Р Е Ш Е Н И Е
№ 260134 / 6.5.2022г.
гр. Перник, 06.05.2022 г.,
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ПЕРНИК, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VIII състав, в открито съдебно заседание, проведено на шести април през две
хиляди двадесет и втора година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: БОРИСЛАВА
БОРИСОВА
при
участието на секретаря Цветелина
Малинова
като разгледа
докладваното от съдията
гр.д. № 01366 по описа за 2021 г.,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са от И.Е.Н., ЕГН **********,***, *****, чрез адв. В., срещу
„ОЗК Застраховане“ АД, със седалище и адрес на
управление: гр. ******, искове с
правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ да
бъде осъден ответникът да заплати на ищеца /съобразно допуснатото изменение
на исковете с протоколно определение от 06.04.2022 г.:
1/ сумата 159,99 лв. - представляваща застрахователно обезщетение по
договор за застраховка „Гражданска отговорност“ за
неизплатено от работодателя „******“ ЕООД трудово
възнаграждение за месец февруари 2016 г. в размер на сумата 122,65 лв. и
лихва за забава в размер на сумата 37,34 лв. за периода 26.03.2016 г. –
22.03.2021 г., ведно със законната лихва
от датата на подаване на исковата молба в съда – 23.03.2021 г. до окончателното
й изплащане,
2/ сумата 5564,72 лв.,
представляваща застрахователно обезщетение по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ за
неизплатено от работодателя „******“ ЕООД възнаграждение за ползван платен годишен отпуск през месец февруари 2016 г. от 18 дни в размер на 4267,71 лв. и лихва за
забава в размер на сумата 1297,01 лв. за периода от 26.03.2016 г. до 22.03.2021
г., ведно със законната лихва от
подаване на исковата молба – 23.03.2021 г. до окончателното й изплащане;
3/ сумата 566,22 лв. - представляваща застрахователно обезщетение по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ за
неизплатено от работодателя „******“ ЕООД възнаграждение за ползван платен отпуск през месец февруари 2016
г. от 2 дни поради смърт на родител в размер на 434,25 лв. и лихва за забава в
размер на сумата 131,97 лв. за периода от 26.03.2016 г. 22.03.2021 г., ведно със законната лихва от подаване
на исковата молба – 23.03.2021 г. до окончателното й изплащане;
4/ сумата 562,73 лв. - представляваща застрахователно обезщетение по договор за застраховка „Гражданска отговорност“
за неизплатено от работодателя „******“ ЕООД възнаграждение за ползван платен годишен отпуск през месец март
2016 г. от 2 дни в размер на 434,25 лв. и лихва за забава в размер на сумата 128,48
лв. за периода от 26.04.2016 г. 22.03.2021 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба –
23.03.2021 г. до окончателното й изплащане;
5/ сумата 38,77 лв. -
представляваща застрахователно обезщетение по
договор за застраховка „Гражданска отговорност“ за неизплатено от
работодателя „******“ ЕООД трудово
възнаграждение за 2 дни престой през месец март 2016 г. в размер на сумата 29,93
лв. и лихва за забава в размер на сумата 8,84 лв. за периода 26.04.2016 г. –
22.03.2021 г., ведно със законната лихва
от датата на подаване на исковата молба в съда – 23.03.2021 г. до окончателното
й изплащане.
В исковата молба се излага, че
ищецът и „******“ ЕООД се намирали в трудови отношения, по силата на което
ищецът заемал длъжността „общ работник,
строителство на сгради“ при условията на чл. 68, ал. 1, т. 2 от КТ, прекратено
на 07.03.2016 г. Твърди се, че в периода от 02.02.2016 г. до 02.03.2016 г.
ищецът ползвал платен годишен отпуск, който прекъснал на 08.02.2016 г., за да
ползва 2 дни платен отпуск на основание чл. 157, ал. 3 от КТ поради настъпила
смърт на майка му, а след това се намирал в престой по вина на работодателя.
Въпреки настъпването на падежа, работодателят не му изплатил дължимите суми,
поради което изпаднал в забава и дължи обезщетение в размер на законната лихва.
Пояснява се, че работодоателят е сключил с ответното дружество договор за
застраховка „Гражданска отговорност“, по която била заведена щета № 0710-230-0001-2016. Моли за уважаване на иска и присъждане на разноските по делото.
В срока по
чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал писмен
отговор, в който оспорва предявения иск като недопустим и неоснователен. Сочи,
че искът е недопустим поради неспазване на предвидената в чл. 498 КЗ процедура
за доброволно уреждане на спора. Възразява да е налице валидно застрахователно
правоотношение по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ между „******“
ЕООД и ответника, както и да е налице валидно трудово правоотношение между
ищеца и „******“ ЕООД. Оспорва в полза на ищеца да е възникнало вземане спрямо
„******“ ЕООД, представляващо застрахователно събитие. Счита, че е налице
изключен риск съгласно действащите Общи условия по застраховка „Гражданска отговорност“,
раздел IV, чл. 4, ал. 1, т. 14. Позовава се на неспазване от страна на
застрахования на чл. 13, т. 3, т. 4 и т. 5 от ОУ, Раздел IX, поради
неизпълнение на задължението за уведомяване в рамките на 3 дни от узнаването за
това, като сочи, че „******“ ЕООД е подало молба за настъпила щета на 22.06.2016 г. Оспорва исковете по размер, както и изпадането си в забава.
Прави възражение за погасяване на вземанията по давност.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните, съдът приема за установено от фактическа страна
следното:
По делото са приети застрахователна полица № ******от
07.04.2015 г. със срок от 17.04.2015 г. до
16.04.2016 г. и застрахователна полица № ******от 07.04.2015 г. със срок на
застраховката 17.04.2016 г. до 16.04.2017 г., сключени между „Е.“ ЕООД и ЗАД
„ОЗК Застраховане“ АД със застрахователно покритие сумите, които застрахованият
на законна основание е отговорен да заплати на работниците и служителите,
представляващи вземанията на работниците и служителите, които ще бъдат наемани
от застрахования по трудов договор за осигуряване на временна работа.
Приети са общи условия по
застраховка „Гражданска отговорност“ на застрахователя.
От
споразумение от 04.01.2016 г. по чл. 107с, ал. 2 КТ за предоставяне на временна
работа и протокол за постъпване на работа от 04.01.2016 г. се установява, че
между застрахованото лице „******“ ЕООД като работодател и ищеца е съществувало
трудово правоотношение, считано от 04.01.2016 г. По силата на споразумението по
чл. 107с, ал. 2 КТ за предоставяне на временна работа ищецът е заемал
длъжността „Общ работник, строителство на сгради“ в предприятие ползвател в
Република Франция, определено е мястото му на работа като конкретни обекти, уговорена
е заплата от 10 евро на час, като е посочен срокът на споразумението,
съгласуван с предприятието ползвател.
По делото е прието становище, подписано от
управителя и главния счетоводител на „******“ ЕООД, относно начина на работа на
счетоводния продукт, с който се отработват и изчисляват заплатите на
работниците. Посочено е, че при избор на „постоянна надбавка върху
възнаграждението“ счетоводният продукт изисква една и съща сума да бъде
добавяна за всеки отчетен месец, независимо от отработените часове, поради
което счетоводството е избрало да начислява разликата между „Основно трудово
възнаграждение“ до „Брутно трудово възнаграждение“ да се извършва чрез избиране
на променлива „Еднократна надбавка върху възнаграждението“, тъй като тя не е
постоянна като стойност, а е в зависимост от действително отработеното време. При
разпечатка на „Разчетно платежна
ведомост“ за месеца начислението на „Брутна заплата“ се формира от „Заплата за
отработени дни“, изчислена върху основното трудово възнаграждение по трудов
договор плюс „Еднократни надбавки“, които отразяват разликата до действително
отработените часове за месеца. При разпечатка на „Фиш за заплати“ за месеца, частта
„Общо начисления“ се формира от „Възнаграждения за отработени дни“, изчислени
върху основното трудово възнаграждение плюс „Коригираща сума в увеличение“ за
разликата до действително отработените часове за месеца. „Брутна заплата“ в
разпечатката „Разчетно-платежна ведомост“ съответства на „Общо начисления“ от
„Фиш за заплати“. „Еднократни надбавки“ в разпечатката на „Разчетно-платежна
ведомост“ съответства на „Допълнителни възнаграждения“ от „Фиш за заплати“.
Приет е фиш за заплати на „Е.“ ЕООД за януари
2016 г. на И.Е.Н., върху който е положен подпис и печат за „******“ ЕООД,
според който възнаграждението за отработени 17 дни е 357,00 лв. и допълнителното
възнаграждение е 4351,66 лв. Представена е разчетно-платежна ведмост на „Е.“
ЕООД за януари 2016 г. на И.Е.Н., без подпис на издателя й, според която
възнаграждението за отработени 17 дни е 357,00 лв., еднократните надбавки са
4351,66 лв., а брутното трудово възнаграждение е 4708,66 лв.
