Решение по дело №1276/2018 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 2022
Дата: 10 май 2019 г.
Съдия: Любомир Симеонов Нинов
Дело: 20183110101276
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 31 януари 2018 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№2022/10.5.2019г.

 

гр.Варна 10.05.2019г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

      ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ХХХІ състав в открито съдебно заседание проведено на 10.05.2019г. в състав:

 

                             РАЙОНЕН СЪДИЯ: Любомир Нинов

 

      ,като разгледа докладваното от съдията гр.д.№1276/2018г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

      Производството е по реда на чл.247 от ГПК и чл.248 от ГПК.

      Ищците Ем.К. и Зв.Д. са подали искания за изменение в частта на разноските на постановеното по делото решение №1358/2.04.2019г. чрез увеличаването им и за поправка на ОФГ в същото отнасяща се до посочване на идентификатора на имота от който е част процесната площ.

      В дадения срок за становище по молбите не е постъпило такова от ответника.

      По искането по реда на чл.248 от ГПК се иска присъждане на сумата от 1 530лв., като се сочи, че размера на минималното адвокатско възнаграждение е съобразен с цената на иска възлизаща на 30 216.47лв., а не както съдът е определил 302.20лв. Сочи се, че не са присъдени и 250лв. доплатен депозит за СТЕ.

      По направеното искане съдът приема следното: ищците едва след приключване на производството по делото поставят въпроса за цената на иска, но съгласно разпоредбата на чл.70, ал.1 от ГПК този въпрос може да се повдигне най-късно в първото заседание по делото, а то отдавна е минало поради което възможността страната да иска повдигане на въпроса за цената на иска се е преклудирала. Показателен е факта, че страната не е възразила когато съдът е определил настоящата цена на иска и е събрал съответната държавна такса дължима се от нея, но когато е било постановено решение в нейна полза страната при значително редуциран размер на адвокатското възнаграждение ищците са стигнали до извода, че всъщност предявяват искове на значително по-висока стойност. От друга страна по делото е представено пълномощно издадено общо от двамата ищци в полза на адв.Даведжиева за общата сума от 3 800лв., като липсват уговорки как е разпределена сумата между упълномощителите. Предвид посоченото съдът приема, че двамата ищци са заплатили на процесуалния си представител сумата по равно , всеки по 1 900лв. от друга страна обаче предявените искове са с правно осн. чл.124 от ГПК отрицателни установителни оспорващи правото на собственост на ответника при което минималния размер на дължимото се възнаграждение за тях се определя по реда на чл.7, ал.2 от Наредба №1/9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а не от разпоредбите на ал.5 или 6 от същия член. При това положение за определяне размера на възнаграждението е от значение определената от съда цена в размер на 302.20лв., като минималното възнаграждение възлиза на 300лв. за представителство на всеки от двамата ищци.

Предвид изложеното и съобразявайки вече изложените в решението мотиви съдът приема, че не са на лице основания да се допуска изменение на същото в частта на разноските.

По искането за допускане на поправка на ОФГ, съдът констатира, че в мотивационната част на решението имотът който е предмет на спора е посочен и с идентификатор, а в диспозитива липсва такъв съдът приема, че следва да се допусне поправка на ОФГ в посочения смисъл, като в диспозитива на решението се допълни, че идентификатора на имота е 10135.5545.346 по КККР. 

      Ето защо, съдът

 

                              Р Е Ш И

 

ОТХВЪРЛЯ молбата на Е.И.К. ЕГН********** и З.С.Д. ЕГН********** за изменение на решение №1358/2.04.2019г. постановено по гр.д.№1276/2018г. на ВРС в частта на разноските.

ДОПУСКА поправка на очевидна фактическа грешка допусната в решение №1358/2.04.2019г. постановено по гр.д.№1276/2018г. на ВРС като същото да се чете в установителния си диспозитив по следния начин:

ПРИЕМА за установено в отношенията между Е.И.К. ЕГН********** *** и З.С.Д. ЕГН********** *** от една страна като ищци и Х.Й.Х. ЕГН********** *** от друга страна като ответник, че ответникът Х.Й.Х. ЕГН********** не е собственик на недвижим имот представляващ реална част с площ от 1236 кв.м. графично посочена с червен цвят на копие от скица № изх.№ 15-99795-16.02.2018г. издадена от СГКК-Варна (л.15 от делото представляващ неразделна част от настоящото решение) от поземлен имот с идентификатор 10135.5545.346 по КККР с обща площ от 1277 кв.м. находящ се в гр.Варна, община Варна, област Варна, кв.Галата, честност Зеленика, трайно предназначение на територията–урбанизирана, с начин на трайно ползване –ниско застрояване, стар идентификатор няма, номер по предходен план 5450346, при съседи на частта: 10135.5343.3977, 10135.5545.344, 10135.5545.3207, 10135.5545.9514 и останалата част от 10135.5545.346 и при съседи на целия имот 10135.5343.3977, 10135.5545.344, 10135.5545.3207, 10135.5545.9514, на осн. чл.124 от ГПК.

      Решението подлежи на обжалване пред ВОС в двуседмичен срок от уведомяването на страните, а в частта на отказа за изменение на присъдените разноски има характера на определение и подлежи на обжалване пред ВОС в едноседмичен срок.

                              РАЙОНЕН СЪДИЯ: