Р Е Ш
Е Н И Е
№
/
……………..2020 г., гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - Варна, ХХХIV
състав, в публично заседание на тринадесети януари две хиляди и двадесета
година, в състав:
СЪДИЯ: ЕЛЕНА ЯНАКИЕВА
при
секретаря Галина Владимирова, като разгледа докладваното от съдия Елена
Янакиева адм. дело № 3078 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по чл. 186, ал. 4 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/,
във връзка с чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба от „РЕКАР“ ООД ЕИК ********* , представлявано
от П.К.П.срещу Заповед
за налагане на принудителна административна мярка №359-ФК/07.10.2019г.,
постановена от Началника на отдел „Оперативни дейности“ гр. Варна в главна
дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, с която се налага принудителна административна
мярка – запечатване на търговски обект - бензиностанция, находяща се в с.
Осенец, обл. Разград, ул. „Д.С.“ № 21, стопанисван от дружеството и забрана за
достъп до него за срок от 14 /четиринадесет/ дни, на основание чл.186, ал.1, т.1,
буква „г“ от ЗДДС и чл.187, ал.1 ЗДДС, за нарушение на чл.118, ал.6 от ЗДДС.
В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност
на оспорената заповед, поради постановяването й при допуснати съществени
процесуални нарушения, в противоречие с материалноправни разпоредби и при
несъответствие с целта на закона. Навеждат се доводи за липсата на умисъл при
констатираното спиране на подаване на данни. Конкретизирано е, че забавата е за
кратък период от време, като техническият проблем е своевременно отстранен- още
същия ден. Уточнява, че осъществената доставка на гориво е заведена от служител
на бензиностанцията. Получен е одобрителен отговор от НАП. В жалбата се твърди,
че в края на деня-24.08.2019г., доставеното гориво се намирало реално в резервоара. Това е видно от
приложения служебен бон от 23.08.2019г.-23.42ч., в който наличното гориво към
началото на 24.08.2019г. е в размер от 18707.50л. Когато от това количество се
добавят доставените през деня 6817л. и се извади стойността на продажбите от двете
каси в обекта – 2125.052л. и 1648.987л., се получава количеството , отчетено в
края на работния ден-21863.44лв., видно от издадения служебен бон от 25.08.2019г.-0.00ч. По-нататък изложените
доводи в жалбата обосновават вредите, които административната мярка ще донесе
върху икономическата дейност на дружеството, както и задълженията, които е
поело по договор с „Шел България“ ЕАД. Оспорва се срокът, за който е наложена
ПАМ, като се изтъква, че същият е немотивиран. Аргументира се, че в конкретната
хипотеза целта на запечатването е допълнителна санкция, което противоречи на
законоустановената цел на административната принуда и съставлява превратно
упражняване на власт. Отправя се искане за отмяна на оспорената заповед за
налагане на ПАМ и за присъждане на направените по делото разноски, както и
тези, сторени в производството по оспорване на разпореждането , с което е
допуснато предварителното изпълнение на заповедта.
В съдебно заседание жалбоподателят, чрез
процесуален представител, поддържа жалбата. По съществото на спора се поддържат
отправените в жалбата искания.
Ответната страна оспорва жалбата, като в депозирани
чрез процесуален представител писмени бележки с.д. № 19081/27.12.2019г.
изразява становище за неоснователност на жалбата, отправя искане за оставяне в
сила на оспорената заповед за налагане на ПАМ и присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в полза на НАП.
Съгласно разпоредбата на чл. 148 от АПК,
административният акт може да се оспори пред съда и без да е изчерпана
възможността за оспорването му по административен ред, освен ако в кодекса или
в специален закон е предвидено друго. В случая, в ЗДДС не е предвидено
задължително административно обжалване, поради което жалбата е предявена пред родово
и местно компетентен съд, от лице с констатиран правен интерес от оспорване, в
законоустановения срок, поради което е процесуално допустима за разглеждане.
Съдът, след съвкупна
преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема за
установено от фактическа страна следното:
Административното
производство по издаване на обжалвания акт е започнало по повод извършена на 11.09.2019
г. съвместна проверка от органа по приходите със служители на ОД на МВР, АМ и
ДАМТН в търговски обект – бензиностанция в гр. Осенец, стопанисван от „Рекар“
ООД, гр. Варна. Резултатите от проверката са обективирани в нарочно съставен
протокол № 0387765/11.09.2019г. /л.11 от административната преписка/. В
приложение към него са вписани констатираните данни:
В обекта е въведена в
експлоатация ЕСФП модел „Призма вер. ROHE BG FP800-K.L“ два фискални принтера
FP-880-KL. Налични са 5 резервоара - два за бензин, два за дизел и един за
пропан бутан, няма скачени съдове. Обемите на резервоарите и вида на колонките
са посочени в jfблок схема. Установено е, че на 09.09.2019 г. е извършена
подмяна на сондата на резервоара за пропан-бутан. Присъствали са органи на НАП
/съставен е ПИП №0388589/03.09.2019г. Показанията на нивомера на резервоар № 5
/LPG/ са установени както следва:
- 29.08.2019г. 23 ч. 45 мин.
— 1362,38 Количество продаден LPG по ДФО 962,170;
- 30.08.2019г. 23 ч. и 45
мин. - 309,94 Количество продаден LPG по ДФО 1194,551;
- 31.08.2019г. 23 и 41 мин. - 309,94 Количество продаден LPG
по ДФО 945,541;
- 02.09.2019г. 00 ч, и 01
мин. - 309,94 Количество продаден LPG по ДФО 840,305;
- 02.09.2019г. 23 ч. и 42
мин. 309,94 Количество продаден LPG по ДФО 754,92;
- 03.09.2019г. - 3556,5
Количество продаден LPG по ДФО 379,764.
На 24.09.2019
г. е извършена доставка на дизелово гориво 6228л. по АДД с УКН №
0000000004763516/24.08.2019г., при което нивомерната система не е отчела
доставката и не е подала данни към НАП. Изведен бил Z отчет, след което е
извършено зареждане на гориво от един автомобил. Отново е изведен Z отчет. Данните са постъпили в НАП. Извършена е
проверка, като е прекъсната интернет
връзката, както по кабелен път - UTP, оптичен или друг вид кабел, така и по
безжична мрежа - Wi-Fi . Също в хода на проверката е спрян и компютъра за да се
извърши проверка на свързаността с колонката. При проверките е установено, че
при спиране на компютъра системата блокира и от колонката не може да се зарежда
гориво. Извършена е проверка за „автономен режим“, от инспектор по приходите е
вдигнат пистолета за зареждане на гориво, в следствие на което вътре в обекта
на монитора е получена индикация за това обстоятелство.
Срещу констатациите в протокола не е постъпило възражение.
Събрано е становище от
сервизната фирма, обслужваща жалбоподателя, от което се установява, че
действително е възникнал технически проблем с нивомерната система, който е
възпрепятствал изпращането на доставка по НИС на данните. Същевременно е
установено, че доставката по документи е надлежно заведена и данните са
изпратени, като за тези събития е издадена бележка от фискалния принтер с
отговор от НАП. Вписано е, че са взети мерки за отстраняване на проблема.
Възприемайки изцяло
констатациите на длъжностните лица, извършили проверката, приходният орган издал
обжалваната Заповед за
налагане на принудителна административна мярка №359-ФК/07.10.2019г.,
постановена от Началника на отдел „Оперативни дейности“ гр. Варна в главна
дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, с която е наложена принудителна
административна мярка – запечатване на търговски обект - бензиностанция,
находяща се в с. Осенец, обл. Разград, ул. „Д.С.“ № 21, стопанисван от „РЕКАР“ ООД и
забрана за достъп до него за срок от 14 /четиринадесет/ дни, на основание
чл.186, ал.1, т.1, буква „Г“ от ЗДДС и чл.187, ал.1 ЗДДС, за нарушение на
чл.118, ал.6 от ЗДДС.
При фактите, констатирани от събраните по делото
доказателства, съдът формира следните правни изводи:
Оспорената
по съдебен ред заповед е издадена от компетентен орган – началник отдел
„Оперативни дейности“ Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, оправомощен
да налага принудителни административни мерки със Заповед №
ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018 г.
от Изпълнителния директор на НАП /л. 56 от административната преписка/,
с която е определено именно началниците отдели „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“
при ЦУ на НАП да издават заповеди за налагане на ПАМ запечатване
на обект по чл. 186 ЗДДС.
Производството е образувано
за нарушение на ЗДДС, свързано с неспазване на реда и начина за подаване на
данни по чл. 118 ЗДДС в Националната агенция за приходите и за този
вид нарушения разпоредбата на чл. 185, ал. 2 от ЗДДС предвижда налагането на
глоба или имуществена санкция. Отделно, разпоредбата на чл. 186, ал. 1 от ЗДДС
предвижда и налагането на принудителна административна мярка – „запечатване на
обект за срок до 30 дни“. Съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1, буква „г“ от ЗДДС принудителната
административна мярка запечатване на обект за срок до един месец, независимо от
предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази
реда или начина за подаване на данни по чл. 118 в НАП.
Правнорелевантният
момент на дължимото поведение в случая е подаване на данни по чл. 118 от ЗДДС в
НАП. Нормата на чл. 118, ал.
6 посочва, че всяко лице по ал. 1, извършващо доставки/продажби на течни горива
от търговски обект, с изключение на лицата, извършващи доставки/продажби на
течни горива от данъчен склад по смисъла на Закона
за акцизите и данъчните складове, е длъжно да предава по дистанционна връзка на
Националната агенция за приходите и данни, които дават възможност за определяне
на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в обектите за
търговия с течни горива. Разпоредбата на чл.
118, ал. 10 от ЗДДС посочва, че данъчно задължено лице - доставчик/получател по доставка на
течни горива, е длъжно да подава в Националната агенция за приходите данни за
доставката и движението на доставените/получените количества течни горива,
както и за промяната в тях. Данните се подават на датата на данъчното събитие
или на датата на възникване на промяна в обстоятелствата по електронен път с
квалифициран електронен подпис.
В чл. 3, ал. 3 от Наредба Н-18 от 13 декември 2006 г. е предвидено, че това
задължение се отнася до лицата, които извършват продажби на течни горива, чрез
средства за измерване на разход, и че за тази цел като средство за измерване от
одобрен тип се използва нивомерна измервателна система за обем на течни горива
с информационен изход за свързване към централно регистриращо устройство на
ЕСФП и подлежи на метрологичен контрол. За да са налице предпоставките за
налагане на ПАМ по чл. 186, ал. 1, т. 1, буква „г“ от ЗДДС, в доказателствената
тежест на органа, налагащ ПАМ, е да установи неспазване на реда и начина за
подаване на данни по чл. 118 от ЗДДС в НАП.
С оглед на тази нормативна рамка и съответните чл. 59а
и чл. 59б от Наредбата, съдът приема, че жалбоподателят е допуснал нарушение, предполагащо като последица
налагането на административната мярка. Ангажираните от него доказателства не
доказват безпрепятственото предоставяне на данни до НАП по реда, описан
по-горе.
Представен е служебен бон от 23.08.2019г. / л.19 от
делото/, от който се установява, че дизелът в колонка 1 към 23.42ч. на същата
дата е 18707.50л.
Така също, представен е служебен бон от 25.08.2019г.,
в който количеството дизел в колонка 1 е
в размер на 21863.44л. / л.21 от делото/.
За 24.08.2019г. именно, когато е осъществена
процесната доставка от 6837.00л., е представен служебен бон /л.16 от делото/, в
който отговорът от НАП е отбелязан като „ок“. Съответно доставеното количество
според сондата е 0.00.
По косвен път- чрез събиране / поради доставка/ и
изваждане /поради продажба/ на доставени литри дизел, жалбоподателят се домогва
да докаже, че това количество не е продадено на същата дата-24.08.2019г., а е
налично към началото на работния ден на 25.08.2019г.
Същевременно, инвокираното от органа нарушение касае
наливания, отразени чрез нивомерната система. За констатирането на нарушението
е издаден протокол за извършена проверка, който е съставен по установения ред и
форма от органите по приходи в кръга на правомощията им, който се ползва с
материална доказателствена сила на основание чл.
50, ал. 1 от ДОПК за извършените от органа по приходите действия и за установените по време
на проверката факти и обстоятелства и съставлява годно доказателство за наличие
на обстоятелствата по чл.
118, ал. 4, т. 3 от ЗДДС. Протоколът е съставен в присъствието на служител на дружеството и е
подписан от лицето без възражения. Само по себе си установяването на
нарушението е достатъчно условие, органът по приходите да наложи ПАМ.
Изискванията и начинът за установяване на дистанционна
връзка и предаване на данни в НАП са подробно уредени в Приложение № 1 към
Наредба №Н-18/2006 г. Подробно са изброени и функционалните изискванията към
фискалните устройства, фискалната памет, изискванията за изобразяване и
отпечатване на информацията при работа с фискално устройство и контролна лента
на електронен носител /КЛЕН/.
Според IIIб, от
Приложение № 1 от Наредба Н-18/2006г., дистанционна връзка между ФУ и НАП се
осъществява чрез използване на преносна мрежа на мобилен оператор по изградена
за целта на обслужваните от него ФУ VPN мрежа; лицето по чл. 3 избира мобилния
оператор, посредством който да му бъде предоставена услугата; б) мобилен
оператор по буква "а" осигурява постоянна свързаност на своята VPN
мрежа със сървър на НАП посредством наземна оптична линия; операторът осигурява
и резервна алтернативна свързаност, която се използва в случай на техническа
неизправност на връзката по наземната линия; мобилният оператор е задължен да
предава на НАП ежедневно информация за IMSI и MSISDN и статус на data SIM карти
по електронен път; в) фискалните устройства са снабдени с data SIM карти, чрез
които получават задачи чрез SMS-и и изграждат IP връзка посредством пакетно
предаване на данни в мрежата на мобилен оператор за http комуникация с НАП;
допуска се ИАСУТД да върне отговор на задачата по изграден от лицето по чл. 6
VPN канал; г) НАП изпраща SMS-и към фискалните устройства през определен от
мобилните оператори кратък номер, еднакъв за всички мобилни оператори; д) след
отпечатване на дневен финансов отчет с нулиране задължително се проверява
изправността на комуникацията с мобилния оператор; резултатът от теста се индицира; при констатирана неизправност на
връзката в три поредни финансови отчета работата на ФУ се блокира; е/ фискалните устройства предават по
установената дистанционната връзка данни от нивомерната система за доставка на
горива, коригирани с продадените количества по време на доставката, и за
наличните количества горива (подавани автоматично от нивомерните системи или
ръчно въведени, когато данните не могат да бъдат прочетени от нивомерната
система). / Така Решение № 8692 от 10.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3678/2019
г., VIIIо./
Обстоятелството, че има непредставяне на данни за движението
по нивомерната система не е опровергано от страна жалбоподателя. Напротив- той
го признава, но въвежда твърдение, че е кратковременен технически проблем.
Съдът констатира , че в горецитираното изцяло приложение към Наредбата,
законодателят е вменил в задължение на мобилния оператор да предава на НАП ежедневно информация за IMSI и
MSISDN и статус на data SIM карти по електронен път . Същевременно, като нарушение, извършено
от търговеца, стопанисващ бензиностанцията, / а в конкретния случай той е и
собственик/, законодателят е предвидил непредаването на дистанционна връзка на
Националната агенция за приходите и данни, които дават възможност за определяне
на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в обектите за
търговия с течни горива, по арг.чл.118 ал.6 от ЗДДС. В този случай, за
осъществяването на нарушението е достатъчно простото извършване на неподаване
на съответни данни за проследяване на акцизните стоки, каквото безспорно,
според посочената разпоредба е осъществил жалбоподателят.
Извън този довод, той не е
предприел защита в посока дали вероятната причина, при наличие на неполучени от
НАП нивомерни доставки, е извън функциите на фискалния принтер, а е свързана с
функционалността на връзката с НАП или самия сървър и дали техническия проблем
се дължи на неизпълнение на задължението от мобилния оператор. Доводи в този
смисъл изобщо не са въведени.
От
всичко изложено дотук се налага обоснован извод, че е установено наличието на
допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 118, ал. 6 от ЗДДС, респ.
неизпълнение на задължение по буква „г“ на т. 1 от ал. 1 на чл. 186 от ЗДДС, а
оттам и на основание за издаване на процесната заповед за налагане на ПАМ. В
тежест на административния орган е да докаже обективната съставомерност на
нарушението, във връзка с което е издадена оспорената заповед за налагане на
ПАМ. Това е сторено, а и нарушението не се оспорва от жалбоподателя.
Съдът счита, че са спазени
установената от закона форма и изискванията за съдържание на заповедта съгласно
чл.
186, ал. 3 ЗДДС и чл.
59, ал. 2 от АПК. Заповедта е мотивирана - съдържа фактически и правни основания за нейното
издаване - наименование на органа, който я издава, наименование на акта,
адресат, разпоредителна част, определяща правата и задълженията на адресата,
начинът и срокът на изпълнение на ПАМ, срокът и редът за обжалване и подпис на
физическото лице, персонализиращо административния орган.
Заповедта е издадена при
спазване на процесуалните правила, като не са допуснати съществени процесуални
нарушения.
С оглед на горните разпоредби се налага извод, че при издаването на
процесната заповед са спазени и материалноправните разпоредби на закона.
Заповедта е издадена на осн. чл.
186, ал. 1, т. 4, б. "г" и чл.
187, ал. 1 ЗДДС. Съгласно разпоредбата на чл.
186, ал. 1, т. 4, б. "г" от ЗДДС, принудителната административна мярка
"запечатване на обект за срок до тридесет дни" независимо от
предвидените глоби и имуществени санкции се прилага на лице, което не спази
реда или начина за подаване на данни по чл.
118 от ЗДДС в НАП. В задължение на регистриран по ЗДДС търговец, извършващ
доставки/продажби на течни горива на търговски обект, е да предава по
дистанционна връзка на НАП и данни, които дават възможност за определяне на
наличните количества горива в резервоарите за съхранение в обектите за търговия
с течни горива. Неизпълнението на задължението е юридически факт, пораждащ
правомощие на органа по приходите да наложи ПАМ по чл.
186, ал. 1, т. 4, б. "г" от ЗДДС "запечатване на обект".
Същевременно, чл.
187, ал. 1 от ЗДДС предвижда, че при прилагане на принудителната административна мярка по чл.
186, ал. 1 се забранява и достъпът до обекта или обектите на лицето. Предвид
безспорно установения факт на нарушението, необходимата материалноправна
предпоставка за налагане на мярката е налице. Целта на ПАМ съгласно
разпоредбата на чл.
22, ал. 1 от ЗАНН е да се предотвратят и преустановят административните нарушения, както и
да се предотвратят и отстранят вредните последици от нарушенията. При налагане
на ПАМ административният орган действа при условията на обвързана
компетентност, поради което при наличието на горепосоченото обстоятелство
/фактът на извършеното нарушение/ не е налице правна възможност, а задължение
за него да наложи ПАМ.
Правилно е определен и срокът за налагане на ПАМ в
заповедта – 14 дни, в рамките на предвидения в закона максимален срок до 30
дни, като при определянето на срока за налагане на ПАМ органът действа при
условията на оперативна самостоятелност. Административният орган е обсъдил
конкретните факти, тежестта на нарушението, отчел е поведението на нарушителя ,
като е направил конкретна преценка на необходимостта да се предотвратят
нежелани последици за фиска и да се предотврати извършването на нови нарушения.
Изложени са мотиви по отношение продължителността на срока на наложената ПАМ,
която има превантивен и дисциплиниращ ефект, като административният орган е
посочил целите, които иска да бъдат постигнати с налагането на ПАМ -
необходимата превенция да не се извършва ново нарушение. Така посочените мотиви
в достатъчна степен обосновават определянето на продължителността на наложената
мярка, поради което не се констатира твърдяната несъразмерност. Срокът на
наложената ПАМ е съразмерен на извършеното нарушение и е съобразен с целта на
ПАМ /превенция и недопускане вреди за фиска предвид значимостта на охраняваните
обществени отношения/, с тежестта на извършеното нарушение /предвид
местоположението на обекта, вида на стоката – акцизна стока /гориво/, и вида на
нарушението - неподаването на данни към НАП за движението на това гориво/.
Оспореният административен акт съответства и на целта
на закона, а именно -предотвратяване и преустановяване на административни
нарушения в защита на държавния бюджет и за осигуряване на регулярност на
приходите и нормално функциониране на цялата държавна бюджетна система.
С оглед на изложеното, жалбата се явява неоснователна
и следва да бъде отхвърлена.
При този изход на спора, съдът намира за основателна
претенцията на ответника за присъждане на разноски за юрисконсултско
възнаграждение. На основание чл. 143, ал. 3 от АПК и чл.
78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл.
144 от АПК във връзка с чл.
37 от Закона за правната помощ във връзка с чл.
24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, предвид невисоката фактическа и правна
сложност на спора, на ответника следва да бъдат присъдени разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева в полза на НАП.
заплатена държавна такса за образуване на делото.
Водим
от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предложение второ от АПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед за налагане на принудителна административна мярка
№359-ФК/07.10.2019г., постановена от Началника на отдел „Оперативни дейности“
гр. Варна в главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, с която на „РЕКАР“ ООД ЕИК *********, представлявано
от П.К.П.е наложена
принудителна административна мярка – запечатване на търговски обект -
бензиностанция, находяща се в с. Осенец, обл. Разград, ул. „Д.С.“ № 21,
стопанисван от дружеството и забрана за достъп до него за срок от 14 /четиринадесет/
дни, на основание чл.186, ал.1, т.1, буква „г“ от ЗДДС и чл.187, ал.1 ЗДДС, за
нарушение на чл.118, ал.6 от ЗДДС.
ОСЪЖДА
„РЕКАР“ ООД ЕИК *********,
представлявано от П.К.П.да заплати на Национална
агенция за приходите сума в размер на 100,00
/сто/ лева, представляваща юрисконсултсковъзнаграждение.
Решението
подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението до страните
пред Върховен административен съд.
СЪДИЯ: