Решение по дело №259/2021 на Административен съд - Видин

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във връзка с чл.215 от Закона за устройство на територията ЗУТ/.

Образувано е по жалба на Р.Ц.К. ***, срещу Заповед № РД – 02 – 11 - 3040/ 08.12.2021г. на Кмета на община Видин, с която е отказано издаването на заповед за учредяване на право на преминаване през ПИ 10971.507.447, с административен адрес: улица “Стефан Малиновски“ № 16.

В жалбата се развиват доводи за незаконосъобразност на обжалвания административен акт, като неправилен, постановен при съществени нарушения на материалните и процесуални правила и норми и на чл.192 от ЗУТ. Счита, че продажбата на общинско дворно място на трето лице е довела до ситуацията на господстващ имот. Иска да бъде отменена заповед № РД – 02 – 11 - 3040/ 08.12.2021г. на Кмета на община Видин и да се постанови решение по съществото на спора, с което да се уважи заявлението му за учредяване право на преминаване през ПИ 10971.507.447, с възможност за достъп до сграда с идентификатор 10971.507.447.1, на която е собственик. Твърди, че сградата е многофамилна, а не еднофамилна жилищна сграда.

Ответникът - Кмет на община Видин, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата и моли да бъде оставен в сила обжалвания административен акт. Претендират се направените в производството съдебни разноски.

Заинтересованите страни М.Ц.Г. и Ц.К.Г. намират жалбата за основателна и молят да бъде отменен обжалвания административен акт.

Останалите заинтересовани страни Ц.Г.А., Т.Г.И. и Л.Г.Г., редовно уведомени, не се явяват, не изпращат процесуален представител и не вземат становище по жалбата.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните и приети по делото писмени доказателства, приема за установена следната фактическа обстановка: със заявление вх.№ ТР05А У-42-1/12.02.2021г. жалбоподателят е поискал издаване на заповед за учредяване право на преминаване през чужди поземлени имоти и със Заповед № РД-02-11-2076/23.04.2021г. на Кмета на община Видин, производството било прекратено. Заповедта е отменена с Определение по адм.д. № 116/2021г. на АС Видин, с указания за произнасяне по заявлението. В изпълнение на дадените от съда указания, административният орган се е произнесъл със Заповед № РД-02-11-3040/08.12.2021г., с която е отказал издаването на заповед за учредяване право на преминаване през ПИ 10971.507.447, улица “Стефан Малиновски“ № 16, съгласно чл.192, ал.1 от ЗУТ, обжалвана в настоящото производство.

По делото е приложена административната преписка и от нея е видно, че с НА за дарение на недвижим имот № 168, том I, рег. № 1650, нот.д. № 116/2020г. на Нотариус № 754- РС Видин, жалбоподателят е придобил с дарение от своя баща, северната част от сграда с идентификатор 10971.507.447.1, находяща се в гр.Видин, ул. “Стефан Малиновски“ № 16, разположена в ПИ № 10971.507.447, със застроена площ от 108 кв.м, три надземни етажа, без информация за самостоятелни обекти в еднофамилната жилищна сграда (л.62-63 от делото). Сградата е построена въз основа на Строително разрешение № 44/1972г. (л.65). Община Видин е издала Удостоверение за заварен строеж № 14/27.08.2020г. за част от двуетажна жилищна сграда с идентификатор 10971.507.447.1, по заявление на Ц.К.Г. (дарител по НА и баща на жалбоподателя).

От Констативен протокол № 19 от 19.02.2021г. на Община Видин (л.54), съставен при извършената проверка по заявлението на жалбоподателя, е видно, че с Удостоверение № 209 от 14.10.1971г. (л.66) е признато право на строеж върху държавно дворно място и право на собственост върху построените сгради и подобрения в мястото на Върбан Шанков Борисов и Киро Кеков Пацов, 2/3 ид.ч. от парцел VI, кв.8, ул.“Черно Море“, с площ от 705 кв.м. На Върбан Шанков Борисов е признато право на собственост върху построената в мястото жилищна сграда на един етаж от три стаи, а на Киро Кеков Пацов е признато право на собственост върху построената в мястото жилищна сграда, застроена на около 30кв.м от две стаи и антре. Със строително разрешение № 44/1972г. е разрешено на Ц.К.Г. (дарител по НА, с който се легитимира жалбоподателя), Васил Върбанов и Ц. Върбанов Шанков да построят МЖС до кофраж първа плоча в собствения си парцел VI, кв.8, ул.“Черно Море“ № 21. С Договор за доброволна делба на недвижим имот вписан № 158, том I парт.105, се разпределя собствеността на жилищната сграда.

С Договор за покупко-продажба на общински имот по реда на ЗОбС от 03.10.2016г., община Видин е продала на Г.И.Г., чиито наследници са заинтересовани страни, ПИ, частна общинска собственост с идентификатор 10971.507.447 (л.67).

Жалбоподателя, чрез процесуалния си представител, в с.з. възразява срещу приложения договор за покупко – продажба на общински имот по реда на ЗОС от 03.10.2016г., с който общината е продала на Г.Г., без търг и конкурс, урегулиран поземлен имот, в който е била изградена жилищна фамилна сграда, без Г.И.Г. да е притежавал каквито и да било права на собственост върху сградата, построена в имота. Навежда твърдения, че той се явява трето лице, което е живяло безвъзмездно в имота на братовчед си Ц.Г., респективно на роднините си Р.Ц.К. и М.Ц. Кирова, като никога не е притежавал право на собственост върху сградата. Сочи, че ЗОС категорично забранява със специална разпоредба продажбата на терени, които са предвидени за изграждане на многофамилни жилищни сгради, а при законно изградена триетажна сграда, с архитектурен проект от 1977г., в който Г.И. няма никакви права за собственост, продажбата ще е напълно незаконосъобразна. Няма доказателства обаче такова производство да е инициирано.

По делото е разпитан свидетелят Васко Гошев Г., който е съпруг на заинтересованото лице М.Ц.Г. и знае триетажната сграда, в която живее Р.К.. Голямата сграда е построена още от бащата на жалбоподателя през 1975 – 1976г. През последните 10 години в нея живеят Р. (жалбоподател) и М. (заинтересована страна и съпруга на свидетеля), както и Г.(баща на заинтересованите страни Ц.Г.А., Т.Г.И. и Л.Г.Г.) е живеел там. Ц.К. (баща на жалбоподателя) разрешил на Г.да живее в къщата, защото той живеел в малка, негодна за живеене къща и докато си построи друга. Наследниците на Г.си изградили постройка, залепена за входа и по този начин затворили втория етаж на Р.. Това пречело на Р. да влиза, взели му и гаража, и постройките, които имал за крави и коне, и разрушили всичко. Т. не разрешавал на никого да влиза отзад, включително Р. и хората от семейството му. Той дори заключвал, за да не може да се минава. Опитали са да се разберат за доброволно преминаване през имота, но не са успели. Жалбоподателят се е опитвал многократно да говори с Григор, но не са постигнали съгласие, поради което и жалбоподателят не може да влиза и в гаража си, където има машини.

По делото е приета съдебно-техническа експертиза (л.145-146) и е изслушано вещо лице, което установява, че е направило оглед на място и е установило, че в „дъното“ на имот 10971.507.447 има сгради с неизяснена собственост. Входът, откъм вътрешността на двора на жилищната сграда на жалбоподателя 10971.507.447.1, е зазидан и е изградено затворено със стени допълнително двуетажно стълбище – вход към втори етаж на тази сграда. Вещото лице не е установило, по одобрената кадастрална карта на гр.Видин, наличието на архитектурни чертежи за строителство в имота, поради което не може да даде становище какво е правното състояние на това изградено стълбище, което спира входа до първия и третия етаж на жилищната сграда.

Счита, че няма пречка за исканото право на преминаване през имота.

Разпитано в с.з. на 28.06.2022г. (л.151), ВЛ установява, че първия и третия етаж на сградата се ползват от семейството на жалбоподателя, а втория етаж от трети лица, но не са разпределени самостоятелни обекти. Също така сградите, които в момента са изградени на място в имота, се различават от документите за собственост и сградите през 2004г., когато е подготвяна кадастралната карта.

В допълнителното заключение (л.181) ВЛ установява, че сградата на жалбоподателя има вход и лице към ул.“Стефан Малиновски“, по одобрен проект има вход и откъм двора, а с допълнителна скица която е приложена по делото се предлага право на преминаване, което не противоречи на техническите правила на ЗУТ.

При така установените факти съдът достигна до следните правни изводи:

жалбата е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, участник в административното производство и в срока по чл.149, ал.1 от АПК.

Разгледана по същество, след проверка на административния акт съгласно чл.168, ал.1 от АПК, във връзка с чл.146 от АПК, същата е неоснователна, по следните съображения:

оспореният отказ за издаването на заповед за учредяване на право на преминаване през ПИ е издаден от компетентен орган - кмет на община Видин, в съответствие с предоставените му правомощия по чл.192, ал.2 от ЗУТ. Процесният индивидуален административен акт е издаден в предписаната от закона форма, при спазване на административната процедура и в съответствие с материалноправните разпоредби и в тази връзка се явяват неоснователни наведените от жалбоподателя доводи за незаконосъобразност.

Атакуваният в настоящото производство административен акт е издаден във връзка с направено искане от жалбоподателя до община Видин, за учредяване на право на преминаване през чужд ПИ.

Производството, което е започнало и се е развило пред административния орган, във връзка с направеното искане на жалбоподателя, е по реда на чл.192 от ЗУТ, от което следва, че е следвало да бъде спазена процедурата по ЗУТ, както и Закон за собствеността (ЗС), доколкото касае правото на собственост на жалбоподателя върху недвижим имот - постройка, изграден в недвижим имот – земя, собственост на трети лица. Следователно, при преценката на законосъобразността на атакувания отказ за извършване на административна услуга, същественото е спазвани ли са условията на ЗУТ, в частта за преминаването през чужди поземлени имоти, както и в ЗС относно ограниченията на собствеността, вещни права върху чужда вещ и защита на правото на собственост.

В случая, жалбоподателят Р.К. *** е собственик на северната част от сграда с идентификатор 10971.507.447.1, разположена в ПИ № 10971.507.447, с административен адрес: гр.Видин, ул. “Стефан Малиновски“ № 16. Придобита е от него с НА за дарение на недвижим имот № 168, том I, рег. № 1650, нот.д. № 116/2020г. на Нотариус № 754- РС Видин. Същата е триетажна, еднофамилна, без обособени самостоятелни обекти. Последното обстоятелство се установява от НА и заключението на вещото лице по назначената строително – техническа експертиза и не кореспондира с твърденията на самия жалбоподател, че се касае за многофамилна жилищна сграда.

Безспорно е, че ПИ № 10971.507.447, в който е изградена тази ЖС е собственост на трети лица. Ирелевантно за настоящия спор е основанието, на което е станало това, поради което, а и поради това, че законова процедура за споровете за собственост не се развива пред административните съдилища, Съдът не следва да обсъжда направените възражения във връзка с договора, по силата на който е придобита собствеността върху недвижимия имот.

Същественото в случая е, че Р.Ц.К. е собственик на сградата и не собственик на земята (ПИ), върху която тя е построена.

Неизяснено по делото, нито от жалбоподателя, нито от административната преписка е обстоятелството кой и по какъв начин е ограничил достъпа на жалбоподателя до собствената му сграда, находяща се в чужд недвижим имот. Възможно е това да са третите лица, живеещи на втория етаж в еднофамилната масивна жилищна, които са изградили покрито стълбище, което ограничава достъпа до първия и третия етаж от вътрешния двор, и за които не се установи кои са. Възможно е те да са идентични със собствениците на недвижимия имот, в който е сградата на жалбоподателя. Доводи или доказателства в тази насока не са представени и от самия жалбоподател, но дори и да бяха представени, те не променят обстоятелството, което е определящо за започването и движението на настоящото производство, а то е, че в чужд недвижим имот има изградена триетажна МЖС и поради някаква причина (изградено покрито стълбище) собственикът на сградата няма фактически и физически достъп до нея по друг начин, освен от улицата (лицевата страна), независимо, че по одобрения му проект, той има достъп и от вътрешната страна на чуждия двор, в който е постройката му. Собственикът на сградата и собственикът на земята не са постигнали споразумение за достъп до сградата от вътрешната страна. При това положение собственикът на сградата, който не е собственик на земята е поискал да му бъде учредено право на преминаване през чуждия ПИ (земята). Сезираният административен орган – кмет на общината, след като е приел, че не се касае за спор между собственици на различни поземлени имоти, а за спор между различни лица, собственик на земя и собственик на постройката в нея, му е отказал, поради това, че не се касае за право на преминаване по чл.192 от ЗУТ, а за приложението на чл.109 от ЗС, поради наличието на разпоредбата на чл.64 от ЗС.

Административният съд споделя доводите на административния орган.

Съгласно чл.192,ал.1 от ЗУТ, право на преминаване през чужд поземлен имот се учредява с писмен договор с нотариална заверка на подписите, а когато не е постигнато съгласие между собствениците на поземлените имоти и друго техническо решение е явно икономически нецелесъобразно, правото на преминаване през чужди поземлени имоти се учредява със заповед на кмета на общината, съгласно ал.2. От цитираните разпоредби следва, че издаването на заповед за учредяване право на преминаване през чужд поземлен имот по реда на чл.192, ал.2 от ЗУТ, е законосъобразно при кумулативното наличие на следните предпоставки: да не е осигурен достъп до поземления имот, за който е поискано учредяване право на преминаване и да не е постигнато съгласие между собствениците на поземлените и на обслужвания имоти и друго техническо решение да е явно икономически нецелесъобразно.

За да се стигне до обсъждането на тези законови предпоставки обаче, първо следва да се установи за какви имоти става въпрос. В случая се касае за собственост върху постройка, изградена в чужд поземлен имот. За тези случаи законодателят е предвидил специални разпоредби, които уреждат отношенията между собствениците и те се намират в ЗС, който е основният нормативен акт, уреждащ правото на собственост, ограниченията на правото на собственост и неговата защита. По силата на чл.64 от ЗС, собственикът на сградата разполага с правото да ползва земята в рамките на необходимото за пълноценното ползване на постройката. Разпоредбата на чл.64 от ЗС е императивна и създава ограничение за собственика на земята да я ползва изцяло, когато в нея е построена сграда, собственост на лице, което не притежава права върху терена. Правото на собственика да ползва земята, върху която е построена сградата, произтича от чл.64 от ЗС и не се нуждае от повторно учредяване или от изрично отделно признаване. Не само, че не се нуждае, но дори и да придобие някакви актове, за това свое законово основание, те не биха му дали повече права от тези, императивно определени в чл.64 от ЗС.

В случая жалбоподателят не желае да преминава през друг поземлен имот, а именно през този, в който има изградена постройка. Т.е. той е оправомощен от чл.64 от ЗС, да ползва земята в рамките на необходимото, за пълноценното ползване на постройката си и не се нуждае от защитата на други законови разпоредби, за да постигне резултатът, който му дава ЗС. При това положение, разпоредбата на чл.192 от ЗУТ, каквито и хипотези да предвижда – съгласие или несъгласие за преминаване, се явява неприложима. Тя би била приложима ако се иска преминаване през имот, в който жалбоподателят няма постройка, но този случай не е такъв.

Все пак, по повод поддържането на една сграда може да възникне и друга необходимост, например ремонт на сградата. Дори и тогава, законовото основание за конкретните физически действия, които следва да се предприемат, отново са свързани със ЗС, а не с приложението на ЗУТ, ако става въпрос за спорове между собственик на земя и собственик на сградата, построена върху нея. За това и законодателят го е предвидил по този начин. Законово необосновано е за всяко едно действие, по повод ползването на собствена сграда, находяща се в чужд недвижим имот, да се търси съдействието и администрирането на институции. Това е смисъла на чл.64 от ЗС. Друг е въпросът, когато това законово определено право не се спазва. Тогава има друга процедура, която административният орган е посочил в мотивите на обжалваната заповед, но тази процедура не се развива в административно производство и тя не следва да бъде обсъждана.

Административният съд не може да се произнася по защитата правото на собственост, а само по законосъобразността на обжалвания административен акт. Кметът на общината също не е компетентен да решава въпросите по защита правото на собственост, още по-малко в неприложими за съответния случай административни производства.

При това положение няма значение дали е постигнато съгласие между собствениците на поземлените и на обслужвания имоти и дали друго техническо решение е явно икономически нецелесъобразно. В този смисъл и изводите на вещото лице в приетата по делото техническа експертиза не оказват влияние върху крайния извод по делото.

Предвид изложеното обжалваният отказ за издаването на заповед за учредяване на право на преминаване през чужд поземлен имот е законосъобразен, а жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена.

Предвид изхода на делото искането на ответника по жалбата за присъждане на разноски в производството, следва да бъде уважено, като в тежест на жалбоподателя следва да бъде възложено заплащането на възнаграждение за осъществената от юрисконсулт правна защита на административния орган, определено в размер на 100 лева, съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл.78, ал.8 от ГПК и чл. 37 от Закона за правната помощ.

 

Воден от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд Видин,

            Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Р.Ц.К. ***, срещу Заповед № РД – 02 – 11 - 3040/ 08.12.2021г. на Кмета на община Видин, като неоснователна.

ОСЪЖДА Р.Ц.К. ***, да заплати на ответника Община Видин, сумата от 100 (сто) лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Решението е постановено при участието на заинтересованите страни М.Ц.Г., Ц.Г.А., Т.Г.И., Л.Г.Г. и Ц.К.Г..

Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд, в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.

 

СЪДИЯ: