РЕШЕНИЕ
№ 189
гр. Бургас, 01.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, V СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:МАГДАЛЕНА СТ. МАРИНОВА
при участието на секретаря АНЕЛИЯ ИВ. ТАКОВА
като разгледа докладваното от МАГДАЛЕНА СТ. МАРИНОВА Гражданско
дело № 20212120103556 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по повод искова молба от „Евротрафик 10“
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град София, район Сердика, кв.
Орландовци, бул. „Първа Българска армия“ № 60, представлявано от управителя Йоанис
Ипсилантис, чрез процесуален представител адвокат Д.Г. – АК - Стара Загора, против
„Мариос – Тихерос Транс“ ЕООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
град Бургас, ж.к. „Братя Миладинови“ №3, вх.1, ет.7, представлявано от управителя Румен
Димитров Лазаров, за осъждане на ответника да плати на ищеца сумата 5 540, 05 лева,
представляваща главница и цена за доставени автомобилни части, за която доставка е
издадена фактура от 05.12.2018 година, сумата 1 381, 93 лева, представляваща лихва за
забава, начислена за периода от 05.12.2018 година до 20.05.2021 година, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателно й
плащане. Исковата молба е основа на фактически твърдения за това, че между ищеца и
ответника съществуват трайни търговски взаимоотношения по повод осъществявани от
ищеца дейности – ремонт на автомобили и части за тях в страната и чужбина. В посочената
по – горе фактура, издадена за доставка на части за скоростна кутия, е отразен падеж на
плащане, но до настоящия момент не е извършено плащане. За извършения ремонт от
страна на ответника са подписани приемателно предавателен протокол от 04.12.2018 година
и гаранционен протокол № ** година. Поради изложеното ищецът предявява исковете си,
към исковата молба са приложени писмени доказателства.
В преклузивния едномесечен срок по чл.131 от ГПК ответникът не е дал писмен
1
отговор на предявения иск.
В съдебно заседание ищецът, представляван от адвокат Г., поддържа предявения иск,
като повод становище на процесуалния представител на ответника от съдебно заседание
заявява, че не оспорва твърдението за извършено частично плащане преди подаване на
исковата молба. Посочва, че след предявяване на иска задължението за главница е погасено
изцяло, но не е погасено задължението за лихва за забава. Счита, че следва да бъде
постановено решение съобразно събраните по делото доказателство, както и отправя искане
да бъдат присъдените разноските, направени по водене на делото.
В съдебно заседание ответникът, представляван от адвокат Ч., твърди частично
плащане на задължението преди подаване на исковата молба и погасяване на сумата,
дължима като главница в хода на процеса. Счита, че лихвата за забава е в размер от 1309, 78
лева.
По материално правната квалификация на предявените искове настоящият състав
приема следното:
Предявените искове са с правно основание чл.318 от ТЗ вр. чл.288 от ТЗ вр. чл. 200 от
ЗЗД вр. чл. 79 от ЗЗД вр. чл.327 от ТЗ и чл.86 от ЗЗД.
От събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност,
предвид и становището страните по фактите, настоящият състав приема за установено от
фактическа страна следното:
Предвид становището на страните по фактите не е спорно сключване между тях на
договора за ремонт на автомобили и части за тях в страната и чужбина, за което е издадена
фактура № ********** от 05.12.2018 година, с основание продажба на части по описа
/приложен по делото/ на сума 4 616, 71 лева без ДДС и 5 540, 05 лева с ДДС. Като писмено
доказателство е приет и гаранционен протокол № ** година, за издаване от изпълнителя на
възложителя на изделие – скоростна кутия, която е индивидуализирана в документа, както и
е от същата дата е приемо – предавателния протокол за извършения ремонт. Посочените
протоколи са подписани съответно за купувач и приел. Към представения по делото писмен
отговор, за който процесуалният представител на ответника посочва, че не е подаден в
срока, поради нередовно уведомяване на страната, е посочено, че преди подаване на
исковата молба, което е направено на 25.05.2021 година, ответникът е извършил частично
плащане на сумата от 1540, 05 лева с платежно нареждане на 13.03.2019 година. Това
погасяване на част от задължението не е спорно, предвид становището на ищеца от съдебно
заседание, и съответно неоснователността на иска за тази сума води до частична
неоснователност на иска за лихва за забава, както и следва да се отрази на размера на
разноските, претендирани от ищеца. В хода на процеса е извършено плащане на сумата
2000 лева на 06.12.2021 година и 2000 лева на 09.12.2021 година, видно от представените
преводни нареждания.
Предвид извършените частични плащания дължимите лихви за забава са както следва:
върху главница в размер от 5540, 05 лева за периода от 05.12.2018 година /съставяне на
2
фактурата/ до датата на плащането на 13.03.2019 година лихвата за забава е в размер от 152,
35 лева. Върху главница в размер от 4 000 лева /след приспадане на плащането на сумата на
13.03.2019 година/ лихвата за забава за периода от 13.03.2019 година до 20.05.2021 година е
в размер от 888,88 лева. Общият размер на дължимата лихва за периода до датата на
подаване на исковете молба е 1041, 23 лева. До пълния предявен размер на тези претенция
от 1381, 93 лева предявеният иск следва да бъде отхвърлен.
Лихвата за забава, дължима за периода от датата на подаване на исковата молба на
25.05.2021 година до датата на първото плащане, извършено на 06.12.2021 година върху
дължимата главница в размер от 4000 лева, е в размер от 217, 78 лева, а върху главница в
размер от 2000 лева за периода от 06.12.2021 година до 09.12.2021 година е в размер от 2,
22 лева. Поради изложеното следва да бъде присъдена лихва в размер от общо 220 лева.
По разноските, направени по водене на делото:
Съответно на основателната част от иска ответникът следва да бъде осъден да плати
на ищеца разноски, по правилото на чл. 78 от ГПК. Ответникът е направил възражение за
прекомерност на платеното от ищеца адвокатско възнаграждение. Видно от приложения
договор за правна защита и съдействие разноските, направени на това основание, са в
размер от 1200 лева, които са внесени. По повод направеното възражение за прекомерност
на платеното адвокатско възнаграждение с основание чл. 78, ал.5 от ГПК настоящият състав
приема следното: Предвид цената на предявените искове от общо 6921, 98 лева
минималното адвокатско възнаграждение е в размер от 676, 10 лева по правилото на чл.7,
ал.2, т.3 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Предвид
фактическата и правната сложност на делото в конкретния случай настоящият състав
приема, че адвокатското възнаграждение следва да бъде намалено в размер до 1000 лева, тъй
като в едно съдебно заседание по делото са приети писмени доказателства, включително
доказателства относно извършено плащане и не са допускани и събирани други
доказателства. Съответно на основателната част от исковете от общо 5041, 23 лева / сумата
4000 лева за главница и сумата 1041, 23 лева за лихва до датата на подаване на исковата
молба/ и предявения размер на претенциите от общо 6921, 98 лева, от разноски в общ размер
от 1276, 88 лева /1000 лева възнаграждение по договор за правна защита и съдействие и 276,
88 лева внесена държавна такса/ ответникът следва да заплати на ищеца сумата 929, 94 лева.
Разноските, направени от ответника, са в размер от 680 лева и представляват платено
възнаграждение за адвокат по договор за правна защита и съдействие. Съответно на
неоснователната част от предявения иск /1880, 75 лева/ ищецът следва да заплати на
ответника разноски в размер от 184, 76 лева.
С горните мотиви следва да бъде постановено решение, с което предявеният иск за
осъждане на ответника да плати на ищеца главница да бъде отхвърлен като неоснователен
частично и като платен в хода на процеса за останалата част, да бъдат присъдени частично
основателните лихви за забава, включително до извършените в хода на процеса плащания,
както и разноски на всяка от страните частично.
3
Мотивиран от горното и на основание чл.235 от ГПК, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Мариос – Тихерос Транс“ ЕООД ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: град Бургас, ж.к. „Братя Миладинови“ №3, вх.1, ет.7, представлявано от
управителя Румен Димитров Лазаров да плати на „Евротрафик 10“ ООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: град София, район Сердика, кв. Орландовц бул. „Първа
Българска армия“ № 60, п.к.1225, представлявано от управителя Йоанис Ипсилантис, сумата
1041, 23 лева /хиляда и четиридесет и едни лева, двадесет и три стотинки/, представляваща
общ размер на лихва за забава, начислени до датата на подаване на исковата молба, от които
сумата 152, 35 лева /сто петдесет и два лева, тридесет и пет стотинки/, начислена върху
главница в размер 5 540, 05 лева за периода от 05.12.2018 година до 13.03.2019 година и
сумата 888, 88 лева /осемстотин осемдесет и осем лева, осемдесет и осем стотинки/,
представляваща лихва за забава, начислена върху главница в размер от 4 000 лева /четири
хиляди лева/, начислена за периода от 13.03.2019 година до 20.05.2021 година, сумата 220
лева /двеста и двадесет лева/, представляваща общ размер на лихва за забава, считано от
датата на подаване на исковата молба до датите на извършените плащания, от която сумата
217, 78 лева /двеста и седемнадесет лева, седемдесет и осем лева/, представляваща лихва за
забава, начислена върху главница в размер от 4 000 лева /четири хиляди лева/ за периода от
датата на подаване на исковата молба на 25.05.2021 година до датата на частичното плащане
на сума на 06.12.2021 година и сумата 2, 22 лева /два лева, двадесет и две стотинки/,
представляваща лихва за забава, начислена върху главница в размер от 2 000 лева /две
хиляди лева/, начислена за периода от 06.12.2021 година до 09.12.2021 година, както и
сумата 929, 94 лева /деветстотин двадесет и девет лева, деветдесет и четири стотинки/,
представляваща разноски, съответно на уважената част от исковете.
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от „Евротрафик 10“ ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: град София, район Сердика, кв. Орландовци, бул. „Първа Българска
армия“ № 60, п.к.1225, представлявано от управителя Йоанис Ипсилантис, против „Мариос
– Тихерос Транс“ ЕООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Бургас,
ж.к. „Братя Миладинови“ №3, вх.1, ет.7, представлявано от управителя Румен Димитров
Лазаров, за осъждане на ответника да плати на ищеца сумата 5 540, 05 лева /пет хиляди
петстотин и четиридесет лева и пет стотинки/, представляваща главница и цена за доставени
автомобилни части, за която доставка е издадена фактура от 05.12.2018 година, като за
сумата от 1540, 05 лева /хиляда петстотин и четиридесет лева/ искът е неоснователен, а за
разликата до пълния предявен размер от 5540, 05 лева /пет хиляди петстотин и четиридесет
лева и пет стотинки/ искът е погасен чрез плащане в хода на процеса, както иска за
осъждане на ответника да плати на ищеца лихва за забава за периода от 05.12.2018 година до
20.05.2021 година в размера разликата между сумата 1041,22 лева /хиляда четиридесет и
4
един лева, двадесет и два стотинки/ до пълния предявен размер на тези претенция от 1381,
93 лева /хиляда триста осемдесет и един лева, деветдесет и три стотинки/, както и
претенцията за присъждане на разноски до пълния предявен размер от 1476,88 лева /хиляда
четиристотин седемдесет и шест лева, осемдесет и осем стотинки/.
ОСЪЖДА „Евротрафик 10“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
град София, район Сердика, кв. Орландовци, бул. „Първа Българска армия“ № 60, п.к.1225,
представлявано от управителя Йоанис Ипсилантис, да плати на „Мариос – Тихерос Транс“
ЕООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Бургас, ж.к. „Братя
Миладинови“ №3, вх.1, ет.7, представлявано от управителя Румен Димитров Лазаров, за
осъждане на ответника да плати на ищеца сумата 184, 76 лева /сто осемдесет и четири лева,
седемдесет и шест стотинки/, представляваща разноски, съответно на неоснователната част
от исковете и отхвърля претенцията за присъждане на разноски до пълния предявен размер
от 680 лева /шестстотин и осемдесет лева/.
Решението подлежи на обжалване и протест пред Бургаски окръжен съд в
двуседмичен срок от получаване на съобщение за изготвянето му.
Вярно с оригинала
А.Т.
Съдия при Районен съд – Бургас: /п/_______________________
5