По делото са използвани специални знания чрез
заключение на вещото лице по допусната съдебно-счетоводна експертиза. Сспоред
първоначалното заключение на вещото лице
брутното трудово възнаграждение на ищеца за месец февруари 2016 г. е в
размер 156,47 лв., от което удръжките са 33,82 лв., като нетното трудово
възнаграждение е в размер на 122,65 лв. Възнаграждението за позлван платен
годишен отпуск 18 дни за м. февруари 2016 г. е в размер на 360,00 лв.,
удръжките от което са 77,80 лв., като сумата за получаване е 282,20 лв.
Възнаграждението за ползван платен отпуск 2 дни поради смърт на родител е в
размер на 40,00 лв., удръжките от което са 8,64 лв., като сумата за получаване
е 31,36 лв. Възнаграждението за ползван платен годишен отпуск 2 дни през м.март
е в размер на 38,18 лв., удръжките са 8,25 лв., като сумата за получаване е
29,93 лв. Изчисленото трудово възнаграждение за 2 дни престой през месец март
2016 г. е вразмер на 38,18 лв., удръжките са 8,25 лв., като сумата за
получаване възлиза на 29,93 лв., но не са представени документи за престой.
Лихвата за забава е както следва: върху сумата 122,65 лв. за трудово
възнаграждение за м. февруари 2016 г. за периода 26.03.2016 г. – 23.03.2021 г.
е в размер на 46,16 лв.; върху сумата 282,20 лв. за възнаграждение за ползван платен годишен
отпуск 18 дни през месец февруари 2016 г. за периода 26.03.2016 г. – 23.03.2021
г. е в размер на 106,15 лв.; върху сумата 31,36 лв. за възнаграждение за
ползван платен отпуск 2 дни през месец м. февруари 2016 г. поради смърт на
родител за периода 26.03.2016 г. – 23.03.2021 г. е в размер на 11,80 лв.; върху
сумата 29,93 лв. за възнаграждение за ползван платен годишен отпуск 2 дни през
месец март 2016 г. за периода 26.04.2016 г. – 23.03.2021 г. е в размер на 11,01
лв.; върху сумата 29,93 лв. за трудово възнаграждение за престой по вина на
работодателя от 2 дни през месец март 2016 г. за периода 26.04.2016 г. –
23.03.2021 г. е в размер на 11,01 лв. Посочените суми не са платени на ищеца.
Според допълнителното заключение, в случай, че за база за
изчисление на БТВ се вземе и посочената като допълнително възнаграждение сума
във фиша за работна заплата за месец януари 2016 г., вземанията биха били: БТВ
за м.02.2016 г. 156,47 лв., удръжки 33,82 лв., НТВ 122,65 лв. Възнаграждението
за ползван платен годишен отпуск 18 дни за м.02.2016 г. е 4985,65 лв., удръжки
717,94 лв., сума за получаване 4267,71 лв. Възнаграждението за ползван платен
отпуск 2 дни поради смърт на родител е 553,96 лв., удръжки 119,71 лв., сума за
получаване 434,25 лв. Възнаграждението за ползван платен годишен отпуск 2 дни
през м. март е 553,96 лв., удръжки 119,71 лв., сума за плучаване 434,25 лв.
Изчисленото БТВ за престой от 2 дни през месец март 2016 г. е 38,18 лв.,
удръжки 8,25 лв., сума за получаване 29,93 лв. Лихвата за забава върху
посочените суми е: върху сумата 122,65 лв. лихвата за периода 26.03.2016 г. –
23.03.2021 г. е 46,16 лв.; върху сумата 4267,71 лв. лихвата за периода
26.03.2016 г. – 23.03.2021 г. е 2130,41 лв.; върху сумата 434,25 лв. лихвата за
периода 26.03.2016 г. – 23.03.2021 г. е 216,77 лв.; върху сумата 434,25 лв.
лихвата за периода 26.04.2016 г. – 23.03.2021 г. е 213,15 лв.; върху сумата
29,93 лв. лихвата за периода 26.04.2016 г. – 23.03.2021 г. е 14,69 лв.
Представено е искане за изплащане на застрахователно
обезщетение от И.Е.Н., чрез адв. В., по застрахователна полица № ******, постъпило при ответника с вх. №
99-417/16.01.2020 г. с приложено пълномощно в полза наадв. В. и банково
удостоверение. Получаването на искането от ответника на 16.01.2020 г. се
установява и от приложеното по делото известие за доставяне.
От приетия по делото отговор с
изх. № 99-569/21.01.2020 г. от ЗАД „ОЗК Застраховане“ АД се установява, че във
връзка с постъпило уведомление при тях е заведена ликвидационна преписка по
щета с номер 0710-230-0002-2020 във връзка със събитие на 20.06.2016 г. по застрахователна
полица № ******, с оглед на което молят да им бъдат предоставени трудов
договор, споразумения, характеристики, протоколи, заповеди и др. документи на
служителя, искова молба до виновната страна за просрочени задължения по
договора и справка за неизплатени суми по трудовия договор.
Така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:
Съгласно § 22 КЗ, в сила от
01.01.2016 г., за застрахователните договори, сключени преди влизането в сила
на този кодекс, се прилага част четвърта от
отменения Кодекс за застраховането, освен ако страните договорят
друго след влизането в сила на този кодекс. В случая се претендират вземания за
периода м.02-м.03.2016 г., към който момент е действал договорът за застраховка
„Гражданска отговорност” от 2015 г., сключен преди влизането в сила на новия
КЗ, поради което следва, че предявеният иск намира правното си основание в чл. 226 КЗ отм.
С оглед изложеното, предявените искове са с правно
основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм).
Установи се наличието на застрахователни договори „Обща гражданска
отговорност - отговорност на работодателя“ между „******“ ЕООД и ЗАД „ОЗК –
Застраховане“ АД, отнасящ се за периода 17.04.2015 г. до 16.04.2016 г. и от 17.04.2016 г. до 16.04.2017 г., в периода на застрахователно покритие по които
между застрахованото лице „******“ ЕООД като работодател и ищеца е съществувало
трудово правоотношение.
В полицата са договорени специалните условия, че застраховани са лицата,
заети по трудов договор за временна работа през срока на застраховката за
изпълнение на основна дейност на застрахования, т. е. същият се отнася както за
действащите трудови договори, така и за предстоящите, които ще се сключат.
Уговорено е още, че застрахователното покритие обхваща неизпълнените задължения
на работодателя спрямо работниците по трудов договор за осигуряване на временна
работа по чл. 107с, ал. 5 КТ, а според т. 2 от цитираната норма предприятието,
което осигурява временна работа, е длъжно да плаща на работника или служителя
полагащото му се трудово възнаграждение.
Горното води до извод, че ищецът е ползващо се от застраховката лице, тъй
като е сключило споразумение от 04.01.2016 г. за предоставяне на основание чл.
107с, ал. 2 КТ временна работна ръка във Франция.
С оглед изложеното, възраженията на ответника за липса на валидно
застрахователно правоотношение по договор за застраховака „Гражданска
отговорност“, сключен с „******“ ЕООД, както и за липса на валидно трудово
правоотношение между ищеца и „******“ ЕООД са неоснователни. Недоказани и
поради това неоснователни са възраженията, че е налице изключен риск по смисъла
на раздел IV, чл. 4, ал. 1, т. 14 от
Общите условия.
Относно претенцията за заплащане на застрахователно обезщетение за
неизплатено от „******“ ЕООД възнаграждение за 2 дни платен отпуск през
м.02.2016 г. поради смърт на родител, съдът намира следното:
Съгласно чл. 157, ал. 1, т. 3 КТ
работодателят е длъжен да освобождава от работа работника или служителя при
смърт на родител, дете, съпруг, брат, сестра и родител на другия съпруг или
други роднини по права линия - 2 работни дни. Според чл. 157, ал. 3, т. 1 КТ
през време на отпуските по ал. 1 на работника или служителя се изплаща възнаграждение,
както следва: по т. 1-3 - според предвиденото в колективния трудов договор или
по споразумение между работника или служителя и работодателя. По делото не е
представен КТД или споразумение, установяващи, че с работодателя е уговорено
заплащането на възнаграждение при ползване на отпуск за смърт на родител и в
какъв размер, поради което съдът намира, че в полза на ищеца не е възникнало
вземане от „******“ ЕООД за възнаграждение за ползван платен
отпуск 2 дни поради смърт на родител. Предвид акцесорния характер на вземането, в полза
на ищеца не е възникнало и вземане за дължима от работодателя лихва за забава.
С оглед изложеното, ответникът не дължи пререндираното на това основание
застрахователно обезщетение.
По иска за заплащане на застрахователно обезщетение за неизплатено от „******“ ЕООД възнаграждение за 2 дни
престой през месец март 2016 г., съдът намира следното:
В счетоводството на „******“ ЕООД не са установени документи от вещото
лице при изготвяне на експертизата, нито са представени доказателства по
делото, че в този период ищецът е бил в престой по вина на работодателя, поради
което не се установява, че в негова полза е възикнало вземане на посоченото
основание. Тъй като не е възникнало главно вземане,
дължимо от „******“ ЕООД, неоснователно е и искането за заплащане на дължима от
работодателя лихва за забава върху него. С оглед изложеното, ответникът не
дължи претендираното на това основание застрахователно обезщетение.
От заключението на вещото лице по проведената съдебно-счетоводна
експертиза се установи, че за ищеца е възникнало вземане за трудово
възнаграждение за м.02.2016 г., възнаграждение за ползван платен годишен отпуск
за 18 дни през месец 02.2016 г. и възнаграждение за ползван платен годишен
отпуск за м.март 2016 г. от 2 дни. С оглед изложеното, съдът приема, че е настъпило
застрахователното събите, при което застрахователят дължи застрахователно
обезщетение за незаплатените на ищеца от „******“ ЕООД тези вземания за труд и
платен годишен отпуск по трудовия договор.
Относно възражението, че ищецът не дължи застрахователно обезщетение, тъй
като дружеството работодател не е уведомил застрахователя за настъпване на събитие,
което може да доведе до евентуална претенция за обезщетение от трети лица в рамите
на 3 дни, следва да се отбележи, че тази клауза от специалните договорености касае
задължение на застрахования по договора, неизпълнението на което няма за
последица автоматично отпадане на отговорността на застрахователя. По делото не
са представени доказателства, че договорът е развален от страна на
застрахователя поради неизпълнение на задължение на застрахования, поради което
направеното в тази връзка възражение за недължимост на застрахователното
обезщетение е неоснователно.
По размера на исковете,
съдът намира следното:
И според
първоначалното, и според допълнителното заключение на вещото лице, размерът на
нетното трудово възнаграждение за м.02.2016 г. е 122,65 лв.,
поради което съдът намира, че в полза на ищеца е възникнало вземане спрямо
ответника за застрахователно обезщетение за неизплатено трудово възнаграждение
за м,02.2016 г. в този размер.
Съгласно чл. 177, ал.
1 КТ за времето на платения годишен отпуск работодателят заплаща на работника
или служителя възнаграждение, което се изчислява от начисленото при същия
работодател среднодневно брутно трудово възнаграждение за последния календарен
месец, предхождащ ползуването на отпуска, през който работникът или служителят
е отработил най-малко 10 работни дни. Според чл. 17, ал. 1 от наредбата, в брутното трудово
възнаграждение се включва основното трудово възнаграждение, възнаграждението
над основната заплата, определено според прилаганите системи за заплащане на
труда, допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер, определени с
наредбата, с друг нормативен акт, с колективния или индивидуалния трудов
договор или с вътрешен акт на работодателя, доколкото друго не е предвидено в
КТ и други изрично изброени възнаграждения. В Решение № 540 по
гражд.д. № 895 за 2009 г. на ІV г.о. се приема, че съобразно чл.
15 на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата като
допълнителни трудови възнаграждения с постоянен характер наредбата определя
тези, които се заплащат за образователна и научна степен и за придобит трудов
стаж и професионален опит, както и тези допълнителни възнаграждения, които се изплащат
постоянно заедно с полагащото се за съответния период основно възнаграждение и
са в зависимост единствено от отработеното време.
От представения фиш за
работна заплата за м.01.2016 г. се установява, че ищецът има отработени 17 дни,
поради което като база за изчисляване на възнаграждението за ползван платен
годишен отпуск през м.02.2016 г. и м.03.2016 г., следва да бъде взето брутното
трудово възнаграждение за този месец. От представеното обяснение от „******“
ЕООД се установява, че начислената еднократна надбавка всъщност е допълнително
възнаграждение за отработените през месеца часове, поради което съдът приема,
че следва да бъде включено в БТВ. Предвид изложеното, съдът намира, че дължимото
възнаграждение за ползвания платен годишен отпуск през м.02.2016 г. и м.03.2016
г. е в размера, посочен в допълнителното заключение на вещото лице, а именно 4267,71 лв. - възнаграждение за
ползван платен годишен отпуск 18 дни за м.02.2016 г., и 434,25 лв. -
възнаграждение за ползван платен годишен отпуск 2 дни през м. март, в който
размер е и дължимото застрахователно обезщетение от ответника.
По възражението за погасяване
на вземанията по давност:
Съгласно чл. 270, ал. 2 КТ
трудовото възнаграждение се изплаща авансово или окончателно всеки месец на два
пъти доколкото не е уговорено друго. По делото не са представени доказателства
за уговорен падеж за изплащане на трудовото възнаграждение, поради което на
основание чл. 270, ал. 2 КТ то е дължимо с изтичане на месеца, за който се
отнася. Предвид липсата на изрична разпоредба, регламентираща срокът за плащане
на възнаграждението за платен годишен отпуск, следва, че то е платимо с
изплащане на трудовото възнаграждение. Следователно изискуемостта на вземането
за трудово възнаграждение за м.02.2016 г., както и за платен годишен отпуск от
18 дни през м.02.2016 г. е настъпила на 01.03.2016 г., а изискуемостта на вземането за платен
годишен отпуск за м.03.2016 г. е настъпила на 01.04.2016 г.
Съгласно
чл. 197 КЗ /отм./ правата по
застрахователния договор се погасяват с тригодишна давност, считано от датата
на настъпване на застрахователното събитие, а при застраховки "Живот"
и "Злополука" и при застраховки "Гражданска отговорност" по
т. 10 - 13 на раздел II, буква "А" от приложение № 1 - с петгодишна давност от
датата на настъпване на събитието. Следователно вземанията за застрахователно обезщетение за неизплатено трудово
възнаграждение в размер на 122,65 лв. за м.02.2016 г. и ползван платен годишен
отпуск от 18 дни през м.02.2016 г. в размер на 4267,71 лв. са погасени по давност на 01.03.2021
г.
С
подаване на исковата молба на 23.03.2021 г. давността за вземането за застрахователно
обезщетение за ползван платен годишен отпуск от 2 дни през м.03.2016 г. е прекъсната
на основание чл. 116 б. „б“ ЗЗД, поради което възражението за погасяване по
давност на вземането за сумата 562,73 лв. е неоснователно.
Съгласно чл. 223, ал. 2 КЗ
отм. застрахователят заплаща обезщетение, включително за пропуснати ползи,
които представляват пряк и непосредствен резултат от непозволено увреждане, и
за лихви за забава, когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред
увреденото лице. Застрахователят отговаря за лихвите за забава, присъдени в
тежест на застрахования, считано от датата на съобщаването по чл. 224, ал. 1. Следователно в Кодекса за застраховането /отм./ е
направено разграничение между лихвите, за които отговоря застрахователят – тези
присъдени в тежест на застрахования съгласно чл. 223, ал. 2 КЗ /отм./, и
лихвите по чл. 271, ал. 5 КЗ /отм./, дължими след изтичане на срока за
произнасяне по претенцията за заплащане на обезщетение.
В тази връзка, според изложеното в отговора на исковата молба,
дружеството работодател е уведомил застрахователя на 22.06.2016 г., поради което
в застрахователното обезщетение следва да бъде включена лихвата за забава,
дължима от работодателя след тази дата. Тъй като вземанията за трудово
възнаграждение за м.02.2016 г. и ползван платен годишен отпуск за м.02.2016 г.
са погасени по двност на 01.03.2021 г., следва, че ответникът дължи
застрахователно обезщетение за лихва за забава върху тези вземания за периода от
23.06.2016 г. /деня, следващ уведомяването/ до 01.03.2021 г. /датата на
погасяване на главните вземания/, а върху вземането за ползван платен годишен
отпуск от 2 дни за м.03.2016 г. за периода от 23.06.2016 г. до 22.03.2021 г. /деня,
предхождащ подаването на исковата молба в съда/. Изчислена с онлайн калкулатор
лихвата за забава върху сумата 122,65 лв. е 58,37 лв., върху сумата 4267,71 лв. е 2030,73 лв., а върху сумата 434,25 лв. е 209,18 лв. Предвид
диспозитивното начало исковете за заплащане на застрахователно обезщетение за
дължима от „Е.“ ЕООД лихва за забава следва да бъдат уважени в предявените
размери и отхвърлени за периодите преди уведомяването от работодателя и след
погасяване на главните вземания.
Като законна последица от уважаване на иска
основателно е и искането за присъждане на законна лихва върху главницата от
датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното й изплащане.
По изложените съображения следва
извод, че искът за заплащане на застрахователно
обезщетение за дължима от „******“ ЕООД лихва за забава върху неизплатено трудово
възнаграждение за месец 02.2016 г. е основателен за сумата 37,34 лв. за периода
от 23.06.2016 г. 01.03.2021 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 23.03.2021 г. до окончателното й
изплащане, в която част следва да бъде
уважен, и отхвърлен за сумата 122,65 лв., представляваща застрахователно обезщетение за
неизплатено трудово възнаграждение за м.02.2016 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 23.03.2021 г. до окончателното й
изплащане, като погасен по давност, и за заплащане на застрахователно обезщетение за
дължима от „******“ ЕООД лихва за забава за периода 26.03.2016 г. - 22.06.2016 г. и периода
02.03.2021 г. – 22.03.2021 г., като неоснователен.
Искът за заплащане на
застрахователно обезщетение за дължима от „******“ ЕООД лихва за забава върху възнаграждението за ползван платен годишен отпуск от 18 дни през м.02.2016
г. е основателен в претендирания
размер от 1297,01 лв. за периода от 23.06.2016 г. 01.03.2021 г., ведно със
законната лихва от подаване на
исковата молба – 23.03.2021 г. до окончателното й изплащане, в която част следва
да бъде уважен, и отхвърлен за сумата 4267,71 лв., представляваща
застрахователно обезщетение за неизплатен платен годишен отпуск за м.02.2016 г. от 18 дни, ведно със законната лихва от
подаване на исковата молба – 23.03.2021 г. до окончателното й изплащане, като погасен по давност, и за заплащане на застрахователно обезщетение за дължима от „******“ ЕООД лихва за забава за периода 26.03.2016 г. - 22.06.2016 г. и
периода 02.03.2021 г. – 22.03.2021 г., като неоснователен.
Искът за сумата 566,22 лв. - представляваща застрахователно
обезщетение по договор за застраховка
„Гражданска отговорност“ за неизплатени от работодателя „******“ ЕООД
възнаграждение за ползван платен отпуск през месец февруари 2016 г. от 2 дни
поради смърт на родител в размер на 434,25 лв. и лихва за забава в размер на
131,97 лв. за периода от 26.03.2016 г. до 22.03.2021 г., ведно
със законната лихва от подаване на
исковата молба – 23.03.2021 г. до окончателното й изплащане, следва да бъде
отхвърлен като неоснователен.
Искът за заплащане на сумата
562,73 лв. - представляваща застрахователно обезщетение по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ за неизплатени
от работодателя „******“ ЕООД възнаграждение за ползван платен годишен отпуск
през месец март 2016 г. от 2 дни в размер на 434,25 лв. и лихва за забава в
размер на 128,48 лв. за периода от 23.06.2016 г. 22.03.2021 г., ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба – 23.03.2021 г. до окончателното
й изплащане, е основателен и следва да бъде уважен за предявените суми и да
бъде отхвърлен по искането за заплащане на застрахователно обезщетнеие за
дължима от „******“ ЕООД лихва за забава за периода от 26.04.2016 г. до
22.06.2016 г.
Искът за заплащане на сумата
38,77 лв. - представляваща застрахователно обезщетение по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ за неизплатени
от работодателя „******“ ЕООД трудово възнаграждение за 2 дни престой през
месец март 2016 г. в размер на 29,93 лв. и лихва за забава в размер на 8,84 лв.
за периода 26.04.2016 г. – 22.03.2021 г., ведно със законната лихва от датата
на подаване на исковата молба в съда – 23.03.2021 г. до окончателното й
изплащане, следва да бъде отхвърлен като неоснователни.
По
разноските:
Предвид изхода на спора право на разноски се поражда за двете
страни – за ищеца съобразно уважената част от исковете, на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК, а за ответника – съобразно отхвърлената, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
Съобразно представения списък и доказателства, ищецът е
сторил разноски в размер на 1250,00 лв. – за платено в брой адвокатско
възнаграждение, сумата 270,17 лв. – държавна такса, и сумата 350,00 лв. –
депозит за вещо лице.
По своевременно направеното от ответника възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение съдът намира следното:
Съобразно материалния интерес /общо 6892,43 лв./,
минималното адвокатско възнаграждение, изчислено по реда на чл. 7, ал. 2, т. 3
от Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения е 674,62 лв. Уговореното
възнаграждение надвишава предвидения минимум почти два пъти, поради което
предвид фактическата и правна сложност на делото следва да бъде намалено на
сумата 800,00 лв.
Съобразно уважения размер на исковете /общо 1897,08 лв./
от общо сторените разноски в размер на 800+270,17+350=1420,17, на ищеца следва
да бъде присъдена сумата 390,89 лв.
Ответникът претендира юрисконултско възнаграждение, което
на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37 от ЗПрП, вр. чл. 25 от НЗПрП следва
да бъде определено на 100,00 лв. Съобразно отхвърлената част на исковете /общо 4994,75
лв./, на ответника следва да бъде присъдена сумата 72,47 лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „ОЗК
Застраховане“ АД, със седалище и адрес на управление: гр. ******,, ДА ЗАПЛАТИ на И.Е.Н., ЕГН **********,***, *****, сумата 37,34
лв. /тридесет и седем лева и тридесет и четири стотинки/, представляваща застрахователно обезщетение по договор за застраховка „Гражданска отговорност“,
сключен със застрахователна
полица № ******от 07.04.2015 г., за дължима от
„******“ ЕООД лихва за забава върху трудовото възнаграждение за месец 02.2016 г. за периода от 23.06.2016
г. до 01.03.2021 г., ведно със законната
лихва от подаване на исковата молба – 23.03.2021 г. до окончателното й
изплащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за сумата 122,65 лв., представляваща
застрахователно обезщетение за дължимо от „******“ ЕООД трудово възнаграждение за
м.02.2016 г., ведно със законната лихва от
подаване на исковата молба – 23.03.2021 г. до окончателното й изплащане, като погасен по давност, и за заплащане на застрахователно обезщетение за
дължима от „******“ ЕООД лихва за забава за периода 26.03.2016 г. - 22.06.2016
г. и периода 02.03.2021 г. – 22.03.2021 г., като неоснователен.
ОСЪЖДА „ОЗК
Застраховане“ АД, със седалище и адрес на управление: гр. ******, ДА ЗАПЛАТИ на И.Е.Н., ЕГН **********,***, *****, сумата
1297,01 лв. /хиляда двеста деветдесет и седем лева и една стотинка/,
представляваща застрахователно обезщетение по
договор за застраховка „Гражданска отговорност“, сключен със застрахователна полица № ******от
07.04.2015 г., за дължима от „******“ ЕООД лихва за забава върху възнаграждението за ползван платен
годишен отпуск от 18 дни през м.02.2016 г. за периода от 23.06.2016 г. до 01.03.2021 г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 23.03.2021 г. до
окончателното й изплащане, КАТО
ОТХВЪРЛЯ иска за сумата 4267,71
лв., представляваща застрахователно обезщетение за дължимо от „******“ ЕООД възнаграждение за ползван платен годишен отпуск от 18 дни през м.02.2016
г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба –
23.03.2021 г. до окончателното й изплащане, като погасен по давност, и за заплащане на застрахователно обезщетение за
дължима от „******“ ЕООД лихва за забава за периода 26.03.2016 г. - 22.06.2016
г. и периода 02.03.2021 г. – 22.03.2021 г., като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ като
неоснователен предявения от И.Е.Н., ЕГН **********,***, *****, срещу „ОЗК
Застраховане“ АД, със седалище и адрес на управление: гр. ******, иск да бъде
осъден ответникът да заплати на ищеца сумата 566,22 лв. /петстотин шестдесет и шест лева и
двадесет и две стотинки/ - представляваща застрахователно обезщетение по договор за застраховка „Гражданска отговорност“
за неизплатени от „******“ ЕООД възнаграждение за ползван платен отпуск от 2
дни през месец февруари 2016 г. поради смърт на родител в размер на 434,25 лв.
и лихва за забава в размер на 131,97 лв. за периода от 26.03.2016 г. 22.03.2021
г., ведно със законната лихва от
подаване на исковата молба – 23.03.2021 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „ОЗК Застраховане“ АД, със седалище и адрес на управление: гр. ******, ДА ЗАПЛАТИ на
И.Е.Н., ЕГН **********,***, *****,
сумата 562,73 лв. /петстотин шестдесет и два лева и
седемдесет и три стотинки/ - представляваща застрахователно обезщетение по договор за застраховка „Гражданска отговорност“,
сключен със застрахователна
полица № ******от 07.04.2015 г., за неизплатени от „******“ ЕООД
възнаграждение за ползван платен годишен отпуск от 2 дни през месец март 2016
г. в размер на 434,25 лв. и лихва за забава в размер на 128,48 лв. за периода
от 23.06.2016 г. до 22.03.2021 г., ведно
със законната лихва от подаване на исковата молба – 23.03.2021 г. до
окончателното й изплащане, КАТО
ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане на застрахователно обезщетение за дължима от „******“ ЕООД лихва за забава за периода 26.04.2016 г. - 22.06.2016 г., като
неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от И.Е.Н., ЕГН **********,***, *****, срещу „ОЗК Застраховане“ АД, със седалище и адрес на управление: гр. ******, иск
да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца сумата 38,77 лв. /тридесет и осем лева и седемдесет и седем стотинки/ -
представляваща застрахователно обезщетение по
договор за застраховка „Гражданска отговорност“ за неизплатени от „******“
ЕООД трудово възнаграждение за 2 дни престой през месец март 2016 г. в размер
на 29,93 лв. и лихва за забава в размер на 8,84 лв. за периода 26.04.2016 г. –
22.03.2021 г., ведно със законната лихва
от датата на подаване на исковата молба в съда – 23.03.2021 г. до окончателното
й изплащане.
ОСЪЖДА „ОЗК
Застраховане“ АД, със седалище и адрес на управление: гр. ******, ДА ЗАПЛАТИ на И.Е.Н., ЕГН **********,***, *****, сумата 390,89 лв. /триста и деветедесет лева и осемдесет
и двевет стотинки/ – разноски за производството по делото.
ОСЪЖДА И.Е.Н., ЕГН **********,***, *****, ДА ЗАПЛАТИ на „ОЗК Застраховане“ АД, със седалище и адрес на управление: гр. ******, сумата 72,47 лв. /седемдесет и два лева и четиридесет и седем
стотинки/ – разноски
за производството по делото..
Решението подлежи
на обжалване пред Окръжен съд – Перник в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: