Решение по дело №6660/2020 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 260179
Дата: 3 февруари 2021 г. (в сила от 14 май 2021 г.)
Съдия: Николай Христов Ингилизов
Дело: 20205330206660
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 23 октомври 2020 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№ 260179

гр. Пловдив, 03.02.2021 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, в открито съдебно заседание на четиринадесети януари две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ИНГИЛИЗОВ

                                                                                        

                                                                                                            при участието на секретаря ВИОЛИНА ШИВАЧЕВА, като разгледа докладваното от съдията АНД6660/2020 г. по описа на ПРС, XXIV нак. състав, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

 

Образувано е по депозирана жалба от „МЕГЗ 39“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: **, представлявано от М.И.К., срещу Наказателно постановление № 534702-F543899 от 01.09.2020 г., издадено от **в ТД на НАП - Пловдив, с което на основание чл.185, ал.2, от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ му е наложено административно наказание – ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 3 000 /три хиляди/ лева, за нарушение на чл. 7, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, вр. чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС.

Жалбоподателят,  „МЕГ9 22“ ЕООД, по съображения, изложени в жалбата и чрез процесуалния си представител в съдебно заседание – адв. И.Н., моли съда да отмени процесното наказателно постановление като незаконосъобразно и необоносвано. Претендират се разноски по делото, представляващи адвокатско възнаграждение. 

Въззиваемата страна – ТД на НАП Пловдив, редовно призована, се представлява от ст. юрк. М.М., която излага становище в съдебно заседание за неоснователност на жалбата. Моли съда да постанови решение, с което да потвърди издаденото наказателно постановление и да се присъдят разноски по делото. Прави възражение за прекомерност, относно размера на претендирания адвокатски хонорар.

Съдът, като се запозна с материалите по делото и прецени законосъобразността на обжалваното наказателно постановление с оглед произнасяне по същество, намира за установено следното:

 Дружеството-жалбоподател „МЕГЗ 39“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: **, представлявано от М.И.К., извършвало търговска дейност - онлайн търговия с дрехи и аксесоари. На 14.01.2020г., същото подало Заявление за регистрация по ЗДДС с вх. № 303912000085709/14.01.2020г. В тази връзка започнала проверка за установяване наличието на основания за регистрация по ЗДДС от служители към ТД НАП – гр. Пловдив, сред които и свид. Г.Б.. От изискани и представени от проверяваното дружество документи, справки и писмени обяснения, както и писмени обяснения от трети лица, било установено, че първата продажба, свързана с дейността му, е направена на 23.05.2019г. Пратката била приета от „Спиди“ АД /въз основа на сключен договор между „Спиди“ АД и „Мегз 39“ ЕООД/ на посочената дата – 23.05.2019г.,  като при предаването й не бил издаден фискален касов бон или друг документ, отговарящ на изискванията на Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ,  тъй като за извършваната търговска дейност, търговецът не е регистрирал ФУ. Пратката била платена чрез РКО за наложен платеж в размер на 13 лева на 27.05.2019 г., като в АУАН не се сочи дата и основание за плащане, а в НП се сочи че същата е платена на 27.05.2020 г. чрез РКО за наложен платеж.

От извършена справка в информационната система на НАП  станало ясно, че „МЕГЗ 39“ ЕООД няма регистрирано в НАП ФУ.

Въз основа на така извършените констатации от събрания доказателствен материал, актосъставителят Г.Б., на длъжност „**” в ТД НАП-Пловдив, съставила АУАН № F543899/14.04.2020г. срещу  „МЕГЗ 39“ ЕООД за нарушение на чл. 7, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ, чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС, тъй като на 23.05.2019г. не било монтирано, въведено в експлоатация и регистрирано в НАП фискално устройство от датата на започване на дейността в обекта в случая - първата изпратена по куриер пратка, а именно на 23.05.2019 г., за която пратка не била издадена фискална касова бележка или друг документ по наредбата. Актът бил съставен в присъствието на упълномощено лице, което при предявяването му, не направило възражение.

Въз основа на АУАН било издадено и обжалваното НП, с което на „МЕГЗ 22“ ЕООД, на основание чл.185, ал.2, от ЗДДС му е наложено административно наказание – ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 3 000 лева, за нарушение на чл. 7, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ,вр. чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС.

Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява от писмените доказателства по делото – НП, АУАН, Протоколи от проверки от 28.01.2020 г. и 07.04,2020 г., удостоверение за лицензиран пощенски оператор, договор от 15.01.2018 г. между „Мегз 1“ ЕООД и „МЕГЗ 39“ ЕООД, договор от 17.04.2018 г. межди „Мегз 39“ ЕООД и „Спиди“ АД, извлечение от банковата сметка на „Мегз 1“ ЕООД, копие от платежно нареждане за сумата от 1752.71 лв. от 27.05.2019 с опис на суми и получатели по товарителници, справка за регистрирани данни за ФУ/ИАСУТД от 11.111.2020 г. за „Мегз 39“ ЕООД, писмо от „Спиди“ АД, Общи условия на „Спиди“ АД по сключения договор с „Мегз 39“ ЕООД, Актуална тарифа към датата на сключване на договора, справка с всички изпратени и получени куриерски и/или пощенски пратки от дружеството за периода 01.01.2019 – 31.01.2020 г., справка с всички изплатени суми по наложен платеж и/или паричен превод в полза на „Мегз 39“ ЕООД за периода от 01.01.2019 г. до 31.01.2020 г. /налични на приложен по делото магнитен носител – CD/, както и от гласните доказателства - показанията на разпитаната в хода на съдебното следствие свид. Г.Б.. Съдът кредитира показанията дотолкова, доколкото съответстват на доказателствената съвкупност и служат за установяване на обективната истина.

 Като прецени изложената фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения и при цялостната служебна проверка на акта, на основание чл.313 и чл.314 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН,  настоящият състав на Пловдивски районен съд,  достигна до следните правни изводи:

           Жалбата се преценява като ДОПУСТИМА, тъй като е подадена в срок от лице, което има правен интерес от това.

            Разгледана по същество, жалбата се преценя като ОСНОВАТЕЛНА.                     При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

По делото безспорно се установява, че дружеството–жалбоподател „МЕГЗ 39“ ЕООД в процесното време и място извършва търговска дейност - онлайн търговия с дрехи и аксесоари. От същото е подадено и Заявление за регистрация по ЗДДС от 14.01.2020г. Безспорно, както вече се посочи извършваната от дружеството дейност отговаря на заложеното в § 1, т. 1 от ДР на Наредба Н-18 на МФ от 13.12.2006 г. определение за „разносна търговия“, състояща се в извършване на  продажба на стоки или услуги извън търговския обект по предварителна заявка”. Съгласно разпоредбата на чл.25, ал.2 от Наредба Н-18 на МФ от 13.12.2006 г.  при разносна търговия фискалната касова бележка се издава от лицето по чл. 3 и се предава на разносвача, който от своя страна я предоставя на купувача при плащането, освен когато плащането по продажбата се регистрира и отчита чрез фискално устройство на мястото на предаване на стоката или услугата. В тази връзка подзаконовият нормативен акт  в ал.7 и ал.8 на същата разпоредба указва на он лайн магазините, извършващи продажби, времето, в което да издават съответно фискален бон на хартиен носител или такъв, генериран в електронен вид.

В този смисъл безспорно лицата, занимаващи се с търговия през интернет за продажба на стоки следва да отчитат продажбите си по реда, определен в Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ и Наредба № Н-18 от 13 декември 2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства /Наредба № Н-18/2006 г./, когато не са налице изключенията, предвидени в наредбата.

При извършената служебна проверка, обаче, настоящата инстанция констатира, че в хода на административнонаказателното производство е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила при съставяне на АУАН и издаване на НП, което обуславя отмяната на последното.

За да бъде ангажирана отговорността на жалбоподателя по чл. 7, ал. 1, вр. чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г на МФ, следва да възникне задължение за ДЗЛ да монтира, въведе в експлоатация и използва регистрирани в НАП ФУ/ИАСУТД, то следва да е длъжно и да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД.

Според разпоредбата на чл. 3 от Наредбата наличието или отсъствието на задължение за издаване на фискална касова бележка зависи от начина на заплащане на стоката или услугата, като изрично е посочено, че такава не е необходима при плащане, извършено чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги.

Т.е. в горепосочените хипотези на изключение и в зависимост от вида плащане на стоката или услугата, отпада задължението на правния субект да монтира и въвежда в експлоатация фискално финансово устройство, щом липсва и задължение за издаване на фискален касова бележка. 

В случая процесната пратка била приета от Спиди АД /въз основа на сключен договор между Спиди АД и Мегз 39 ЕООД/ на посочената дата – 23.05.2019г.,  приета като датата на започване на дейсността на дружеството/, като при предаването й не бил издаден фискален касов бон или друг документ, отговарящ на изискванията на Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ. Същата била платена чрез РКО за наложен платеж в размер на 13 лева на 27.05.2019 г. /видно от приложените по делото доказателства/. Наложеният платеж е  допълнителна услуга, при която пощенската пратка се доставя на получателя срещу заплащане на определена от подателя сума, според пар. 1, т. 12 от ДР към ЗПУ.   По смисъла на §1, т.9 от ДР на ЗПУ „пощенски паричен превод“ представлява пощенска услуга, при която в точка за достъп до мрежата на пощенски оператор, лицензиран за извършване на услуги по чл.39, т.3 от ЗПУ, подателят подава подава парична сума в брой и нарежда по електронен път или писмено на хартиен носител пълната сума да бъде изплатена в брой на получателя без никаква удръжка. Както вече по-горе се уточни при плащане  чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на ЗПУ е изключение в чл.3 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г на МФ., което изключение води до отпадане на задължението по чл. 7, ал. 1, вр. чл.3, ал.1 от  Наредбата - ДЗЛ да монтира, въведе в експлоатация и използва регистрирани в НАП ФУ/ИАСУТД.

От гореизложеното, съдът формира извод за непълно, неточно, неясно описание на нарушението, отразено в АУАН и НП, доколкото е налице липса на изложени съставомерни факти и обстоятелства, относно вида на заплащането на стоката, за да се направи преценка, има ли задължение жалбоподателят да издаде фискален бон, а от там и да носи отгорност за немонтирано и нерегистрирано фискално устройство. Така дадено описание в АУАН възпрепятства и преценката за  отграничаване от хипотезите на липса на задължение за издаване на бон. Липсва каквото и да било описание на това по какъв начин и кога е заплатена дължимата сума, както и в какъв размер е същата. Този пропуск в АУАН е опитан да се санира в НП, като е посочено че дължимата сума от 13.00 лева е заплатена на дата 27.05.2020 г чрез РКО за наложен платеж. При това описание в НП се установява на първо място, че отново не са изложени съставомерни факти и обстоятелства, относно вида на заплащането на стоката, за да се направи преценка, има ли задължение жалбоподателят да издаде фискален бон, а от там и да носи отгорност за немонтирано и нерегистрирано фискално устройство. Вместо това органите на административнонаказателното производство са се задоволили в посочване, че доставката „е платена чрез РКО за наложен платеж“. Разходният касов ордер е документ, който се издава при плащане, но не позволява да се прави предположение за вида плащане, особено, ако е извършено чрез доставчик-куриер, който разполага с лицензия на пощенски оператор за извършване на пощенски паричен превод. На следващо място се установява, че липсват доказателства такова плащане да е било извършено на 27.05.2020 г., тъй като от доказателствата по делото се установява плащането по тази доставка да е извършено на 27.05.2019 г. Действително датата на плащане не е дата на сключване на договора, като такава следва да се счита датата на изпращане на стоката, но датата на плащане не е без значение за установяване дали е изпълнено задължението за заплащане на уговорената цена по договора. С оглед на всичко това следва да се посочи, че е недопустимо да се тълкува НП и АУАН и да се предполагат съставомерни факти и обстоятелства, с оглед на което съдът счита, че са нарушени правилата на чл.42 т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Коментираното нарушение е от категорията на съществените, тъй като пряко рефлектира върху правото на защита на наказаното лице, принудено да гадае  срещу какви факти от административното обвинение следва да се брани. 

Нарушението не може да бъде санирано едва във въззивното производство, поради което наказателното постановление следва да се приеме за незаконосъобразно и да бъде отменено на това основание.

Предвид изхода на делото и на осн. чл.63, ал.3 от ЗАНН въззиваемата страна следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя разноските за адвокатско възнаграждение. В случая от жалбоподателя са претендирани разноски за адвокатско възнаграждение по делото в размер на 528 лева, като са на лице доказателства, че действително е платена сумата. Съгласно  чл. 18, ал.2,  вр. чл. 7, ал.2, т. 2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, дължимият хонорар  при имуществена санкция в размер на 3000 лева е  440 лева.  Тъй като адвокатът е регистриран по ЗДДС,  то по силата на параграф 2а от ДР  на  Наредбата в размера на дължимия хонорар, следва да се включи и ДДС, като общият размер следва да бъде именно претендираният от 528  лева. Ето защо направеното от въззиваемата страна възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение се явява неоснователно, не се дължат и разноски в полза на тази страна.

Водим от горното, съдът

 

Р Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 534702-F543899 от 01.09.2020 г., издадено от **в ТД на НАП - Пловдив, с което на „Мегз 39“ ЕООД на основание чл.185, ал.2, от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ му е наложено административно наказание – ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 3 000 /три хиляди/ лева, за нарушение на чл. 7, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ, вр. чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС.

.

 ОСЪЖДА Национална агенция по приходите да заплати на на „МЕГЗ 39“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: **, представлявано от М.И.К., сумата от 528 /петстотин двадесет и осем/ лева, представляваща направени по делото разноски.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че същото е изготвено и обявено, пред Административен съд Пловдив, на основанията, предвидени в НПК, и по реда на глава дванадесета от АПК.

 

                                                                  

                                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ:

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

С.И.