производство на СМЕ за установяване каква е била концентрацията
на алкохол в кръвта на Мариян Ч. непосредствено преди инцидента, както и час преди него,
поради липса на основанията на чл.266 ал.3 от ГПК.
КОНСТИТУИРА в качеството на контролираща страна в настоящото
производство Дирекция „Социално подпомагане“ –Варна, на която да бъдат изпратени
изпратени преписи от виззивните жалби и отговора към тях, в едно с препис от настоящото
определение.
НАСРОЧВА производството по делото в открито съдебно заседание на
22.05.2023г. от 13.30 ч. , за която дата и час да се призоват страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4